• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 03:28:48

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21937
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 38
Total: 38

Българските крепости

Started by Hatshepsut, 30 August 2018, 23:02:39

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

11 October 2019, 08:10:31 #15 Last Edit: 28 August 2020, 15:15:38 by Hatshepsut
"Невидимите" крепости по долното течение на Янтра


През 1388 г. българите от средновековния град Косово заявяват: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!"

Две крепости - Новград и Ятрус, са разположени в района на устието на реката

Една от целите на нашата поредица в ,,Труд" е да припомняме забравени исторически места, паметници, събития и личности. Такава ,,територия на забравата" или на най-обикновеното незнание са немалка част от старите крепости по нашите земи. Вярно е, че по темата съществуват научни изследвания, справочници, фотогалерии в интернет... Ако се замислим, през Средновековието пейзажът у нас не е бил по-различен от онзи в Западна Европа с нейните замъци. Уви, много от нашите крепости с течение на времето са станали ,,невидими", и то навсякъде – в Мизия, Тракия, Македония, Поморавието, на север от Дунав... Преди векове тези мощни твърдини, изградени с много труд и финансови разходи от нашите предци, са били повече от ,,видими", днес от някои няма и следа! Такъв е резултатът от разрухата на османското завоевание, природните стихии, използването на старите ,,калета" за строителен материал, вандалщината на иманярите, бездушието на държавните органи, в крайна сметка, на всички нас...

Поставяме началото на тази ,,поредица в поредицата" с няколко крепости по долното течение на Янтра – реката, която винаги свързваме с Търновград и неговите могъщи цитадели Царевец и Трапезица. Не са забравени крепостта Ряховец при Горна Оряховица, както и няколко в района на Дряново. За тези, на които ще се спрем обаче има само отделни статии в периодични и справочни издания, а единственото по-цялостно изследване е книжката на също така позабравения археолог Стефан Стефанов ,,Старините по долния басейн на Янтра" от далечната 1956 г.

По пътя от старопрестолно Търново към Дунав е имало няколко крепости, от които днес не е запазено почти нищо. Още при обхожданията на Стефан Стефанов през 20-30-те години на XX век техните руини са били в трагично състояние. Две крепости са охранявали важни позиции при село Раданово (Бели бряг и Гяур куле), една при село Крушето (на височина с показателното име Кале баир), където река Росица се влива в Янтра, по едно градище е имало и при селата Стефан-Стамболово и Обединение. Ако тези ,,калета" са били сравнително малки, то при село Полско Косово (община Бяла, Русенска област) е съществувал средновековен град. Не случайно местните хора са наричали мястото Хисарлък (,,град")! Укрепената му площ е двайсетина декара, но Косово е имало и своите подградия – квартали под ,,града", т.е. под крепостта. Намираните тук монети и керамика датират началото на крепостта към ранновизантийската епоха (IV-VI век). Най-активният период от съществуването u е времето на Второто българско царство. Османският хронист Мехмед Нешри в книгата си ,,Огледало на света" разказва за ,,Кос Ова", една от силните крепости на цар Иван Шишман. Учените я търсят и на различни места, но най-вероятно става дума именно за Косово на Янтра. През 1388 г. великият везир Али паша превзема Шумен и потегля към Косово. На ултиматума, поставен от пашата, българите отговарят: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!" Военачалникът Пазарлъ Доган атакува крепостта и не успява да я превземе, но пленява жените и децата на защитниците. Едва тогава Косово се предава.

Днес край ,,невидимата" крепост при Полско Косово минават важният международен път Е 85 и жп линията от Горна Оряховица за Русе и Румъния. Мястото притежава потенциал за развитие като интересна, макар и скромна туристическа забележителност. Посещавайки Полско Косово заедно с гл. ас. д-р Николай Хрисимов за пореден път се убедихме в безпощадната разруха, сполетяла тази крепост. Определено трябва да бъдат организирани археологически проучвания, за бъде опазено и показано дори и малкото, което е останало от нея. Защото Косово е средновековният център между столицата Търновград, Червен на Русенски Лом и Свищов на Дунава.
Интерес буди крепостта при село Стърмен (от ,,стръмен"), на стръмния рид северно от път Е 85, при селото със същото име и недалече от град Бяла. Преди петдесетина години крепостта е обект на проучване от страна на българо-полска археологическа експедиция. Създадена още в римско време, ,,стръмната" твърдина е военен център по време на Първото и Второто българско царство. Градището има обща площ от 58 декара, а стените му са необичайни – землени насипи, облицовани с ломени камъни, споени с кал. В селището е имало типичните за ранното средновековие вкопани жилища, но и къщи със стени от плет, измазани с глина. Крепостта съществува до зимата на 1242/1243 г., когато е унищожена при големия поход на монголите (татарите). Нейните функции явно са поети от съседната крепост при днешното кръгово кръстовище при Бяла. Уви, от нея днес не е останало почти нищо – през 1929 г. Стефан Стефанов е успял само да я скицира и да разгледа някои находки. Изградена е в късноримската епоха, но е съществувала и през Средните векове. Тази крепост е охранявала важния брод през Янтра, където през 1865-1867 г. знаменитият ,,архитектон" Никола Фичев / Колю Фичето изгражда своя забележителен мост. За жалост, през 1949 г. беленската крепост е почти изцяло унищожена от работещата върху нейния терен каменна кариера.
Две крепости съвсем близо една до друга са разположени в района на устието на Янтра. Това са Новград и Ятрус, днес на територията на община Ценово, област Русе. Неокастро/Новград, буквално ,,нова крепост", се е издигала при днешното село Новград, наследило името u. Построена още в късната римска епоха на непристъпно място на левия бряг на Янтра близо до моста, водещ към Кривина и Беляново. Както пише Стефан Стефанов, ,,... крепостта има неправилна триъгълна форма със широката страна на изток, съобразена с конфигурацията на терена... От юг на крепостта минава дълбок дол. Тя е достъпна само от изток, където е бил и главният u вход. По-голямата част от крепостните стени са разрушени от местното население." Новград, наричан от Мехмед Нешри ,,Нукестри", през 1388 г. оказва съпротива на османските завоеватели. Тази крепост е била подчинена на българския управител, резидиращ в близкия Свищов, чиято цитадела през лятото на т. г. беше проучена от археолога проф. Николай Овчаров. Заедно с Новград Али паша превзема и ,,Кираставча" (навярно изопачено от българското име на античния Ятрус?), а ,,Йоргова" (агломерацията Русе-Гюргево на двата бряга на Дунав) капитулира. Междувременно завоевателите подчиняват и ,,Черноз" – големият средновековен град Червен. И още нещо, при село Беляново, съвсем близо до крепостта Новград, е единствената скална църква в района, уви, в много лошо състояние...
В непосредствена близост до устието на Янтра е Ятрус – крепост, която е носила античното име на реката. Възниква като римски кастел през втората половина на III век. Площта u е около 30 декара, а дебелината на крепостните стени от порядъка 3-3,50 м при височина на стените около 10 метра. Подобно на други крепости в Северна България, Ятрус е пометен от нашествията на авари и славяни в началото на VII век, но върху развалините му се развива старобългарско селище. Както стана дума, през XIV век тази крепост е в своеобразна агломерация с Новград. При археологическите разкопки, провеждани от българо-германска експедиция, на територията на Ятрус са разкрити обществени и частни сгради, две раннохристиянски базилики, керамика, оръжие, златни монети от Х век. В началото на нашето столетие са положени усилия за социализацията на крепостта, но резултатът от тях, уви, е отчайващ.
Да стигнем днес до устието на Янтра е възможно само по разбити и обрасли с треви и храсти черни пътища. Крепостите, за които стана дума, също са трудно достъпни и почти неоткриваеми. Ако общините Бяла, Ценово и Свищов изработят обща програма за опазването на природното си и културно богатство, със сигурност няма да сбъркат. Заслужава си по долното течение на Янтра да бъде създаден своеобразен резерват, който да привлече поток от истински ценители на красивата природа и историята в този кът на България.

https://trud.bg/невидимите-крепости-по-долното-те/

Hatshepsut

Българските крепости: Боженишки Урвич


Hatshepsut

Лютица - мраморният град на Родопа

Крепостта Лютица се намира край Ивайловград близо до римската вила Армира.Тя е една от най-запазените средновековни крепости и
една от най-големите в Източни Родопи. Известна е още и като "Мраморният град". Предполага се, че на това място е имало голям
и богат средновековен град Лютица. Основният градеж е от IV-VI век и крепостта е съществувала до края на XVIII век. В нея са открити останките на две църкви, некропол с 15 гроба, кладенец и останки от древна канализационна система. Откритите находки доказват, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.


Hatshepsut

Гр. Крън-крепост Градовете (Акранус/Мизидева)една забравена крепост-селище

Най-ранното сведeние за името на града  намираме у арабския географ Идриси (1153 г.), той отбелязва: Акранус е великолепен град "Разположен е на висока планина". Действително Градът със своите крепости от север, издигащи каменна снага над Старопланиннските скали, с кули и бойници, в красивия южен склон на Стара планина, с прекрасна гледка към Тунджанската долина та чак до Средна гора е представлявал нещо великолепно.
 Като седалище и главен град на областта, включва голям брой отбранителни съоръжения и проходни крепости превърнали се в могъща укрепителна система.
Тракийска, късноантична и средновековна крепост Градовете(Акранус) (Мизидева) се намира на около 4км по права линия от с.Крън. Изградена е на височина с формата на пресечен конус, на почти кръгла тераса. Била е обградена от всички страни с крепостна стена. Общата площ на крепостта е 4 дка. Сградите са останали почти непокътнати. Ясно се различават храмове и къщи. Разрушени са само стените.

Ямите не са от археолози, а от  иманярски набези преброихме до 10/15 изкопни разкрития. На повърхноста се намират руините и остатъци от фрагменти керамика, тухли. Дебели крепостни стени, запазени зидове от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, остатъци търкалящи се навсякъде в крепоста и извън нея, отвътре обрасла с храсти, дървета трудно проходими руини, следи останали от нашето славното минало. В древността пътят Проход Верейски друм /Големият друм, Боруйският път, Крънски проход/ преминавал по край крепостта "Градовете", която е служила и за охрана на това трасе. Заради голямата си надеждност и особено висока си популярност, доскоро Верейският друм бил наричан още и Големият друм. Верейски друм, който наред с Троянския проход бил един от двата основни пътя, пресичащи през Античността и Средновековието централните части на Стара планина и осъществяващи връзка между Южна и Северна България. Освен, че  е старото римско калдъръмено трасе, Верейския друм бил много широк и съвсем сигурно покрай него били издигнати множество крепости за охраната и наблюдението му, проходът бил интензивно  експлоатиран.


Hatshepsut

Шуменска крепост – люлка на древни култури


Hatshepsut

Крепостта на връх "Голямо градище", Малкотърновско


Hatshepsut

Хилядолетния страж на Родопите - Устра

Една крепост в Родопите с 1000 годишна история.
Въпреки, че не е останало много от нея, крепостната стена внушава респект към древните строители с градежа върху високата скала.
А отгоре гледката е неописуема!

В ранното утро Слънцето разпалва лъчите си при докосването до стените на крепостта ,,Устра" в Източните Родопи. Тя се издига на скалист рид, на височина 1015 м, близо до с. Устрен, Джебелско.

Построена е от византийците през Х в., за да охранява търговския път за Беломорието. Използва се усилено през ХІІІ в и ХІV в.
През Х в. цар Симеон я завладява за кратко.
Три отбранителни кули – две правоъгълни и една полукръгла са пазели твърдината. Отвътре е имало осем помещения, час от тях – водохранилища.
Крепостта ,,Устра" е изследвана през седемдесетте години на миналия век. От нея се разкрива обширна гледка към родопските върхове и ридове.


Hatshepsut

Крепостта Кастра Мартис и високата кула в град Кула


Крепостта Кастра Мартис в град Кула

https://drumivdumi.com/

Как се стига до крепостта Кастра Мартис

Крепостта Кастра Мартис се намира точно в центъра на град Кула. Самото градче отстои на около 220 километра северозападно от София и на около 33 километра югозападно от Видин. Влезете ли в градчето, следвайте табелите за центъра. Крепостта се намира до централния градски площад и сградата на общината. Пред крепостта има паркинг.

В изследване на крепостта

Входът на крепостта е от южната й страна, т.е. не тази, откъм паркинга, а срещуположната. Може от паркинга да поемете покрай западната крепостна стена, където има изградена панорамна площадка за наблюдение и после да продължите надолу към входа.

Входът е свободен, в случай, че има кой да ви отключи.


Крепост Кастра Мартис: югозападната кула

Самата крепост не е голяма – тя представлява квадратно укрепление с размери 40х40 метра, като във всеки ъгъл има издигната по една кръгла кула.


Крепостта Кастра Мартис в Кула: южната стена с входа

От четирите кули към момента най-запазена е югоизточната, която е и най-внушителна със своите  над 16 метра височина. Тази кула е дала и името на съвременния град.


Крепост Кастра Мартис: югоизточната кула

Да ви кажа, толкова крепости в България съм посетила, но досега такава висока крепостна кула не бях виждала. Бях истински възхитена, как се е запазила до наши дни.

Всъщност тази малка квадратна крепост (квадрибургий) в центъра на Кула е само едната част от по-голямо укрепление. Другата част – укрепен военен лагер – е била разположена южно от квадрибургия.

Крепостта Кастра Мартис е спомената за първи път от Феликс Каниц през 70-те години на 19-ти век. Крепостта е само частично проучена през 80-те години на 20-ти век и то само покрай голямата кула.

Смята се, че крепостта е построена през 3-4-ти век по времето на римския император Диоклециан и разрушена през втората половина на 6-ти век по време на аварските нашествия. Векове по-късно, по времето на цар Иван Срацимир, крепостта е използвана за защита на Видинското царство.

Hatshepsut

Крепостта Енисала/Ново село в Северна Добруджа


Крепостта Енисала/Ново село в Северна Добруджа е стратегическа твърдина на Второто българско царство.
Цитаделата имала ключово значение за охраната на пътищата, които идват от Молдова и делтата на Дунав към вътрешността на Добруджа и България.
Крепостта Енисала се издига на възвишение между Бабадашкото езеро и черноморското крайбрежие - Разимското езеро. Счита се, че край твърдината е имало пристанище.



Крепостта била включена в крепостната линия Емона, Варна, Карвуна , Калиакра, Преславец, Тулица . Запазени са внушителните останки на замъка от времето на Втората Българска държава издигнат в ХІІІ – ХІV в.

Изглед на Бабадашкото езеро откъм крепостта Енисала:



Районът около някогашната българска твърдина е изключително суров и живописен. Гледката от върха на крепостта стига на десетки километри.



Историческата забележителност е добре поддържана – до нея е построен нов асфалтов път с малък музей в подножието на цитаделата.
Разбира се, за българското минало на крепостта няма и дума в румънските брошури: представят я като византийска и генуезка цитадела.

https://izgubenabulgaria.com/mobile-tour-gallery-enisala.html

Hatshepsut

Боженишки Урвич – един от последните стожери на Втората българска държава


Крепостта Боженишки Урвич съчетава могъщата природа на Балкана и героичното минало на страната ни. Създадена в първите столетия на новото хилядолетия, тя просъществува до самия край на българската средновековна държава. Векове наред пази спомен за епилога на една жестока и неравна битка при нашествието на османските турци по времето на цар Иван Шишман.

Крепостта се намира само на 80 километра от София и на 20 километра от Ботевград. Пътят е лесен и достъпен – карате по автомагистрала Хемус, отклонявате се по пътя за Ботевград и след Скравена завивате надясно към село Новачене. Оттам има още 10 километра до Боженица. В селото има поставени табели, по които лесно ще се ориентирате.

Пътят от село Боженица до крепостта започва с малък мост, построен над река Бебреш, за която се разказва, че навремето е била толкова пълноводна, че в нея са плували огромни сомове. Днес тя е плитка и може да спрете за кратко, за да се разхладите. От това място има още четири километра асфалтов път, по който се стига до изцяло обновения парк. В него ще откриете големи беседки и студена чешма, които са чудесно място за пикник и почивка. От парка започва и самата екопътека, която води до единствения вход на твърдината. На места тя е леко стръмна, но пък затова  може да спрете под сянката на вековните дървета.

Любопитна е историята за откриването на крепостта. През 1918 г. силна буря събаря вековно дърво на планински хълм, където хората пасели добитъка си. След като бурята преминала, овчарят Недялко Менковски решил да изкара животните си на паша и в корените на същото дърво се натъкнал на разкривени и непонятни букви, изсечени върху скала. Той бързо информирал властите за откритото и през 1922 година в селото пристигнал историкът Петър Мутафчиев, току-що завършил образованието си в чужбина. Той забелязал, че буквите са с различни размери – на места с големина 22 сантиметра, другаде два пъти по-малки и не са съобразени с плоскостта. Все пак бъдещият академик успял да разчете написаното: ,,Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя."


Руините на крепостните стени и сгради

Това е един от малкото достигнали до нас надписи от времето на нахлуването на османските турци на Балканите. Макар и кратък, той свидетелства за кървавите битки на народа със завоевателите. Това, че севаст Огнян е поддържал вярата на царя потвърждава разединението на българската аристокрация в един от най-съдбовните моменти в историята ни, което за съжаление е довело до нейното унищожаване. Сега надписът се пази от метална решетка, за да бъде запазен за идните поколения, каквато със сигурност е била първоначалната цел и на автора.

Още през 1966 г. крепостта е обявена за обект с национална значение. Първата археологическа експедиция на местността започва през 1971 г. Заради непристъпността на мястото, на учените им били нужни цели осем години, за да разкрият тайните ѝ. Проучванията показват, че хълмът се е обитавал още от четвъртото хилядолетие преди новата ера. Първите крепостни съоръжения – две от външните крепостни стени, са от V век, когато крепостта е била част от охранителната система на Византия по северната граница и целта ѝ е била да пази пределите на империята от нахлуващите варварски племена и да приютява хората от околността. Това твърдение се подкрепя от множеството открити ранновизантийски монети – на императорите Валентиан, Юстин I и Юстиниан, както и предмети от византийско стъкло и керамика. Открит е и стар римски път, който макар и обрасъл в растителност още личи. По него археолозите са открили надписи, които възхваляват римляните Валентиян и Грациян. По всичко личи, че в градът е кипял оживен културен, търговски и обществен живот.

По време на Първото българско царство няма никакви запазени данни за укреплението. Свидетелства за нея се появяват чак през XIII век, вече в пределите на Второто българско царство, когато е изграден и третият крепостен пояс, който прегражда единствения вход от северната страна. Своят разцвет Боженишки Урвич преживява през XIV век, когато за севаст на цялата област е провъзгласен Огнян, кефалия на българския цар. Близо до мястото, където е била портата на твърдината, са открити над 1300 сребърни монети с образа на последния български владетел, орязани по краищата, вероятно с цел да се спести метал. До портите на крепостта са открити множество върхове на оръжия – копия и стрели, скелета на бойници и бойни топки, които показват, че съпротивата е била самоотвержена и героична.


Надписът на севаст Огнян

Размерите на крепостта са внушителни. Общата площ на укреплението е 1600 квадратни метра. Външната стена е имала височина четири, на места до шест метра. Вътрешната крепостна стена е с дължина 200 метра, а на места е с широка почти три метра. Както повечето крепости, така и тази е построена на високо, естествено защитено място. Самият хълм е с форма на пресечен конус и от три страни се извисяват урви и отвесни скали, които правят крепостта непристъпна. От най-високата точка на хълма, наричана Войводов камък, е била разположена наблюдателната площадка, откъдето жителите са наблюдавали пътищата и проходите в околността. От кулата в югозападната част на крепостта е поддържана връзка с други укрепления от старопланинската система. В случай на нужда там е имало таен тунел, дълъг над 7 метра и е разполагал със скривалище за осем души.

Във вътрешността на крепостта изобилстват скалните ниши и тунели. В североизточната част, до наблюдателна кула е издълбана църква, която може да се види и днес. До нея се стига по обновени дървени стълби, а по-смелите могат да се качат отгоре и да се насладят на панорамната гледка, която се открива. В църквата някога е имало икона, нарисувана върху самата скала на Свети Георги Победоносец, но за съжаление през годините, в които мястото не е било поддържано, тя е била остъргана и днес вече е изцяло заличена.

Легенда разказва как през 80-те години на миналия век иманяри са намерили несметно богатство. През 90-те години археолозите откриват друг тунел, започващ от щерна за вода, намираща се до входа на крепостта. Тунелът е свързвал Боженишки Урвич с Чекотинския манастир и по всяка вероятност е бил още един път за бягство при опасност. Археолозите разкопават около три километра от него, но разклоненията му в скалите са многобройни и все още остават неизследвани. Учените го затрупват отново, за да не стане и той обект на иманярство, както иконата на Свети Георги в Скалната църква.

Някога на територията на крепостта е имало друга църква, но днес личат само основите ѝ. Оцелели са малко парчета от стенописите ѝ, по които историците съдят, че по блясък и майсторство църквата се е конкурирала с Боянската църква. Освен останките на църквата са оцелели и основите на няколко жилищни сгради, построени точно до крепостната стена. Днес може да видите част от реставрираните крепостни стени, но голяма площ от укреплението остава неизследвана и тепърва ще разкрива тайните си. В комплекса под крепостта е открит и некропол с четиридесет и осем гроба, съдържащи останки на жителите на града. Според учените по Войводовия камък лежи и самият Огнян – храбрият бранител на една от последните български твърдини.

https://bulgarianhistory.org/bozhenishki-urvich/

Hatshepsut

Крепостта Кракра


Средновековната пернишка крепост е разположена на неголямо скалисто плато в югозападната част на Перник. Запазените останки очертават многоъгълна крепост, за която се смята, че е построена по времето на хан Омуртаг. Археолозите откриват останки, които показват, че крепост на това място е съществувала още през VІ – V в. пр. н. е. Крепостната стена е с дебелина 2 метра. Очертанията й следват естествените извивки на платото.

  Тази тракийска крепост е една от най-значимите в българските земи, засвидетелствана по археологически път. В началото на ХІ век владетел на крепостта и селището Перник е боляринът от прабългарски род Кракра. Легендите и песните за непобедимия войвода Кракра се разказват и пеят до ден днешен. Пернишката крепост придобива международна известност, когато театърът на военните действия между България и Византия се преместил в западните български земи. Византийският хронист Скилица е описал борбата на българите, водени от управителя на Пернишката крепост – Кракра, срещу византийския император Василий ІІ. Крепостта издържала на яростните обсади през 1004 и 1016 г.

  Крепостта е завладяна последна и средновековният Перник не е разрушен. И през византийското владичество запазва стратегическото си значение.

  От крепостта се открива изглед към местността "Кървавото". Според легендата през 1016г. Кракра устоява на 88-дневна обсада, при която загиват много византийци. Оттук идва името на местността. Според едно от житията на закрилника на града – Свети Иван Рилски, в тази местност се е намирала пещерата на отшелника.

  Освен запазените основи на жилищни сгради, посетителите могат да различат и основите на три християнски храма – кръстокуполната черква, голяма трикорабна базилика и една от малкото известни двуетажни припортни черкви-гробници. Тук археолозите откриват и сребърен печат на цар Петър – единственият намерен досега сребърен печат на владетел от това време. Според легендата именно тук царят е прекарал известно време на път за срещата си със Свети Иван Рилски. През 2013г. Община Перник реализира проект ,,Подобряване на туристическата атракция - Средновековна крепост ,,Кракра Пернишки" в гр. Перник и свързаната с нея инфраструктура" по ОП"Регионално развитие" 2007-2013.

  Ъгловата кула и Западната порта на крепостта са визуализирани с алтернативни материали. Отремонтирани са всички подходи към Средновековната крепост , а пътят до нея е изцяло реновиран. Изграден е атракцион – наблюдателна кула.

  Удобни и добре изградени алеи осигуряват достъп на посетителите до допълнителната атракция за туристите - катапулти и стенобойни оръдия. Върху крепостните стени са монтирани панорамни платформи, които предлагат на посетителите едно неповторимо преживяване – да видят целия град и околностите от птичи поглед.

https://www.museumpernik.com/Krakra.php



Крепост Кракра - град Перник / Krakra Fortress – Pernik Bulgaria

Hatshepsut

Късноантична и средновековна крепост Калето в село Дебнево


Крепост Калето в село Дебнево

Днес ще ви отведа до една много слабо позната и многообещаваща като потенциал крепост в Балкана, защитавала Русалийския проход от неприятелски набези. Тя се издига на хълма Калето в село Дебнево на левия бряг на река Видима. Крепостта може да се види от пътя Троян – Севлиево.

Посетихме крепостта през втората половина на този май и зеленината беше вече доста избуяла. Въпреки това, масивните останки от твърдината се издигаха доста над тревата, а част от калдъръмите вътре между зидовете все още не се бяха предали в плен на растителността.

Къде се намира
От главния път София – Велико Търново трябва да се отбиете за село Стефаново, ловешко. Село Дебнево се намира на 12 километра от отклонението, които се изминават за около 10 минути.

С кола се стига почти до подножието на крепостта. В селото няма табелки.

Координати: 42.9601478, 24.8510182.

От горната локация започва кратък черен път към крепостта. Той започва от улицата и ще го познаете по двата метални кола като за порта от двете му страни. Някъде там е удобно да оставите колата.

Тръгвате по черния път, който може да е обрасъл, и само след няколко крачки ще видите крепостната стена.


До стените на крепостта

Ако се продължи покрай стената, само след няколко метра се стига до порта. През нея може да се влезе, но така ще се натъкнете на вътрешната крепостна стена.


Североизточна порта

гледайте там обстановката, излезте през портата, продължете още няколко метра нагоре по пътя и остро вляво от него ще видите малка пътека към вътрешността. Там е удобно да влезете и да разгледате.

В крепостта

Първото, което прави впечатление е високата крепостна стена, за която вече споменах и която по моя груба преценка е висока на места около два метра и половина.

След това идват в полезрението портата и вътрешната крепостна стена, а след това – множеството помещения във вътрешността на твърдината – внушителни останки.


В крепостта: поглед към шосето Троян – Севлиево


В крепостта: помещенията в североизточната част

По повечето от зидовете личи отдавнашна консервация.

На места между стените на отделните помещения ясно се откроява калдъръм.


Калдъръм

Не липсват и красиви панорамни гледки.


Дебнево: крепостта и гледките

В най-горната част на хълма, която е доста обрасла и все още неразчистена, се издига метален съвременен кръст. От сайта на местното училище Иван Вазов разбирам, че този кръст се осветява през нощта и че бил издигнат в памет на героите, загинали при защитата на крепостта при завладяването на България от османските турци.

От вътрешността на крепостта може да се върнете на черния път покрай стената и по него да продължите до задната част на крепостта. Така ще видите все още неразчистени зидове и още една порта в задната част.


В задната (западната) част

Кратка информация за крепостта

Крепостта е проучвана в периода 1974 г. – 1987 г. От 2019 г. насам изследванията са възобновени и се ръководят от гл. ас. д-р Стилиян Иванов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) с научни консултанти проф. д. изк. Константин Тотев (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ-БАН).

В хода на проучванията са установени няколко периода на обитаване на хълма – през късножелязната епоха (4 – 3 в. пр. Хр.), в края на античността и през Средновековието.

Разкритите зидове са отнесени към Късната античност и периода на Второто българско царство. Вътрешните помещения са опасани от две концентрични крепостни стени. В северозападната част на хълма, където е побит металният кръст, е проучен средновековен некропол с над 145 гроба. Сред градежите е открито и старобългарско полувкопано жилище от времето на Първото българско царство.


Крепост Калето в Дебнево

Интересни находки:

халколитна каменна брадва (5-то хил. пр. Хр.);
измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (4 – 3 в. пр. Хр.);
голямо количество керамика;
няколко медни монети от 4 – 5 век;
две коланни апликации и медна обица от старобългарското жилище;
дъното на купа;
монети от 14-ти век;
керамична лула и сребърна монета.

Откритите находки се съхраняват във фонд ,,Археология" на Музея на занаятите в Троян.

https://drumivdumi.com/krepost-kaleto-debnevo/