Константинъ Павловъ

[Hatshepsut]

Константин Павлов

Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.

Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир ,,Студена"). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство ,,Български писател" (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник ,,Литературен форум" (1963) и ,,Мултифилм" (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в ,,Българска кинематография". През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие ,,Стари неща", включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник ,,Литературен форум". Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.

Умира на 28 септември 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

Корица на четвъртия брой на консервативното списание ,,Разум" за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: ,,Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!" Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия ,,Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда ,,Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия ,,Иван Николов".

https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин Павлов

Павлов, Константин Мирчев (с. Витошко, Софийска обл., дн. изселено, 2.04.1933 – София, 28.09.2008). Завършва гимназия в София (1952), следва право в Софийския университет (1953–1955). Редактор в Радио София (1957–1959), изд. ,,Български писател" (1961–1962, 1964–1965), в. ,,Литературен фронт" (1963), в ,,Мултфилм" (1965–1966), консултант и редактор в ,,Българска кинематография" (1973–1991), главен художествен ръководител на Канал I в БНТ (1992). Заради независимото му поведение и творчество е преследван и уволняван, често е безработен.

За първи път печата стихотворение във в. ,,Септемврийче" през 1947. Сътрудничи на в. ,,Стършел", ,,Литературен фронт", ,,Народна младеж", ,,Вечерни новини", ,,Работническо дело", на сп. ,,Пламък", ,,Наша родина", ,,Младеж", ,,Родна реч", ,,Български воин". Участва в сборниците ,,Смяна" (1955, 1956) и ,,Поезия" (1962). Превежда от руски език.

Константин Павлов започва творческия си път с хумористични стихове и епиграми предимно на обществено-политически теми. Поезията му от периода на зрелостта е на границата между лириката и сатирата, отличава се с активност на авторовата позиция, нюансирано преливане на самоирония, ирония и сарказъм, споени от многозначни алегории. Тя е нравствен протест срещу насилието върху човешката личност при тоталитарната система. Творбите на Павлов са неподражаем реализъм на абсурда: психологическото и социалното проникновение на поета представя духа на времето, в което кошмарът измества естественото битие. Стиховете му провокират интелектуалното познание на духовно освободения читател. Павлов е между най-значителните български поети и кинодраматурзи през втората половина на ХХ в., автор с релефно очертана физиономия и оригинална стилистика. Има значителна роля за формиране на съпротивата срещу официозността на изкуството по време на комунистическия режим. Павлов изгражда един гротесков свят, в който човешкият дух е окован от невъзможността да направи своя избор. Поетиката му е новаторска – органично синтезира пародийното и сериозното, художествена условност и натурализма, притчовото и злободневното. Оригиналността на Павлов намира високо признание в чужбина още в края на 60-те години. Официалната литературна критика в България се нахвърля необуздано върху поета и предизвиква забрана върху неговите творби за повече от 20 години. Първата му книга ,,Сатири" излиза през 1960, втората – ,,Стихове" – през 1965, а третата – ,,Стари неща" – през 1983 по повод 50-годишнината на автора. Павлов е автор на пиеси, повечето от които не са получили разрешение за поставяне на сцена в продължение на десетилетия до 1990 – ,,Табу" (в съавт. със Стефан Цанев, 1968), ,,Стари неща" (1968), ,,Древна трагедия" (1970), ,,Бунт в неделя" (1971), ,,Птици" (1971). По някои от сценариите на Павлов са заснети филми, други са били спирани – ,,Ние не се предаваме" (1962), ,,Птици" (мултфилм, 1966), ,,Данил" (1967), ,,Проводник" (1967), ,,Алфонс" (1967), ,,Софрониада" (1968), ,,Двама майстори" (1973), ,,Село в равнината" (телевизионен сценарий в 6 серии, заснет от режисьора М. Андонов, но забранен за излъчване, 1973), ,,Масово чудо" (1974), ,,Спомен за близначката" (1977), ,,Чуй петела" (1978), ,,Илюзия" (1980), ,,Бяла магия" (1982), ,,Зла памет" (1984), ,,Без драскотина" (1986).

Стихове на Павлов са преведени на англ., исп., нем., пол., рус., сърбохърв., унг. и др. ез.

https://dictionarylit-bg.eu/

[Hatshepsut]

Константин Павлов: той пишеше, пушеше и тровеше властта


Константин Павлов, на когото фалшивата народна власт нахлузи усмирителна литературна риза

Мрачно. Жестоко. Сиво. Безжалостно. Ужасът и доносниците дебнат зад всеки ъгъл. Всекидневен ужас, безобиден наглед. Глупави доносници, охранени видимо. Офицери от ДС, които се преструват на златни рибки. Паяци-пропагандисти, които озвучават Пантеона на България.

Така животът в НРБ се оглежда в стиховете на може би най-талантливия поет от онези времена: Константин Павлов. Поета, на когото фалшивата народна власт нахлузи усмирителна литературна риза. Защото неговите безмилостни стихове казваха всичко за онази задушна, лепкава и грозна несвобода, в която живееха хората. А той седеше в утробата ѝ и пушеше цигари. Пушеше, пишеше и тровеше властта.

"- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?

- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.

(...)

- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?

- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех...

- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?

- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда."

Това е част от стихотворението на Константин Павлов "Интервю в утробата на Кита", писано вероятно през 1966-а година, когато властите в НРБ му забраняват да публикува. Забраната важи близо десет години, а поетът остава дори без "парче хляб", както сам разказва по-късно.

Потискащото чувство, че си глътнат от Кита, клаустрофобията на безизходността - Константин Павлов с уникална поетическа енергия описва затвора "НРБ". "Омръзна ми да бъда нощна смяна", пише той в своето "Второ капричио за Гойя", в което с малко думи ни помага да усетим мрака на онези години и смътното очакване за светлина и славеи:

"... Иска ми се бодър да посрещам слънцето.
Може в първия миг да зажумя.

Ще свикна.

Някаква си птица сутрин пеела -

славей ли, какво ли го наричали...

Казват, че било приятно."

Онези, които помнят НРБ, и онези, които вярват, че тогавашната комунистическа държава е работела за благото на хората - нека да прочетат Константин Павлов. А за познавачите на поезията тази препоръка е безпредметна: те знаят, че стиховете му са забележителни, дори отвъд всякакви политически послания.

"Много е важно хората да го четат днес", казва и Румяна Таслакова, дългогодишна ръководителка на Българската редакция на ДВ, която със собствени средства учреди Национална награда за поезия на името на Константин Павлов. Официалното представяне на наградата ще се състои на 27 януари, а партньори в инициативата са дъщерята на поета Донка Павлова и БТА. В журито, което ще присъжда наградата, влизат поетесата Мирела Иванова, литературният историк и критик професор Михаил Неделчев и писателят Ани Илков.

А защо точно на името на Константин Павлов? Румяна Таслакова ни казва какви са аргументите на организаторите и на журито: "Константин Павлов несъмнено е едно от най-необичайните и знакови явления в българската поезия - немногословният автор, чиито забранени "Стихове" (втората книга на поета) се преписваха на ръка, разпространяваха се и се превръщаха в символи на литературния и човешки стоицизъм, на свободния и неустрашим дух, на високия смисъл да останеш верен на Словото и истината."

Да, стиховете му наистина се преписваха. И се четяха. Четете ги и днес!

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (април 2023), брой посветен на Константин Павлов:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7081