• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 15:55:37

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14231 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,111
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 53
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 22
Total: 24

avatar_Hatshepsut

Археологически находки във Варненска област

Started by Hatshepsut, 30 August 2018, 12:20:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Древните градили къщи на три етажа в Солницата край Провадия


Провадия-Солницата е един от най-интересните праисторически обекти в Североизточна България. Той е пряко свързан с Варненския ,,златен" некропол, а археологическите разкопки разбулват все повече мистериите около древната цивилизация на тези земи. Какви са новите открития през това лято попитахме член-кореспондент проф.Васил Николов, който е ръководител на археологическите проучвания в Солницата.

- Проф.Николов, археологическият сезон на Солницата приключи преди дни, какво ново открихте?

- Археологическият сезон тази година продължи 4,5 месеца. Вече зазимяваме обекта. Толкова дълъг сезон имаме за първи път в Солницата благодарение на средствата, дадени от Министерския съвет. И резултатите са видими. Мога да спомена някои предварителни резултати от работата ни през това лято.

- Разкажете за тях.

- Солницата е един внушителен паметник на древността, тя е и най-атрактивният паметник за широката публика. Праисторическите паметници по принцип не са толкова визуално интересни, защото къщите са били градени от дърво и глина, останките са разпознаваеми предимно за специалистите, а в Солницата камъкът е широко използван във внушителните укрепителни системи, които проучваме вече няколко години. Това лято изследвахме северната периферия на селищната могила с надеждата да разкрием нова част от най-масивната отбранителна каменна стена от късния халколит, която датира на около 4 600 години пр. Хр. И наистина попаднахме точно върху нея. Тя е сравнително добре запазена, останките са високи над 1 метър и е широка около 3,60 м. Досега само предполагахме, а вече е ясно, че там има и вход в къснохалколитната крепост. Едната страна на входа е добре запазена, другата е нарушена при изкопаване на бомбоубежище през Втората световна война. Входът е запазен с ширина около 1,5 м, запазена е и настилката на улицата, която минава през този вход.

- От какво е направена тази настилка?

Настилката е от трамбована глина с парчета изпечена мазилка. Портата е изградена от големи масивни камъни и сочи на североизток, към производствения център – така е осъществена е най-пряката връзка между него и крепостта, където готовата сол се съхранява. Успяхме да допроучим и участък от каменна отбранителна стена от средния халколит, построена около 4650 г. пр.Хр. Тя е много добре запазена на протежение около 50 м. Свързана е с един от входовете на среднохалколитния град-крепост, открит през миналата година. Това бяха две съществени дейности по отбранителните стени. В източната периферия на могилата проучвахме останки пак от каменните стени на средния халколит, от най-ранните, но съжаление те са в по-лошо състояние, в сравнение с останалите части на укрепителните система.

Нещо, което събуди духовете, обаче, са къщите, които проучваме във високата част на селищната могила. Проучвахме две триетажни къщи, както още две двуетажни. Датират се малко преди края на късния халколит, тоест преди края на първата европейска цивилизация.

- Кое всъщност е разбунило духовете? Това, че са на два и три етажа?

- Във времето на моето начално развитие като учен се приемаше, че всички къщи от праисторията са били едноетажни. През 1999 г. имах честта да установя за първи път двуетажни къщи в Караново, Новозагорско и в Капитан Димитриево, Пещерско, съответно от късния и от ранния неолит, тоест от шестото хилядолетие. След това и други колеги откриха двуетажни къщи. При спасителни разкопки по трасето на бъдещата магистрала Струма открихме едно селище, което е изцяло с двуетажни къщи, датирано около 5700 г. пр.Хр., нещо което е невероятно. Все още разсъждаваме около тези шокиращи резултати. Но сега в Солницата имаме ясни доказателства за триетажни постройки. Невероятното е, че в петото хилядолетие пр. Хр. има изключително масивни къщи, в които на втория и на третия етаж има огромни пещи, тежки поне един тон. Къщите са били поне 8 м високи, нещо невероятно за тази епоха. Те са стърчали и над крепостната стена.

- И защо са били строени на повече от един етаж?

- Етажността явно е решавала проблема с броя на хората вътре в крепостта. Очевидно населението се е увеличавало, а крепостта не е могла да обхване площ по-голяма от 4 дка, защото толкова е била площта на горното ниво на селищната могила. Единственотото решение е етажност. Развитието на технологията в строителството явно е свързано и с увеличаване на населението в едно укрепено селище.

- Какви са другите находки в Солницата през това лято?

- Още миналата година бяхме попаднали на един масов гроб. В средата на петото хилядолетие започва засушаване на климата и повишаване на средните температури. Хората престават да произвеждат сол чрез изпаряване в керамични съдове. Принудени от обстоятелството, че изворите постепенно пресъхват, изкопават кладенец на мястото на един извор, дълбок около 4 метра и оттам вадят солена вода. Чрез дълги улеи водата стига до голям плитък басейн. Продължихме проучванията на този басейн, който е дълъг над 40 метра. Басейнът, оформен в стерилната жълта глина, е пълнен с разсол. Солта в него кристализира благодарение на топлината от слънчевото греене. Това не е продължило дълго, защото солената вода съвсем е изчезнала и тогава настъпват ужасни катаклизми. Липсата на сол - този жизненоважен продукт, прекъсване на търговията с нея води до рязко западане на живота в селището и до вътрешни конфликти, при които са избивани цели фамилии.

- А какво открихте в масовия гроб?

- Ямата на гроба е правоъгълна, изкопанав дъното на съоръжението за добив на сол, за което разказах. То вече не е било използвано. В ямата са нахвърляни седем трупа на хора, които са били убити. Гробът е датиран около 6 350 г. пр.Хр. Все още нямаме пълен анализ, тъй като биоархеологът проф. Кат Максуини от Единбургския университет, с която работим, не можа да дойде заради пандемията. Имаме обаче наблюдения от колега от екипа, които сочат, че в този гроб са ,,погребани" четири деца на възраст 10-12 години, но като се има предвид, че средната възраст тогава е 36-38 години, те са били в трудоспособна възраст. На едното от четирите деца липсват китките на ръцете и ходилата. Два от скелетите имат ясни белези на умъртвяване. Беше намерено и едно оръжие на дъното на гроба, вероятно с него са били убити някои от хората. Става дума за една много остра рогова брадва с дръжка. От другите скелети в гроба, единият е на мъж на 30 - 32 г., другият е на следващия по възраст, на около 22-24 г. - също мъж, а третият е приблизително 20-годишен. Той е бил много жестоко убит. На черепа му има дупка от стрела, от дясната страна е бил силно ударен с плосък камък - костите са влезли навътре. Бил е прав, когато е ударен два пъти с дълго медно оръжие в корема, от което силно са повредени три прешлена. Било е брутално убийство. Открихме и десет камъка, които накрая са били хвърлени в гроба. На най-възрастния мъж черепът му просто е бил размазан от голям камък. Камъните са били нахвърляни явно за да не се възродят душите им.

При изкопаването на гробната яма климатът е бил сух, не е имало подпочвена вода на това ниво, но когато проучвахме гроба бликна вода. Хилядолетия скелетите са били във вода. Тепърва ни очакват много интересни разкрития при проучването на седемте скелета. Надяваме да има запазен колаген в костите за да се направят ДНК изследвания, за да разберем, дали убитите са роднини. Интересно е, че зъбите на тези хора са излъскани отвътре – това наблюдавахме и в друг масов гроб от това време, но в некропола на селището. Вероятно това е някаква особеност на работата или на нещо друго, за което можем само да спекулираме, характерно за производителите на сол.

- Имахте ли посетители това лято?

- Обявихме, както и през предишната година, че приемаме посетители, които разглеждат Солницата с екскурзовод, назначен от община Провадия, подготвен от нас. През годината са минали близо 1500 души, основно българи, но също и доста чужденци. Започнахме и акция около идеята да се изгради Музей на солта в Провадия, защото туризмът, свързан със Солницата и крепостта Овеч е бъдещето на Провадия. Музей на солта, какъвто няма в Югоизточна Европа, би бил нещо много важно за града, и за популяризирането на праисторическото наследство на България изобщо. Смятаме, че подобен Музей на солта ще раздвижи и икономическия живот в Провадия. Могат да се организират туристи от Северното Черноморие, да посетят Варненския археологически музей за да богатствата от Варненския ,,златен" некропол, който е резултат от производството на сол в Солницата, да посетят самата Солница, да влязат в Музея на солта с изключителната материална култура, констатирана при нашите проучвания, да се качат на крепостта Овеч над града и да се нахранят в ресторантите по центъра.... Това е каузата на нашия екип, надявам се скоро да стане и кауза на провадийци. За бъдещето на Солницата и на Провадия.

https://www.standartnews.com/chudesata_na_balgariya/drevnite-gradili-kshchi-na-tri-etazha-v-solnitsata-kray-provadiya-473168.html#

Hatshepsut

Мащабно древно съоръжение обгръща в мистерия историята на Петрич кале


Варна, 9 октомври /екип, БТА/
Мащабното водохранилище /щерна/ в средновековната крепост Петрич кале край Варна се оказа голяма загадка, каза за БТА ръководителят на разкопките Мария Войкова. Като размери съоръжението, изкопано в твърда скала, няма аналог по българските земи, а вероятно и на Балканите. То е с дължина 85 метра, широчина пет метра, дълбочина до два метра, а кръглият басейн в единия край е с диаметър 10 метра. Археолозите са категорични, че е изсечено от човешка ръка. Голямата загадка обаче е кой, кога и защо е дълбал толкова старателно в скалата.
Първоначалното почистване на щерната е станало през 60-те години на миналия век, обясни Войкова. През годините, когато обектът е бил изоставен, водохранилището се е запълнило с пръст и растителност. Едва през този летен сезон част от него отново е разчистена. При почистването са станали видни нови елементи, които дават основание на археолозите да смятат, че през вековете съоръжението се е ползвало по различни начини, включително като водохранилище.
Много вероятно е в самото начало, при изсичането му, части от него да са изпълнявали и ритуални функции, посочи Войкова. По думите й основание за това предположение дават намерените в щерната изсичания в скалата, както и на носа на платото. Тъй като към скалите и камъните голям афинитет са проявявали траките, варненските археолози са поканили свои колеги-траколози да дадат мнение дали мястото е свързано с култовете на древния народ по нашите земи. Позицията им обаче беше отрицателна, поясни Войкова. Траколозите, посетили обекта, смятат, че щерната не е дело на траките, но не са могли да дадат интерпретация кой всъщност е нейният създател.
Ясно е, че съоръжението не е правено от римляните, които всъщност са изградили крепостта Петрич кале в края на втори-началото на трети век, обясни Войкова. По думите й същото е валидно и за Античността и Средновековието. Така водохранилището се оказва пълна мистерия, а надеждите на археолозите са, че светлина върху нея ще бъде хвърлена през следващия сезон, когато съоръжението ще бъде разчистено изцяло.
Видно е, че щерната се е ползвала активно през вековете, посочи Войкова. В разчистената част са намерени хоросанови замазки, които показват, че е твърде вероятно части от изкопа в скалата да са ползвани като складови помещения. Има следи, че в някакъв период от време са слагани и навеси отгоре. Но това е на много по-късен етап от изсичането, допълни Войкова.
През това лято екипът археолози е работил активно и по единствената открита до момента крепостна порта в Петрич кале. Все още не е ясно дали се е влизало и излизало само от едно място, защото не е проучена цялата крепостна стена, обясни Войкова. До крепостната стена в района са разкрити и частни постройки от късното средновековие - 14-15 век. В по-долните пластове е идентифицирана постройка от шести век, допълни археологът. Войкова разказа, че мястото, на което е издигната Петрич кале, е било обитавано много интензивно. Крепостната стена е вдигната през късната римска епоха. При всички случаи построяването й е имало отношение към охраната на Марцианопол /днешна Девня/, която през този период от време е един от най-важните градове на север от Стара планина. Петрич кале всъщност е изградена заради стратегическото си положение на платото, откъдето има видимост към целия район около Марцианопол. Крепостта е обитавана до средата на 15-и век с много малки прекъсвания, допълни Войкова. Засега археолозите не могат да "запълнят" само времето от края на шести - началото на седми век, до девети век. От този период няма намерени никакви материали, но това е логично, защото тогава са варварските нашествия и почти цяла Североизточна България е била обезлюдена и опустошена, обясни археологът.
Проучванията на специалистите показват, че през вековете в района на Петрич кале са живели хора от най-различни етноси. Има сериозни податки, от преди късноримската епоха - при сондаж са открити фрагменти керамика, които според праисториците могат да се отнесат към бронзовата епоха, посочи Войкова. По думите й този въпрос трябва да се проучи в бъдеще, особено като се има предвид факта, че на другия край на Авренското плато е Бобата - голямо халколитно селище. В Петрич кале изобилства от специфичната за траките керамика, допълни археологът. За по-късните векове има доказателства, че в района са живели готи, които са пристигали като завоеватели, но явно са усядали по тези земи. Съществуват ясни свидетелства и за византийско население. Повечето от късноримските крепости на територията на днешна България са унищожени в края на седми век, разказа Войкова. По думите й Петрич кале е едно голямо изключение в това отношение. В крепостта още през 10-и век се появява раннобългарско население, за чиято материална култура също са намерени свидетелства.

През това лято археолозите са работили активно и по разчистването на пространството между вътрешната и външната крепостна стена на Петрич кале. Вътрешната завършва с кула, която е преправяна във времето. Част от нея е паднала - не е ясно дали при земетресение или при нападение, обясни Войкова. И с просто око обаче е видно докъде стига запазената внушителна зидария на римляните и откъде започва преправянето с подръчни материали - камъни, керемиди и тухлички от хората от Средновековието. В същия този период е била разрушена външната крепостна стена. Има места, където си личи целенасочено заравняване, за да се ползват стабилните камъни като под за жилище, посочи Войкова.
През тази година археолозите се натъкват на още едно любопитно откритие. При разчистването на едната кула на вътрешната крепостна стена са открили много камъни с хоросан и части от стенописна украса. Според Войкова това дава основание да се предполага, че в кулата е имало малък християнски параклис. Доказателства обаче ще се търсят през следващия археологически сезон, когато ще бъде направено проучване на кулата. За тогава остава и изследването на защитния ров пред външната крепостна стена, чиято видима ширина е около 4-5 метра.
Предстои комисия от Министерството на културата да определи точните граници на защитената зона "Петрич кале", каза още Войкова. В момента крепостта е със статут на паметник на културата от национално значение. Границите на зоната обаче са описани много общо и трябва да бъдат детайлизирани. Освен това комисията ще определи режима какво може и какво да не се прави в нея.
Обектът попада в обхвата на две общини - Белослав и Аврен, каза още Войкова. Основните архитектурни останки са в Авренско. Най-лесният подход към платото и крепостта обаче е откъм село Разделна, община Белослав. Освен това на територията на тази община попада и издълбаната в скалата стълба, която обитателите са можели да ползват за бягство при обсада или да се снабдяват с провизии. В момента този таен проход е неизползваем и за да се ползват отново безопасно, трябва да се оправи дървената конструкция.
За да се социализира Петрич кале, двете общини трябва да работят заедно, допълни Войкова. Тя посочи, че дори и без да бъде рекламиран, обектът е много посещаван от туристи, включително чужденци. През лятото идваха непрекъснато хора, защото обектът става все по-популярен в сайтовете за пешеходен и екстремен туризъм, разказа Войкова. По думите й любопитството на любителите на историята е съвсем разбираемо, защото мястото е изключително красиво, има привкус на мистерия, а разкритите останки, дори и без консервация, са достатъчно атрактивни, за да се пренесеш назад през вековете.

http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2494729



BTA: Археологически разкрития на Петрич кале

Hatshepsut

Откриха раковина на 1500 години и 300 бронзови монети при разкопки в Девня


Раковина от вида Cypraea Tigris на около 1500 години откриха археолози при проучване на древния град Марцианопол в Девня, съобщи в социалната мрежа кметът на града Свилен Шитов. Находките са били в римската сграда, в която през 2019 и 2020 г. бяха намерени късноантична подова мозайка и  19 златни монети. През 1929 г. в същия район случайно е било открито едно от най-големите съкровища - 120 000 сребърни римски монети с тегло 290 кг от времето на Марк Антоний.

Тази година бяха разкрити южната и западната фасади на зданието, което се е снабдявало с питейна вода по добре запазени глинени водопроводи. При разкопките ръководеният от д-р Христо Кузов от РИМ-Варна екип от археолози от Варна, Велико Търново и специалисти от Музея на мозайките в Девня се натъкнал и на над 300 бронзови монети и две амфори.

Раковината пък свидетелства за търговските връзки между Марцианопол и земите по източноафриканското крайбрежие на Индийския океан, посочва Шитов, който се ангажира, че община Девня ще продължи да подкрепя работата на учените по разкриването на нови детайли от културно-историческото минало на града.
Предстои откритите антични зидове да бъдат укрепени, находките да бъдат почистени и реставрирани, а научната документация да бъде представена през Министерството на културата.

https://trud.bg/