• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

22 April 2021, 19:45:00

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12675 Posts

Шишман
4844 Posts

Panzerfaust
781 Posts

Лина
705 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20889
  • Total Topics: 1330
  • Online Today: 112
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 32
Total: 33

avatar_Hatshepsut

Ангел Колев

Started by Hatshepsut, 26 June 2020, 07:35:01

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Август

Горещо е. Зората се съблича.
Сияе. Без ефирната си рокля,
красива като гръд е на момиче.
Мечтае си. Небето да е мокро.

А в Утрото. Забързаните хора
намират за насъщния си начин,
навярно и Творецът е доволен,
не иска тази роля. На пазачът.

И портите на Август се отварят.
Посреща те рояк от пеперуди.
И връщаш настроенията стари,
а някои твърдят, че няма чудо.

Каквото се е случило. Цветята
ухаят на безгрижие и младост.
И пеят. Гастролиращи цикади.
За тебе. И е истинска наслада.

И Славеят, досущ като Орфей,
омайва и надвисналите клони.
Естествено не знаеш и къде е,
но мислите за още му се молят.

А устните на Вятъра нашепват,
че тази вечер може и да дойде,
Луната ще целува до последно,
към някъде мечтите ти ще води.

Но ти не бързай, още е жарава,
трапчинките на слънцето лудеят
и този месец твой е, не забравяй.
Приканвай. Есента. Да закъснее...

Hatshepsut

Сън

Сънувам тази планина,
величествена. И уютна
и всяка нощ живея там,
не мога ли, така е пусто

и ето и вървя с Момчил.
Споделяме една пътека,
спасяваме от глад души.
Пък долу се дочува екот.

И даже и пропуква съчка.
Из песен на омайно пиле.
Приел го е на гости букът,
съседът е Орфей и свири.

А хълмовете злак покрива
и жажда си гасят в поточе,
с нозе тук газят Самодиви,
в небето горд орел ти сочи.

И срещат се и вакло стадо.
И къщи на безброй години.
Човеците. Сърце оставяш.
И как доброто да отминеш.

Но утрото нашепва ставай.
И въпреки, че гони. Тъмно.
Родопи са. Не се забравят.
И знам наяве ще се върна.

Hatshepsut

Молба

Родих се в най-прекрасната земя.
Прегърна ме. И с ангелското име
остави ми в сърцето светъл знак.
За него тук, че вечно ще е синьо.

И Слънцето ѝ нежно ще ме гали.
Ще бъде втора майчица Родопа.
В легенди, тя, герои ще повтаря,
гласът им ще надвие онзи вопъл.

А после в снежно бялата ѝ зима.
Елите ще танцуват. С Ветровете.
Ще казвам на пътеките, води ме.
Надявам се да бъде към морето,

а то сред нова вечер ще ме чака.
И тихо ще разказваме щастливи,
ще тръгна по брега и даже някой
ще каже, че видял съм самодива.

И морен по тревата ще пристъпя.
Щурчетата, познали ме, ще пеят.
И знам. Това не може да се купи,
страна, в която дяволът бледнее.

И просто ще се моля. Още малко.
В България, приятелю, да дишам.
И чувствата взаимни да са жарки.
А някой друг поет. Пък да ѝ пише.

Hatshepsut

Написано за теб

И не любов, любов ще е когато
в сърцето ти камбаната звъни,
а в моето царува днес мечтата.
Приела, знай, сияйния ти лик.

И ето ти сега ми се усмихваш
и сякаш имам цялата вселена
и виното горчиво става пивко.
И никой не желая да заменям.

Защото вече мога и да дишам,
виновна беше първата целувка,
ти явно си вълшебница и пишеш
и приказки, в които няма лустро.

А колко дълго чаках да те видя.
Нозете ми пребродиха земята.
Попитах даже бисерните миди
и търсех и сред пясъците злато,

пък ти си се намирала наблизко,
на няколко пресечки, а животът
мълчеше, че зад облаците ниски
ще срещна. И очите на доброто.

Че ти ще бъдеш моето момиче.
И пристан, който винаги ще пазя,
обичам те, безкрайно те обичам,
и моля се, и аз, да съм ти важен.

Hatshepsut

Абстиненция

Увиснали във времето красиви думи
гравират фигурки по твоята душа,
с мъгли изплитат моста помежду ни,
родил греха. И срутен - от страха...

Но - скривано желание за близост,
разпалва в утрото ни жар... В омая,
след шепот на събличаща се риза,
ръце се вплитат, литвайки към Рая.

Подрънкват клетви, скъсват се вериги,
в миг жерави се влюбват във небе.
А после съм до теб. И съм притихнал.
Целувката ти ме съблича. До сърце.

Рисуваме в плам замъци - от пясък,
а в тях - мечти... Май, луднал океан.
Пък вятър мил с усмивка ни донася,
че пленници ще бъдем тук докрай.

Не знам дали си фея, там в съня ми
или животът всъщност е... измамен?
Приличаш на любов, аз газя в тръни,
и все не искам да призная, че те няма.

Hatshepsut

От хиляди години те обичам...

От Хиляди Години те обичам.
И бързайки опазих този Огън.
Сега намерих рая си. Момиче.
Очите ми са влюбени. И мога,

и ти и да не питаш, да ти кажа,
че Слънцето е мило и огромно
и пее, за това че съм му важен
и носи и Зората сутрин стомни

и свалят ми ръцете ти Небето.
Край теб да съумея да го галя.
Разказваха ми. Вечните поети.
И вярно е, че ти си сън реален

и плахото сърце и ден не иска
без твоето сега да не споделя,
желая да са устните ти близко.
И никой и секунди да не мери.

А тъй като. И Господ обещава.
За двама ни, уютни Ветровете
да веят. И неволи да са слаби
и този свят и само да е цветен,

аз вричам се завинаги с обета.
Че твоето Усмихване ще бъда,
мигът и да е тъмен, а и светъл
Ще пия. От целувките ти. Лудо.