• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#1
Проблемът с Tinyportal, за който споменах по-горе в темата, е вече докладван в сайта на разработчиците на форумната платформа SMF:

https://github.com/SimpleMachines/SMF/issues/7631

Проблемът ще бъде отстранен при следващото обновление SMF 2.1.4, което най-вероятно ще излезе след няколко месеца.
Аз обаче не мога да чакам няколко месеца, защото в портала са включени както чата на форума, така и статиите в блога.
Ето защо аз инсталирах новия портал ezPortal и прехвърлих статиите в нов модул SMF Articles, което ми отне само няколко часа  :judge:
#2
ОДА НА 11-ИЙ МАЙЯ

Природата е красна, усмихната и млада,
небето се синее и майя месец влада,
          о, хубав е светът!
 
Поля се разцъфтели, гори се разшумили,
зефири хладни веят, цветя и ружи мили
          миришат и цъфтѫт.
 
Кристалните потоци шумят си из долини
и птички чуруликат, и славеи в градини
          си пеят с милен глас.
 
Невидим ангел фърка и пръска обаянье,
навред е лепо, чудно и пълно със сиянье
          и драго окол нас.
 
Но кой е тоз вик днеска еклив, могущ и ясен,
въздуха кой оглаша вьв тоя час прекрасен
          и пълен с тържество?
 
Та кой го днес издава със толко гръм и слава
из крайща най-далечни, та с него се сглашава
          и цяло естество?
 
От цветните брежища, Вълтава де се лее,
през белий, тихий Дунав, кой волни се люлее
          тъжовен и велик;
 
през върхове балкански, орелът де царува,
до Бяло мoре даже, що гордо се бунтува,
          се носи тоя вик!
 
Да; днес народи братски по дух, език и племе
двамина братя слават, два праотци големи,
          въздават им хвал?!
 
Със песни, с ликуванья възторга си являват,
взаимно се здрависват и задружно венчават
          се същите чела.
 
Кои са тия мъже дотолкова любими,
със толкоз славен спомен, та пълни тяхно име
          вси крайща и сърца?
 
Иноци мудри, скромни, те слава не са щели,
но що ли тъй светливо са днеска заблещели
          светите им лица?
 
Било далечно време: във мрачна простотия,
в невежество дълбоко дремала България.
          И нейни чада там.
 
Били свирепи, диви, живот им бил мрътвешки
наука и напредък, чувства человешки
          били незнайни тям...
 
Без книга и без те бъдаще немали,
то в мрак се грозен крило, във който се скривали
          и бившите им дни.
 
Творецът не знаяли! Поганци суеверни,
на богове бездушни във капищата скверни
          кланяли се они.
 
Тъй жално, недостойно народ, дарен със гений,
за работи велики от бога назначений,
          гаснял в тъма и мрак!
 
Кат две слънца тогава два братя се явили,
със чувства най-високи се те одушевили
          към своя род мил, драг.
 
О! Час велик и славен! Дела им се венчават
и Кирил и Методий Бориса веч кръщават
          и неговий народ –
 
и писмена народни те вещо сътворили,
и божието слово чрез тях му го открили
          и дали му живот.
 
Вси царюве, народи зачули с удивленье,
че в Крумова държава бутнали с посрамленье
          Перунова кумир!
 
И бързо, ненадейно лъснàла Българѝя,
във нея се вцарили Божа благословия,
          наука, зрак и мир!
 
И двата силни братя чрез грижи безконечни,
с величие душевно но крайща най-далечни
          разсявали светлик.
 
Разпалено учили ту жители преславски
със думи братски, живи, ту племена моравски
          по разумен язик.
 
Слушали всички с радост ученье благодатно,
че то било им мило и родно, и понятно
          за техните души.
 
И то се вкоренило, и плод безценен дало;
ей десет века има, откак му е начало,
          и славно пак звучи.
 
Мильони души днеска то тегли и сбратява,
на него едногласни фалби творцу въздава
          и цял славянский мир!
 
Кат щит непроницаем живота ни запази
и вси беди враждебни, що сполетяха нази,
          отблъсна най-подир.
 
Подвижници безсмъртни! Не тий ли са причина,
задето нам народа не падна, не загина
          под грозната съдба?
 
Не тяхното ли име от мъртвий сън вдигна ни
и тоз огън божествен нечакано вдъхна ни
          за жизън... за борба?!
 
Да; в подвига им светли за нас примери има
отечество да любим с любов неугасима
          и неговата чест...
 
За него да милеем, за него да се трудим
и тям делата сяйни, с кои се толко чудим,
          и ний да вършим днес.
 
О, сенки величави!... Светила лъчезарни,
със вази се гордее родът ви благодарни
          от вази вьзроден.
 
И нека чуй вселена чрез наште ликуванья,
чия се памят слави сьс песни, с възклицанья
          и с венци тоя ден!!...
 
Сопот, 12 май 1875
#3
ТЕЖКА МИСЪЛ

Във душата ми стъмнена
горки мисли се таят,
мойта съвест възмутена
ядни спомени летят.
 
Мислях ази да промина
в тоз лукав и шумен свет
тих, невинен, но загина
таз надежда занапред.
 
Няма туй, кое желаях,
аз да найда на света
и това, кое мечтаях,
виждам, че било мечта.
 
Чувства хубави и прави
обладаваха ми дух,
но всъде срещнах лукави
и всъде неправда чух.
 
Бодростта ми се изгуби
всред световните беди
и душата ми възлюби
туй, що мразеше преди!
#4
НА ЧУЖБИНА

Преди години аз оставих
село и бащиний си дом,
на път далечен се отправих
през планината бързешком.
 
Тогаз мечтаях във ума си
за бъдащите злати дни
и без да крия радостта си,
летях към чуждите страни.
 
И пълен с бляскава надежда
и с омаятелни мечти,
едвам отечество изглеждах,
небрежно казвах му ,,Прости!"
 
Не знаях аз, не оценявах
какво оставях тоя ден
и тъй несмислено менявах
отечество за край студен!
 
Ала бидoх наказан строго,
откак се с него подиграх:
теглих в чужбина, плаках много,
задето люлка си презрях.
 
Изчезнаха ми вси мечтанья
и лъжни фантоми, и рай,
и родните възпоминанья
тешат ме в тоя чуждий край!
 
Отечество! долино свята,
поляни красни! милий бряг,
кога ли с радост хвърковата
ще мога вас да видя пак?!
#5
ОТ ВСИТЕ КРАЙЩЕ И ЗЕМИ

От всите крайще и земи
аз България най обичам;
макар по цветни й хълми
да няма злато и ялмази,
но има правда, хляб и вино
и млади, гиздави моми.
 
От вси народи в тоя свет
аз българите най обичам;
макар че хулят ги навред
и днес безславно те живеят,
но прав дух имат, бог търпене,
надежди светли занапред.
 
От вси невести и жени
аз българките най обичам;
с кокетски дух не са они,
но те са спретни домакини
и вярност, хубост, драголюбност
са техни първи добрини.
 
От вси историй, щото знам,
аз българската най обичам;
макар на чужденци едвам
известна е, но тя ме прави
ту сълзи от тъга да лея,
ту на възторг да се предам.
 
От всичките язици аз
си българският най обичам;
не е прочут, но всекий час
на него плачат и се радват
вси мои братя и е сладък,
кога момите пеят в нас.
 
П........ 21 май 1874
#6
ПРИБИРАНИЕ В ОТЕЧЕСТВОТО

I

Виждам, виждам родний край,
виждам го, не е далече,
да вървим, другари, вече,
че сърце тупти, не трай.
             Да възлезем в параплова,
             ей кат лебед там стои,
             че тръбата е готова
             третий път да изехти.
 
II
 
Щем да видим България,
нейни хубави поля,
там щем видим и ония,
що са мили на сърца.
             Тоз в дворове, друг в колиби,
             всякой, де му е честта:
             на гърди на мило либе
             ил при старий свой баща.
 
III
 
Аз роден съм по-навътре –
под поли на планина –
и въз нейна стръмнина
горский кон ще ме потътри.
             Колко сладко ще е мен,
             кат пак видя тез букаци!
             Де се лута бръз елен,
             де пей славей из габраци!
 
IV
 
И кога пристигна аз
на Балкана, там на върха
ща запея с ясен глас,
кон ми живо ще запърха.
             Как сърце ми ще се свие,
             как ще силно да забие,
             като в миг ми се открие
             родната юдол, уви!
 
V
 
Там цъфтят червени рози,
Стряма се лъщи, играй,
там расте зелено лозе,
хубав е мой бащин край:
             леко, леко като крачим:
             ще пристигнем бащин дом:
             бързо, братя, да се качим
             в параплова бежешком!
 
1874
#7
СВЕЩНИКЪТ ДА СВЕТИ!

Non d'aucune chevalerie
je n'ai le brevet sur vélin,
je ne sais qu'aimer ma patrie...
je suis vilain et très vilain!
                                Bèrandger

 

I

Чуйте що ви казвам, драги ми деца!
Вий като играйте тъй насам-нататък,
весело крещите със гласец си сладък,
колко са червени вашите лица!
Но като търчите, то се сe пазете
да не угасите някак си свещта,
че ще да останем всинца ний в нощта,
моля ви пазете свещника да свети!
 
II
 
Та недейте толко силно се бори!
Вярвам, че борбата е живот и сила,
тя е знак, че в вази светлост се явила,
но като лудейте в тез борби, игри,
може да угасне; па си представете
колко ще е грозно без виделина:
мене ми е страшно да сме в тъмнина.
Моля ви пазете свещника да свети!
 
III
 
Знайте ли тогава... гато в черни мрак
ний седяхме клети, колко си патихме?!
А пък днес изново кат се осветихме,
тоз светлик да пазим кат имот най-драг...
Свестни веч бъдете и се оставете!
С тез борби безместни губим си свесът,
та ветрища бурни щат я угасят...
Моля ви пазете свещника да свети!
 
IV
 
Лошо е, дечица, в мракът да стоим,
че тогаз излазят черните вапири,
всяк един възсядат, та с них да се тири,
вещи от които много се боим!
Па и вий самички я ми тук явете,
нали сте кат слепи, гато сте във мрак?
Виделото й сладко и в тоз вик и бяг
моля ви пазете свещника да свети!
 
Цариград, 1872
#8
Екология / Re: Вулкани
Last post by Hatshepsut - Today at 08:23:50
Лахар


Лахар след изригването на вулкана Св. Елена в САЩ през 1982, достигнал на дължина 80 km

Лахарите са кални потоци с вулканичен произход, размесени с вода, вулканична пепел, пемза и различни минерали, които се движат много бързо, достигат на големи разстояния и унищожават всичко по пътя си.

Те са сред най-катастрофалните природни деструктивни процеси във вулканичните области, тъй като масата им достига стотици милиони тона. Понякога са по-опасни от самото вулканично изригване, тъй като покриват големи площи и могат да достигнат на десетки и дори стотици километри от вулкана.

Названието ,,лахар" произлиза от индонезийска дума, означаваща бързо течаща смес от скални отломъци и вода, с вулканичен произход. Означава също кални реки или скални потоци.

Описание

Лахарите представляват смъртоносни потоци с вулканичен произход, смес от вода и тефра (различни по големина и състав отломки). Това са гъсти и лепкави кални реки, с консистенцията и вискозитета на мокър бетон. Могат да се стичат по склоновете на вулкана или надолу по речните долини с голяма скорост, подобно на бързо движещи се потоци вода. Те влачат скални парчета, вариращи по размер от пепел до лапили и камъни с над 10 метра в диаметър.


Коритото на река Kali Gendol до вулкана Мерапи, по което се движи голям лахар (2010 година)

Лахарите се различават по размер и скорост. Скоростта им зависи от ширината и наклона на леглото, в което се движат, обема на потока, състава и размера на частиците. Малките, с ширина от няколко метра и дълбочина няколко сантиметра, могат да текат със скорост до няколко метра в секунда. Големите, широки стотици метри и дълбоки десетки, се движат с няколко десетки метра в секунда. Високата скорост, с която се разпространяват, обикновено не оставя време за евакуация на населението. Лахарите, които съдържат най-много отломки, около 90% и повече, се движат най-бързо и са най-разрушителни. Един лахар с достатъчни размери и интензивност може да унищожи почти всяка структура по пътя си, и е в състояние да прокара свой собствен път, чийто курс е трудно предвидим.

Лахарите, които съдържат между 20 и 60 % седименти, обикновено представляват много буйни турбулентни потоци. Онези, при които това съдържание е над 80%, обикновено текат като ламинарен поток. Ламинарните текат много по-бързо, отколкото турболентните и могат да влачат камъни, коли, сгради, мостове.

В зависимост от начина им на образуване, температурата на лахарите варира от ниска до висока и те могат да бъдат както студени, така и горещи. Максималната температура, до която достигат, е 100 °С – температурата на кипене на водата.

При изригване на вулкан могат да се формират един или няколко лахара. Когато те се устремят надолу, количеството вода и скални фрагменти, които влачат, се променя непрекъснато. Това рефлектира както върху размерите, така и върху скоростта им. Често началната вълна разрушава и повлича със себе си скали и растителност от склоновете на вулкана и долините на реките, в които се влива. Този първоначален поток може да включва и вода от топящия се сняг и лед, ако има такива. Увеличеното количество вода и скали може да доведе до нарастване на лахара повече от 10 пъти от първоначалния му размер. В този случай реката, до която обикновено достига, прелива и наводнява прилежащите ѝ терени. С достигането на по-равнинни терени, той постепенно започва да губи тежкия си товар от седименти, размерът му започва да намалява и постепенно спира.

Формиране

Формирането на лахари се обуславя от екстремни вулканични прояви, от релефа, типа отлагания, ерозионните процеси, локалните особености на климата и наличието на снежна или ледена покривка.

Лахарите почти винаги се появяват върху, или близо до стратовулкани, защото те са склонни да изригват експлозивно. Обикновено височината им е голяма, формата – конусовидна и стръмните склонове често са покрити със сняг. Съставени са от пластове втвърдена лава, тефра и вулканична пепел, с кратерни езера на върха. Слабо споените скални отломки ерозират лесно, още повече те са вътрешно отслабени от горещите хидротермални течности. Много характерни са за щитовидните вулкани в Исландия, където изригванията на течна базалтова лава често става под огромни ледници.

Лахарите могат да се формират по няколко различни начина:

Глациално-вулканични – При бързото разтопяване на сняг и лед от пирокластични потоци или лава по време на изригване на вулкана. Това интензивно топене, когато става едновременно с вулканично изригване, е основната причина за формиране на огромни лахари. Освен това, обикновено те се образуват през зимата, а когато това става в началото на пролетта, новосъздадените лахари са силно катастрофални. Пирокластичните потоци са особено ефективни при генерирането на лахари, защото могат да разтопят големи количества сняг и лед в рамките само на няколко часа. Понякога лавата изтича от вулканичните отвори, смесва се с влажната почва и кал по склона, и в тези случаи се образува силно вискозен и високоенергиен лахар. Колкото по-нагоре по склона на вулкана се създава, толкова по-голяма е потенциалната му енергия, дължаща се на гравитацията.

Често лахари се образуват при проливен дъжд, изсипващ се по време, или скоро след изригване, върху нестабилни вулканични скални депозити. Трагичен пример за такова събитие е изригването през 1991 година на вулкана Пинатубо във Филипините, което започва едновременно с началото на силен ураган.
Лахари могат да бъдат образувани и от разтопяването на ледници от лавови потоци, когато вулканът избухне под леденото си покритие. Такива случаи се наблюдават в Исландия, страната, в която са образувани лахарите с най-голям дебит. Там те носят името jokulhlaups.
Създават се и когато, при изригването на вулкана, се пробие някоя от стените на кратерното езеро, образувано и преградено от вулканични депозити.
Някои от най-големите лахари започват като свлачища на хидротермално променени скали по склоновете на вулкан или съседни възвишения. Началото на придвижването им надолу се предизвиква от изригвания, земетресения, валежи, или от непрестанната сила на гравитацията. Такива лахари, протичащи по руслата на сухи реки се срещат често в Камчатка и се наричат от местното население ,,черни пясъци".

Исторически преглед

Случаи на вулканични кални потоци са известни още от древността. С тях може да се свържат дори някои фрази от Библията. В книгата на пророк Йезекиил, създадена във Вавилон през около 6 век пр.н.е., се споменава за ,,пороен дъжд и градушка от големи камъни, огън и жупел". В Новия Завет е написано, че канари и вода текат като река в безводните места.

Предполага се, че първият документиран лахар е калният поток, залял град Херкулан при изригването на Везувий през 79 година и описан от Плиний Младши. Впоследствие по склона на вулкана нееднократно са формирани такива потоци, най-мощните от които са се разлели през 1631, 1794 и 1872 година.

През 1822 година Франц Юнгхун описва изригването на вулкана Галунгунг на остров Ява в Индонезия, при който около 2000 души ,,потъват в потоци кал и вряща вода, смесени с пепел и камъни". Известни изригвания, придружени с мощни лахари, са на японския вулкан Бандай през 1888 година и на Катмай в Аляска през 1911. Пез 1919 година Л. Юстесен става очевидец на голям лахар във вулканичните райони на остров Суматра, Индонезия.

Примери

Райниър, САЩ, 5700 г. пр.н.е.


Карта на застрашените от лахари зони по вулкана Райниър

Високият 4392 m стратовулкан Райниър съдържа най-голямата система от алпийски ледници в планинската верига Каскади. Периодичното топене на ледниците от върха му създава най-малко 50 големи лахари през последните 10 000 години. Най-големият от тези кални потоци е и един от най-големите в света. Това е 5700-годишният Оскиола, който е пропътувал по White river над 112 километра. Стигайки до устието ѝ, той се е разлял и е покрил площ от над 300 km2 по протежение на бреговата линия. Геоложката история на стратовулкана показва, че веднъж на 600 години надолу по реката се спуска поне един такъв лахар. По-младият 500-годишен лахар Електрон, също е образуван на Райниър. Той протича 56 km надолу по реката Puyallup, на 15 km от Такоума, щата Вашингтон. В района, обхванат от тези обширни лахари, в днешно време вече живеят над 300 000 души. За разлика от наводненията, тези катастрофални кални реки могат да възникнат с малко, или без никакво предупреждение. Някои от вулканолозите прогнозират, че следващото изригване в Каскадните планини ще бъде именно от Райниър.

Невадо дел Руис, Колумбия, 1985

През ноември 1985 година Невадо дел Руис, най-северният активен вулкан в Андите, избухва и предизвиква най-катастрофалните лахари, взели най-много жертви в света. Причинена е смъртта на над 22 000 души, а материалните щети са за повече от 212 милиона долара. Относително слабото изригване изхвърля материали, които стопяват част от ледената шапка на върха, освобождавайки серия лахари, които потичат през стръмни, тесни, речни каньони със скорост около 50 km/h.

Основният поток, който тръгва по източните склонове на вулкана, протича по долината на Рио Lagunillas и опустошава град Армеро с население от 29 000 души. Над 20 000 от тях загиват в града, повечето убити веднага, или погребани в домовете си, а 5000 са само ранени. Друг лахар, спуснал се по западния склон, минава през тесния каньон на Río Chinchina, унищожавайки 400 домове и причинява около 1800 смъртни случая в района на едноименния град.


Унищожението на град Армеро от лахар през 1985 г.

В допълнение към загиналите, лахарите повреждат или разрушават напълно 5000 жилищни сгради, 343 търговски обекта, 58 промишлени предприятия, 50 училища, както и две болници. Погребани са 3400 хектара земеделска земя, 60% от домашните животни в региона, 30% от реколтата на сорго и оризови насаждения и половин милион чувала с кафе.

Пинатубо, Филипините, 1991

На 15 юни 1991 година изригва вулканът Пинатубо във Филипините, който е в латентно състояние повече от половин хилядолетие. Това е второто по сила вулканично изригване за 20 век. Колони от пепел, газ и пара се издигат на 34 km височина и се разпространяват на разстояние от 400 km. Надолу по планината бушуват кални лахари, които се движат със скорост 30 km/h. Загиват около 700 души, които са погребани под образувалите се бързо движещи се лахари. Калните потоци достигат до 18 km от върха на вулкана и някои от тях са с дебелина над 200 метра.

След това изригване лахарите се превръщат в постоянна заплаха за населението. През първите три месеца, след ерупцията, са образувани повече от 200 лахари, които разрушават пътища и мостове, а седиментите погребват градове и селскостопански земи. Само те унищожават домовете на повече от 100 000 души. Опасността от тях е най-голяма през юни, юли и август, когато по време на дъждовния сезон над Филипините минават тайфуни и винаги носят обилни валежи. След изригването на Пинатубо, лахарите се появяват всяка година. Масата кал достига до 6 метра дълбочина и се движи със скорост от десетки метри в секунда. Под нея остават дървета, къщи, добитък, обработваема земя.

През първите няколко години след изригването, лахарите пренасят повече от 3 km3 материал, равняващ се на обема, извозен от 300 милиона самосвала. Най-големите са с ширина 100 метра и дълбочина 10 m и могат да транспортират 1000 m3 отломки и кал в секунда.

Касита, Никарагуа, 1998

През последните 4 дни на октомври 1998 година, в района падат 1420 mm валежи. Обилните дъждове, допълнени от урагана Мич, предизвикват странично разпадане на върха на вулкана Касита, което води до образуване на лахари. Те напълно разрушават градовете El Porvenir и Rolando Rodriguez, разположени по ниските склонове на вулкана и убиват около 2500 души. Калният поток изминава разстояние от 10 km и покрива площ от около 10 km2, с което унищожава много други по-малки селища, изолирани резиденции, ферми и поврежда Панамериканската магистрала на няколко места, включително и няколко моста.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лахар
#9
Екология / Re: Вулкани
Last post by Hatshepsut - Today at 08:09:40
Кален вулкан


Кални вулкани близо до Гобустан, Азербайджан

Кален вулкан е геоложко образувание, представляващо отверстие или кратер в земната повърхност, което постоянно или периодично изхвърля кал, вода и газове.

Калните вулкани не са истински магмени вулкани, тъй като не изригват лава. Размерът им може да варира от 1 – 2 метра на широчина, височина до 700 метра и 10 километра на широчина. Най-големият кален вулкан е изкуствено създаденият Сидоарджо (Люси) в Индонезия, който има диаметър от 10 километра.

Калта, произвеждана от калните вулкани, обикновено се образува като гореща вода от дълбините на земната повърхност започне да се смесва с подземните минерални залежи, образувайки кална струя. След това калният материал се изтласква нагоре през разлом или пукнатина, поради дисбаланс в местното налягане под земята. Калните вулкани се свързват със зони на субдукция и към момента са идентифицирани около 1100 наземни вулкана. Температурата на този вид вулкани обикновено е постоянна и е много по-ниска от тази на магмените вулкани. Най-често температурата на им варира от 100 °C до 2 °C, като някои даже се използват за кални бани.

Около 86% от изпускания газ е метан, като по-малък дял се пада на въглеродния диоксид и азота. Изхвърлените материали обикновено са смес от фини частици, разтворени във вода, която може да съдържа соли, киселини и различни въглеводороди. Този вид вулкани се срещат основно в местности, където има нефтени находища или вулканична активност. Могат да се образуват от фумароли, близо до които има глини и вулканична пепел. Изхвърлените газове могат да се самозапалят.

Предполага се, че кални вулкани съществуват и на Марс.

Разпространение

Разпространени са главно в басейните на Каспийско море (Апшеронски полуостров и източните части на Грузия), Черно море, Азовско море (Керченски и Тамански полуостров), както и в Индонезия, Филипините, Мианмар, Индия, Пакистан, Иран, Китай. Срещат се и в Северна и Южна Америка, както и в Нова Зеландия.

В Европа се срещат в Италия (северните части на Апенините и Сицилия), Исландия, Румъния (Бъзау) и България.

В България кални вулкани се срещат единствено в южните части на Старозагорското поле. Те са разположени в група между селата Априлово, Обручище и Полски Градец, като са линейно ориентирани по долините на реките Еледжик, Овчарица и Соколица (притоци на река Сазлийка). При периодичните си изригвания, заедно с калта, изхвърлят овъглени дървета, лигнитни въглища и сероводород. Калните вулкани в Старозагорското поле са се активизирали след Чирпанското земетресение от 1928 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кален вулкан
#10
Украинската армия планира следващия си ход


Русия си върна 50 военнопленници при размяна с Украйна

Украински снайперист коригира мерника си и стреля с куршум 50-и калибър по руски войник през река Днепър. По-рано друг украинец използва дрон за сканиране на руските войски, съобщава ,,Асошиейтед прес".

Две седмици след като се оттегли от южния град Херсон, Русия обстрелва града с артилерия, докато се окопава на другия бряг на Днепър. Украйна отвръща със собствените си далекобойни оръжия.

Изтеглянето от Херсон, единствената провинциална столица, която Русия превзе за девет месеца война, беше една от най-значимите руски загуби досега.

Сега украинската армия планира следващия си ход. Тя вече може да нанесе по-дълбок удар в контролираните от Русия територии и евентуално да продължи контранастъплението си към Крим, който Кремъл незаконно анексира през 2014 г.

Руските войски изграждат нови укрепления, включително системи от окопи близо до Крим и в някои райони между Донецка и Луганска области на изток.

На места новите укрепени позиции са на до 60 километра зад настоящите фронтови линии, което предполага, че Русия се готви за още украински пробиви.

,,Въоръжените сили на Украйна поеха инициативата в тази война преди известно време", посочва пред AP Мик Райън, военен стратег и пенсиониран генерал-майор от австралийската армия: ,,Едва ли смятат да пропилеят момента. Преминаването на реката и изтласкването на руснаците по-назад би изисквало сложно логистично планиране".

Райън посочва, че взривяването на мостовете над Днепър затруднява украинското настъпление на източния бряг на реката.

При ключово развитие на бойните действия тази седмица украинците атакуваха руските позиции на Кинбурнската коса, която все още е под руски контрол.

Отвоюването ѝ ще позволи настъпление от юг ,,под значително по-малко руски артилерийски огън", смятат анализаторите от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната.

Според военни експерти застудяването на времето ще има много по-лоши последствия за зле оборудваните руски войници, които са намират на фронтовите линии в чужда държава.

Освен това замръзването и втвърдяването на почвата ще улесни украинското настъпление и още повече ще затрудни изграждането на защитни позиции.

Райън посочва, че Русия смята да използва зимата, за да планира своите офанзиви за 2023 г., да натрупа боеприпаси и да продължи кампанията си, насочена към гражданската инфраструктура, включително електроцентрали и водни съоръжения.

https://www.vesti.bg/sviat/ukrainskata-armiia-planira-sledvashtiia-si-hod-6156075
Powered by EzPortal