• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

12 June 2021, 23:03:29

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13021 Posts

Шишман
5232 Posts

Panzerfaust
843 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21835
  • Total Topics: 1344
  • Online Today: 99
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 64
Total: 65

Четническо движение

Started by Шишман, 27 April 2020, 10:25:23

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

ВСЕ ОЩЕ ИМА МЪЖЕ ЧЕТНИЦИ И БЪЛГАРИ     



Шишман

   ВЕЛИКАТА ЮНАКИНЯ
Мелпомена - Менча Кърничева, съпруга на големият Иван Михайлов.
Била е наполовина влахиня , което не и е попречило да е голяма българка ! На практика съпругът и е последният но и най-велик четнически воевода !         




Шишман

  ЧЕТНИЦИ
Култова снимка !
Пълни душата и сърцето !     




ДА НЕ ЗАБРАВИМ ДА ЧЕСТИТИМ БАЙРЯМА НА ИСЛЯМИСТИТЕ
Честит ви байрам и ви желая до година :повече атентати, и неверници да оправите и да ни поробите отново по-скоро !
На снимката юнак българин и четник  в бой с ислямисти. За сега, като възстановка,  утре както върви на истина.


Шишман


Шишман

   КЪРВАВОТО СРАЖЕНИЕ ПРИ С. ЛУКОВО, КРАТОВСКО
Снимка: Войводата поручик Сотир Атанасов, пресъздаващ критичния момент от сражението, в който мята бомба и разпръсква щурмуващия турски аскер

На 11/12 май 1903 (н.ст.) край с. Луково, Кратовско се установява за почивка войводата поручик Сотир Атанасов с 13 свои другари. Сотир Атанасов Янакиев завършва с отличие през 1899 г. Военното училище в София, като е произведен в офицерски чин от Българската армия. Войвода е на чета, съставена от млади момци от щипските села, 8 души от с. Балван, 2-ма от Пестришино и учителите Блаже Пуздерлиев, Михаил Костов и Моне Божков от Щип. Рано сутринта жена ги предупреждава, че поради предателство, съседното село Лесново е блокирано от турска потеря, която се придвижва и към Луково. Към 9 часа сутринта четата е обградена без възможност за отстъпление. Войводата Атанасов след кратко съвещание с подвойводата Панайот Байчев разпорежда да се заеме позиция на връх ,,Килия" в местността Олово. Придвижващият се табур открил огън още от 1000 разкрача. Без да отвръщат, комитите старателно се окопали на позициите си. Към 14 часа след обяд се чули команди и сигнала на тръба за атака. Първите редове на аскера били посрещнати със залп от четниците и обърнати в бягство. Останалите на бойното поле трупове, всявали ужас и страх при последвалите нови опити за щурм. В късния следобед в подкрепа на потерята пристигат още две дружини от Щип, рота от Кратово и башибозук от селата Стрисовци, Дряново и Рудари. Местността почерняла от повече от 2000 феса. С фанатичен юруш, аскерът достига 20-30 крачки от четниците. В този критичен момент войводата Атанасов и младият учител от българското училище в Щип, Моне Божков, приятел и колега на Гоце Делчев, се изправят и мятат бомби в средата на талазите. Ударната вълна изхвърля във въздуха 30-40 трупа. Тътенът от взрива и мощното ,,Ура" на четниците обръщат в бяг турците. До към 10 вечерта турските атаки отслабват. Нощта дава възможност на четниците незабелязано да се промъкнат през кордона. На разсъмване, без да подозира, че на позициите няма никой, аскерът тръгва на финален юруш. Без да подозират, повече от час турците стреляли един срещу друг, като към убитите от предния ден се прибавили още 10-ина башибозушки трупа. След изтеглянето си, четата спира за кратко в един дол, където ранените, подвойводата Байчев, даскал Моне и балванчанина Милко остават, за да бъдат настанени за лекуване по селата. Загубите на аскера били над 150 убити, в това число и един юзбашия. Озверени от поражението си, турците се връщат в Луково и си изкарват яростта върху селяните, тъй като предателят, пратил аскера при ,,страшните комити" бил от тях. Изтезавани луковчани по-късно споделят, че турците се вайкали: "Не биваше ли да ни заведе дето няма комити, та да не става толкова зиян на хора"...
..............................................
Информация за героичното сражение има в два броя на Македоно-одрински куриер от май 1903 г. За жалост никой до днес не го е описал, даже и в профила на поручик Атанасов в Уикипедия. В тактическо отношение, то е едно от най-блестящите във военната ни история, без нито една жертва срещу 2000 неприятел.       



upload picture

Шишман

           ЕДИН ЧЕТНИК - ЗНАМЕНОСЕЦ
    СЛАВА НА НАРОДНИЯТ ЮНАК !
На 18 май 1876 г. на хълма Милин камък загива Никола Симов - Курото, знаменосец в четата на Христо Ботев. Заедно с него загива и Сава Катрафилов, свещеник, член на щаба на Ботевата чета. При стъпването на родна земя поп Сава Катрафилов произнася клетвата на четата.
"Куру, прекръсти се и го целуни! С него да паднеш; и умрял вече, душманинът да не може да го изтръгне знамето от ръцете ти" - казал Ботйов.
Поклон!     




Шишман

ЕДИН ЮНАЧЕН ЧЕТНИК



Шишман

ЧЕТНИЦИ
 Пресичат Дунава да се бият за свободата !



Шишман


Шишман

ЧЕТНИЦИ НА ПЪТ ЗА СОФИЯ
Някой ден и това ще стане !



Шишман

СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ !
ЩЕ ИМА ЛИ ОТНОВО ТАКИВА ЮНАЧНИ БЪЛГАРСКИ ЧЕТНИЦИ ? 
Кирил Дрангов - един голям български юнак



В спомените си Иван Михайлов описва решението си да сподели на Кирил Дрангов за неочакваната смърт на Тодор Александров и за извършителите на убийството. Кирил Дрангов е първоначално изпратен на разузнавателна мисия до виновниците – Алеко Василев, Георги Атанасов и Александър Протогеров, като същевременно с това му е казано при наличие на добра възможност, да ги убие. Иван Михайлов пише:


,,...Обяснихъ му, че на него съмъ се спрѣлъ да отиде при тѣхъ, защото той е доста младъ ; знаятъ, че не е участвувалъ въ друго до сега, освенъ въ странични съдействия, както много други младежи ; главно се е проявявалъ въ легални студентски срѣди. На ВМРО е помагалъ, както и тѣ, само въ нѣкой технически работи. Понеже е синъ на бившъ така добре известенъ офицеръ, то Протогеровъ и Атанасовъ съ по-голѣма любезность и довѣрие ще го приематъ. Той отъ своя страна ще се държи къмъ тѣхъ съ съответното внимание, безъ да прекалява въ нищо. Разбрахме се веднага съ него.


Като му казахъ, че ако носи нѣщо отъ бащината си кръвь и ако лично прецени, че има сили да извърши нѣщо голѣмо, рѣдко би могълъ да рискува за по-голѣма цель въ нашето дѣло, той моментално, безъ никакво колебание ми заяви, че се постави изцѣло на разположение.

Тогава му казахъ, че е свободенъ да реши самъ на мѣстото, споредъ обстановката, дали не може да тегли куршума на всичкитѣ трима, или поне на двама отъ тѣхъ...Кирилъ се бѣ завърналъ вече откъмъ тройката и донесе подписания отъ Протогерова мемоаръ. Той ми разправи, че тѣ взематъ всички мѣрки, за да бѫдатъ добре охранявани ; не е било възможно да ги издебне самички. Настроението имъ било добро. Водили помежду си оживени разговори, имали добъръ апетитъ и всичко показвало, че за тѣхъ нищо особено не е настѫпило въ македонското дѣло. Запитали го само какъ е Брѣзовъ..."


От този момент натам започва цялостна подготовка на десницата на ВМРО, под ръководството на Иван Михайлов, за премахване на извършителите на убийството на Александров. Решеното се явява не само като отмъщение за стореното, но и като превантивна мярка срещу евентуални бъдещи фатални за македонското движение решения.


В така създадената ситуация се състоят т. нар Горноджумайски събития. На 12-ти септември 1924 година в Горна Джумая, дн. Благоевград, група, ръководена от Кирил Дрангов, убива Алеко Василев и част от неговите поддръжници. В акцията по-късно е убит и Георги Атанасов. В спомените си Иван Михайлов описва действията на Кирил Дрангов и пощадяването на Александър Протогеров така:


,,Въ стаята влиза Кирилъ Дранговъ. Атанасовъ преди това, обаче, билъ излѣзналъ и отишелъ въ нѣкоя отъ съседнитѣ стаи. Алеко веднага пита Дрангова кѫде е Иванъ Михайловъ. Пристигналия обяснява, че Михайловъ не може да дойде поради заболѣване. Възмутенъ, Алеко заканително казва: ,,Да не мисли той да се налага надъ насъ! Защо не дойде да обвинява илинденци ? Дай да видимъ какви обвинения е изпратилъ противъ тѣхъ". Дранговъ обяснява, че не носи никакви обвинения и че не е кривъ за неидването на Михайловъ ; тѣ могатъ да го повикатъ, макаръ да е боленъ, да дойде. Алеко потупалъ Дрангова по рамото и тръгналъ да излиза, а Кирилъ учтиво му далъ пѫть да мине.

И още когато прекрачвалъ прага, обърнатъ вече съ гръбъ къмъ Кирила, последниятъ измъкналъ парабела си и теглилъ въ тила на Алеко, който се струполилъ предъ вратата. Нейде отъ отсрещнитѣ стаи Атанасовъ започналъ да стреля. Другаритѣ отговорили отъ тѣхната стая и откъмъ стълбата. Нѣколко минути продължила тая престрелка въ кѫщата, докато четирмата другари успѣли, едни презъ стълбата, други скачайки презъ прозорцитѣ, да се измъкнатъ, а и револверътъ на Атанасовъ не се чувалъ вече. Презъ туй време групата на Иванъ Караджовъ е била наоколо и е стреляла въ въздуха ; събрала се сетне около четирмата. Преди да се разтича войска или да се яви нѣкой другъ, всичко е било свършено.
Следъ като е падналъ Алеко, Дранговъ не е могълъ да удържи яда си, хваналъ за яката Протогерова и цѣлъ разтреперанъ, съ револвера още въ рѫката си, нѣколко пѫти му отправилъ презъ зѫби въпроса : ,,Казвай, кой уби Тодора ?" Протогеровъ останалъ безъ душа отъ страхъ, умолително плачелъ и повтарялъ нѣкакви несвързани думи, отъ които Кирилъ бѣ запомнилъ само това : ,,Приятели сме били съ баща ти"... Все пакъ, Кирилъ точно изпълни нареждането да не се посѣга върху живота на Протогерова. Презъ тая нощь и на другия день зараньта паднаха въ Горна-Джумая още двама-трима Алекови другари, между които и подполковникъ Атанасовъ..."


Цялата революционна дейност на Кирил Дрангов до края на живота му е свързана с Иван Михайлов.


През 1946 Георги Димитров лично издава заповедта да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО. Сред тях е и Кирил Дрангов. Изпълнението на акцията по убийството на Дрангов е възложено на полковник Лев Главинчев. Последният е бивш член на ВМРО и впоследствие партизанин. На 8-ми юни 1946 година къщата на Кирил Дрангов на улица ,,Иван Шишман" 37 е обградена от милицията под ръководството на Лев Главинчев. Започва престрелка между Кирил Дрангов и 40-те души, изпратени да го убият. Кирил Дрангов взима 6 жертви и слага сам край на живота си. Гробът му не е известен.





Шишман

ЧЕТНИЦИ НА ПЪТ ЗА СОФИЯ - ДА ГЛАСУВАТ
Накрая така ще стане, друг начин за оправяне няма !           





Шишман

  ОТНОВО ЧЕТНИЦИ
Много ми харесват така под строй !
Голяма радост !         




Шишман

  ЧЕТНИЦИ
 На път за бой с враговете !   




Шишман

ЧЕТНИК ТРЕПА ДУШМАНИН !
 Милост за тия и господарите им от запада - не трябва да има.