Първиятъ учебенъ день

[Hatshepsut]

Първият учебен ден

Всички знаем кога официално е първият учебен ден, но подготовката за него започва много по-рано. Не, не с купуването на раницата и тетрадките. Нито със записването в някое училище.

Но нека ви попитам ,,Спомняте ли си своя първи учебен ден?". Аз си спомням моя – родителите ми бяха избрали училището заради близка тяхна приятелка, която преподава там, бяха ми избрали добри учителки и бяха дошли с мен, но на първия си учебен ден аз се разплаках - всичките ми приятелки от детската градина бяха в другия клас. Нямаше с кого да се хвана за ръка по пътя към класната стая.

Помня добре и втория учебен ден, когато се изгубих в опита си да изляза от училището и да си отида в къщи.

С малко повече време и внимание, тези стресови за едно дете ситуации, могат лесно да бъдат избегнати. За да е щастливо и успешно вашето дете в училище, е важно:

♦ да изберете внимателно бъдещото му училище;
♦ да си съдействате с училищното ръководство за адаптиране на училището към нуждите на детето ви;
♦ предварително да подготвите детето си за първия учебен ден и ходенето на училище и да го попитате за неговите чувства и мнение.


Как да изберем бъдещото училище на детето си

Всички родители искат да направят най-правилния избор за бъдещото училище на детето си и обикновено критериите са:

♦ училището да бъде в квартала, в който живее детето, или близо до работното място на единия родител;
♦ училището да отговаря на културните и човешките ценности на семейството, както и да е икономически достъпно;
♦ училището да е архитектурно достъпно – взима се предвид най-вече от родителите на деца със затруднена мобилност;
♦ училището да е познато на родителите, тоест да имат по-голямо дете, което учи в него или го е завършило, да имат познат от персонала на училището, да имат приятели, роднини или колеги, чиито деца посещават същото училище;
♦ училището да отговаря на образователните потребности на детето.

Всички тези критерии дават обща представа на родителите какъв е микроклиматът в училището и им помагат да си представят как детето им би се чувствало в него. Колкото и да е важна тази представа тя не е достатъчна. За да знаете как наистина ще се чувства детето ви в това училище, особено ако има допълнителни потребности, е добре да посетите училището предварително заедно с детето си и да прекарате малко време там.


Докато сте в училището:

♦ усетете атмосферата в училището – отнасят ли се с уважение и доверие един към друг педагогическия, непедагогическия персонал, ръководството на училището, учениците и родителите – това се усеща лесно по думите, които използват, начина, по който разговарят, отношението към вас и детето ви конкретно;
разберете дали детето ви може самостоятелно или с определена помощ от личен асистент да стигне до двора, столовата, да си купи закуска, да отиде до библиотеката и да използва училищните тоалетни;
♦ задайте въпроси за възможностите за допълнителна подкрепа на детето ви при нужда – има ли училищен психолог, логопед, медицинска сестра, ресурсно подпомагане, училищен транспорт, програми за безплатна закуска, др.;
♦ попитайте какви са възможностите и традициите на училището за допълнително образователно и личностно развитие на детето ви – клубове, курсове, тренировки, екскурзии, посещения на театри и музеи;
осведомете се как се осъществява комуникацията с родителите, какво се очаква от вас, към кого можете да се обърнете в случай на спешност или при възникнал проблем;
попитайте какво да очаквате за бъдещата реализация на детето си, когато завърши това училище;
♦ запишете си всичко, което ви е направило впечатление и всичко, което не сте успели да разберете. Ако е необходимо направете още една или няколко срещи. Помнете, че ако директорът и учителите нямат желанието, времето, нагласата да отговорят на въпросите ви сега, няма да отговорят и на въпросите на детето ви, няма да отговорят и на притесненията ви, след като започне учебната година.


Подготовка на условията в училището

Често директорът, учителите и родителите имат желанието да запишат детето в даденото училище, но самото училище не е напълно подготвено за това. Ето няколко неща, които е добре да имате предвид и да планирате предварително:

♦ осигуряване на достъпност – понякога въпросът с достъпността може да се реши бързо и със средствата на самото училище, друг път адаптирането на училищната среда за нуждите на дете, използващо количка, например, може да отнеме много време и да се реализира по специален проект. Ето защо, ако знаете, че детето ви има нужда от специфични помощни средства и инфраструктура, за да се чувства комфортно в училище, изберете училището възможно най-скоро, за да има достатъчно време за ремонтни дейности. Понякога това може да отнеме цяла година или дори повече.
♦ организиране на срещи с учителите – запознаването на детето ви с бъдещия му класен ръководител е полезно не само за детето ви, но и за самия учител, особено, ако детето ви има нужда от специален подход при общуването и обучението си. Това ще даде възможност на учителя да получи информация и съвети от вас като родител и да свикне с детето ви.
♦ осигуряване на ресурсно подпомагане – това е възможност за допълнителна подкрепа на детето ви от специалист или ресурсен учител, която се осигурява безплатно за детето ви от областния ресурсен център. За да се задвижи процедурата за осигуряване на ресурсно подпомагане може да отнеме също известно време, затова се запознайте с тази възможност предварително.


Какво си мисли детето ви

Преди да вземете решение за бъдещото училище на детето си, попитайте и него какво мисли - често неговите приоритети са същите като вашите, но гледната точка е по-различна, защото за вас училището е нещо понятно и обозримо, но за детето ви то е ново, голямо и може би объркващо – нетърпението и вълнението за първия учебен ден винаги ще се смесват с мъничко притеснение за това как ще се справи, ще има ли приятели, какво се очаква от него.

За детето ви най-важно е да бъде:

♦ спокойно и сигурно – за детето ви най-важно е да се чувства спокойно и сигурно в училище. Спокойствието и сигурността идват от познатото и осъзнатото. Обяснете на детето си спокойно и детайлно какво представлява ходенето на училище, какво се очаква от него, какъв е цикълът часове-междучасие, училище-ваканция. Задължително заведете детето си в училището предварително и посетете най-важните места в него, поговорете си дали нещо го тревожи, проверете дали може да се справя само (да си купи закуска, да отиде до тоалетна). Запознайте го с бъдещия му учител и им дайте поне 5 минути да се опознаят без да се намесвате и без да отговаряте вместо детето си. Помогнете му да се ориентира във времето и пространството, докато е в училището като му купите, например, електронен часовник, сложите му картонче с програмата в раницата, др. Ако детето ви има трудности със смяната на обстановката и свикването с нови ситуации, помолете за разрешение да го водите през лятната ваканция в училището, докато свикне със самото място.
♦ социално приобщено – за вашето дете училището не е мястото, където учи, а преди всичко - мястото, където са приятелите му. Ако имате възможност, запишете детето си в един клас заедно с приятелите му от детската градина. Добре би било да създадете на детето си възможности за общуване с децата от класа и извън училището.
♦ успешно – вашето дете ще се чувства успешно, ако знае какво се очаква от него, ако има възможност да избере посоката на усилията си, ако му се съдейства да постигне успех и ако успехът му е признат и отпразнуван. Разговаряйте с учителите на детето си как окуражават децата да учат и да се развиват, как откликват на различните стилове на учене, как празнуват и утвърждават успехите им. Попитайте детето си по какво в училище иска да е успешно и не омаловажавайте желанието му да бъде успешно по физкултура, но не и по-математика. Подкрепете го в интересите му и използвайте този интерес и тази връзка на доверие за развитие и на други силни страни.


Планирайте и управлявайте промените

Помнете, че по подобен начин за децата се случват и преходите им от живот вкъщи към ходене на ясла, след това на детската градина, от трета група в предучилищна група, от предучилищна група в училище и дори от начален в прогимназиален курс. Понякога детето влиза в общообразователното училище от дневен център или от специално училище. Тогава вниманието към нуждите и чувствата му  трябва да е дори още по-голямо.

Търсете информация за новото училище на детето си от близки и познати, доверете се на усещането си като родител, запознайте се с държавните регламенти и процедури, но не забравяйте да се вслушате в собственото си дете.

На добър час!

http://priobshti.se/article/podkrepa-u-doma/purviyat-ucheben-den-zapochva-dnes

[Hatshepsut]

Защо първият учебен ден е на 15 септември?

Всички знаят, че 15 септември у нас е първият учебен ден. За едни ученици това е добре, за други - не чак толкова. За първолаците трепетът е най-голям. Започва нов етап в живота им.

Но защо датата 15 септември е избрана... Разбира се, че има и логично обяснение.

До 1921 г. учениците в България са се връщали в класните стаи на 1 септември. През 1919-а на власт у нас идва Александър Стамболийски заедно с партията му "Български земеделски народен съюз".

Създадена като професионална организация на селяните у нас, тя съвсем очаквано съобразява политиката си с тяхното ежедневие и нужди.

Именно заради това през 1921 г. Стамболийски взима и решение за промяна на първия учебен ден и го измества с две седмици. Причината - за да може децата да помагат в прибирането на реколтата.

През 2001-а, когато министър на образованието е Сергей Игнатов, се заражда идеята учебният процес в училищата отново да стартира на 1 септември. Но това не се възприема добре и до промяна не се стига.

Иначе в много страни около България учебната година стартира на първи септември. Така е в Чехия, в Русия и в повечето от останалите бивши съветски републики. В Гърция първият учебен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат - и първият звънец бие чак на 1 октомври.

В други страни обаче няма точно определена дата, а школата сами решават - така е във Франция, Германия и Великобритания и т.н.

В Япония обаче традицията е друга и първият учебен ден започва в началото на април, когато цъфтят японските вишни - сакура. В Австралия пък учебната година започва през февруари.

https://life.dir.bg/otnovo-v-chas/zashto-parviyat-ucheben-den-e-na-15-septemvri

[Hatshepsut]

Първият учебен ден – първа крачка към промяната

,,Знанието е истинско богатство, който се учи – той ще сполучи" – гласи народната мъдрост, която и днес родителите повтарят на децата си. През годините на обществено-политически преход в страната значително се промени доминиращата ценностната и етична система в обществото ни. Една черта обаче остава не много деформирана и тя е стремежът към знание и респект към образователните институции.

Първият учебен ден, който от десетки години за учениците е на 15 септември, се нарежда сред другите празници на духа, писмеността, просветата и пробуждането, с които ние се гордеем като българи. В центъра на вниманието на 15 септември са най-малките ученици, които за първи път тръгват на училище. Всяко училище далеч преди новата учебна година знае броя на своите първокласници. За много от тях в различни населени места е предвидена специална подготовка по български език, като градивна основа за образованието им в бъдеще. Подготовката ще е необходима на децата, чийто майчин език не е български и които са прекарали голяма част от предходната учебна година в чужбина с родителите си. Очаква се чрез въвеждането на нов механизъм за приобщаване на децата, през новата учебна година броят на първокласниците да бъде малко над 80 хиляди. Според министъра на образованието Красимир Вълчев ключовата тема сега е обхващането на всички деца в училищното и предучилищно образование. Според него най-належаща е промяната в методите на преподаване в българското училище.

По пътя на новаторството и промените ръководството на 105 столично училище ,,Атанас Далчев" върви отдавна. Показателен за успеха му е големият брой първокласници, които ще са около 130 през новата учебна година. Румяна Тунева е дългогодишен начален учител в 105 училище. Тя добре познава силните емоции, които владеят децата в първия учебен ден и дава своята рецепта за справяне с напрежението и страха от промяната:


Румяна Тунева (в ляво) със своите ученици

Убеждавам бъдещите ученици, че човек не може да върши каквато и да било работа – лекарска, пилотска, учителска, ако не е подготвен и не се е учил. Училището е основното място, където човек добива знание. Трябва да създадем позитивна нагласа към училището и към ученето. Много е важно бъдещият първокласник предварително да се е запознал с учителя и училището, така че когато дойде - да попадне в позната обстановка. В ученическата чанта на първолака и тази година ще има учебници, тетрадки, а и някоя играчка, която да му вдъхва кураж и да му прави компания в училище. Но има и по-важни неща. Детето трябва да идва с малко по-голямо самочувствие и вяра в себе си. То трябва да знае, че класната стая е място, където всяко дете може спокойно да греши и да се учи от грешките си. Някои деца нямат висока самооценка, по-притеснителни са, страхуват се да не допуснат грешки. Тук е ролята на учителя, да покаже, че грешките не са нещо лошо, а са неизбежно стъпало към успеха. За учителя децата са ежедневен коректор в неговата дейност. Те ни учат да бъдем по-отзивчиви, търпеливи, да бъдем по-отворени към света, по-любознателни дори. Един добър учител се изгражда цял живот. Учител става този, който носи в себе си любовта към децата, безкрайно търпение. Той е човек, готов винаги да се учи, защото някои от децата разполагат с повече информационни средства от своите учители.

Българските традиции – на 15 септември децата да се посрещат в училище с хляб и мед, да се плисне вода по пътя им от украсено със здравец бакърено менче – символизират големите надежди, които народът ни възлага на младите и образованието – казва Румяна Тунева:

На първия учебен ден не може без детските усмивки, доброто настроение и увереността, че детето ще се справи в училище. Първокласниците са в центъра на празничната атмосфера на училищното тържество, в което участват всички ученици в училище. Те посрещат и аплодират радостно първолаците. По този начин те се чувстват специални, забелязани. На младите мои колеги искам също да дам кураж, защото професията е изпълнена с ежедневни предизвикателства. Пожелавам им да вярват в себе си и да знаят, че ще се справят и ще изпълнят благородната си мисия. Съветвам ги да направят така, че да запазят естествената детска любознателност и дори за самите тях учебният процес да се превърне в интересна и увлекателна работа.

http://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100873505

[Hatshepsut]

Първият учебен ден в България невинаги е бил 15 септември

15 септември невинаги е бил първият учебен ден в българските училища. Кога е започвала и свършвала учебната година от Възраждането до ден днешен научаваме от исторически данни, предоставени от Националния музей на образованието  – Габрово.

Учебната година през Възраждането по нищо не прилича на учебната година в днешно време. Колко ще продължи обучението на децата често зависело от самите учители или дори от това дали децата са заети със земеделска работа на полето.

На училище от Димитровден до Гергьовден

В килийните училища, възникнали в края на XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите, които са свещеници или занаятчии. На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.

Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от ,,спазаряването на даскала" – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.

От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

На Петровден, в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.

Ако работиш на полето, почваш училище 2-3 месеца по-късно

За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва ,,Устав на селските училища", според който учебната година за тези деца е девет месеца.

След Освобождението – от 1 септември на училище

През 1879 г. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.

Началният учител Иван Станев започва учебната година с класа си (IV отделение) в с. Драганово, 1904/1905 г.

В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.

Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

От 20-те години на ХХ век учим от 15 септември

Образователният министър Стоян Омарчевски (1920-1923) извършва редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни. Датата 15 септември се запазва до 1949 година.

По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия  завършват на:

28 май за селските първоначални училища
4 юни  за селските начални, прогимназии и основни
11 юни за градските начални, прогимназии и основни
22 юни за градските гимназии и средни училища.
По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.

Съветската образователна система – неприложима у нас

От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

http://www.gabrovodaily.info/история/първият-учебен-ден-в-българия/

[Лина]

Малко снимки от "старите ленти" 
От този много приятен сайт, който иска може да възстанови спомените си от първия учебен ден като намери и дори свали буквара от своето детство от тук:
http://detstvoto.net/daskalo/predmeti/4376-bukvarcheta-ot-1947-do-1990.html

"Преди доста време тук, в Нашето детство, публикувахме за първи път в нета две от букварчетата ни.  В началото на годината от изд. ,,Просвета" са се сетили, че негово величество, Букварът, е една от най-най-най-важните книги за всеки човек и са направили инициатива: "Вземи своят буквар". За да си ,,свалите" букварчето трябва да отговорите на няколко въпроса (което, ако искате да си свалите няколко – просто омръзва, а и честно казано, някои от въпросите са зададени малко странно). Реших да публикувам тук файловет с букварчетата до 1990 год...."



Буквар от 1947 година /корица/


Буквар от 1953 година /корица/


Буквар от 1957 година /корица/


Буквар от 1958 година /корица/


1976 година


1982 година

Сканирани страници от последния буквар: http://detstvoto.net/index.php?newsid=179

[hideboom]

A с тази пандемия в днешно време децата не знаят какво е с нетърпение да чакаш първия учебен ден , направиха така да се тормозят децата и да им се превлича вниманието само към технологиите , компютри и телефони и как ще накарат детето да учи на устройството а не да играе ..