• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 May 2021, 07:06:56

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12800 Posts

Шишман
5000 Posts

Panzerfaust
805 Posts

Лина
716 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21251
  • Total Topics: 1334
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 44
Total: 45

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Изгубихме се в Родопите за седмица


Hatshepsut

400 г. Арбанаси пази Колелото на живота


Църквата ,,Рождество Христово" е един от най-старите храмове в село Арбанаси и е обявена за паметник на културата с национално значение. Намира се в югозападната част на архитектурно курортното селище в близост до друг стар храм ,,Св. Архангели Михаил и Гавраил", до манастира ,,Св. Николай Чудотворец" и до бившата резиденция на Тодор Живков. Построена е със средства на богатите арбанашки търговци, чийто имена са изписани на гръцки език за поколенията във всяко едно от отделенията. Сред тях се четат имената на Евгения, Кир, Тодор, Стати, Георги. За майсторите стенописали храма се знае, че са от Атон, но за съжаление те никъде не са оставили своите имена. Знае се само, че църквата е била зографисвана на етапи и това е продължило почти един век – от 1597 до 1681 г.

Сградата представлява масивна каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м. в чиято източна част се издига апсидата. Състои се от: наос – (мъжко отделение) и притвор (женско отделение), галерия, заобикаляща ги изцяло от север и от запад, а на изток завършваща с параклис носещ името на Свети Йоан Кръстител. Църквата е една от малкото изписани по българските земи по време на османското владичество и именно стенописите са тези, които я правят уникална и неповторима. За разлика от повечето български църкви, в които се представят основно и изключително събитията, свързани с Христос, тук има сюжети и сцени от цялата Библия.

Най-ранни са стенопосите от наоса,

които са завършени през 1597 г.

От този период са няколко композиции, сред които ,,Страшният съд" и ,,Рождество Христово". Всъщност стенописите в наоса са по-опростени и достъпни за човешкото възприятие. В апсидната ниша са представени Св. Богородица, даването на светото причастие, или т.нар. евхаристия и светците, създали литургията, чието изобразяване е известно още като мелисмос. В първия регистър, разположен по северната и южната стени на наоса са представени светците воини: Св. Димитър, Св. Георги и Св. Нестор, а също и светците лечители и безсребреници: Св. Панталеймон, Св. Козма, Св. Дамян и Св. Трифон. Над тях има фриз от медальони, в които са представени десетки християнски светци и светици. Следващите регистри са заети от сцени, илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. Върху западната стена е изписана сцената ,,Преображение Господне", а под нея се намира композицията ,,Успение Богородично", от двете страни на която са изписани темите ,,Рождество Богородично" и ,,въведение на Мария в храма". Върху свода на наоса се извисяват изображенията на Христос – Емануил, Христос Пантократор и Св. Троица.

Живописта в женското отделение – притвора е завършена през 1638 г. По стените и свода са представени различни цикли и теми като: ,,Акатист Богородичен", ,,Древо Йесеево", отново ,,Страшния съд" и други. Доста интересни са стенописите от ,,Древо Йесеево", които същесвуват в много малко наши църкви и предствят библейския разказ за произхода и предците на Божия син, Исус Христос. Отделно в друга тематична група стенописи пък е разказът за самия Исус от момента на раждането до разпъването му на кръст и Възкресението. По южната и западната стени са пресъздадени композициите ,,Покров Богородичен", ,,О тебе радуется" и ,,Сватбата в Кана Галилейска".

В галерията на църквата пък са представени два основни тематични сюжета: ,,Суетният живот в лъжливия свят" и ,,Колелото на живота", придружено от зодиак.

Двете темиса доста сериозно отклонение от

строгите канони на църковното стенописване

тъй като са светски. Те представят идеята за вселената, за планетите, от които тя е съставена и за мястото на човека в нея. В стенописите може да се види и миниалог или календар, който показва в картини и образи всеки един от църковните християнски празници. Църковният календар започва от месец септември и завършва с август и със сцената на отрязването на главата на Свети Йоан Кръстител. Някога, когато църквата е била дестващ храм, в галерията е имало маси и пейки, на които хората са идвали да почетат с храна и вино паметта на починалите си близки и роднини. Обичай, който не е характерен за българските църкви и за българската църковна и религиозна традиция.

Доста любопитно е, че върху стените на църквата ,,Рождество Христово" присъстват и 12 изображения на персонажи, които не са свързани с християнството: математикът Питагор, философите Аристотел и Платон, поетът Омир, историкът Плутарх, лечителят Гален, законодателят Солон и дори пророчицата Сибила. Според експертите по църковна стенопис тяхното създване е породено от хуманистичните тенденции на епохата, в която се е намирала по онова време свободна Европа и които са достигнали и до поробените български земи чрез иконописите. И още едно от нещата, които правят църквата ,,Рождество Христово" уникална, това е откритият преди няколко години от специалиста Пламен Събев стенопис ,,Разкаянието и обесването на Юда Искариотски". Този стенопис почти не може да се открие в останалите български храмове, освен в още два храма в Арбанаси: църквата ,,Св. Атанасий" и манастирът ,,Успение Богородично".

Нещо, което учудва повечето от посетителите на църквата ,,Рождество Христово" е

изобразената над входната врата

,,еврейска" звезда с шест лъча.

Всъщност оказва се, че това е Витлеемската звезда, която след това се превръща в еврейски символ. И в това няма нищо учудващо, та нали Божият син, Исус Христос, в крайна сметка е евреин. И другото, което кара туристите да ококорват очи са ,,нацистките пречупени кръстове", които се появяват върху дрехите на някои от светците от стенописите. Всъщност т.нар. ,,нацистки" кръстове са хилядолетия по-стари и от нацизма и от Хитлер и изобщо не са открити от тях. Пречупеният кръст, или свастиката е познат още от вековете преди Христа на народите в Азия, където е бил соларен знак и е изобразявал слънцето и неговите лъчи. Та нали и днес много от децата рисуват почти по същия начин това небесно светило. Само дето не изкривяват лъчите му встрани. А ако човек се вгледа по-внимателно в пречупените кръстове върху дрехите на светците, ще види, че техните лъчи са пречупени в посока, обратна на тази на нацистките кръстове.

Според историците през първите години след създаването си църквата ,,Рождество Христово" в Арбанаси е обикновена енорийска църква. След това обаче

се превръща в част от един

цял комплекс и резиденция

от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската в периода, когато тя е била под църковната юрисдикция на гръцката Цариградска патриаршия. А заради уникалните стенописи и сложната, изключително богата и всеобхващаща иконографска програма, специалистите наричат ,,Рождество Христово" още ,,църква енциклопедия".

https://www.monitor.bg/

Hatshepsut

Тектонски гребен Калето край Реселец: геоложко чудо от мезозойската ера


Тектонски гребен Калето

Мястото е определяно от учените като рядко срещан геоложки феномен. Там ще добиете представа как са изградени огромните варовикови скали, характерни за целия район. В допълнение, може да разгледате античен римски път и останки от късноантична и средновековна крепост.

В района е обособена екопътека, чийто маршрут освен интересен, е и сравнително лек. Ние бяхме там през втората половина на февруари и го обходихме за три часа, без да бързаме. За това време се завирахме и изкачвахме къде ли не, за да попием максимално от магията на мястото.

Тектонски гребен ,,Калето" е природна забележителност, защитена през 1961 г.

В следващите редове ще ви разкажа как се е образувал скалния феномен, как да стигнете до него и какво да очаквате от маршрута.

Какво представлява природен феномен Тектонски гребен

Скалният феномен представлява огромно срутище от варовикови блокове отцепени по пукнатини и запълващи дълъг карстов каньон с площ над 57 хектара, дължина около 750 метра и височина 30 – 40 метра (това са размерите, посочени на информационното табло в обекта, според сайта на Геоложките феномени дължината на ждрелото е около 600 метра). Бил образуван през Мастрихткия век на Кредата (преди 68 – 72 милиона години). Чували ли сте за току-що споменатия век? Аз не бях, затова се поразтърсих за информация.

Последните три геоложки ери са палеозой, мезозой и неозой, като ние живеем в неозоя. Мезозоят от своя страна е наричан ерата на влечугите и се състои от три периода – триас, юда и креда. Мастрихткият век е последният етап от периода креда.


В Тектонски гребен Калето край Реселец

Да се върна на така нареченото Пропадало. Първоначално, то е описано като млада блокова структура – тектонски грабен (и от там днешното му популярно име). В геологията под грабен се разбира дълбока релефна долина, образувана от потънала земна кора, между два тектонични разлома. В хода на научните изследвания по стените на структурата не се установят следи от движения, а съставът на блоковете се оказва напълно идентичен със скалите от стените на каньона. По тази причина първоначалната теза за тектоничния произход на феномена бива отхвърлена и се приема ново обяснение за неговото образуване.

Според това ново обяснение, вследствие на слаби движения на земната кора с течение на времето са се получили вертикални пукнатини във варовиковите скали. Процесът продължил с цялостно разтваряне на варовиците между отделни вертикални пукнатини, оформяйки грабеноподобна структура – малко карстово ждрело с високи отвесни стени. След това е започнало отцепване на огромни блокове от стените на ждрелото, които падат в него под различен ъгъл и постепенно оформят днешната удивителна гледка от гигантски каменни паралелепипеди, някои от които са с височината на стените му. Процесът продължава и в наши дни, поради което широчината на каньона достига на места до 100 метра.


Високите стени на долината – Тектонски гребен Калето

По-подробно и по-научно обяснение може да погледнете в сайта на Геоложките феномени в България, финансиран от фонд Научни изследвания.

Къде се намира и как се стига

Началната точка на пътеката се намира на около километър западно от село Реселец. Самото село е разположено на 6.5 километра югозападно от град Червен бряг.

За да стигнете до началото на пътеката, влизате в Реселец откъм Червен бряг и продължавате направо почти през цялото село, докато стигнете моста над реката – река Ръчене. Минавате по моста и продължавате след него по улицата вляво, която е успоредна на реката. По нея излизате от селото и после продължавате още около километър до началото на маршрута.

За ориентир, там има чешма, беседка и обширно място за паркинг. След беседката се виждат информационните табла за екопътеката.

Според информацията, екопътеката се състои от три части, наречени съответно: Тектонски гребен Калето, над Каньона и Скалните кукли. Първите две образуват кръгов маршрут, а третата част е отделен лъч. Следват подробностите.

Особености на маршрута

Начална точка: 43.237349, 24.012932.

Най-общо кръговата част от пътеката представлява силно сплескана елипса, като двете ѝ дълги дъги са условно казано успоредни на река Ръчене. Голямата ос на елипсата е идеално ориентирана североизток – югозапад. На отиване се движим в посока североизток, а на връщане в противоположната – югозапад. Това е главната пътека като по нея има множество малки разклонения. Туристическа маркировка няма, но табелките ,,пазете чисто" са разположени начесто по основната пътека и мога да служат като вид маркировка.

От паркинга, минаваме по моста и след това тръгваме по дървените стълби вдясно. Асфалтовият път направо, който води към изоставената хижа Момина сълза, може да ни се струва по-примамлив, но той е за на връщане.

Стълбите преминават в тясна пътека, която не след дълго се разклонява – направо и наляво. Ние завиваме наляво към Тектонския гребен. Това е важно да го знаете за ориентация, защото табелки няма.

Продължаваме по пътеката и след броени минути влизаме в каменния свят на Тектонския гребен. Той си е направо смайващ. Както вече споменах, такова чудо не бях виждала – разнообразни по форма масивни скали и пътека между две огромни отвесни плочи – Пропадалото.


По маршрута в Пропадалото край Реселец

Вървим си по пътеката, говорим си и се оглеждаме. Не след дълго, вляво се отделяме по странична пътека към близкия процеп. Това е пещера Темната дупка. Влизаме вътре, въпреки надвисналите отгоре канари, и стигаме до разширение, което просветлява в горната си част. На това място от едната ни страна се вижда пропаст, а от другата – стръмно, затова се връщаме обратно към изхода и после на основната пътека. Малко след това се качваме на първото панорамно място по маршрута – една от многото пропаднали масивни скали.


Темната дупка

След нея продължаваме по протежение на каньона. Минаваме близо до единия отвесен масив, а там виждаме разцепена скала – Отсечената скала.


Отсечената скала

В основата забелязвам малка интересна скала, която прилича на паметна плоча. Продължаваме по протежение на масива към отсрещния съвсем тесен процеп и минаваме през него, което се оказва предизвикателство заради стръмния терен в самия процеп.


Процепът със стръмнината

Веднага след него вляво се качваме на близката канара, която е второто панорамно място. Гледките оттам са страхотни.


Панорама в Пропадалото

Слизаме от панорамната скала и по леко хлъзгава заради влажните камъни пътека навлизаме в гора и постепенно правим завой наляво, включваме се в черен път, а малко след това го напускаме до информационно табло, при което пак завиваме наляво. Там хващаме обратната дълга дъга на елипсата и се движим като цяло успоредно на реката.

От началото на разходката ни до този завой сме вървели и разглеждали около час и половина.

Маркировката под формата на табелки ,,Пазете чистота" продължава да ни съпътства. В един момент, на другия бряг на реката отвъд храстите мяркаме воденицата-караджейка, за която сме прочели в току-що подминатата информационна табелка. Малко след това се отбиваме по тясна пътека вляво и стигаме до поредното любопитно място – тясна висока кухина между няколко скали.

Около 30 минути след гореспоменатия завой стигаме до масивна опустошена постройка – бившата хижа Момина сълза. На вас може да ви отнеме и доста по-малко време, особено ако пропуснете гореспоменатата кухина.

Личи си, че хижата някога е била подобна на почивна станция. Сега е като разложен скелет – жалка, но все пак даваща представа какво е било. Срещу хижата нагоре започват дървени стълби към крепост Калето. Стълбите са 235 и се изкачват за по-малко от 10 минути. Преди самото кале се пресича добре запазен римски път. Над него се виждат ясно останките от крепостта.


Римски път

Стълбите свършват на малка билна поляна с парапет, пейки и беседка. Оттам чудесно може да се наблюдава отсрещната отвесна стена на каньона и нейните съставни блокове – истински вертикален разрез.


Гледка от платото

Виждаме силует на добре очертана гъдулка (забележителност Гъдулката) и изчертан от скални пукнатини кръст.


Гъдулката

Тръгваме надясно, за да видим отсрещната плоча от друг ъгъл. Вървим за кратко по затрупани с пръст крепостни руини. Стигаме до ново място с невероятни гледки. Връщаме се към пейките и тръгваме в противоположна посока. Внимаваме с пропастите и кабелите. В тази част затрупаните крепостни останки са повече, но пък си личат и повече иманярски набези. Има ли спасение от тях?


Крепост Калето – останките са масивни

При иманярските изкопи попадаме на парченца стара керамика. В този участък виждаме и сравнително добре запазена крепостна кула, както и нова доза панорами към тектонския феномен.


Крепост Калето

Връщаме се към хижата, минаваме в предната ѝ част. Оттам започва асфалтов път, в началото споменах за него, по който се връщаме към паркинга.

Това беше кръгът на екопътека Тектонски гребен, който ние изминахме за около 3 часа. Не сме бързали. Успяхме да се потопим изцяло в любопитния и чудат каменен свят.


Скалните кукли

Пътеката има още едно разклонение – по черния път от паркинга, в посока обратна на тази, по която сме дошли от Реселец. Той води до други интересни скални форми, познати като Скалните кукли. Пътят е стабилен и може да се измине с лека кола. Краят на маршрута се пада при язовир Реселец. Преди това на широката поляна се извисяват самите Скалните кукли.


Язовир Реселец

На връщане към Реселец се отбиваме да разгледаме отблизо воденицата-караджейка, която мярнахме от пътеката. За съжаление, воденицата е затворена, но все пак придобиваме представа за нея.


Воденицата

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Хотнишкият водопад и близката екопътека


Хотнишки водопад

С какво е интересен водопадът

Хотнишкият водопад със своите 30 метра височина е най-високият водопад около Велико Търново и не отстъпва нито на Еменския, нито на Капиновския водопад по чар. Водите му падат сред високи скали, образуващи малък каньон на реката, която го захранва – река Бохот. Водопадът ,,работи" през цялата година – да, много по-пълноводен е през пролетта след снеготопенето, но от друга страна той не пресъхва през летните месеци.

Красотата на пейзажа прекрасно се допълва от синьозелените води на езерото, жадно поглъщащо водите на водопада.

Хотнишкият водопад е известен още под името Кая бунар (от турски – извор в скалата). Река Бохот, която го захранва, е дълга 32 километра и извира край великотърновското село Ново село, минава през село Балван и след това покрай село Хотница, за да продължи към Дунавската равнина и накрая да се влее в река Росица, недалеч от останките на античния римски град Никополис ад Иструм.

Екопътека ,,Хотнишки водопад"

В ляво от водопада, залепнала за високите скали, започва Хотнишката екопътека. Тя не е от големите – дължината й е само около километър и половина и се изминава за има-няма половин час, но е много интересна. Пътеката се движи нагоре по реката и стига до горната част на каньона, обхождайки цялата каскада Хотнишки водопади по река Бохот.

Пътеката започва с каменни стъпала нагоре, които стигат до малка площадка точно над големия водопад. След това пътеката продължава още нагоре като се редуват каменни и дървени стъпала и мостчета.


Хотнишка екопътека

След първата дървена стълба от екопътеката се открива красива панорамна гледка към близките поля. След това се минава през едно много тясно място между скалите с подсигурена с решетка гледка към реката.


Тясното място


Гледката през решетката

Малко по-натам по пътеката следват няколко интересни дървени стълби. По-нагоре по реката има още интересни водоскоци и малки водопади.


Хотнишка екопътека: още водопади

Пътеката излиза отгоре на каньона. Докато се движи човек по нея, може да се любува на реката, нейните водоскоци и високите скали наоколо, образуващи каньона.


Високите скали на каньона

Хубаво е, че пътеката е подсигурена с дървен парапет, който служи за помощ и при изкачването на стъпълцата, и после на обратно при слизането. Най-отгоре се излиза на широка ливада с чешма за напояване на животни. Там наблизо минава и шосето към близките населени места. По него можете да се върнете до паркинга пред водопада, но най-добре човек да се върне обратно по пътеката – така ще види всичко най-интересно още веднъж.

Как се стига до Хотнишкия водопад

Водопадът е много лесно достъпен – до него се стига с кола. Той се намира на около 230 километра североизточно от София и на около 20 километра северно от Велико Търново – малко след село Хотница, Великотърновско. Ориентир: за село Хотница трябва да минете през село Самоводене. Озовете ли се в Хотница, минавате през мегдана и малко след него завивате по шосето надясно. Преди време беше малко неясно, но сега си има упътващи табелки.

Шосето стига почти до реката. Спирате на широкото, пресичате реката по дървеното мостче и сте пред водопада.
Насладете му се!


Пред водопада

Посещението до Хотнишкия водопад може да се комбинира с посещение до античния град Никополис ад Иструм край село Никюп, а също и с посещение до Еменския и Зараповския водопади.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

20 April 2021, 08:25:35 #49 Last Edit: 20 April 2021, 18:26:06 by Hatshepsut
Копривщица: усещане за борбен плам и възрожденски дух


Копривщица: къщата на Ненчо Палавеев – благодетел на Копривщица

Поводът за тази статия е последната ми разходка по копривщенските калдъръми сред красивите цветни къщи в тази очарователна средногорска котловина. Бях в група с още няколко български блогъра – запалени туристи. По време на посещението имах разговор с няколко местни копривщенци. Това, което ми направи силно впечатление е колко много местните тачат историята си и как си предават различни случки от нея ,,от уста на уста".

Копривщица се намира на около 108 км източно от София, които се изминават за около час и 40 минути по живописния подбалкански път.

Най-интересните забележителности в Копривщица съвсем естествено са свързани с историята на градчето. Аз няма да ви я разказвам, но все пак, преди да ви ги опиша, ще спомена няколко любопитни факта за Копривщица.

9 любопитни факта за Копривщица

В Копривщица на 20 април 1876 г. пуква първата пушка в Априлското въстание

Как става това? На 14 април 1876 г. в местността Оборище се провежда общо събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг с център Пловдив (по-късно преместен в Панагюрище), който е включвал Тракийската низина, Средногорието и част от Родопите и чийто главен апостол е бил Панайот Волов. На събранието се взема решение подготвяното въстание да бъде обявено на 1 май. За голямо нещастие обаче става предателство и многобройни турски части се впускат към Панагюрище и Копривщица, за да заловят водачите на въстанието. Каблешков събира въстаниците и с голяма част от тях се насочва към конака. До моста при конака един от бунтовниците – Георги Тиханек вижда турско заптие и го убива с пушката си. След това въстаниците щурмуват конака. Така пуква първата пушка в Априлското въстание.

В Копривщица е написано прочутото Кърваво писмо

След първата пушка и щурма на конака Тодор Каблешков пише и изпраща писмо до околните села и Панагюрище, за да извести за събитията в Копривщица и да призове и другите места да се вдигнат на бунт. Писмото е подпечатано с кръст от кръвта на убитото заптие.

Богатите копривщенци откупват Копривщица и я спасяват от кървава съдба и пепел

Както знаем, Априлското въстание е жестоко смазано и потопено в кръв, а разбунтувалите се селища са изпепелени. Копривщица обаче е спасена, благодарение на огромен откуп, даден от местни първенци.

В Копривщица е създадено едно от първите класни училища

В Копривщица през 1846 Найден Геров създава второто класно училище в България. Първото е открито през 1843 г. в град Елена от Иван Момчилов.


Копривщица: класното училище

Много известни български възрожденци и революционери са родом от Копривщица

Копривщица е родно място на:

революционера Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев);
Найден Геров – български писател и общественик, създател на класното училище в Копривщица;
Йоаким Груев – просветител, учител, книгоиздател и общественик;
поета Димчо Дебелянов;
видния апостол в Априлското въстание Тодор Каблешков;
Любен Каравелов – поет, писател и борец за свобода;
Петко Каравелов – политик, брат на Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, жената на Яворов;
Ненчо Палавеев – едър за времето си предприемач, известен като ,,Благодетелят на Копривщица", тъй като освен че приживе е подпомагал градчето, след смъртта си завещава всичко на него
и много други български родолюбци.

Първият превод от френски на български на романа ,,Граф Монте Кристо" е направен от Тодор Каблешков

Ръкописът може да се види в къщата-музей Тодор Каблешков.

Плъсти – килимите, типични за Копривщица

Това са нашарени пъстри постелки, изработени от вълна чрез валяне и притискане. За да се получат така пъстроцветни се е използвала вълна, оцветена само с естествени багрила. Използвали са се за застилане на подове или като дебела постелка за спане.

В Копривщица се провежда един от най-големите и автентични събори на народното творчество

Съборът в Копривщица се провежда от 1965 г. насам веднъж на всеки пет години в местността Войводенец над градчето. В събора вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор. Следващият събор ще се проведе през август 2020 година. (статията е от 2019г.)


Местност Войводенец: поглед към Копривщица

От Копривщица започват няколко маршрута за изкачване на средногорския първенец връх Богдан
Да си призная, още не сме изкачвали връх Богдан и не мога да дам информация за маршрут от първо лице, но ми е в плановете.


Забележителности в Копривщица

В този раздел ще ви разкажа за голяма част от най-интересните места в Копривщица. Градчето не е голямо и можете да ги обиколите за 2-3 часа. В допълнение, ще ви покажа и някои други неща, които може да пробвате там. Може да се обърнете към Дирекция на музеите в Копривщица, за да ви упътят на място. Техният офис се намира в дъното на централния градски площад. От там може да си закупите комбиниран билет за всички обекти.

Централен площад и костница

Централният градски площад в Копривщица носи името ,,20-ти април".


Централният площад 20-ти април в Копривщица

На него се намира монумент-костница, построен през 1926-28 г. и посветен на загиналите в Априлското въстание.


Монументът-костница в чест на загиналите в Априлското въстание, нощен изглед

Ослекова къща

Ослековата къща е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от епохата на Възраждането. Тя сега е частен обект и билетът за посещение се заплаща на място. Намира се нагоре по уличката малко след Дирекцията на музеите.


Ослекова къща

За да не се повтарям още тук ще изтъкна, че всички споменати по-долу къщи са впечатляващи паметници на българската възрожденска архитектура.

Къщата на Димчо Дебелянов

Копривщица е родно място на един от любимите ми български поети Димчо Дебелянов. Днес родната му къща е превърната в музей, където човек може да се докосне до ехото от краткия му живот и невероятно завладяваща поезия. Още с влизането в подредения двор те посреща ,,старата на прага" – скулптурата на неговата майка.


Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица

Както по-горе споменах, последната ми към момента разходка в Копривщица беше в средата на май и в допълнение на цветните копривщенски къщи имаше много зеленина и цъфнали овошки. Така беше и в къщата на Димчо Дебелянов. Този спретнат двор и цъфналите дръвчета някак нашепваха незабравимите стихове:

,,Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?"

Вътре в къщата са изложени ръкописи и други негови вещи. В една от стаите може да се види фотография на Мара Василева, любима на поета, която умира от туберколоза и на която Димчо посвещава така въздействащото:

,,Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила."

До нея има снимка на друга негова любима – Елена Петрунова, отново с трагична съдба – тя била убита от баща си, заради връзката си с Димчо. На нея поетът посвещава:

,,Ела и дай ми свойта радост ясна,
лъчи обилни в мрачна нощ пръсни..."

Димчо Дебелянов загива 29 годишен в сражение по време на Първата световна война.

Църквата ,,Успение на Пресвета Богородица"

Близо до къщата на Дебелянов се намира църквата ,,Успение Богородично", позната още като Старата църква. Построена е през 1817 г. Нейните камбани известяват избухването на Априлското въстание. Красива е и вътре, и вън. В двора на църквата е гробът на Димчо Дебелянов.


Копривщица: църква ,,Успение на Пресвета Богородица"

Къщата на Тодор Каблешков

Каблешковата къща е съвсем близо до църквата ,,Успение Богородично".


Копривщица: къща-музей Тодор Каблешков

Тъй като наскоро бях в Сопот, се сещам да вмъкна тук, че Тодор Каблешков заклева членовете на Сопотския революционен комитет в Сопотския манастир Св. Спас.

Църквата Свети Николай

Позната е още като Новата църква. Построена е през 1842 г. Тя е доста голяма трикорабна базилика.


Копривщица: църква ,,Свети Николай"

Мостът на първата пушка


Мостът на първата пушка

Лютова къща

Лютовата къща е строена през 1854 г. за богат копривщенски бегликчия, който по-късно я продава на Петко Лютов – копривщенски търговец, откъдето и името на къщата. Тя днес е етнографски музей. Освен интересен интериор, в приземния етаж на къщата могат да се видят типични копривщенски дантели – кенета, и плъсти – копривщенските вълнени постелки.


Копривщица: Лютовата къща

Следващите обекти са от другата страна на река Тополница.

Къщата на Любен Каравелов

Това е всъщност родна къща на братята Любен и Петко Каравелови. Посещавала съм я отдавна. От богатата програма по време на последното ми ходене до Копривщица, за съжаление, не остана време и затова нямам красива снимка от тази къща. Но пък, имам повод да се върна отново 🙂

Къщата на Георги Бенковски


Копривщица: къщата на Георги Бенковски

Монументът Хвърковатата чета на Бенковски


Копривщица: монументът в чест на Бенковски и неговата хвърковата чета

Крайречен парк Тополница

По протежение на река Тополница (централната) в Копривщица е изграден приятен парк за разходка с алея и съоръжения за отдих. Река Тополница е ляв приток на река Марица и 14-та по дължина (около 155 км) в България.
Над къщата на Бенковски е впечатляващият монумент, издигнат в негова чест.


Крайречен парк Тополница в Копривщица

Реката захранва три язовира, като може би най-живописният от тях е язовир Душанци край едноименното село. Река Тополница протича и край село Чавдар, за което съм писала.

Посещението на гореописаните места може да допълните с:

демонстрация на плъстене на типичните копривщенски застелки. Това става в къщата с тепавицата до моста на първата пушка;
да се разходите с каручки по старите копривщенски калдъръми.


Повече информация може да получите на място в офиса на Дирекция на музеите на площада в Копривщица.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

До Гложенския манастир ,,Свети Георги победоносец"


Гложенски манастир

Гложенският манастир по вид е един от най-чудатите и отличаващи се български манастири. Кацнал на висок хълм на фона и в подножието на величествен скален венец, манастирът при хубаво време се вижда отдалеч. А качи ли се човек до светата обител, панорамните гледки отвисоко са невероятни – пак при хубаво време. Манастирът прилича на крепост и също като старинните крепости, има много богата история.

Тази статия е посветена на Гложенския манастир. За тези от вас, които не са били там, това е една виртуална разходка до манастира. А останалите знаят, че няма как да отиде човек там и да не се възхити от красотата и историята на мястото и от допира с духовното.


Гложенски манастир

Сигурно забелязахте, че няколко пъти вече споменах  хубавото време като необходимо условие за красивите гледки от високо. Има защо. Първото ни посещение до манастира преди време беше буквално обвито в мъгла. Но дори тогава, в мъглата, мястото не беше изгубило красотата си. Дори напротив – освен красиво, изглеждаше и доста тайнствено. Все пак, гледките от високо останаха тогава за нас пълна мъгла. Затова искахме да отидем там и при ясно време. Е, направихме го тази пролет.

Как да стигнем до Гложенския манастир

Гложенският манастир се намира в полите на Стара планина, на около 100 километра от София, които се изминават за около час и 20 минути. Ако тръгвате от София към манастира, поемате по АМ Хемус, отбивате се към Ябланица и после в Ябланица хващате шосето за Тетевен. На село Малък извор се отклонявате за манастира. Има си табелки, но не са много добре отличаващи се. След като излезе от с. Малък извор, шосето за Гложенския манастир криволичи из гората и става доста тясно. На места е трудно разминаването, така че – внимавайте.

За хората, които не са от София, ще посоча и други опорни точки. Манастирът се намира на около 28 км от град Тетевен и на 16,6 км от село Гложене.

До манастира се стига с кола.

Също така, от село Гложене до манастира има и пряка горска пътека. Според няколко сайта в интернет, тази пътека се изминава за около час. Все пак, аз не съм минавала по тази пътека, затова не мога да кажа дали това време е коректно или не. Ако някой от вас, читателите на блога, има информация от ,,първа ръка" за тази пътека, нека да сподели в коментар! Благодаря предварително! Със сигурност, тази информация би била полезна за много хора.


Към вътрешната част на манастира

В исторически план

Гложенският манастир е от старинните български манастири и има многовековна история. Смята се, че е създаден през 13-и век от киевския княз Георги Глож, който се преселва по тия места с разрешение на нашия велик цар Иван Асен || и който е участвал в знаменитата победа на нашия цар в битката при Клокотница. Смята се също, че князът е дал и името на съседното село Гложене.


Гложенски манастир: вътрешната част

От надпис в музейната част на манастира става ясно, че този княз Глож създава първоначално манастира в село Гложене. После се случило така, че иконата на патрона на манастира – свети Георги – изчезнала и по-късно била намерена на близкия до селото хълм. Това било възприето като важен знак за преместването на манастира на чудния хълм, където той се намира и до днес.


Гложенски манастир: църквата

Знае се, че през XV-XVI манастирът е бил обновен. През 17-ти век, в манастира започва да функционира килийно училище. В средата на 19-ти век Гложенският манастир дава убежище на редица наши революционери, сред които бил и Апостолът Левски.

След Освобождението, в продължение на една година (1893-1894) в манастира е бил заточен именития наш възрожденски писател, политик и общественик Васил Друмев, познат също като митрополит Климент Търновски. Заточението му е породено от негова реч в защита на Православието по време, когато държавен глава е цар Фврдинанд – католик.

И до ден днешен е запазена стаята, в която е живял Васил Друмев по време на неговото заточение в Гложенския манастир. Тази стая в момента е превърната в музей.

Ще отворя една скоба, за да кажа, че Васил Друмев е бил преди това за кратко заточеник и в един друг български манастир – Буховският.


Гложенски манастир: на излизане

Недалеч от манастира има чешма с кът за отдих, пътеката до която започва пред портата на манастира.


Гложенски манастир: началото на пътеката пред портата

Пътеката лъкатуши в горичката под манастира и предлага свежест и хлад дори при топло време.


Кът за отдих

Според указателните табелки пред портата на манастира, по същата тази пътека се стига и до пещера. Ние, за съжаление, нямахме време да я посетим.

Пред манастира има и много интересно дърво, чиито корени са се сраснали с голяма скала.


Интересното дърво пред Гложенския манастир

Друг интересен обект в близост до Гложенския манастир е Гложенският водопад. Да знаете, че този водопад е малко капризен и не е от пълноводните – работи непостоянно през годината по свое усмотрение. При първото ни посещение в района преди 3 години там нямаше и капка вода.

Пътувайки към водопада, който е в покрайнините на село Гложене, човек може да погледне към описвания в статията Гложенски манастир. Долу от шосето той изглежда малък, но който го е посетил веднъж, не може да го сбърка!

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Културен туризъм в района на Странджа и Сакар


Hatshepsut

Яйлата, Дупката, Ашалъка, Тюленово: исторически находки, екстремна разходка и морски пейзажи


Яйлата

Обичам морето ... всъщност, не – обожавам морето. Нашето море. Въпреки многото излят бетон там, все още има останали късчета рай. Знам си ги и ги наобикалям, когато мога. Само че ...
Съвсем наскоро открих не едно, а още няколко от тях. Къде ли? Край Каварна.

Ако не ги бях споменала още в заглавието на тази статия, сигурно щяхте да се запитате кои са тези места. Е, знаете ги вече – резерватът Яйлата, скалната дупка,  местността Ашалъка и село Тюленово с техните живописни и неповторими морски брегове. Няколко места, които не се ,,връзват" с традиционния морски туризъм, но които със сигурност ще ви очароват и ще запомните, ако ги посетите.

Посетихме Яйлата, както и Калиакра малко преди това, в средата на май. Времето беше просто вълшебно – достатъчно топло, за да не зъзнем, и достатъчно хладно, за да не се потим. По това време нямаше още много туристи (да не кажа никакви), така че необезпокоявани се възхитихме и насладихме на воля на морските гледки. Бяхме страхотна компания пътешественици и изследователи, хора, обединени от обща цел – да представяме и популяризираме най-красивите места в България, които не са никак малко. А Яйлата и Тюленово са без съмнение точно такива места.

Следват подробностите от разходката.

Яйлата

Яйлата е археологически резерват, разположен на високия скалист северно черноморски бряг край село Камен бряг. Освен необятните морски пейзажи, видими отдалече с просто око, има още много находки, които непременно трябва да се посетят. За протокола, Яйла означава високо пасище.

За да стигнете до резерват Яйлата, на влизане в Камен бряг поемате по първата отбивка вдясно. От тази отбивка до резервата разстоянието е 1,5 километра. Така стигате до широк паркинг и информационен център. Оставяте колата и се ,,гмурвате" в резервата.

Първите забележителности, на които се натъкнахме по пътеката из резервата, бяха множеството некрополи. Те не бяха никак малко и това успя ни да създаде усещане за нещо тайнствено и допир до отвъдното.


Некрополи

В допълнение, морските гледки, мирисът на водорасли и шумът на близкия прибой придаваха особена атмосфера на мястото.

Вървейки по пътеката, непосредствено след катакомбите, ни се откри интересна гледка към нос Калиакра. А малко след гледката последва загадъчна пещера с дупка отгоре и разни скални форми отвътре.


Яйлата: интересни скални форми

След тази пещера продължихме да вървим по пътеката. Определено случихме на сезон за разходката, защото освен на вековните забележителности, имахме щастието да се насладим на красивата сезонна растителност – божурите по пътеката, маковете, поленцата с лилав слез ... Да не говорим, че песента на различните видове птички и мирисът на море придаваха допълнителни измерения на пейзажа.


Сезонът на божурите в резерват Яйлата

Да допълня още само, че платото е голо и през лятото със сигурност ще бъде доста горещо на него, така че непременно вземете предпазни мерки срещу слънцето и жегите в този период. Също така, трябва да се пазите и от змии, които най-вероятно ще се подвизават сред високата трева.


Към крепостта

Следващата спирка от разходката беше бяла-беленичката ранновизантийска крепост. Крепостта е датирана в края на 5-ти век. Но за съжаление, динамичните събития в региона не са й отредили дълъг живот. По време на аварското нашествие през 583-584 година, крепостта е пртърпяла големи разрушения.


Крепостта


Яйлата – морски пейзажи

След крепостта, пътеката ни отведе до поредната пещера. А след пещерата – стара винарна.


Винарната

Между другото, добре, че са табелките за тази винарна. Тя е в толкова стилизиран вид, че със сигурност нямаше да позная, че това е винарна.

След винарната посетихме още една пещера с леко страшничко преминаване на ръба, а след това – друга пещера със супер екстремно слизане към нея. Вече им изгубих бройката на тези пещери ...


Яйлата – пещерите

След екстремните преживявания покрай пещерите се отправихме към скалната църква с икона на Св. Св. Константин и Елена. Интересна скална църква с три помещения и отдушник в едното от тях, с вградени в скалите икони и рунически знаци. За съжаление, скалната църква е пострадала при скорошно земетресение. Затова са поставени укрепителните съоръжения на входа й.


В скалната църква

Съвет: отделете си повечко време за разходка из резервата Яйлата, за да може пълноценно да се насладите и усетите всичко. Маршрутът с опознавателната обиколка трае 2 часа, но със сигурност ще ви трябват още, за да усетите мястото пълноценно.

След посещението до скалната църква времето леко ни обърна гръб и заваля доста силно. По една широка пътека след скалната църква се качихме горе на платото, за да се отправим към паркинга. Затова, за жалост, не успяхме да стигнем до края на основната пътека, която завършвала на едно ниво с морето. Лично за себе си отчитам, че това го пропуснах, ама само засега. Само че, и аз, и мястото си знаем, че ще се видим отново.

Все пак да кажа, че въпреки леко екстремната разходка, която започнахме и голяма част от която все още предстоеше, това място беше пълно не само с исторически находки от различни епохи, но предимно – със застинала тишина и неимоверно спокойствие.

Дупката

След Яйлата се отправихме за нови подвизи към Тюленово. Там в района имахме още няколко вълнуващи преживявания. Първото от тях беше спускането по един тесен улей надолу в скалите, който ни заведе до няколко свързани помежду си проходни пещери.




Дупката край Тюленово

Обходихме пещерите, доколкото беше възможно – на места преминаването напред си беше направо опасно. Но ни хареса. Усетихме морето под нов ъгъл. Насладихме се. Поискахме да удължим мига ...


Дупката край Тюленово: гледки разни


Край Тюленово

Как да намерите мястото: ако пътувате към Тюленово, точно преди селото трябва да се отбиете вдясно към морето по черен коларски път, който може да измине с лека кола. Разстоянието е съвсем кратко. Координатите на Дупката според картата на BGMountains са <43.480014, 28.577147>.

Допълнение: няколко години по-късно прекарахме лятната отпуска в Каварна и не пропуснахме да посетим някои от любимите места. Посетихме Дупката малко преди залеза, когато гледките бяха още по-красиви.


Дупката край Тюленово

Да се има предвид, че скалите там са ронливи и трябва да се внимава.

Ашалъка

Следващата спирка след дупката беше заличвчето Ашалъка и едноименната местност. Спряхме колите край брега и по тясна червена пътечка слязохме почти до морето.


Заливчето Ашалъка

Там в ниското имаше малко плажче и огромни червени скали. И пещери. Много пещери.


Пещерни образувания в местността Ашалъка

Тюленово

След Ашалъка се отправихме към арката в село Тюленово – любимо място на много фотографи. Успяхме да видим арката, морето и целия пейзаж наоколо, естествено филтрирани в изключително приятни и меки тонове. Снимахме на воля. Беше малко преди заник.


Арката в село Тюленово

За информация, село Тюленово дължи името си на тюлените от вида монах, които до неотдавна са обитавали скалистите брегове и пещерите.

Накрая, да спомена, че завършихме деня с посрещане на залеза над скалистия нос Чиракман край Каварна. Това си беше грандиозен завършек на невероятно изпълнен с морски приключения ден ...


Залез над нос Чиракман в Каварна

https://drumivdumi.com/