• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 17:13:35

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14231 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,111
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 57
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27

avatar_Hatshepsut

Тема за птици

Started by Hatshepsut, 18 September 2021, 21:00:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Червенушка


Червенушка (мъжка)

Червенушката (Pyrrhula pyrrhula) е дребна пойна птица срещаща се и на територията на България. Размерите са ѝ като на домашно врабче и има изразен полов диморфизъм, мъжкият е оцветен по-ярко и е с червеникави гърди, и двата пола са с черна горна част на главите. Човката е къса и масивна. Песента е приятна и мелодична.

Среща се почти навсякъде в Европа с изключение на южните части на Иберийския полуостров и на някои места в Азия. Обитава гористи местности, може да се срещне също и в паркове и градини, зимно време слиза от планините и често се приближава до човешки поселения. В много иглолистни гори е често срещана.

Води уседнал начин на живот. Храни се със семена от дървета, някои зелени части на растения, пъпки, плодчета, насекоми и паячета. Малките също се хранят и с омекотени семена.


Червенушка (женска)

Червенушките са моногамни птици, младите мъжки обикновено през февруари се отделят от семейната си групичка и започват да пеят привличайки женски, след дълго ухажване, като се оформи двойката, тя най-често остава за цял живот. Гнезденето започва в края на април, началото на май. Гнездото се намира на 2 – 5 метра височина на най-крайните клонки на върха дървото. То е полусферично добре изплетено отвън с груби, а отвътре с фини сламки и клонки. Женската снася 5 – 6 белезникави изпъстрени нарядко с ръждиви петънца яйца, които мъти в продължение на 12 – 24 дни, през това време мъжкият я храни. Гнезди веднъж годишно. Малките остават с родителите си до началото на следващия размножителен период, а понякога и след това образувайки фамилни групички от по няколко двойки.

Червенушката понякога е отглеждана като декоративна птица заради красивите си цветове и приятна песен. Когато е взета от малка се държи напълно като домашно канарче и е привързана към собственика си. На територията на България се счита за застрашен вид и улавянето, продажбата и убиването и са забранени от закона.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червенушка


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 17 см. Размах на крилата: 22 – 26 см
Гърбът е сив, крилото, опашката и темето – черни. Мъжкият се различава от женската по червената долна страна на тялото. Женската тук е сиво-кафява. И при двата пола кръстът е бял.

Храна и местообитания:
Храни се основно със семена, пъпки и плодчета на различни растения и безгръбначни животни. Обитава иглолистни и смесени гори с обилен подлес.

Гнездене:
Гнездото е разположено на клони на гъсти храсти или дървета. Снася 4 – 7 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща в планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Осоговска планина, Централна и Западна Стара планина.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата извършва вертикални миграции и скитания.

Заплахи:
Унищожаване и увреждане на местообитанията при горскостопански дейности и сеч за изграждане на ски писти и друга туристическа инфраструктура.

https://bspb.org/



Pyrrhula pyrrhula - Eurasian Bullfinch


Hýl obecný - (Pyrrhula pyrrhula) - Bullfinch - Gimpel

Hatshepsut

12 October 2021, 09:12:48 #46 Last Edit: 12 October 2021, 09:31:28 by Hatshepsut
Червеногръдка


Червеногръдката (известна и като червеношийка, червеногушка) (Erithacus rubecula) е птица от семейство Мухоловкови. Среща се и в България.

Червеногръдката е малка, непрелетна за България птица, достигаща дължина от около 14 см. Горната страна на тялото, крилата и опашката са маслинено зеленикавокафяви. Челото, бузите, гърлото и гърдите са ръждивочервени, а коремът – белезникав. Няма полов диморфизъм. Горната страна на тялото при младите екземпляри е кафява с капковидни петна. Гушата и гърдите им са охреноръждиви с вълнообразни тъмни ивици.


Млада птица червеногръдка

Червеногръдката е постоянна птица. Среща се в равнините, но е по-многобройна в планините. Обитава окрайнини на влажни иглолистни, смесени и широколистни гори, богати на подлес от къпини, малини, глог и шипка. През есента и зимата слиза в равнините и посещава паркове, градини и населени места.

Червеногръдката си търси храната по земята. Храни се главно с насекоми и техните ларви, охлюви, червеи, паяци и др. През есента и зимата събира плодове и семена.

Гнезди в основата на храсти и изгнили пънове, под камъни, под корени или в дупки по стръмни речни брегове на дерета. Гнездото е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Снася 5 – 7 светлокремави или розови яйца, изпъстрени с ръждиви или кафяви петна и точки. Женската мъти яйцата сама около 12 – 14 дни. При изхранването малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят. Отглежда две поколения годишно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеногръдка


Описание

Дължина на тялото: 12 - 14 см. Размах на крилата: 20 - 22 см
Дребна птица с кафяв гръб и ръждивооранжеви гърди. Коремът е бял. Младите са кафеникави с петна по гърдите, гърба и главата.

Храна и местообитания

Храни се с насекоми, паяци, червеи, плодчета и семена, които намира по земята. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори с богат подлес, както и паркове и градини в населените места с достатъчно дървета и храсти.

Гнездене

Гнездото е куполовидно, направено от листа и трева сред гъста растителност. Снася 4 - 6 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-август.

Разпространение в България

Среща се в цялата страна, с изключение на безлесните равнинни райони.

Миграция и зимуване

Постоянен вид. През зимата птиците от планината слизат в по-ниските части на страната.

Заплахи

Интензификация на горското стопанство, изсичане на подлеса в градските паркове и градини и на крайречната растителност.

Природозащитен статус в България

Не е застрашен.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/3/26.html



Bird Facts: The European Robin

Hatshepsut

Зеленика


Зелениката (Chloris chloris) е дребна пойна птица, срещаща се и в България. Храни се със семена и дребни безгръбначни. Мъжката зеленика е по-силно обагрена, най-вече в областта на главата и корема, докато женската е по-слабо обагрена и преобладава повече сивият цвят; това е един от белезите, по които може да се познае полът на зелениката. Дължина на тялото: 14 – 16 cm. Гнезди в храсти и дървета. Често се отглежда като декоративна птица (незаконно за територията на България) и бива кръстосвана успешно с други видове от същия или близки родове. Ловът и продажбата ѝ са забранени в България.


Размножаването на птичката е сходно с повечето пойни птички. Обикновено снася по 4 яйца но в зависимост от условията и на живот може да са 3 или 2 като 2 е минималният брой. За ,,затоплянето" на яйцата се грижи предимно женската, а работата на мъжкия е да оглежда за натрапници и да донася храна до гнездото.

Мътенето трае около две седмици, младите зеленики напускат гнездото около две седмици след излюпването си.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зеленика


Описание

Дължина на тялото: 14 - 16 см. Размах на крилата: 25 - 27 см
Оперението е тъмнозелено с жълт панел в крилата и горните външни краища на опашката. Женските са с по-бледи цветове.

Храна и местообитания

Храни се основно със семена, листа, пъпки и цветове на растения. Обитава окрайнини на гори, ивици от дървета и храсти в открити райони, паркове и градини в населените места.

Гнездене

Гнездото е разположено на дърво или храст. Снася 4 - 6 яйца, има 1 - 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България

Среща се в цялата страна, с изключение на високите безлесни части на планините.

Миграция и зимуване

Постоянен вид.

Заплахи

Изсичане на дърветата в равнините и в градските паркове и градини.

http://www.bspb.org/monitoring/bg/product-view/4/35.html



Verdone - Greenfinch (Chloris chloris)

Hatshepsut

14 October 2021, 08:30:37 #48 Last Edit: 14 October 2021, 08:47:35 by Hatshepsut
Черешарка


Черешарката (Coccothraustes coccothraustes) е красива птица от семейство Чинкови (Fringillidae).

Черешарката е около два пъти по-голяма от домашното врабче и малко по-голяма от скорец. Има характерно масивно тяло, едра глава и клюн, къси крака и къса опашка. Дължината на тялото и е около 16 – 18 cm, размахът на крилете – 31 – 33 cm, а теглото – 40 – 65 g. Главата на мъжкия е светлокафява с пепелява ивица през врата, черна предочна ивица и черно петно на гърлото. Гърбът е шоколадово кафяв, крилата са черно-сиви с метален отблясък. Опашните крила са черно-кафяви с бели кантове по върховете и бели петна отдолу, които ясно се виждат и в полет. Вътрешните махови крила имат една интересна особеност, която не може да се види от разстояние – черният цвят на тези, разширяващи се към края крила, е особено блестящ.

Има масивен, непропорционално голям, дебел и широк клюн, със силна мускулатура, който през размножителния период е сиво-синкав, а през останалите сезони – охрено-кафяв. С него без затруднение може да чупи черешови и други костилки, откъдето идва и името на птицата. Краката са кафяво-розови. Половият диморфизъм е много слабо изразен, но се наблюдава възрастов. Окраската на женската е по-светла, с по-сивкави и не така ярко изразени тонове, липсва черната ивица около клюна и има по-малко бяло на опашката. При младите индивиди черното петно на гърлото липсва.

Брачната песен не е мелодична и наподобява песента на червенушката. Представлява бавно, повтарящо се ,,ции-црии", с пауза между двете срички. В останалите периоди се обажда с характерно метално или забързано ,,чит-чит-чит".

Ареалът на разпространение на черешарката е изключително обширен. Броят на птиците е много голям, така че видът не се доближава до праговете на уязвимост и поради тези причини се приема като незастрашен. Гнездовата популация в Европа се оценява на 2 400 000 – 4 200 000 гнездящи двойки, което се равнява приблизително на 7,2 до 12,6 милиона броя. Континентът формира между 25% и 49% от общия брой на птиците, така че по предварителна оценка той е 14,7 – 50,4 милиона индивида в световен мащаб. В Европа тенденцията от 1980 година насам показва, че популациите са стабилни, на базата на предварителните данни за 21 страни от континента, включени в общата схема за мониторинг на птиците.

В България се среща през цялата година и не мигрира. Може да се види от морското равнище до горната граница на широколистните гори. Например в Пирин може да бъде забелязана до 1100 m надморска височина, докато във Витоша се среща и до 1600 m. През зимата броят на птиците се увеличава, тъй като в България зимува част от долетелите от северните страни индивиди. Според Атласа на гнездящите видове птици в България, видът наброява между 50 и 150 хиляди двойки.


Черешарка през зимата

Черешарката обитава равнинни и хълмисти райони с широколистни и смесени гори и овощни градини. Предпочита разредени дъбови, габърови и крайречни гори, храсталаци с единични или групи дървета между обработваемите площи, както и стари паркове и градини в населените места. Макар и рядко, може да се срещне и в иглолистни гори, но този избор е обвързан изключително с близък източник на вода. Често обитава овощни градини, където изкълвава меката част на череши, вишни, сливи и други плодове, за да достигне до костилките им. Успява да счупи дори твърдите сливови костилки. При търсене на храна птиците летят в ято от 6 – 7 индивида и се хранят тихо, скрити сред листата. Така могат да унищожат голяма част от продукцията.

Черешарката е страхлива и в същото време агресивна птица. Прекарва по-голямата част от деня по върховете на високите клони на дърветата, особено през размножителния период. На земята може да бъде видяна единствено когато събира храна или пие вода. Тогава се движи на подскоци, отлита при най-малкия шум и не може лесно да се види. Често проявява агресия както спрямо себеподобни, така и спрямо други, дори по-едри видове. На свобода може да доживее до 12-годишна възраст.

Полетът на птицата е бърз и стремителен, като обикновено прелита на къси разстояния. По време на по-продължителен полет могат да бъдат забелязани и периодични вълнообразни движения. Височината на полета достига до 200 метра.

Храни се главно с твърди костилки на различни дървета, които разчупва със здравия си клюн. Предпочита семена на череша, вишна, слива, клен, габър, бряст, салкъм, магарешки бодил, слънчоглед, букови ядки. Друг източник на храна са семената от различни иглолистни дървета и горски плодове. По-рядко консумира гъсеници и буболечки. В полуполет може да лови дори насекоми. Най-често се храни на групи, особено през зимата. През пролетта към храната си добавя растителни пъпки и млади филизи, а през лятото – насекоми.

Заради красивото оперение понякога се отглежда като декоративна птица. Лесно свиква в плен, непретенциозна е и живее дълго.

Черешарката е моногамна и партньорите остават заедно през цялата година. Може да гнезди единично или на групи. Прави гнездото си ниско по дървета и храсти, на височина максимум 6 метра. За него избира хоризонтален клон в горната външна половина на гъста корона. То е дълбоко, чашковидно, изградено от два реда тънки сухи клонки и коренчета, като по-дебелите са подредени от външната страна. Застлано е с дръжки на различни плодове, листа, косми и перца. Диаметърът му е 200 – 220 mm, височината – 80 – 100 mm. Строежът се започва от самеца, а вътрешната част се довършва от женската.

В периода април-май женската снася между 4 и 6 светлозеленикави или сивкави яйца, изпъстрени със сложна рисунка от виолетово-сини петна, извити линии и шарки. Около тъпата страна често може да има венче от точици. Инкубира ги сама в продължение на две седмици. Понякога мъжкият, макар и много рядко, я сменя в гнездото. Двамата родители заедно хранят новоизлюпените пиленца, обикновено със семена. Малките започват да летят около две седмици след излюпването. Около 15 дни след това започват да се хранят напълно самостоятелно, но остават още дълго със семейството си, понякога до късна есен. Полова зрялост достигат на едногодишна възраст. Обикновено черешарката има по едно поколение годишно, а в южните области на ареала може да има и по две.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черешарка



Описание

Една от най-едрите чинкови птици в България. Дължина на тялото: 16 - 18 см. Типичен изглед - едра, масивна пойна птица (почти колкото скорец), с голяма глава, къса опашка и могъщ, здрав коничен клюн, който през лятото е синкаво-черен, а зимно време - жълто-кафеникав. Цялостно кафеникаво-бежово оперение с по-тъмнокафяв гръб и по-светлокафява едноцветна долна част на тялото; подопашката бяла, главата ръждива, крилете преобладаващо черни. Черно петно на гърлото, черна юздичка. В полет с широка бяла ивица на крилото в основата на първостепенните и второстепенните махови пера. Има полов диморфизъм: при мъжките птици маховите пера са изцяло черни с металически блясък, докато при женските второстепенните сивеят; главата на мъжките е с по-ярко ръждиво оперение и ясно изразена сива яка по цялата обиколка на врата. Възрастовият диморфизъм се изразява в отсъствие на черно по главата на младите птици.

Разпространение и численост

Черешарката е постоянен вид, многоброен за страната. През зимата популацията нараства благодарение на мигриращи птици от северните части на Европа. Численост: 50 000 - 150 000 двойки. Разпространен в по-голямата част от страната с предпочитание към нископланински и хълмисти залесени райони.

Гнездене

Моногамен вид. Стори грубовато гнездо от клонки високо в дърветата, с формата на плитка паничка. Строежа започва мъжкият, като женската се включва в довършителните дейности и застила вътрешността с по-меки тревички, коренчета и лишеи. Женската снася 4 - 5 яйца, които мъти сама в продължение на 11 - 13 дни. И двамата родители изхранват малките. Младите птици напускат гнездото след около две седмици.

Местообитание

Видът се среща в гористи райони от различен тип от 0 докъм 1200 м н. в. Предпочита широколистни и смесени гори в нископланински и хълмисти райони, но се среща и в равнините, както и в полуоткрити райони, градски паркове и овощни градини.

Хранене

Черешарката дължи името си на храната си: храни се охотно с ядките в костилките на плодовете на много овошки (сливи, джанки, череши), които чупи безпроблемно с мощния си клюн. В горите се препитава с твърдите семена на различни видове дървета. Лятно време се случва да лови и насекоми.

http://www.bspb.org/monitoring/bg/product-view/3/40.html



Picogordo común (Coccothraustes coccothraustes) Hawfinch

Hatshepsut

Пъстрогуша завирушка


Пъстрогушата завирушка, наричана още скална завирушка (Prunella collaris) е дребна пойна птица, от род завирушки (Prunella), принадлежащ към разред Врабчоподобни (Passeriformes), типична за високопланинските територии, която се среща и в България. На някои езици птицата се нарича алпийска завирушка, тъй като е много разпространена в Алпите. Характерна е с височинната си миграция, като прекарва лятото във високите области на планините, а през зимата слиза в полите им.

На големина птицата е колкото чучулига. Тялото ѝ достига дължина около 15–18 cm, размахът на крилата е 18 cm, а теглото – около 40 g. Оперението е сиво-кафяво по гърба, подобно на това на домашното врабче, но е изпъстрено с ръждиви и черни петънца и шарки. Главата, шията и гърдите са едноцветно сиви, на гушата има ясно изразено бяло петно с черно-кафяви точки, а коремът е ръждив. Не се наблюдава полов диморфизъм. Горната страна на младите индивиди е по-тъмнокафява, а долната – охреножълта и бялото петно на гушата липсва. Има малка заострена човка.

Пъстрогушата завирушка е доверчива птица. Позволява на хората да се приближат на няколко метра от нея. Това вероятно се дължи на факта, че обикновено птицата живее на места, рядко посещавани от хората.

Мъжките представители на вида пеят кацнали на земята, а песента им е подобна на тази на чучулигата.

Пъстрогушата завирушка е постоянен вид, разпространен в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Средна Азия от Иран до Сибир и Япония. Както размерът на популацията, така и обширността на ареала са много големи, поради което видът не се доближава до праговете за уязвимост и според тези два основни критерия се приема за незастрашен. За 2004 година гнездовата популация в Европа се оценява на 100 000-180 000 броя гнездящи двойки, което се равнява на 300 000-540 000 индивида. Континентът формира 25-49% от глобалния обхват на тези птици, откъдето се приема, че общият им брой се движи в диапазона 612 000-2 160 000 индивида. Разпространението им извън Европа включва 100-10 000 гнездящи двойки и 50-1000 зимуващи индивида в Китай, 100-10 000 гнездящи двойки в Тайван, 100-10 000 гнездящи двойки в Япония и 100-10 000 гнездящи двойки в Русия.

Обитава скалисти терени над горната граница на горите – от 1800 до 4-5 хиляди метра надморска височина. В България се среща във високите планини, по скални терени и субалпийски ливади с групи от камъни. Най-ниско в страната, макар и рядко е наблюдавана да гнезди под 1500 m н.в. – в национален парк ,,Централен Балкан" и на връх Червен край Тетевен. През зимата слиза в ниските части на планините, проломи и дефилета. Спуска се през октомври или ноември и се завръща обратно във високите планини през април. Заселва се в близост до планински селища и се храни с отпадъците от бита. Поради това често може да се види около ски курортите, височинните села и лифтовете. По време на обилен снеговалеж птицата мигрира към низините и зимува в места, разположени далеч от родното си местообитание. Поради това може донякъде да се счита за птица-номад.

Пъстрогушата завирушка е полезна птица. Храни се с различни насекоми, яйцата и ларвите им както и червеи, охлювчета. Рядко поема растителна храна – семена и дребни плодове. Зимата търси храната си в близост до селища, горски хижи и хотели.


Prunella collaris erythropygia (Swinhoe, 1870)

Размножителният период е доста дълъг – започва в средата на месец май и продължава до юли. Тогава самецът пее през целия ден, за да привлече женска.

Прави гнездото си сред скални кухини, в дупки в купчини камъни, в пукнатините на скалите и по склоновете на високи скални стени. Гнездото може да бъде изградено на скалист сипей, където е скрито така надеждно, както и в скалите. В редки случаи гнезда на пъстрогуша завирушка са намирани в изби на сгради в планински райони, особено ако са изградени от камък. Гнездото е дълбоко, чашковидно, изградено от мъх и трева и е застлано с пера и косми. Външният слой е направен от сухи тревни стебла, средният – от мъх, а облицовката – от суха трева, корени и вълна. Конструкцията му е твърде ненадеждна и ако се извади измежду камъните, обикновено се разпада.

Женската снася от 3 до 6 едноцветни, небесносини или сиво-зелени яйца. Инкубират се в продължение на около две седмици и от двамата родители. Малките остават в гнездото също толкова време, а за прехраната им се грижат и двамата родители. Хранят се главно с живи насекоми и други безгръбначни. По-късно в състава на храната се включват семена на треви и други растения.

https://bg.wikipedia.org/


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 17 см. Размах на крилата: 22 см
Оперението е сиво-кафяво по гърба, ръждиво по корема и сиво по главата. Гърлото е бяло с множество черни петънца.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, паяци и семена. Обитава каменисти високопланински райони с ниска растителност.

Гнездене:
Гнездото е в скален процеп или под камък. Снася 3 – 5 яйца, има 2 поколения годишно през периода май-август.

Разпространение в България:
У нас се среща в безлесните части на планините Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Западни Родопи.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Увреждане на местообитанията при изграждане на туристическа инфраструктура.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/



Alpenbraunelle mit Gesang - Alpine Accentor singing (Prunella collaris)

Hatshepsut

Сивогуша завирушка


Сивогушата завирушка (Prunella modularis) е дребна пойна птица, срещаща се и в България.

Описание:
Дължина на тялото: 13 – 14 см. Размах на крилата: 19 – 21 см
Често пее от върха на храсти и дървета. Оперението е кафеникаво с черни надлъжни напетнявания, подобно на врабче, но гушата и вратът са сиви, а клюнът е тънък.



Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, паяци и семена. Обитава предимно алпийските части на планините с храстови формации и от клек и хвойна, но се среща и в покрайнини на иглолистни и смесени гори.

Гнездене:
Гнездото е от трева и мъх, разположено в храст. Снася 4 – 5 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
Среща се в планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Осоговска планина, Витоша, Западна и Централна Стара планина и Средна гора.

Миграция и зимуване:
Извършва вертикални миграции и скитания.

Заплахи:
Увреждане на местообитанията при строеж на туристическа инфраструктура.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/



Jernspurv - Dunnock (Prunella modularis)

Hatshepsut

Врабче

Домашно врабче


Домашно врабче (мъжко)

Домашното врабче (Passer domesticus) е дребна птица от семейство Врабчови.

Дължина на тялото му е около 16 cm, размахът на крилете 25 cm, тежи около 30 г. Един от най-многочислените видове птици. Има изразен полов диморфизъм, мъжкият е по-ярко оцветен и по-едър. Женската е с монотонно кафеникаво оперение. Неполовозрелите птици и от двата пола имат оперение подобно на женските. Домашното врабче е непрелетна пойна птица, макар че певческите му заложби са относително скромни.


Домашно врабче (женско)

Среща се по всички континенти, без Антарктида. Обитава всички типове човешки поселения, рядко се среща в дивата природа, където е изместено от сродния му вид Полско врабче.

Обитава всички типове постройки. Храната си търси по земята и по дърветата. Всеядна птица. Храни се със семена, плодове, дребни безгръбначни, насекоми, остатъци от човешка храна.

Обича да живее по борове, дъбове и брези. Храни се с червеи, трохи хляб, мравки, зърнени култури.

Домашното врабче е предимно моногамен вид, но често се наблюдава и полигиния. Двойката често остава заедно през целия размножителен сезон, а понякога и за няколко години. Врабчетата обаче често ,,изневеряват" на половинките си и копулират и с други индивиди в резултат на което около 15% от яйцата са оплодени от мъжки извън брачната двойка. Има сведения за кръстосване с полско врабче и испанско врабче, като мъжкият понякога привлича техните женски.

Гнезди в различни типове дупки, но е способно да изгради гнездото си и в клоните на дърветата. Дупките застила обилно със сламки, сухи растения, пух, пера от други птици. Ако е в клоните на дърво, гнездото е голямо и кълбовидно с отвор отстрани, сплетено от тънки клонки и сламки. Снася от 2 до 6 бели, изпъстрени с кафеникави, сиви и черни петънца яйца. Яйцата имат размери 23х15 мм. Мъти само женската или и двамата родители в продължение на 13 – 14 дни. Малките се излюпват голи, слепи и безпомощни. Родителите ги хранят предимно с насекоми и смлени на кашица семена. Малките напускат гнездото след около 17 дни и родителите ги хранят още 1 – 2 седмици. Малките имат жълта кожна гънка около местата, където се свързват горната и долната част на човката. В годината могат да отгледат 2 – 3 люпила. Полова зрелост настъпва обикновено след една година.

През втората половина на 20 век се отбелязва спадане в числеността на домашните врабчета, която се дължи на смяната на типа постройки, намаляването на обичайната храна за вида и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Домашно врабче


Описание

Дължина на тялото: 14 - 16 см. Размах на крилата: 20 - 22 см. Има кафяв гръб и сива долна страна на тялото. Темето е сиво, докато при останалите врабчета то е кафяво. Бузата също е сива. Мъжките са с черен нагръдник.

Храна и местообитания

Храни се предимно със семена на диви и културни растения и насекоми, които са важни за изхранването на малките. В градска среда яде и остатъци от зърнени храни. Синантропен вид (свързан с човека). Обитава предимно населени места, но се среща и извън тях в овощни градини, скалисти места, ивици от дървета и храсти в открити райони, изоставени сгради и др.

Гнездене

Гнезди най-често под керемиди на покриви, кухини по сгради и улични стълбове, но също така и в хралупи на дървета, гнезда на градска лястовица и др. Снася 3 - 7 яйца, има между 1 и 4 поколения годишно през периода април-август.

Разпространение в България

Среща се в цялата страна, с изключение на високите части на планините и районите без населени места.

Миграция и зимуване

Постоянен вид.

Заплахи

Застрояване на зелените площи в градовете, третиране на парковете и градините с пестициди, разрушаване на гнездата при ремонт на сгради.

Природозащитен статус в България

Не е застрашен.

https://bspb.org/monitoring/bg/product-view/4/38.html



Gorrión común (Passer domesticus) House Sparrow

Hatshepsut

Полско врабче


Полското врабче (Passer montanus) е дребна птица от семейство Врабчови (Passeridae). По външен вид е много сходно с мъжките представители от вида Домашно врабче. Разликата с него е наличието на черно петно на бузата, а също и по-дребните размери. За разлика от домашното и испанското врабче почти няма изразен полов диморфизъм.

Разпространено е главно в горите на умерените области. На територията на България е широко разпространен и обичаен вид.

Хранят се с пъпки, листа и остатъци от храната на човека.

Полските врабчета са моногамни птици. Мътенето трае 13 – 14 дни. Или само женската отглежда малките, или го вършат и двамата родители. Малките се хранят или от майката или от двамата родители в продължение на 30 дни.
Наблюдавани са много случаи на успешна естествена кръстоска с домашно врабче.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полско врабче




Описание

Дължина на тялото: 12 - 14 см. Размах на крилата: 20 - 22 см
Най-характерният белег за вида е черното петно на бузата, каквото няма никое друго врабче. Темето и тилът са изцяло кафяви, коремът е по-светъл от този на останалите видове врабчета. Няма разлика в оперението на двата пола.

Храна и местообитания

Храни се основно със семена и насекоми. Обитава разнообразни естествени местообитания и населени места.

Гнездене

Гнезди в хралупи на дървета, кухини по сгради, огради и електрически стълбове, често в малки колонии. Снася 4 - 6 яйца, има 2 - 3 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България

Среща се в цялата страна, с изключение на най-високите части на планините.

Миграция и зимуване

Постоянен вид.

Заплахи

Интензификация на земеделието, прекомерна употреба да пестициди, премахване на синорите и ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България

Не е застрашен.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/2/20.html



Feldsperlinge (Passer montanus)

Hatshepsut

Yesterday at 09:21:10 #53 Last Edit: Yesterday at 09:28:41 by Hatshepsut
Продължавам с врабчетата, има още два вида :)

Скално врабче


Скалното врабче (Petronia petronia) е вид малка птица от семейство Врабчови.

Видът гнезди по безплодни скалисти хълмове от западна Северна Африка, през Иберийския полуостров и цяла Южна Европа, до Палеарктическия Сибир и северния и централен Китай.

Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Скално врабче


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 17 см. Размах на крилата: 21 – 23 см
Оперението е сиво-кафяво, клюнът е масивен, има широки тъмни и светли ивици на главата. На гушата има малко жълто петно, което невинаги е видимо.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена. Обитава топли и сухи хълмисти райони със скали, сипеи и земни откоси с единични храсти и тревна растителност.

Гнездене:
Гнезди в кухини по скали или дупки в земни откоси. Образува рехави колонии. Снася 5 – 6 яйца, има 2 – 3 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас има изолирани находища в най-южните части на долината на р. Струма и в Източните Родопи.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Увреждане на местата за гнездене при разкриване на кариери.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/



Gorrión chillón (Petronia petronia) Rock Sparrow

Hatshepsut

Испанско врабче


Испанско врабче (мъжко)

Испанското врабче (Passer hispaniolensis) е дребна птица от семейство Врабчови (Passeridae). По външен вид и поведение много подобна на Домашното врабче, с което бива бъркано от неопитните наблюдатели. За разлика от него черното петно на гърдите е много по-голямо (поради което бива наричано понякога и ,,черногърдо врабче") и няма овална форма, а външните му краища се спускат по-надолу от средната част. Дължина на тялото: 15 см. Горната част на главата е с ръждив цвят, за разлика от сивия при домашното врабче. Женските са практически неразличими при тези два вида. Понякога се смята, че така нареченото италианско врабче не е подвид или раса на домашното, а хибрид между тези два вида.


Испанско врабче (женско)

Гнездото на испанското врабче има типичната за врабчетата форма на топка с отвор отстрани. То е добре оплетено и застлано с пух. Гнезди често и в дупки, но в сравнение с домашното врабче по-често прави и гнездо сред клони на дървета или друго открито място. Обитава горски насаждения по брегове на езера, блата и реки, паркове. Образува и шумни гнездови колонии. Брачната песен е силно ,,чиу-чуит-чуит"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Испанско врабче


Описание:
Дължина на тялото: 14 – 16 см. Размах на крилата: 20 – 22 см
За разлика от мъжкото домашно врабче, темето е кафяво, бузата е бяла, гърлото и гушата са черни, а гърбът и страните на тялото са интензивно черно напетнени. Женските на двата вида са практически неразличими.

Храна и местообитания:
Храни се основно със семена и насекоми. Обитава ивици от дървета и храсти в открити пространства, крайречни и разредени гори, дървесни плантации, скалисти райони и населени места.

Гнездене:
Гнезди на колонии по дървета, където прави топчести гнезда от трева, а също така и в гнезда на щъркели. Снася 3 – 7 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Среща се в равнинните и хълмистите райони на цялата страна, но с по-висока численост в Югоизточна България.

Миграция и зимуване:
Зимува в средиземноморските страни. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – през септември-октомври. Отделни индивиди могат да останат да зимуват у нас.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на пестициди, премахване на синорите и ивиците от дървета и храсти в земеделските райони, разораване на пасищата и ливадите.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Испанско врабче



Spanish Sparrow

Hatshepsut

Овесарка


Жълта овесарка

Овесарките (на латински: Emberiza) са род пойни птици. Дължината им достига до 20 cm. Съществуват 29 вида. Срещат се в гората, в равнините, край водите и т.н. В България има 9 вида – постоянни, скитащи, прелетни, охранявани. Мътят от 4 до 6 яйца, обикновено 2 пъти в годината. Хранят се с насекоми и семена.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Овесарки


Градинска овесарка


Градинската овесарка (Emberiza hortulana) е птица от семейство Чинкови. Среща се и в България.

Дължината на тялото е около 16 cm. Оперение: Има полов диморфизъм и малки възрастови различия. Мъжкият е със сиво-зелени глава, шия и гърди. Гърбът е кафяв с черни резки, гърлото е жълто, а коремът канеленокафяв. Женската е по-светла, с черни резки по гушата и надопашката.

Обитават места с храсти и дървета.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Градинска овесарка


Това е и един от най-широко разпространените видове и обитава разнообразни местообитания от полуестетствените тревни съобщества и храсталаци до предпланински терени и земеделски земи и равнинни гори в страната. Включен е в индикаторните видове за страната, но все още няма ясно изразена тенденция поради размера на извадката. През последното десетилетие се наблюдава едно постепенно разширение на разпространението му в страната. Възможно е обрастването с храсти и дървета на ливади и пасища да допринася за увеличаването на популацията на вида. Видът е далечен мигрант и зимува в Африка, прелитайки Сахарската пустиня.
 

Описание

Срeдно голяма овесарка - дължината на тялото е 15-17см, по-дребна и елегантна от черноглавата овесарка. Има сравнително дълга розова човка и закръглена глава. Характерни са околочния светложълт пръстен, жълта подмустачна жълта ивица, подчертана от тъмна подбрадна ивица, с ръждиво-кафеникава долна страна на тялото. Главата е маслинено-сивкава при мъжките, а при женските цветовете са общо по-бледи и пастелни. Младите приличат на женските.

 

Разпространение и численост

Широко разпространен вид. Гнезди в Европа без Британските о-ви и Северна Франция, на изток до Западен Сибир, Монголия до Алтай и Киргизстанските степи, стига до Кавказ, гнезди и в Мала Азия и Северен Иран. Това. Среща се в тревисти местообитания с наличие на храсти или единични дървета. Обитава и ниско стеблени широколистни гори от дъб, габър и др., полезащитни пояси. Плътността на гн. двойки варира в границите от 5 до 20 дв/км2 (Hagemeijer & Blair, 1997). Числеността на европейската популация е в диапазона от 593 409 - 741 582 двойки, българската популация е оценена на 25 до 75 000 двойки, като се наблюдава разширение на разпространението в страната в северна и северозападна посока. У нас е прелетен вид като пристига през април и отлита за зимуване през август.
 

Гнездене

Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за градинската овесарка започва в средата на април-началото на май. Женската снася между 4-5 яйца. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева или друга растителност, камък или др. Малките се излюпват след 11-12 дни от снасянето на яйцата. Малките се хранят основно от женската, а мъжкия помага след излитането им. Нормално малките напускат гнездото след 10 дни.
 

Местообитание

Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синури и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи, ливади и пасища с хасталаци и широколистни дървета. Един от сравнително широко разпространените видове птици в цялата страна.
 

Хранене

Храни се основно с насекоми, но и с различни семена особенно извън размножителния период. Използването на инсектициди и родентициди са една от заплахите на европейската популация на вида.
 

Значение

Градинската овесарка все още е с неустановена тенденция поради малката извадка, но с оглед на повсеместното й разпространение в страната и присъствието й в селскостопански местообитания я поставя сред важните индикаторни видове за България. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи са довели до изчезването на вида от редица райони на Стария континент. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При тях, ограниченията за ползване на пестициди и изкуствени торове са силно занижени. Това води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие. В Европа замяната на дребното земеделско стопанство с интензивните моноблокови стопанства вероятно е една от причините за повсеместното намаляване. Традиционният лов доскоро във югозападна Франция на овесарки също е допринесъл за този спад.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/2/15.html



ORTOLANSPARV Ortolan Bunting (Emberiza hortulana) Klipp - 1985

Hatshepsut

Зеленогуша овесарка


Зеленогуша овесарка (мъжка)

Зеленогушата овесарка (Emberiza cirlus) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Среща се и в България.

Зеленогушата овесарка е малко по-голяма от домашното врабче – около 15-16 cm. Тя има наситена концентрация на зелен цвят в областта на главата, врата и гърдите. Мъжкият има характерни черно гърло и презочна ивица, която разделя жълтите страни на главата на две части. Коремът е жълт, а гърдите маслиненозелени. Женските могат да се сбъркат с жълтата овесарка, но ивиците по лицето са по-ясно изразени и контрастират със светлото лице. Кръстът е зеленикав, а не ръждив. По крилата се смесват цветове жълто-зелено, но най-вече сивокафяв цвят.


Зеленогуша овесарка (женска)

Обитава Западна и Южна Европа, островите в Средиземно море и Северна Африка. Изолирана популация обитава графство Девън в Англия. Среща се почти в цяла България. През летния сезон предпочита по високите надморски височини, където и гнезди. През зимата най-често се забелязва по полетата, за да търси храна.

Неслучайно семейството е наречено овесарки – почти всички овесарки, както и зеленоглавата, се хранят с овесени и житни семена.

Предпочитаната от тях по-висока надморска височина подсказва, че гнездят там. Гнездата си правят най-често по шипкови храсти или в клоните на дива слива.

Зеленогушата овесарка е застрашен вид. Ловенето и продажбата са забранени в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зеленогуша овесарка


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 16 см. Размах на крилата: 22 – 26 см
Мъжкият има характерни черно гърло и презочна ивица, която разделя жълтите страни на главата на две части. Коремът е жълт, а гърдите маслиненозелени. Женските може да се сбъркат с жълтата овесарка, но ивиците по лицето са по-ясно изразени и контрастират със светлото лице. Кръстът е зеленикав, а не ръждив.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена. Обитава предимно сухи, хълмисти места с пасища, храсти и единични дървета.

Гнездене:
Гнездото е в основата на храст, ниско на дърво или на земята. Снася 3 – 4 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Среща се в голяма част от страната, но с по-висока численост в ниските части на Южна България и по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид, но при тежки зими извършва скитания.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, разораване на пасищата и премахвана на ивиците от дървета и храсти, прекомерна употреба на инсектициди.

https://bspb.org/ptici/



Cirl bunting behaviour - (Emberiza cirlus) Le Bruant zizi