Български Националистически Форум

Турците още от години ни се стървят,но до момента няма и процент действия,на база думите им.Въздухари,казано с една дума.Ердоган също ще е до време,после да дойде някой още по-идиотизиран,че да се подхлъзне и тогава...ще проядат и сланина чалмите,няма да има кой да ги спаси,нищо че Путин им свършва на гърба,това тяхното си е все едно от векове-напрегнат се,изгърбят няколко народа-в днешния вид това ще са Гърците и островите,и после идва някоя държава-фактор и турците ще почнат и да се кръстят  Боклуци,изградили нация.Турция в днешния си вид е изградена от бъларофилски настроен политик,турците тук в голямата си част са българофили,към момента опасност за етнически конфликт от тяхна страна няма.Проблема,върху който трябва да се фокусираме е непрестанното множене на УНТЕРМЕНШИ от мангалските 13годишни майки и бащи.Точно този проблем може да ни изяде глявата,много преди турците да се досетят да правят нещо на наша територия.

Tрябва да се признае,че Ердоган има потенциал за добър водач,но на някое племе от 300-400 идиота,без световно значение.Той не е човек,годен за голямата политика,защото просто няма способностите да ръководи голяма държава.Точно затова блъфира постоянно-надува се,за да създава страх

Русия ще изплати обезщетение на Турция в размер на един милиард долара. Това каза президента на републиката Реджеп Тайип Ердоган по време на среща с избиратели в град Ерзурум. Според него, решението за руската компенсация е прието от Международния арбитражен съд. Турция е сезирала този съд, след като Русия отказа да й даде отстъпка от цената на природния газ, доставян от газопроводите "Син поток" и "Запад линия". Съдът постанови, че на Турция се е полагала отстъпка от 10,25% за 2015-2016 г., и във връзка с това Турция има право на обезщетение в размер на един милиард долара


https://islam-today.ru/novosti/2018/05/28/erdogan-rossia-vyplatit-turcii-kompensaciu-v-1-mlrd-dollarov/?utm_referrer=https%3A%2F%2Fzen.yandex.com

Eрдоган е нещо като турския бойко.Промените в турската държава,започнати от него,биха довели до положение,в което той ще получи още власт,пари и чувство за недосегаемост.Това много лесно може да прерасне във военен конфликт,я с кюрдите,а да не дава Тангра-да погледне насам,към това,което той нарича "душевни граници",ако получи нужната подкрепя от другия голям играч в региона-Русия.Ердоган не би тръгнал на война със нещо по-сериозно от необединено племе,ако не се ползва с подкрепата на някоя по-голяма държава

Проблема ни с Турция,изхожда от факта,че тяхната държава обича подмолно да се меси във вътрешната политика на чужди държави,например България и региона около Кърджали и голяма част от Южна България,като цяло.В този регион,наистина може да се затрудниш,ако имаш българско самосъзнание или не знаеш турски.Не съм сигурен,че това е породено само от желанието на местните жители там.По-скоро,наистина е добре дирижирана игра,измислена от турските служби.Началото на тази игра е поставено още преди около 30год.Около времето на "възродителния"процес.Тогава,турската държава обеща на тези,отиващи там не само по-високи заплати,коли,къщи и т.н.Най-важното,което турската държава направи бе,че тя успя майсторски да извърти процесите в своя полза,като по този начин тихомълком спечели не само доверието на отишлите там,а и това на останалите тук.Ние,разбира се,трябваше още тогава да опонираме остро на тези турски хитрини,но никой не се досети какъв ще е края на цялата история.Така,днес-вече три десетилетия след тези процеси,ние виждаме една много лоша за нас картина-две етнически партии,силни позиции за ДПС в стратегически за държавата региони,нехайство от държавата и т.н.Това,обаче,не е края-той ще е много по-лош,ако ние,хората с БЕЗКОРИСТНО национално мислене(хора,за които национализма не е просто бизнес)се обединим и не вземем (насилствено,или чрез избори)властта в тази държава

Съвременна Турция има три инструмента на външната си политика, чрез които иска да осъществява влияние - пантюркизъм, панислямизъм и неоосманизъм.
Пантюркизмът е насочен към тюркските народи и е неизменна част от политиката на Република Турция още от създаването й през 1923 г. досега. Нас ни засяга най-вече с контролът над нашите местни турци и с опитите да се турцизират гагаузите в Молдова.
Панислямизмът е ново явление за Република Турция и е свързан с опитите на Ердоган страната да стане лидер на ислямския свят. В исторически план, османският султан е бил халиф на мюсюлманите, т.е. техен водач. Нас ни засяга по линията на строежа на джамии с турски пари, обучение на мюсюлмански духовници в турските училища и турцизирането на циганите и помаците в България.
Третият инструмент е неоосманизмът. Неоосманизмът се бори да възстанови културните, икономическите и политическите връзки на страните от Pax Ottomana под върховенството на Турция. Представя османския период като период на благоденствие. За нас е опасен с това, че заедно с горните две доктрини, цели да "всмуче" България в състояние на пълна зависимост от Турция.
Колкото и слабости да има ЕС, най-голямото му достойнство е, че представлява преграда между нас и Турция, без тази бариера нещата щяха да изглеждат по различен начин.

https://news.bg/world/evropa-tryabva-da-se-sabudi-za-neoosmanskata-ambitsiya-na-erdogan.html

Авторитарният президент на Турция се стреми да създаде изкривена версия на Османската империя от 21-ви век.

Както бе казал френският президент Франсоа Оланд, Реджеп Тайип Ердоган "се стреми да милитаризира Източното Средиземноморие, нарушил е задълженията си в НАТО, купувайки руски ракети, той е затворил стотици журналисти и политически опоненти, той е обсебен от ислямизма". Но Европа все още не се е събудила за милитаризираната ислямистка заплаха на прага си, пише Микаел Аризанти за CapX.

След като първоначално ребрандира своята партия ПСР като пропазарна и прозападна, не след дълго се появи дълбоко вкоренената ислямистка идеология на Ердоган.

Сега той комбинира първоначалната политика на кемалистите на бившия президент Йозал с по-ислямистки светоглед. Европа става свидетел на плодовете на този подход, като Анкара изнася джихадистки бойци в Либия, което потенциално предизвиква нова мигрантска криза и засилва напрежението в Източното Средиземноморие.

Това не бива да изненадва наблюдателите. Неоосманизмът на президента Ердоган е свързан с проектирането на сила на Турция отвъд нейните граници чрез разпространяване на вдъхновеният от Мюсюлмански братя дневен ред в горещи точки като Сирия, Либия и гръцките води.

Турция е приела иранската стратегия за използване на прокси дейности, за да прикрие точния характер на своите планове.

Небрежното отношение на Запада за тази нова твърда ислямистка амбиция не е нищо ново. По време на Арабската пролет преди години, Обама прегърна мълчаливо Мюсюлмански братя, като не успя да разбере дестабилизиращия и недемократичния им дух.

По същия начин европейските сили не само не действат спрямо експанзионизма на Турция, но изглежда не са разбрали правилно идеологията, която го мотивира.

Връзките на Ердоган с братството датират от 70-те години на миналия век, когато той е ученик на Нечметин Ербакан, бащата на турския ислямизъм. Клоновете на Мюсюлманско братство в Персийския залив помогнаха на Ербакан и турските ислямисти в ерата на светско управление.

Когато ПСР и Ердоган дойдоха на власт, те бяха готови да се отплатят за услугата. Това бе допълнително подпомогнато от администрацията на Обама, която даде на Турция своеобразна свобода, погрешно вярвайки, че братството подкрепя демократичните идеали.

В резултат на това виждаме, че Турция, в тясно партньорство с Катар и Иран, значително разширява своето дестабилизиращо влияние в целия регион. Те са допринесли за развитието на филиали на Мюсюлмански братя, като всички проповядват твърда доктрина, която има за цел да подкопае умерения и открит подход, възприет от много държави от Близкия изток.

Примерите включват Ислямски фронт за действие в Йордания, Иракска ислямска партия, Ислямски фронт за действие в Ливан и Либийската партия за справедливост и строителство.

Освен това Турция и Катар насочиха пари и ресурси към джамии в цяла Европа, които преповтарят ислямистки послания, опитвайки се да отделят вярващите от тъканта на до голяма степен светските общества, в които живеят.

Турция е с развързани ръце, благодарение на неуспеха на Европа да координира реакция.

Липсата на каквато и да било съгласувана реакция по отношение на безразсъдното дрънкане на оръжие на Ердоган срещу Гърция е пример за това.

Ако ЕС е замислен да бъде организация с общи интереси, която защитава страните-членки, тогава блокът се проваля в Гърция. Неотдавнашната среща на върха на Европейския съвет бе разтегната, тъй като Гърция и Кипър отхвърлиха изявленията на основание, че няма перспективи за санкции срещу Турция. Като страните, пряко поставени пред турската заплаха, техните опасения до голяма степен бяха игнорирани.

Ако Европа иска ефективно да отблъсне проблемите, които Ердоган сее, тогава трябва да започне да се вслушва в тези опасения.

За да разберат истински обаче как да се противопоставят на турската агресия, западните лидери първо трябва да се ориентират за нейните ислямистки корени. За съжаление, това не изглежда много вероятно в скоро време.