• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 September 2021, 12:37:22

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13910 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
985 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23710
  • Total Topics: 1362
  • Online Today: 200
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 29
Total: 30

avatar_Hatshepsut

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Фотински водопади – красота, прохлада и едно незабравимо преживяване

Тук искам да разкажа за един прекрасен излет до красивите Фотински водопади, част от чудесния уикенд, който наскоро прекарахме в района на Батак.


Фотински водопади

Пътят до село Фотиново

Пътеката за Фотинските водопади започва от центъра на село Фотиново – малко площадче пред кметството на селото. А самото село се намира на по-малко от 20 километра от Батак. На излизане от Батак в посока Пещера се продължава малко повече от 3 километра и след това се хваща отбивката вдясно. Има си пътна табела. Село Фотиново се намира на 16 километра след тази отбивка. Пътят е добър, но планински – с много завои, първо се изкачва, а след това се спуска. Затова не допуска кой знае какви високи скорости.


Село Фотиново – кметството


Фотински водопади – обозначение на екопътеката

Преходът до Фотинските водопади

Както споменах по-горе, пътеката към водопадите започва от кметството надолу по стълбите. Трябва да се стигне до реката (Фотинска река). След това пътеката се движи по протежението на реката. Преходът до Фотинските водопади отнема около един час. Толкова долу-горе отнема и пътят наобратно (всъщност малко повече, тъй като на отиване се върви леко надолу, а на връщане е леко нагоре). Освен тези два часа, които отиват в ходене, трябва да се предвиди около час – час и половина за обикаляне около самите водопади, наслаждаване на гледките към тях, снимки ...


Красиво мостче над река Фотинска – по екопътеката


Река Фотинска

Важно е да отбележа, че пътеката до водопадите е много приятна за ходене, поради чудесните планински картини които се откриват една след друга, звънкия ромон на реката, мириса на диви цветя и омайната песен на птичките. Освен това тя е доста широка. Също така има обособени няколко беседки за приятен отдих и презареждане на силите.


Екопътека до Фотинските водопади

Все пак трябва да се има пред вид, че на места около самите водопади пътеката става малко (наистина немного!) екстремна, тъй като преминава по тесни и стръмни места, изкачва скали (повечето влажни и доста хлъзгави) и прекосява Фотинската река (това място, за щастие е тясно и има поставени големи камъни за стъпване).

Гледките по река Фотинска в района на Фотинските водопади

Една беседка, две стрелки и от там започва интересното.


Към Фотинските водопади – указателни стрелки

Първият водопад – поема се по стръмната пътечка вдясно. Въпреки, че пътечката е облагородена (в последната й част има обособени стълби) слизането е доста интересно, тъй като пътеката е стръмна и доста кална от влагата, идваща от водопада. Ако наскоро са валели дъждове, човек направо потъва леко в калта. По тази причина най-долното стъпало на пътеката се оказа непостижима цел за нас. Но това не беше голяма драма, тъй като от там изгледът към водопада не беше най-добрия. Но пък точно там най-силно се усещаха свежите му пръски.


Първи водопад

Най-добра гледка към първия Фотински водопад се открива на една издатина в дясно от началото на последните стълби (вж, снимката). Достигането до тази издатина е леко хард и трябва да се внимава, тъй като е тясно, стръмно и хлъзгаво, но все пак не е невъзможно. Гледката обаче си струва усилията.


Издатината срещу първия водопад

Спускането по тази част от пътеката до водопада отнема десетина минути. Но там, около водопада времето спира. Не може да се предвиди колко ще му трябва на човек да се насити на красотата.


Още едно мостче

За да стигне до втория и третия водопад, човек трябва да се върне в началото на спускането към първия, при двете стрелки и да поеме по дясната пътека. Тя е много стръмна и доста по-дълга от първата пътека, което се усеща с най-голяма сила по пътя наобратно – при изкачването. Минава се по едно много приятно мостче над реката. След него пътеката свива леко вляво и малко след това се вижда третият по ред от каскадата Фотински водопад. Той е по-нисък от първия, но е с повече вода и по-мощен.


Втори водопад

За да се озовете до подножието на този водопад, трябва да се преодолее един огромен камък-скала. Изкачването по камъка е интересно с елементи на лек алпинизъм, а спускането и пресичането на рекичката след това – още повече. Но не е толкова сложно – най-много да се цопне във водата. Освен това камъните, по които се минава много се хлъзгат поради влагата. Но пак да кажа – гледката си струва. А и пръските действат много разпускащо и освежаващо, те отмиват всякакъв стрес.

Малко по-нагоре от този водопад, по пътечката, е и вторият – най-мощен Фотински водопад. Неговите води се сипят като от тръба, а капките му стигат доста далеч.

Освен тази пътека, минаваща под двата водопада, има още една, започваща от мостчето и издигаща се нагоре, вдясно от водопадите. В горната част на тази пътека могат да се видят и трите Фотински водопади едновременно. Страхотно! На човек не му се тръгва и трудно се отърсва от магията на това място. По камъните и в храстите щъкат много гущери, а птичките много приятно допълват тътена на падащата вода.


Фотински водопади – трите заедно

Пътят наобратно е малко по-бавен предвид изкачването.

Накратко – походът до Фотинските водопади беше за мен страхотно изживяване, съчетаващо движение, изкачване и пускане, на места леко екстремно, прекрасна природа и забележителности. Препоръчвам ви го!

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Кабиле – силно ехо от най-дълбока древност

Кабиле: древно светилище, тракийски град, съоръжения от римско време. А в наши дни – архитектурно-исторически резерват и печат номер 99 от 100-те национални туристически обекта. С две думи – интересно място! Набелязахме си го още преди време – то беше едно от малкото все още непосетени от нас места, включени в 100-те обекта. Посетихме го през юли, на път към морето.


Кабиле

Кратка история на Кабиле

Тракийският град Кабиле възниква в края на 2-ро и началото на 1-во хилядолетие пр. Хр. около скално светилище, разположено на Зайчи връх, запазено и до днес, посветено на Великата богиня-майка Кибела, което се смята, че дава и името на града. Зайчи връх е възвишението в западната част на днешния архитектурен резерват.

Смята се, че скалното светилище е било използвано като център за свещенодействия най-напред от дакомизийците – древна предтракийска цивилизация, населявала днешните български земи. Подобни антични мегалитни съоръжения били свързвани с легенди за циклопи и великани. Повече информация за този ранен период на използване на светилището може да се намери тук.

В скалата горе на върха са изсечени два големи улея под формата на кръст, ориентирани в четирите посоки на света. Геометрията на този кръст е така точно изчислена, че в дните на пролетно и есенно равноденствие лъчът на слънцето при изгрев попада в улея по оста изток-запад. Това дава основание да се предполага, че скалното светилище е играло роля и на древна скална обсерватория. Тази статия изследва подробно устройството на светилището и интерпретира значението на отделните елементи.

През 3-ти век пр. Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните градски центрове на Одриската държава. През този период там живеят тракийските царе Спарток и Скосток, което за кратко превръща Кабиле в столица на Одриското царство. (В миналото се е считало, че където е резиденцията на владетеля, там е и столицата на съответната държава.)

През 341 г. пр.н.е. Кабиле е завладян от Филип Македонски, а малко по-късно става част от империята на Александър Македонски.

Градът е разрушен през 72 г. пр. Хр. от римляните при похода на Марк Лупул.

По-късно, през 2-ри век, когато Тракия вече е провинция в Римската империя, Кабиле става един от най-важните римски военни лагери, а след приемането на християнството през 313 г. Кабиле се превръща в епископски център.

По време на аварските нашествия в края на 6-ти век, Кабиле е окончателно разрушен.

През Средновековието в периода 11-14 век върху разрушения град е имало малко селище.

В наши дни на около километър и половина от останките на Кабиле се намира едноименното село Кабиле, основано през 1861 г. под името Таушантепе, както се е казвал по турско време Зайчи връх. След Освобождението селото е преименувано на Извор, а по-късно и на Кабиле по името на античния град.

Какво да видим

Следват основните обекти от античния град Кабиле така, както ги видяхме ние. Обектите са долу-горе разположени в кръг и последователността, в която ги изброявам е един възможен маршрут за тяхното обхождане. Вътре в резервата има достатъчно указателни и информативни табелки, така че човек знае във всеки момент къде се намира и какво вижда.

Базилика номер 1

Ние най-напред посетихме Базилика номер 1, разположена най-близко до входа на резервата. Това е най-голямата и култова сграда от ранно-християнския период. Тя е от периода, когато Кабиле е бил голям епископски център. В архитектурно отношение, Базилика 1 е трикорабна базилика. В нея са открити ценни мозайки, които са само маркирани днес на територията на базиликата. Самите мозайки са изложени в Музея към резервата Кабиле.


Кабиле: базилика номер 1

Зърнени складове

Точно в началото на пътеката към светилището на Зайчи връх се намират складови помещения за съхранение на зърно (Хореум). Датировката на помещенията е 3-4 век.


Кабиле: хореум

Тракийско светилище

Един от основните и най-интересни обекти в резервата Кабиле е култовото светилище на възвишението Зайчи връх. До него се стига по широка пътека за около 5-10 минути.


Към Зайчи връх и светилището

Там могат да бъдат изследвани и улеите в четирите посоки на света, съставящи светилището, и самите камъни с толкова много улеи по тях.


Пред светилището


Кабиле: тракийското светилище

Винаги се чувствам някак особено на такива древни места. Самата мисъл, че се докосвам до нещо, градено и използвано преди повече от 4 хиляди години е опияняваща, поне за мен. Мястото има и някаква особена енергия, както и повечето, да не кажа всичките, свети за траките места.

Докато бяхме там горе на Зайчи връх се катерих от камък на камък, за да търся разни знаци. Да, открих пукнатини и улеи, но да ви кажа, не съм въобще компетентна да ги интерпретирам.


По камъните на светилището

Освен това, горе от скалите се открива прекрасна гледка към целия резерват – базиликите, термите, римските казарми, както и към плодородните поля в далечината ...

Да отбележа и географското значение на Зайчи връх, като най-източната част на Средна гора.


Поглед горе от скалите

Големите терми и втората базилика

Друг интересен обект са големите римски терми и втората базилика, много близо до тях. Мен лично термите ме впечатлиха със своята автентичност – няма реставрации по тях, само консервиращ слой бетон тук-там. Освен това са доста мащабни.


Големите терми


Големите терми – поглед отблизо

Казармите

В най-далечната част за посещение се намират римските казарми. Ето една малка част от тях.


Римски казарми

Малките терми

На територията на резерват Кабиле има още едни терми – малките терми, намиращи се почти на входа на резервата. Те могат да бъдат разгледани още в началото на разходката из резервата, а може с тях да се завърши, ако човек реши да мине през всички обекти, обикаляйки в кръг.


Малките терми

Музеят

На входа на археологическия резерват Кабиле има малък музей, в който са изложени най-интересните археологически находки от проучванията в района.


В музея

Работно време и цени

Работното време на архитектурно-историческия резерват Кабиле е всеки ден от 9:00 до 17:00 часа. Цените на билетите за посещение на резервата и музея към него са 6 лв. за възрастни и 3 лв. за деца, ученици и студенти.

Съвет: за посещение на резервата си отделете поне един час време, за да разгледате на спокойствие най-важните и интересни обекти в него. Имайте пред вид, че резерватът е съвсем на открито, няма много сенки и при лятно и слънчево време жегите там са трудно-поносими. Затова в горещи дни, по-добре бъдете там колкото се може по-рано (но не и преди 9:00 часа, когато отварят).

Как да стигнем до Кабиле

Резерватът Кабиле се намира на 8 км от Ямбол. Той се намира много близо до АМ Тракия, от ляво на магистралата, ако пътувате към морето. Има си указателни табелки и удобен излаз от магистралата. След това може да се върнете на нея от същото място. Най-напред от магистралата, пътувайки към морето, се забелязва възвишението на Зайчи връх, малко след Ямбол, което може също да ви служи за ориентир.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Скритите съкровища на Варна

Проектът е посветен на юбилея "Варна - 100 години курортен град" и се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд ,,Култура" на Община Варна.  Той представя пет кратки видео разказа (със субтитри на английски език), презентиращи малко известни или непознати артефакти и културни топоними за познати места в района на Варна, които са значими и могат да станат атрактивни за туристите:

1. Манастирът "Караач теке" (Борисовият манастир);
2. Раннохристиянската базилика в местността Джанавара;
3. Аспаруховият вал в крайморския парк на кв. ,,Аспарухово";
4. Манастирът "Свето Рождество Богородично";
5. Екопътека хижа "Черноморец" – Камчия.

Акцент в проекта е участието на студенти в Икономически университет – Варна и Колежа по туризъм към него – събуждане на любопитството, ,,нещотърсачеството" и изследователския дух у младите хора, които прилагат наученото по време на обучението си и могат да станат убедени посланици на своя красив град. Стремежът е представяне на Варна като дестинация за културен туризъм в 4 сезона.


Hatshepsut

Изкачване на Муратов връх: да огледаш цял Пирин отвисоко

За Муратов връх бях прочела, че е един от най-панорамните в Пирин и че прилича на правилна четириъгълна пирамида. Реших да проверя на място. Всичко се оказа вярно – и формата и гледките. Пейзажите бяха невероятни и то във всички посоки – върхове, езера, порти, сипеи и над всичко – мраморния пирински първенец Вихрен – ей там на отсрещния баир.


Муратов връх в Пирин

Оказа се също, че изкачването не е леко – върви се само нагоре, а пътеката, типично по пирински, е предимно по каменни сипеи. Ако човек все пак има някакъв опит в планините, няма да има проблем, стига да внимава къде стъпва и да се съобрази с времето.

В следващите редове ще ви разкажа подробно как се изкачва Муратов връх – какъв е маршрута, приблизително за колко време се изминава и какво да очаквате. Става въпрос за лятно изкачване.

Ние го изкачихме в последния уикенд от този август. С малки изключения случихме на хубаво време. Бяхме отседнали в хотел Лъки Банско, където презаредихме батериите и на следващия ден се отправихме към друг панорамен пирински връх – Полежан ... но затова – друг път.

Муратов връх е висок 2669 метра, изграден е от гранит и се издига на главното пиринско било.

Накратко за маршрута към Муратов връх

Маршрутът към връх Муратов може да се раздели на следните три етапа:

етап 1: хижа Вихрен – Муратово езеро: 1 час;
етап 2: Муратово езеро – Бъндеришка порта: 1 час;
етап 3: Бъндеришка порта – Муратов връх: 40 минути.

Как се стига от Банско до хижа Вихрен

Както видяхте, начална точка на маршрута е хижа Вихрен. Тя се намира на около 16 км от Банско и до нея води тесен асфалтов път с доста завои – типичен планински път.


Хижа Вихрен – поглед назад от пътеката

До хижата може да стигнете с кола за около половин час. Имайте предвид, че през почивните дни коли нагоре не се допускат. Освен това, места за паркиране около хижата трудно се намират, макар и в делнични дни. Трябва да сте там доста рано сутринта.

Друг вариант да стигнете от Банско до хижа Вихрен е редовната маршрутка, осигурена от общината през летните дни. Тя се движи по три пъти на ден. С нейното разписание може да се запознаете ТУК

Третият вариант е да ползвате двойката 🙂 – пешеходният преход е около 4 часа.


Поглед към връх Вихрен от същото място в началото на пътеката

Надълго за маршрута

Какво да очаквате при изкачването на Муратов връх? Преходът не е лесен, но и няма нищо рисковано, стига да се внимава. Маршрутът се изминава за около два часа и 40 минути, без да се смятат почивките.

Етап 1: хижа Вихрен – Муратово езеро: 1 час

От хижа Вихрен тръгвате нагоре по пътеката за хижа Синаница и хижа Яне Сандански – има табелки – и следвате двете маркировки – съответно синя и жълта. Двете маркировки ще ви отведат до края на етап 2 от маршрута.


Река Бъндерица

В началото пътеката не е толкова камениста и се движи покрай река Бъндерица, която по-нагоре прави интересни водоскоци; вляво ви е реката, вдясно се издига Хвойнати връх; Муратов връх все още не се вижда.


Река Бъндерица: поглед назад от стръмния участък

Следва стръмно изкачване по камъни, което не е много дълго и после пътеката пак си става предимно от пръст, върви из клек и плавно се изкачва нагоре.


По пътеката: Муратов връх се открива

Муратов връх започва да се открива, още малко и се стига Муратово езеро.


Муратово езеро на фона на Муратов връх

Етапът се изминава за около час.


Муратово езеро и Хвойнати връх

Муратово езеро е част от групата на Бъндеришките езера. Гледката още тук при езерото е така живописна – Муратов връх се оглежда в бистрите води, Хвойнати и той се опитва, поточе се спуска от високо към езерото, а рибките играят някаква тяхна си игра. Прекрасно място за почивка. Не му се тръгва на човек, но трябва – път си има и то само нагоре.

Етап 2: Муратово езеро – Бъндеришка порта: 1 час

До Муратово езеро беше най-лесната част от маршрута. Следва пътека нагоре в сипеите в ляво покрай езерото и после пак сипеи.


Муратово езеро малко от високо

С набирането на височина гледките към Муратово езеро на фона на Хвойнати връх и връх Тодорка стават все по-красиви. Небето се отразява в езерото и прави водите му да изглеждат сини като сапфир.


Муратово езеро от по-високо: водите му стават сапфирно сини

След този баир следва кратка сравнително равна част от пътеката, но пак в сипеи.


Малки Муратови езера

Минава се през две по-малки езера – и те се казват Муратови, и те са от групата на Бъндеришките.


По пътеката нагоре по сипеите

След това пътеката продължава нагоре по сипеите към Бъндеришка порта – седловината между Муратов връх и върховете Дончови караули.

Изкачването е дългичко и бая стръмничко.


Бъндеришка порта: поглед назад към сипеите и връх Тодорка

Целият етап се изминава за около един час.

Прекрачите ли Бъндеришка порта, картината рязко се сменя – пред вас се разстила Спано поле.


Спано поле, в далечината – Момин връх

Тук също е удачно да направите почивка, а и да се ориентирате – напред продължава синята маркировка към хижа Синаница, от нея вляво се отделя жълтата – към хижа Яне Сандански, а вдясно и право нагоре се извисява Муратов връх – нашата цел.


Целта: Муратов връх, който се извисява право нагоре

Точно там на разклона има кол със стрелки. Стрелка към връх Муратов няма, но посоката е ясна.

Етап 3: Бъндеришка порта – Муратов връх: 40 минути

Муратов връх е целият покрит с камъни. Няма маркировка нагоре. Пътеката, не много ясно на места, се движи близо до ръба, но не опасно близо, и криволичи нагоре по камъните.


Смело нагоре по камъните към върха

На места има каменни прирамидки за ориентир. Върхът изглежда съвсем близо, но това е малко измамно, а и трудно се върви.


Към Муратов връх: поглед назад – Спано поле, Дончови Караули, едно от Бъндеришките езера и още много пирински върхове

С напредване на височината едно по едно започват да се откриват и по-далечните езера от Бъндеришкия циркус.


Муратов връх: поглед към връх Тодорка и Бъндеришки езера

В другата посока се разгръща гледка към други две езера – Георгийски езера.


Георгийски езера и връх Синаница в далечината

В далечината на Спано поле, обратно на посоката на Бъндеришка порта се кипри Момин връх, а зад него плахо се подава връх Синаница.

Най-горе на Муратов връх камъните стават все по-големи и ръцете все повече влизат в помощ. Ето я и първата по-голяма каменна пирамидка.


Муратов връх: първа пирамидка и поглед към Вихрен

Време за кратка почивка – най-високата точка е малко по-натам.


Муратов връх

Вече се вижда първенецът Вихрен, а зад него – Кончето.


Връх Вихрен и Кончето, поглед от Муратов връх

От самия Муратов връх – надолу в подножието му и това на Вихрен – синеят Влахините езера.


Влахини езера в Пирин: поглед от Муратов връх


Спокойното Спано поле – поглед от Муратов връх

Етапът се изминава за около 40 минути.


Дончови караули и Бъндеришки чукар – поглед от Муратов връх

Обратният път до хижа Вихрен отнема долу-горе същото време – надолу е и няма задъхване като нагоре, но теренът е каменист и труден.


Муратов връх: Бъндеришки езера от 2669 метра височина

Легендата за Муратов връх

С Муратов връх е свързана българска легенда. В пиринските села живеела чудно красива девойка – Радка. Когато турците нахлули по тези места, хората тръгнали да се спасяват в планината. Тръгнала и Радка. Ала султан Мурад дочул за нейната хубост и искал да я вземе в харема си. Радка, обаче избързала и се скрила зад един връх в Пирин. Султанът сам тръгнал да я дири. Намерил я и за наказание за бягството, отсякъл главата й. От тогава този връх се нарича Момин връх и винаги при заник се облива в кърваво червена светлина. Съседният връх, към който отскочила бялата чалма на султана го нарекли Муратов връх. Той пък все се белее...

Няколко съвета

Изкачването на Муратов връх е за понапреднали планинари. Според мен, Муратов връх е по-труден и от връх Вихрен, и от Мусала.

Тръгвайте към него със съответната подготовка – и физическа, и психическа, с подходящо облекло и обувки.
Следете прогнозата за времето и не тръгвайте в лошо време. Мокрите камъни високо в планината крият много опасности.
Носете си достатъчно храна и вода.
Лично за мен изкачването беше истинско предизвикателство, предвид камъните и голямата денивелация, която се преодолява – хижа Вихрен е на 1970 метра надморска височина, а Муратов връх – на 2669 метра – това са си 700 метра право нагоре по пътека от сипеи. Гледките от върха бяха голямата награда. Описах ви ги по-горе, няма да се повтарям.



Изкачване на Муратов връх в Пирин: най-панорамният

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Активен туризъм в Белене: античната митница Димум и остров Персин

Белене ме изненада с красивите си дунавски картини и с многото пеликани на близкия остров Персин. Толкова много пеликани на едно място бях виждала преди това само в резервата Сребърна. А картините по ,,хубавия син Дунав" някак винаги ме изненадват и пленяват, независимо от времето и конкретното място по голямата река.

Посетихме Белене в последната неделя на този май. Предният ден посветихме на Никопол. Двете дунавски градчета са близки и посещението им в един уикенд е чудесна комбинация.

Тази статия е посветена на най-интересните забележителности в Белене и се надявам чрез нея да ви покажа, че освен с комунистическия концлагер и все още недостроената атомна електроцентрала, градчето трябва да се асоциира с антична история и красиви природни картини.


Белене: остров Персин

Антична митница и кастел Димум

Димум е най-ранната митница на територията на България. Останките от нея и едноименния римски кастел могат да се видят на самия дунавски бряг, северно от историческия център на града с паметника на папа Йоан-Павел втори.

Координати: 43.652634, 25.129907.

Това по-точно са реставрираните останки от главната западна порта на крепостта и нейната южна кула.


Антична митница и кастел Димум

Димум датира от I век до VII век и е бил последната и най-северна митническа станция. Поради важното стратегическо значение на този обект, той е бил променян многократно. Съвременната реставрация следва вида му от IV век. Проучвания на крепостта се провеждат от 1989 г. На място са открити бронзова статуетка на богинята Деметра, бронзова коланна тока, обеца, апликации, стъклени гривни, предмети на домашния бит и множество монети.


Белене: антична митница и кастел Димум – канализация

Намерени керамични материали показват, че теренът е бил използван по време на Първото българско царство, а византийски и български средновековни монети сочат наличието му и през X-XIV век. В сайта на община Белене може да се прочете, че мястото е съществувало без прекъсване до наши дни, благодарение на последните му заселници – павликяните.

Край останките на крепостта Димум и по протежение на реката се предвижда в най-скоро време да се обособи крайдунавски парк, което намирам за много добра идея.

Остров Персин

Познат още като остров Белене, със своята площ от около 42 квадратни километра това е най-големият български остров. Персин съчетава прекрасна природа и злокобна история.

Интересните места на него са всъщност три – затворът, природният парк и останките от концлагера. Първото не е за туристи, но пък заради него е строгият пропускателен режим – изисква се предизвестие до Министерство на правосъдието, включващо трите имена и паспортни данни на посетителите. Освен това, не се допускат туристи без придружител. Аз ви съветвам да се свържете с хотел Престиж в Белене, откъдето ще ви помогнат с организацията на посещението.

Макар и с осигурен достъп до острова, трябва да имате предвид, че снимането на инфраструктурата и лицата на хората е абсолютно забранено.

До остров Персин се стига по дълъг понтонен мост. По него може да се мине и с кола, само че е позволено в нея да бъде единствено шофьорът при преминаването по моста. Останалите пътници преминават задължително пеша. Колата ще ви трябва, за да стигнете до резервата и концлагера. Последният се намира на 10 км навътре във острова. По път ще видите влажните зони, които най-добре да посетите на връщане.

Преминаването по моста е част от преживяването, наречено остров Персин – наслаждаваш се на красивите дунавски картини от нивото на реката, а лекото поклащане на платформата създава приятното усещане, че се движиш по вода.

Концлагер ,,Белене"

Създаден е през 1949 г. с поверително постановление на тогавашния Министерски съвет, който взема решение за откриване на трудово-възпитателно общежитие (ТВО). Известен под името ,,Втори обект". Мястото е избрано заради неговата отдалеченост от столицата и трудна достъпност – това е остров и до него се стига по вода.


Концлагер ,,Белене" – входът

През концлагера Белене през годините преминават десетки хиляди души – политически неудобни лица, които биват подложени на жестокости и нечовешки условия за живот. По неофициални данни 8000 от тях там намират смъртта си. Лагерът е закрит през 1959 г., но по-късно отново е бил използван с подобни политически цели по време на Възродителния процес.

По думите на беленчани, на острова са били изпращани хора още от турско време, за да бъдат ,,превъзпитавани".

От бившия концлагер не е останало много – трите сгради, които ви посрещат. Най-голямата от тях, вдясно от входа е била дом на управителя, малката сграда вляво е била лечебница, а за третата така и не разбрах каква е.

Запазен е и входът с оригиналния надпис – ,,Да, човек звучи гордо!", а на гърба – ,,Ако врага не се предаде се унищожава".


Концлагер ,,Белене" – сградите от Възродителния процес

Сегашните сгради са от периода на Възродителния процес. В по-голямата от тях е организирана възпоменателна изложба, като са представени някои от видните българи, заточени в лагера. Един от тях е бил Йосиф Петров, поет и политик, който през 1990 г. открива Седмото Велико народно събрание – първото след демократичните промени в България.


Стая за молитва

В по-малката сграда е направена интересна възстановка – стая за молитва. Зад сградата са запазени автентични тоалетни – там са ходели под строй и за силно ограничено време.

Природен парк Персина

Остров Персин е част от Природен парк Персина – единствен по българското поречие на Дунав. Паркът попада в границите на три общини – Никопол, Белене и Свищов, и е обявен с цел съхраняване и възстановяване на крайдунавски влажни зони и запазване естественото състояние на многобройните острови. Островите в парка се делят на две основни групи – Никополска и Беленска.


Остров Персин: влажни зони

Влажните зони съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни видове. В допълнение, те играят главна роля в пречистването на преминаващите през тях води и в частност в пречистването на Дунава. Тази пречиствателна способност е особено важна и за безотточното Черно море, в което се влива река Дунав.

На самия остров Персин има няколко влажни зони, които освен красиви като природна даденост са интересни с многобройните видове птици, които ги обитават. Важни обитатели на острова са къдроглавите пеликани, които към момента съставляват най-голямата популация на този вид в България.


Природен парк Персина: пътеката към платформата за наблюдение

На остров Персин са изградени специални платформи за пеликаните. Те, както и останалите видове птици, могат да се наблюдават от висока вишка, ситуирана в относителна близост до платформите. Носете си бинокъл, все пак. Докато отивате до вишката, вероятно доста птици ще прелетят над главите ви (поне така беше при нашето посещение).


Остров Персин и пеликаните

Докато бяхме там, успяхме да видим немалко на брой и по вид птици – синявица, корморан, лебед, потапец, пчелояд и още много... не ги познавам повечето, за съжаление.


Къдроглав пеликан

Красиви бяха гледките на острова, с много зеленина и придружени със странно приятно усещане, че се разхождаш на остров, при това български.

И още

Интересен факт за Белене е, че тук преобладават католиците. В градчето има две католически църкви – Рождество на Блажена Дева Мария и Свети Антон Падуански, като първата от тях се знае още като Светилището.


Площад ,,Папа Йоан-Павел II" в Белене

В историческия център на града може да се види малък площад (43.650681, 25.129426) с паметник на папа Йоан-Павел II. Днес площадът носи неговото име.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Нос Калиакра и неговите загадъчни тайни

Нос Калиакра. Висок, ветровит, и скалист, врязан на 2 километра навътре в морето край бреговете на Каварна. Едно от най-живописните места по Северното Черноморие. Била съм на носа неведнъж, но никога няма да ми омръзне да се връщам там.

Всъщност всички знаем или поне сме чували за високия скалист нос с делфините, плуващи наоколо, и с красивите гледки в почти всички посоки. Малцина обаче имат представа, че мястото има повече от две хиляди годишна история, чиито останки личат и до днес – тракийското селище Тиризис, ранновизантийският град Акре, българската крепост Калиакра.


Нос Калиакра – към крепостта

При археологически проучвания в течение на доста години са открити много артефакти, разкриващи част от събитията, случили се на полуострова през годините от древността до наши дни. Но има и немалко тайни, които нос Калиакра заветно крие в своите високи скали и дълбините на близките морски води.

Обща информация за нос Калиакра

Нос Калиакра отстои на един час път с кола от Варна или по-точно на около 60 километра североизточно от морската ни столица и на 12 километра от град Каварна. Пътят за Калиакра минава през село Българево, столицата на българските пъпеши. Ако сте в района, следвайте табелките за носа и няма да се объркате.

Любопитен факт за нос Калиакра е, че това е едно от най-ветровитите места на Балканския полуостров. Затова не е чудно, че там са разположени огромен брой перки за генериране на ток от вятър.

Има много какво да се види на носа – неземните морски гледки, обагрените в червено от желязото в почвата скали, крепостни стени, старинни църкви, некрополи, а и паметници от по-ново време. Има музей, ресторант и праклисче, разположено на ръба на скалата.


Към музея

Легендата разказва, че от тази скала с вплетени една в друга коси са се хвърлили 40 млади български девойки, за да запазят своето българско име и чест от турския поробител.

Според  друга легенда, свети Никола, закрилникът на моряците, бягал от турците, а Бог, за да му помогне удължавал към морето пътя под краката му. Така се образувал носът. За съжаление, това не помогнало и свети Никола бил заловен, а на лобното му място било издигнато параклисче в негова чест. Параклисчето стои и до днес на края на носа.


Параклисчето до скалата, от която са се хвърлили девойките

Основни Периоди на обитаване

Тракийски период

В резултат на проучвания в района на нос Калиакра е установено наличието на богата тракийска култура. Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в 4-ти век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от тракийското племе тиризи. От там идва и името на селището – Тиризис.

Ранновизантийски период

През 5-ти 6-ти век Тиризис влиза в пределите на Византия, като името на селището вече е Акре Кастелиум. Поради важното си стратегическо местоположение Акре се превръща във важен стожер срещу варварските нашествия от север. В средата на 7-и век Акре е изоставен и подложен на разруха.


Нос Калиакра в лятна вечер

Българската крепост Калиакра

14-ти век бележи период на разцвет на скалистия нос, който се появява по тогавашните морски карти под името Калиакра, с което го знаем и днес. По това време на носа има изграден и добре укрепен пристанищен град, важен политически и търговски център в обособилото се в онзи период на разединение на българската държава Добруджанско (Карвунско) деспотство, което прави Калиакра българска столица. Градът е защитен от три укрепителни линии, преграждащи подхода от сушата между двата му бряга. Владетел на деспоството през този период е Балик, а след това – приемникът му Добротица (дал име на обширната област Добруджа).

От този силен период за Калиакра в наши дни могат да се видят внушителни останки от крепостни стени, части от водопровода, баните и двореца на княза.
Важно е да се отбележи, че Добротица създава силен военноморски флот, което го превръща в конкурент на Генуезката република в черноморската търговия. Около 1360 година това съперничество прераства във военен конфликт, продължил и след смъртта на Добротица при неговия син Иванко.

С цената на много усилия княз Иванко успява да приключи войната с генуезците и подписва с тях договор, предвиждащ създаването на генуезка търговска колония на територията на Добружанското деспотство и българска колония в Генуа. Самият договор е подписан в Пера, генуезка колония в Константинопол, като от страна на българите при подписването участват двама близки довереници на княза – Коста и Йолпан.

Тази история е много интересно развита и художествено описана в романа на Петър Бобев Куцият дявол. А в нейното своеобразно продължение – романът Калиакра, писателят Петър Бобев ни запознава с периода малко след падането на Калиакра под турско робство.

В края на 14-ти век, около 1393-1394 година районът на нос Калиакра е завладян от османските нашественици.

През 1444 г. в района на нос Калиакра спрели войските на полския крал Владислав Ягело (Варненчик) в кръстоносен поход срещу Османската империя. Тогава турците изоставят Калиакра и крепостта минава във владение на кръстоносците. В похода участвал и Фружин – син на последния търновски цар Иван Шишман. Владислав Варненчик пада убит след жестоко поражение в битка при Варна, а Калиакра окончателно минава под турско владение в продължение на векове.

Да вметна, че малко преди това кръстоносците минали през крепостта Петрич кале над село Разделна и я опустошили.

Тайни и мистерии

Въпреки многото разкрити и проучени останки от древното минало, нос Калиакра съкровено пази немалко от тайните си. Ето някои от тях, на които попаднах и които ми направиха силно впечатление. Всички те са свързани с определени находки, но еднозначно обяснение, като че ли липсва или е леко размито.

Скритите съкровища на Лизимах

Лизимах е един от наследниците на Александър Македонски, който след смъртта му през 323 г. пр. Хр. поема управлението на Тракия. По това време Тракия е колонизирана от Александър Велики. Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на 1-ви век пр. Хр., Лизимах струпал своите войски в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население. Това станало през 313-312 г. пр. Хр. Освен войските си, Лизимах струпал там и още нещо – своите несметни богатства. Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех.

Ако ви се четат увлекателни приключенски разкази за морето и Лизимах, мога да препоръчам книгата на Цончо Родев ,,Съкровището на Лизимах".

Пръстенът-убиец

През август 2013 г. при разкопки на нос Калиакра археолозите попадат на уникален бронзов пръстен, към който е припоена кухина с малка дупчица, годна да побере отрова, която може да бъде излята незабелязано ... съвсем като в историите и интригите от едно време. Находката е датирана в 14-и век, малко преди падането на България под турско робство. Предположенията са, че пръстенът-убиец е бил използван по време на междуособните противоречия на добруджанския деспот Добротица и синът му Иванко Тертер с част от останалите боляри.

Липсващите кораби от голямата битка

През лятото на 1791 година край бреговете на нос Калиакра се разиграва едно от най-мащабните морски сражения в Черно море. Битката е между две световни империи – Русия и Турция. Русия убедително печели битката, въпреки многочислената турска армада на Хюсеин паша, благодарение на тактическите ходове и маневри на адмирал Ушаков. По-късно адмиралът е канонизиран за светец заради своите победи срещу враговете на Православието.

Въпреки голямата битка и поражението на турския флот, според Андрей Кудрин, украински учен-теолог, около бреговете на нос Калиакра няма открит нито един корпус на турски кораб. В резултат на което, възниква въпросът: къде са потопените турски кораби, претърпели поражение...


Паметник на адмирал Ушаков

Плажове до нос Калиакра

Най-близките плажове до нос Калиакра са:

- заливът Зеленка от юг с малък живописен каменист плаж;
- плаж Болата от север – един от най-живописните плажове по нашето Черноморие. По време на лятната ни почивка в началото на юли плажувахме почти цяла седмица там. Не ми омръзна, напротив. На два пъти ходихме на плажа и в по-късни часове. Дори кръвожадните комари привечер не успяха да променят невероятните ми впечатления от Болата.⁠


Залив Зеленка с поглед към Калиакра


Плаж Болата

И още

Когато отидете в района на носа, непременно потърсете сергиите с богати морски дарове – рапани, рапанчета, морски звезди и огромни миди, извадени от водите на нос Калиакра.


Също така може да пробвате да се спуснете по старата пътека на ръба на скалите. Но внимавайте много! Част от пътечката и стълбите по нея са изровени и има опасни участъци. Ходете там физически подготвени... и на ваша отговорност. Хората от поддръжката не случайно са поставили в началото на екстремната пътека знак за внимание.


По старата пътека

Затова пък, ако успеете, ще видите и усетите морето и скалите по-отблизо.


Стъпалата и високите скали

Разходката до нос Калиакра може да се комбинира с разходка в резерват Яйлата и скалистите брегове на Камен бряг и Тюленово.

Ако сте любител на активния морски туризъм, непременно си направете вълнуващ каякинг тур около нос Калиакра. Така не само ще се впуснете в морско приключение, но и ще видите нос Калиакра от съвсем друга гледна точка – откъм морето.


Нос Калиакра: поглед от морето

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Изкачване на връх Мальовица

Връх Мальовица отдавна беше залегнал в плановете ми. Мислех си, че няма да имам никакъв проблем с неговото изкачване, предвид опита ми с другите високопланински върхове в България, които до момента бях изкачила. Уви! Бях се доста надценила. Изкачването на връх Мальовица ,,ми разказа играта", 'дето се вика, и изпи силите ми. Все пак, радвам се, че успях да стигна до горе, че и да се върна.


Изкачване на връх Мальовица

Следващите редове са посветени на изкачването на връх Мальовица по маршрут: ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – връх Мальовица. Маршрутът не е никак лек, но е постижим почти за всеки, дори и за хора не много активни в спортуването, но с желание за повече движение, красиви гледки и нови места.

Обърнете внимание, че става въпрос за лятно изкачване на върха! Зимно време, доста от участъците по описвания маршрут са лавиноопасни.

Преходът до връх Мальовица

Изходна точка за изкачване на връх Мальовица е комплексът около ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа), който се намира в местността Меча поляна, на около 25 километра югозападно от град Самоков и на около 13 километра след село Говедарци. До комплекс Мальовица се стига по асфалтов път, а там в самия комплекс има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг.

Спирате колата, вземате раниците, минавате през поляната и се озовавате на входа на Национален парк Рила, откъдето започва пътеката за изкачване на връх Мальовица.


Към връх Мальовица: началото

Маршрутът за изкачване може да се раздели условно на следните четири етапа:

етап 1: ЦПШ – хижа Мальовица: 1 час;
етап 2: хижа Мальовица – краят на втора тераса: 1 час;
етап 3: втора тераса – Еленино езеро: 50 минути;
етап 4: Еленино езеро – връх Мальовица: 50 минути.

За информация, най-ниската точка от маршрута, която е в самото начало при ЦПШ Мальовица се намира на 1720 м надморска височина, хижа Мальовица е на 1960 метра, а планинският ас Мальовица е с височина 2729 метра. Цялото разстояние между ЦПШ Мальовица и връх Мальовица по този маршрут е около 6.2 километра (като хижа Мальовица е на около 3 километра от началото), а общата денивелация, която трябва да се преодолее до горе е 1009 метра.

Етап 1: ЦПШ – хижа Мальовица

Това е първият етап от маршрута към връх Мальовица и съответно най-лесният. В тази си част пътеката се изкачва съвсем плавно нагоре към хижата и е като каменист черен път, макар и доста неравен на места. Тук, както и в следващия етап от маршрута, неизменен спътник е Мальовишката река, нейният ромон, водоскоци и разни други форми. На места пътеката се превзема от малки ручеи, които мокрят само подметките.


По пътеката към хижа Мальовица

На горната снимка връх Мальовица е този, с ореол от мъгла.


Към хижа Мальовица

Етапът завършва на хижа Мальовица се изминава за около 1 час умерен ход. Там на хижата е удобно място за първата почивка. Също така, ако шишетата с вода са празни, тук е моментът да ги напълните – чешмата с рилска вода се намира отвън до самата хижа.

Едно малко отклонение – сядайки за почивка там на една от пейките пред хижа Мальовица, някак неусетно направих асоциация с хижа Вихрен. Хижа Мальовица и високопланинската обстановка около нея ми се видяха подобни на пиринската хижа Вихрен и околните гледки. Асоциации разни 🙂

Етап 2: хижа Мальовица – краят на втора тераса

От тук започва интересната част.


По пътеката над хижа Мальовица: поглед назад

Малко над хижа Мальовица пътеката преминава от левия на десния бряг на река Мальовишка, като припомням, че ляв и десен бряг се смята по отношение на течението. Така че, в случая, река Мальовишка след този брод през реката остава вдясно на пътеката към връх Мальовица. Трудността при преминаването на реката в този участък е, че този брод е доста широк и някои от камъните са ръбести. Реката не е дълбока, така че при падане (не дай си боже) човек най-много да се намокри целия, което пък не е толкова безобидно предвид многото път, който остава да се извърви нагоре към връх Мальовица.


Към първата тераса в маршрута до връх Мальовица

Наличието на щеки значително улеснява преминаването на реката, а и останалите интересни участъци по пътеката.

Теренът в този етап е доста пресечен, на няколко пъти преминава от единия на другия бряг на река Мальовишка и в голямата си част се движи по сипеи от големи камъни. Като цяло посоката е нагоре.

Изключение правят двете тераси – равни участъци по протежението на реката. Тези тераси са като оазиси в пустиня – през тях се върви бързо и лесно, защото пътеката там е равна и не е наситена с каменни сипеи.


На прага на втората тераса към връх Мальовица

Все пак, обстановката е много красива, от двете страни на пътеката се извисяват високите рилски хребети, а тук там има тънкоструйни водопади. В началото на втората тераса има скала-паметник в чест на загинали планинари и алпинисти.


Паметната скала

Етапът завършва в края на втората тераса, точно преди голямото изкачване, и се изминава за около 1 час умерен ход.

Тук е мястото да направите и втората си по-голяма почивка. Ако имате сандвичи, подкрепете се. Очакват ви още доста усилия по пътя нагоре.


В дъното на втората тераса: поглед назад

Етап 3: втора тераса – Еленино езеро

От тук започва същинското изкачване на връх Мальовица, при което за много кратко се преодолява голяма денивелация. Пътеката в по-голямата си част от този етап е от типа камък върху камък и където намериш. Да, вярно, има добре различима маркировка – бяло-червена, но преходът си е труден.

С постепенното преодоляване на височината гледките назад стават все по-мащабни. Започва да се открива самата хижа Мальовица.




Елениното езеро в Рила

Етапът завършва на брега на Елениното езеро и се изминава за около 50 минути. Пеизажът около езерото е много красив – от едната му страна е пътеката, а от другата – мощно се издига Мальовица – върхът-цел.

Да, сещате се – мястото около езерото е страхотно за почивка, преди преодоляването на последните метри до връх Мальовица.

Ние почивахме покрай Елениното езеро и на отиване, и на връщане. Гледката е запленяваща. По едно време, аз не се стърпях и потопих ръце в езерото – водата ми се видя изненадващо топла за високопланинско езеро. Във водата плуваха и доста малки рибки. Красота!

Тук пак ще отворя една скоба, за да разясня, че всъщност спряганото Еленино езеро е най-голямото от група от 3 рилски езера с общото име Еленини езера. В някои източници се споменават също като Еленски езера.

Етап 4: Еленино езеро – връх Мальовица

След приятната почивка край Елениното езеро, изкачването по вертикалата от каменни сипеи продължава до билото. Това изкачване е все така трудно, като досегашното, но там на билото пътеката става полегата, върви се по-лесно и в допълнение идват красиви гледки във всички посоки. Елениното езеро, погледнато така от високо, заедно със съседното малко езерце, придобива формата на въпросителен знак. Малко по-нагоре от Елениното езеро следва още едно по-малко езеро, но все още замръзнало, въпреки че вече е лято.

В самото начало на билната си част, пътеката е леко екстремна – тясна е и върви по каменен рид, подобен на Козя стена, но доста по-кратък. Пътеката е добре очертана и има стабилни скали за упора.


Към връх Мальовица: на билото

Както споменах, на билото гледките следват една след друга, коя от коя по-величествени. Виждат се всички околни върхове, виждат се няколко езера, вижда се Рилският манастир.


Поглед към Рилския манастир от Мальовишкото било


Поглед назад от Мальовишкото било

Етапът се изминава за около 50 минути. Погледнете ли назад, установявате колко трудно е било качването. Огледате ли се наоколо, особено ако има добра видимост, установявате, че всички усилия са си стрували. Огромната награда са невероятните 360 градусови рилски гледки.


Елениното езеро от високо

Горе на върха

Горе на връх Мальовица гледките са зашеметяващи, особено при ясно време, каквото имахме ние.




Връх Мальовица

Там на Мальовица от високо различихме две от Урдините езера, връх Мусала и въобще голяма част от рилския релеф. Страхотно е усещането на върха на планината!


Гледки от връх Мальовица: Мальовишките езера и хижата


Гледки от връх Мальовица: поглед към Урдините езера и връх Харамията


Гледки от връх Мальовица: поглед към връх Мусала

От връх Мальовица тръгва билна пътека към хижа Рилски езера. Погледнато в обратна посока, това е още един маршрут за изкачване на връх Мальовица. Нямам опит с цялата част на този маршрут, но доколкото имам информация той е по-лек от гореописания, макар и по-дълъг.

Обратният път и още

Обратният път следва гореописания маршрут с всичките му особености. Макар и надолу, не се върви по-лесно. Освен това, умората се превръща в съществен фактор, а краката не слушат вече така добре.


На обратно: Мальовишкото било

Обратният път от връх Мальовица до ЦПШ Мальовица се изминава за приблизително същото време, като на отиване.

Ние малко позакъсняхме с изминаването на маршрута и от билото надолу нямаше почти никакви хора. Настана привечер, но все още не беше тъмно – денят беше дълъг. Така в един момент, вървейки надолу по пътеката срещнахме един специален турист, тръгнал нагоре 🙂


Един специален турист към връх Мальовица

И като стана дума за хора и посещаемост, нека отбележа, че връх Мальовица е от посещаваните високопланински върхове в България, но хората по маршрута са значително по-малко, отколкото до върховете Мусала и Вихрен.

Съвети за изкачване на връх Мальовица

Ако решите да изкачвате връх Мальовица, следните съвети ще ви бъдат от полза.

Проучете добре маршрута. В горното подробно описание се постарах да дам различни детайли и аспекти от нашето изкачване. Надявам се, да съм отговорила на всичките или почти всичките въпроси, които биха ви възникнали.
Следете прогнозата за времето и изберете подходящ ден. Не тръгвайте при прогноза за гръмотевици и виелица.
Правете си сметка на времето и на силите.
Ако сте по-млади и/или пъргави, вероятно ще изкачите върха по-бързо от мен. Все пак, съветвам ви, отделете си достатъчно време за почивка. Има си нужда.
Щеките биха облекчили част от усилията ви и със сигурност биха улеснили както изкачването, така и слизането от върха.
Носете си челници за всеки случай, но правете сметка в никакъв случай да не замръквате.
Вземете мерки против насекоми. Голяма част от маршрута е покрай река Мальовишка, а комарите там са нахално кръвожадни, много са, и на рояци, а привечер са във вихъра си.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Екопътека и водопад Боров камък

В средата на този юни посетихме Враца и минахме по една от най-интересните екопътеки в България – екопътека Боров камък, позната още като Врачанска екопътека. Пътеката е атрактивна с многото си мостчета, стълби и стъпала в скалите и най-вече с това, че по нея могат да се видят изключително много водопади – по-големи, по-малки, ниски, високи, тесни, широки ... Красота! Самата пътека не е от лесните, но пък е много добре маркирана и укрепена.


Водопад Боров камък

Как се стига до екопътека Боров камък

За да стигнете до началото на екопътеката, трябва да се насочите към село Згориград, което се намира на около 5 километра югозападно от Враца. Тръгвате от Враца в посока пещера Леденика и след пролома Вратцата държите ляво за Згориград ( вдясно е към пещерата). Трябва да минете през цялото село Згориград. Екопътеката започва на около 2 километра от центъра на селото на един почти обратен завой надясно, до последните къщи на селото. Там около завоя има удобно място за паркиране.

Има си информационна табела за пътеката, от която може да се осведомите най-общо за маршрута.


Началото на екопътека Боров камък

По пътеката към водопада

Тук няма да описвам етапите на маршрута, тъй като, както вече споменах, пътеката е много добре маркирана и няма опасност от объркване. Ще изтъкна само, че до водопад Боров камък се стига за около един час и половина умерен ход, без да се смятат почивките.




Екопътека Боров камък

Имайте пред вид, че пътеката е от екстремните – тя се изкачва умерено плавно нагоре, на около 15 минути от началото й се пресича реката по брод от камъни, има няколко тесни и хлъзгави участъци, стръмнини. Все пак, на трудните места пътеката е много добре укрепена.










Екопътека Боров камък

От друга страна, екопътека Боров камък е много интересна със своите гледки покрай коритото и каньона на река Лева, с множеството водопади, с добре направените стълби и мостчета минаващи над реката и водопадите. Само в началото й има един не дотам красив участък, в който личат следите от еко катастрофата преди години, когато се е скъсала стената на близкото хвостохранилище, в резултат на което е залято цялото село Згориград.




Водопадите на река Лева по екопътека Боров камък

Пътеката се изкачва срещу течението на река Лева, която образува живописно ждрело. Долу-горе на средата на маршрута до водопад Боров камък се намира доста голям водопад, във високите скали над който има много интересни мостчета – добро място за отдих, преди да се продължи нагоре.








Водопадите на река Лева по екопътека Боров камък

Последните 15-20 минути ходене по пътеката, поне за мен, бяха най-трудните – в този си участък екопътеката е доста стръмна и на места хлъзгава. Добре е, че на много места има изградени дървени парапети за подкрепа и упора.

Водопад Боров камък
Със своите 63 метра височина Боров камък е един от високите водопади в България. Водата пада от високо, виейки се с интересни струи по огромен скален венец. Водопадът, за разлика от другия врачански водопад – Скакля, е постоянен – работи през цялата година.


Водопад Боров камък

Много е красиво мястото в подножието на водопада. Човек може да стои и да гледа, без да усети как минава времето.


Водопад Боров камък

Да кажа също, че от това място нагоре пътеката продължава, минавайки под водната завеса на водопада. Невероятно!




Водопад Боров камък: пътеката зад водната завеса

Пътеката продължава над скалния венец и стига до хижа Пършевица. Според информационните табелки, до хижа Пършевица се върви около час и половина.


Водопад Боров камък: от другата страна

Ние постояхме при водопада около час и се върнахме по обратния път за долу-горе същото време – час и половина.

Беше страхотна разходка, макар и малко екстремна, с много красиви гледки и множество водопади. За мен това беше една от най-интересните екопътеки, по които сме минавали.

Други интересни забележителности в района на Враца

Може би, най-познатата природна забележителност до Враца е пещера Леденика.

Ако сте любител на водопадите и на планинските преходи, сигурно ще ви заинтригува маршрутът, който направихме ден преди да отидем до водопад Боров камък, а именно: Вратцата – водопад Врачанска Скакля – Враца.

Там, от района на Вратцата започват няколко пешеходни маршрута, като един от тях обхожда останките на старинната крепост Вратица.

Районът е много подходящ и за скално катерене (който го може 🙂 ).

Друго интересно място е връх Околчица – районът на Ботевата битка. Недалеч от връх Околчица, в подножието на близкия връх Камарата, се намира и предполагаемото лобно място на големия български поет и войвода Христо Ботев.

На път за връх Околчица се минава и през небезизвестното село Челопек и къщата-музей на Вазовата героиня баба Илийца. Точно там, в малката къщичка се намира и печатът от Околчица от 100-те национални обекта.

На около 15 километра северно от Враца, в района на село Лиляче се намират два скални феномена – Божият мост и Пешкето (скален лабиринт).

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Пещера Света Марина в Странджа: място красиво, мистично, завладяващо

За пещера Света Марина знаехме, че е едно от най-интересните места в Странджа. Място, привличало в миналото много поклонници отблизо и далеч и считано за най-големия култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Място, което не бива да се пропуска. При скорошното ни посещение в района на Малко Търново, пещерата беше един от основните ни приоритети.


Пещера Света Марина в Странджа

Беше неделя, невероятно богат на впечатления ден. Ден, по време на който посетихме Гробницата на Бастет (за трети път), връх Градище – най-високият в българската част на Странджа (също за трети път) , тракийската куполна гробница в Мишкова нива (за втори път), където присъствахме на художествена възстановка на древен тракийски обичай, пещерата Света Марина, скалното оброчище Индипасха.

Пещера Света Марина се оказа наистина впечатляващо място – тайнствено, загадъчно, влажно и много свежо. Намира се в дълбок дол и представлява малка пещера със сводест вход, с лековита вода, капеща от тавана и стените, провиралка в единия край и параклис с аязмо в близост. Мястото някога е било тракийско светилище.

Къде се намира пещерата Света Марина и как се стига до нея

Пещерата Света Марина се намира много близо до гранична ограда с Турция, на около 25 километра източно от Малко Търново, на около 12 километра източно от село Сливарово и на около 10 километра южно от село Кости. До светилището водят черни пътища, които не са подходящи за лека кола. За ориентир, на места по черните пътища има указателни стрелки за пещерата и други интересни обекти в района. Най-добре да се отиде с джип. Може и пеша, но разстоянието не е малко и ще ви отиде цял ден. Освен това, добре е да имате водач, че понякога дори и местните се объркват из дебрите на Странджа.


Към пещерата

Последната отсечка от маршрута към пещерата е тясна пътека, която се отделя от черния път и за около 5 минути ходене ви отвежда надолу в дола до беседка.


Над пещерата – беседка с параклис

От там пещерата се вижда насреща – с интересен вход, като полукръг, отвътре блещукат запалени свещички. От беседката надолу пътеката продължава още малко, но вече е съвсем стръмна и хлъзгава, минава покрай голяма скала, изкачва се по дървена стълба и влиза в пещерата.


Финалната стръмна пътечка към пещера Св. Марина

А там се натъкваме на толкова свеж и чист влажен въздух, върху нас капе лековита вода.


Входът към пещера Света Марина

Имайте предвид, че пещерата е много близо до граничната ограда и затова, преди да отидете, трябва да се регистрирате в Гранична полиция.

Може да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново за съдействие – за джип и беседа (срещу заплащане).

С какво е интересно мястото

Според предание, подобно на Индипасха, пещерата Света Марина била открита от овчар. Той имал сляп бик в стадото си, който прогледнал, след като потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.


В пещера Света Марина

Местните вярват, че силата на светицата се проявява най-мощно в нощта срещу празника ѝ. Бездетни и търсещи изцеление идвали при пещерата от предната вечер. Преспивали там, но ставали още преди изгрев слънце, влизали в пещерата да се помолят и да отпият по глътка и гърбом си тръгвали – без да се обръщат.


В пещерата

От стените и тавана на пещерата се стича лековита вода, събирана в съдове, по пода са се образували варовикови бели камъчета, наричани перлички, за които се вярва, че носят късмет и здраве. Много хора си отчупват по една малка перличка и си я отнасят вкъщи за здраве.


Лековитата вода в пещера Света Марина в Странджа

В пещерата има и провиралка, но е доста нависоко и е трудно да се провре през нея човек. През нея се провирали моми и ергени с надежда за скорошна женитба. На брачни двойки не било позволено да се провират от там.

Света Марина
Според житието на светицата, тя била едва 16 годишна, когато я подложили на жестоки мъчения, за да се откаже от Христовата вяра, но тя не се отказала – молела се през цялото време, денем я изтезавали, а вечер от молитвите ѝ раните заздравявали.

В българската народна традиция света Марина се счита за сестра на свети Илия, господар на небето, гръмотевиците и дъждовете. Често пъти, когато хората изграждали параклис в чест на единия от тях, недалеч от него строели параклис и в чест на другия. Дори празниците, на които се честват са близки – празникът на света Марина е на 17 юли (третият от Горещниците), а този на свети Илия – на 20 юли (Илинден). Света Марина не казвала на брат си кога му се пада празникът, защото той празнувал като пращал на земята проливни дъждове и гръмотевици.

В Странджа има особена почит към двамата светии, те са нестинарски светци.

Света Марина е смятана за покровителка на водите и брака, светицата помагала на бездетни жени да заченат. Считана била още за повелителка на змиите, лекувала от ухапванията им.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Изкачване на връх Руен

В последната събота на август, когато прогнозата за времето вещаеше чудесно време за планински туризъм, се отправихме към връх Руен – първенецът на Осоговската планина, висок 2251 метра.


По билото на Осоговската планина

От София излязохме около 8.10 часа сутринта, а час и половина по-късно бяхме вече в Кюстендил. След влизането ни в Кюстендил, не беше трудно да намерим отбивката вляво от главния път към хижа Осогово и комплекс Трите буки, тъй като имаше открояващи се отдалеч зелени указателни табелки с надпис ,,к-с Трите буки". Продължихме около 20 километра по стръмен асфалтов път с много завои и след по-малко от половин час бяхме на паркинга пред хотел Трите буки – мислехме си, че от тям някъде тръгва пътеката за Руен.


Хижа Осогово

В хотела сложихме печат номер 27 за връх Руен от 100-те обекта и питахме за пътеката. Упътиха ни, че тя започва някъде от ски-пистата преди комплекса, а на идване видяхме, че ски пистата е между хижа Осогово и комплекс Трите буки.. Затова се върнахме малко назад до хижа Осогово, където оставихме колата и пихме по едно бързо кафе. Един човек от хижата ни обясни по-подробно къде започва пътеката за връх Руен: на около 100-ина метра от хижа Осогово в посока комплекс Трите буки, в дясно от пътя. На самото разклонение има малка табелка, указваща крайната цел – връх Руен, разстоянието до него – 18 км и времето за изминаването му – 3 часа и 40 минути.


Пътеката за връх Руен – започва вдясно от главния път


Пътеката за връх Руен – табелката

И така в 10.25 бяхме в началото на пътеката. Пътеката всъщност се оказа доста широка и не особено стръмна, тъй като е някакъв черен път. Това е гранична зона и навремето там е било пълно с гранични войски, които са прокарали доста черни пътища през планината. Пътеката беше маркирана с червена маркировка.

Черният път върви малко по-ниско от билото, маркиран е и не е стръмен. По-интересно да се върви по билото, защото гледките са във всички посоки. По билото, минаващо през няколко върха има зимна маркировка.


Към връх Руен – застава

След около един час ходене спряхме за 7-8 минути на почивка на една изоставена застава. Там хапнахме малко и продължихме. Около 10 минути след тази застава стигнахме до заслон Превала. Там спряхме само за минута, колкото да го снимаме, тъй като вече бяхме отпочинали. На 50-ина метра след заслона минахме през една дървена беседка с чешма зад нея. Там спряхме само да си допълним шишетата с вода и продължихме. Не много след тази беседка започват поредица върхове, последният от които е връх Руен.


Към връх Руен – заслон Превала

На отиване ние вървяхме по билото и минахме почти през всички върхове. Горе на един от върховете – този преди връх Шапка – направихме втората си почивка – около 10 минути. От там слязохме на пътеката покрай заслон Шапка в подножието на връх Шапка, но на следващия хълм – последният преди Руен, пак се качихме на билото. От там до върха не беше нито много далеч, нито стръмно.


Към връх Руен – гледки от билото на Осоговската планина

В 14.06 часа бяхме на заслон Руен (поредната застава), а две минути по-късно – на самия връх Руен. Бяхме изминали разстоянието от около 18 километра от началото на пътеката до връх Руен за 3 часа и 43 минути със все почивките. Беше си добро темпо.


На върха

Останахме известно време там на върха. В началото имаше мъгла, но не след дълго тя се поразкара, така че имахме възможност да огледаме и поснимаме във всички посоки.

Съвсем близо до връх Руен – само на няколко метра – минава границата ни с Македония. Ние, разбира се минахме за малко и в Македонско. После се върнахме при заслон Руен, направихме си малка почивка и в 14.50 поехме по обратния път.

По пътя на връщане минахме през самия връх Шапка. Оказва се, че в тази посока той е доста по-полегат и лесен за качване. От него също се откриват чудни панорамни гледки във всички посоки.


Връх Шапка в Осоговската планина

След връх Шапка слязохме на пътеката и продължихме по нея без повече качвания. Слизането надолу по пътеката е по-леко. Така без почивка за час и 40 минути, точно в 16.30 спряхме за кратък отдих в дървената беседка преди заслон Превала. Отдихът всъщност се оказа не дотам кратък – почивахме 20 минути. Едва тук усетихме умората. Бяхме минали страшно много километри.

В 16.50 часа продължихме спускането. Да, беше малко по-лесно от изкачването, но умората си казваше думата. Краката ни на моменти не се подчиняваха и на места се спъвахме. Най-накрая, в 18.10 часа пристигнахме в хижа Осогово. Обратният път ни отне 3 часа и 20 минути заедно с почивката.

Там на хижата пихме кой кафе, кой бира и в 18.45 тръгнахме обратно към София. Толкова много ходене пеша не бях ходила никога.

Въпреки многото ходене и умората бяхме много доволни – още един изкачен връх, двехилядник. Гледките по билото на планината бяха невероятни, при това във всички посоки – върхове, била, долини, скални образувания. Гънките на околните хълмове бяха неповторими. Девствените котловини в подножието на върховете също бяха пленителни.


Красиви цветя по пътя към върха


Морени

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

До Плаковския манастир Свети пророк Илия, Великотърновско

Следващото място през този изпълнен със забележителности ден беше Плаковският манастир. Не бяхме го планирали. Той буквално ни се изпречи на пътя. И както става със всяко непредвидено, но интересно нещо, бяхме очаровани от неговата самобитност и история.


Плаковски манастир

До този момент не бяхме чували за него. Пътувайки от село Велчево към Капиновския манастир, на около 2 километра преди него, видяхме табелка ,,Плаковски манастир" и стрелка, сочеща надясно от шосето с надпис ,,50 метра".  Решихме да го посетим на връщане от Капиновския манастир.

Още като слизахме от колата, силно впечатление ми направиха старинните сгради – църквата, кулата-камбанария и жилищните постройки. Почти на прага бяхме посрещнати от свещеника, който след първоначалните поздрави започна да разказва за историята на манастира, интересно, увлекателно, без да пести думите си.

От него научихме, че Плаковският манастир Свети пророк Илия е построен през 1212 година. По време на турското робство е бил опожаряван 7 пъти. Възстановен е през средата на 19-ти век. Бил е един от големите и богати манастири. По времето на социализма е бил изоставен и занемарен.


Църквата

Като цяло това е нерадостната съдба на повечето български манастири. Това е общото между тях. Но иначе всеки си има по нещо уникално и впечатляващо. Това нещо го има и Плаковският манастир.

Най-голямо впечатление от разказа на свещеника ми направиха следните 3 любопитни факта:

- кулата-камбанария, заедно с жилищните сгради са възстановени от майстор Колю Фичето;
- иконите на иконостаса в църквата са рисувани от големия Захари Зограф;
- тук в манастира през 1835 година е била подписана Велчовата завера – това е опит за местно въстание срещу османския поробител, който за съжаление е разкрит, а участниците в него са избити.


В църквата


Камбанарията

През 1935 година по повод 100 годишнината от Велчовата завера в памет на загиналите патриоти е изградена паметна плоча точно под камбанарията.

Разгледахме старинната черква, запалихме по свещичка и след това свещеникът ни въведе в старинната трапезария на манастира – това е сградата точно срещу входа. Все едно влязхоме два века назад. Всичко там – каменните стени, огнището, скромната мебелировка беше от онова време. Но това не беше всичко. Оказа се, че от трапезарията, вдясно от огнището има вход към малък параклис.


Огнището в трапезарията на Плаковския манастир

Поговорихме още малко с домакина – за миналото, за настоящето и най-вече за вярата. Голям проблем е, каза ни той цялото това безверие в днешно време и залитанията встрани. Много отзивчив и мъдър човек...

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Плаж Листи до Синеморец – екзотика и морски гледки в изобилие

До скоро си мислех, че съм посетила всички екзотични, все още автентични и свободни от бетон плажове по българското Черноморие. Неотдавна за моя радост се оказа, че има един, за който все още нямах лични впечатления – плаж Листи до Синеморец. По-долу ще ви разкажа накратко за него, защото е голям, красив и малко познат. В допълнение, посещението до този плаж се предшества от приятен преход с прелестни гледки по брега на морето.


Плаж Листи до Синеморец

Плаж Листи е голям самотен плаж, до който се стига пеша. Името на плажа идва от името на носа – издадената част от сушата точно преди плаж Листи.

Къде се намира плаж Листи и как се стига

Плаж Листи се намира на около 3,3 километра южно от плаж Бутамята в Синеморец. Има пътека и от плаж Силистар, но за нея нямам точна информация. По-долу описвам маршрута от Синеморец.

Отправна точка е южната част на плаж Бутамята в Синеморец. Поема се на юг по платото. Пътеката се движи съвсем близо до морето.


Към плаж Липите до Синеморец

След около 20 минути се стига до плаж Липите – все още автентичен, без арендатори и чадъри.


Плаж Липите до Синеморец

Ако не сте били преди това на него, със сигурност ще ви се прииска да поплажувате. Но внимавайте – плаж Липите през годините е взел немалко жертви, не влизайте навътре, особено при вълнение дори и да сте перфектен плувец!


Плаж Липите – поглед от скалите в южния му край

За Листи се продължава от южната част на плаж Липите. Върви се по обособена пътека по платото като през цялото време се наслаждавате на морските гледки в три посоки. Брегът е скалист и с причудливи форми. Една от тях е Скалата на Сизиф. В интерес на истината не знаех името, научих го от сайта bgnaturetrip.com.


Скалата на Сизиф

Друго чудо е Разделената канара.




Разделената канара

Докато вървите, може да се поодерете на места в поизрастнали шумки.


Гледки по маршрута

След около 30 минути се стига до северната част на залив Листи. От това място се вижда, че в залива има два плажа, като до първия води пътеката, по която вървите. До по-големия плаж се поема по пътеката през гората след първото плажче. През гората се ходи още около 10 минути.


Нос Листи и залив Листи

На плажа се наслаждавате на голям и ненаселен плаж, да не кажа самотен. Птиците спокойно прелитат над главите ви, някои от тях кацат в относителна близост. В плитчините на морето ще се изненадате от богатите му дарове – различни видове рапани и миди.


Плаж Листи

Няколко съвета при посещение на плаж Листи
Плаж Листи е все още напълно автентичен и (за щастие!) несоциализиран. В това се състои както неговото обаяние, така и някои опасности, срещу които трябва да се вземат мерки. Подгответе се и имайте предвид следните съвети:

- не тръгвайте по джапанки, екипирайте се със спортни обувки – след плаж Бутамята има кратко изкачване по скалите, а след Липите за кратко пътеката е доста тясна, освен това на платото има и змии, не са по пътеките, но все пак човек трябва да има ,,едно наум";
- бъдете особено предпазливи при къпане в морето на плаж Листи – голяма част от дъното му е каменисто, той е доста открит и съответно морето образува силни и коварни вълни;
- предвидете си достатъчно време за връщане в изходната точка;
- не забравяйте да се напръскате против ухапвания от насекоми, особено в късните следобедни часове;
- насладете се максимално на всички гледки и на все още екзотичния плаж Листи.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Водопад Срамежливеца: водна красота и грохот над село Камена в Беласица

Водопад Срамежливеца, познат още като Каменишки водопад, е истинско водно бижу, скрито в едно от многото дълбоки дерета на Беласица. Той е висок и красив, шумен и мощен, тече в обособено каменно корито и прилича много на Смоларския водопад. Посетихме го в самото начало на март, точно преди извънредното положение. По-долу ще ви запозная с маршрута до този Срамежлив водопад.


Каменишки водопад Срамежливеца

Откъде започва пътеката към водопад Срамежливеца

Пешеходният маршрут към водопад Срамежливеца започва от южните покрайнини на село Камена. Селото се намира на около 15 километра западно от Петрич. Отправна точка са бунгала Камена, до които води асфалтов път.

Как да стигнете до тях? Самото село Камена е разположено малко по-южно от шосето към другите беласишки села, край които има водопади. Към селото има два основни подхода от това шосе, но аз ви препоръчвам да използвате по-близкия спрямо Петрич, тъй като при по-далечния пътят е по-лош. Завивате към село Камена и карате все направо. В покрайнините на селото пътят се разклонява. На това място трябва да свиете вляво и да пресечете реката по мост. След моста са бунгала Камена.


В началото на пешеходния маршрут към водопад Срамежливеца

Съвсем близо до тях в гората има стара почивна база с порутени бунгала. Край базата е удобно да оставите колата. Точно там започва пътеката.

Приблизителни координати: <41.360670, 23.072833>.

Особености на маршрута

На места по пътеката се вижда зелена маркировка. В началото се върви покрай реката, първо от лявата ѝ страна, после от дясната. След 10 минути ходене пак се минава от лявата страна (това е всъщност десния бряг) по мост и малко след него започва изкачване, олекотено на места с обособени в земята стълби. 25 минути след началото се стига до беседка, а от там надолу към реката са последните метри до водопада.


Финални метри на пътеката към водопада

Подсигурени са с парапет и дървени стълби и се вземат за около 5 минути. До последно водопадът остава скрит. Като слезе човек в края на стълбите при реката и погледне наляво към водопада, направо ахва. Истинска красива водна изненада!


Водопад Срамежливеца и платформата

Пред водопада е изградена дървена платформа за наблюдение.


Водопад Срамежливеца

Общо целият маршрут от старите бунгала в края на с. Камена до водопад Срамежливеца се взема за около 30 минути.

Красотата на водопада

Водопад Срамежливеца е невероятно красив и мощен, с права струя. Пада от 21 метра височина по издълбано от водата каменно корито. Водните му пръски се усещат от дървената платформа, че и малко преди нея.

Водопадът е пълноводен през цялата година, но са го кръстили така, защото е бил много скрит и труднодостъпен. Сега, за щастие, вече не е така с обособената пътека.


Водопад Срамежливеца съвсем отблизо

В търсене на още водопади по река Камешница

В началото на пешеходния маршрут е поставено информационно табло. Според него, по река Камешница над селото има 7 водопада, един от които е Срамежливият водопад. Ние за тези 7 водопада бяхме прочели и преди идването ни към село Камена и се опитахме да ги локализираме по картата bgmountains.org с идеята да видим и някои от останалите. В крайна сметка видяхме още два, които се намират до железен мост на черен път малко по-нагоре по реката.

Как да стигнете до моста? От беседката преди спускането към водопада, трябва да се тръгне по черния път нагоре. Той се извива в противоположна на водопад Срамежливеца посока. След десетина минути ходене пътят се включва в по-широк черен път. На това място трябва да се поеме надясно (в южна посока) по черния път. Малко след това включване пътят се разделя на два пътя – левият е маркиран в жълто маршрут към хижа Лопово, десният е към железния мост. Така че ние на това място държим дясно.

След още около 15 минути ходене се стига до железния мост. Единият от водопадите – това е водопад Четала съгласно картата bgmountains.org – се намира над моста – там, откъдето се спуска реката. Падовете са няколко и в различни посоки, за жалост няма добра видимост към тях.


Каменишки водопади: Четала – този над моста

Другият водопад, който ние видяхме е точно под моста. Веднага след моста вдясно може да се слезе няколко метра надолу към реката, но не съвсем до нея, че е опасно. Трябва много да се внимава, защото няма пътека и е стръмно.


Каменишки водопади: водопадът под железния мост

Ние след като видяхме тези два водопада се върнахме обратно към колата, тъй като се смрачаваше и нямахме повече време за изследване. Все пак, имаме план някой път да се върнем в района и да се изкачим до високите части на планината. Тогава, живот и здраве, надявам се да успеем да видим още от водопадите на Беласица.

Да споделя и още малко личен опит. Ние от беседката първоначално тръгнахме по едва различими останки от пътека в посока юг-югоизток (т.е. противоположна на пътя нагоре, който описах). Бяхме видели на картата този брод и после съвсем кратък участък без пътека, които да ни изведат директно на черния път малко преди железния мост. Мислехме, че така ще стигнем по-бързо, но уви! Малко след беседката попаднахме на много обрасло място, където едвам намирахме пролука през храстите. Допълнително, дебелата шума по земята създаваше трудности, на места направо потъвах в нея. Наистина, участъкът беше кратък, но не стигнахме по-бързо. Пресякохме още един черен път – и той беше много обрасъл, преди да се изкачим до горния, водещ към железния мост. После се върнахме по маршрута, който ви описах първоначално и съжалихме, че така сме се лутали без път уж за по-накратко. Да знаете, да не се подлъжете и вие.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Древният тракийски град на мъртвите в местността Пропада край Малко Търново

Беше летен ден, изпълнен с много впечатления от няколкото интересни забележителности край Малко Търново, които вече бяхме посетили. Отправяхме се към следващото интересно място в мистичната Странджа – древният могилен некропол в местността Пропада. Бяхме попрочели тук-там за мястото, но не знаехме какво точно да очакваме.


Древна гробница в местността Пропада

Сега вече мога да кажа, че това беше поредното забележително място, свързано с траките, което посетихме. Място, обвито в мистика и дълбока тишина, кротко пазеща покоя на мъртвите.

Известно време след това наше първо посещение направихме и второ, този път с приятели. Мястото си беше все така тихо и загадъчно и макар да знаехме какво ще видим, пак ни беше интересно

Как се стига до некропола в местността Пропада

С кола се стига почти до самия некропол. От Малко Търново се поема в югозападна посока по шосето от Бургас към българо-турската граница. Малко, след като се излезе от градчето има кафяви табелки. На около 4,5 километра след Малко Търново, на един голям обратен завой, вдясно от шосето трябва да се отбиете за некропола по тесен асфалтов път, по който се кара почти един километър до некропола. На места по това тясно шосе има бяло-синя маркировка. В един момент в дясно от шосето се появява табела за некропола. Там срещу табелата има отбивка, удобна за паркинг. Оставяте колата и тръгвате по пътеката в указаната посока.


Към могилния некропол в местността Пропада

Първо се пресича реката по дървено мостче и се продължава по горска пътека.


Местност Пропада: по дървеното мостче

Няма и 5 минути ходене и се стига до началото на некропола, за което подсказва информационна табела със схема на най-важните обекти. Междувременно по пътеката до некропола могат да се видят следи от стари градежи.

Съвет: разучете внимателно информационното табло и най-вече схемата с разположението на гробниците, тъй като няма добре отличима маркировка.


Местност Пропада: по пътеката

За да обиколите некропола си планирайте поне 40 минути. Най-интересната част от него е голямата куполна гробница в края на маршрута.

Нашето посещение до могилния некропол в местността Пропада

Както вече споменах, ние посетихме този уникален град на мъртвите в един ден с няколко знакови за Странджа места – тракийската куполна гробница в Мишкова нива и гробницата на Бастет.

След кратката обедна почивка със скромно хапване в Малко Търново се насочихме към местността Пропада. Използвахме картата на Гугъл за упътване, въпреки че установихме неточност в нея. Според картата, до светилището няма асфалт, а в действителност се оказа, че има, както описах по-горе.

И така, паркирахме колата, минахме по дървеното мостче и тръгнахме нагоре по пътеката. Първо се впечатлихме от останките от каменни зидове, повечето от които с доста мъх по тях. След това видяхме информационното табло в началото на некропола и започна същинската част от разглеждането на обекта.


Могилен некропол в местността Пропада

Видяхме един цистов гроб, разгледахме го с някакво страхопочитание, после още един и още един. Продължихме нагоре по хълма и видяхме още много подобни гробове.

Едно пояснение: под цистов гроб се разбира гробна камера, изградена от каменни плочи.


После се натъкнахме на първата от гробниците, след това и на другата (снимката в началото на статията). За да се видят и останалите, трябва да се продължи нагоре по хълма.

Обозначенията са скромни, затова както писах по-горе, човек трябва да се ръководи от схемата на информационното табло.

Това е третата гробница.


Пропада – третата гробница

Макар и трите гробници, за които ви казах до тук да се считат за римски, третата е доста различна от първите две – изградена е от ломен камък, докато първите две са с цели плочи. И трите гробници се отнасят в периода 2-4 век.


Тракийска куполна гробница в местност Пропада

Кулминацията на посещението ни беше голямата тракийска куполна гробница отгоре на хълма в края на маршрута. Нейната датировка е 5-3 век пр.н.е.


Куполът на гробницата

Според информационната табела проучването на обекта започва през 1979 година, като по-късно е било прекъснато. През 1999 година започва ново проучване, продължило няколко години, по време на което са открити и проучени останалите обекти – гробове и гробници.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Бистришки водопад: истинска рилска перла

Пролет, време за водопади...

Залинели от дългата зима, някак жадно се вкопчихме в този слънчев и топъл априлски ден. Решихме да го посветим на един рилски водопад – Бистришкият водопад край Дупница. Бяхме чели, че посещението съчетава сравнително лек планински преход в Рила с красиви гледки и водопад за капак.


Бистришки водопад

Тази статия е посветена на нашето посещение до Бистришкия водопад. Да си призная, не бяхме чували за него до скоро. Затова и не очаквахме да е кой знае какво, когато подочухме, че има такъв водопад. Видяното обаче, надмина всички наши очаквания. Ето и подробностите.

Как се стига до Бистришкия водопад
Пътеката към Бистришкия водопад започва в югоизточния край на Дупнишкото село Бистрица, което се намира на около 75 километра от София. Тези километри се изминават за около час.

Като влезете в Дупница (откъм София) пропускате отбивката в ляво за Паничище и Седемете рилски езера и хващате следващата голяма отбивка в ляво за парк Рила. Шосето минава покрай едноименния дупнишки квартал Бистрица, подминава го и на следващото кръгово кръстовище вече има и указателна стрелка за село Бистрица – на първия изход от кръговото. От това кръгово кръстовище до село Бистрица не е много път – 2-3 километра. Селото се вижда в далечината, точно в подножието на рилските хълмове.

В село Бистрица указателни табелки за пътеката към Бистришкия водопад няма. Добър ориентир е църквата, чийто купол се вижда отдалеч. Заобикаляте я отляво и после продължавате все направо, докато стигнете до един голям за мащабите на селото паркинг. От паркинга, право нагоре започва пътеката. Там в началото й има информационно табло за пътеката, от което е видно, че последната е облагородявана по европроект.


Началото на пътеката в края на паркинга

Екопътеката

Както споменах в предния раздел, пътеката към Бистришкия водопад започва от един голям паркинг в югоизточния край на селото. Тя представлява стабилен черен коларски път, криволичещ в красивата клисура на река Бистришка. Разделена е на множество отсечки от няколко опорни точки, информация за които има на информационна табела в почти всяка една от тези опорни точки.


Информация за маршрута

Да поясня, че в цялост тази пътека подминава Бистришкия водопад и завършва в природния феномен Морени. Обект на тази статия е частта от пътеката, започваща от село Бистрица и стигаща до водопада и пътят наобратно. Разстоянието от село Бистрица до водопада се изминава за около час и 50 минути в посока. Следва описание на маршрута.

Аз бих разделила маршрута от паркинга на село Бистрица до водопада на три етапа:

етап 1: от паркинга до скалистото плато над Бистрица, което е обозначено като точка 3 (Ветрен камък) в гореспоменатите информационни табели – 40 минути;
етап 2 : скалистото плато – местност Влашка бара (точка 6 от табелките) – 35 минути;
етап 3: местност Влашка бара – Бистришки (точка 7) – 35 минути.
В следващите редове ще дам и малко повече информация за всеки от тези етапи.

Етап 1: паркинга – скалистото плато над Бистрица (т. 3: Ветрен камък)

Това, според мен, е най-трудният етап, тъй като денивелацията е най-голяма. Освен това маркировката се губи на места. Все пак, гледайте в краката си – по някои камъни има червена боя за ориентация. Това е голяма част от маркировката през този етап.

На няколко места в този етап пътеката се разделя на два клона, които впоследствие се събират. Има и други разклонения, които са предимно в началото на пътеката, малко след паркинга. Важно е да знаете, че вашата посока е нагоре от паркинга и после вдясно – така криволичи пътеката (изток – югоизток).

Етапът се изминава за около 40 минути.

Като стигнете скалистото плато (Ветрен камък) може да си направите и първата почивка.Там от скалите се открива много красива панорамна гледка към село Бистрица, а и много по-надалеч.


Панорамна гледка от скалистото плато

Етап 2 : скалисто плато – местност Влашка бара (точка 6 от табелките).

Този етап е значително по-лек от предишния. Пътеката лъкатуши покрай река Бистришка в красиво дефиле. На места се чува силен плясък на води – знак за близки, макар и трудно видими от тази пътека водопади.


По пътеката

Етапът се изминава за около 35 минути и няма разклонения на пътеката, които да ви объркат.


По пътеката

Етапът завършва с една дървена беседка с ручейче покрай нея. Зад беседката има отклонение за хижа Иван Вазов. Посоката към Бистришкия водопад е вдясно пред беседката – пресичате ручейчето и продължавате.


Беседката в края на етапа

Етап 3: местност Влашка бара – Бистришки водопад (точка 7 от табелките)

Последен етап от маршрута Бистрица – Бистришки водопад. Този етап по трудност, гледки и продължителност прилича много на предишния, с тази разлика, че завършва с крайната цел на разходката.

Ето и една забележителност в тази част на пътеката, която рязко контрастира с типичните планински гледки


По пътеката

Етапът се изминава за около 35 минути.

Нашето посещение до водопада

Водопадът се оказа просто страхотен. Така красив и уникален с многото си падове, с голямата си височина и с невероятната си сила. Без колебание мога да кажа, че това е най-красивият рилски водопад и един от най-мощните и красиви български водопади, които съм виждала, а в това отношение имам богат опит


Бистришки водопад

Водата на Бистришкия водопад пада от високо – от около 35 метра, разлива се на множество падове и водоскоци, кой от кой по-красив и мощен. Поради цялата тази сила, водопадът е бял, като перла – цял изтъкан от пенливи и игриви води. Хладни води. От него лъха хлад и свежест, дори и при слънчево и топло време. Водите се стичат по огромни скали и всичко това сред свежа иглолистна гора.



Бистришки водопад в Рила

В дясно от мостчето пред водопада има пътечка до горната му част – кратка и лека. Ние не пропуснахме да видим и горните водопадски картини.


Бистришки водопад: един от горните падове


Бистришки водопад: поглед отгоре

Накрая, да кажа, че преди време посетихме един друг Бистришки водопад – край софийското село Бистрица. Имената определено са идентични. Друго интересно съвпадение е името на местностите около тези два водопада – и двете се наричат Самоковището. Как мислите, не е ли странно? Споделете, ако имате повече информация!

https://drumivdumi.com/