Фани Попова-Мутафова

[Hatshepsut]

Фани Попова-Мутафова

Фани Попова-Мутафова (1902 – 1977) е българска писателка, преводач от италиански език и общественик.

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925). В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг ,,Стрелец". Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията ,,Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: ,,Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература."

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за ,,прогерманска дейност" и ,,великобългарски шовинизъм". След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.

В публикуваните посмъртно ,,Дневници" на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа ,,Време разделно", но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към ,,патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за ,,грешките" си, за да излезе поправеното издание на ,,Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в ,,Солунският чудотворец" и в ,,Йоан Асен ІІ".

,,Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията ,,Д-р П. Берон" (1972).

В периода 2007 – 2009 г. четирилогията ,,Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

ИЗВЕСТНАТА И НЕИЗВЕСТНА ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА

В края на 1959 и началото на 1960 работих в библиотеката на читалище ,,Бачо Киро", която се помещаваше в ъгловата кооперация на бул. ,,Христо Ботев" и бул. ,,Скобелев". В същата кооперация живееше и Фани Попова-Мутафова. Един ден тя се отби в библиотеката и потърси някаква книга, вече не си спомням коя.. Оказа се, че е заета и не можахме да й услужим. След няколко дни върнаха книгата и аз побързах да й я занеса. Беше болна и лежеше на кревата свила колене, покрита с поизтъркано одеало. Наоколо имаше разхвърлени листчета, а до леглото пишеща машина. Подадох й книгата и й се извиних, че идвам без да я предупредя. Тя ми се усмихна мило, благодари ми - книгата й трябвала за справка, но не било спешно, защото в момента превеждала интересен италиански роман. Усещах, че е притеснена и побързах да си тръгна, а и ми стана някак чоглаво от посивелото й от студа в стаята лице, от побледнелите й пръсти, които нервно от неудобството на беднотията наоколо стискаха молива. Казахме си още няколко думи, но ми беше ясно, че е някъде далеч и само тялом присъства в момента.

Виждахме се още няколко пъти, питаше ме дали вече съм се дипломирала и какво планирам за бъдещето си. Запомнила съм я със сива баретка на главата и тъмно лилав жакет, с топли дълбоки, тъмни очи, нисичка, но с осанка, която не можеш да не забележиш.

Малцина вероятно знаят, че Фани Попова-Мутафова освен талантлив автор на исторически романи /,,Солунският чудотворец", ,,Дъщерята на Калояна", ,,Йоан Асен II", ,,Последният Асеновец"/ е автор на редица съвременни сборници с разкази, повести и романи и е един от най-добрите ни преводачи от италиански. По известни нейни преводи са ,,Старецът от планината", роман от Грация Деледа /издание на библ. ,,Мозайка от знаменити съвременни романи" на изд. Г. Д. Юруков/. През сезона 1935 - 36 г. в Народния театър се играе пиесата ,,Мирандолина" от Карло Голдони в превод на Фани Попова-Мутафова. Неин е и преводът на ,,Изключена" от Пирандело, част от разказите в сборника ,,Италиански разкази" на изд. ,,Народна култура", сборника ,,Черен хляб" от Джовани Верга, 1947 г. ,,... Преводът /на ,,Чер хляб" б.а./ е безукорно верен и точен - пише Жорж Нурижан. Той е обагрен с ония облици и отенъци на речта, които само един истински художник може да ги предаде и изрази със същата яркост, сила и съвършенство... Като италиански писател и критик изказвам още веднъж възторга си от отличния превод и искрено бих се радвал ако тя и занапред продължи това свое културно дело..." (1)

По същото време /края на 40-те и началото на 50-те години/ Фани Попова-Мутафова пише на проф. Салвини в Рим и го моли да й изпрати книги за превод, защото преводите са единствените средства за препитание и единствената жива връзка с литературата, с пишещите събратя. Те подържат жизненият й тонус, усещането, че не е извън борда, че все още, независимо, че продължава и тежи присъдата /осъдена е за шовинизъм/ може да направи нещо за българската култура. Професор Салвини веднага й отговаря.

Рим, 2 март, 1948
Уважаема госпожо,
Вашето писмо много ме зарадва, защото виждам, че Вие продължавате неуморно своята литературна работа и не забравяте италианската литература... Бъдете тъй добра и направете всичко възможно да получа най-важните ваши книги...Поздравявам Ви сърдечно и Ви желая успех, здраве и щастие на Вас и Вашия съпруг" (2)

През дългите години на забвение, преди да я реабилитират Фани Попова-Мутафова е редактор на ,,Годениците" от Мадзони, ,,Гепардът" от Лампедуза, ,,Презрение" от А. Моравия, ,,Пиянството на разума" от Пратолини, ,,Седма партизанска" от Марио де Микели и др. През това трудно за писателката време тя не престава да гради планове за нови книги. Замислила е трилогия със заглавие ,,Великата река". В анотацията-предложение, получено в издателство ,,Народна младеж" четем: ,,...В трилогията, върху която работя от няколко години, имах смелостта да си поставя трудна и сложна задача, а именно да посоча главните етапи и решителните мигове на нашия народ, поставен да живее и крепне върху един от най-оспорваните кръстопъти на историята и географията. В том I - ,,Светилището на Дионис" - проследявам някои от съществените въпроси, които свързват в общо цяло хилядолетната история на траките... Том Втори - ,,Волята на рударите" е... великото преселение на народите. Том Трети - ,,Великата река" е... образуването на българската държава".

Грандиозен план по замисъл и размах, но за съжаление останал само в няколко десетки ръкописни страници (не зная дали още са запазени).

В денят на 70 годишнината си Фани Попова-Мутафова получава внимание и признание - грамота от Съюза на българските писатели: ,,... В българската художествена проза името Ви се утвърди с историческите романи ,,Солунският чудотворец", ,,Дъщерята на Калояна", ,,Йоан Асен II", ,,Последният асеновец" и др. Участието Ви в съвременния литературен процес с книгата за Петър Берон и произведения за деца, с преводи на чужда литература, говори за насочването Ви към нови творчески изяви." Октомври 1972, Председател Панталей Зарев.

Пет години по-късно Голямата Фани Попова-Мутафова напуска тоя свят.

—————————–

1. писмо от НЛМ
2. писмо от НЛМ

https://literaturensviat.com/?p=76510

[Hatshepsut]

Литературни досиета: Фани Попова-Мутафова и Народният съд

За ,,прогерманска дейност" и ,,великобългарски шовинизъм" Фани е осъдена на седем години затвор от комунистите.
Само грижите на сестрата от болницата в тъмницата Оля Опълченска помагат на крехката писателка да оцелее

Колкото Фани Попова-Мутафова е красива и крехка, толкова грозни и груби са слуховете срещу нея, които се вихрят през целите 33 години, които живее след Девети септември. Та и до наши дни. Макар поетът Кирил Христов да я определя като ,,най-високия връх, достигнат от българската жена".

С 35-те си книги, написани преди Девети, тя е най-популярната писателка в България. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те ,,фашисти" – негови членове, на съюза, тя обаче се нарежда четвърта, само защото догмата не позволява да е преди Богдан Филов.

За ,,прогерманска дейност" и ,,великобългарски шовинизъм" Фани е осъдена на седем години затвор. Само грижите на сестрата от болницата в тъмницата Оля Опълченска помагат на крехката писателка да оцелее. Тя е великодушно помилвана след 11 месеца, но литературната й смъртна присъда не подлежи на преразглеждане.

Фани заживява в оскъдица и мизерия. Един зимен ден на 1952 г. Вера Гюзелева я намира да се блъска над разнебитена пернишка печка в квартирата си, опитвайки се да я разпали, късайки страници от историческата класика ,,Иван Асен ІІ". Никому не е нужен – казва тя, – имам още десетки екземпляри, стотици съм изгорила..."

По време на т. нар. Народен съд обвинителят Никола Бронзов демонстративно твърди, че пари като от Рог на изобилието са се изливали в бездънните джобове на писателката. Не от къде да е, а от Германското посолство.

От там й давали дневни за командировки до Берлин, равняващи се на министерски заплати. В този град пък тя многократно се била разхождала под ръка със самия Хитлер. Двамата се мотаели из вертепи и кабарета. Фюрерът дори й подарил златен пръстен с рубин.

Всъщност става въпрос за един пръстен дубле със синтетичен камък. Десет марки. А колкото пари се появявали у Фани, всички хвърквали начаса за книги.

Съпругът й, критикът Чавдар Мутафов, е в затвора. Той е пети в ,,оня списък". Затова тя се отдава на единствената си утеха – писането.

Но завистниците не спят. Цяла София е залята от омерзителния слух, че ,,За свободата", една от най-популярните книги на 50-те години, е написана не от Стефан Дичев, а от Фани Попова - Мутафова с уговорка да й даде половината хонорар, но той, шмекерът се направил на ударен...

Слухът си е слух, но се случва и нещо наистина скандално. От чужбина търсят Съюза на писателите, за да установят контакт с Фани и да преведат нейни книги. И някакъв чиновник, разбира се - пишещ, веднага пита ЦК на БКП какво да се прави. Оттам отговарят: ,,Кажете им, че е умряла".

Гнусната история трябва да е стреснала нечия съвест след време и през 1962 г. по случай 60-годишнината на писателката церберите на културата великодушно решават да се преиздаде романа й ,,Дъщерята на Калояна" и ,,Разкази". Но ,,фашистката" все пак трябва да си направи предговор – самокритика.

Крехката Фани отсича: ,,Не!" Проф. Атанас Илиев я кандърдисва: ,,А бе аз ще го напиша, ти само го подпиши...", но тя скъсва предложения от него текст. Все пак един ден в издаделството ръкописът й пристига с предговор. Така и до днес не е известно кой го е съчинил.

През юни 1977 г. писателката се разболява тежко. В Медицинската академия я прехвърлят от стая в стая. Последното й убежище е като в казарма, в помещение с 23 умиращи жени. През последния ден на юни Фани моли за църковно погребение. Последното й желание...

И си отива.

Скандалите не я оставят и мъртва. Явяват се за тялото някакви Ножарови, демек – роднини. Но те не искат и да чуят за църковно погребение. Църквата е опиум за народа! Не – крещят те. И уреждат граждански ритуал. От Съюза на българските писатели не изпращат поне един графоман дори от кумова срама. Едно цветче няма...

Все пак един стар неин приятел – епископ Партений, отслужва на другия ден опело без тялото...

http://www.desant.net/show-news/22859

[Hatshepsut]

Романите на Фани Попова –Мутафова – история или бъдеще?

Няма съвременен българин, който да не изпитва гордост и в жилите му да не закипява кръвта на племето, когато чете за славното минало на една велика, свободна и силна България. Чувства се горд от това, че е наследник на царе и войводи, накарали най-силните империи и управници да се съобразяват с тях. Тези чувства на гордост и на национално съзнание, че носим името ,,българин", дължим и на историческите романи на една от най-продуктивните и талантливи български писателки Фани Попова-Мутафова. Нейното име дълго време не се нареждаше сред най-известните ни автори, но не защото заслугите й не са достатъчни  за това. Въпреки всичко обаче, когато говорим за българския исторически роман, тя неизменно се свързва с него. За повечето от читателите тя е позната от неповторимата тетралогия за Асеновата династия. Но тя е автор и на разкази и повести, както и най-добрия ни преводач от и на италиански език. Някои по-известни преводи от италиански език са ,,Старецът от планината", роман от Грация Деледа, пиесата ,,Мирандолина" от Карло Голдони (поставена в Народен театър ,,Иван Вазов" и се играе  сезон 1935-1936 г.), ,,Изключена" от Пирандело, сборника ,,Черен хляб" от Джовани Верга. За този превод  италианският писател и критик Жорж Нурижан изказва възторга си и пише, че преводът е безукорно верен и точен, ,,обагрен с онези оттенъци на речта, които само един истински художник може да изрази". Остава неизпълнен грандиозният й замисъл – трилогия със заглавие ,,Великата река". В предложения от нея анотиран текст до редакцията на издателство ,,Народна младеж" тя пише: ,,В трилогията, върху която работя, имах смелостта да си поставя трудна и сложна задача, а именно да посоча главните етапи и решителните мигове на нашия народ, поставен да живее и крепне върху един от най-оспорваните кръстопъти на историята и географията. В том І ,,Светилището на Дионис"  проследявам някои от съществените въпроси, които свързват в общо цяло хилядолетната история на траките. Том ІІ ,,Волята на рударите" е великото преселение на народите. Том III-ти ,,Великата река" е образуването на българската държава".           
Фани Попова-Мутафова е дъщеря на ген. Добри Попов, завършил Военна академия в Торино – Италия, където живее със семейството си. След завършването на гимназия в София, бъдещата голяма писателка учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-25), където се запознава със съпруга си Чавдар Мутафов – известен архитект, писател и критик. До 1944 г. Фани Попова-Мутафова издава над 35 книги и е най-продуктивната и най-популярната писателка в България по това време. Поетът Кирил Христов казва за нея: ,,Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература". След 9-ти септември 1944 г. произведенията на голямата писателка са забранени, заради ,,твърде остарял и идеалистичен поглед върху историята на България и липса на марксическо осветление на епохата и на положението на народните маси". Последва незавидната съдба на талантливите и различните, една от които е и Яна Язова. Фани Попова-Мутафова е изключена от Съюза на българските писатели и е осъдена на строг тъмничен затвор за 7 години!

Причината? Обвинена е във великобългарски шовинизъм. В протокола на СБП за изключване на ,,фашистките членове", тя е поставена след бившия премиер-министър проф. Богдан Филов. Причината да я обвинят във великобългарски шовинизъм е, че заедно със съпруга си и други видни интелектуалци, става член на основаната през 1938 година историко-научна организация ,,Ордата". Дружеството има за цел да разяснява истината за древната българска история. След идването на комунистическия режим членовете на организацията са обвинени във фашизъм и са подложени на репресии. Стига се дотам, че когато от чужбина се обаждат в Съюза на писателите, за да установят контакт с писателката, чиновниците се допитват до ЦК на БКП. Оттам нареждат: ,,Кажете им, че е умряла". Заради тежкото здравословно състояние, Фани е освободена от затвора след по-малко от година, но литературната й изолация и ,,ветото над книгите" й продължават чак до началото на 60-те години. Тогава партийните отговорници правят великодушен жест и позволяват да бъдат преиздадени романа ,,Дъщерята на Калояна" и Сборник разкази. Но поставят унизителното условие да пренапише предговора и да редактира и коригира някои места в романа. Така писателката трябва да направи своя избор – или да се отрече от всичко свято, в което е вярвала, или да направи компромис, за да може книгите да достигнат до хората. ,,Дъщерята на Калояна" излиза, но високата цена, която авторката е платила за това не разбира никой. Много от верните й читатели и последователи я обвиняват в предателство и й обръщат гръб в този убийствено тежък момент за нея. Тогава отново се затваря в къщи, плаче по цели нощи и си задава въпроса: ,,Струваше ли си преиздаването на ,,Дъщерята"? Може би отговорът е даден по-късно от няколко поколения българи, за които тази книга е не само вдъхновяващо четиво, но и урок по патритизъм и национално самосъзнание. Тя е не само едно великолепно повествование, където справедливостта и доброто надделяват в трудната битка с политически интриги и власт. ,,Дъщерята на Калояна" е философско-психологичен роман за духовната и физическа сила на българския воин, за отгворорността на българския владетел, за уменията и морала на българския държавник. В този роман по един особено силен художествен начин е представена и една друга историческа истина, която някак си винаги е оставала настрани – съдбата на дъщерите и сестрите на българските владетели. Винаги акцентът е падал върху държавническите решения, войните, битките, дипломацията и войнските успехи на един владетел. Но много често доброто на държавата е зависело и от жертвата, която тези крехки жени са принасяли – собственото си щастие, заради наложени бракове в чужди страни. В името на голямата цел – България. Те влизат в най-голямата битка – тази със себе си, принасят най-голямата жертва – собствения си живот. Без овации на победители, без право на ликуване за спечелена победа. Дъщерята на цар Калоян – Мария - извървява пътя до своята Голгота. Пожертвана е една красива любов, първата трепетна прегръдка. Една крехка девойка се превръща във владетелка, но и в жена. Ако авторката би могла само да погледне напред във времето и да види възторга на читателите, със сигурност щеше да си отговори на въпроса. Да, струвало си е тази книга да достигне до тях! 

Книгата започва с празненства в Търновград, само няколко месеца след смъртта на великия цар Калоян: ,,Народът се веселеше. Имаше ли хляб и зрелище той можеше да забрави, че от Солун непобедимите Калоянови войски бяха върнали мъртвото, осолено тяло на своя цар, починал при твърде чудни обстоятелства. Може би истината се носеше като опасна мълва от ухо на ухо, все пак едва ли някой се съмняваше в черната измама, която крепеше новия царски престол, но по-удобно беше в тия неспокойни времена да се приеме за вярно само това, което беше угодно на силните".
В романа пред читателите се извайва образът на една велика владетелка – императрицата на Визанс, но и дъщеря на българския цар Калоян – царкиня Мария. Образът е вълнуващ, защото виждаме как малкото момиченце израства само сред суровите закони на воините и държавническите повели. Избуяла като цвете сред бурени, сред дворцови заговори и интриги, в кръвта на Мария тече непокорството на предците й, които не само извоюваха свободата на държавата си от Велика Византия, но и я защитаваха с кръвта си и заплащаха с живота си. Красивата българка отива във Константинопол – световния град - като залог за мир в полза на един слаб български владетел. Но тя става залог на омраза, а не на любов. В нейните ръце е поставена съдбата на две велики държави. Какъв да бъде нейният избор, на какво да се подчини женското й сърце – на чувствата или дългът към дадената клетва за отмъщение на владетеля-узурпатор?
В ,,Солунският чудотворец" – първата част от тетралогията, се срещаме с образите на великите боляри Асен и Петър, по времето на които се вдига въстанието срещу византийските поробители и България поставя началото на второто си царство. Най-малкият брат Йоаница (цар Калоян) довършва свещеното им дело и става един от най-великите царе на България. След възкачването си на престола, той се обръща към великите боляри:
,,Деветгодишното царуване на брат ми Асена донесе за нашта земя успехи, каквито никога не сме се надявали, че ще можем да получим за толкова кратко време. С помощта на великомъченик Димитър Солунски, ние възстановихме България в реда на световните господарства. Сега ни остават още две задачи да изпълним. Първо да ни признаят за законна държава, та да не може никой без право да ни напада и ограбва земите ни и, второ, да включим в границите си всички български земи". 

Това е първата и последна реч, която държи. Останалото е само действие. И целият му живот на голям държавник, велик воин, изкусен дипломат и благороден човек доказват това. Латинските войски, водени от император Бодуен (Балдуин Фландърски) не са познавали поражение в битките. Но идва 14 април 1205 г. Един след друг падат храбрите рицари – цветът на латинското дворянство, а самият император е пленен от българските войски и окован във вериги. Цар Калоян нарежда да му махнат оковите, защото един истински воин уважава смелите, дори и когато са победени.
,,Калоян пристъпи към него. Подаде му ръка, крепко стисна бледата му десница. – Ти си един голям храбрец. Юначеството ти ме удиви. Можеше да избягаш с другите, но се би докрай. – Той взе императорската сабя и му я подаде – вземи оръжието си... Цар Калоян мълчаливо го прегърна".               
В следващата книга от тетралогията ,,Йоан Асен ІІ – цар и самодържец" Фани Попова-Мутафова ни представя величието на България, постигнато под управлението на българския държавник. Разширил територията й без войни, в мир, държавата ни процъфтява. 
,,Всички български градове и крепости бяха пълни с богатства. Всеки ден нови пътища съединяваха отделните хора един с друг и засилваха и поощряваха труда на търговците... През България минаваше кръстовището на всички стоки, на всички кервани, на всички търговци... Смъртта го бе заварила готов, със запален светилник в ръка, като разумните деви, които чакаха великия жених. И той можеше да отвърне със спокойно сърце: Успях. Можах. Борих се за твоята правда. Изпълних дълга си на този свят... Нарекоха го най-велик от всички южнославянски царе. Нарекоха го съвършен мъж и единствен между князете. Единствен по мъдрост и благочестие, по великодушие, по щедрост на духа."
Писателката завършва историческата си сага с книгата ,,Последният Асеновец", в която проследява упадъка на българската държава след смъртта на владетелската династия. Цар Калиман, син на Йоан Асен ІІ, е провъзгласен за български владетел едва 5-годишен. Той твърде скоро става жертва на дворцови заговори, както и сина на Йоан Асен ІІ от брака му с Ирина Комнина. В тези заговори става жертва и ,,последният Асеновец" – Калоян - племенник на Йоан Асен ІІ, син на брат му Александър. Образът на Калоян е обезсмъртен с иконописите на Боянския майстор, придворният художник. Днес в Боянската църква, в столичния квартал, са запазени образите на севастократор Калоян и жена му Десислава – ктитори на църквата в някогашната Средецка област.
,,Минаваше и преминаваше световната мощ. Царства се дигаха и рушеха. Имена проблясваха в сиянието на славата и угасваха в праха на забравата. Вечно оставаше само божественото вдъхновение, което превръщаше тленното в безсмъртие. През булото на много векове и днес още очите на севастократор Калояна спокойно гледат образа на свети Панталеймона, а ръцете му продължават да поднасят в ктиторско преклонение образеца на неразрушената му Боянска църква".         
Тежките физически и психически условия, при които е принудена да преживява след 9-ти септември 1944 г., поставят своя отпечатък върху здравословното състояние на писателката. Болестта й напредва – туберкулозата се развива и е в напреднал стадий. Отива си от този свят забравена и в мизерия, в болница, на 9 юли 1977 г. в София. В края на дните си моли да бъде изпълнено последното й желание - църковно погребение, но роднините, които прибират тялото й не желаят и да чуят за това. Изпратена е скромно, с граждански ритуал. По-късно един от старите й приятели – епископ Партений, отслужва опело, но без тялото.
Романите на Фани Попова-Мутафова остават в паметта на читателите. Те са доказателство за непреходните ценности на историческото ни минало, които преминават и в пределите на бъдещето.
Снежана Галчева                                   
Председател на Салон за българска култура и духовност
в. ,,България СЕГА"

http://www.bulgariasega.com/lichnosti_usa_canada/38270.html

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите романите на Фани Попова-Мутафова от четирилогията ,,Асеновци":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7268

...както и нейният сборник с историческа проза "Седмият грях":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1064

[Hatshepsut]

Фани Попова-Мутафова (1902-1977)
Снимка от 1936г.



Фани Попова-Мутафова: "Не се унижавай в трудни времена, не се превъзнасяй в дните на славата и мощта."

Снимката е от фонда на Националния литературен музей

[Hatshepsut]

На 16 октомври 1902г., в Севлиево е родена великата Фани Попова-Мутафова. Една от най-значимите български писателки, преводач от италиански език и общественик. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията ,,Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея:
,,Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература."
Тя е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода 1925-1927г. е член на литературния кръг ,,Стрелец". Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка.
Дебютира с разказ през 1924г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената.
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7г. затвор за ,,прогерманска дейност" и ,,великобългарски шовинизъм". След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към ,,патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за ,,грешките" си, за да излезе поправеното издание на ,,Дъщерята на Калояна" през 1962г. Принудена е насила да внесе поправки също в ,,Солунският чудотворец" и в ,,Йоан Асен ІІ". ,,Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията ,,Д-р П. Берон" (1972). В периода 2007-2009г. четирилогията ,,Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Умира на 9 юли 1977г. в София.
Произведения:
- "Жени" (1927)
- "Жената на приятеля ми" (1929)
- "Солунският чудотворец" (1929/30)
- "Недялка Стаматова" (1933)
- "Зарко и хвърчилата" (1934)
- "Огледало, нимби и цветя" (1934)
- "Велики сенки" (1935)
- "Дъщерята на Калояна" (1936)
- "На кръстопът" (1937)
- "Приказки за Крали Марко" (1937)
- "Христо Ботев' (1937)
- "Йоан Асен" (1938/39)
- "Последният Асеновец/Боянският майстор" (1939)
- "Княгиня Мария-Луиза" (1939)
- "Събрани творения." Том 1-10. С., Ив. Коюмджиев, 1941-1943:
1. Легенди (1941);
2. Велики сенки (1943);
3. Разкази - 1 том (1941);
4. На кръстопът (1941);
5. Солунският чудотворец (1942);
6. Дъщерята на Калояна (1942);
7. Йоан Асен ІІ (1943);
8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);
9. Разкази - 2 том (1943);
10. Недялка Стаматова (1942).
Новата българка (1942)
Червената мантия (1943)
Д-р П. Берон (1972)
Когато бяха малки (1979)
Асеновци. В 4т. (2007-2009).

АСЕН ВИДЕНОВ
снимка от Тошо Пейков

[Hatshepsut]

НЕПОЗНАТИТЕ - ФАНИ ПОПОВА - МУТАФОВА

Документалният филм "Фани Попова-Мутафова" е част от поредицата "Непознатите" на           N A O S. Филмът продължава традиция, прекъсната през 90-те години на миналия век. Тогава режисьорът Дора Ангелова и проф. Петър Петров създават документалната поредица "Неповторимото", която връща спомена за личности от миналия век, оставили ярка културна диря в нашата история. Скоро обаче работата е прекъсната, но 30 години по-късно тя е възстановена от Христо Йоцов.
"Фани Попова-Мутафова" разказва за пъстрия житейски и творчески път - от цветните гледки на Франция и Италия до мрачните дни на Народния съд. Във филма са съчетани спомени на хора, познавалия и работили с авторката, като режисьора Павел Павлов, впечатленията на Петър Величков от първата им среща и оценката на автора Катя Зографова.
 Очакваме ви на 27.11 от 19:00 в кино-театър "Освобождение" да се запознаете с житието на Фани Попова-Мутафова и да подкрепите популяризирането на историята ѝ.

[Hatshepsut]

Новата българка

Автор: Фани Попова-Мутафова

Събирайки в една малка книжка статиите, които съм печатала от десет години насам в различни вестници и списания, смятам, че изпълнявам само един дълг към нашата жена, посочвайки и един път, изминат в борба за Новото, което отдавна предчувствах и набелязвах, без да се боя от съпротивата и реакцията, които неизбежно щяха да се явят от страна на средите, които представляваха отиващото си минало.

Не смятам, че този път е завършен. Може би сега, тъкмо сега борбата е по-ожесточена и по-непосилна, защото преди врагът бе застанал на ясни позиции, открито отричащ основните линии на Новото. Днес врагът се приспособява. Той не признава капитулацията си. Сложил като маска идеите на Новото време, той няма вече сили нито да ги отрече, нито да ги признае, нито да ги проведе. Ала се бори с всички средства на мимикрията, да не изтърве от ръцете си инициативата и ръководството над българската женска общественост. Днес идеологичният двубой минава в сянката на съзаклятието, на интригата, на измамата. Последните остатъци на плутократична, демократично-либерална Европа не се стесняват да прибягват до най-долните оръжия, за да запазят властта в ръцете си до края на великата борба. Може би с последната и безумна надежда: да дочакат завръщането на старото и отреченото.

Ала това няма да стане. Времето, когато българската жена се тласкаше към едно съзнателно отклонение от задачите, които ѝ повеляваше нейната природа и нейната национална принадлежност, отмина. Днес, в новия свят, който идва, жената ще заеме истинското си, високо място, като действително равна на мъжа. И заедно с него ще твори съдбините на Родината си и света, било гласувайки в общонародните избори, било давайки на децата си първото възпитание, първите насоки в живота, които винаги са най-ценните и най-плодотворните, било като другарка, съветница и вдъхновителка на мъжа, било като творчески елемент в областта на духовния живот на народа си.

Фани Попова-Мутафова



Тегло    0.089 кг
Автор    Фани Попова-Мутафова
Година на публикуване    2014
Страници    60
Корица    Мека
Размер    14.3 х 20 см

https://edelweiss-press.bg/

[Hatshepsut]

Да почетем паметта на писателката Фани Попова-Мутафова, родена на днешната дата

122 години стават днес от рождението на Фани Попова-Мутафова. Тя е българска писателка, преводач от италиански език и общественик. Родена е на 16 октомври 1902 година в Севлиево.

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925). В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг ,,Стрелец". Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията ,,Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: ,,Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература."

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за ,,прогерманска дейност" и ,,великобългарски шовинизъм". След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.

В публикуваните посмъртно ,,Дневници" на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа ,,Време разделно", но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към ,,патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за ,,грешките" си, за да излезе поправеното издание на ,,Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в ,,Солунският чудотворец" и в ,,Йоан Асен ІІ".

,,Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията ,,Д-р П. Берон" (1972).

В периода 2007 – 2009 г. четирилогията ,,Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

https://plovdivnow.bg/plovdiv/da-pochetem-pametta-pisatelkata-fani-popova-mutafova-rodena-111129/