• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 September 2021, 02:11:32

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13949 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
993 Posts

Лина
780 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23,763
  • Total Topics: 1,365
  • Online Today: 109
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 42
Total: 42

avatar_Hatshepsut

Камиларството в България

Started by Hatshepsut, 05 July 2021, 21:40:53

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Камили в Югоизточна България – как камиларството се превърнало в доходен поминък


Емблематична тополовградска снимка – Марко Карпузанов с камилите в Тополовград

Топлолюбивите животни, характерни за субтропическите райони, се чувствали превъзходно сред сухия и мек климат на Източните Родопи и Сакар планина, а техните стопани развили доходен бизнес

Камилите пристигат в Кавакли /днешен Тополовград/ от Беломорска и Източна Тракия, заедно със стопаните си, тракийските българи, прокудени от родните им села след Ньойския договор. Така, през 1923-1925 година, камиларството пуска корени в Югоизточна България, превръщайки се в печеливш поминък. По това време над 1000 камили кръстосвали надлъж и шир тази част на България, но най-многобройни били те в района на Тополовград. Местните камилари работели също толкова безотказно, като днешните спедиторски фирми, а техните кервани доставяли стоки до най-недостъпните кътчета на Сакар планина и Източните Родопи.


Неразделен тандем – деведжия и камила, Кавакли - 1934 г.

През 30-те години на ХХ век в България тепърва навлиза транспортът с камиони и автобуси, ала предимството на камилата, е че може да стигне навсякъде, дори там, където няма пътища. Така, издръжливата животинка била впрегната в разнасянето на хляб, дървени въглища, сол и всякакви стоки из цяла Югоизточна България, разказва Веселин Кълвачев, директор на Общинския исторически музей в Тополовград.От него научаваме, че екзотичният добитък участвал активно и в строителството на църквата ,,Св. Богородица", на Халите и Тютюневия монопол в Тополовград. И още:

,,Една здрава, хубава камила е можело да носи между 300-400 кг. и затова са били товарени със строителни материали – пясък, камъни, цимент... Макар и рядко, те били използвани и за обработка на земеделска земя. От камилата нищо не се хвърляло. Даже торта им била високо ценена от местните тютюнопроизводители и земеделци, защото била високо ефективна. А за вълната им хората казват: ,,Имаш ли в къщата камилско одеяло, не ти трябва печка", толкова топла е камилската вълна! С нея плетели одеяла, черги, части от облеклото и пр.", обяснява Веселин Кълвачев.


Тополовградски камилари 1936 г.

Старите хора още си спомнят как навремето най-голямото събитие в града били борбите с камили. Мъжките животни, с поставени намордници, се хвърляли в епични битки в ритъма на тъпаните.


Символите на Тополовград – тютюнева кооперация Каваклийска яка и камилите

През 1934 г. в Тополовград били отглеждани над 300 камили. Но в навечерието на Втората световна война започва строителство на пътища, постепенно машинният транспорт измества животните и хората все по-рядко прибягвали до тях. Камиларите масово разпродават верните си животинки. За последно около 40 камили били използвани за пренасяне на руда в дървени сандъци в района на Маджарово, ала през 1974 година, техният стопанин ги продал на... касапи от Хасково.


Гостите на Тополовград си правели екзотична разходка – 1939 г.

,,Но когато свърши работата, започват атракциите" – шегува се Веселин Кълвачев. Тополовградските камили били наети за участие в игралния филм ,,Хитър Петър" от 1960 г.. След което се включват в туристическата индустрия.


Камиларско семейство на Михал Чакмаков 1940 г.

,,Последните камилари Кръстьо Карпезанов и Димитър Гадаков отиват в курортите на Черноморското ни крайбрежие и нашите камили стават вече артисти, – казва Кълвачев. – Всяка година в Несебър, Созопол и в Св. Влас тополовградските камилари разкарват животните си, качват на тях летовници и ги снимат. Но през 1980-а дядо Димитър Гадаков продава последните си животни на зоопарка в Кюстендил и с това приказката за камилите на Тополовград приключва."


Камилите на Димитър Гадаков около 20 години били атракция през лятото в Несебър

До ден днешен камилата е емблема на Тополовград, считан за камиларската столица на България. А Веселин Кълвачев си спомня как в казармата на всички тополовградчани им викали ,,камиларите". ,,Това си беше прякор, който си остава завинаги" – заключава директорът на Историческия музей в Тополовград.

Снимки: Предоставени от Общински исторически музей в Тополовград

https://bnr.bg/post/101493553/kamili-v-ugoiztochna-balgaria-kak-kamilarstvoto-se-prevarnalo-v-dohoden-pominak

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Анастас Примовски "Камиларството в Беломорска Тракия":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3553

Hatshepsut

"С една камила да е, ама деведжия да е!"

"Реална представа за камиларството получих по време на Първата световна война - пише в монографията си "Камиларството в Беломорска Тракия" (1958) Анастас Примовски, - когато в Устово идваха камилари, за да докарват със своите камили разни стоки. Камиларите бяха от Беломорска Тракия, предимно от Дедеагашка околия. Дотогава в моето детско въображение камилата беше свързана с пустинята - с дюните, палмите и пирамидите. И затова бях много учуден как могат камилите да пътуват през планини. Като деца тогава със захлас стояхме около тайнствените за нас животни, а камиларите ни караха да се провираме под коремите им, за да не ни хваща треска малария. И по-късно, през 1937-1940 г., в Кърджали се случваше често пъти да наблюдавам малки кервани от камили, които пренасяха бакалски стоки и тютюни... До Балканската война камилите били основно транспортно средство в Беломорска Тракия. С тях са пренасяли въглища, сол и разни бакалски стоки и в Източна Тракия (Одринско), в Бургаско, Айтоско, Сливенско, Ямболско, Новозагорско, Старозагорско и другаде... При прогонването на тракийските българи от родните им краища през първата четвърт на ХХ век някои от тях са успели да доведат малка част и от камилите си в България. Само в Кавакли (Тополовград) бежанците докарали 300 камили. Стотици камили е имало още в Кърджали, Момчилград, Хасково, Чирпан и другаде... Камиларя Атанас Йорданов Атанасов, роден в с. Теслим, Малагарско, преселил се в Тополовград, разказва: "С камилите превозвахме всякакви товари - дърва, кюмюр, пясък и др. Карахме руда от мината в Маджарово. Хубава работа има за нас, защото където минава камилата, друг добитък не може да мине. С камили оряхме, впрягахме ги в каруца". Камиларски сдружения образували най-често роднините - братя и първи братовчеди. В Еникьой били известни Калайджиевият, Лафчиевият и Гуджемановият керван..."

Из "Камиларството в Беломорска Тракия", Анастас Примовски