• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 03:01:21

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21937
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 41
Total: 42

Участие на България в Първата световна война (1914-1918 г.)

Started by Hatshepsut, 08 October 2018, 20:24:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Косовската операция – разгромът на Сърбия


Hatshepsut

Сраженията за Вардарска Македония – Възникването на Южния фронт

На 29 ноември 1915г. с превземането на Струга, Гевгели и Дойран, противникът е изгонен и Вардарска Македония е освободена. Неприятелят отстъпва на гръцка територия, а по настояване на немското главно командване българската армия е принудена да спре и да се окопае на един пушечен изстрел от границата с Гърция. Маневрената война става позиционна, с което възниква Южният фронт.


Hatshepsut

Коледа на фронта - 1916г,, Първа Софийска дивизия


Hatshepsut

Боевете за Каймакчалан – българската Голгота


Hatshepsut

Битката за Букурещ – възмездието на българите


Hatshepsut

Пробивът при Добро поле – Крушението

Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

Български щурмовак, 1917г.
Оцветена фотография от Николай Герджиков



Hatshepsut

ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 1

Документалната филмова поредица на Военния телевизионен канал ,,Помни войната 1915-1918" с режисьор и сценарист Мария Цветкова, увековечава бойната слава на Българската армия през Първата световна война. Вълнуващ разказ за блестящите победи на българските офицери и войници на Македонския и на Добруджанския фронт при Ниш, Вардарска Македония, Косово поле, Криволак, Чеган, Каймакчалан, Тутракан, Добрич, Кубадин, Кенали, Завоя на Черна, Червената стена, Дойран и др.
В първия филм ,,България влиза в Първата световна война" се разглеждат последиците за България след сключването на Санстефанския и Берлинския мирен договор през 1878 г. и на Букурещкия през 1913 г. като предпоставка за влизането на страната във войната и присъединяването й към Централните сили.
На 1 октомври 1915 година, с Манифест на цар Фердинанд, България обявява война на Сърбия, за да потърси възмездие за вероломно заграбената след Балканските войни през 1913 г. Македония, населена предимно с българи. Националният идеал, събирането на всички българи под обща държавна стряха в границите на българското етническо землище на Балканите, изправя Българската армия не само срещу Сърбия, но и срещу всички световни сили от Антантата – Британската империя, Франция и Русия.
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
Първият епизод е реализиран от: режисьор и сценарист - Мария Цветкова, оператори - Петър Георгиев, Кирил Бациев и Николай Николов, видеомонтаж - Ивелин Илиев, графичен дизайн - Светлин Александров, диктори - Пламен Манасиев и Николай Илчев.
Участват историците акад. Георги Марков, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров , доц. д-р Ангел Джонев, полк. проф. д.н. Димитър Недялков, който е консултант на филма.




ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 2

Документалната филмова поредица на ВТК ,,Помни войната 1915-1918"  с режисьор и сценарист Мария Цветкова, увековечава бойната слава на Българската армия през Първата световна война.
Вторият филм ,,Разгромът на Сърбия" разказва за героичните победи на Първа и Втора Български армии по време на Моравската, Овчеполската и Косовската операция, както и при Криволак. Само за два месеца в края на 1915 година те успяват да освободят Тимошко, Българското Поморавие и Вардарска Македония като разгромяват сръбските войски и ги прогонват чак до албанските планини. Дошлите им на помощ английски и френски части са изтласкани в Солун от Българската армия, която е спряна на гръцката граница от Германското върховно командване. Така е поставено началото на Македонския фронт, който се простира от западния бряг на Охридското езеро до устието на река Места в Бяло море, с общо протежение над 500 км.
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
Екип: режисьор и сценарист - Мария Цветкова, оператори - Петър Георгиев, Кирил Бациев и Николай Николов, режисьор по монтажа и музикално оформление – Радослав Недялков, графичен дизайн - Светлин Александров, диктори - Пламен Манасиев и Николай Илчев.
Участват историците акад. Георги Марков, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Ангел Джонев, вицеадмирал Пламен Манушев, полк. проф. д.н. Димитър Недялков, който е консултант на филма.




ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 3

Третият филм от документалната поредица на ВТК ,,Помни войната 1915-1918" с режисьор и сценарист Мария Цветкова е озаглавен "Леринската операция и Каймакчалан". В епизода се разказва за себеотрицанието и храбростта на българските офицери и войници в тези битки.
През август 1916 г. Българската армия настъпва срещу съглашенските войски към Лерин и Островското езеро, за да извоюва свобода за поробените българи в Егейска Македония. След яростни боеве със сърбската войска успява да достигне непристъпните върхове на Чеган. След прекратяването на настъплението, 11-ти пехотен Сливенски полк започва кървавата битка на връх Каймакчалан със сръбските дивизии и пише едни от най-славните страници от военната история на България.
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
Екип: режисьор и сценарист – Мария Цветкова, оператори – Петър Георгиев, Кирил Бациев; режисьор по монтажа и музикално оформление – Радослав Недялков; графичен дизайн – Светлин Александров, Радослав Недялков; диктори – Пламен Манасиев; Николай Илчев; консултант - полк. проф. д.н. Димитър Недялков.




ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 4

Документалната филмова поредица на ВТК ,,Помни войната 1915-1918" с автор Мария Цветкова увековечава бойната слава на Българската армия през Първата световна война. Вълнуващ разказ за блестящите български победи при Ниш, Вардарска Македония, Косово поле, Криволак, Чеган, Каймакчалан, Тутракан, Добрич, Кубадин, Кенали, Завоя на Черна, Червената стена, Дойран и др.
Четвъртият филм ,,Тутраканската епопея" с режисьор Мария Цветкова и сценарист Радослав Симеонов пресъздава събитията, свързани с една от най-внушителните победи на българското оръжие по време на Първата световна война. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, за да потърси възмездие за вероломно заграбената през 1913 г. Южна Добруджа. Трета българска армия под командването на генерал Стефан Тошев започва своя освободителен поход в Добруджа. Само за 33 часа Тутраканската крепост, считана за непревземаема и наричана гордо от румънското командване ,,Вердюн на Балканите", капитулира пред самоотвержения щурм на българския войник. Това е вълнуващ киноразказ за героизма и трагизма, за паметта и историята, която трябва да помним!
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
​Екип: режисьор - Мария Цветкова; сценаристи – Радослав Симеонов, Мария Цветкова; оператори - Петър Георгиев, Кирил Бациев; режисьор по монтажа и музикално оформление – Радослав Недялков; графичен дизайн - Светлин Александров, Радослав Недялков; диктори - Пламен Манасиев, Николай Илчев; консултанти – Радослав Симеонов, Петър Бойчев.


Hatshepsut

Лекции по време на война или как Софийският университет се пренесе на фронта

Лекциите са неизменна част от висшето образование. За студентите днес тяхното редовно провеждане е част от ежедневието в университета. Това обаче не винаги е било така. По време на войните за национално обединение (1912-1913, 1915-1918 година) академичната общност също е призована на фронта, за да даде своя принос в борбата за решаване на българския национален въпрос.

Така през 1912 година от общия преподавателски състав в размер на 55 души, под знамената са свикани 35, а броят на студентите фронтоваци е толкова голям, че зимният семестър на учебната 1912-1913 година е отменен. Ситуацията се повтаря през ноември 1915 година , когато е обявена нова мобилизация във връзка с включването на България в Първата световна война.


проф. Михаил Арнаудов

Студентите, които заминават за фронта са лишени от възможността да продължат образованието си, докато траят военните действия, лишени са от онзи висок за тях стремеж към просвета. Това се забелязва особено към края на ,,Световната война". В опит да се повдигне войнишкият дух и да се покаже съпричастността на обществото към тяхната саможертва, Генералният щаб взима решение за изпращане през май и юни 1918 година на няколко професори, които да четат лекции на фронта, като за тази цел от главната квартира в Кюстендил е изпратено писмо до Академичния съвет на Софийския университет.

За развоя на събитията разказва бъдещият ректор на Университета проф. Михаил Арнаудов в своята история на Софийския университет. Задачата за изготвяне на програмата за този своеобразен ,,лекционен курс на фронта" е възложена на Историко-филологическия факултет, доколкото материята, която се покрива в неговите курсове е най-близка до въпроса за националното обединение и българското участие в световния конфликт.

По предложение на декана на факултета, Съветът приема решение за държане на една или две беседи от всеки един от избраните за тази цел професори, като неговите членове се спират на следните теми: ,,Ролята на България във всемирната война" (Иван Георгов), ,,Балканските народи в старо време" (Гаврил Кацаров), ,,Балканският полуостров в общата история" (Светозар Георгиев), ,,Българо-сръбските отношения в миналото" (Васил Златарски), ,,Българският език преди хиляда години и сега; Граници на българската реч" (Беньо Цонев), ,,Нашият език и другите индоевропейски езици; Етимология и културна история" (Стефан Младенов), ,,Български език и българско единство; Почетък на българската книжнина, стара и нова" (Александър Теодоров-Балан), ,,Раковски като личност и като поет на националното пробуждане" (Михаил Арнаудов), ,,Нови културни училищни задачи на България" (Т. Иванов, лектор). Лекциите се провеждат в Скопие, в периода 6-30 май 1918 година, като впоследствие се включват и още лектори в лицето на проф. Кръстьо Кръстев, който говори за ,,Дейността на Климент Охридски и нейното значение за съдбината на българския народ" и Димитър Михалчев на тема ,,Нацията и нашият дълг към нея".


Български войски в с. Селце, Прилепско, 1918 година

За начина, по който протича инициативата и за нейния резултат проф. Михаил Арнаудов споделя:

,,Между младите войници и офицери, които идваха на смени от по 200 до 250 души от фронта, имаше мнозина бивши и настоящи студенти. Те, зажаднелите за мирен труд, виждаха с радост, че не са забравени от своите учители. Заменили книгите с пушките, в името на висшия отечествен дълг, те подхранваха сега надеждата да се възвърнат, при завършена война, отново към своята академическа работа. Техните учители пък, посрещнати с рядко гостоприемство от началника на военно-инспекционната област, генерал-полковник Тошев, преживяха силно патриотическо въодушевление при отпразнуването деня на св. Св. Кирила и Методия на македонска земя, при пристигането на българската победоносна конница от Добруджа в южните български предели, гдето населението устрои незабравимо сърдечно посрещане; и при беседи с бодрите слушатели, чиито загорели лица говореха еднакво и за преживени изпитания и за готовност да бранят с досегашната енергия честта и свободата на народа си."

Инициативата за лекции на фронта не обръща хода на войната, а и не може да се очаква, че ще го направи. Но този скромен жест показва едно отношение на учителите към техните ученици, което далеч надхвърля обикновеното състояние на академичната общност. Задоволството и бързата реакция на Университета е свидетелство за убеждението на тогавашния академичен елит в необходимостта от образование и просвещение навсякъде и по всяко време, а за студентите и останалите войници то е едно мило докосване до живота преди войната и мечтите на всеки един от тях.

Символиката на мястото, където са проведени – освободеният град Скопие и реакцията на местните показва, че българите навсякъде търсят образованието – от университетските зали до бойните полета.

https://bulgarianhistory.org/lektsii-po-vreme-na-voina/