Българска граматика

[Hatshepsut]

"НЕЗНАМ" СЕ ПИШЕ "НЕ ЗНАМ" - РАЗДЕЛНО!!!

Така де, този пост не е като останалите ми, но това вече ме побърква... Истина е, че и аз не съм безгрешен и дори често допускам някои грешки, но стига с това "незнам" пишат някого из форумите след което той ти отговаря чисто и просто "незнам".

П: От колко време си регистриран тук?
О: Незнам!

П: Какво мислиш за социалното положение на страните от третия свят?
О: Незнам!

П: Да ти е известно през коя година се състои битката при Клокотница?
О: Незнам!

СТИГА!!! Не знам дали знаете, но се пише "не знам" - разделно. Вече ми се иска да извикам с все сила "Не се пише отделно от глаголи!", или пък да поставя огромен трансперант на централно място "Не се пише отделно от глаголи!" или пък цял сайт с мотото "Не се пише отделно от глаголи!". Нека не създаваме (както виждате "не" се пише отделно от глаголи, както е с "не създаваме") нови думи в българския език! Ето малко правила за писане на частицата "не":

ЧАСТИЦАТА "НЕ" СЕ ПИШЕ СЛЯТО, КОГАТО:
1. Когато след частицата "не" следва съществително, прилагателно, наречие, сегашно деятелно причастие, минало страдателно причастие:
Например: неистина, недобър, невероятно, неискащ, необут, ненаписан
2. Когато с отрицателната частица се образува ново значение, противоположно на основното:
Например: чута � нечута, изтрита � неизтрита
3. С миналите свършени деятелни причастия, когато те изпълняват служба на определение:
Например: Непозналите печелившите числа ще опитат пак.

РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ ПРИ ЧАСТИЦАТА "НЕ"
1. Отрицателната частица се пише отделно от глаголи:
Например: не искам, не мога, не знам, както и от деепричастията: не искайки, не можейки, не знаейки
Но!: Когато частицата не влиза в представката недо- или нена-, се пише слято:
Например: недовиждам, ненавиждам, недовиждайки, ненавиждайки
2. С миналите свършени деятелни причастия, когато те изпълняват служба на сказуемо:
Например: Учителката не одобрила писмената работа.
3. При минали несвършени деятелни причастия:
Например: не играел, не живеел

http://vanadisbg.blog.bg/viewpost.php?id=246423

[Nordwave]

Кратък справочник за правопис и пунктуация.

Книжовният език е представителната форма на българския език. Използването на книжовния език е престижно речево поведение, задължително във всички случаи на публично и официално общуване – в иституциите,в медиите,стопанската сфера,в обществено-политическото пространство.
Отличителни за книжовния език са нормативността и кодификацията на нормата.

Нормативността е свързана със стабилизираната и утвърдена от общественото мнение норма.Общуващите схващат нормата като задължително изискване към използването на езиковите средства.

Кодификацията е съвкупност от правила,предписващи единни начини за писане и говорене,за да се улесни разбирането между участниците в комуникацията. Най-надеждният източник на информация за състоянието на съвременния книжовен език е последното издание на съответния речник (Правописен,Правоговорен,Тълковен речник на българския език и т.н.), изготвен от Института за български език при Българската академия на науките.

Правописната норма урежда единни начини за писане на морфемите, на думите,на главните и на малките букви,на съкращенията и др.Всички морфеми се пишат по еднакъв начин,независимо от промените,които настъпват с тях при изговаряне. По-важни правописни правила:

1.Променливо я.Променливото я се изговаря и се пише като я ,ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда,ако след съгласна следва а,о,у,ъ) или в края на думата.Променливо я се изговаря като е пред мека сричка (сричката е мека,когато следват е,и,я,ю,ьо – напр. видял-видели).Ако след сричката,съдържаща променливо я има ж,ч,ш, тогава я се променя в е – напр. сняг-снежен.

2.Членуване. Пълната членна форма се използва,когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той. Кратката членна форма се употребява,ако името не изпълнява роля на подлог (може да се замести с личното местоимение него,нея). Мекият вариант на членната форма –я/-ят се използва: а) ако се членуват съществителни имена ден,зает,кон,крал,лакът,нокът,огън,път,сън,цар (напр. лакътя, а не лакъта ) и б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел- -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят ,а не юбилярът ).Понякога правописната грешка може да доведе до правоговорна грешка.Напр. неправилното –[йубильаръ] вм. Правилното – [йубильарйъ].Или обратното – небрежен изговор [ас седъ] вм. [ас седйъ] може да породи правописна грешка: седъ вместо седя.Спазването на правописните правила е предпоставка за правилен изговор и обратното. Формата за членуване на съществителни имена в ж.р. ед.ч. е –та .В случай, че думата завършва на –т , съгласната се удвоява (напр. вест-вестта) и ако завършва на –щ, -та се пише след съгласната – (напр. нощта,свещта).

3.Непостоянно ъ. Не трябва да се смесват ъ и а , когато са в наударена сричка.Напр. мисъл (чува се мисал), при проверка се образува формата мисли.Изпада ъ неударено,а неударено а се записва – напр. повикал – по-викали.

4.Подвижно ъ.Съчетанията –ръ, -лъ/-ър, -ъл зависят от броя на следващите ги съгласни.Пише се и се изговаря –ръ, -лъ, ако следват две или повече съгласни.Ако съгласната,която следва,е една,се пише и изговаря –ър, -ъл. – напр. гълтам-глътна.Изкл. повърхност, мъртва , кръвообращение.

5.Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален, напр. идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски.

6.Удвояване на съгласни: -нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена).За удвояване на т вж.т.2.

7.Струпване на съгласни. Съгласната с изпада от форми, образувани с наставка –ски. Напр. чешки, а не чехски, букурещки, а не букурешски. И обратно: съгласната т/д не изпада от форми с наставка – стн-, - здн-, напр. звездна, радостна, постна (от пост), но раснал (от расна).

8. Разграничаване на и/й. Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий.

9. Главни и малки букви. Писането на главни и на малки букви зависи от: а) синтактични; б) морфологични и в) стилистични особености. а Синтактичните особености определят писането на на главна буква в началото на изречението , при разграничаване на пряка от непряка реч, при отделяне на обръщение и писането му на нов ред (напр. Уважаеми господин Директоре). Подзаглавие, сочещо вида на текста , се пише с главна буква. Напр. Трагичното в образа на Борис Морев от романа на Д. Димов "Тютюн"

(Литературноинтерпретативно съчинение) Може ли човек да бъде справедлив, без да бъде жесток
(Есе)

Професии, звания и титли, предхождащи имена, се пишат с главна буква, ако са използвани извън текст. Проф. Мирослав Янакиев; Д-р Иван Петров. С малка буква се пишат съществителни имена, образувани от названия на литературни герои, ако тези имена са се превърнали в нарицателни за назоваване на качества. Напр. Той е свободолюбив и горд – един истински донкихот. Ако нарицателните приложения са станали част от имената на литературни персонажи, исторически фигури, то те се пишат с главна буква. Напр. Бай Ганьо, Иванчо Йотата, Захари Зограф. Бог и неговите названия – Господ, Спасителят, Бог-Отец, Бог-Син, Светият дух, както и личните местоимения, заместващи названието на християнския бог, се пишат с галвна буква. б Морфологичните особености са свързани с разликата между съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. Форми за множествено число на собствени и фамилни имена , завършващи на –овци, -ови, -ини, -еви, назоваващи лични, бащини и фамилни имена, се пишат с главна буква: Той е от Миладиновците (Миладиновите). Когато тези форми за множествено число се използват като нарицателни за качества, се пишат с малка буква. Напр. Човешкият напредък се дължи на нютоновците. С главна буква се пишат прилагателни имена за назоваване на лично притежание – Бо-тежи стихотворения, Вазови романи. Притежателното прилагателно се пише с главна буква, полуслято (с тиренце), ако е обарзувано от две имена. Кирило-Методиева азбукa; Елин-Пелинов разказ. Притежателните прилагателни, използвани като термини, в преносно значение или като част от фразеологич-но словосъчетание, се пишат с малка буква: ахилесова пета, питагорова теорема,прокрустово ложе. Прилагателни имена, образувани от собствени имена, но назоваващи произход или отношение, се пишат с малка буква: вапцаровска вяра (вяра като на Вапцаров). в Стилистичните особености произтичат от изразяваното отношение на пи-шещия към написаното, предполагат поставяне на логическо ударение, влия-ние на традицията. С главна буква се пишат личните и притежателните место-имения във 2 л. мн. ч. при кореспонденция за изразяване на учтивост и уважение ( Вас, Вие, Вашите ). Титли също се пишат с главна буква при обръ-щение без името (Ваше Превъзходителство, Г-н Професоре, Г-н Директоре)

10. Слято, полуслято и разделно писане. В книжовния български език разделено се пишат съставните думи и синтактичните съчетания, а слято или полуслято се пишат сложните думи.

Сложните думи са образувани от две или повече основи, като едната пази граматическите си особености; със или без съединителна гласна; имат едно главно ударение. Напр. сладолед, ветропоказател, бизнесцентър. Слято се пишат сложни думи, в които има главна и подчинена основа: юрисконсулт, офистехника,пресконференция, рокмузикант. Съставните думи включват относително самостоятелни елементи, които запазват граматическите си особености, може да се членуват поотделно: кандидат – студент (-ът). Ако съчетанието от прилагателни имена не се схваща като смислово единство, то не образува сложно прилагателно и се пише разделно: конкретно исторически, социално значим, жизнено необходим. Сложни прилагателни имена, образувани от сложни съществителни с полуслято писане (кандидат- студент), се пишат слято: кандидатстудентски изпит. Сложни прилагателни, образувани от две собствени имена, за назоваване на произход или отношение се пишат слято: димитърдимовски психологизъм. -Наречията наместо, предвид, всъщност, вследствие, навреме,поначало, вкъщи се пишат слято. Внимание: не смесвайте наречието затова със съчетанието от предлог за и показателното местоимение това. Първото се пише слято, а второто - разделно- напр. Той беше зает, затова не дойде. Той беше получил известието, но не говорихме с него за това. - Отрицателната частица не се пише отделно от глаголите, деепричастията и миналите несвършени причастия: не зная, не знаейки, не знаел. Изключения правят: недочувайки, недовиждайки. Ако думата или формата не се употребява без отрицателна частица(ненавиждам, невръстен, невежа) или тя е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие, се образува нова дума, в която отрицателната частица се пише слято (незнаещ, неуспял, недостигнат). Често допускани правописни грешки:

1.Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч. Напр. особенна вм. особена .

2. Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р. Напр. веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта. 3. Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема).

4. Замяна на о с у или обратно. Напр. огрижен вм. угрижен; усмислям вм. осмислям.

5. Замяна на ъ с а и обратно. Напр. въплащавам вм. въплъщавам (коре-нът е плът ).

6. Писане на я вм. е и обратно. Вървяли вм. вървели; бяли вм. бели.
7. Писане на й вм. и и обратно. Позиций вм. пoзиции.

8. Писане на глаголно окончание –ме вм. –м за глаголи от първо и второ спрежение. Напр. ходиме вм. ходим.

9. Писане на главна буква вм. малка и обратно. Байганьовци вм. байганьовци; ботеви четници вм. Ботеви четници.

10. Полуслято писане вместо слято или обратно – народно-песенен вм. народнопесенен. Прилагателното е образувано от две думи народна и песен, като първата е подчинена, следователно то се пише слято.

11. Добавяне на букви, изпускане на букви: порастнал вм. пораснал; посна (храна) вм. постна (храна). Добавянето на излишни букви се дължи на свръхстарателност, а изпускането на букви – на небрежност.

12. Грешки при членуването на съществителни и прилагателни имена от м.р. ед.ч., когато изпълняват службата на граматически подлог – Беше предло-жен за награда филма(вм. филмът), събрал най-много зрителски гласове. Под влияние на смесването между граматически и смислов(логически) подлог не се членува съществителното име, назоваващо граматически подлог. Аналогичен е случаят с членуването на име подлог в изречение с възвратни глаголи. Напр. Съдебните заседатели решиха: не се признава за виновен обвиняемият(а не обвиняемия).

Пунктуационната норма урежда единната употреба на пунктуацион-ните знаци. Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч, за да бъдат адекватно възприемани изразенире смисли. Използването на пунктуационните знаци в българския език наи-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съ- ществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употре-ба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуаци- онен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая. Запетаята служи синтактично-интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.
- В ранките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник. Когато съюзът или е едникратно използван със значение на тоест, сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи. Напр. Дискурсът, или речевото пове-дение на идивида, представя общата култура на личността.
– Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Напр. обръщения, междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеж- дащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието. Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда, от една страна, от друга страна, обратно. Напр. Ти си ос-танал доволен от срещата, надявам се.
- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно,обаче, на-пример, вероятно, значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следовател-но, значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изрече-ние в състав на сложното. Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.
- Задължително се отделят със запетая обособените части (включител-но изрази за сравнение, въведени с като). Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.
- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.
- Сложни съюзи не се разделят със запетая. Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.
- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюз-на дума, която се предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно. Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място. Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запе-тая. Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.
- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъедините-лен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то ви-наги се поставя запетая или точка. Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.
- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отде-ля със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.
- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със за-петая. Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започ-на разговора.
- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение. Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен. Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая. Напр. Обади му се още утре, да не се раз-сърди.

2. Употреба на точка и запетая. Знакът служи да се отделят относител-но самостоятелни синтактични цялости в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая(напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части). Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост,ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двуеточие. Знакът се употребява в простото изрече-ние пред изброчване на еднородни части, след обобщаващи думи: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев). Двуеточие се използва в сложното изре-чение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото). Напр. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие. Многоточие се пише в следните случаи:
а) в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини; (Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев)
б) в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказ-ване; (Ти наистина нищо не разбираш...)
в) за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.

5. Употреба на тире. Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравне-ние със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкре-тизира предходната част.(Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.) Тире се поставя между обобщаващата дума и едно-родните части, които обобщава.(Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.) За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.(Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.) Тире се използва и когато между части от из-речение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне. И не за песен геният ти слеп - / за груб брътвеж те само бил орисал (Ив. Вазов).

6. Употреба на скоби. С помощта на скобите се отделят синтактично-ин-тонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделител-на сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното. Отдето помина( а той помина навсякъде), по диратя си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов) Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, огращдащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз. Напр. [ Янакиев, 1978,23].

7. Употреба на кавички. Кавички се употребяват: а) при пряка реч. При-ето е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и "разкъсва" авторската реч, се отде-ля с кавички. "Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!" б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст. Напр. С употребата на глагол в ед.ч. от израза "лъжа и робство на тая пуста земя царува" се постига представа за сливането на робството и лъжата. Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическа-та съчетаемост между своч и чужда реч: Напр. Поетът не може равнодушно да гледа " турчин да бесней над бащино ми огнище" (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: "та сърце, майко, не трае/да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище".) Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.
в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библио-теки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет "Св. Кл. Охридски". За ограждане на названия на: вестници, списания, пореди-ци, книги, произведения на изкуството – напр. поредица " Езикова култура" . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. "Излезе от печат втори том на "Българския етимологичен реч-ник". Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощнски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.
г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на нео-бичайна езикова употреба. Напр. Неговите "чести" посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка. Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказа-но със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сен-тенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата "Блага дума железни врата отваря", но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия,имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак. Въпросителният знак e графичен за-вършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна. Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му? Ко-гато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак(понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак. Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или ка-тегорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост гово- рим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия меж-ду точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и между-метия, с които се предава силно чувство. О, Шипка! В случай, че пишещият ис- ка да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки: Пунктуационните грешки може да се групират в три вида: пропуснат пунктуационен знак; излишен пунктуационен знак; разместен пунктуационен знак. Пропуснат пунктуационен знак

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част- напр. Ирина, едно от постиженията на Д.Димов при изграждане на лите-ратурния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дъл-бочина.

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват кра-сотата на селския пейзаж.

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога – Трудно е да се да-де еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само нацио-нален или само социален тип.

5. Пропусната втората "ограждаща" запетая след подчиненото изрече-ние, което "разкъсва" главното изречение. пример: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от " Тютюн".

6. Пропусната запетая при еднородни части. На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й.

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йов-ков.

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предна-чертана нишка в живота. Излишен пунктуационен знак

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е "Спи езерото" от Пенчо Славейков.

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( ")Люлин( "), където се намира офисът на вашата фирма.

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( ")нетрадиционни( ") средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост( точка, въпроси-телна)в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоиме-ние, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил пра- ви съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.


За да бъде отстранена опасността от пунктуационна грешка, се използва пунктуационен анализ. Дори и при работа с компютър няма програма, с която да се провери дали всичко е наред с пунктуацията, още повече, че пишещият понякога може да избира между пунктуационни знаци, които да използва. Ето защо е целесъобразно след окончателно написване на текста той да бъде про-четен с критично око специално за пунктуационни и за правописни грешки.

[Hatshepsut]

Членуване на имена от мъжки род:
1. Съществиветлни имена от мъжки род, означаващи професия и/или завършващи на -ар, -тел и -й се членуват с окончание -я, -ят. (Пример:лекаря/лекарят, славея/славеят)
 - с -я/-ят членуваме и следните думи: ден, кон, път, сън, зет, крал, цар, лакът, нокът, огън;
 - изключения от горното правило правят думите: кантара/ът, катинара/ът;

Всички останали същ. им. от м.р. се членуват с -а/-ът.

2. Членуваме с пълен член:
 - когато съществителното име е подлог в изречението(тоест може да се замени със местоимението ТОЙ);
Примери:
Учителят изпитва ученика.
Прозорецът се счупи.
Пуловерът, ризата, чорапите и панталонът са в гардероба.
3. Членуваме с кратък член:
 - допълнения, обстоятелствени пояснения и понякога приложения(тоест може да се замени със местоимението НЕГО);
Примери:
Писаха двойка на ученика.
Ето го човека!(Ето го него!)
Видях младежа, за когото ми говорихте.

Членуване на имена от женски род:
 - членуваме с окончания за ед.ч. -та, мн.ч. -те;
 - много имена от ж.р. завършват на съгласна, но окончанието не се променя(болестта, смъртта, плътта, нощта, есента, кръвта);

Членуване на имена от среден род:
 - членуваме с окончания за ед.ч. -то, мн.ч. -та;

[Hatshepsut]

Новият правописен речник на българския книжовен език


Проф. Владко Мурдаров представи новия правописен речник. Снимка: БТА

Думи като смартфон, смарткарта, таблет, андроид, айпод, айпад, айфон официално влизат в новия правописен речник на българския език, който беше представен днес.  Включени са и други думи, които навлизат заедно с новите технологии – например имейл и онлайн.

 Речникът е подготвен от секцията за съвременен български език към Института за български език при БАН, а се публикува от издателство "Просвета".

 Изданието включва около 90 000 думи, като поне 10 000 са новите лексикални единици в него, съобщи проф. Владко Мурдаров, който е и ръководител на екипа, изготвил  речника.

 Той се състои от 676 страници и е най-пълният правописен речник, който е излизал у нас, посочи проф. Мурдаров.

 Според проф. Мурдаров съвременният българин най-много се измъчва при писането на сложните думи и заради това в речника има раздел за слятото и за полуслятото писане. Ако се допуска и слято и разделно писане, в речника думата е отбелязана със звездичка - джазбенд и джаз бенд, етномузика и етно музика,  бизнесцентър и бизнес център, уебстраница и уеб страница,  фолкзвезда и фолк звезда, обясни ученият.

 Съкращението "БГ" пък не било правилно да се изписва на кирилица според правилата в новия словник. Ако искаме да напишем ,,BG паспорт", абревиатурата трябва да се изпише на латиница.

 Днес оригинално българско словотворчество почти няма, в българския език почти не се създават нови думи, но пък заемаме в нашия език много чужди думи, коментира проф. Мурдаров.

 От изданието са отпаднали много от думите, които днес вече са остарели и почти не се употребяват.

 В речника са включени и цели нови раздели, по препоръка на  МОМН и на издателство "Просвета" сме показали как графично се оформят текстовете - къде да бъдат в тях главните букви и точките, каза проф. Мурдаров.

 Особено ценна е частта за оформянето на текст, в която се обяснява как се оформят заглавията и цитатите в него, посочи езиковедът.

 Речникът струва 35 лева, а в книжарниците на издателство  "Просвета" ще се продава с 10 процента отстъпка.

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/09/11/folkzvezda-ili-folk-zvezda-kakto-vi-haresva.168048#13473869738361&if_height=358

БАН пусна нови правила за правопис и правоговор

136 задължителни норми за правопис са записани в новото издание на Официален правописен речник на българския език, което БАН представи вчера. Речникът съдържа 90 000 думи и това е най-пълното му издание досега, обясни един от авторите - проф. Владко Мурдаров. В авторския колектив влизат почти всички учени от секцията за съвременен български език в Института за български език при БАН. Предишното издание на речника е от 2002 г. и съдържаше 65 000 думи.

 Една част от новите правила разширяват употребата на главни букви. Въвежда се главна буква за учтивата форма и в множествено число "Вие" - правило от 1983 г., възродено в новия речник. Занапред главната буква ще се запазва дори когато името на институцията или нормативния акт е перифразирано или съкратено - Вътрешното министерство вместо Министерството на вътрешните работи, Просветното министерство и т.н. Когато се изтъква значимост или категория, също се пише главна буква: "Няма по-скъпо от Отечеството" и "Борбата между Доброто и Злото е вечна".

 Промяна има и при изписването на сложни съществителни имена, като тук в някои случаи учените дават право на избор. Ако думите могат да се употребяват и самостоятелно, се допуска те да се пишат и разделно. Такива са случаите на бизнесадминистрация и бизнес администрация, бънджискокове и бънджи скокове, гейпарад и гей парад, еврозона и евро зона, кафемашина и кафе машина, тенистурнир и тенис турнир. Само разделно обаче се изписват съчетания, при които първата част е съкращение - ЕКГ данни, МВР център, ОДС депутат, BG гражданин. Полуслято се пишат съществителни, при които се използва буква за съкращение на прилагателно име - влезлите в широка употреба е-книжарница и м-банкиране. Имейл и айфон - две от новите думи в речника, обаче се пишат слято. И в новото издание е включено малко известното и неособено харесвано правило, когато литературни герои се използват като нарицателни, имената им да се пишат слято с малки букви - донжуан, донкихот, байганьо.

 За жалост на поколенията, израснали с мобилните комуникации и фонетичните клавиатури, езиковедите не предвиждат промени в употребата на "й" и дори обръщат внимание за масовите грешки при употребата на множествено число при някои съществителни в мъжки род. Правилната форма на "гений" в множествено число е "гении", а ако е членувано, става "гениите", а не "генийте", както често се среща, напомнят учените от БАН.

 При някои от думите са дадени и дублетните форми, като първо е изписана тази, която следва да се употребява по-често. Думите "вино" и "село" имат дублетни форми, но препоръчително е ударението да пада на първата сричка. При думата "масло", обаче нещата са различни. Нахално се наложи думата "маслО" и затова само тази форма е включена в речника, обясни Мурдаров. Той обърна внимание и на думата "арест", при която правилното ударение е на втората гласна, а не на първата, както често се употребява в медиите. В същото време изписването на "вестник" и "отвертка" остава непроменен, въпреки че при изговарянето звукът "т" не се чува.

 Според Мурдаров няма проблем за използване на думи като "колежка", тъй като "колега" за женски род звучи много маниерно. В речника са вписани и "шефка", "директорка", "депутатка" и пр., но не и "министърка". Специално внимание е отделено и на оформянето на текстове.

 Авторите на речника се надяват, че министерството на образованието ще се съобрази с правописните правила и ще ги включи при изготвянето на новите учебни програми и учебници. Все пак това ще става постепенно и задачи с новите норми едва ли ще се включват за матурата по български език, обясниха от Института за български език.


НОВИ ДУМИ

 Обогатяването на езика се крепи основно на информационните технологии. Сред новите официално утвърдени думи голямо съзвездие идва от тази област - айпад, таблет, смартфон и др. Вече е съвсем разрешено да "кликваме", "даунлоудваме", но "туитването" ще почака ново издание - тази дума липсва в речника. За сметка на това социалните мрежи присъстват с "фейсбук" - изписано в изданието с малка буква.

 В речника за първи път влиза и нова професия - мърчандайзер. Еволюция претърпява и бизнес лексиката - речникът е допълнен с бизнеспарк, бизнесдама, бизнесклимат, бизнесконсултант.

http://www.segabg.com/article.php?id=615776

[Hatshepsut]

Най-честите правописни грешки в българския език

Пълният член

Няма как да не започнем от него, защото това е най-адската мъка за съвременния неграмотник. Само се разходете за час-два из града и ще разберете, че ,,СервизА е затворен"; ,,ПодлезА е в ремонт"; ,,СалонА ще почива от 2 до 4", а авторА на този текст може да изрежда подобни примери още два дни! Само се чудя дали наистина хората са толкова правописно-импотентни, че не могат да го напълнят тоя член, или просто им вземат по левче на буква и гледат да спестят малко пари като пишат –А, вместо –ЪТ?!

Множествено число с ,,–ИЙ" накрая

Летен курорт. Лъскава витрина. И лепнат с тиксо мазен лист с оферта: ,,Летните сензациЙ – нови промоциЙ на хавлиЙ с всички зодиЙ и други джунджуриЙ!" Олеле! Колко простотиЙ, събрани на едно място! Хайде да пробваме да обясним. Ако вземете думата ,,рокля", множественото ѝ число ще е ,,роклИ", нали? Не ,,роклЙ". Значи на ,,хавлия", ,,ютия" и ,,селяния" – множествените числа са ,,хавлии", ,,ютии" и ,,селянии", а не ,,хавлиЙ", ,,ютиЙ" и ,,селяниЙ". Вижте, ,,Натрий" примерно е друго нещо, той си се пише с И-кратко накрая. Ама вие за такива сложни думи не мислете!

Местоимението ,,ú"

Това е онази ужасно дълга и сложна част на речта, която се пише като И с ударение или И-кратко. Примерно ,,Майка ѝ влезе, докато тя се натискаше с комшията." Повечето пъти обаче същите хора, които се надпреварват да пишат ,,батериЙ", изведнъж забравят за любимото И-кратко и се получава нещо от сорта на: ,,Майка и и баба и разпънаха блузата и и разбраха, че няма да и стане." Семейна и правописна скръб!

Буквата Щ

Проблемът е, че тази буква я няма на латиница и няма как да се научите да я използвате в чата, затова тя започва да създава куп проблеми. ,,ПоШТаджията стана през ноШТа, заШТото му се стори, че някой ШТъка в къШТата отсреШТа" ще среШнете почти толкова често, колкото и ,,По6Таджията стана през ноЩа, за6Тото му се стори, че някой 6Тъка в къ6Тата отсре6Та". Май някои хора, като ги е носил ШТъркелът, често ги е изпускал по пътя.

Буквата Ъ

И това го няма в чата. Я го напишеш с ,,U", я го напишеш с ,,Y", най-често се замества и с обикновеното ,,А". Затова после, като се наложи да се пише на кирилица, излиза ей-това: ,,САмняваш ли се, че ще сАбера очите на мАжете като се разхвАрчат дрехите ми?" Не, не се сАмнявам, ще ги сАбереш и с вАншността си и с тАпотията си!

Ъ, вместо А

Това е точно обратното на горното, но (да не повярвате!) и това го има. Уж не знаят, че има буква Ъ, а изведнъж всички започват да я употребяват на най-грешните места. Най-често е там, където А-то потъмнява при изговаряне.

Тия двете сладурани, колко ли
забрани този път ще нарушЪт?
Тия двете сладурани, колко
секс покани този път ще отнесЪт?

Кажете ми сега и на мен: Абе ей, цАрвул, дреме им на сладураните, че се пише ,,отнесат", а не ,,отнесЪт", нали карат Mercedes последен модел, в неговото име няма нито А, нито Ъ!

О или У

Признавам си, това наистина е трудно, особено ако след четвърти клас повечето време си прекарвал да пушиш зад трансформатора или да работиш на околовръстното. Пуснете си скайпа и вижте, не е ли писал някой и на вас: ,,Къде се Утплесна, бе УлигУфрен! Оспа ли се пак или Утиде до долО да ти Управят акОмОлатУра?" Лошото е, че даже и тези, които се Упитват да налучкат 50 на 50 шанс ,,О или У", Убикновено избират грешното. Факт!

Изпускане и добавяне на Т

Ето една буква, която е абсолютно еднаква и в кирилицата, и в латиницата, обаче, дяволите да я вземат, и тя ни бърка ужасТно! Ту я има, ту я няма. ,,Страс.ните ус.ни на студен.ката ужасТно се бяха стисТнали от упоритос.." Явно буквата Т е като бакшиш – когато можеш и когато решиш – оставяш я!

Ц, вместо ТС и ДС

Вярно е, че буквата Ц обозначава звук, който си е почти ,,тс", но (Уви!) не замества това, което ви се иска. Затова се въздържайте да споделяте информацията, че ,,Директорката на даЦката граЦка деЦка градина ще оЦъства!", дори да се съдере да оЦъства цял месеТС.

Нагаждане на чужди думи

Ако сте прост човек с ограничена обща култура, но искате да се направите на ЕнтелЕгентен пред електората като използвате много чуждици, нищо чудно да съставите подобно изречение: ,,Когато жената на омбуЦмана духне със сУшУара, сЮтЮените й се разФърчават като фоЙверки и се закачат на полЮлея." Сложете си го на деКСтопа и Жисиема, за да го запомните!

-Н- или –НН-; -Т- или –ТТ-

В българския език няма много повторения на букви като в италианския например, но пък в България има безброй умници, които се надпреварват да пишат мъдрости като: ,,Когато, застанала пред особеННо тясната времеНа врата към вътрешносТа на съкровеННата свещеННа долина на племето, археоложката не откри съществеННа разлика в писмеННосТа на мес.ните, тя искреННо се изненада, защото находката ѝ беше нещо, колкото цеНо, толкова и страНо." А, за да членувате правилно думата ,,нощ", направо си трябват седем висши образования! (а – ноща; b – ношта; c – нощта; d – но6та; e – нито едно от изброените!)

Заедно или отделно

В чата ще намериш много приятели и ще изгубиш много мозъчни клетки!

Или казано по-съвременно: ,,Да чукнем ли ,,спейс"-а или не?" Най-често отговорите са: ,,незнам, на дали, бали го, немога дасе сетя" И ако тези грешки все пак имат някакво смислено обяснение, какво да кажем за разделеното писане на: ,,Намерих ме съкровището; минах ме се с тая ракия..." Затова клавишът ,,спейс" е голям, защото е голям зор да го измислиш!

Озвучаване и обеззвучаване

Направо да се оплаче човек на Кирил Иметодий и брат му, как може толкова често използвани думи като ,,сватба" и ,,сграда" да се пишат толкова трудно. Знаете ли колко хора можете да възмутите с обявата: ,,Утрешният иСпит ще се проведе в Зградата на виЗшия институт – Зборен пункт – на посочения адреЗ зад сваДбената агенция." Колко? Николко. Те се тревожат главно, че нищо не са прочели и нищо не са си купили за пиене.

Сравнителните частици

По-добре не пишете сравнителни частици, ако най-накрая сте осъзнали, че това досадно нещо – тирето – не е силната ви страна. Защото ,,Да свиеш по скъпите плочки" и ,,Да свиеш по-скъпите плочки" са две отделни неща. В първия случай просто ще завиете по хубав тротоар, а във втория (най накрая) може да се озовете и зад решетките!

В или ВЪВ; С или СЪС

А това да го сбъркате, определено трябва да сте талантливо проЗ! Защото, ако не сте кьорав като къртица, какво ви пречи да погледнете с каква буква започва думата, която следва след предлога. Пречи ви фактът, че няма връзка между двете клетки в мозъка ви? Е... ,,ВЪВ такъв случай ще ви оставям да си почивате. Хайде, С здраве!"

https://www.brefy.com/

[Hatshepsut]

тази информация е от 2014г.

От днес са в сила нови правила за правописа в българския език

Промените са най-различни – от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч. Промените са описани в увода на правописния речник. Той ще излезе сега, а самият речник догодина, съобщава в."Труд".

Какви са промените, които трябва да спазват всички, и да се учат в училищата?

- В официалната кореспонденция учтивото обръщение "вие" ще се пише само с главно "В", когато се отнася и до едно лице, и до много. Или ако се пише до началника на дадена институция, вече ще е "Пиша Ви, г-н Х". И ако се пише до цяла група хора: "...Вие, уважаеми колеги..." Досега "вие" към много лица беше с малка буква.

- Въвежда се цяла нова глава за малките букви. Тук е другата голяма промяна при изписването на институциите в различни видове изречения. Например Съюзът на филмовите дейци ще се пише, както и досега с главно "С" и останалите букви малки. Във всяко следващо изречение "Съюз" обаче също трябва да е с главно "С". Или друг пример – Българска академия на науките, спомената веднъж в текста, в следващите изречения тя вече е Академията. По този начин ще се изписват имената на министерства например, когато не са съществителни нарицателни, обясни Милен Томов от института. Например: Министерството на вътрешните работи съобщава... В следващото изречение се пише Министерство. Ако обаче служител на МВР напише "Отидох до министерството", то вече се възприема като място, сграда и "м" е малко. Това правило не е ново, а е старо, винаги е било такова, но го припомняме, защото има много грешки в тази посока, обясни проф. Владко Мурдаров, шеф на Секцията по съвременен български език. Реално обаче старото-ново правило ще усложни писането и ще предизвика доста грешки, тъй като от години този тип думи се пишат с малки букви.

- Изрично се уточнява писането на големи и малки букви в абревиатури, които са имена на институции като БНБ и БНТ. При пълното им изписване само първата дума в тях ще е с главна буква, а всички останали – с малки. Това важи и за всички подобни наименования. Причината – езиковедите се опитват да защитят речта от агресията на чуждата реч. В нея, а и не само, има правило – всичко с главни букви. В резултат у нас се появило и изписване на месеците с главни букви.

- Изписани са правила за текстовете на снимки, таблици, графики и диаграми. Изискването е текстът да е горе, долу, в центъра и вляво. Но не и вдясно. Причината – наложена практика. Текстовете в тях ще изглеждат като малки заглавия – започват с главна буква, но без точка.

- Опростени са максимално правилата за запетайките. Не е променено по същество къде се поставят, но са изчистени обяснителните текстове, които сега се разбират само специалистите, каза проф. Мурдаров.

- Препоръчва се писането само с малки букви на вече наложени съчетания като питагорова теорема, рентгенов апарат, брайлова азбука и т. н.

- Въвежда се нова норма за писането на думи като е-правителство, е-търговия, м-пазар (мобилен пазар) и т. н.

https://bradva.bg/bg/article/article-18582#.U_OmNVPBAQF

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите "Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език", издание на Института за Български език към БАН:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=230

...а също и Правописен речник на Българския език:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3101

[Hatshepsut]

8 грешки, които английският наложи в българския

Не е нужно да сте граматическо гуру, за да забележите колко силно английският спелинг влияе на българския правопис.

Масовото овладяване на чуждия език, разбира се, е чудесно. Но то доведе и до масови грешки в българския.

Обикновено такива грешки не са белег за неграмотност - подразбира се, че ги правят хора, които все пак са писмовни. Въпреки това чистотата на езика е препоръчителна, независимо колко чужди езика владеем. Нека опитаме да отсеем някои от най-често срещаните грешки в българския, възникнали под влияние на английския.

1. Всичко В Името С Главна Буква - НЕ!

Съставните собствени имена на български и на английски се изписват различно. Докато в английския всяка дума от съставното име е с главна буква, в българския това важи само за първата дума - освен ако някоя от следващите не е собствено име.

Затова United States of America на български се изписва Съединени американски щати, а не Съединени Американски Щати.

Българска социалистическа партия, а не Българска Социалистическа Партия.

Българска академия на науките, а не Българска Академия на Науките.

Черно море, а не Черно Море.

Ето как изглежда и съставно собствено име, съдържащо и друго собствено име:

Софийски университет "Свети Климент Охридски", а не Софийски Университет "Св. Климент Охридски".

2. Дните на седмицата, месеците и националностите - с малка буква

Всички те се изписват с малка буква на български - стига да не стоят в началото на изречение. Обратното е на английски.

"Аз съм българче" - а не "Аз съм Българче".

И още: български език, испанско гражданство, руска музика.

Дните от седмицата и месеците на английски винаги са с главна буква: Sunday, Monday, Tuesday (впрочем, на английски изброяването им започва от неделя, а при нас - от понеделник), January, February, March. На български използваме малки букви: понеделник, вторник, сряда..., януари, февруари, март...). С малка буква се пишат и сезоните.

5 февруари 2021, а не 5 Февруари 2021.

3. Четирицифрените числа се пишат слято, а десетичната запетая е... запетая

Стотиците в числата се отделят с интервал, ако числото е поне петцифрено, например 10 000.

Но 1001, а не 1 001.

7999, а не 7 999.

Десетичната запетая на български е именно запетая, а не точка.

5,50, не 5.50.

Неправилно е и да се разделят многоцифрени числа със запетаи - например 1,000,000. Те се разделят с интервали: 1 000 000.

Тези грешки често възникват заради чуждите софтуери, в които не са заложени български стандарти.

4. Новите абзаци в текста се въвеждат с нов ред и "един пръст навътре"

В английския обаче често се следва друго правило - параграфи се отделят с по-голяма разредка между тях, а правилото да започват с отстояние навътре не е задължително. Това често се пренася в български текстове отново заради компютърните програми.

5. ,,Кавичките" са долу и горе

В българския е възприето кавичките да са две долни в началото и две горни в края на думата/фразата. Другите варианти - "само горни", 'единични', от <този> или «този» тип не са характерни за правописа ни и са навлезли чрез текстообработващите програми.

6. Текстовете на песни следват граматиката

В българския няма правило, че всеки нов стих от стихотоврение или нов ред от текст на песен започва с главна буква - нещо, което е характерно за английския.

Напротив - ако изречението не е завършено, продължете с малка буква на долния ред. А ако свършва в средата на реда, съвсем спокойно сложете точката там и продължете с главна буква след нея.

Правилно:

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Неправилно:

Понякога ще идвам във съня ти

Като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

Вратите не залоствай.

7. Hello Mary и "Здравей, Мария"

Дори в кратки поздрави обръщенията на български се отделят със запетая.

8. Mr., Mrs., Miss - господин, госпожа, госпожица

Съкратени (г-н, г-жа) или не, в обръщение или не, тези думи на български се изписват с малка буква, ако не са в началото на изречение.

https://offnews.bg/kultura/8-greshki-koito-anglijskiat-nalozhi-v-balgarskia-745333.html

[Hatshepsut]

Д-р Теофана Гайдарова е доцент в Катедрата по български език на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски" и автор на книгата ,,Новото в новия български правописен речник". С нея говорим за еволюцията, изучаването и използването на правилен, красив и богат български език. В епизода:
00:00 Представяне. На ,,Ви" или на ,,ти"?
02:52 20-годишен опит, съсредоточен в една книга - новата библия на учителя. В какво е добавената ѝ стойност?
05:56 ,,Книжовната норма" - що е то, кой я определя и как еволюира българският език? ,,Универсализация на именителния падеж" - фраза, която би ви помогнала да впечатлите един филолог! :-)
21:28 Кой и как наблюдава и регистрира еволюцията на езика? Мнението на столичани, че говорят на правилен български език. Водещият, оказва се, "мека"!!!? Има ли езикова полиция, следяща за чистотата на езика?
26:48 Защо за един експерт българист чуждиците в българския език не са проблем? Какво е ,,заемка"?
37:30 Какво реже слуха на един филолог българист? Грешките, които правим? Запетаята - нашата ,,ахилесова пета"!
42:50 Обучението по български език: от децата в училище до студентите в университета. Проблеми и възможни решения.
56:55 Как можем да помогнем да децата си да овладеят родното слово и да говорят на красив и правилен български език?
01:00:50 Качеството на медиите и българският език
01:04:10 Престижът и кариерната съдба на един студент по българска филология. Социалният престиж на българския учител.
01:07:15 Как един доцент и преподавател вижда приоритетите в реформата на висшето образование? Как се обяснява интересът на деца и родители към университети с неясна репутация и произход?
01:15:38 Какво би било едно интересно Неизвестно Известно за госта на предването?


Филологът българист Теофана Гайдарова / Teofana Gaidarova

[Hatshepsut]

"Как се пише" разширява полето на борбата за грамотност


Павлина Върбанова - д-р по български език, редактор и автор на учебници, вече 10 години поддържа
един от най-надеждните източници на езикова информация и грамотност в публичното пространство

https://www.segabg.com/category-culture/kak-se-pishe-razshiryava-poleto-na-borbata-za-gramotnost

По случай Деня на народните будители, 1 ноември, образователният сайт "Как се пише?" разширява съдържанието си за повишаване на грамотността. Платформата, създадена от неуморната Павлина Върбанова - д-р по български език, редактор, коректор и автор на учебници за прогимназиалния и гимназиалния етап, вече почти 10 години е един от най-надеждните източници за езиковата ни култура. От утре тя вече е с много по-широка палитра от полезна информация, достъпът до която по традиция е безплатен за всички потребители.

"Нека изпълним този светъл празник със съдържание – не само в преносния, но и в буквалния смисъл", споделя създателката на ,,Как се пише?" Павлина Върбанова. И допълва, че познаването на езика ни и правилата в него е важно за всеки с буден дух – за да може в днешната динамична комуникация да общува пълноценно в различни сфери: професионална, обществена, административна, образователна.

В помощ на ученици, журналисти, политици и всички, които държат на речта и спазването на книжовната норма, в сайта вече са достъпни над 3300 публикации за българския правопис, пунктуация и граматика. Освен тях са изследвани различни езикови казуси – особени или спорни случаи, в които не може да се каже категорично кой вариант е правилен.

Може да открием нови категории в секцията "И още...", включващи полезни съвети за публичната реч – как да се изразяваме добре, когато общуваме официално, как да пишем служебни имейли. Разгледани са и често допускани грешки в медиите, както и някои нови тенденции в публичното говорене.

Сред съдържанието има също полезни списъци, в които може да се провери как се пишат имената на политическите партии, държавните институции, органи и структури, както и празниците. Улеснение са и включените указатели с често употребявани съкращения, дублети (например вземам и взимам) и пароними (като нотариален и натурален).

Статиите може да откриете на:

https://kaksepishe.com/ и https://kaksepishe.com/articles/

[Hatshepsut]

Войната на сричките

Битката за последната сричка в глаголите от първо и второ спрежение в първо лице множествено число не е от вчера. Говорим или говориме? Четем или четеме? Пишем или пишеме? Компютърът подчерта като неправилни вторите варианти. Той знае. Обаче 51,3 процента от анкетираните за езиковите нагласи не знаят. Или може би все пак знаят, но твърдят, че мекането (и тази дума подчертава като несъществуваща компютърът, но явлението си съществува и това е думата, под която е известно) е благозвучно и няма лошо да се узакони като правилно. Тази анкета е проведена през 2018 г. Сега този процент би бил още по-висок. Нещата вървят към езикова тенденция, след което обикновено идва утвърждаването на грешката.

Беше време, в което родителите се тревожеха, че детето ще прихване навика да мека от леля готвачка в детската градина. В София най-вече. Защото през времето, за което става дума, само готвачките бяха освободени от грижата да внимават за езика си и тъй като те идваха предимно от селата около София, от тях не се очакваше граматическа прецизност. После мекането плъзна по политиците, като достигна своя връх при Бойко Борисов. И дали защото от това "куче" се очакваше да лае най-централно, изведнъж всички започнаха да му подражават. Дори Кирил Петков, който оставя впечатление, че учи наново българския като чужд език и би трябвало да е наясно с правилата, ни приканва да се обединиМЕ, да видиМЕ и т.н.

Някак неусетно заразата плъзна по политолози и социолози. Това е странно за тези професии, защото те уж имат здрава научна преграда пред дори широко разпространените грешки. Но голямата изненада все още беше предстояща - това е мекането на журналистите. Когато умницата Лора Крумова бъде хваната в мекане, или когато звездата на национална телевизия Мария Цънцарова попита: "Кой пращаме в парламента" вместо "Кого пращаме в парламента", идва моментът, в който епидемията се превръща в пандемия. Защото когато влезе в сила аргументът "по телевизията говорят така", вече е късно да се ограничава заразата.

А все още не сме споменали интонационната наслада и акцентирането, с което се произнася пълен член (особено в думи като директорЪТ, началникЪТ, кметЪТ), пред които току-що е произнесен предлог - като че ли натъртването върху грешката придава допълнителна важност на склонилия да застане пред камерата събеседник. За чуждите думи, които дълго време ни бяха единствената грижа за замърсяването на езика, няма да отваряме дума. По-сериозно е, че освен къде разбираемите, къде неразбираемите чуждици, в най-слушаната реч от екрана се прибавят вече и чужди, най-често англоезични конструкции. Българското "от първия ден" взе да отстъпва място на "от ден първи", а изразът "всеки ден и по цяло денонощие" се заменя с "24/7". Битката с чуждиците я отстъпвам на проф. Атанас Семов, само ще кажа, че често, слушайки реч откъм телевизора, се ориентирам какво ми казват, защото знам английски език. А тези, които не го знаят?

Да си журналист и да правиш грешките, които правят неуките хора, е същото като да си хирург и да оперираш с мръсни ръце. Операцията може да е съвършена, но пациентът да умре от инфекция. Мисълта може да е много мъдра, но да не стигне до слушателя, защото е компрометирана. Също грешена дума напоследък впрочем, все по-често я чувам като компромеНтирана. На фона на този граматически разгул, в нито една телевизия няма езиково предаване, каквото най-много би прилягало, разбира се, на обществената телевизия.

В практиката ми на редактор съм наблюдавала странно явление: хора, завършили българска филология, не познават толкова добре правописните и граматическите норми, колкото хора, които са учили в езикова гимназия, или чуждестранна филология. Всъщност не е странно. Хора, които започват да учат чужд език от нулата, са старателни в овладяването на граматиката. Освен това обучението им изгражда отношение към езиците като към нещо, което трябва да се овладява правилно и стъпка по стъпка, а не само по интуиция. Докато учещите български език, ами какво да го учат, като го знаят. Тази увереност изиграва много лоша шега.

Пак редакторската ми практика ми показа, че най-непознатият пунктуационен знак не е запетайката, както предполагах. Макар че тя масово се поставя по усет, все пак се улучва в повечето случаи. Най-често грешеният пунктуационен знак е тирето. То масово се пише без интервал пред него и с интервал след него (ето така: по-малко), какъвто знак изобщо не съществува в пунктуационната ни система. И друго, което не съществува в речника, се разлива в речта, говоримата, но и писмената. Това са думи като слезна, влезна и излезна. Допреди десетилетие те бяха рядкост, сега са почти правило.

Знам всички аргументи против текстове като този. Те започват от "Езикът е жив, той се развива" минават през "Да не бъдем дребнави" и стигат до "Хайде сега, глезотиите на умно-красивите". Има обаче една много съществена причина, заради която беше написан. Тя е вмирисването на рибата откъм главата. Можем с основание и с малко повече дързост да наречем тези грешки простотия. Най-обикновена простотия. Интересното е, че тази простотия се придвижи от върха надолу, а не обратно. Така нареченият елит зарази с грешно, небрежно, нехайно, обидно по своето безхаберие говорене така наречения прост народ.

Парламентарната трибуна, телевизионно студио, интервюиращ микрофон - по тези канали, по които се очаква да тече чисто и разбираемо българско слово, влезНа мекането, слезНа убийството на "някого и когото" и замяната им с "някой и който" и излезНаха на бял свят неразбираеми думи и изрази, за които българският език си има свои. Изумително е как подражаването на големите и силните на деня накара нормални хора да променят речта си, за да имитират сила и величина. Живеем във време, в което на почит е мощният простак, а не свитичкият академик. И ако е възможно да се уподобим с нещо толкова чуваемо като речта - защо не. Така започва разправата със стандартите, докато се стигне дотам, че те вече не важат дори за хората на словото от телевизора. (До този момент радиото не е споменато, защото така наречената Стара къща все още удържа старомодните стандарти да говори на правилен български).

И ако се придържам към най-новата мода - референдумите, иска ми се има и такъв: Съгласни ли сте в условията за назначаване на работа на журналисти и администрация да фигурира изпит за степента на владеене на български език?

https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/02/26/4453267_voinata_na_srichkite/

[Hatshepsut]

Официалния правописен речник на Българския език е вече онлайн:

https://beron.mon.bg/