• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 16:47:54

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14231 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,111
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 57
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 62
Total: 62

Recent posts

Pages1 2 3 4 ... 10
1
avatar_Hatshepsut
Георги Господинов взе най-престижната награда за литература в Италия


Романът на Георги Господинов ,,Времеубежище", който излезе през юни в Италия, в издателство ,,Воланд", в превод на Джузепе дел Агата, получи Европейската награда Стрега. Това стана на официална церемония на 17 октомври, на Международния панаир на книгата в Торино.

За най-престижното отличие в Италия Господинов се съревновава за втори път, след номинацията на ,,Физика на тъгата", тази година с автори от Румъния, Франция, Испания и Германия – Ана Бландиана, Ерве дьо Телие, Айша де ла Крус и Ане Вебер. На 14 октомври в Рим, в една от залите на кметството на Капитолийския хълм, се проведе тяхната първа среща, последвана от няколко други на Международния панаир на книгата в Торино, където бе обявен носителят на осмата награда Стрега еуропео. И трите срещи на Георги Господинов с публиката в Торино са преминали в препълнени зали и с опашки за автографи.

Европейската награда Стрега (допълнение към националната, съществуваща от 1947 г.) е учредена през 2014 г. по повод италианското председателство на Европейския съюз. Тя отдава почит на културата на Стария континент и връзките ѝ с Италия. Присъжда се ежегодно от жури от италиански писатели, победители и финалисти. Признанието се дава на книги, наскоро преведени на италиански и вече спечелили важни награди в родните си страни. Романът ,,Времеубежище" побеждава с 10 от 22 гласа.

Италия започна да ,,ухажва" нашия писател Георги Господинов по-усилено от 2014 г., когато неговият роман ,,Физика на тъгата" се състезаваше за международната литературна награда Грегор фон Рецори във Флоренция. Италианският е първият чуждестранен език, на който той бе издаден, в превода на известния българист и славист професор Джузепе дел Агата.

През 2020 г. Господинов спечели литературната награда Ceppo, давана от тосканския град Пистоя и от фестивала ,,Предстоящата година". Тя е създадена през 1955 г., а от 2009 г. е и международна. Отличието, връчвано ежегодно за разкази и стихосбирки, му бе присъдено за италианското издание на сборника с разкази ,,И всичко стана луна". Пандемията попречи на писателя да дойде в Италия миналата година, но срещата с почитателите му се състоя през октомври 2021 г. в уютната общинска библиотека на Пистоя. Присъстваха литературни критици, кметът на града, Даниела ди Сора, директорката на издателство ,,Воланд", което е издало всичките шест книги на Господинов, преводачът Джузепе дел Агата. Самият директор на Академията Ceppo Паоло Якуци призна, че са открили българския автор именно чрез ,,Физика на тъгата".

Георги Господинов отбеляза колко е хубаво, че във времето на романи има и фестивал, който награждава разкази. Той прочете пролога на словото си ,,За меланхолията, страховете, детството и други истории" и прикова вниманието на присъстващите. Много точни и оригинални бяха тълкуванията на някои от разказите на Господинов, прочетени от двама гимназисти. Той искрено се развълнува от техните проникновения и призна, че са поредното доказателство как младите наистина четат. На тях трябва да разчита бъдещето на литературата. ,,Остават книгите и хората, които ги четат. Системите изчезват", заключи писателят. В Пистоя беше първата от поредицата срещи на българския писател в Италия.

https://kultura.bg/


Българският писател Георги Господинов е носителят на най-престижната италианска награда за литература "Стрега Еуропео". Той е първият българин, удостоен с наградата, и първият писател от Източна Европа, който я получава.

Отличието беше връчено на церемония в Торино на 17 октомври като финален акцент от Международния панаир на книгата - едно от най-големите литературни събития в Италия.

Романът "Времеубежище" спечели в конкуренция с други четири книги на авторитетни творци като носителя на "Гонкур" французина Ерве льо Телие, немската писателка Ане Вебер - отличена с Немската награда за литература, румънската легенда Ана Бландиана, испанката от баски произход Айша де ла Крус. Книгата на Георги Господинов е определена за победител от жури, съставено от 22-ма италиански писатели - носители и финалисти на наградата "Стрега" през годините, като българинът е получил 10 от възможните 22 гласа. Той бе финалист за наградата и през 2014 г. с предишния си роман "Физика на тъгата", а пресата на Апенините го нарече "Пруст, дошъл от Изток" и му посвети множество блестящи рецензии.

"Времеубежище" излезе в Италия през юни, в издателство "Воланд", в превод на Джузепе дел Агата, който също бе отличен за работата си.

"Премио Стрега Еуропео" се нарежда сред най-престижните отличия, печелени от Георги Господинов, заедно с европейската награда "Ангелус" (2019) и швейцарската "Ян Михалски" (2016). По-рано през годината българският автор получи датската награда "Цинклар" и наградата "Узедом", връчена от жури с председател нобелистката Олга Токарчук. В България "Времеубежище" беше обявен за роман на годината от НДФ "13 века България".

https://www.monitor.bg/bg/a/view/georgi-gospodinov-vze-naj-prestijnata-nagrada-za-literatura-v-italija-286659
2
avatar_Hatshepsut
Вангел Вангеловски, Албания: Ако носиш душа на българин, границите нямат значение


,,Де е България?" е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Днес ще ви запознаем с 26-годишния Вангел Вангеловски от Албания, който в момента живее и учи в Стара Загора и е лекар специализант по Урология. Той е едно от децата на България, разпръснати по света, но с гордост нарича себе си българин, макар че никога в детството си не е чувал за родината на предците си. Мечта ли е България за българската общност в България, как се е почувствал, когато за първи път е стъпил на българска земя и какви са плановете му за бъдеще ще разберем от интервюто на Вангел пред екипа на Фондация Българска Памет.

Здравей, Вангел! Като начало, искам да те върнем малко назад във времето. Разкажи ни повече за твоето детство в Албания и ученическите ти години.
Вангел: Бих могъл да кажа, че съм имал истинско и щастливо детство. Материалното липсваше, но за сметка на това духовната част беше в изобилие. Основно си образование съм завършил в училището в селото, а гимназия съм завършил в Корча – ,,Темистокли Гърмени", една от най-престижните гимназии в Албания. Докато бях в гимназията ми се наложи да работя около една седмица, за да мога да ,,изкарам" пари за първия си телефон. Бях много щастлив. Баща ми ме научи, че всичко трябва да си заслужа с труд. Израснал съм в много топла и уютна среда. В среда, къдев която семейството е в центъра и всичко започва от там. Ценности за които съм благодарен на моите родители, че са ми ги показали.

Какво твоето семейство ти разказваха за България, когато беше малък?
Вангел: Ако трябва да отговоря честно, моите родители не са ми говорили, преди аз да дойда да уча тук. Основната причина е била, политическата пропаганда която се водеше години наред в нашата област. След идването ми тук, аз бях достатъчно зрял за да науча истината. Приликите в езика, традициите, обичаите...

Разкажи ни повече за българската общност в Албания. Подкрепяте ли се, пазите ли българските традиции?
Вангел: В нашата област има 9 села. Езика, който говорим е стар български език, който с времето е придобил леко изменен вид, но разбираем от българите в България. Много от традициите и обичаите са същи като българските. Има много хора които са с Българско самосъзнание и истински обичат България.

Отбелязвате ли празници или големи събития с българите в Албания?
Вангел: Там празнуваме всички български и християнски празници. Даже на големите християнски празници като Великден, Гергьовден, в определни села се празнува с жива музика в центъра на селото.

От какво има нужда българската общност в Албания?
Вангел: Моето мнение е, че има нужда от повече гласност на проблемите им. Малко повече помощ и подкрепа от българската държава и обич, такава каквато е от брат към брата.

Чустват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?
Вангел: Не мисля. Който е българин и се чувства такъв, няма значение къде живее. Има ли ,,душа" на българин, границите нямат значение. Така мисля аз.

Чувствали ли сте някога обидени или забравени?
Вангел: Не. Даже съм благодарен на държавата България. Благодарен за възможността, която ми даде, да дойда да уча тук, да се развия на равно с българските ми състуденти. Като изключим, проблемите които имах след идването ми с установяването на произхода, за другото съм благодарен.

Мечта ли е България за българите в Албания?
Вангел: Бих казал, че да. За много хора България е мечта.

А ти какво си спомняш от твоето първо посещение в България? Какво почувства, когато стъпи за първи път на българска земя?
Вангел: Аз бях много превъзбудеnн при първото ми идване тук. Все пак започвах нов етап от живота си. Университет, нова среда, нови хора, но няма да забравя чувството, че все едно и преди съм бил тук. Все едно съм вкъщи.

Коя е твоята родина?
Вангел: Албания, защото там съм роден.

А когато те попитат каква е твоята националност?
Вангел: Българска, защото такъв се чувствам.

,,Де е България?" – този въпрос е метафоричен, но кажи ни, къде за теб е България?
Вангел: Навсякъде по света където бие българско сърце.

Гордост ли е да си българин в днешно време?
Вангел: Да, за мен е гордост.

Какви са плановете ти за бъдещето, какво искаш да постигнеш?
Вангел: Труден въпрос. Ще кажа какво не искам и после какво искам. Не искам да бъда посредствен в работата ми, не искам да съм на едно и също ниво както в работата си, така и в живота. Искам да продължа да бъда човек на първо място, защото без това няма как да бъда нищо друго, дори и да искам. Искам да се развивам в това което специализирам, именно урологията. Да постигна мир със себе си и световен мир.

https://bgmf.eu/
3
avatar_Hatshepsut
"Гердан" на Блаже Тренески продължава делото на братя Миладинови


160 години след издаването на прочутия Сборник с български народни песни на братя Миладинови се появява тяхното продължение ,,Гердан" от Блаже Тренески, предаде репортер на БГНЕС

Блаже Тренески е един от най-известните детски писатели в РС Македония, чиито стихосбирки са преведени на английски език. Емоционално обръщение направи Владо Тренески, който фактически е издател на събраните от неговия баща Блаже песни.

,,Баща ми беше идеалист. Чрез тази книга той живее. Баща ми, който беше лекар, в свободното си време ходеше много по селата, с един малък касетофон и молеше възрастните хора да му изпеят по една песен. Той беше вдъхновен от баба Илинка, която почина на 109 години и помнеше Илинденското въстание, Балканските и двете световни войни. Тя беше с изключително остър ум, истинско съкровище. От нея са записани най-много песни. Има и записи как тя разказва за Балканската война, в които тя казва за българската армия – нашата войска. Тези записи тепърва ще станат публично достояние. Тя беше българка отвсякъде", сподели Владо Тренески. Той е цифровизирал голяма част от песните.

,,Желанието на баща ми беше да бъде публикуван в София на книжовен български език. Той нямаше тази възможност. В Македония не можеше да публикуваш нищо на друга книжовна норма, освен македонската скопската", подчерта Владо и добави:

,,Създаването на македонския език е последната най-глупава реформа на българския език. След Втората световна война премахването на ятовата гласна и носовките, това е една брадва ударена по средата на българското тяло. Това е замислено, за да ни разделят като племе. Тази глупава и греховна реформа на българския език ни доведе до тук да спорим за това какви сме. Ние сме българи от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море!".


Владо Тренески: Македонският език е най-глупавата реформа на българския

Владо Тренески изрази специална благодарност на Фонд ,,Култура" и Андрей Ковачев, които са подкрепили издаването на книгата, която е и интерактивна.

,,Сега, ние, македонските българи очакваме от българската държава една дипломатическа офанзива и дано да има резултат. Ние сме упорити, оптимисти до край!", заяви Владо Тренески, коментирайки актуалната ситуация в българо-македонските отношения.


Проф. Ана Кочева: ,,Гердан" е продължение на сборника на братя Миладинови

Рецензентът на сборника - проф. д-р Ана Кочева от Института за български език към БАН, определи ,,Гердан" като естествен продължител на делото на братя Миладинови.

,,Блаже Тренески е събирач на народни песни, опитен теренист, който е събирал песни преди всичко от западния дял на Македония – Охридско и Стружко, които откриваме в сборника му ,,Гердан". По тази причина нарекох тази книга продължение на сборника на братя Миладинови от 1861 г. Точно 160 години след неговото издаване през 2021 г. се появява поредният сборник от народни песни от географската област Македония", заяви проф. д-р Ана Кочева.

По своята форма тези народни песни са издържани в духа на фолклора, разпространен по цялото българско езиково и етническо землище. Те включват както празнично-обредни, така и любовни и юнашки песни.

,,В любовните песни се проектира идеалът на българина за физическа красота. Българката по онова време е трябвало да бъде с бяло лице, светли коси, черни очи и тънка снага. Естетическият критерий не се е променил и до наши дни. Необходимо условие за този неин облик е била нейната къщовност, т.е. да върти къщата от ранни зори, да ходи с менци за вода. Всичко, което познаваме от българското езиково и географско землище – Мизия, Тракия и Македония", добави проф. Кочева.

На представянето на сборника присъстваха много интелектуалци, политици, журналисти, а също така представители на именити български възрожденски родове от цяла Македония – Дрангови, Талеви, Шапкареви, Кандиларови и др. Присъстваха също така политици като евродепутатът и голям познавач на съвременните проблеми на българо-македонските отношения Андрей Ковачев от ЕНП, Петър Колев, който е председател на партията Граждански демократичен съюз, изразяваща интересите на хората с българско самосъзнание в РСМ.


Ковачев: Българската позиция по РСМ е единна

Специално приветствие към гостите отправи Андрей Ковачев. В него той изрази своето задоволство, че макар и в предизборна кампания българското общество и политици имат единна и последователна позиция по съвременния македонски въпрос.

,,Надявам се, че това единство няма да се промени. И не защото това единство е българско, а защото е справедливо. Ние отстояваме тази справедливост във всеки доклад на Европейския парламент. В него са включени темите за недискриминацията на тези, които открито заявяват своята българска идентичност и български произход", каза Ковачев, който е и заместник-председател на ЕНП.

Той е категоричен, че: ,,Атмосферата, която е създадена в Македония от 1944 г., трябва да бъде преодоляна по пътя на европейската интеграция. Основата на идеята на Европа е да не се мразим, да не обучаваме младите поколения на Европа, че съседът е лош и трябва да бъде мразен".

В същото време Ковачев отбеляза, че ,,трябва да познаваме страданията, за да не ги повтаряме никога повече".

Представянето на сборника завърши с музикални изпълнения на българските народни песни от Западна Македония от певицата Добрина-Радостина под акомпанимента на цигулката на Владо Тренески.

https://bgnes.bg/news/gerdan-na-blazhe-treneski-prod-lzhava-deloto-na-brata-miladinovi/
4
avatar_Hatshepsut
Носталгично... по себе си

Прелистваш пак измачканата ми душа.
Не я ли знаеш вече наизуст!?
Изучил си до болка и цвета,
и парещо-тръпчивия ѝ вкус.

Събуждала е в тебе водопади.
Приличала е на пустинна роза.
Била е вещица. На клада.
Сега се е превърнала във проза.

А беше извор. Пееха я птиците.
Рисуваше я Залезът привЕчер.
Видях я за последно в колесницата,
отлитаща от себе си. Далече.
5
avatar_Hatshepsut
Зеленогуша овесарка


Зеленогуша овесарка (мъжка)

Зеленогушата овесарка (Emberiza cirlus) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Среща се и в България.

Зеленогушата овесарка е малко по-голяма от домашното врабче – около 15-16 cm. Тя има наситена концентрация на зелен цвят в областта на главата, врата и гърдите. Мъжкият има характерни черно гърло и презочна ивица, която разделя жълтите страни на главата на две части. Коремът е жълт, а гърдите маслиненозелени. Женските могат да се сбъркат с жълтата овесарка, но ивиците по лицето са по-ясно изразени и контрастират със светлото лице. Кръстът е зеленикав, а не ръждив. По крилата се смесват цветове жълто-зелено, но най-вече сивокафяв цвят.


Зеленогуша овесарка (женска)

Обитава Западна и Южна Европа, островите в Средиземно море и Северна Африка. Изолирана популация обитава графство Девън в Англия. Среща се почти в цяла България. През летния сезон предпочита по високите надморски височини, където и гнезди. През зимата най-често се забелязва по полетата, за да търси храна.

Неслучайно семейството е наречено овесарки – почти всички овесарки, както и зеленоглавата, се хранят с овесени и житни семена.

Предпочитаната от тях по-висока надморска височина подсказва, че гнездят там. Гнездата си правят най-често по шипкови храсти или в клоните на дива слива.

Зеленогушата овесарка е застрашен вид. Ловенето и продажбата са забранени в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зеленогуша овесарка


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 16 см. Размах на крилата: 22 – 26 см
Мъжкият има характерни черно гърло и презочна ивица, която разделя жълтите страни на главата на две части. Коремът е жълт, а гърдите маслиненозелени. Женските може да се сбъркат с жълтата овесарка, но ивиците по лицето са по-ясно изразени и контрастират със светлото лице. Кръстът е зеленикав, а не ръждив.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена. Обитава предимно сухи, хълмисти места с пасища, храсти и единични дървета.

Гнездене:
Гнездото е в основата на храст, ниско на дърво или на земята. Снася 3 – 4 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Среща се в голяма част от страната, но с по-висока численост в ниските части на Южна България и по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид, но при тежки зими извършва скитания.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, разораване на пасищата и премахвана на ивиците от дървета и храсти, прекомерна употреба на инсектициди.

https://bspb.org/ptici/



Cirl bunting behaviour - (Emberiza cirlus) Le Bruant zizi
6
avatar_Hatshepsut
Овесарка


Жълта овесарка

Овесарките (на латински: Emberiza) са род пойни птици. Дължината им достига до 20 cm. Съществуват 29 вида. Срещат се в гората, в равнините, край водите и т.н. В България има 9 вида – постоянни, скитащи, прелетни, охранявани. Мътят от 4 до 6 яйца, обикновено 2 пъти в годината. Хранят се с насекоми и семена.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Овесарки


Градинска овесарка


Градинската овесарка (Emberiza hortulana) е птица от семейство Чинкови. Среща се и в България.

Дължината на тялото е около 16 cm. Оперение: Има полов диморфизъм и малки възрастови различия. Мъжкият е със сиво-зелени глава, шия и гърди. Гърбът е кафяв с черни резки, гърлото е жълто, а коремът канеленокафяв. Женската е по-светла, с черни резки по гушата и надопашката.

Обитават места с храсти и дървета.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Градинска овесарка


Това е и един от най-широко разпространените видове и обитава разнообразни местообитания от полуестетствените тревни съобщества и храсталаци до предпланински терени и земеделски земи и равнинни гори в страната. Включен е в индикаторните видове за страната, но все още няма ясно изразена тенденция поради размера на извадката. През последното десетилетие се наблюдава едно постепенно разширение на разпространението му в страната. Възможно е обрастването с храсти и дървета на ливади и пасища да допринася за увеличаването на популацията на вида. Видът е далечен мигрант и зимува в Африка, прелитайки Сахарската пустиня.
 

Описание

Срeдно голяма овесарка - дължината на тялото е 15-17см, по-дребна и елегантна от черноглавата овесарка. Има сравнително дълга розова човка и закръглена глава. Характерни са околочния светложълт пръстен, жълта подмустачна жълта ивица, подчертана от тъмна подбрадна ивица, с ръждиво-кафеникава долна страна на тялото. Главата е маслинено-сивкава при мъжките, а при женските цветовете са общо по-бледи и пастелни. Младите приличат на женските.

 

Разпространение и численост

Широко разпространен вид. Гнезди в Европа без Британските о-ви и Северна Франция, на изток до Западен Сибир, Монголия до Алтай и Киргизстанските степи, стига до Кавказ, гнезди и в Мала Азия и Северен Иран. Това. Среща се в тревисти местообитания с наличие на храсти или единични дървета. Обитава и ниско стеблени широколистни гори от дъб, габър и др., полезащитни пояси. Плътността на гн. двойки варира в границите от 5 до 20 дв/км2 (Hagemeijer & Blair, 1997). Числеността на европейската популация е в диапазона от 593 409 - 741 582 двойки, българската популация е оценена на 25 до 75 000 двойки, като се наблюдава разширение на разпространението в страната в северна и северозападна посока. У нас е прелетен вид като пристига през април и отлита за зимуване през август.
 

Гнездене

Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за градинската овесарка започва в средата на април-началото на май. Женската снася между 4-5 яйца. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева или друга растителност, камък или др. Малките се излюпват след 11-12 дни от снасянето на яйцата. Малките се хранят основно от женската, а мъжкия помага след излитането им. Нормално малките напускат гнездото след 10 дни.
 

Местообитание

Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синури и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи, ливади и пасища с хасталаци и широколистни дървета. Един от сравнително широко разпространените видове птици в цялата страна.
 

Хранене

Храни се основно с насекоми, но и с различни семена особенно извън размножителния период. Използването на инсектициди и родентициди са една от заплахите на европейската популация на вида.
 

Значение

Градинската овесарка все още е с неустановена тенденция поради малката извадка, но с оглед на повсеместното й разпространение в страната и присъствието й в селскостопански местообитания я поставя сред важните индикаторни видове за България. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи са довели до изчезването на вида от редица райони на Стария континент. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При тях, ограниченията за ползване на пестициди и изкуствени торове са силно занижени. Това води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие. В Европа замяната на дребното земеделско стопанство с интензивните моноблокови стопанства вероятно е една от причините за повсеместното намаляване. Традиционният лов доскоро във югозападна Франция на овесарки също е допринесъл за този спад.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/2/15.html



ORTOLANSPARV Ortolan Bunting (Emberiza hortulana) Klipp - 1985
7
avatar_Hatshepsut
Триумф: 8 златни отличия донесоха на страната ни българските грации само за 24 часа


8 златни отличия донесе за България художествената гимнастика само за 24 часа. И двете състезания, в които участваха нашите състезателки бяха изцяло доминирани от тях.

Ансамбълът по художествена гимнастика взе всички три златни медали на Гран При в Марбея, Испания. В неделя Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова спечелиха първо отличието за съчетанието си с обръчи и две бухалки с оценка 46.950 точки.

След това те получиха нова рекордна оценка за композицията си с пет топки, като така подобриха личното си постижение от събота.

Възпитаничките на Весела Димитрова и помощничката й Михаела Маевска получиха оценка от 51.600 точки, от които 43.200 за трудност. Вчера българките бяха оценени с 50.650 точки, но днешната им оценка е абсолютно рекордна за спорта.

От Българската федерация по художествена гимнастика коментираха, че съчетанията, с които момичетата станаха олимпийски шампионки през лятото, са били допълнително усложнени за Световното първенство в Япония в края на месеца.

Никакъв шанс на конкурентките си за златен медал не остави и Боряна Калейн на турнира по художествена гимнастика "Чалъндж къп" в румънския град Клуж Напока.

Българската гимнастичка спечели всичките пет златни медала от състезанието.

Боряна, която в събота стана шампионка в многобоя, беше безапелационна в представянето си и на финалите в неделя завоюва и останалите четири златни отличия.

Калейн триумфира на финалите на обръч и на топка. Тя показа страхотна игра и беше оценена с 26.650 точки на обръч и 27.800 точки за невероятната си композиция с топка. На бухалки 21-годишната Калейн получи 26.750 точки, а на лента има оценка от 24.200.

Така нашето момиче се окичи с пет златни медала за по-малко от 24 часа.

https://faktor.bg/bg/articles/sport-svetat-triumf-8-zlatni-otlichiya-donesoha-na-stranata-ni-balgarskite-gratsii-samo-za-24-chasa
8
avatar_Hatshepsut
При Рилския манастир

Сега съм у дома. Наокол планини
и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят; потоците, кристални и пенливи,
бучат - живот кипи на всичките страни.
Природата отвред, кат майка нежна съща,
напява ми песн?, любовно ме пригръща.

Сега съм у дома. Над мен Еленин връх
боде лазурний свод и мен при себе кани;
отсреща Бричебор ми праща здравий дъх
на своите ели и бори великани;
а Царев връх от юг издига се огромен
с плешивия си лоб и царския си спомен.

Сега съм у дома, сега съм в моя мир -
мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,
по-светло чувствувам; свещен, отраден мир
изпълня ми духът, от нов живот талази
нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,
от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...

Сега съм у дома, сега съм пак поет -
във лоното на таз пустиня горска, свята;
разбирам на леса любовний тих привет,
на струите шума, на бездната мълвата.
Разменям тайна реч с земя и синий свод
и сливам се честит във техния живот.

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч -
за тях е тя стена до небеса турила -
усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената битва,
вкушавам сладък мир във песни и молитва.

Сега съм у дома. По часове, благат,
край бистрата река, при звучната? песен,
мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен
над бездните стоя, и моят ум фъркат
блуждае в хаоса, до господа отива,
на мирозданьето във тайните се впива.

Сега съм у дома - не съм тук странен гост.
Природата всегда, но буйната природа,
що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!

Сега съм у дома - участник в рилский хор.
Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея -
под горский вечен шум - дълбока епопея -
и на Еленин връх под вечно будний взор;
да имам гроб, подир живот-синджир теглила,
в величествените обятия на Рила.

1891
9
avatar_Hatshepsut
Quote from: FELDMARSCHALL on Yesterday at 21:16:53Милен Михов от ВМРО ми се струва доста слаба кандидатура. Извън нашите среди е пълен анонимник и никой не го познава, освен студентите му от Великотърновския университет, откъдето даже излезе информация, че е отстранен дисциплинарно. :judge:
Вижда се даже и в първите социологически изследвания за изборите, където дори на Валери Симеонов дават 2%, а Михов отсъства, т.е. точно обратното на въпроса за парламентарните избори, където НФСБ е в графа други, докато на ВМРО дават 3%. Т.е. излиза че половината от гласоподавателите на ВМРО не припознават Михов като силна кандидатура, за която да гласуват, докато при Валери Симеонов излиза че хваща някаква периферия извън НФСБ, при това проучването беше преди да се знае как точно ще се яви НФСБ на изборите. Та си мисля че ВМРО си вкарват голям автогол с тази кандидатура. Каракачанов какъвто и да е с всичките му кусури си е разпознаваема фигура и щеше да привлече и периферия също както прави и Валери Симеонов. Представете си 2006г. ако Атака не беше издигнал белокосия вожд за президент, а някой фигурант от често гостуващите тогава по СКАТ. Имаше си спомням един юрист тогава Борислав Йотов, който без малко да го издигнат вместо вожда, ама накрая се вразумиха и го оттеглиха като кандидатура. Същото правят и сега ГЕРБ неиздигайки ББ, а неизвестния за широката общественост Анастас Герджиков. :laugh:

По принцип е така, но предполагам решението на Каракачанов да се оттегли временно е обусловено не толкова от политологически, колкото от психологически фактори.
Участието на ВМРО в правителството на Бойко Борисов генерира негативи за ВМРО, и те се отразяват персонално на Каракачанов. Аз следя реакциите във фейсбук, където има много хули към ВМРО и персонално към него, начричат го с всякакви обидни епитети, като "шкембе войвода", "рекламно лице на Билла", "каракачантичка" и др. Също така го обвиняват за сделката за закупуване на американските самолети Ф-16, като реват, че сме дали 2 милиарда за хартиени самолети... По мои наблюдения, използващите такива изрази са русофилистици или умнокрасиви сноби.

Предполагам трябва да се изчака известно време, за да се види провала на протестърските партии от една страна, а от друга страна, през следващата 2022г. се очаква у нас да пристигнат първите самолети Ф-16, което донякъде  ще затапи устите на плювачите.
10
avatar_Hatshepsut
Братя Аргирови - Есента



Pages1 2 3 4 ... 10