• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 16:40:36

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14231 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,111
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 53
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 55
Total: 55

avatar_Hatshepsut

Относно плана Ран-Ът

Started by Hatshepsut, 10 October 2021, 20:50:08

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] икономика

Hatshepsut

10 October 2021, 20:50:08 Last Edit: 11 October 2021, 20:25:13 by Hatshepsut
Национална стратегия ,,Ран-Ът"

Националната стратегия ,,Ран-Ът" или планът ,,Ран-Ът", е план за преход към пазарна икономика, изготвен в рамките на 6 месеца от Националната търговска камара на САЩ по молба на последното правителство на Народна република България (в лицето на Андрей Луканов) и поръчан през март 1990 г.

Подготовка

През ноември 1989 г. Ричард Ран, тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ, изнася лекция в Унгария, на която присъстват и български висши държавни икономисти. През март 1990 г. българското правителство, в лицето на премиера Андрей Луканов, се обръща към Ричард Ран с молба за ,,техническа помощ" за провеждането на предвидените реформи. Половин година по-късно 18 икономисти от американската администрация изготвят национална стратегия в обем 602 страници за икономически растеж и преход към пазарна икономика. През август американският екип прекарва в България няколко седмици заедно с група български специалисти, за да уточнят детайли и срокове.

Българската група в работните срещи е ръководена от проф. Иван Ангелов, икономически съветник на правителството, и участват още 29 български икономисти, сред които професорите:

Димитър Шопов – заместник-председател на Комитета по труда и социалното осигуряване;
Иван Ангелов – старши икономически съветник на министър-председателя;
Илия Георгиев – Икономически институт на БАН;
Лилия Каракашева – главен директор в Министерството на външноикономическите връзки;
Милчо Стоименов – ВИИ ,,Карл Маркс";
Огнян Панов – директор на Института по държавно и стопанско управление;
Стефан Стоилов – министър на икономическата реформа;
Тодор Вълчев – Икономически институт на БАН,
както и икономистите:

Атанас Папаризов – генерален директор в Министерството на външноикономическите връзки;
Боян Славейков – Икономически институт на БАН;
Валери Борисов – икономически съветник в Министерството на икономиката и планирането;
Венцислав Антонов – ВИИ ,,Карл Маркс";
Венцислав Димитров – Икономически институт на БАН;
д-р Генчо Димов – старши икономист в Министерството на външноикономическите връзки;
Георги Панков – заместник-министър на икономическата реформа;
д-р Димитър Иванов – Икономически институт на БАН;
Димитър Костов – заместник-министър на финансите;
Емил Хърсев – ВИИ ,,Карл Маркс";
д-р Иван Костов – ВМЕИ ,,Ленин";
д-р Иван Пушкаров – Икономически институт на БАН;
д-р Найден Найденов – заместник-министър на икономиката и планирането;
д-р Невяна Кръстева – научен сътрудник в Министерството на външноикономическите връзки;
д-р Никола Гълъбов – Икономически институт на БАН;
д-р Огнян Пишев – старши икономически съветник на президента;
Румен Аврамов – Икономически институт на БАН;
д-р Румен Георгиев – генерален директор на ,,Минералбанк"
Стою Дулев – заместник-министър на икономиката и планирането;
Татяна Хубенова – Икономически институт на БАН;
Христина Вучева – Научноизследователски институт към Министерството на финансите.[3]
Голяма част от тези икономисти са били членове на БКП, а много от тях впоследствие заемат министерски кресла в различни правителства.

Народното събрание приема проекта с ръкопляскания за сведение. Всеки народен представител получава по едно копие от доклада, а Андрей Луканов заявява, че ,,програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите".

Финансирането на превода, редакцията, оформлението и отпечатването на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България е извършено от фирма ,,Програмни продукти и системи" и от МINТЕСН Согр. (САЩ) по идея на президентите на двете фирми Рашко Ангелинов и Сам Трендов с ,,любезното съгласие" на д-р Ричард Ран. Преводът е публично достъпен, а доброволни дарения се използват за благотворителна цел.

Стратегия

Националната стратегия предвижда до края на 1990 г.:

да се изготви приватизационна програма, написана от Роналд Ът, вицепрезидент на Националната търговска камара, която е спонсорирала проекта;
да се започнат основни парични реформи;
да се позволи свободна обмяна на чужди валути;
да се премахне контролът над заплати и цени;
да се предприемат стъпки за защита на най-бедните слоеве от населението от трудностите;
да се съгласува данъчна реформа, изготвена от заместник-министъра по данъчната политика);
да се пригоди търговският закон от 1896 г. към тогавашните бизнес дела – пригоден е за един месец от 70-годишния адвокат г-н Стюарт;
да се преразгледа Законът за социална политика – редактиран от американския социолог Чарлз Мъри.
Предвидени са били също така точни срокове за изпълнението на тези мерки.

Реализация

Следващите правителства според някои източници отхвърлят, а според други приемат някои от начертаните основните икономически реформи в нея. Според Ричард Ран, България прахосва годините до 1997 година в политически хаос.

В свой анализ за прехода към пазарна икономика д-р Петер Бахмайер, доктор на философските науки, историк и политолог от Института за Източна и Югоизточна Европа във Виена, констатира, че при изпълнението на стратегията на Ран и Ът ,,бившия комунистически елит участваше в неолибералния проект и става част от международната финансова система". Бахмайер намира проблеми в реализацията на прехода:

,,    Шоковата терапия през първата половина на 90-те доведе до размиване и отслабване на икономическото ръководство и на потенциала от експерти, до дестабилизиране на финансовата система, до разстройване на националната инфраструктура и до фалит на производството и поражения върху научно техническия потенциал. В процеса на приватизацията некомпетентност или злонамерени инвеститори разрушиха производствения капацитет на страната. Земеделието беше доведено до липса на оперативност чрез прибързано разпускане на земеделските производствени кооперации (ТКЗС) и връщане на земята на бившите собственици или на техните наследници. България днес може да се причисли към икономическа ситуация, от която Комисията на ЕС в Брюксел може официално да бъде удовлетворена. През 2005 г. нарастването на БВП беше 5,5%, БВП на човек от населението достигна 9600 долара по РРР (паритет на покупателна сила) (в ЕС – 30 100 долара), потребителските цени се повишиха с около 5,5% (през 2006 г. – със 7%), нивото на безработица беше официално 9,9% (за Европейския съюз – 8%), а чуждият дълг нарасна до 15,3 милиарда щ. долара.

Според Джоузеф Стиглиц оправдавайки се с ,,условията на МВФ", политическите лидери, вместо да продават държавните предприятия, по-скоро ,,подаряват" енергийните, водните, транспортните и телекомуникационните компании на своята страна. ,,Да можехте да видите как им светват очите пред перспективата да получат 10% комисионна по сметка в швейцарска банка срещу смъкване на цената на националните активи с няколко милиарда".

В интервю за Българската национална телевизия Ричард Ран споменава предложението за валутен борд, което е част от предложенията на стратегията. Той оценява валутния борд в България като положителен, но добавя, че ако той е бил въведен не през 1997 г., а по-рано, хиперинфлацията и масовото обедняване на българите са щели да бъдат избегнати. Ран изтъква, че приватизацията в страната е била спъната от недостига на счетоводители и юристи, вещи в търговското право, които да подготвят приватизационния процес.

Критики и противоречия

В България съществува конспиративна теория за твърдени прикрити цели на плана Ран-Ът. Според нея, по план българите трябвало да се стопят до 5 милиона, тъй като за толкова души стигат ресурсите в страната. Единият от начините за постигане на тази цел е с насаждане на етническа нетолерантност и прерастването ѝ в гражданска война с хиляди жертви. Друг начин е воденето на мнима социална политика от правителството, която да поддържа мизерно нисък стандарт и така хората сами да се изселят от родината си. Като трети вариант е сочено масово разпространяване на болести, зарази, аерозолни престъпления, които да причинят смъртта на част от населението. В текста на стратегията такива текстове не присъстват.

Никой от преките участници в събитията около стратегията не е потвърдил съществуването на секретна част. Самият Ричард Ран отрича такава част в интервю пред Нова телевизия през 2012 г. В същото предаване (Карбовски Директно) Иван Костов оборва аргумента, че ресурсите на България стигат за 5 милиона жители и дава оценка, че ,,България може да изхрани около 20 милиона души". Той аргументира това с благоприятната география и наличието на 50 милиона декара обработваема земя.

Според Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов, стратегията е съдържала ,,секретна част", която била дадена на баща му от Андрей Луканов. В нея се описвали ,,грабежите на прехода, ужасната безработица, изтичането на мозъци, проблемите със здравеопазването, корупцията".

През 2013 г. политическа партия ,,Атака" посочва стратегията Ран-Ът като целяща ,,колонизирането и подчиняването на България на световната финансова върхушка, която след 1990 г. се устреми към разрушаването и завладяването на Източна Европа".

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Как бе изфабрикуван митът за ,,разрушителния план Ран-Ът


Роналд Ът и Ричард Ран

Става дума за фалшификация на комунистически ченгета за ,,американския заговор", но масовият политически неграмотен българин вярва в тази конспирация

Доц. Момчил Дойчев

Истински бум в последно време предизвиква съзнателно внедреният чрез посткомунистическата пропаганда мит за ,,разрушителния план" на Ран-Ът от 1990 т., който целял не преодоляването на комунистическия фалит, а ,,унищожението на България". Този мит се основава на

един фалшификат,

който се разпространява активно из виртуалната мрежа – оказва се, че докладът на ръководния от Ран и Ът българо-американски екип е сътворил не само плана за излизане на България от кризата, но и ,,тайно приложение"- което е обратно по смисъл на заявените в доклада мерки.

Обективният анализ показва, че този стратегически план, или по-точно програма, разработен от американски изследователи с помощта на водещи български икономисти, би довел до несравнимо по добри резултати България, ако бе действително изпълнен.
,,Факт е, че нито една постановка в него, нито един срок не бе спазен и нито един елемент от този план не бе напълно осъществен. На практика ,,планът Ран-Ът" не бе реализиран, а изоставен от правителствата на ,,прехода", пише един от малкото социалисти, които разбират и често пишат за какво става дума. (Борисов, Юрий)

Причините за това са много ясни – за социалистическия премиер Луканов този план изглежда прекалено капиталистически. Той не би могъл да го приеме, тъй като изпълнението му би попречило на БСП и комунистическата номенклатура за задържи продължително властта по време на ,,прехода" и най-вече да приватизира народната собственост изключително в своя изгода. Изпълнението на този план би попречило да се формира днешната посткомунистическа олигархия с ясен червен произход. Затова и Луканов приема само някои от мерките в плана, но тяхното осъществяване се забавя фатално. Фатално за хората, но необходимо – за

трансформацията на комунистическата номенклатура в псевдокапиталистическа олигархия

Правителствата на Димитър Попов и Любен Беров продължават стратегията на Луканов, а Жан Виденов се опитва да върне социализма, което води до поредния фалит на страната. Едва по време на правителството на Иван Костов започват да се осъществяват ключови за плана дейности като въвеждането на валутен борд, монетарна реформа и мащабна приватизация. Но това става при много по-сложни обстоятелства, с огромно и вече фатално за развитието на пазарната икономика закъснение. Затова и нашата днешна пазарна икономика е под монополния контрол на различни олигархични групировки, тясно свързани с всяка изпълнителна власт.

Интересна е

технологията на разпространение на мита

за ,,разрушителния характер на плана Ран-Ът". Разбира се фалшификатът ,,секретно приложение" е съставен от хора на комунистическите (съветските и руските) служби в България, които действат като опитни конспиратори. Но тъй като нямат достатъчно интелектуален капацитет, те съставят фалшификата като ползват предупрежденията по време на кръглата маса на видния икономист проф. Георги Петров какво ще се случи с България, ако не се предприемат бързи и радикални икономически реформи, а не какво ще се случи, ако те се предприемат! ( Кръглата маса..., с.273,275 ) С други думи, ако за нормалните икономисти приватизацията няма алтернатива, за неокомунистическите конспиратори тя е ,,разрушителна".
После това ,,секретно приложение" е подхвърлено на честния, но наивен социалист – известния по това време журналист Георги Тамбуев и той го разпространява като истина от последна инстанция.
Макар и неграмотно съчинен, този ,,секретен фалшификат" на програмата Ран-Ът, който ни разкривал ,,пъкления план за унищожението на България" от ,,американските империалисти", всъщност е отлично нацелена в примитивното съзнание на политически неграмотния българин. Защото ако си достатъчно политически грамотен веднага би следвало да си зададеш поне три въпроса:

1. Ако това секретно допълнение е било написано от авторите на програмата, защо те изобщо са писали ,,несекретната част", посветена наистина на спасението на фалиралата ни икономика?

2. Защо написалите програмата учени, след като са смятали, че тази програма за реформи ще доведе до такива катастрофални последици, не са написали как да се противодейства, ако изпълнението на тяхната програма ще доведе до катастрофални последствия? Защото тук не става дума за случайни учени, а за хора с морал и достойнство, които са си заложили авторитета, а не за ,,професори"-,,калинки", получили висшето си образование в комунистическите милиционерски академии.

3. Защо ще им е на ,,американските империалисти" да унищожават техния бъдещ съюзник в НАТО Република България, след като същите тези фалшификатори и досега твърдят, че всички правителства на прехода са ,,проамерикански", че ни управлявала американска, а не, примерно, руска ,,колониална администрация"?
Но, разбира се, на масовия политически неграмотен българин тази фалшификация на комунистически ченгета за ,,американския заговор" им изглежда като истина от последна инстанция...

https://faktor.bg/bg/articles/kak-be-izfabrikuvan-mitat-za-razrushitelniya-plan-ran-at

Panzerfaust

И едно мое мнение от друг форум:

Започвам тази тема с ясното съзнание, че досега доста е изприказвано по нея във форума. Конкретния повод да я отворя е отново споменатия "пъклен" План Ран-Ът. Какви ли не определения съм срещал за него досега в интернет пространството - "виновникът за всичките ни беди", "българомразката стратегия, определила ни живот на роби", "планът Ран Ът цели да изличи българите от лицето на Земята" и т.н. - все подобни емоционални излияния. Тук, във форума един-двама потребители също ги бълват и то така успешно, че имам чувството, че се намирам ту в евтин филм на ужасите, където красивото момиче (България) бяга изподрано и уплашено само в гората, а маниакът (в случая са двама - Ран и Ът) го гони с моторен трион в ръка, за да го прави на парчета, ту в сапунена опера, където Есмералда (България) е добра и праведна мома, но трябва да търпи униженията от господаря й дон Игнасио (отново Ран и Ът естествено)! При това ни убеждават как филма е без хепи-енд! Аз обаче, се смятам за прагматичен човек и добре знам, че причинноста никога не е само външна, нещо повече, вътрешните условия са изключително важни. Знам също така, че колкото и да е банално и парадоксално, подобни теории на конспирацията са ни удобни, дават ни лесно обяснение на всичко и което е по-важно - дават ни лесно извинение за всичко! Подчертавам, че не отричам, че в световната политика има задкулисен момент, наивно е да го отричаме. Докъде обаче може да се простира той? Виновни ли са българските управници - можехме ли да поемем друг път на развитие или всичко е било предначертано? Доколко е виновен българският народ за сегашното си състояние - можеха ли нещата да се развият другояче? Мисля, да се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Предлагам да дискутираме по следните четири главни аспекта:

- Икономика

- Демография

- Политика

- Морал

Ща кажа моето мнение.

1. Тъй като по въпросите на икономиката говорихме много, ще се опитам да бъда кратък.

Социалистическа България беше не просто с неконкурентна спрямо Запада икономика, ние бяхме неконкурентноспособни дори в рамките на соц. лагера. Чешките, гедермански, унгарски, а и югославски аналози на наши стоки бяха значително по-добри. Още си спомням като дете качеството на българските канцеларски изделия, дело на фабрика "Хемус" и тези на чешкия "Кох и нор"! Българските стоки си бяха синоним на ниско качество. По-малките не знаят, но през социализма думата "вносен" придоби почти сакрално значение. Вносен означаваше гаранция за високо качество. Хората питаха: "това българско ли е или е вносно?". Положението при тежката индустрия достатъчно го разисквахме, ограничавам се да кажа само, че с изключение на химическата и циментена промишленост, останалите, а именно машиностроенето и металургията бяха тотално губещи.

Качествата на българските социалистически ръководители и работници също заслужават кратко внимание. Никой не се стараеше. Караше се през просото. Имаше работа, имаше пазари - на никой не му пукаше. Който можеше да краде - и крадеше. Оправдаваше се, че не краде от човек, а от държавата. Това също е важен фактор за ниското качество на родните стоки.

Така стигаме до промяната. При горните обстоятелства, съчетани с корупция, насърчавана от държавата на всички нива, толкова ли е странно, че не можахме да привлечем сериозни инвеститори? Да не говорим, че до 1997 г. държавата всячески не просто не ги насърчаваше, а ги и отблъскваше! Към неблагоприятните фактори за България трябва да споменем и отдалечеността от Западна Европа и близостта до тогавашната постоянно нестабилна Югославия. При това положение, трябва ли ни МВФ, или Ран и Ът, за да стигне икономиката до колапс? Много важен фактор беше също и тоталната неподготвеност на българските стопански ръководители от средния и нисшия ешелон относно пазарната икономика и отношения. Те просто си го караха както си знаят от едно време, нищо, че годината беше примерно 1995.

И обратно - вземам Чехия като успешен икономически модел на прехода. Там традиции в индустрията колкото щеш, работниците по-дисциплинирани и съвестни, Германия е на един хвърлей място, а районът е политически стабилен, без всякакви сътресения.

Така че, за мен в икономиката логичното стана. И не знам дали чичкото с превръзката на окото е виновен, но определено платихме данък на социалистическата си леност, лежерност и наивитет.

2. Демографията е силния коз на вярващите в злодеите Ран и Ът. Дали обаче наистина е така? Хайде да видим!

Неоспорим факт е, че България намалява. Намалява по две причини - отрицателен естествен прираст и отрицатален механичен прираст. Според конспираторите това е заложено в "Плана" и то до някаква цифра. Елементарният поглед за сравнение в Европа, обаче показва, че подобна степен на естествено възпроизводство имат почти всички европейски страни. Ето, за сравнение:

* Естония - (-2‰)

* Германия - (-2‰)

* Литва - (-4‰)

* Латвия - (-5‰)

* Унгария - (-3‰)

* България - (-3,5‰)

* Румъния - (-2‰)

* Украйна - (-6‰)

* Русия - (-6‰)

* Великобритания - (-4‰)

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82

Т.е. това са европейски страни, от Източна и Западна Европа със сходни показатели. Което показва, че или Ран и Ът искат да унищожат и тях, или действат сходни процеси. Да, наистина Западна Европа не намалява, но това се дължи на механичният прираст на емигранти. При нас, поради слабата ни икономика това не е възможно, а ако стане, "конспираторите" пък ще ревнат: "Наводняват ни с емигранти!". Т.е. оправия няма. Едва ли точно Ран и Ът са виновни, че не правим деца. Или едва ли те трябва да дойдат и да ни правят.

Тук, разбира се, "конспираторите" могат да възразят, че това е съвременно състояние на нещата, след като сме отровени от западно разложение и демокрация, а при социализмът сме си били много добре! Но един бърз поглед на таблицата на раждаемоста в България, показва пълната несъстоятелност на тези твърдения! Много добре се вижда как тенденцията на спад на раждаемостта е устойчива, оттам и спадът на прираста:

Година Раждаемост

1925 196 312 души

1939 134 833 души (21.4 ‰)

1950 (25.2 ‰)

1970 138 745 души (16.3 ‰)

1980 128 190 души (14.5 ‰)

1985 118 955 души (13.3 ‰)

1990 105 180 души (12.1 ‰)

1991 (11.1 ‰)

1992 (10.4 ‰)

1993 (10.0 ‰)

1994 (9.4 ‰)

1995 71 967 души (8.6 ‰)

1996 (8.6 ‰)

1997 64 125 души (7.7 ‰)

1998 ~65 370 души (7.9 ‰)

1999 ~72 300 души (8.8 ‰)

2000 73 679 души (9.0 ‰)

2001 68 180 души (8.6 ‰)

2003 67 359 души (8.6 ‰)

2004 69 886 души (9.0 ‰)

2005 71 075 души (9.2 ‰)

2006 73 978 души (9.6 ‰)

2007 75 349 души (9.8 ‰)

2008 77 712 души (10.2 ‰)

2009 80 956 души (10.7 ‰)

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Т.е. не икономическата криза, предизвикана от злодеите Ран и Ът е в основата на демографския спад, има нещо по-дълбочинно. Разбира се, кризата определено спомогна за допълнително намаляване на раждаемостта, но тенденциите са ясни. Може да бъде възразено, че кризата е предизвикала вълна на емиграция. Тук обаче трябва да споменем, че имаше страни в бившият соц. лагер, които не преживяха такава. Една Унгария, която няма много висок стандарт на живот, не генерира значителна емигрантска вълна, докато една Полша (със също такъв сходен стандарт) го направи. Явно комбинация от различни фактори водят до това, но разбира се, според "конспираторите" г-дата Ран и Ът можеха да ни вържат да не емигрираме, ако наистина ни мислеха доброто!

Всъщност причините за намалялата раждаемост трябва да ги търсим в урбанизацията и в постиндустриалното общество. Урбанизацията органичи жизнената среда на човека, вкара го в бетонни кутийки и направи отглеждането на голям брой деца по-трудно. Освен това, децата вече не могат да помагат на възрастните в стопанството и големият им брой е напълно излишен. Постиндустриалното общество пък направи така, че увеличи значително заетостта в третичния сектор. Ако в селското стопанство и индустрията една жена няма чисто физическата способност да е продуктивна и ефективна колкото един мъж, то в третичния сектор дори често пъти се справя по-добре. Това пък й дава възможност да гради кариера и да не мисли за деца, поне до една късна възраст. Освен това, развитието на технологиите направиха "мъжката" и "женската" работа фикция. Така, един мъж вече не е зависим от жена да му готви и пере - има перални, ресторанти и кухненски роботи, а жената не е зависима от мъжа да й изкарва пари - има цял набор професии, които може да върши прекрасно. В резултат бракът, а и обикновеното съжителство са в криза. Смяната на партньора е нещо обикновено. Една голяма част пък предпочита да живее без партньор, а за секс търси случайни краткотрайни връзки. Хората са егоисти и хедонисти - децата им се струват излишно затруднение. И т.н. може много да се говори все в тоя дух, има много обективни причини за намалялата раждаемост на българина. Важен фактор, който се отнася за морала, но засяга косвено и раждаемостта е разпада на патриархалните ценности. Най-голям удар по тях обаче, нанесе именно социализмът.

В заключение - не виждам как Ран и Ът са виновни за една тенденция, която далеч не засяга само България. Засяга всевъзможни страни от Европа. Не само православни - според някои "конспиратори" САЩ искат да нанесат удар по православието. Лошото е, че при нас демографската ситуация е съчетана с перманентна икономическа криза, но тя също е логична.
 :arrow:

Panzerfaust

 :arrow:
3. Политика

Първо, трябва да започна с това, че в българското общество не съществуваше сериозна опозиция на комунистическия режим. Да, имаше партизанско движение срещу режима до 50-те години, но нито мащабите му, а особено отзвука му в обществото бяха значителни. Дисидентите ни бяха смешно малко, а и самата форма "дисидентство" предполага не антикомунист - принципен противник, а недоволен и реформиран комунист. Така един Георги Марков беше развят едва ли не като чист и светъл пример на борба с режима, а нелицеприятната истина е, че е галеник на Тодор Живков, много доверен журналист и агент на ДС. Различните дружества, които почнаха да никнат след перестройката у нас бяха стихийни, разнородни, обикновено начело с отявлени комунисти като Соня Бакиш, Чавдар Кюранов или Анжел Вагенщайн. Тук трябва да се обърне внимание и на остатъците от старите традиционни партии отпреди 9-ти септември - Милан Дренчев, д-р Петър Дертлиев и Стефан Савов. При цялото ми уважение към тях, това бяха едни вече доста възрастни, изстрадали хора. На практика те бяха пълнеж, а не лидери. Те просто придаваха легитимност на опозицията, един вид приемственост, но лидерите бяха други. Освен това, личното ми убеждение е, че няма как да минеш през комунистическите затвори и лагери жив, ако по някакъв начин не сътрудничиш. Защото това не бяха обикновени затворници - Стефан Савов е наследник на една от най-богатите и влиятелни преддеветосептеврийски фамилии, Дертлиев е бил сред водещите младежи-социалдемократи. Няколкото брадати интелектуалци също влязоха в ролята на пълнеж. Цялото това отклонение го правя, за да стане ясно, че към 10.11.1989 г. комунистите нямаха опозиция, способна трайно да ги изолира и да съумее да прекърши лостовете им на влияние.

Второ, нашите комунисти възприеха и прилагаха много успешно болшевишкия модел на ВКП(б). Това по-късно сериозно им попречи, когато условията се промениха. Точно тук е и голямата разлика с централноевропейските страни. Техните комунисти бяха доста по-"западни", което улесни и прехода там.

Трето, нашата ДС успя да запази икономическата власт в страната, оттам и политическата. Към момента на прехода това беше единствената добре организирана и с ясна визия за бъдещето организация. Това по-късно ни излезе през носа разбира се. Платихме прескъпо за наивността си.

Така стигаме и до основните въпроси. Те всъщност са икономически, но мястото им е тук. Кой започна да изнася държавните капитали на България във т.нар. външнотърговски дружества? Кой раздаде капитали на приближени хора, за да започнат бизнес? Колосални за времето суми на фона на обикновените хора. Струва ми се, че това не са Ран и Ът.

Още въпроси. Кой пусна на улицата безработните борчета? Те можеха да бъдат лесно смазани в началото, дори от тогавашните корумпирани и проядени органи на реда и сигурността. Но очевидно момчетата бяха необходими, за да осигурят "мътна вода". И изпълниха задачата си. Когато станаха неудобни ги отстреляха. А в мътната вода хората на стария режим уловиха много риба! Не виждам тук Ран и Ът какво да направят? Да изловят и да осъдят престъпниците от БКП/ДС ли?

Освен мита за Плана Ран-Ът, комунистите пуснаха и мита за съсипията на управленията на СДС. Така 45 г. престъпна политика и близо 15 пряко или задкулисно участие, при това крайно пагубно, бяха оневинени, но на 4 години и 9 месеца седесарско управление бяха приписани всевъзможни злини! Наистина крайно удобно! Жалкото е, че има идиоти, които се връзват. Защото първото и второ правителство на Андрей Луканов, това на Любен Берови и това на Жан Виденов пропиляха най-ценните години на прехода! Но, разбира се, Ран и Ът са виновни, сигурно те ни биха по-главите да ги избираме...

За ориентацията на България към НАТО и ЕС мисля, че достатъчно говорихме. За мен това няма алтернатива, в смисъл, международната конюнктура ни го налага. Всичко друго би довел до изолационизъм, който в крайна сметка не е добър за страната. Най-забавно от всичко са примерите, дето някои дават с Швейцария и техният неутралитет. Мисля, това е толкова нелепо, че дори няма нужда от коментар!

4. Морал

Ще бъда кратък, говорено е по нещата.

Привържениците на злодеите Ран и Ът ни втърпяват постоянно и как част от целите на плана са да деморализират българите, за да могат да ги управляват по-лесно. Изтъкват се чалгизацията, разпространението на наркотиците и демонстрирането на хомосексуализма като преднамерени актове, целящи пропагандата на тези явления сред младите. По принцип, единственото, за което са прави е, че разпространението на наркотици и хомосексуализма се потискаха в НРБ и следователно присъстваха много по-малко в живота. Наистина тоталитарните общества са силни в това отношение. Въпросът тук е - има ли нещо преднамерено и целенасочено, замислено от Ран и Ът, което да води до съвременните нрави в България? Тук най-големия коз са откровенията на Георги Тамбуев (от БСП естествено!), за някаква секретна част, която той бил видял? Може би, ако източникът беше по-надежден, бих коментирал, но сега просто ми се струва излишно.

За мен, това, което се случи е продукт на вакуума след краха на комунистическата идеология и държава, на урбанизационната анонимност на индивида, на окончателния разпад на патриархалните ценности и не на последно място на взаимстването на готови модели на подражание от медиите, филмите, видеоигрите. За тези логични процеси обаче, не знам как са виновни Ран и Ът? За мен основната вина е у българина и българското семейство. Как стана така, че грижовните български родители отказаха изведнъж да възпитават децата си? Защото огромната част от тях не го правят! Как стана така, че изведнъж българинът престана да се интересува от децата си? Как е възможно майки и бащи да не знаят какво прави 16 годишната им дъщеря, тя да не спи у тях по цели нощи т.н. Защото това се случваше, а според мен и още се случва. Как е възможно, вместо да сътрудничи на учителя, родителят да го заплашва, при това виждайки, че детето му не е право (реален случай от практиката на мой познат)? Как това дете да има нормална ценностна система след такова родителско възпитание? Плодовете на това възпитание ги берем - достатъчно е да се видят някои клипове в мрежата и на човек му настръхват косите, а и се изпълва с негодувание.

Отчитам, разбира се и глобалността на тези процеси, защото и в другите страни има подобни проблеми. Това обаче не снема вината от българското семейство и общество, което се оказа неподготвено за прехода и въобще за новите условия, за съжаление.