• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 September 2021, 15:55:12

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13946 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
993 Posts

Лина
779 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23,759
  • Total Topics: 1,365
  • Online Today: 125
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 41
Total: 41

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Бургаска област

Started by Hatshepsut, 27 August 2018, 13:52:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Зубър и огромни диви свине са ловували обитателите на замъка на средновековния град Русокастро


Сред събраните от археолозите кости се откриват останки от къдроглав пеликан, три вида кокошки, полска врана, миди и различни риби

Зубър, дива свиня, елен лопатар, благороден елен и сърна са ловували преди векове обитателите на замъка на средновековния град Русокастро. Това е установил археозоологът д-р Георги Рибаров след анализ на намерените по време на археологическите проучвания на крепостта общо 6036 костни останки, от които са определени 5724 бр.

Много от дивите свине са били с огромни размери – анализирани са костни останки от екземпляри с височина 94,2 см.;  94,3 см.; 95,9 см.; 99,2 см. и дори  и 101,3 см.!

Любопитни са дивите птици, ползвани за консумация от средновековните русокастренци. Новооткрити са костите от къдроглав пеликан, посевна гъска, лятно бърне, среден бекас, гривяк и полска врана.

Кости от полска врана са открити и при разкопките на Велики Преслав. Все още не е ясно дали враните са ползвани за храна, или са ловувани заради перата им – те са много красиви, синьочерни са на цвят и е възможно да са ползвани за украса.

Сред домашните животни най-голям е процентът кости от домашна свиня. Следват процентно кости от овце и агнета, говеда, кози и биволи. Една от свинете е била с огромни размери – височината й е била 98 см. – почти един метър.

Традиционно има и много кости от коне, но и от катъри и мулета. Открити са кости и от магаре в млада възраст, месото на което със сигурност е консумирано.



Многобройни са намерените от археолозите черупки от блатна мида, речна мида, два вида морски миди. Сред ловуваните риби са сом, един от които е тежал около 10 кг, шаран, каракуда, бяла риба. Една от белите риби е била с тегло около 5 кг.

Любопитни данни дават и останките от домашни птици. Сред тях, освен патици и гъски, има и поне три вида кокошки. Едната от тях е била с големи размери, и най-близките нейни представители днес са породата роудайлънд и плимутрок. Има и останки от малко по-малки по размер екземпляри, чиито днешни най-близки ,,роднини" са от породата легхорн. Последната, трета група, е съставена от малки по размер кокошки.

Археологическите разкопки на средновековният град Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.desant.net/show-news/54929

Hatshepsut

Селище от каменно-медната епоха описва живота край устието на Ропотамо

Край устието на река Ропотамо в Черно море са живели хора още през V хилядолетие преди Христа, по време на каменно-медната епоха. Това сочат последните проучвания на учените от Центъра за подводна археология в Созопол. Находките показват, че в района е имало хора около 1000 години по-рано отколкото се смяташе досега.

"Откритието ни от тази година са материали от каменно-медната епоха, които изглежда са от селище, което тогава, когато е съществувало, се е намирало изцяло на сушата, тъй като бяха намерени в пласт, който има характер на сухоземна среда", казва в интервю за Свободна Европа Калин Димитров, археолог в Центъра за подводна археология Созопол и в Националния археологически институт на БАН.

Археологическият обект Ропотамо е открит случайно още в средата на 70-те години, а последвалите частични проучвания показват, че около VІ век преди Христа тук възниква пристанище. През 2017 г. Центърът за подводна археология възобновява проучванията край плаж Ропотамо, тъй като обектът е един от малкото от този тип, които са добре запазени и не са били разрушени при строителни дейности.

"Проучванията от 2018 г. до 2020 г. всъщност показаха, че под пристанищния пласт има останки от селище от ранната бронзова епоха, датиращи от времето на прехода между третото и четвъртото хилядолетие преди Христа, от съвсем началните фази на бронзовата епоха по българското крайбрежие", допълва Димитров, който води проучванията в района от 2017 г.


През 2020 г. подводните археолози се натъкват на материали, които показват, че преди 6000 години на това място е имало селище, което се е намирало изцяло на сушата

Но по време на подводните разкопки, проведени през септември месец тази година, археолозите се натъкват на материали от още по-ранната каменно-медна епоха. Според тях тук са живеели хора преди 6000 години, което е около 1500 години по-рано от построяването на Хеопсовата пирамида в Египет.

"За това селище в момента не можем да кажем много повече, освен това, че е съществувало някъде наоколо", казва Димитров, който планира да продължи проучването на района през следващите години.

Все пак информацията, която имат до момента учените вече разказва интересна история, свързана с промените в климата. Данните показват, че нивото на морето преди около 5000 години е било с около 5 метра по-ниско от днешното.

Така първото селище от каменно-медната епоха е било изцяло на сушата, докато през бронзовата епоха хората са изграждали постройките си край водата върху дървени стълбове. Тези колони са запазени под водата и до днес и свидетелстват за бързото покачване на нивото на морето.


Дървените стълбове, върху които хората са строили сградите си, за да се предпазват от покачващото се ниво на водата, са все още запазени

Друг интерес за археолозите представлява и пристанището, съществувало край устието на река Ропотамо.

"То е функционирало в един много дълъг период от 5 век преди Христа до днешно време почти без прекъсване. Ако човек оцени материалите от различните епохи, много добре се виждат периодите на възход, развитие и богатство на този край, както и кризисните периоди, от които почти липсват материали", разказва Димитров.

Пристанището е било входната точка за долината на самата река Ропотамо, която е била много плодородна и богата област. Данните сочат и че античното пристанище край устието на река Ропотамо е било в територията, контролирана от древногръцката колония Аполония Понтика, която се е намирала на мястото на днешния Созопол. Пристанището край Ропотамо е следвало ритъма на развитие и упадък на Аполония Понтика, казват учените.

Подводните археолози ще продължават да разнищват историята на човешкото присъствие край устието на Ропотамо, продължаващо повече от 6000 години. Единственото подобно селище, за което имаме сведения до момента, се намира в акваторията на пристанището на град Созопол.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30905017.html

Hatshepsut

Находки от подводни проучвания при н. Чироза и от култови ями в бургаски квартал влязоха в изложба


Най-представителните находки от едни от най-интересните археологически проучвания през изминалия сезон 2020 – на тракийското ямно светилище в бургаския квартал Изгрев и от разкопките на суша и под вода на н. Чироза, вече са експонирани в самостоятелно обособена изложба в залите на Археологически музей – Бургас.

При разкопките в бургаския квартал ,,Изгрев", в непосредствена близост до църквата ,,Св. Атанас", през май-юли 2020 г. е открито голямо тракийско ямно светилище.

Проучени са 60 култови ями, които се датират от VI в. пр. Хр. до IVв. пр. Хр. В тях са поставени като дарове керамични съдове – фрагментирани и цели, както и останки от различни животни. Най-многобройни са костите от коне.

В една от ямите е открит цял женски скелет.

Сред находките от обекта има голяма урна с излъскана украса, кратер за смесване на вино с вода, фрагменти от рисувана гръцка керамика, амфори и амфорни печати и мн. др. Намерена е и бронзова фибула за дреха.



Разкопките са ръководени от ас. Мирослав Класнаков (РИМ – Бургас) и Илиян Петракиев (РИМ – В. Търново).

През юни-юли 2020 г. е извършено и редовно археологическо проучване при н. Чироза, на 1,8 км. югоизточно от кв. Крайморие. Открит е ров и каменна стена, ограждаща част от носа. Обектът се датира от II – I в. пр. Хр. В него са намерени фрагменти от щампована керамика от Пергам, както и тракийска и гръцка керамика от този период.

При проучване на крайбрежието на носа са открити разсипи от камъни и фрагменти от керамика непосредствено до морския бряг. Незабавно са организирани подводни археологически проучвания. Те са изпълнени от НИМ-София, Център за подводна археология – Созопол и РИМ – Бургас.

Сред находките преобладават амфори, покривни керемиди, купи, паници, каменни бойни топки, каменен щок. Установено е, че част от обекта на сушата е залят от морето, където са локализирани и постройки от дялани каменни блокове.

В залива при н. Чироза е открито и старо корабокрушение. При разкопките са извадени огромно количество изящни стъклени съдове от рисувано релефно стъкло – капаци, чаши, гарафи и др., произведени вероятно в някоя от стъкларските работилници в Италия през XVIII-XIX в. Единствените подобни експонати, и то само няколко на брой, се съхраняват в Националния исторически музей-София.

Разкопките са финансирани от Община Бургас и са ръководени от проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Найден Прахов, д-р Маргарита Попова и д-р Милен Николов.

http://www.desant.net/show-news/55050

Hatshepsut

Поредна ценна находка при разкопките на Русокастро


Проучванията на цитаделата на средновековния град Русокастро е открита изключително ценна находка, съобщават от Регионалният исторически музей в Бургас. При намирането си тя е била в много лошо състояние, което не е позволило на археолозите да дадат категорично мнение за това каква точно функция е изпълнявала. Било ясно само, че това е ценен предмет от медна сплав, с украса от клетъчен емайл, който трябва дълго и упорито да се чисти и консервира.

С реставрирането се заема Силвия Борисова, която след близо половин година успява да почисти предмета и същевременно да го консервира по възможно най-подходящия начин. В процеса на работа, става ясно че това е част от коланна тока от бронз. Тя е дълга 35 мм. и широка 34 мм. Плочката на токата е била украсена с цветни кубчета стъкло в синьо и зелено, монтирани в специално изградени касети. Три от тези стъклени кубчета са запазени по местата им. В центъра на плочката, във височина, е направена голяма елипсовидна касета, в която е вложена разкошна гема, изработена вероятно от карнеол. Гемата е с миниатюрни размери – дълга е 8 мм. и широка 5 мм. Върху гемата изключително майсторски е резбовано изображение на птица, кацнала върху маслинова клонка. Птицата е с голяма глава, къса човка и изящно изобразени крила, пера и крака. Може би това е изображение на гълъб.

Подобни находки са изключително редки. Гемата е раннохристиянска, от към втората половина на Vв., от когато се датира и самата плочка от коланна тока. Такава находка не е позната от Южното Черноморие до този момент.

В средновековният град досега са открити многобройни находки от злато, сребро, ахат, бронз.  Оттук произхожда и единствената икона от слонова кост в света, открита при редовни археологически разкопки. Находката от 2020 г. за пореден път показва, че в ранновизантийския и средновековен град е живеело богато и многобройно градско население, което е можело да си позволи елитни стоки на лукса.

Разкопките на средновековния град Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – гр. Бургас, и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

https://bnr.bg/post/101469146

Hatshepsut

Проф. Емануел Мутафов: От древна Месемврия до Константинопол


Маршрутът древна Месемврия – Констинтинопол е знаков, но и трудно осъществим в Античността. Дни наред е трябвало да се пътува, за да се направи тази връзка. Какво е значението на Несебър (Месемврия) днес за България и Света?

Темата коментира в "Нашият ден" проф. Емануел Мутафов, византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН.

Значението на Несебър

"Средновековната и късно средновековна Месемврия е уникално място, което е в непосредствена близост до Константинопол. Но е и достатъчно отделено, за да се експериментира в него.

Връзките са много активни още от времето на Античността. Градът е комуникативен, богат и привлекателен за търговци, майстори и учители.

Църковното строителство е интензивно през Средновековието, събират се светини, поръчват се качествени икони.



След падането на Цариград в ръцете на османските турци много аристократи мигрират в Месемврия. Надявайки се да дочакат освобождението на Константинопол и да се завърнат в домовете си.

Това създава условия за поддържане на Православието и за съхранение на средновековните традиции в изкуството и културата.

Към средата на XVI в. местното население е ангажирано със строителство на гемии за османския флот в резултат, на което се ползва с известни привилегии пред Портата.

Най-вече заради верската принадлежност на населението на Месемврия, към Вселенската патриаршия, голяма част гърците се изселват от Несебър в Гърция през 1925 г.

Според изселническата легенда в бъчви за вино те взимат и част от ценностите, съхранявани в църквите на родния им град. Сред тях са мощите на Св. Модес, Св. Стефан, Св. Евпъл, Св. Теодор Хирон, Св. Теодор Стратилат. До 2019 г. те са били крити в домовете на потомците на изселниците от Несебър в новото им село Нова Месемврия близо до Солун. Те вече са изложени в църквата "Успение Богородично" в селото до Солун. Този факт е обезпокоителен, тъй като споменатите артефакти са изнасяни от българска територия.



Как е редно да се решат споровете за изнасяне на артефакти

За този род престъпления има определена давност според международното законодателство. Смятам, че този проблем никога да бъде решен. Когато говорим специално за ръкописите, а и други ценности, които нашата армия изнася от Северна Гърция и се съхраняват в български сбирки в Центъра за славяно-византийски проучвания ,,Проф. Иван Дуйчев", Националния исторически музей, Археологическия музей.

Те вече са повече от 100 г в България, ние сме проливали кръв за тях и са част от българската история. Но тъй като в моята битност като преводач, особено в разговорите на четири очи и на най-високо ниво, винаги гръцките политици поставят този въпрос, просто давам един аргумент на нашите политици да казват, че и от България и то в мирно време са изнасяни подобни артефакти. Това е част от нашата сложна балканска история и трябва да се забрави това, което се е случвало. Просто да се радваме на това, което притежаваме и да има свободен достъп на изследователи до двете страни на границата.

https://bnr.bg/hristobotev/post/101479326/mutafov

Hatshepsut

Музеят "Лувър" отново се включва в разкопки в Созопол


Археологическото лято вече започна в Созопол. Проучена е част от от римския и елинистически некропол в зоната на провлака т.нар. Морска градина.  Разкрити са 63 гроба, след тях има 7 римски и един елинистически с много интересни находки, съобщи директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър  Недев:

Фибула/ украшение за дреха/ от 6 век преди Христа , десетки рисувани фрагменти от съдове от този период, който дават една много ценна информация за най - ранния некропол. Открити са и интересни съдове от детски погребения, които се датират от края на 3 и началото на 2 век преди Христа. Вече се доказа категорично, че Созополския полуостров винаги е бил свързан със сушата чрез пясъчна коса."

Проучванията са направени в късната пролет, предстои приемане на археологическия обект от комисия от Министерството на културата.

Основният археологически проект, по който ще се работи в Созопол това лято,  е съвместен с музея Лувър. Работи се в две направления, разказа още Димитър Недев:

"Проучване на извънградската територия, където работят френския музей и Археологическия институт и проучвания в зоната на Меден рид, това са няколко групи калета. От миналата година се работи по Малкото кале, там ще се работи  по структури в некропола и на останките от сграда от елинистическия период. Очакваме интересни находки, които биха позволили да се изследва ролята на тези тракийски крепости и връзката им с Аполония." 

Има готовност и за продължаване на разкопките на остров свети Иван и остров свети Кирик, които се ръководят от проф. Казимир Попконстантинов, ако се налага ще бъдат извършвани и спасителни проучвания свързани с туристическата инфраструктура.

https://bnr.bg/burgas/post/101482566/muzeat-luvar-otnovo-se-vkluchva-v-razkopki-v-sozopol

Hatshepsut

Селище от каменно-медната епоха описва живота край устието на Ропотамо

Край устието на река Ропотамо в Черно море са живели хора още през V хилядолетие преди Христа, по време на каменно-медната епоха. Това сочат последните проучвания на учените от Центъра за подводна археология в Созопол. Находките показват, че в района е имало хора около 1000 години по-рано отколкото се смяташе досега.

"Откритието ни от тази година са материали от каменно-медната епоха, които изглежда са от селище, което тогава, когато е съществувало, се е намирало изцяло на сушата, тъй като бяха намерени в пласт, който има характер на сухоземна среда", казва в интервю за Свободна Европа Калин Димитров, археолог в Центъра за подводна археология Созопол и в Националния археологически институт на БАН.

Археологическият обект Ропотамо е открит случайно още в средата на 70-те години, а последвалите частични проучвания показват, че около VІ век преди Христа тук възниква пристанище. През 2017 г. Центърът за подводна археология възобновява проучванията край плаж Ропотамо, тъй като обектът е един от малкото от този тип, които са добре запазени и не са били разрушени при строителни дейности.

"Проучванията от 2018 г. до 2020 г. всъщност показаха, че под пристанищния пласт има останки от селище от ранната бронзова епоха, датиращи от времето на прехода между третото и четвъртото хилядолетие преди Христа, от съвсем началните фази на бронзовата епоха по българското крайбрежие", допълва Димитров, който води проучванията в района от 2017 г.

Археологическият обект Ропотамо е открит случайно още в средата на 70-те години, а последвалите частични проучвания показват, че около VІ век преди Христа тук възниква пристанище. През 2017 г. Центърът за подводна археология възобновява проучванията край плаж Ропотамо, тъй като обектът е един от малкото от този тип, които са добре запазени и не са били разрушени при строителни дейности.

"Проучванията от 2018 г. до 2020 г. всъщност показаха, че под пристанищния пласт има останки от селище от ранната бронзова епоха, датиращи от времето на прехода между третото и четвъртото хилядолетие преди Христа, от съвсем началните фази на бронзовата епоха по българското крайбрежие", допълва Димитров, който води проучванията в района от 2017 г.


През 2020 г. подводните археолози се натъкват на материали, които показват, че преди 6000 години на това място е имало селище, което се е намирало изцяло на сушата

Но по време на подводните разкопки, проведени през септември месец тази година, археолозите се натъкват на материали от още по-ранната каменно-медна епоха. Според тях тук са живеели хора преди 6000 години, което е около 1500 години по-рано от построяването на Хеопсовата пирамида в Египет.

"За това селище в момента не можем да кажем много повече, освен това, че е съществувало някъде наоколо", казва Димитров, който планира да продължи проучването на района през следващите години.

Все пак информацията, която имат до момента учените вече разказва интересна история, свързана с промените в климата. Данните показват, че нивото на морето преди около 5000 години е било с около 5 метра по-ниско от днешното.

Така първото селище от каменно-медната епоха е било изцяло на сушата, докато през бронзовата епоха хората са изграждали постройките си край водата върху дървени стълбове. Тези колони са запазени под водата и до днес и свидетелстват за бързото покачване на нивото на морето.


Дървените стълбове, върху които хората са строили сградите си, за да се предвазват от покачващото се ниво на водата, са все още запазени

Друг интерес за археолозите представлява и пристанището, съществувало край устието на река Ропотамо.

"То е функционирало в един много дълъг период от 5 век преди Христа до днешно време почти без прекъсване. Ако човек оцени материалите от различните епохи, много добре се виждат периодите на възход, развитие и богатство на този край, както и кризисните периоди, от които почти липсват материали", разказва Димитров.

Пристанището е било входната точка за долината на самата река Ропотамо, която е била много плодородна и богата област. Данните сочат и че античното пристанище край устието на река Ропотамо е било в територията, контролирана от древногръцката колония Аполония Понтика, която се е намирала на мястото на днешния Созопол. Пристанището край Ропотамо е следвало ритъма на развитие и упадък на Аполония Понтика, казват учените.

Подводните археолози ще продължават да разнищват историята на човешкото присъствие край устието на Ропотамо, продължаващо повече от 6000 години. Единственото подобно селище, за което имаме сведения до момента, се намира в акваторията на пристанището на град Созопол.


Снимка от въздуха на стария град на Созопол в днешно време

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30905017.html

Hatshepsut

Откриха фар и древно светилище край Бургас


От края на м. май до края на м. юни се проведоха археологически проучвания на нос Чироза до бургаския квартал Крайморие. Разкопките се финансираха от Община Бургас  с научен ръководител проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей) и заместник ръководител д-р Милен Николов от РИМ Бургас.
Археолозите от двата музея са разкрили основите на стена ограждаща площ от 1 дка на нос Чироза и основите на голяма масивна двуделна кула разположена в най-високата и издадена в морето част на носа. Пред тези структури са проучени отделни участъци от широк до 3 метра ров, запазен на дълбочина до 2 метра от сегашния терен. Ровът вероятно е изпълнявал отбранителни функции, но не е изключено неговото прокопаване да е имало и ритуални функции. Открити са стотици керамични фрагменти от местна тракийска керамика и вносна такава изработена в по-голяма си част в малоазийските ателиета около древен Пергам. Намерените монети, накити, амфорни печати и характери образци на керамичното производство датират обекта за края на II- I в. пр. Хр.
Твърде интересно е разположението и масивните основите на сградата ситуирана на края на нос Чироза. Фундаментът и подсказва наличието на етажност във височина чрез каменна зидария. Независимо от податките за жилищно използване на първия етаж не се изключва възможността тази сграда да е изпълнявала функцията на кула. Подобна кула с масивни основи е проучена на Зайчи връх при Кабиле. Кули сходни на тази от нос Чироза са регистрирани на различни места в Средиземноморския свят. За някои от тях е изказана хипотезата,че те са били наблюдателници и места за предаване на сигнали в морето.
В конкретния случай обекта на носа Чироза трябва да се разглежда в контекста на откритите структури под вода в югоизточната акватория на носа, където под вода са документирани детайли от разрушени сгради, археологически материал с датировка цялото първо хилядолетие преди Христа, както и амфори и строителна керамика от римската и късноантична епоха.
Проведените проучвания на нос Чироза запълват едно бяло петно от крайбрежната селищна система на Западния Понт между полуостров Атия и района на дн. гр. Бургас. Като замисъл на функциониране обекта намира паралели с укрепените обекти по западното българско Черноморие:м. Палюра до с. Емона, Кантона на северния бряг на Мандренското езеро;м. Фармакида при  гр. Приморско; с. Бродилово,Община Царево; с. Синеморец, Община Царево; с. Равадиново, Община Созопол и с. Извор, Община Бургас.
Проучванията на проф. Христов и неговите колеги от бургаския музей продължават и под вода в залива Ченгене скеле.

https://nova.bg/

Hatshepsut

Археолози извадиха уникални находки от залива "Ченгене скеле"


Завършиха подводните проучвания в района на нос Чироза, намиращ се между кв. Крайморие на град Бургас и Рибарското селище "Ченгене скеле", а археолозите се натъкнаха на много интересни и уникални находки. Проучванията бяха изцяло финансирани от Община Бургас и се осъществиха от археолози от Националния исторически музей - София и Регионален исторически музей - Бургас, под научното ръководство на проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей - София.

В резултат на едномесечната археологическа експедиция на сушата бе изяснена планировката и времето на използване на укрепен късноелинистически обект, разположен на едноименния нос.

Освен основи на оградна стена и дълбок ров са открити и основите на масивна многофункционална двуделна кула, заемаща площ около 100 кв. м. Кулата изглежда е своеобразен прототип на съвременните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно покрай Аполония Понтика (дн. Созопол), полуостров Атия (античната Антея), в посока Анхиало (дн. Поморие) - нос Емине. Преди построяването на тази сграда, тук изглежда е осъществявана и култова дейност - открито е голямо вкопаване, запълнено с пепелява пръст с животински кости, керамика и дори гроб, в който е бил погребан мъртвец без инвентар.



Разкритият обект на суша попада в границите на по-голям археологически комплекс, който се развива под вода. В миналото, когато водите на Черно море са били по-ниско и сушата е влизала много по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза са били изградени поне две постройки, свързани с древно пристанище, разположено пред сегашния подводен риф на Чироза. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко интересни находки.

На първо място това е каменен гръцки щок. Той представлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар класическа дървена котва. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират за VI в. пр. Хр.

Друг предмет, на който археолозите обръщат особено внимание е каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от колективна находка от сходни предмети, които се събират от предходния археологически сезон.



Топката тежи 8,6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които в армейските контингенти има специални войници, които мятат каменни ядра и такива, които използват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни. Смята се, че първообраза на тези машини бил изобретен през 399 г. пр. Хр.

Открити са и многобройни части от амфори, керамични съдове, част от каменна ръчна мелница и много други находки, които ще намерят място в новата експозиция на Туристическия комплекс "Ченгене скеле". Находките се датират в широките граници от IV в. пр. Хр. до XI - XII в.

Тазгодишната подводна експедиция успя да добави нови данни за залива Ченгене скеле през различните исторически епохи. Планира се експедицията да продължи и през есента.

До скоро историята на залива е била илюстрирана само от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн. За историята на залива и пристанището Ченгене скеле от XVII до ХХ в. предстои да се отпечата сборник, в който намират място статии на историци и археолози от РИМ - Бургас и НИМ.

Планира се и издаването на сборник с резултатите от археологическите проучвания на н. Чироза и неговата акватория.

Откритите през миналата година от проф. Христов и д-р Найден Прахов (директор на Центъра за подводна археология в Созопол) стъклени съдове от XVIII век, вероятно от потънал при буря кораб, допълнително маркират използването на залива в по-късни исторически периоди. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни дейности и съпътстващо корабоплаване през Античността и Средновековието.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/arheolozi-izvadiha-unikalni-nahodki-ot-zaliva-chengene-skele

Hatshepsut

Откриха енорийски некропол край църквата "Преображение Господне" в Поморие


До момента са проучени 17 гроба и повече от 20 вторични препогребвания

Археологически проучвания се извършват край най – стария действащ храм по южното Черноморие, това е поморийската църква ,,Преображение Господне". Целта е да се проучи историята на терена,а надеждата да бъдат открити интересни артефакти и елементи от миналото, които ще бъдат включени в бъдещия крайбрежен парк, които предстои да бъде изграден.

Църквата е в най – източната част на полуострова и се оглежда в морето. Изградена е от камък и дърво и е на повече от 2 века и половина. Дълги години до нея е била разположена бившата почивна станция на МВР. След  като собствеността на терена е прехвърлена на общината преди 2 години започва разчистването на старите постройки и работници попадат на два архитектурни елемента – мраморен капител и мраморна база от колона, разположени в близост до църквата. Какво е имало тук в древни времена? Отговорът се очаква от екип от археолози от  Националния археологически институт с музей (НАИМ) – София, които съвместно с Исторически музей – Поморие проучват от две седмици мястото около храма. Ръководи ги доц. Сергей Турбатов:

,,Тук е съществувал енорийски некропол, за който до сега нямахме никаква информация. Намирането му беше изненада за всички. Той е от последните десетилетия на XVII и първата половина на XVIII в. До момента сме открили 17 гроба и повече от 20 вторични препогребвания." 



Погребенията са без инвентар, което е характерно за християнските погребения, в някои от тях има открити парчета от керемида, върху които има кръстен знак и е изписвана формулата Исус Христос Ника.

Църквата ,,Преображение Господне" е част от културното наследство  на България, изградена е през 1763 – 64 година и е осветена през 1765 г.  Това е най – старата сграда в целия град. Храмът се отличава с това, че няма олтарна апсида, което е рядко срещано при строежа на храмовете по нашите земи, разказа директорът на Историческия музей Антон Карабашев:

,,Предполага се ,че тази църква лежи върху по – ранен, малък храм от Средновековието от XIX в., това е и целта на тези разкопки да покажат дали има по – ранен храм. Самата църква е от т.нар поствизантийски стил като архитектура. Тя има двускатен покрив, дъсчен птаван, като подът е покрит от големи каменни плочи. Църквата няма абсида, но не можем да кажем дали така е строена или абсидата е била премахната, когато тук в  двора на църквата е имало база на гранична милиция."

Най – старата икона е от края на XV в., началото на XV I век. Иконостасът е дърворезбан, с разнообразни флорални мотиви. В него са поставени 17 големи икони от царския ред,изписани от различни зографи през ХVІІ – ХVІІІ в. , Във втория апостолски ред има 33 малки икони. Когато влезете в храма, погледът ви ще бъде привлечен от икона на Исус Христос Пантократор, която  е вградена в дървения таван, а местните хора разказват за нея легенда, каза свещеникът на църквата отец Яни:

,,Пирати ограбили църквата през XIX в., взели и икони, сред които и тази на Исус Христос Пантократор. В морето, обаче ги застигнала страшна буря и изплашени те я хвърлили в морето. Иконата се ,,върнала" и била открита от местните хора на брега до Църквата."



Освен иконата, свещеникът показва на посетителите и аязмото ,,Сълзите на Христос", което се намира до олтара под  иконата на Исус. Там е бликала вода, за която миряните са вярвали, че е лековита.

,,От 4 – 5 години, обаче няма вода, като се предполага, че от преминаването на тежка техника за изграждането на ново пристанище, пластовете са се разместили. Господ в определеното време, когато заслужим, може пак да пусне водата, за да се благославяме от нея!" 

За съжаление състоянието на храмът е тревожно, по фасадата са се появили пукнатини. Първите са се появили преди година, а причината е ерозия на брега. Община Поморие, под влияние и на местните жители е предприела действия за запазването на църквата.  Предвидено е обследване от екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия, които да проучат основите и самата сграда, за да бъде тя укрепена и запазена като културно богатство.

https://bnr.bg/burgas/post/101499492/razkopki-carkva

Hatshepsut

Какви тайни крие църквата, открита в имота на Тодор Батков в Крайморие?


Трикорабна едноапсидна базилика е събирала християните преди повече от 15 века на полуостров Форос до бургаския кв. Крайморие. На останките от монументалния храм се натъкна преди 7 лета екипът археолози с ръководител Милен Николов, шеф на Регионален исторически музей.

Напълно е запазена оригиналната подова настилка от керамични плочи в притвора на базиликата и отчасти – в централния кораб на църквата. Тя е изградена от големи, добре обработени камъни с калова спойка. Апсидата е от ломени камъни, дебело измазан с плътен слой розов хоросан.


Раннохристиянският храм е бил най-вероятно с ранг на епископия. Той е с дължина 19.5 м. и ширина 14 м. В апсидата е открита почти напълно запазената реликварийна камера подобна на тази от остров Св.Иван, където бяха открити мощите на Св.Йоан Кръстител. Над реликварийната камера е стоял стълбът на олтарната маса. При напускането на църквата камерата е била разбита и реликвите от нея са били взети.


Базиликата е имала два входа - централен от запад и по-малък при външната стена на южния кораб. Към страничните кораби са водели и вътрешни входове, които също са напълно запазени.

Имотът на полуостров Форос е собственост на ,,Форос Дивелъпмънт" АД, в която основен акционер е известния адвокат Тодор Батков. Предвидено е тук да бъде построено луксозно селище.
През последните години ,,Форос Дивелъпмънт" АД е финансирала археологическите проучвания на терена.


Според археолозите в храма има достатъчно знаци, че е заемал много важно място в тогавашния религиозен живот.
Най-вероятно храмът е бил посветен на зимен светец поради ъгъла, който образува оста на центъра на църквата и географския изток. Носят се легенди, че по време на пътуванията си по земите на западното Черноморие св.Андрей Първозвани покръстил жителите на съществуващото тогава пристанищно селище на п-в Форос


Подът на базиликата е покрит с керамични плочи, които са изключително добре запазени

В последните дни на проучванията под плочите пред олтарната част на храма е била открита погребална камера. Изсечена на повече от 1.20 м надолу в материковата скала тя е била изцяло покрита с плочи, запечатани с хидрофобен хоросан. Първите предположения на археолозите са, че тук е погребано духовно лице с висок ранг в църковната йерархия.


Милен Николов, ръководител на разкопките на полуостров Форос, показва мястото на погребалната камера

https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=6503

Hatshepsut

Златно колие с три висулки откриха в античния град Деултум


free image hosting website

Накитът е намерен на метри от най-коментирана миналогодишна находка от обекта – златна обица като от фаюмски портрет

Златно колие с три висулки откри екипът на Красимира Костова при разкопките на римските терми в Националния археологически резерварт Деултум край с. Дебелт, община Средец, съобщава Аrchaeologia Bulgarica.

Верижката не е цяла и не се знае дали не е имало още златни мъниста по нея, но със сигурност става дума за женски накит.

Най-интересното е, че е намерен на метри от най-коментирана миналогодишна находка от обекта – златна обица като от фаюмски портрет (публикувана на 4 октомври 2020 г. за пръв път на страницата на Archaeologia Bulgarica).



Макар да са открити в съседни помещения на една и съща сграда, колието и обицата не може да са принадлежали на една и съща аристократка – от различни пластове са. Обицата вече е датирана (и благодарение на фаюмския портрет), тя със сигурност е от II век; верижката пък е намерена в опожарен пласт от V век, за нея все още се търсят паралели.

http://www.desant.net/show-news/56923



Националният археологически резерват ,,Деултум – Дебелт" ще добави към богатата си сбирка от артефакти още няколко ценни находки. Буквално ден, преди да приключи археологическият сезон в западните части на римските терми, екипът на Красимира Костова се натъкна на част от колие с три висулки, изработено от 24-каратово злато.

"Дължината на накита е 15,5 см. Предполагаме, че това е една трета част от цялото украшение. Открихме го в пласт от средата на V век. Много е възможно обаче верижката да е отложена в този пласт и най-вероятно тя е доста по-ранна. Все още не сме открили паралели", казва директорът на НАР "Деултум - Дебелт Красимира Костова.

"В средата на 5 век градът преживява един много тежък пожар. Точно в руините на пожара всъщност открихме и тази верижка", уточнява тя.

Най-интересното е, че накитът е намерен на метри от най-коментираната миналогодишна находка от обекта – златна обица като от фаюмски портрет. Макар да са открити в съседни помещения на една и съща сграда, колието и обицата не може да са принадлежали на една и съща аристократка – от различни исторически пластове са.



Сред интересните находките през този сезон са още костен гребен и един елемент от украса на антична колесница, глинени лампи и керамика, които тепърва ще бъдат изследвани.





http://www.desant.net/show-news/56931

Hatshepsut

Намериха артефакт на седем хиляди години в морето край Ахтопол

Нов, изключително интересен експонат вече е притежание на Музея на история на котвата в Ахтопол, съобщи председателят на научния съвет на Сдружение ,,Черноморска Странджа" и уредник на музея д-р Атанас Орачев. Това е енеолитна каменна брадвичка /тесличка/ открита в Ахтополския залив от Мирослав Димитров, жител на Ахтопол. Мъжът я намерил докато се гмуркал. Направила му впечатление нейната интересна форма и решил, че трябва да я съхрани. Споделил за откритието си с Николай Пенев, магистър по тракология, който го уверил, че става дума за ценна археологическа находка. Тогава Мирослав Димитров решил да дари предмета в местния музей. Брадвичката вероятно е от времето на ранната каменно-медна епоха или приблизително началото на петото хилядолетие пр. Хр. , каза д-р Орачев. Предметът е изработен с ювелирно майсторство и впечатлява с изящните си линии.



,,През 1982 и 1983 г. подводната археологическа експедиция ,,Космос", под научното ръководство на проф. Велизар Велков, направи проучвания в ахтополската акватория. Тя откри ,,каменни котви", каменни и оловни щокове, железни ромейски (византийски) котви, монети и други находки. Голямата изненада беше откриването в южния ахтополски залив на една енеолитна каменна брадвичка и синхронен керамичен фрагмент от V хил. пр. Хр. През 2014 г. на свой ред проф. Диана Гергова също намери един характерен керамичен фрагмент, който най-големият познавач на праисторията на Мала Азия и Югоизточна Тракия проф. Мемед Йоздуан определи като ,,ранноенеолитен", т. е. от началото на V хил. пр. Хр. Към тези находки причислявам и един мраморен фрагмент от енеолитна брадвичка, който постъпи в ОК ,,История на котвата" от разсипа в малкото заливче под днешния ресторант ,,Св. Георги", разказа д-р Орачев.

По думите му, постъпилият сега в сбирката артефакт е поредно доказателство, че Ахтопол се очерта като едно от най-ранните селища по Странджанското Черноморие. Засега го предхожда само селището в днешното блато Стамоплу/Стомоплу край Приморско, откъдето от 9 м дълбочина са известни материали от късния неолит.

,,Находката е изключително ценна. Дарения като това не само правят експозицията по-интересна за посетителите, те неизменно допринасят за обогатяване на историята на Ахтопол и Южното Черноморие. Когато местните хора видяха, че музея е направен и работи активно, започнаха да даряват. По - голямата част от експонатите се дължат именно на такива дарители ", коментира още д-р Орачев.

https://www.cross.bg/ahtopol-bradvichka-orachev-1668462.html#.YQ0q4IgzaM8

Hatshepsut

Откриха още един фрагмент от впечатляваща статуя на Минерва в Деултум


Открит е още един фрагмент от мраморна статуя на богинята Минерва в римската колония Деултум – с него те вече стават поне 15, събирани в течение на 34 години! От разкопките през 1987 г. до днес елементи от нея са намирани преизползвани или изхвърлени в пълнежа на римско водохранилище, заедно с други части от мраморни и бронзови статуи.

Едва през 2017 г. различните фрагменти са разпознати като принадлежащи на един паметник и наличните части, открити при стари и нови разкопки, са свързани. По този начин близо половината от статуята вече е възстановена.
Тя е била с внушителен ръст – около 2,25 м, и е била разположена на видно обществено място – например храм, портик, библиотека или друга важна сграда. Изобразявала е богинята с характерните ѝ атрибути – егида с Горгона Медуза на гърдите, шлем, щит и маслиново дърво с увита змия около него. Новооткритият фрагмент е част именно от змията.

Статуята е изработена през втората половина на II век и има паралели в Рим и Мала Азия. Но деултумската Минерва притежава и един отличителен елемент – щитът ѝ е без аналог сред известните на науката дотук: украсен е с релефна Гигантомахия.

Митологичната сцена представя битката между олимпийските богове и гигантите.
Минерва или Атина, както я наричат гърците, е основна фигура в гръко-римския пантеон. Тя е дъщеря на Юпитер (Зевс) и богиня на мъдростта и мира. Радвала се е на особена популярност в колонията, тъй като е била считана и за покровителка на Веспасиан – императорът, основал Деултум.

https://www.burgasnews.com/


Фрагмент от мраморна статуя на богинята Минерва откриха при разкопките в Деултум. Той е поредният от този паметник намерен в римската колония. Намерени са вече 15 части от статуята, събирани в течение на над 30 години. Те са намирани използвани отново в строежи или изхвърлени в пълнежа на римско водохранилище, заедно с други части от мраморни и бронзови статуи, съобщи директорът на музея в Деултум Красимира Костова:

,,Тази антична статуя има доста тежка съдба, като и други статуи от това време. По време на християнството тези статуи на божества са унищожавани, обезглавявани, използвани в зидове, за това и много рядко се откриват цели статуи от онова време."

Близо половината от статуята на Минерва в римската колония край Дебелт вече е налична. С нейното проучване се занимава гл. ас. д-р Милена Райчева (НАИМ-БАН),съобщи още Красимира Костова:

,,Статуята е била два пъти увеличен човешки ръст, близо 2,25 м. Поне на този етап останките от тялото на Минерва дават тази информация. Уникалното в нея е, че на щита й е имало митологична сцена, която представя битката между олимпийските богове и гигантите."

Новооткритият фрагмент е част от змия, която е увита около маслиново дърво, което се държи от богинята на мъдростта и мира. Статуята е изработена през втората половина на II век и има паралели в Рим и Мала Азия.

В момента разкопките на Деултум продължават. Работи се в северната част на колонията и това е вторият проект, който се реализира с финансиране от Министерството на културата. Разкрива се периода III – IV век, в тази зона е била резиденцията на управителя на града, една изключително мащабна сграда. Проучванията се извършват от екипа на доц. Христо Прешленов от Националния археологически институт с музей при БАН.

https://bnr.bg/burgas/post/101514505/

Hatshepsut

Археолозите проучват внушителното водохранилище в замъка на средновековната крепост Русокастро

Съоръжението е било покрито с полуцилиндричен свод, който с времето се е срутил

Археологическото лято в крепостта Русокастро е в разгара си. Тази година екипът с ръководител д-р Милен Николов, директор на бургаския музей, проучва водохранилището в замъка на укрепления град. Оказва се, че то е с внушителни за такова съоръжение размери - 14 метра в дължина и 7 м широко.

Щерната е замазана с хидрофобна замазка от качествен хоросан, смесен с фин пясък и ситно смляна печена тухла, така че водата да не прониква през стените на съоръжението и да се съхранява добре в него.

Водохранилището е било покрито с полуцилиндричен свод, който се е срутил на място. Над него е имало и втори етаж, който е бил жилищен.

Предстои през настоящия археологически сезон съоръжението да се проучи до дъно първоначално в западната му, а по-късно и в източната му част.



Макар че разкопките на обекта са още в първоначалната си фаза, екипът вече може да се похвали с интересни находки.

Освен обичайните керамични фрагменти и животински кости, археолозите са намерили това лято и монети от Ахейското княжество в Пелопонес, както и една монета на византийския император Андроник III Палеолог, с който цар Иван Александър води през 1331 г. победоносно сражение на територията на крепостта. Впрочем, това лято тук са открити и няколко монети на българския владетел, а също и части от въоръжение и стрели.

Разкопките край замъка Русокастро ще продължат до края на октомври. Археолозите се надяват да попадната на интересни находки, които да хвърлят още светлина върху живота в тази внушителна за времето си българска крепост.

http://www.desant.net/show-news/57071