• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 17:20:35

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14231 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,111
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 57
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Това, което липсва на дъжда...

Струва ми се, че вали от столетие.
И че никога няма да спре.
Шият с дълги конци дъждовете
това есенно празно небе.

Нощем в локвите падат сърдито
светлинките на два светофара.
А край тях преминават колите -
малки кораби. Мокри и шарени.

Само няколко жълти прозореца
вдъхват някакъв топъл уют.
На перваза ми тихо мърморят
три врабчета. И тръпнат от студ.

Ами... есен е. И валят дъждовете.
По-безкрайни от вечност дори.
Ако можех да се сгуша в ръцете ти...
нека вали, и вали, и вали...

Hatshepsut

Къщичка за птици

Направих къщичка за птици
за моите несбъднати обичания.
За да им бъде топло през сезона
на дългото себеотричане.

Нахраних ги със шепа думи,
които нощем си измислях.
И ги завих с трева на кръпки.
(Не беше нова. Но беше чиста.)

Сега се стопли. От нечий поглед.
Обичанията ми сякаш се събудиха.
И там, във къщичката ми за птици...
... сапунени балони се излюпиха...

Hatshepsut

Има ли го... има го навярно...

Той е малко уморен понякога.
Малко тъжен.
Малко сам.
Има птици на прозорците.
И влакове.
Със които нощем бяга...

Чувал е езика на дърветата.
А по пясъка рисува тишина.
Пръстите му - със вълните сплетени,
А пък във очите му - дъга.

Той умее да приспива вятъра.
И по лунната извивка се пързаля.
Вярва във вълшебства сутринта.
А пък вечер - сам ги прави.

Той живее някъде и никъде.
Има чаша, цялата на точки.
На терасата му столът е камъшен,
а пък времето - с отсрочка.

Той не ми говори прозаично.
И ми вярва, че си го измислям.
Скрива ме в ръцете си, когато плача.
И е страшно, страшно истински.

Корабът му плава по здрачаване
над короните на пеещи акации.
Идва да ме вземе. И отплаваме.
Чак до следващото кацане.

Той е този, който кара вишните
да цъфтят на пролет. И им пее.
Той е този... който във сърцето ми
не под наем, истински живее...

Има ли го... има го навярно.
Срещали сме някога следите си.
И когато пак се срещнем, ще остане.
До тогава... пиша му мечтите си...

Hatshepsut

Целувай ме...

Разплаквал си ме. Но за теб си струва.
За теб си струва до последната сълза.
(Сега ела и дълго ме целувай,
за да забравим колко те болях.)

Забравял си ме. Знам, че се преструваш.
Защото си ме спомняш и на сън.
(Целувай ме. Целувай ме. Целувай ме.
И бавно ме събличай от страха.)

Осмисляш ме. А аз, а аз ти вярвам.
Така не вярвам даже и на себе си.
(Целувай ме разнежено и бавно.)
Един на друг със тебе сме си вечности.

Hatshepsut

Ноти за неделя

Неделя. Хлад. И гълъби.
Спокойно. И пречистено.
Облечена съм само в тишина.
Сама. (И твоя.) Влюбена.
И сънено-разлистена
под тихите капчуци на дъжда.

Април. Какао. Музика.
Небе отвъд прозорците.
Усещам те, затворя ли очи.
Дъхът. Очите. Пулсът ти...
В неделя не говорим.
Обичаме се тихо. И мълчим.

Hatshepsut

Урок по себе си

Научих се да бъда много тиха.
И тишината ми прилича на сияние.
Преглътнатите думи се смалиха.
Порасна като Слънце премълчаното.

Научих се да преболявам бързо.
(Но белезите ми остават. Нелечими.)
Научих се, че вятър не се връзва.
Научих се да виждам и незримото.

Научих няколко вълшебни думички,
една история и малко стъклостишия.
Изучих всички безпосочни пътища.
И как през буря от сълзи да дишам.

Научих, че... не мога да съм силна.
Ранима съм. Чуплива. Ефимерна.
Научих се такава да се имам.
(И да обичам теб. Безвременно.)

Hatshepsut

И все пак ме има...

Аз сигурно не съм наистина,
а някой ме измисля
във виолетовите вечери покрай брега.
Разлиства плахо мислите ми,
като приказка,
и ме кръщава с нежни имена.

Създава ме такава, недокосната,
една - единствена във цялата Вселена.
Рисува ми очи - безкрайни космоси
и по детински ще се влюби в мене.

Дори не забелязва, че не съм наистина.
Понеже шепотът ми е съвсем реален.
И устните ми. Също и косите ми.
И дланите, с които го погалих...

А аз съвсем не знам,
дали ме има.
Но даже и да съм измислица, ще е добре,
щом има рамо, на което да заспивам
и обич, колкото море.

Hatshepsut

Вятър

Този вятър идва ненадейно.
Точно както ти дойде.
Като теб е щурав и е грейнал
като лятно, влюбено момче.

Сплита дъх в косите ми. Притихва.
После пак изхвърча, полудял.
После шепне тайните си стихове
скрит във сянката на някаква липа.

После тича бос по калдъръма
чак до ъгъла на своите мечти.
После някой плахо ме целува.
Вятърът ли беше или ти...

И ето, тези няколко секунди,
във които с тебе просто си мълчим
създават чудо. Най-човешко чудо
за две сърца и четири очи.
Тогава се завръщам при душата си.
При теб се връщам. В нашия си свят...

Hatshepsut

Сладко от смокини...

Есен съм във мислите му.
Сладкоплодна.
Ябълково вино.
Дъхав сок...
Кехлибарено узряла.
Като грозде.
С вкус на обич.
Лудост.
И живот.

Резенче от дюля на езика му.
А под пръстите му –
плодчета от шипка.
От дъха му съм прозрачна.
Като истина.
И разтварям себе си.
Във тихото..

Аз го искам...
Даже до безумие.
Като топла медена роса.
Да попие в мен.
И аз да лумна.
Да съм неговия
Есенен пожар...

Hatshepsut

Подреждам спомените си...

Подреждам спомените си от теб
по рафтовете на душата -
парченца обич, дъжд, куплет,
мечти, безсъние и вятър.

И те намирам в тях - сърдит,
добър, уплашен и копнежен.
По дланите ми още спи
за тебе пазената нежност.

И нея ще заключа там -
при спомените си от тебе.
Аз не можах да ти я дам.
Ти не поиска да я вземеш.

И просто всичко е било измислица,
в която аз не съм се вписвала.
Ще те изплача днес. А след сълзите
дали ще помня, че ми липсваш...

Hatshepsut

(пре)сътворение

Тази нощ е последна.
А след нея е мрак.
Предбиблейски. Нечувал за Господ.
Вледеняващо Нищо. И една тишина -
необятна и тътенно остра.
Тази нощ е последна...
И след нея сама
ще създавам Вселена. Без тебе.
От взрива на последната моя сълза
ще направя пространство. И време.
Тази нощ е последна.
След нея светът
ще започне наново създаден.
Първи ден в календара
е утре.
Денят
от Вселена, в която те няма.

Hatshepsut

Пролет

Навсякъде над покривите на града е пролет.
Върви на пръсти по терасите и по комините.
Танцува слънчева, разрошена и гола,
избягала от нечия картина.

Разпръсва лястовици по небето. И се смее.
Под босите и ходила цъфтят глухарчета.
Дърветата са влюбени във нея.
(Дори им се приисква да подскачат.)

А тя върви сама, съвсем небрежна
и гали с длани грубите им клони.
Получили една внезапна нежност,
цветчетата им вятърно се ронят.

Приличат на сълзи. И на конфети.
Вали любов по улиците. И ухае...
А пролетта танцува под небето -
красива, босонога и безкрайна...

Hatshepsut

Винаги след полунощ...

Когато се търкулне вечерта
в дворовете със тайните градини,
Луната слиза ниско над града
и сяда уморено на комина.

Заглъхват хората. Морето спи.
Прозорците угасват. Става тихо.
И само няколко несбъднати мечти
се будят в мен. (Преструват се на стихове.)

Улавям ги със двете си ръце
и ги записвам по звездите някъде...
Ти можеш ли звездите да четеш?
Да прочетеш по тях, че те очаквам.

Нощта мълчи. Луната на комина
люлее тънички лъчи (като крачета).
А аз разхождам в тайните градини
най-скритите копнежи на сърцето си.

Hatshepsut

Есента си подсвирква нещо...

Днес музиката на града е някак ретро.
Една такава френска и шансонена.
Навярно е от Слънцето, което
подскача върху есенните покриви.

Минава шепнешком по булеварда -
ефирно, тънко и съвсем дантелено.
Промушва се под шарените арки,
които са направили дърветата.

Докосва с меки пръсти минувачите
и те неволно (може би) му се усмихват.
А по асфалта слънчевите зайчета
трептят и пишат малки стихове

в очите на незнайните поети,
които чуват музиката на града.
Която днес е някак ретро.
И с нотички от светлина.

Hatshepsut

Ще мълча и ще пиша...

Ще се скрия в пролуката между вчера и утре
и до късно ще пиша безадресни писма.
Ще постеля море във най-тъмния ъгъл,
а над него - свещичка - един лъч от звезда.

Ще мълча и ще пиша. Ще съм влюбена в някой.
Той ще знае езика на всичките облаци.
Само няма да знае къде да ме чака.
Но ще има усмивка за всяка дъждовност.

После той ще ме види - в отвора на времето.
Ще протегне ръка след безумното лутане.
Ще целуна дланта му. И докоснал небето,
ще заспи, уморен в топлината на скута ми.