Димитъръ Занковъ

[Hatshepsut]

Класиката си е класика, но аз бих искал във форума да е добре представена и съвременната българска поезия 

Тази тема е посветена на стиховете на Димитър Занков. За съжаление, не можах да намеря нито негова снимка, нито биографични данни. Надявам се в бъдеще да попълня тази празнота.

Започвам с едно негово стихотворение, което ми е любимо 


Към Изида

От частите разпръснати събираш ме,
богиньо на вълшебната луна.
С дъха копнежен нов живот даряваш ми,
а твоята любов надви смъртта...

И вече знам, че няма нищо грешно
в това да слеем своите тела...
Душите ни се търсят цяла вечност...
Предречено е! Просто е съдба!

В косите ти усещам дъх на пролет,
по кожата – божествени сълзи,
а устните доказват, че си моя
и винаги била си само ти...

Насочвай ме по лунната пътека
към долината със планински мед!
Първично е! Аз търся в теб утеха
и търся топлина за моя лед...

Аз търся бъдеще! Желая огън!
И път безкраен, който да вървя!
Желая страст, безумие, тревога,
идея, за която да умра...

Утроба, във която да изчезна
и устни, във които да мълча...
Една звезда в нощта ми многозвездна...
Един покой, във който да не спя...

Ела при мен, завивайки ме с тяло,
поглъщайки ме в своите недра!...
Завинаги си моя изначално,
богиньо на вълшебната луна...

[Hatshepsut]

Приказка

Как твоят глас оставя ме без дъх?
Как тази тиха лудост ме обсеби?
И как не искам вече да мълча,
а искам да съм истински потребен?...

Във приказка живеем... И във стих...
Във минало над бъдеще сегашно...
Вървим през разцъфтелите треви
по стръмен бряг от светло настояще...

Към слънцето летим един до друг,
немислещи за восъка в крилата...
Очакваме със трепет всеки звук
на другия изтръгнат от душата...

Загърбили света около нас
в една реалност, даваща наслада...
Безмълвен ме оставя твоят глас...
За тази приказка бих влязъл в ада...

[Hatshepsut]

Прекрасна си!

Прекрасна си!... Оставяш ме без сън...
Без словото, а то ми е изконно...
Без право на обжалване законно
застивам преклонен - сразен от гръм!

Олтар съдбовен... Приказна мечта...
Любовен плод - пречистен, рафиниран...
Велика и предвечна - ти си Тя...
Магия в плът, зачеваща Всемира...

Природен феномен... Шедьовър Божий...
Небесен ангел, паднал тук до мен...
Невинна самодива... Дух стаен...
Без тебе всеки дъх е невъзможен...

И как да разбера какво разбрах?...
Какво усещам вече сам не сещам...
Прекрасна си!... Богиня и жена...
А аз съм влюбен в тебе безнадеждно..

[Hatshepsut]

Да бъда

Толкова сме преходни и крехки...
И раними... Ала се обичаме...
Правим чудеса... И много грешки...
Вече сме история, но искаме...

Няма правилен ход... Просто сбъдваме нас...
Този свят си е наш докогато...
Няма вярна посока... Само пепел и страст
и звезда, дето води ни в мрака...

Мое нежно момиче, моя тъжна любов...
Моя първа последна присъда...
Ангел мой, моя скръб, и утеха, и зов...
Аз те чакам... И искам да бъда!...

[Hatshepsut]

Блян

Понякога е утрото ни дълго,
а спомените ни са твърде кратки...
Аз бих живял във тази безтегловност,
в която се обичахме в съня ти...

Аз бих живял на времето във гънките,
в подмолите на залези бих плувал...
И само ти си моята окръжност...
И само аз съм твоята присъда...

Безумно е така да се обичаме.
Абсурдно някак си... Почти е грешно.
Но разумът изобщо е погрешен...
А любовта е порива за нежност...

Желание за вечност в апостроф...
Обичане след хиляди години -
на фона на сегашния живот
оставаме си аз и ти, любима...

И те обичам в нежност и във блян -
светулките в косите ти танцуват...
И някак си от обич съм пиян -
и само с тебе, само с теб ще бъда...

[Hatshepsut]

Пъзел

Парченцата от пъзела съвпадат...
Нареждат се едно до друго тихо...
Да, има Бог и Той не ни наказва
и дава ни, дори когато взима!...

Да, има песен – тя е вътре в мене!
И чувства има... даже споделени!...
Мечтата ми дочака кон и стреме
и полетя напред неудържима!...

И вятърът косите ѝ разроши,
а месецът показа ѝ пътека...
Не сме сами, а сякаш сме на остров...
И сякаш е така от памтивека...

Накрая всичко ще се нареди удачно,
макар невероятно да изглежда...
Предречено!... Със вяра и надежда...
Дори в далечината да е мрачно!...

Защото има Бог и Той ни дава,
дори когато мислим, че ни взима!
Парченцата прекрасно се напасват...
И моето към твоето, любима!...

[Hatshepsut]

Небе за теб

Нещо все не достига!... Нещо все ще ни пречи...
Неусетно навлизаш в неразкъсани мрежи...
Неусетно привличаш, неусетно мълчиш...
Явно много ти липсвам в този ден... В акростих...

Може би си русалка?... Може би съм поет?...
Някой друг също влюбен е може би в теб...
Може би недостоен ще съм винаги аз...
Може би паднал воин... Или просто мираж...

Все така те обичам, нощно-лунно сияние...
Ти за мен си исконната - и жена, и проклятие..
Ала зная, че тази, дето искаше мене,
не желае илюзии, а мечтае да вземе...

И накрая, когато този стих си отива,
и когато наденеш ризата от коприва,
може би ще разтвориш две ръце във криле -
че единствено аз бил съм твойто небе...

[Hatshepsut]

Полярна звезда

Не те преследвам – просто те обичам!
Не се натрапвам, а съм удивен...
Прекрасна си! Чудесна си, момиче!
Ти носиш светлината в моя ден...

Усмивката ти носи ми усмивка...
Сълзата ти донася ми сълза...
Недостижима си, но пак те искам!...
За мене си Полярната звезда...

В морето бурно, в нощната тъмница,
указваш пътя на един моряк,
зажаждал да се взре във нещо истинско
и да достигне до лазурен бряг...

Към заливи незнайни ме примамваш,
към долини на мляко и на мед...
Така си сладка... И така се казваш...
А аз съм само влюбен в теб поет...

Море от нежност ме дели от тебе...
Небе от тъмнина ме призова...
В очите ти потъвам и немея,
но цял живот към тебе се стремя!...

[Hatshepsut]

Когато може би живял съм...

Аз пак си търся мойта барикада -
последен пост пред развенчан финал...
Да знам, че не напразно съм изстрадал,
че има смисъл, дето съм мечтал...

Във клетви и надежди си отмина
животът ми, към който се стремих...
Танцувах във любов неотразима...
Бях нежен... Груб бях... И накрая - в стих...

Бях верен рицар... Сетната присъда...
Почни известен... Недоизмечтан...
Бях тиха песен... Никога не лъгах...
А пътят ми - все тъй неизвървян...

И в търсене на длан, впленена в мене,
и в чакане все пак да ме съзреш,
разбрах, че ме жадуваш в друго време
и само търсиш повод да ме спреш...

Оставам тук - на мойта барикада!...
За ордени и рози забравѝ!...
Живях за чест и слава - не за плява...
Живях за утре... Вчера... Може би..

[Hatshepsut]

Тази нощ съм самотен

Тази нощ съм самотен... Има много причини...
Не ме топли това, че и ти си сама...
Зима вее навън, но до мойта камина
е почти светъл празник... Но без тебе – кога?

Тази нощ не желая да мисля за празници!
И по Коледа даже самотно ще е...
Ние тук сме мнозина, но без теб ми е празно...
Липсва нещо от пъзела на мойто сърце...

И остава надеждата за прекрасното сбъдване...
Вярата във успеха... И че имам криле...
Любовта към живота... Тясна лунна пътека
някъде към безкрайното, дето свършва с небе...

Все отвъдното чакаме, ала тук за кого е?
Сякаш следвам в съня нереална мечта...
Уморих се от чакане... Огладнях от илюзии...
Тази нощ съм самотен и се взирам в нощта...

[Hatshepsut]

Сънувай ме!

Сънувай как докосвам с плахи пръсти
на лоното ти меката обител
и как ще обладая с влажни устни
най-скритите ти кътчета непипнати!...

По тялото ти хладно как те паря...
Как омагьосвам хълмовете нежни...
Целувките по гърлото изгарят
и цял съм твой – и близък, и далечен...

Как си шептим, задъхани във здрача...
Как устните ни бързо се намират...
Как сплитаме се двама във екстаза,
за който винаги сме фантазирали...

И после погреби ме в теб до съмване!
Не искам, не желая да се будя!
Сънувай ме!... Сънувай ме!... Сънувай!...
Обичай ме до край!... Да съществувам!..

[Hatshepsut]

Нагон

Докосвам се до твоята душа
със крехките слова на песента си.
В очите ти съзирам синева –
усетих там фрагменти от съня си...

Зорница виждам... Жажда за живот...
И страст съзирам... Може би към мене?...
Наистина ще бъда идиот,
ако не питам, дявол да го вземе!

И по-добре да бъда унижен,
отколкото самотен с мойта гордост!
Не ме е страх да падна повален
в нозете на шедьовъра на Господ!...

И нека небесата да са с мен!...
Крайбрежните вълни са ми свидетел...
Мъжът за тази болка е роден!...
Не мога на живота да съм зрител!

Човекът има право на това –
да пита и да може да избира...
Нагон първичен в нас е любовта –
не може гордостта ни да я спира!...

[Hatshepsut]

Есенна

Такава есенна те искам вкъщи!...
Такава приказна, напълно зряла...
Не пролетна – напъпила току-що!...
Не знойно-лятна, носеща жарава!...

А есенно-прохладна като вятър,
натегнала от плод, зовяща семе
и уморена, търсеща забрава,
улегнала, макар и със проблеми...

И нека зимата не бърза още,
защото ние тук ще си останем!...
Склони глава до мойто слепоочие,
защото ще сме аз и ти до края!...

Ще те завия с топлата завивка,
ще те покрия с любовта си бяла...
Обичай ме докрай! Не си отивай!
Завинаги!... Доставяща наслада!...

Омайна като вино прекипяло...
Пораждаща във мене нежна песен
Избистрена напълно и изцяло...
Такава те желая - с вкус на есен!...

[Hatshepsut]

На нея

На храбрата девойка, дето чака ме
да разреша световните проблеми,
да я спася от кулата и някъде,
на остров да я водя за блажени...

На мъдрата жена, която вижда ме,
че аз съм цял оплетен във въпроси,,
самотен съм и търся я навсякъде,
дори и без да знам какво ми носи...

На първата, последната, единствена,
която чак до гроба ще е с мене...
На тази нощно-нежна синя истина,
която същината ми обсеби...

"Обичам те!": да кажа, ще е малко...
Да кажа: "Искам те!" – ще е взаимно...
Жадувам те, не си ли го разбрала?
Ела си вкъщи, моля ти се, мило!...