• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 November 2021, 23:28:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 158
  • Latest: emo2475
Stats
  • Total Posts: 24,787
  • Total Topics: 1,390
  • Online Today: 233
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 183
Total: 183

avatar_Hatshepsut

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Недейте цапа моята душа

Недейте цапа моята душа...
Аз искам да остане чиста, бяла....
За всичко друго мога да простя...
Душата си не мога да продавам...

В мен демоните нека да заспят,
и нека само ангелите пеят...
Ако е грешка нека да греша!
Без дяволите искам да живея...

Без лоши думи,
мисли, без лъжи,
душата си до днес така опазих...
Ако е болка нека да боли!
Родена съм за обич, не омраза...

Дори сама по пътя да вървя
във трудния живот ще оцелея...
Но знам,
че нямам ли и ден душа
аз ще потъна в тъмнина без нея!

Hatshepsut

Прозрение

Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.

Сега копнея само за огнище,
и чаша чай със обич подсладена!
Не искам празни думи да обличам,
а щастие в две шепи споделено!

Hatshepsut

Минорно...

Поредният пропуснат, скучен ден
в очакването да се случи нещо,
в очакване на някой да те спре,
да те покани, ей така, на среща...

Да се почувстваш хубава жена,
дори за миг, дори да е измама,
дори да чувстваш после пак вина,
но днес да се почувстваш най-желана...

Да ти остане споменът красив
от тази малко неудобна среща,
и дълго в теб да бъде сякаш жив,
да бъдеш дива, огнена, гореща...

Поредният пропуснат, скучен ден
отиде си... И нищо не се случи...
Бе само блян, забравен тих рефрен
за малко обич... Но не я получи...

Hatshepsut

Обичай ме

Обичай ме такава – непокорна,
обичай ме без страх и без вина,
обичай ме без думи, безусловно,
обичай ме, когато те боля.

Дори когато слънцето се скрива
и бавно в нас нахлува есента,
за теб да съм оная самодива,
която влезе в твоята душа.

И ти прие я с всичките ѝ тайни,
със всичките ѝ болки я прие...
Обичаше я искрено, безкрайно
и чисто, като мъничко дете.

До мен си днес след толкова години,
след толкова надежди и мечти...
И щом денят ти почва с мойто име,
завинаги във мен ще бъдеш ти...

Hatshepsut

Любов ще нарисувам в твоя ден

Аз няма да изгубя себе си във думи премълчани,
сърцето си не ще обвия в лед,
ще събера във шепи обич разпиляна
и без сълзи ще продължа напред.

Ще мога пак да тичам, да копнея,
с мечтите си отново ще летя,
ще бъда слънце, във небето ще изгрея,
с усмивка ще посрещна пролетта.

А вечер пак в прегръдките ти ще притихвам,
защото знам, че ти ще си до мен...
Дори насън за теб ще се усмихвам...
Любов ще нарисувам в твоя ден!

Hatshepsut

Във бурята се ражда любовта

Ти често казваш ми, че съм скандална,
че вечно непокорна съм била.
Не мога да съм скучна и банална.
Обичай ме! Такава ме избра.

Недей от мен очаква да съм сива –
аз буря съм сред ясния ти ден.
Не мога чувствата си да прикривам.
Спокойствие не чакай ти от мен.

Не се опитвай да ме превъзпиташ.
Едва ли можеш да ме укротиш.
Дори в съня си нощем ще се скитам,
а ти във своя сън ще ме виниш.

Но щом твърдиш, че аз за теб съм важна
ще зачетеш и мойта свобода.
Смиреното затишие е страшно –
във бурята се ражда любовта.

Hatshepsut

Есенен етюд

Аз съм листо отронено в нощта
което страстно с вятъра танцува,
целува нежно топлата земя,
а после чудни приказки рисува.

За топло лято, гларуси, море,
за срещи, за любов и за раздяла...
Едно листо танцува без да спре,
а после ще заспи в прегръдка бяла...

Hatshepsut

Изгубих се...

Изгубих се внезапно между днес и вчера,
между пропуснати моменти и тъга...
Внезапно бъдещето стана пак химера,
а любовта превърна се в лъжа...

И някак неусетно в мен нахлуха
съмнения за всички нови дни...
Една сълза отрони се във тишината глуха...
Една любов ми каза ,,Остани!"

Повикаха ме две ръце във мрака
и устни шепнеха ми нежно ,,забрави..."
Ще се усмихна. Знам, тъгата може да почака,
макар че още някъде във мен боли...

Hatshepsut

Щастливо ми е

Щастливо ми е. Няма, знам, причина.
Денят започна с мъничко тъга.
Но бързо като буря тя премина.
Роди се в утрото една мечта.

Докосвам пак с добра ръка небето.
Денят от Господ е благословен.
Събуди се отново в мен детето.
Усмихвам се, защото си до мен.

И някак всичко лошо си отиде.
Рисувам с устни твоето лице.
Прегръщаш ме. Пак мога да те видя
и да почувствам твоите ръце.

Дали ще си отиде този миг, не зная.
Дали и любовта ще отлети...
Щастлива съм. До болка те желая.
Това май е достатъчно.
Нали?!?

Hatshepsut

Единствено остана тишина

Във мен единствено остана тишина
и спомени, които са ненужни,
без никаква надежда, без вина,
и хора, дето вече са ми чужди.

Светът не свърши. Но се промени.
Сега е сив и някак мрачен, скучен.
Земята, знам, не спря да се върти,
но и не чакам нищо да се случи...

Годините минават покрай мен,
а времето е в мен отдавна спряло...
Дали е зима, или летен ден,
дали е край, или пък е начало?

Нощта тежи от тази тишина,
полегнала на тънкото ми рамо.
Не виждам даже сянка на луна,
а само свят, във който мен ме няма.

Hatshepsut

Щастлива утре

Днес съм тъга. А утре ще съм друга...
Ще бъда пак отново светлина.
Днес съм сълза. Ще стана утре чудо,
искрица нежност в твоята душа.

Днес тишина съм тъмна като облак,
и буря съм във синьото небе.
Не казвай нищо. Утре ще те мога...
Ще грейна пак във твоето сърце...

Hatshepsut

Аз не съм като всички жени

Аз не съм като всички жени.
Може би съм от тебе измислена.
Аз съм шепотът в тихи гори
и с любов съм на тебе орисана.

Аз съм вятърът в твойте коси.
Аз съм слънцето в златната есен.
Аз съм бурята в зимните дни,
нежен стих от изпятата песен.

Но обичай ме, без да боля,
и внимавай, че бързо изстивам.
Като феята малка в съня
във нощта без следа си отивам.

Hatshepsut

Изморих се

Изморих се от толкова спорове,
във очаквания да се обличам,
във душата ми все да се ровят
и от себе си да се отричам.

Немислимо е да продължавам.
да мълча. за да бъда харесвана,
да се вписвам във рамки, представи.
за да бъде животът ми лесен.

Отражение няма да стана.
По-добре да съм пламъче малко.
Не държа да съм сянка голяма.
Ако не ме харесвате – жалко!

Все така ще живея живота си.
По-добре да съм неразбрана.
И понякога да съм самотна,
само себе си да остана.