• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

12 June 2021, 22:38:47

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13021 Posts

Шишман
5232 Posts

Panzerfaust
843 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21835
  • Total Topics: 1344
  • Online Today: 99
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 85
Total: 86

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Доплувай

Доплувай ме сплатната си горещи.
На моя пристан котвата хвърли.
В морето на несбъднатите срещи
ще бъда твоя бряг като че ли.

От прилива на поривите южни
изпей ми песен - галеща вълна.
С утехата, че още сме си нужни,
подобни на лъчи от топлина.

Докосвай ме с ръцете си солени,
събрали скръб от други брегове.
С гласа си ми напомняй за сирени.
С косите - за самотни ветрове.

Под тихите съзвездия на мрака
доплувай ме... Без карта и компас!
Любов ли е? Родена е да чака!
Съдба ли е? Ще срещне само нас!

Hatshepsut

След дъжда

Задръж ме в пресекулките на вихъра.
Усмихната сред капчиците дъжд.
Когато небосводът пише стихове -
в косите си развети ме задръж.

По пръстите ти блесналата мълния
ще стопли дъх и плувнали чела.
А мислите ни, трепетно покълнали,
отново ще са приказна мъгла.

И някъде, в ръмежа на контрастите,
привлечени от късче синева,
в лазура на изплаканото щастие
ще светим от пречистени слова.

Hatshepsut

Вечно бяла

Понякога през тихата ти кротост
минавам като лъч от светлина.
С едничкият копнеж - да бъдеш лотос.
И в мислите ми - образ на жена.

Не искам нито миг да те тълкувам.
Прекрасното е низ от чудеса.
Едва ли с четка ще го нарисувам
или пък с накит ще го украся.

Не ми достига само да те взирам,
защото знам, че погледът е лъх.
Невидимото в теб е моя лира.
Душата ти - желаният ми връх.

И само паметта ми помъдряла
нашепва нежно в тленни сетива,
че ти ще ми останеш вечно бяла,
защото те обличах със слова.

Hatshepsut

Венеция

Душата ми е скитаща гондола
в каналите на нощния ти блян.
Привличаш ме с въздишка на виола
в копринен танц, ефирно изтъкан.

От сянката ти вятърът напява.
Зовеш ме от рисувани стъкла.
И трепетът ми тебе приближава
през плясъка на тихите весла.

Нощата е карнавал, роден за срещи.
Без маски. Само в допир на ръце.
Разпалвай догорелите си свещи,
Венецио на моето сърце!

В една гондола иде принц и просяк...
Безумно остарял от младостта.
За капките на тлеещия восък,
горещи като танца на нощта...

Hatshepsut

Трапчинка

Тази твоя трапчинка, в която
радостта е забила стрела...
Като лъч от горещото лято.
Като танц на немирна пчела.

Тя обича в смеха ти да пее.
И в усмивката твоя личи.
Като нимфа от сънища грее.
Като малкото птиче цвърчи.

Тази твоя трапчинка любима.
Нежна точка с начало и край.
Нека винаги в нея ме има...
Как и колко? Сама разгадай!

Hatshepsut

Светло вълшебство

Обичам да ни има... Повторими.
В любима песен. В цъфнал розов храст.
Сред белезите - зрими и незрими
на всичко доловимо между нас.

И светлото вълшебство на следите
от нишките дантела да плете,
а вятърът - беглец по висините,
в небесен монограм да ни чете.

До онзи миг на сбъднато начало...
До зов и поглед в лъч от необят,
когато в ненаписаното бяло
две думи сливат порива си свят.

Hatshepsut

Неизпята песен

Стих ли си, от вятъра написан?
Нека твойте рими прошептя.
И тогава - в думите улисан
ще открия цъфнали цветя.

Тон ли си, изтръгнат от клавиши,
на нощта от звездния роял,
че притихвам - земен и възвишен,
всички твои ноти закопнял?

Може би в очите ти отнесен
ще позная тайната за мен.
Ти си неизпятата ми песен!
Тон и стих за бъдния ми ден!

Hatshepsut

Сънят на делфина

Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.

От изгревите огнено трепти
планктонът на надеждите солени.
Червеното на моите мечти
през синьото на тънките ти вени.

И гларусите в литнали ята
напомнят само колко си висока.
Преди да те въздъхна в мисълта -
изчезваш като образ и посока.

Забулена от млечните мъгли,
или за миг разголена в прибоя,
сънят ми още дълго те боли,
дори да знам, че толкова си моя.

Докосвана от порив, не един,
поне за миг те имам... И си струва.
Водите ти... И оня бял делфин,
все още не успял да те преплува.

Hatshepsut

Олтар от вечност

Като изгрев над горска поляна
за душата ми, обич, бъди!
Синева, от искри разпиляна.
Огън, който оставя бразди...

Да докосвам в очите ти лято,
нарисувано с късчета жар.
През сълзите - пътека от злато,
а на устните - дъх-кехлибар.

С тихи думи гласа ми загръщай,
като влюбена в цвете пчела.
Сътвори от ръцете си къща.
От косите - безброй хвърчила.

И в олтара, от вечност погален,
щом мечтите ми сбъднеш в зори -
остани като пламък разпален.
И гори. И гори. И гори...

Hatshepsut

Когато съм до теб, а ти до мене...

Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.

И бръчиците, врязани в лицата,
да станат непреплувани реки -
в онези брегове на светлината
с безвремие на влюбени стрелки.
 
Добрата участ нека ни открие.
От случване светът да полети.
Крилата му - докрай да бъдем ние.
Пределите му - само аз и ти.
 
Несбъднатите още рубикони
красиво да прескача младостта.
На щастието в слънчевите клони
да трепкаме, подобни на листа.
 
Въздъхвай ме! Светът от Дъх роден е.
Дъхът ни стопля! И Дъхът - твори!
Когато съм до теб, а ти до мене,
се сбъдва невъзможното дори...

Hatshepsut

Съдбата, която остава

В разпиляност - до капка, сълзяща на дъно.
В неизпитост - до ручей, прелял бреговете.
Аз отново от нежност докрай ще потъна,
за да бъда за тебе по малко от двете.

В прежаднялост - до суша в напукани устни.
В нацелуване - въглени в тиха жарава.
Пак те имам - събрана в тревоги и чувства -
за да бъдеш съдбата, която остава...

Hatshepsut

Не съм те имал...

Не съм те имал мимолетна.
Минутата ми с теб е ден.
Дори с усмивката ти цветна
за цял живот съм зареден.

В един букет да те открия.
В едно учудено врабче.
Съдбата пак ще е стихия,
готова да ни повлече.

И всички блеснали площади
ще бъдат облаци за нас,
където невъзможно млади
върти стрелките си компас.

Не съм те имал неживяна.
За теб се срещат в паметта
огнищна жар и морска пяна
през всички минали лета.

Жарта остана - за да пари,
а пяната - да украси
невидимите календари
по оределите коси.

До онзи миг, когато спрели,
стрелките в нас ще са крила -
за нови сбъднати предели
през бряг от сребърна мъгла.

Hatshepsut

Поставих те високо в любовта си...

Поставих те високо в любовта си.
Дори не те достигаха зениците.
Погледнах те и казах ти: ,,Мечта си!"
Съперници ми бяха само птиците.

Набрах цветя, родени сред скалите.
Дори на върховете сред тревиците.
Венец ти сплетох - радост за очите.
Съперници ми бяха само птиците.

Открих в морето остров на забвение.
Запалих огън. Лумнаха искриците.
Издигнаха се в стихопосвещения.
Съперници ми бяха само птиците.

В сърцето си родих те, като полет.
Докоснах те, погалих ти къдриците!
За лъч от свята обич те помолих!
Съперници дори не бяха птиците...

Hatshepsut

Синя безбрежност

Ще те измоля в мигове лазурни -
да те погаля, както помечтах.
А вятърът игриво ще се втурне -
в дъгата на очите ти от смях.

Ръце, като черупките на мида,
ще се доплуват - бисерни в нощта.
И късче вечност в нас ще се съзида
с красиви светлинки на паметта.

През спомените тихо да проблясват.
За мен и теб. За лято и вълни.
Една любов, окъпана от ласки,
безбрежно синя ще ни заплени.

Hatshepsut

Някъде...

Някъде... Зад топлите ти ириси,
в трепета на поглед утолен,
своя пристан чувството намира си -
стар моряк, от скитане солен.

Някъде... Зад устните ти влюбени,
с думите, разперили крила,
пак ще кажеш колко ти е хубаво -
даже сън за мен да си била.

Някъде... Зад тайнството на дланите,
в тръпката - да помниш дъх и плам,
миговете, искрено желаните,
чакаш ме отново да ти дам.

Някъде... Изгубени от сливане,
капчици, търкулнати в поток -
като две сърца се преоткриваме,
приютени в огъня на Бог.