• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 January 2022, 20:55:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15433 Posts

Шишман
5950 Posts

Panzerfaust
1118 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,718
  • Total Topics: 1,409
  • Online Today: 129
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 104
Total: 105

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Малко есен по миглите...

Този вятър навън...
Този дъжд устремителен...
Аз мълча.
Аз съм сън.
Аз съм трънче в петите му.

Аз съм ничия, ничия, ничия.
Мен ме няма изобщо и никога.
И какво като го обичам...
сякаш някой ме пита...
Аз съм му между другото.
Между всички и нищо.
А пък в мен пеперудите
до мъгла ме разнищват.
И го плаках, и исках,
после свърших сълзите си...
Не успях да съм близко.
Не успях да съм истинска.

Само много болях.
А навън е октомври -
жълтолист, тротоарен...
А във мене е... странно.
Настроение някакво -
преговарям си раните
и боля наобратно.
И обичам... неправилно
За това замълчавам.
До полуда отчаяно.
После ставам сълза.
Вместо точка накрая.

https://caribiana.blogspot.com/2016/05/blog-post_48.html


Hatshepsut

Студът

Студът прекарва пръсти по стъклата.
Наднича в стаята, в която спя.
Под дланите му - хлъзгави и гладки -
пониква лед. Настръхнали цветя.

Докосва ме в съня ми. Но е нежен.
Целува само голите ми рамене.
Очите му са тъжни. Заскрежени.
Защото никой не обича Студове.

Не знам дали ако поискам да го стопля
ще легне в скута ми, съвсем смълчан.
"Не съществува топъл Студ. И толкова."
Но сигурно боли да бъдеш сам.

Прегръща ме. И цялата изтръпвам.
Прониква в мен. Пронизва ме със дъх.
А после мълчаливо се отдръпва.
Разкаян и объркан нощен Студ.

Опитва да си тръгне, но не може.
Навън нощта е спряла. Като снимка.
Притиска устни в топлата ми кожа
и тихо се разпада на снежинки.

https://caribiana.blogspot.com/2015/01/blog-post.html

Hatshepsut

11 September 2018, 15:17:19 #34 Last Edit: 15 September 2018, 13:15:13 by Hatshepsut
Когато разбереш, че мен ме няма...

Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.

Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните... ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли... направи ме излишна.

Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто... времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.

Къде съм ли? Не искай да узнаеш...
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато разбереш, че мен ме няма.

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_31.html

Hatshepsut

Pure harmony...

Среднощен дъжд и топъл шоколад.
Сънят е някаква подробност...
Отдавна съм отвикнала да спя.
Откакто притежавам всички облаци.

Откакто свикнах да не ме боли
от думи и за хора без значение.
Откакто мога да броя до три,
преди да стана на стихотворение.

Откакто си отглеждам пълнолуния
във ъгъла на тесния прозорец.
От както Тишината ме целува
по-нежно от най-нежния любовник.

Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.
Тогава се научих да не спя.
Сега се уча само на забравяне.

https://caribiana.blogspot.com/2014/11/pure-harmony.html

Hatshepsut

Между сезоните...

Не мога да рисувам чужди пътища
по картата на своята безсмисленост.
Преминала съм хоризонта.
Няма връщане.
Звездите тук отдавна са изстинали.

Не мога да си съчиня обичане
от думи със угаснали значения.
Из спомените тихо криволичи
една Любов. Почти обезличена.

Не мога да се пиша с чужди почерци,
за да приличам малко на изкуство.
Та аз съм само тъжно многоточие
в една угасваща Вселена-пустош.

Не зная как се правят Сътворения.
Нито къде е спусъкът за някакво начало.
Останала съм по едно стихотворение.
По капчица тъга. И студ до бяло.

https://caribiana.blogspot.com/2014/11/blog-post.html

Hatshepsut

След вятъра

След вятъра небето е прозрачно.
Изгубило е всичкия си дъжд.
Опитвам се през облак да прекрача
във този свят - нелеп и чужд.

Опитвам се да бъда като... всички.
Но нещо малко все не ми достига.
Във вените ми тихичко се стичат
сълзи на кораби, звезди и миди.

И няма никой, който да умее
да чуе всичко, дето му разказвам.
Изгубвам се във промеждутъка.
Човекофея.
Едната половина е по-празна.

И все не мога да открия мястото,
в което да поискам да остана.
В сърцата на човеците е тясно.
И с ръбчета, които правят рани.

Избирам да остана в Тишината.
Но със една идея по-щастлива.
Защото вече знам, че с вятъра
дъждът, илюзиите и лъжите
си отиват.

https://caribiana.blogspot.com/2014/10/blog-post.html

Hatshepsut

(Не точно) меланхолия

Есента се усеща по
вкуса на небето.
И по ранния син полуздрач.
По маршрута на птиците.
По звука на крилете им.
И по тихия глас на дъжда.

Има само минути
до края на лятото.
Само резенче слънце остава.
И Септември рисува
жълтинки по листата.
А Денят мълчешком изтънява.

Този град става тъжен.
И във малките улички
скрива късчета лятна любов.
Но такъв го обичам.
Много. И повече.
Светлосин. Незабързан.
И мой.

https://caribiana.blogspot.com/2014/09/blog-post.html

Hatshepsut

11 September 2018, 15:26:03 #39 Last Edit: 07 January 2022, 11:52:07 by Hatshepsut
Полусън

Зад тънките завеси се разсъмва.
И утринната нежна светлина
чертае плахо облите контури
на топлите ми, гладки рамена.

Прокрадва се надолу. Колебливо.
Дъхът ти я преследва мълчешком.
Телата ни са истински красиви,
когато си говорят за любов.

А старото легло простенва тихо,
задъхано от толкоз много обич.
Която няма как
да преразкажа в стихове.
Не мога просто.
Няма как...
Не може.

https://caribiana.blogspot.com/2014/08/blog-post.html

Hatshepsut

...и нямам сили

Най-тъжната любов се свива в скута ми.
А аз я лъжа, че все още има смисъл.
Тя ще ми вярва няколко минути.
И после уморено ще притихне.

Познава те. И знае - не е вярно.
Безсмислено е всичко. Безнадеждно.
Една объркана сълза опарва
почти преглътнатия ѝ копнеж за нежност.

И тя заспива - крехка и ранима -
в напълно непотребните ми длани.
Кажи ми как да я оставя да си иде,
макар и двете да разбираме, че трябва...

https://caribiana.blogspot.com/2014/07/blog-post.html

Hatshepsut

11 September 2018, 15:28:43 #41 Last Edit: 15 September 2018, 13:15:32 by Hatshepsut
Градска приказка

Юни гасне в лилав полуздрач.
И се стапят крайпътните макове.
Над вечерния свят преваляват
тишини. И почти неочаквано

светват малки, добри светлинки.
Електрически градски светулки.
Аз безмълвно събирам с очи
всяко жълто внезапно блещукане.

Всяка нота на клаксон. И глас.
Всяка дума, дочута случайно.
А лилавият тих полуздрач
ме превръща във приказка. Тайна.

Прочети ме. Наум. Шепнешком.
Прочети ме със устни. Със длани.
Запомни всеки мой полутон.
Аз съм Юни.
Не знам ще остана ли...

https://caribiana.blogspot.com/2014/06/blog-post_29.html

Hatshepsut

Никой

Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ.  И птици,
които - като мен - не спят.
И може би говорят със звездите.

А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босоного.
И с дълги мисли. Като разстояния.

Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене... точно мене...

https://caribiana.blogspot.com/2014/06/blog-post.html

Hatshepsut

Там, където...

Не идвай тук. Тук нищо не остана.
Изтляха и последните звезди.
Луната изтъня. И стана няма.
А вятърът е тежък и бодлив.

Прозорецът се пръсна на парченца.
Отвън нахлу безкрайна самота.
Тук вече няма нищо. Само вечност.
А вечностите винаги болят.

Не идвай, чу ли... Аз си тръгвам,
задавена от толкова много въздух.
---
А тук е мястото, в което ще замръкне
сърцето на последната светулка.

https://caribiana.blogspot.com/2014/05/blog-post.html


Hatshepsut

Искаш ли...

Запази ме такава - ронлива и пясъчна,
с доверчиви очи, очакващи чудо.
С топли длани, които
плахо галят Луната.
И със устни, които обичаш до лудост.

Запази ме единствена.
И само за себе си.
Запази аромата ми.
На череши и сънища.
На дъждовни цветя
и вечерни небета.
Запази ме в ръцете си.
Мълчалива и сгушена.

Запази ми пътеките, скрити и тайни,
по които, притихнал,
нощем стигаш до мене.
Запази ми вкуса.
На тръпчиви желания.
На ванилови залези.
На стаени безвремия.

Запази ми утрата разрошени. Нежни.
Като шепот по гола и сънена кожа.
Запази ме такава -
лунатично-небрежна.
И обичаща теб.
Запази ме.
Ще можеш ли...

https://caribiana.blogspot.com/2014/04/blog-post.html

Hatshepsut

Homesick

Вече свършиха всички любовни поеми.
Под безцветните думи прозират тъги.
Всеки знае - моретата стават солени
от сълзи на русалки, обичащи принц.

Ала никой не вярва в това.
То е приказка.
Романтична измислица с тъжен край.
Но пък страшно боли.
Боли като истинско.
И човърка сърцата със остра игла.

Само ние го знаем - бивши малки русалки,
днес - съвсем обичайни жени.
Но мълчим и заключваме във очите си тайната
на онези несбъднати полудетски мечти.

Кой ни даде нозе... защо ни послуша?
И защо премълча, че няма любов?
Как се диша без обич?
Как се диша на сушата?
Кой открадна вълшебството? И защо?

Тишината мълчи. Няма отговор.
Само
за миг въздухът става ужасно солен
от сълзите на бивши русалки,
които си нямат
нито обич,
ни дом,
нито принц,
ни море...

https://caribiana.blogspot.com/2014/04/homesick.html

Hatshepsut

Latitude and longitude - far away

Аз съм далече. Толкова далече.
Едва ли ще поискаш да ме стигнеш.
Аз съм през шест обезлунени вечери.
Във най-зеления нюанс на синьото.

Аз съм на трийсет парсека
от твоето мълчание.
(И съм нарочна, точно като него.)
Аз съм едно огромно разстояние
между мечтите си и тебе.

Аз съм на хиляди пресечки
от сърцето ти.
Била ли съм по-близо? Излъжи ме...
Или недей... Сега съм там, където
това, което ме боли, си няма име.

А ти...
ти просто се изтече през очите ми,
оставяйки ми много празно място.
Но вече всичко е ужасно незначително.
И за точно за това - прекрасно.

https://caribiana.blogspot.com/2014/03/latitude-and-longitude-far-away.html

Hatshepsut

Безсъние

Да ти разкажа ли за изтънелите си дни
и за прозрачните си нощи, във които
е някак невъзможно да заспиш,
защото има музика в звездите.

Защото вятърът прилича на момче.
(На теб, когато знаеш как да ме обичаш.)
Защото в стаята ухае на небе.
А аз съм всички непораснали момичета.

Да ти разкажа ли как цялата Земя
трепти от някаква любов без име...
Кажи ми как... кажи ми как да спя,
като Луната е събудена. И синя.

Като навън Нощта разказва тишини,
а в мен тежи от цветове и думи...
В прозрачните ми нощи не се спи.
А само се обича. До безумие.

https://caribiana.blogspot.com/2014/03/blog-post_16.html