• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

След последната сянка

Разстрелвам думите, напомнящи за теб.
"Обичам" я разстрелвам двеста пъти.
И в мен остават нежно да кървят
прекъснатите нишки на гласа ти.

Очите ми приличат на дула.
Категорични. Тъмни. Безпощадни.
Улучват спомените с точността,
с която ти
нанасяш рани.

А след това полазва тънък мрак.
Аз светя в него. Нажежена. Бяла.
Пречистена. На себе си. Сама.
И просто съм си аз...
и съм си цялата.

HatshepsutTopic starter

Звукът на светлината

Умирах, а звукът на светлината
се спускаше отвесно към сърцето.
Не беше музика. Приличаше на вятър,
изригнал от душата на небето.

Не беше музика, а беше нещо друго,
по-древно от Вселената навярно.
Докосна ме със нежната си лудост
и тихо ме помоли да остана.

Не беше музика. Мелодия и думи,
които по човешки се преливат
със няколко звънящи тихо струни –
достатъчно, за да се чувствам жива.

HatshepsutTopic starter

Усещане за песен

Има музика в нощния здрач -
свири бледият пролетен вятър
и под лунната светлина
пее тихо и меко Земята.

Пеят птици с вечерни сърца
и дървета с протегнати клони.
Пее влюбено даже градът
и преливат от ноти балконите.

Има музика в теб. Аз го знам.
Ти потръпваш внезапно и сякаш
се превръщаш в мелодия сам...
Тази музика още я чакам.

HatshepsutTopic starter

Ако има и други животи...

Откакто съм русалка, той - кентавър,
пътеките ни все не се пресичат.
Това е жалко... Толкова е жалко,
защото аз безумно го обичам.

Когато стана вишна, ще е друго.
Той ще се влюби в мен. Напролет.
И ще е влюбен много, много дълго.
Чак до върха на новите си клони.

Но ако той реши да е човек, е тъжно.
Човек... едва ли ще ме заобича.
Защото - няма да се лъжем -
русалките не стават на момичета.

Русалките от нелюбов се стапят
и стават само пяна по вълните.
Над тях звездите много тъжно капят.
И някой ги разказва в приказки.

HatshepsutTopic starter

Наистина не е прибързано

Аз имам сили само да си тръгна.
Но нямам сили да остана.
Не знам в какво съм се превърнала...
Дали е рано? Не е рано.

Напротив, малко закъснявам.
Изпуснах си сърцето някъде.
Забравих как се стига гарата
със най-отдалечаващите влакове.

Не мога, бързам, няма да се връщам.
Това сърце... не ми се търси.
И без това не съм си същата.
Задръж го и не ми го връщай.

Не ме изпращай, мога и сама.
Не помниш ли, ти ме научи.
Затваряй тая смотана врата.
И много бързо искам да заключиш.

Защото знам ли... глупавото ми сърце
ще вземе да ме дръпне да остана.
Но аз не мога. Вече не.
Обичам те. Изчезвам. Друго няма.

HatshepsutTopic starter

Прогноза за времето

Когато няма Слънце - сама си го измислям
и пак с лъчи оплитам облачния ден.
А облаците даже отказват да се мръщят,
защото ги целувам и те се влюбват мен.

Дори и ветровете притихнали се спират,
защото зная как и тях да запленя -
изпращам им усмивка, погалвам ги грижовно
и те заспиват кротки във моята коса.

Дъждът... и с него двама на воля си играем.
Не ми е пръв приятел, но не ми е враг.
Посядаме си кротко, капчуково си пеем
пред бабината къща на дървения праг.

А ти ми се усмихваш и казваш че съм чудо
и всички синоптици умирали от яд.
И точно за това във мене бил си влюбен -
защото няма друга с като моя свят.

HatshepsutTopic starter

Лодка

Тази лодка, далеч от брега
ми напомня по нещо за тебе -
с уморените тъжни весла,
дето биха били слънчогледи,

ако стане морето земя,
ако зимата стане на лято,
ако всичко се случи така,
както би било точно когато

ти застанеш най-после до мен,
пренебрегнал причината "време",
а пък времето вземе, че спре,
и остане такова, зелено,

за да можеш да стоплиш във шепи
тези длани, без теб опустели,
тези думи, дошли от сърцето,
дето само за теб са живели...

би било малко вълшебно,
би било точно така.
И защо ли на теб ми напомня
тази лодка, далеч от брега...

HatshepsutTopic starter

Снежинките нашепват приказка...

Заснежа от небето. Шумoлящо.
Тихо, шепотно, рони се сняг.
А прилича почти на вълшебство,
омагьосало спящия свят.

Светлокрили, трептящи снежинки
кацат плахо по моите мигли.
На принцеса приличам. Почти...
Само Принцът... Дали ще пристигне?

Хайде, Сняг! Повали още малко!
Дорисувай магичното сбъдване...
Той ще дойде. Знаеш, нали?
Някой ден... Почти на разсъмване.

HatshepsutTopic starter

Сън

Момичето с най-хубавия смях
премина снощи тихо през съня ти.
Приличаше на мъничка звезда -
искряща, бяла, светла и безплътна.

А ти така и не успя да уловиш
лъчите ú, извивките и аромата...
Тя се обърна, мигна със очи
и сякаш се разтвори в тишината.

Една мелодия остана след съня.
И мисълта, че Тя не съществува.
---
Но аз си зная, че и тази нощ,
затвориш ли очи, ще ме сънуваш.

HatshepsutTopic starter

Зима

Дали е сняг? Или звездите слизат ниско
и сипят сенките си върху мен...
Луната, със подострена усмивка,
нагарча върху зимното небе.

Въздъхвам я. (И теб така въздъхвам.)
И после тръгвам някъде натам...
В очите ми от сто лета е сухо.
И тъжно е от още сто лета.

Но знаеш ли...
на кръстопътя между днес и вятъра
ме чакат всичките надеждопродавачи.
А снежните човеци на тъгата ми
ще се стопят. Щом мога да заплача...

HatshepsutTopic starter

Вятър

Бяга Вятърът по тротоара, бяга бързо.
И усмихнат до ушите ми изглежда.
Някакво листче в ръка подхвърля,
а пък Слънцето го гледа изпод вежди.

Кой така го е усмихнал този Вятър?
Нещо пише май на този лист, нали?
Нещо, дето дава му крилатост
и го кара да хвърчи и да хвърчи...

Аз мълча, понеже зная всичко.
Та нали сама написах на листа,
че безкрайно много те обичам.
И приших му вятърни крила...

HatshepsutTopic starter

Липсваш ми...

Ти ми липсваш, не защото си далеч.
(И когато беше близо, пак ми липсваше.)
Липсва ми усещането за ръце,
във които доверчиво да заспивам.

Липсва ми докосването на душите,
споделената среднощна тишина.
И защото все ми липсваш, си отидох.
Нищо, че разплаках Любовта...

И не е ли все едно дали ще плаче
с теб, или далеч от тебе?
Тя отдавна е останала сираче.
Ти така и не поиска да я вземеш.

И сега недей да търсиш път назад.
Аз не искам да ми липсваш и от близо.
На възглавницата ти с една сълза
всичката ми обич е попила...

HatshepsutTopic starter

Аз, всъщност, те обичам...

Аз, всъщност, те обичам за това,
защото знам, че няма да ме притежаваш.
Ще бъда птича сянка на ръба
на всичките ти пролетни пожари.

В индиговите ириси на нощите
ще те събуждам, като лятно пълнолуние.
Ще ме проклинаш след това, защото
в дълбокото съм морска буря.

И всъщност, затова ще те обичам,
когато пиша името ти по стъклата.
Не знам достатъчно ли е, но ми е всичко.
Останалото ми е... вятър.

HatshepsutTopic starter

Недовършено небе

Със тебе двамата,
започнахме да си строим небе.
Понеже къщите са тесни за мечтите ни...
Криле ушихме. За телата си...
За да догонят в полета душите ни.

Сглобявахме дъгата. Цвят по цвят.
Посяхме слънчеви лъчи в саксиите.
От облаците ти постлах легло.
А ти ме нарисува лунна в синьото.

Бродирахме звезди. И малко дъжд.
На гости идваха ни птици окъснели.
На тръгване оставяха перца,
защото исках рокля от дантели.

И ти ми я направи - най-ефирната!
От птичи пух... и нежните ти устни.
А после боси тръгнахме към Залеза...
Да се разлюбим... беше твърде късно.

HatshepsutTopic starter

Слънчев лъч

Този слънчев лъч е като тебе.
Провира се през облака и прави "зайче".
Подрежда някакви нелепи слънчогледи
върху студената, намусена мозайка.

Тропосва по ръкава ми райета,
а после влиза в чашата със чай.
И чаят става целият в пайети
от тази вироглава светлинка.

Накрая спира във очите ми за малко
и слага в тях парченца кехлибар.
И след това си тръгва наобратно,
оставил ми трошичка топлина.

HatshepsutTopic starter

Без логика

Небето е завеса, зад която
Вселената създава чудеса.
И те валят лежерно над Земята
като сребристо-син вълшебен прах.

Не зная виждал ли си го, но ето -
очите ти се пълнят със звезди.
И ти започваш целият да светиш,
и (даже да е странно) да летиш.

Не ти се вярва. И не го разбираш.
Вълшебства няма - знаеш го добре.
Вселената небрежно се усмихва
и ти се влюбваш без да разбереш.