• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 June 2021, 04:56:33

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13100 Posts

Шишман
5292 Posts

Panzerfaust
850 Posts

Лина
728 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Recent

Members
Stats
  • Total Posts: 22001
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 65
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Българското влияние в средновековна Молдова

Started by Hatshepsut, 04 October 2018, 22:59:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] историясредновековие

Hatshepsut

Княз Василий Лупу (1597 - 1661)

Българин от с.Пороище (Арбанаси), Разградско



Историческите сведения за българина Василий Лупу, който е бил 20 години княз на Молдова и е роден в с. Арбанаси, Разградско или, както го нарича Г. С. Раковски, Великото Арбанашко село, съвпадат с разказа на прабаба ни за корените на нашия род, които идват от рода на Василий Лупу. Това събуди интересът ни към миналото на село Арбанаси и личността на Василий Лупу. За произхода на Василий Лупу има много свидетелства, но и фактът, че името Лупу означава на латински "вълк", а пък древното име на Разград е Даусдава и се разчита като "Вълчи град", също го потвърждава. Някои от сведенията, които поместваме тук, са безспорно свидетелство за живота на българите от един малко известен период на нашата история.

Настоящата страница е изградена върху материали, публикувани в статия от Христо Капитанов през 1936 г. и други исторически източници

Василий Лупу е един от най-видните молдавски князе, князувал продължително дълго време (1634 - 1653) на Яшкия трон, издигнал престижа на Молдовското княжество* пред Високата порта и съседните държави. В румънската историография съществуват големи противоречия относно народностния произход на този княз. Напоследък немският историк Франц Бабингер, след дълги и упорити изследвания, установи с две съобщения пред Румънската академия в 1927 година, че Василий Лупу действително е роден в село Арбанаси, но не в това до Търново, както погрешно мислеха румънските историографи, а в това при Разград, наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес прекръстено Пороище. От името на селото - Арбанаси, се вадеше заключението, че Василий Лупу е от албански произход. Обаче днес вече е установено, че в това село е имало заселници македонски българи от Костурско.

На 10 май 1634 г. Василий Лупу е назначен за молдавски княз от Високата порта срещу големи парични суми. Като такъв той престоява близо 20 години, което е било рядкост по онова време. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.** В това няма нищо чудно, защото Василий Лупу не само че произхожда от родители българи от село Пороище, но и сам е роден в това село през 1597 г.

Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир "Зограф" в Света гора. В една черква в молдавския град Васглуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата "Св. Георги" в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир "Добровец" с обширните негови имоти.

С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство през времето на Иван-Асен II, който ги е пренесъл в Търново, поради което и светицата наричат Света Параскева Търновска. Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм "Три светители" в Яш на 13 юни 1641 г.* В тази църква се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

При храма в Яш Василий Лупу създава училище и установява първата печатна преса през 1639 г., където е издадена първата печатна книга в Молдовското княжество, а през 1640 г. той открива там академия "Василиана" - висше училище за латински и славянски езици.)

Василий Лупу не забравя и своето родно село. В специално решение на Цариградската патриаршия селото Арнауткьой до Разград, днес Пороище, е било извадено от властта на владиката от Червенска епархия и освободено от всякакви парични и други задължения към нея, като го обявяват за "патриаршеско и ставропигално място", което е било особена чест за него време. Също така той нарежда да се отпечатат редица църковни книги на български език, предназначени за отвъд Дунава.

Василий Лупу е починал през април 1661 г. в Цариград. Княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода се намират в построената от Василий Лупу църква "Три светители" в Яш.

Този бележит българин е бил полезен не само за Молдавия, но и на своя български народ.


Бележки:

* Княжество Молдова се създава към средата на ХIV век с главен град Яш. От 1387 до 1497 г. било васално на Полша, а след 1511 станало васално на Турция.

През 1594 г. Михаил Храбри преминава Дунава и достига Разград, като в неговита войска е участвала и българска доброволна конница.

** Маргос, А., "Полъх от вековете", в. "Народно дело", В., 1975 г.: "Варна се е славила в миналото с многобройните си чешми, някои от които уникални архитектурни паметници. Такива са били чешмата при старата пристанищна порта и особено тая, която се е намирала пред сградата на днешната опера.


http://lupu.dir.bg/newpage4.htm

Hatshepsut

Българското влияние в средновековна Молдова


За нашето население там има данни в молдавските летописи, съществуват езикови и археологически следи. Мощите на св. Параскева, покровителка на българските царе, се пазят от векове в старата молдавска столица Яш

Днес българите са традиционна и уважавана общност в Молдова, както и в съседна Украйна. И все пак, ако бесарабските ни сънародници през последните над двеста години са част от тамошното население, нека не забравяме многовековното българско присъствие в региона на Северното Черноморие. През VII-XI в., когато тези земи са под скиптъра на владетелите в Плиска и Велики Преслав, българите са доминиращия елемент в пространството от Дунав до Днестър. Така е и при първите Асеневци, но след 1241 г. татарската ,,Златна Орда" руши властта на търновските царе и отслабва етническо ни присъствие на север от дунавската делта.

С притока на романоезично пастирско население, слизащо в равнините от Карпатите, картината постепенно се променя. Относителната тежест на местните българи намалява, но без да се стига до тяхното изчезване, напротив... През 1359 г. ,,се ражда" княжеството Молдова, което обхваща източната част на днешна Румъния (там са и неговите стари столици Сучава и Яш) и република Молдова. Както и в случая с Влашко, ,,пъпната връв" на княжеството води към средновековна България. И от тогавашната книжнина, и от лексиката на румънския език (вкл. молдавския му вариант) се вижда, че в дунавските княжества българският е не само официален и богослужебен, но и масово говорим език. Почти цялата система от титли и служби е наследена от Второто българско царство. Влашкият владетел носи титлата ,,велик воевода", а онзи на Молдова най-често е наричан ,,господар". Истината за природата да двете дунавски княжества е изяснена от български учени, вкл. в книги на проф. Тодор Балкански, проф. Николай Овчаров и д-р Тервел Попов.

Данни за присъствието на българско население в княжество Молдова са запазени в молдавските летописи, като съществуват и показателни езикови и археологически следи. Най-ярко се откроява един български ,,анклав" по р. Сирет, в района на столицата Яш, но такива е имало и при Пятра Нямц, Васлуй и на други места. Става дума за българи ,,от старо време" - от времето на първите Асеневци, но и на цар Теодор Светослав (1300-1321), който временно възвръща българската власт в днешна Бесарабия. Десетилетия по-късно броят на българите нараства в резултат на преселнически вълни, породени от османските завоевания, особено в съседна Добруджа. Интересен пример за запазването на българска аристокрация е личността на Стоян Прочелник. Според изследователката Ренате Мьоленкамп през първата четвърт на XV в. той е ,,... един от сеньорите на Молдова, които с наследствените си владения олицетворяват държавата заедно със самия владетел..." Неговите потомци, приели родовото име Прочелници, владеят земи край Яш - там, където се е намирал и споменатият български ,,анклав".

Със сигурност най-силно е българското културно и духовно влияние. Типичен случай е създаването на ,,Нямц" - един от най-големите молдавски манастири, номиниран през 2019 г. за листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Негови основатели през 1392 г. са търновските монаси Софроний, Пимен и Силван. През ХV-ХVI век манастирът, подкрепян от молдавските владетели, е своеобразно продължение на Търновската книжовна школа. Ярка е ролята на Григорий Цамблак, въпреки че пребиваването му в ,,Нямц" е едва три години, от 1403 до 1406-а. Написаното от бележития търновски писател ,,Житие на св. Йоан Нови Белградски и Сучавски" се смята за първата творба на молдавската литература!

Сред най-значимите фигури в духовния, а и в политическия живот на Молдова е митрополит Дамян, неин духовен глава от 1437 до 1447 г. Българинът е ръкоположен от цариградския патриарх Йосиф II, извънбрачен син на цар Иван Шишман. Както бе показано от проф. Иван Тютюнджиев, Дамян е човек от ,,... килията и фамилията..." на патриарха, т. е. негов ученик, но и царски родственик! Митрополит Дамян води молдавската делегация на Фераро- Флорентинския събор (1437-1439 г.) - най-мащабният опит за обединяването на православната и католическата църква. Неговите заслуги за православието в Молдова са помнени векове по-късно, поради което големият интелектуалец княз Димитрий Кантемир (1674-1723) го смята за създател на молдавската църква! Твърдението е погрешно (Молдова има митрополит още от 1387 г.), но сполучливо отразява приноса на владиката българин за духовното развитие на княжеството. И с пълно право Дамян е канонизиран за светец.

Не по-малко значима е ролята на друг виден българин, отново митрополит на Молдова, какъвто през 1453-1478 г. е Теоктист. Монахът българин е по-млад събрат на Дамян. Той също участва в работата на Фераро-Флорентинския събор, и то като архидякон, близък с Марк Ефески - водачът на ,,непримиримите" православни, несъгласни с прекомерните отстъпки в търсенето на компромис с католиците. Теоктист отива в Молдова най-вероятно по покана на митрополит Дамян. Показателно е, че става игумен на манастира ,,Нямц", с което поема ,,щафетата" на българското влияние от неговите създатели и Григорий Цамблак. И съвсем не е изненадващо, че през 1453 г. именно Теоктист е ръкоположен за митрополит, като е начело на църквата в продължение на четвърт век до смъртта си (18 ноември 1478 г.). Теоктист е съвременник и ,,духовен отец" (това изрично е казано в една владетелска грамота) на Стефан Велики (1457-1504), най-изтъкнатият ,,господар" на Молдова в цялата u история. Под влиянието на Теоктист именно Стефан Велики (на румънски Щефан чел Маре) след нашите средновековни царе е най-големият дарител на българския манастир ,,Св. Георги Зограф" на Света гора Атонска! Предвид яростната съпротива срещу османската експанзия, водена от Стефан, ролята на митрополита за сплотяването на обществото е твърде значима. Във времето на Теоктист са създадени редица обители, между които известният манастир ,,Путна", осветен от него през 1470 г. Името на бележития българин присъства и в молдавското летописание. На свой ред Теоктист също е канонизиран от църквата и почитан като светец.

Както виждаме, през ХV в. Молдавската църква е управлявана от най-малко двама българи (от общо шестима митрополити), и то в продължение на тридесет и пет години - едни от най-тежките в историята на световното православие (включително заради гибелта на Византия с падането на Константинопол в ръцете на османските турци през 1453 г.), достатъчно трудни и за самата Молдова. Нещата обаче не свършват дотук, защото и останалите четирима митрополити са свързани с българското културно и духовно влияние. През 1394 г., когато патриарх Евтимий е заточен от османските власти, именно молдавският митрополит Йеремия е определен от Вселенската патриаршия за временно управляващ диоцеза на Търновската патриаршия. Дамян е наследен от митрополит Йоаким (1447-1453), бивш владика на Ахтопол. Митрополит Георги (1478-1501), наследникът на Теоктист и най-вероятно негов ученик, преди това е игумен на манастира ,,Нямц". Възможно е и двамата да са от български произход, но дори и да са били от гръцки или молдавски, е ясно, че са тясно свързани с българската традиция.

Трайните връзки са съпроводени с пренасянето в Молдова на ръкописи, икони и християнски реликви, особено след гибелта на Българското царство. Най-голямото сакрално богатство за молдавските владетели са мощите на св. Параскева / Петка Търновска, дълбоко почитана от днешните ни румънски съседи. Мощите на светицата, покровителка на българските царе и столичния Търновград, се пазят от векове в старата молдавска столица Яш. Те се озовават там през 1461 г. по волята на молдавския господар Василий Лупу, чийто българо-албански род е от Арбанаси! Повече за култа към българската светица разказахме заедно с режисьора Константин Чакъров в документалния филм ,,Непознатите ни светини" (БНТ, 2003 г.). Така или иначе, молдавската културна и духовна традиция е дълбоко свързана със средновековното българско наследство - историческа истина, която трябва да бъде много по-известна на хората в Румъния и Молдова, но и на самите нас.

Проф. д-р Пламен Павлов

https://m.fakti.bg/kultura-art/563748-balgarskoto-vlianie-v-srednovekovna-moldova

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите сборника "Молдовско-Български връзки: История и Култура":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4143