• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Pages: [1] 2 3 4 ... 73
Бяло

Аз мога много дълго да мълча
и после много дълго да говоря,
и всичките разхвърляни слова
единствено към тебе да ме водят.
 
И може да не вярваш в чудеса
или просто да забравиш, че ме има,
но даже след безкрайните лета,
накрая пак ще дойде бяла зима.

А аз ще се превърна в снежен пух,
и тихо ще се стеля по земята.
И може би случайно или пък
съвсем нарочно ще пресмятам
как сто снежинки да ти пратя в кръг
и една от тях да те целуне по устата.

(за съжаление, авторът на тези стихове ми е неизвестен)

Снимка: Диана Динчева

0 Comments
Обич

Ти може да я гониш до припадък,
тя все така ще идва и ще взима,
тя все така ще плаче и ще страда...
Защо ли обичта е тъй ранима?

Ти може да я мислиш за награда,
за капка дъжд - извечна и незрима,
тя пак до теб ще стене и припада...
защо ли обичта е тъй ранима?

Без нея няма болка и наслада,
без нея твоят делник няма име,
и само тя е в рая, и е в ада...
Защото всяка обич е ранима.

Борислав Петров


0 Comments
Не съм далече

Не съм далече, само ти се струва!
По-близо съм, отколкото си мислиш...
Натрапчиво по мисълта ти плувам
и ароматът можеш да ми вдишаш...

Ако за миг очите си затвориш
ще ме усетиш като остра рана,
със чувствата във тебе ще се бориш,
ще молиш да си тръгна, да остана...

да те докосна, за да укротя
желанието, дето в теб пулсира...
В сърцето свое да те приютя
и с ритъма му да те контролирам...

Сега ме вдишай... Аз съм точно тук,
където ти ме искаш всяка вечер –
със моя глас ти шепне всеки звук...
Повярва ли ми, че не съм далече?

Разпръсквам се, обърквам твоя свят
и целият на мен сега миришеш...
Познат ли ти е този аромат?
Оставям те, стихът за да допишеш...

Павлина Соколова

Снимка: Диана Динчева

0 Comments
Ако знаеше

Ако знаеше колко ми даваш,
в този тежък, самотен живот,
колко обич в деня ми оставяш,
в душите най-ценния плод.

Ако знаеше колко си нужна,
да те вдишвам с въздуха в мен,
да те милвам, когато си тъжна,
да си пристан, щом бъда ранен.

Ако знаеше колко жадувам
да те пия на глътки, в екстаз,
твоето ,,Искам те!", нежно да чувам,
да те топля в най-лютия мраз.

Ако знаеше как те обичам,
всеки миг с теб е нежен рефрен,
от любов, на която се вричам
да живее завинаги в мен.

Ако знаеше..., пее сърцето,
звън на радост отеква в нощта,
и протегнал ръце към небето
се кълна в теб, любима жена!

Стефан Александров

Снимка: Антон Атанасов

0 Comments
Не, недей си отива

Не, недей си отива - остани в мойта есен,
остани във очите - малки капчици смях,
остани като стих от любимата песен,
остани като нежност, остани като грях.

Остани като вятър във нощта ми самотна,
като топла прегръдка - от красиво море,
като нежна мелодия във тетрадката нотна,
нарисувала с устни - мойто синьо небе.

Остани като птица, пяла само в съня ми,
остани като шепот от ранени цветя,
като нежна минута - в миг превзела деня ми,
като дъх на кокиче - пило топла роса.

Остани като лебед - плаващ тихо във мрака,
скрит в златистия образ - на пленена луна,
като дъжд, плачещ вечер по гърба на шубрака,
като ехо от чувства - скрити в твоя сълза.

Не, недей си отива - искам само минута!
Искам пак да се слея с твойта нежна душа,
да се сгуша в ума ти - като мисъл нечута
и да тръгнем отново... две деца във нощта...

(за съжаление, авторът на тези стихове ми е неизвестен) :(

Фото: Диана Динчева

0 Comments
Pages: [1] 2 3 4 ... 73