• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Извън сезона

Тази нежна, зелена тъга
се разстила над спящите къщи.
И не спира, не спира дъжда.
А небето не се преобръща.

Крие Слънцето в другия край,
праща облаци в моя посока.
Аз приготвям бисквити и чай
и броя светлинките във локвите.

Най-обичам да бъда сама
и изобщо не ми е виновно.
Май съм есенна по душа.
Носталгична, добра и дъждовна.

HatshepsutTopic starter

Морето

Морето тази сутрин е жена,
която мълчаливо се събужда.
Протяга се... вълна подир вълна.
Индиговите сънища прокужда.

Заравя после пръсти в пясъка
и го целува с цялата си нежност.
По шията ѝ слънчеви отблясъци
рисуват силуети. И безбрежност.

С изпъстрена седефна гривничка
е китката ѝ... И е водораслена.
Под дланите ѝ сякаш никнат мидички
и се търкулват по брега във пясъка.

Морето, всъщност, вечно е жена...
Загадъчна, сърдита, романтична...
Във скута си люлееща брега
във нощите на дългото обичане...

HatshepsutTopic starter

Врата към теб

Откраднах малко залез... Две-три шепи.
Сега ще взема ъгълче Луна.
И няколко звезди. От по-най-светлите.
И щипка вятър (ей така - за цвят).

Ще нарисувам с тях една картина.
С небе, със лодка, с тебе. И с врата.
А аз през нея после ще премина,
да вляза в този нарисуван свят.

Ще ме познаеш ли? Не знам. Но ще се влюбиш.
(това сама не знам защо го знам).
Ръцете ти ще ме прегръщат много дълго
и после лодката ще вдигне две платна.

Ще вдигнем котвата и вятърът ще духне.
Ще плаваме над нощната Земя.
Сега започвам вече да рисувам
картината с вълшебната врата.

HatshepsutTopic starter

Руини

Останаха само камъни, Обич...
останаха само руИни...
Хиляда години душата ми броди
и търси те в мъртви градини...

Пустее полето отдавна. СамO...
И птиците вече не идват.
А аз все така те очаквам, Любов -
невидима, бяла и тиха...

Сега всеки камък ни помни - нали?
История, спряла във времето.
Зад тези порутени, хладни стени
отново да се намерим...

HatshepsutTopic starter

Не мога да те мразя...

Не мога да те мразя. Не умея.
Но щом го искаш... хубаво. Разбирам.
Животът ни е даден, да живеем.
Друг е въпросът, че живеейки умираме.

И тъй... Каквото беше - беше.
Финалът ще е тих и безболезнен.
Не ме боли... Което ме болеше,
остана във едно далечно време.

Сега е просто... разочарование.
И малко огорчение. Съвсем мъничко.
...а аз не се научих и не зная
как да намразя, докато обичам...

HatshepsutTopic starter

Защото правиш времето да спира...

Защото правиш времето да спира.
Защото правиш ми сълзи от смях.
Защото правиш вечерите сини.
Защото правиш от дъжда - дъга.

Защото приказките ти умеят да са живи.
Защото с теб е хубаво да се мълчи.
Защото в тебе себе си намирам.
Защото ти си просто... ти...

Бих искала да мога да оставя
до теб, в нощта, докато спиш,
един мъничък, бял подарък.
Един мъничък кратък стих.

Без много думи. Без излишности.
Със много нежна тишина...
целувам те със плахи устни
и просто ти благодаря...

HatshepsutTopic starter

Накара ме да се почувствам... странно

"Не си човек. Човеците са лоши".
Напълно ти повярвах за това.
Какво обаче съм, не зная още.
(Или не искам да го разбера).

Накара ме да се почувствам... странно.
Първо - обичана. А после - сувенир.
Една безсмислена, неструваща награда
от някакъв измислен твой турнир.

Спечели ме, порадва се и ме забрави.
Така де... с рицарите е така...
(Понякога се лъжа, че са ангели
и даже ги сънувам със крила).

Сега обаче всичко ми е ясно.
Не всичко, но почти. Добре.
Не знам къде обаче ми е мястото.
Ти знаеш само, че не е при теб.

HatshepsutTopic starter

Есенност

Този август е толкова дълъг...
А във мене се буди септември.
И ме прави различна. И друга.
По-красива. И малко неземна.

А във мене валят листопади
и се стелят потайни мъгли.
А във мене дъждовна прохлада
се промъква и тихо ръми...

Този август е прашен и скучен,
пресолен от море. Остарял.
Искам есен в очите. По устните.
Искам шепот на жълти листа.

HatshepsutTopic starter

Уроци

Ти не вярваш, че има любов.
И... не ми говорѝ за обичане.
Не ме питай как и защо
се научих да те отричам.

Пътят беше остър и тънък.
Баналното острие на бръснача.
Вървях, обичах те и се спъвах.
Учех се да не плача.

Когато учителят е добър,
уроците са ми лесни.
Зная ги вече и насън.
Зная ги просто чудесно.

Сега искаш да науча обратното?
Не, сметката не излиза.
Забравила съм те безвъзвратно.
До последното копче на ризата.

HatshepsutTopic starter

Аз, всъщност, никога не съм те търсила...

Аз, всъщност, никога не съм те търсила.
Но пък те чакам цял един живот.
Строях си замъци от пясък и от въздух,
а после ги напълвах със любов.

Измислях си те всеки ден по малко.
Но никога не ти измислях имена.
Понякога за кратко се разплаквах,
но после се превръщах във жена

и знаех, че не може да те няма.
Понеже аз съм тук. Значи - и ти.
Звездите нощем правех на екрани
и прожектирах в тях безброй мечти.

Когато дойдеш, сигурно ще се разпадна
на късчета любов и светлина.
Или ще стана шепа сняг във дланите ти
и просто ще се разтопя...

HatshepsutTopic starter

Защото пожелах да те обичам...

Бях Бягащата по вълните. Бях вълнà.
Русалка бях. И приказно момиче.
Но после се превърнах във жена.
Защото пожелах да те обичам.

Отрязах дългите си, къдрави коси.
Затворих в мида мамещите песни.
Морето каза, че ще ме боли.
Но аз не вярвах. Мислех, че е лесно.

Кажи ми, моля те, че не греша...
Кажи ми, че ще мога да остана
във този твой така човешки свят.
Без залезът да ме превърне в пяна.

Защото аз избрах да съм жена.
Защото пожелах да те обичам.
Сбогувах се с последната вълна
и... нямам нищо.
Или имам всичко...

HatshepsutTopic starter

На прага на Вселената...

От песента на тъмните звезди,
по-тиха от снега на януари,
в очите ми започва да боли.
Започва да шепти и да ме пари.

И тръгват думи, леки като мрак.
Сълзи? Не вярвам. Вече ги изплаках.
Преплитат се любов, тъга и страх
и после колебливо се разпадат.

А аз стоя и вярвам в чудеса
на прага на Вселената, в която
Сърцата се топят от самота
в студената прегръдка на тълпата.

HatshepsutTopic starter

Аз не зная...

Как се рисува любов, любими?
Как се рисува любов?
С твоя дъх, заровен в косите ми
и със шепотен зов...

С твойте длани, прегърнали раменете ми
и със устни копнежни.
С тъмни ириси, озарени от нежност
и със мигли премрежени.

С топли пръсти по скулите
на зазоряване.
Със усещане, че всъщност сме заедно,
макар да ни няма...

Как се рисува любов...
Как се рисува, любими?
Ето ти облак-платно...
напиши ми...

HatshepsutTopic starter

Моя стара, невинна любов...

Моя стара, невинна любов,
съхранена във капчици време,
тихо свита, зад гръдната кост,
как успя да останеш със мене...

Моя нежна, антична любов,
съумяваш ли още да дишаш?
Мое светещо, топло кълбо,
неугасващо древно огнище...

Моя истинска, трудна любов,
озаряваща, чиста, огромна...
Ние с теб сме се слели в едно.
Но не зная дали
той ни помни...

HatshepsutTopic starter

По залез...

Изтлява слънцето и тиха топлина
целува раменете ми по залез.
Научих ли се вече да летя?
Научих ли се вече да забравям?

Научих ли се вече как без теб
да дишам равномерно и спокойно?
Достигнах ли последното небе?
Научих ли се да не бъда твоя?

Не знам. Навярно не. Защото днес
пак преболява обичта ти в мене.
Ако разбираш, би било добре
да се завърнеш. За да си я вземеш.

HatshepsutTopic starter

Улица "Вълшебна"

На улица "Вълшебна" номер пет
живеят котка и едно момиче.
Имат балкон с ажурен парапет,
перденца на цветя и на звездички,

саксии със оранжеви цветя,
завързани балони на простора,
а нощем имат люлка за Луна,
направена от облаци и покрив.

В градината им никне Тишина.
И музика. От няколко врабчета.
Когато му е скучно на Дъжда,
долита там и каца по дърветата.

А хора не отиват... Не и до днес.
Ти - също. Но ако аз изчезна,
оставям ти най-точния адрес:
Момичето от улица "Вълшебна".