• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
10 May 2021, 05:20:40

News:

15.11.2020 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC3


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 May 2021, 05:20:40

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12758 Posts

Шишман
4951 Posts

Panzerfaust
796 Posts

Лина
712 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21129
  • Total Topics: 1332
  • Online Today: 94
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 48
Total: 49

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
Ако толкова някой искаше да изрине ГЕРБ от властта, а не всеки път да са на 1во място, щяха да гласуват не 3-3.5млн., а 5млн българи и отгоре...Фактът че от 2009г. с малко прекъсване 2013-2014г., това българите ги задоволява е показателен. То всъщност и тогава, когато БСП-ДПС управляваха със златния пръст на воленчо и премиер Орешарски, пак ГЕРБ спечелиха изборите с 5% преднина пред БСП. Аз не знам вие какво друго искате. Това са принципите на демокрацията. При една диктатура властта управлява с 99.99% вот, ама нали отдавна приключихме с тия времена ? Да не говорим че това няма как да се случи в днешните условия. Просто хората си харесват ГЕРБ и това е. А тези, които не гласуват дават мълчаливо съгласие отново ГЕРБ да ги управлява. Ако бяха толкова против този модел щяха да се юрнат да гласуват за други партии само за да свалят ГЕРБ от 1вото място, само че това нещо не се случва вече 12 години от 2009г насам. Значи на хората им харесва този път и модел на развитие на България. :laugh:
2
Quote from: Panzerfaust on Yesterday at 17:44:09Не са глупости - натиск върху администрацията има, лично познавам хора на които е оказван. Корпоративният вот също е факт - отново лично познавам хора, събирани от работодателите си с препоръка да гласуват за ГЕРБ, и то с конкретна преференция. И всичко това със съответни заплахи в случай, че не се случи.

Аз не познавам, което не значи, че няма.. Вижте, при толкова много хора (държавните администрация и служители) това което пишете ми се струва абсолютно невъзможно.  :warn:  Ще дам пример с полицаите, те никога не гласуват за ГЕРБ. Болшинството от тях гласуват за други партии. Т нар. "корпоративен вот" - там сигурно е точно както го описвате, но той не е решаващ, а от него се ползват всички големи партии, които са давали някога каквото и да е на някого. Мажоритарния вот един ден ще е същата работа като корпоративния. 
3
   ВЕЛИКАТА ЮНАКИНЯ
Мелпомена - Менча Кърничева, съпруга на големият Иван Михайлов.
Била е наполовина влахиня , което не и е попречило да е голяма българка ! На практика съпругът и е последният но и най-велик четнически воевода !         



4
Ето какво е 9-ти май за българите !
_________________
104 години от разгрома на руските войски в Завоя на Черна в Македония - 9 май 1917г. Българският ДЕН НА ПОБЕДАТА над руските нашественици. 🇧🇬
Голяма българска победа, за която НИТО ЕДИН ''историк'' на 9 МАЙ НЕ ГОВОРИ. ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ ПО ЗАПОВЕД НА МОСКВА.
9.05.1917г. Велика дата в българската история. Разгромени са едновременно британци при Дойран, французи, италианци и руснаци в Завоя на река Черна. 
Особено сладка за България е победата над православните и славянски агресори от Москва - цяла специална бригада унищожена точно при нейната пехотна атака на 9 май 1917г. и в следващите дни чак до 21 май 1917г.
На снимката част гробове на руски войници във военното гробище Зейтенлик край Солун. Останалите гробове са в селата край Битоля. Много убити врагове РЯДОВОЙ мужици и ''славянски'' и ''православни'' ПОМЕШЧИЦИ от Москва.
Руските войски се нареждат сред многобройните врагове на Българската армия на фронта в Македония през 1916-1918г.
Руското ''пушечно месо'' е изпратено по море през Франция от император Николай II да се сражава в помощ на Сърбия, Франция и Англия срещу Българската армия на фронта в Македония през Първата световна война.
Двете специални руски бригади, командвани от генералите Дихтерис и Леонов са бити и през май 1917г. и се налага да бъдат обединявани в дивизия, която след революциите в Русия поради ниската си боеспособност и големи загуби е изтеглена и фактически прекратява съществуването си.
Руското военно присъствие на фронта в Македония през Първата световна война е СРАМ за Русия, чиито войски като неканени гости получават заслужен урок от Българската армия, следите от който са в руските военни гробища край Битоля (смесено със сръбското) и Солун при Зейтенлик.
Поради комунистическия прочит на българската история и русофилски слугинаж на казионните официални ''български'' историци тези славни събития за България остават непознати за масата българи. В Русия също се крият от голям срам, защото е унизително да се разказва на руснаците, че са били победени и тежко разгромени от Българи.
Слава на Българските герои от Завоя на Черна, защитници на Отечеството от руските и останалите врагове!
И ''данке'' на германските ни съюзници, подкрепили нашата славна Войска, за да победи за честта и славата на България и за Обединената Родина. Това е ''Един завет'', заветът на дедите, изписан с много българска кръв!
''ЗАВЕТЪТ НА ДЕДИТЕ''🇧🇬
Един завет оставили са нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
- ''Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, кат зеницата на очите
бранете ги от близо и далеч!..."
И тоз завет на миналото грял е в дните
кат дивен фар, и вожд той бил е драг
на всички тез, кои загинаха в борбите
за род, за родна чест, презрели суетите
на грешний свят, презрели бащин праг.
И не ли той под родно знаме днес войските
събира пак? И не ли тоз свещен
завет на всички тям сгрява им душите
и вика ги в борба неравна със вразите
без жал да мрат за бащин край рожден?...
Един завет оставили с нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
- ''Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, кат зеницата на очите
бранете ги от близо и далеч!..."
Янко Гочев


6
Православие / Re: Молитви
Last post by Шишман - Yesterday at 21:48:06
7
 Да но националистите например, ако имат организация не са длъжни да са зависими, от когото и да е. Ако управляват е друга работа, но тъй като няма да управляват на практика не зависят от политическата обстановка. Освен това въпроса е и духовен и културен, а не само политически.
Духовно и културно: с кого трябва да сме ? Трябва ли въобще да се влияем от някого: Русия или запада ?
8
Другата партия-корпорация е ДПС, а те по съвсем различни причини са по-устойчиви и от ГЕРБ, и от останалите.
Клиентелизъм и бизнес интереси ще има винаги около всяка партия, особено свързаните с властта, но при ДПС и ГЕРБ цялата партийна организация и изобщо съществуване е строго подчинена на бизнес интересите и едва след това идва всичко останало.
9
Рациария - столицата на крайбрежна Дакия


Античен град, в който римските кораби "ratis" са хвърляли котва, е древната крайбрежна столица на Дакия. Сега римската колония разкрива постепенно тайните си.Рациария или Colonia Ulpia Ratiaria е съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 2 км западно от днешното село Арчар и на 27 км от Видин. Вероятно градът възниква през втората половина на I в. при управлението на Веспасиан. В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония.Клавдий Птолемей в своята "География" през II в. споменава Рациария Мизийска. По-късно през IV в. градът попада в Певтингеровата карта, която е по образец от II в., както и в пътеводителя на император Антонин.Само две селища от тази епоха, част от Дунавския лимес, са свръзани с речното плаване и това са Рациария и Секстагинта Приста край Русе, което означава "Пристанище на 60 кораба".



Известно е, че в тази област са живели мизите, чието присъствие е още отпреди новата ера. Издигането на града във важен търговски и военен център обаче е по времето на Веспасиан, който укрепва долнодунавския лимес и организира дунавската флотилия.Има данни, че около края на I век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към II век се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно от военен и невоенен произход - италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници, както и членовете на муниципалната аристокрация от източен произход.Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Тази хипотеза се подкрепя от надпис, посветен на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници и разкрива активна земеделска дейност. Надгробни надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват съществуването на отделни поземлени имения. Известна част са били обработвани и с роби.

През града е минавал крайдунавски път от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия за пътнически съобщения и превоз на стоки. През II-III в. Рациария се издига не само като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България.

Австрийският изследовател Феликс Каниц е първият, който обръща сериозно внимание на античния град през 1860 г. Около 30 г. по-късно, в самия край на века, Вацлав Добруски посещава останките на някогашната провинциална столица, за да събира археологичен материал. Първата публикация изцяло върху историята на Рациария излиза от печат през 1911 г. и е дело на Никифор Неделев. Към учените, които се занимават с изследването на паметници от римския град през първата половина на XX в. са и Богдан Филов, Иван Велков и Георги Кацаров. От средата на XX в. археологическите публикации се стремят към по-голяма научна достоверност. От 1965 г. е единствената студия, проследяваща историята на града от неговото създаване до края на VI в. Тя е дело на проф. Велизар Велков, под чието ръководство са разчистени и допроучени останките от разрушения некропол в местността Парлозите.

Частични разкопки са правени през 60-те години, организирани от видинския музей. В края на 1970 г. започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня начело с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на проучванията започва последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта, което дава информация за запазените архитектурни структури.Друго значително откритие е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години на XX век. Комплексът е датиран IV - VI в., като има значително преустройство през V век.След българо-италианската експедиция разкопките в Рациария замират за дълго време. Тогава иманяри са разкопавали местността, богата на находки от римската епоха. За съжаление много от тях са потънали в нелегалния пазар за антики. След 20-годишно прекъсване, ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров от 2013 г.Доказателство за развитието на града са намерените архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема мраморна статуя на почиващ Херкулес (Херакъл) с височина 0,41 м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България, разбираме колко голямо е било значението на Рациария.



Миналата година за първи път започна проучването на нов обект и това са императорските терми на античния град."Радващо е, че успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази ситуация - на фона на пандемията от коронавирус и забавяне повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата - наистина много сме щастливи, че успяхме да направим разкопките", казва научният ръководител на проучването доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН пред Галя Петрова.Отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лв. е дало възможност на античния град да се работи за около един месец. Около 30 души са участвали в работата на терен, включително археологически екип от шестима, като заместник-ръководители на проучването са доц. д-р Иво Топалилов от Института по балканистика и тракология при БАН и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей - Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

Местоположението на термите е известно още от 70-те години на миналия век, когато на терен работи българо-италианската експедиция. Предполага се, че разкритите императорски терм са най-големите в цяла България. Подобни са на термите в центъра на Варна, които са превърнати в музей. Като площ обаче термите от Рациария са по-големи, разположени са върху 7 - 8 дка, на юг от пътя за село Държаница. Миналата година проучването е стартирало в територия от 250 кв. м - археолозите смятат, че са открили част от двора на имперските терми, както и  помещение, за което предполагат, че е т. нар. фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче тепърва ще се уточнява, когато разкопките продължат в следващите кампании. Градежът е опус микстум - дялан камък и отгоре няколко реда тухли - характерно за IV-V век строителство. За радост на археолозите, на това място иманярите не са могли да работят с булдозери и голяма част от руините е запазена. Те се радват и на факта, че терените, на които предстои да се работи, са общински, така че проучванията ще продължат безпроблемно. Основният авъпрос е опазването на античния град от по-нататъшни иманярски набези. Предстои обектът да се консервира и социализира. След това има всички качества да се превърне в любимо място за културно-исторически туризъм, който ще привлича поток от посетители.По новата система за кандидатстване за целева субсидия на Министерство на културата една от основните точки, по които се определя финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на императорските римски терми в Рациария е сред най-големите в България и самата запазеност на зидовете е наистина много добра. Затова археолозите се надяват в следващия сезон да бъдат отпуснати средсва за продължаване на проучванията и на разкопките, така че да се разкрият всички останки от античния град.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/ratsiariya-stolitsata-na-kraybrezhna-dakiya-460400.html
10
Битката при Велбъжд – хронология и спорове

Битката при Велбъжд от 28 юли 1330 година (б.р. датата е отбелязана по нов стил) е една от значимите в българската средновековна история. Злощастното поражение на българските войски е отбелязано като една от знаменитите победи в сръбската историография и е повод за гордост за нашите западни съседи. Подобни хвалебствия обаче са силно преувеличени, защото до фронтален и равноспоставен сблъсък между двете армии не се стига. Много страници са изписани за стълкновението между войските, но е необходимо фокусът да бъде поставен не върху самото сражение, а върху времето, в което се разиграват събитията, предхождащи самата битка. Изясняването на правилнатата хронология дава отговор на въпроса защо тази битка наистина се ознаменува като една от значимите по своята същност.

Войната между България и Сърбия назрява още през 1328 година, когато цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) се договаря с византийския император Андроник III Палеолог (1325 – 1341) за съвместни военни действия срещу Сърбия. До ескалация на напрежението се стига две години по-късно, когато сръбският крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331) преустановява достъпа на дубровнишките и венецианските търговци до България. Така конфликтът навлиза във военна фаза. Според предварителното българо-византийско споразумение византийският император трябва да предприеме настъпление срещу сръбската държава от юг, а българският цар от изток. Следвайки този план Андроник III потегля с войските си, установява се на лагер край Битоля (днес в Северна Македония), откъдето изчаква търпеливо действията на Михаил Шишман.

Съществуват различия в становищата на отделните изследователи по въпроса за началната дата на военната кампания, както и за хронологията на действията, предшестващи самата битка. Дискусионни се оказват датите, на които император Андроник III се установява на лагер край Битоля – 16 юни или 16 юли 1330 година, и кога Михаил III Шишман се отправя на поход – 19 юни или 19 юли 1330 г.

В страниците на историческата литература често като дата за пристигането на император Андроник III при Битоля се среща 16 юни. Една от причините за това твърдение би могла да бъде потърсена в грешка, по всяка вероятност механична, в българския превод на ,,История"-та на византийския историк Никифор Григора, където е изписан юни месец. В оригиналния текст той описва събитията със следните думи: ,,Тогава на 16 юли около 12 часа се случило слънчево затъмнение...". За да потвърдим тези негови думи отново ще използваме данните, представени в соларния каталог на НАСА. На 16 юли около 17:30 ч. действително е имало пълно слънчево затъмнение с покритие на Луната върху Слънцето 99,81%.


Обхват на слънчевото затъмнение

Отброяването на часовете в християнска Византия се осъществява спрямо утринната молитва, която отчита първия час от деня. За да се приравни средновековното астрономическо време към днешното се прибавят още 6 часа. Според това правило, посоченият в текста на Никифор Григора час 12:00 е равен на съвременният час 18:00.  Възможни са леки корекции в преизчисленията – от един до два астрономически часа, в зависимост от отброяването на часовете според лятното слънцестоене и провеждането на първата утринна молитва, но в случая тази разлика не оказва влияние върху изследвания проблем. Следователно предоставената ни от Никифор Григора хронология за събитията не подлежи на съмнение.

Съществуват и разногласия относно момента, в който цар Михаил III Шишман Асен потегля от Търново – дали това се случва на 19 юни 1330 година или 19 юли 1330 година. В своите изследвания медиевистът Иван Божилов пояснява, че наред с другите исторически извори черпи сведения и от Законника на Стефан Душан. Този негов пример е последван и от други автори, които също посочват като основен източник за сведения Душановия законник. В оригиналния текст на Законника и в неговия превод за това събитие е отбелязан месец юни, а не юли. Този месец, обаче, бележи времето, в което започва военната кампания, а не момента, в който българските войски потеглят от Търново. След известието за началото на кампанията през юни е изписан също месец юли и денят събота като дата на самата битка, а не като маркер за началото на Михаил Шишмановия поход.


Отбелязване на времето във Византия

Към сведенията от Законника трябва да добавим и разказа на Никифор Григора. От него вече знаем, че на 16 юли ромейският император станува край Битоля след като са превзети и подчинени Вучим, Деврица, Добрун, Каваларион и Сидерокастрион, за което е нужно време. Византийският историк информира, че цар Михаил III Шишман и император Андроник III се приготвят за кампанията до края на пролетта. Този негов разказ допълнително свидетелства, че мобилизацията на войските и първите предвижвания на военните отряди по всяка вероятност се осъществяват в началото на лятото – през юни, а от средата на юли да започват същинските военни действия.

В случай, че приемем датата 19 юли за по-достоверна, изчисленията показват, че Шишмановите войски трябва да преминат маршрута Търново – Видин – Велбъжд  за 6 дена, за да бъдат на 24 юли на мястото, където се състои битката, и при все това, да са готови за сражение. Този преход е неизпълним за толкова кратък период. За сравнение биха могли да послужат отново сведенията на Никифор Григора. Той съобщава, че през 1332 година българският цар Иван Александър (1331–1371) начело на 8-хилядна войска изминава разстоянието от Търново до Русокастро, което е около 150 км. за четири дни и на петия ден пристигнал.

Ето защо информацията, посочена в Душановия законник за началото на кампания е вярна. Няма как да заявим, че точно на 19 юни българският цар напуска столицата, защото в редовете на Законника четем имената на всички съюзници, които по план трябва да вземат участие във военните действия, а от стеклите се събития наблюдаваме, че това не се случва. По-правилно е да приемем, че около тази дата, но със сигурност през юни, а не през юли, българските войски се отправят на поход.

Периодът от средата на юни до 28 юли – датата на битката, е достатъчно необходимото време за провеждането на цялата кампания, която започва с потеглянето на съюзниците, преминаването на войските през определените маршрути и самото сражение. За да се уверим във верността на сведенията в Душановия законник и невъзможността Михаил III Шишман да е потеглил от Търново чак на 19 юли – броени дни преди самата битка, ще разгледаме събитията в обратен хронологически ред – от момента на сражението до започването на военните походи. Сведенията в другия основен извор за събитията – Даниловия продължител, които посочват, че битката се състои в  6:00 ч. На 28 юли съвпадат с тези от Душановия законник, въпреки че в последния е изписана датата 27 юли. От ,,История"-та на Йоан Кантакузин (1347– 1354) узнаваме, че между цар Михаил III Шишман и крал Стефан Урош III Дечански се сключва примирие за един ден, а на следващия войските се сражават.

Еднодневното примирие е уговорено да се състои в събота на 28 юли. За това съдим по действията на българския владетел, който спокоен заради уговорката със сръбския крал разпуска армията си, за да се снабди с провизии. Възможно е предположението, че примирието е уговорено в петък на 27 юли. Към подобни разсъждения ни навеждат думите на Даниловия ученик. Крал Урош III прекарва в молитви петък вечерта  – нощта срещу деня на примирието, а в събота по обяд сръбските войски нападат неочаквано българските си противници. От 27 юли – денят, в който е постигнато споразумението, е необходимо да извадим още 2–3 дена, посочени отново в Даниловия сборник. Това е времето, в което двамата владетели водят преговори, приключили с уговорката за еднодневното примирие. Целта на крал Урош III е да се забавят военните действия колкото е възможно повече, докато пристигне очакваната от него помощ.

Изчисленията ни отвеждат до датата 25 юли, която бележи началото на преговорите. Тази дата трябва да бъде отбелязана като деня, в който сръбските войски пристигат в местността около Земен. Потвърждение за тези изчисления откриваме отново в разказа на Никифор Григора, който представя събитията по следния начин: ,,В продължение на четири дена той (Михаил III Шишман) опустошавал и унищожавал безнаказано страната,... без да му се противопостави никой там. На петия ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска." С оглед посоченото по-горе доказателство за точността на астрономическите познания на Никифор Григора и предвид обстоятелството, че на сръбския крал му е необходимо време, за да догони българските войски, разказът на византийския историк за подреждането на събитията във времето изглежда достоверен.

Някои изследователи приемат, че крал Стефан Урош III пристига в деня преди битката. Според тях дните, посочени в текста от ,,История"-та на Никифор Григора се отъждествяват с тези на Даниловия продължител и са обозначени като времето за преговори. Едно по-задълбочени вникване в редовете на изворите показва друго. Даниловият ученик разказва, че битката е закъсняла, защото сръбският крал протаква преговорите 2–3 дни. Според това свидетелство крал Урош III е край местността Земен няколко дни преди сражението, но той не се решава да влезне в бой веднага, а изчаква подкреплението. В историята на Григора се казва изрично, че: ,,четири дена български войски плячкосват необезпокоявано, защото сръбските войски ги няма, те пристигат на петия ден" Разказите на Никифор Григора и Даниловия продължител не се отнасят за един и същ момент. При подобен разбор на времевия отрязък се оказва, че крал Стефан Урош III пристига до уреченото място около 25 юли. От тази датата като извадим посочените в разказа на Никифор Григора 4 дни, в които българските отряди плячкосват необезпокоимо земите се стига до извода, че войските на цар Михаил III Шишман достигат Велбъжд около 20–21 юли.


Призренски препис на Душановия законник

От 20–21 юли до 19 юли се получава аритметичната разлика от 2–3 дни, които са напълно недостатъчни българските войски да преминат разстоянието Търново – Видин – Велбъжд, ако се приеме за вярно твърдението, че те потеглят от столицата Търново на 19-ти същия месец. Цар Михаил III Шишман предвожда около 15-хилядна войска, съставена от конница и пехота. Числеността на армията му не позволява толкова бърз преход за броени дни. Дори да приемем, че сведенията в двата извора за разглежданите 4–5 дни престой се препокриват и цар Михаил III Шишман пристига край Велбъжд около 24 юли се оказва, че българските войски изминават маршрута за пет дни. Този период отново не е достатъчен за подобен поход предвид сведенията, че сръбският крал изминава разстоянието от Добричкото поле (в близост до Ниш) до Велбъжд за 4–5 дена.

Направеният анализ с помощта на астрономическите данни от НАСА и хронологическият разрез на събитията дава възможност да заявим, че походът на Михаил III Шишман Асен започва през юни месец, а верният маршрут на българските войски е засвидетелстван в сръбската книжнина. Правилното разполагане на събитията във времето разкрива пред нас значимостта и обхвата на цялата военна кампания, която за времето си е нито краткотрайна, нито самоцелна. Решението на българския владетел е продиктувано не толкова заради неговите амбициозни планове, а е част от една по-мащабна програма, която има за цел да определи чие ще е политическото могъщество на Балканите.

Датирането на събития по удобен за подреждане във времето начин не трябва да се прилага като метод, защото не винаги те протичат в някаква логична и удобна последователност. Отново като пример може да послужи дискусията около датировката въстанието на Петър и Асен от 1185/1186 г. и последните проучвания по този проблем.  На нас винаги ни се иска да посочваме конкретни дати за всички важни събития от националната ни история, но това не винаги е възможно.

Автор: Анелия Маркова

https://bulgarianhistory.org/velbazhd-hronologia/
Pages1 2 3 ... 10