Българската мисия - Светитѣ братя Кирилъ и Методий

[Hatshepsut]

Славия Бърлиева: България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата

България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата. Това каза пред БГНЕС проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на Българската академия на науките. Тя е част от авторския колектив на книгата ,,Българските азбуки".

Според нея многото митове, псевдонаучни теории и патриотарски тези само пречат да настояваме за онова, което наистина трябва да бъде признато за българско, а именно за създаването на нашите две азбуки – глаголицата и кирилицата.

Понятието глаголица има дълбок исторически корен.

,,Названието ,,глаголица" идва от глагола ,,глаголяти", т.е. говоря, което означава и слово. След това кирилицата е наречена така в памет на учителите, на тези, които са създали глаголицата. Много често се говори за това, че Климент Охридски бил създал кирилицата, защото в едно от неговите жития има сведение, че той ,,преправял" буквите и ,,устроил" буквите. Всъщност, той работи върху глаголицата и усъвършенстването на тази писмена графична система", поясни проф. Бърлиева.

Геополитиката измества реалните исторически факти.

,,Аргументът за това, че глаголицата може и да не е българска е много удобен в настоящия геополитически момент, защото действително първата употреба на глаголицата е засвидетелствана във Великоморавия", обясни проф. Бърлиева. Според нея изяви на руското външно министерство не отговарят на историческата истина.

,,На мен ми прави много лошо впечатление заиграването на руските емисари и държавни ръководители, които поздравяват всяка година македонците с откриването на кирилицата. Но това, разбира се, не е така. Най-старите паметници на тези графични системи са засвидетелствани в България. И те създадени с подкрепата на такива просветени владетели като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител. Най-старият кирилски надпис е от 924 г., намира се тук в България, както и онези надписи, които се намират в някогашните български земи отвъд Дунава", заяви проф. Бърлиева.

България е този стожер, който е запазил кирилицата и глаголицата.

,,За кирилицата без съмнение. Но също и за глаголицата, тя е използвана успоредно с кирилицата и е използвана не само в югозападните български краища, както твърдят някои учени, а в цялата писмена практика, когато старобългарският език е писмен език в двора. Двете системи се използват успоредно. При по-тържествени паметници се налага практиката да имат глаголическа основа, а има и кирилски бележки. Такъв паметник е Асеманиевото евангелие. Това е красив ръкопис с глаголически надписи, но и с много кирилски добавки. Смята се, че дълго време глаголицата е по-тържественото писмо. На това писмо са се писали например евангелията", разясни Славия Бърлиева.

Тя е категорична, че България трябва да защити историческото си право над двете азбуки. ,,Единственият начин, не е с голи декларации, а с разпространение на реално научно популярни издания", допълни професорът.

Има много митове около Кирил и Методи, които трябва да бъдат оборени.

,,Аз лично се съмнявам, че е нужно да разчопляме толкова произхода им. Става въпрос за една епоха, която не бива да оценяваме с днешните критерии. За един християнски учен, какъвто е бил Кирил е абсолютно без значение какъв е бил по произход. Те създават тази писмена система, за да разпространяват християнството. Двамата братя правят един народен език в цивилизационен език, така да се каже Lingua Sacra. Така създават третата част от европейската цивилизация - славянството, давайки му писменост", смята проф. Бърлиева.



Славия Бърлиева: България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата

Страната ни е част от културен туристически маршрут, който тръгва от Словакия и стига до Гърция, като целта му е да популяризира личността на двамата братя, но държавата трябва да помогне финансово.

,,Европейският културен маршрут е понятие създадено още през 80-те години на ХХ в. Първият такъв маршрут е Сантяго де Кампостела. Това е поклоннически маршрут още от Средновековието. Този маршрут за св. св. Кирил и Методий е получил сертификат на Съвета на Европа и дава възможност на европейската публика да се запознае не само с културното, но и с природното наследство на Европа, пътувайки. Идеята за Кирило-Методиев културен маршрут възникна през 2013 г. и тогава българското правителство каза, колко хубаво ние ще участваме. И пуснаха учените да си чешат езиците, а през това време чехите спретнаха една асоциация и създадоха Кирило-Методиевия културен маршрут. Това е асоциация със силна подкрепа на чешката и на словашката държави. Към тази асоциация се присъедини и нашият Кирило-Методиевски научен център. И така ние се включихме в този маршрут. Идентифицирахме почти всички европейски държави, които могат да бъдат част от наследството на Кирил и Методий. Това, с което се сблъскваме в момента е абсолютната неангажираност от страна на институциите, които могат да помогнат. Единствено Министерството на културата се опитва поне да ни плати таксата за участие в асоциацията, която е мижава сума от 2000 евро. Трябва да се направи национален комитет, но има бюрократични пречки за създаването му", заяви проф. Бърлиева.

Тя призова за създаването на Национален маршрут Кирил и Методий, който да стане интегрална част от един голям маршрут на Кирило-Методиевото наследство.

https://bgnes.bg/news/slavia-b-rlieva-b-lgaria-e-stozher-t-zapazil-kirilitcata-i-glagolitcata/

[Hatshepsut]

Свети Методий - неизвестното в известното


Паметникът на Светите братя Кирил и Методий в Микулчице, Южна Чехия

Автор: Проф. Пламен Павлов

Чешки археолог доказва, че гробът на архиепископа се намира в моравския град Микулчице

Според Пространното житие Методий е бил женен и е имал деца

В навечерието на 11 май, денят на Светите братя, надали е необходимо да припомняме какво представляват те за нас българите, за славянския свят, за европейската култура. Достатъчно красноречиво това бе припомнено - не толкова на нас, а на света, и от папа Франциск при посещението му в нашата страна. Колкото и тясно да са свързани съдбите на двамата Солунски братя, всеки има своята лична история. Без да ги ,,степенуваме", първото място по традиция е ,,запазено" за Константин-Кирил. Решаващата заслуга обаче е на самият Методий - на неговата монашеска скромност, на тъгата му по обичния по-малък брат, преждевременно напуснал този свят... По обясними причини култът към Кирил се формира по-рано, и то под ,,диктовката" на Методий като архиепископ на Велика Моравия. Нека се опитаме, макар и накратко, да очертаем неговата личност ,,без Кирил", доколкото това е възможно.

Методий е най-големият син на семейство, типично за аристократичния елит на големия византийски град Солун. Бащата Леон/Лъв е висш офицер. Ако се съди по етническия състав на военното съсловие във Византия, твърде вероятно е да е бил арменец, изобщо човек от Изтока. Майката, чието име според по-късни паметници е Мария, е от знатна славяно-българска фамилия. Споровете за произхода на Солунските братя надали ще стихнат скоро, но представата за тях като ,,гърци" е абсолютно невярна. Естествено е да са имали съзнание на ,,ромеи", но матерният им език е бил ,,славянски" - старобългарски. Политиката на Византия по отношение на други народи и общности е прагматична - по правило мисионери, дипломати, дори военни командири са хора със същия етнически произход, най-малкото от смесени бракове. В онази епоха във византийския елит има немалко такива личности и цели фамилии - патриархът славянин Никита (средата на VIII век), бунтовникът Тома Славянина, видният дворцов сановник Василица, знатните родове Глава, Врана, Радини и др.

Методий е роден през 815 година и още в млада възраст е поставен за ,,архонт" на една ,,Славоархонтия" (,,княжение"), най-вероятно на смоляните в Родопите и Беломорието - категорично свидетелство за негръцкото потекло на братята. Изказвано е мнение, че те са имали (пра)български произход. Такава възможност ни най-малко не бива да се изключва - ако съдим по имената на някои князе (Хацон, Ардагаст, Пербунд, Небул, Акамир и др.), те очевидно не са ,,изконни" славини, а по-скоро са от български произход. Връзката е още от времето на аварското господство над славяните, тясно свързани с българите кутригури в Панония. Същото можем да забележим и за общността на Куберовите българи в Македония. Ще припомним, че ,,патрицият и архонт на българите" Мавър, когото империята отделя от общността на Кубер, е живял с хората си именно в Западните Родопи и района на Струма и Места.

Според Пространното житие Методий е бил женен и е имал деца. След десетина години изненадващо напуска светския живот и приема монашеството. Това става поради ,,... многото смутове..." Не без основание се допуска, че Методий е принуден да се оттегли в манастир по политически причини. Те могат да имат отношение към българската политика в Родопите и Беломорието. Българската активност е дело най-вече на кавхан Исбул, регент на малолетните владетели Маламир и Пресиян. Става дума именно за 30-те години на IX век - времето, в което Методий е ,,княз" на смоляните в същия район. За конкретните обстоятелства обаче можем само да гадаем.

Скоро Методий е избран за игумен на известния манастир ,,Полихрон" и се заема ,,... усърдно с книгите..." Авторитетът му като богослов е висок, а сред неговите монаси е и българинът Климент (Охридски). Същото вероятно се отнася за повечето от учениците на Светите братя - те са преди всичко такива на Методий. Малко след 851 г. в манастира идва Костантин-Кирил. Започва зората на старобългарското Слово. Азбуката глаголица е създадена от Кирил, но без съмнение с участието на Методий (855 г.). Изграждането на литературния и богослужебен старобългарски език също е заслуга не само на Константин, но и на Методий. Не на последно място, именно той е главният организатор на обучението на монасите. През 861 г. Методий е в състава на Хазарската мисия и едва ли просто е ,,придружавал Кирил", както често се пише. Нещо повече, той отказва да заеме поста на митрополит, което директно го е отпращало във върховете на църквата. Причината са започнатите преводи от гръцки на старобългарски.

През 863 г. Византия изпраща Константин-Кирил и Методий във Велика Моравия. Княз Ростислав приема мисията, но е факт неприкритата враждебност на господстващото в Средна Европа немско духовенство. Това не спира братята, нещо повече - през 867 г. те покръстват славяните в Блатненското княжество на Коцел, а година по-късно потеглят към Рим. Във Венеция се стига до разгорещен диспут с привържениците на ,,триезичната догма". Като победител персонално е сочен Константин, а участието на Методий отново е ,,спестено", навярно от самия него... В Рим папа Адриан ІІ освещава книгите, а проповедта на старобългарски огласява храмовете. За нещастие Константин се разболява, приема името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. На смъртния си одър прошепва: ,,Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея не оставяй учението си..."

И Методий не изоставя мисията. С папска була е ръкоположен за архиепископ на земите по Средния Дунав. В неговия диоцез теоретично влиза и Срем (дн. Сремска Митровица) - град, който тогава е български. Липсват преки данни за контакти с официална България, но такива със сигурност имало, вкл. със самия владетел Борис-Михаил. Как иначе да си обясним онзи ,,копнеж по България" в душите на Методиевите ученици, както и че ,,... Борис отдавна жадувал за такива мъже..."

На практика Методий гради църковна организация, сходна със създадената през 870 г. българска архиепископия с център Плиска. Това на свой ред ожесточава още повече немското духовенство и през 871 г. архиепископът е хвърлен в затвора. Разпрата, описана в житието на Методий, показва силата на неговия интелект и красноречие. На саркастичната забележка на немския крал, че се е изпотил при спора, Методий отговаря с анекдота за философа, който се е изморил, защото се е ,,...препирал с простаци..." Архиепископът е освободен едва през 873 г. след намесата на папа Йоан VIII. През 882 г. посещава Константинопол, приет от император Василий І Македонец и патриарх Фотий - някогашният учител на покойния му брат. Оценката им за дейността на Методий е висока. По всяка вероятност при това пътуване той премива през земите на България.

Завръщайки се във Велика Моравия, Методий продължава преводите на библейските книги, създава проповеди и песнопения. Междувременно покръства един маджарски вожд, а има сведения, че в обсега на дейността му е влизала и Южна Полша. Княз Светополк е склонен на отстъпки пред немското духовенство, но въпреки това Методий ръководи моравската църква до смъртта си на 6 април 885 г. Скоро след това неговите ученици са прогонени от страната. ,,Корифеите", както се изразява житиеписецът, а именно Климент, Наум и Ангеларий, търсят спасение в България, ,,... за която отдавна копнеели..." Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на българската християнска цивилизация.

При дългогодишните си проучвания в средновековния град Микулчице в Моравия (Южна Чехия) проф. Зденек Кланица попада на гроб на висш духовник. През 1994 г. с много аргументи авторитетният чешки археолог доказа, че това е гробът на архиепископ Методий. Откритието буди интерес в научните среди, но най-силен е неговият отзвук сред българската общност в Чехия. Всяка година на 11 май в Микулчице се събират стотици българи от Чехия, Словакия, Австрия, Унгария и други страни. През 2009 г. с помощ и от страна на българската държава чешките ни сънародници издигнаха в Микулчице паметник на Светите братя, дело на талантливия скулптор Емил Венков. Нека се пренесем мислено в Микулчице, при нашите българи, които с родолюбието си дават ценен урок на нашите институции, църква, интелигенция... Докато има българи, равноапостолният Методий - един от малцината покровители на Европа, няма да бъде забравен. Държавата на Духа е там, където са нейните чеда. На 11 май, макар и за броени часове, столица на тази духовна държава е Микулчице.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Кирил и Методий в паметта на Европа

[Hatshepsut]

История на глаголицата

Автор: Денис Топов

Какво е глаголицата?

Глаголицата е най-старата позната българска азбука, която се въвежда през средата на 9-ти век в славянския свят и се използва до 16-ти век, когато е заменена от латинската азбука.

Интересно е да се отбележи, че в Хърватия, и само в Хърватия, е била използвана до 19-ти век, което означава, че това е била официалната азбука в Хърватия за близо 1000 години!
 

Какво означава "глаголица"?

Името на азбуката идва от думата ,,глаголъ", която означава ,,дума".

В днешно време е лесно да свържем самото име глаголица с думата глагол (действие), която е основна част на думата.

Затова и глаголицата поетично е наречена "знаците, които говорят".
 

Кой е създателят на глаголицата?

Създател на глаголицата е св. Константин-Кирил Философ, брат на св. Методий, като по това време братята са били християнски мисионери. Смята се, че св. Кирил е създал тази азбука с цел да въведе християнството и писането сред неграмотните, езически славянски племена.

Произходът на глаголицата обаче е малко по-сложен и съществуват не по-малко от 43 различни теории за точния произход. За улеснение тези теории се разделят в три групи:


Екзогенна: глаголицата е създадена по отношение на някои други азбуки, които я предхождат и датират чак до 9ти век.
Ендрогенни: глаголицата е напълно уникална и не може да се говори за съществуването на друга славянска азбука преди нея.
Екзогенно-ендрогенно: комбинация от двете. Тези теории предполагат съществуването на някои по-стари азбуки, но твърдят, че глаголическата система от знаци е напълно оригинална.
 

Знаците в Глаголицата

Има 41 знака в познатата ни днес глаголица, но точният брой може да варира. Колко букви е имало в първоначалната глаголица, е все още неизвестно. Характерното за глаголицата е, че всички букви имат имена, например: а – аз, б – буки, в – веди, г – глагол и т.н.

Глаголицата се казва азбука – име, получено от първите две букви – аз и буки. И между другото, името на азбука на английски alphabet е съставено по аналогичен начин – alpha + beta.

Интересно е, че буквите от глаголицата са използвани и като числа. Тяхната цифрова стойност съответства на техния азбучен ред и те лесно се разпознават като числа, защото имат или точка от всяка страна, или лигатура (свързваща чертичка).

Всичко това прави глаголицата наистина лесна за научаване и удобна за използване от страна на тогава неграмотните славянски племена, каквато е била и идеята за нейното създаване от св. Кирил.

Има два вида букви в глаголицата: кръгли и ъглести, според формата на буквите. Кръглият тип е бил използван от целия славяноговорящ свят, а изострената глаголица, навлязла през 13-ти век, е само хърватска. Всъщност има и трети тип – този тип е най-старият и неговото съществуване е открито много по-късно.

https://nauka.bg/istoriq-na-glagolicata/