• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

 



Някога преди

Submitted By: Hatshepsut Date: 19 Август 2022, 08:21:00 Views: 68

Някога преди

Тихо стене гласът ми с вятъра,
и с болка рисува картини,
на мечти, на илюзии от някога,
от наивни и млади години.

Сляпо вярвал, че обич жадувана,
ще изпълни самотната нощ,
че ще дам на душата загубена,
океан от любов и разкош.

Че ще бъде живот като приказка,
вместо страница в евтин роман,
че и болката няма я никаква,
че целувката е свещен храм.

Че да даваш от себе си, признак е,
на любящо и честно сърце,
че да вярваш в доброто наивно е,
а мечтите - безкрайно море.

Побеляха косите с годините,
и разбрах, че да бъдеш човек,
е една от онези, причините,
своя път да направиш нелек.

И разбрах, че съм вярвал в теория,
и градил съм измислен мой свят,
и в една невъзможна история
сам на себе си станал съм враг.

Стефан Александров


Rating: This article has not been rated yet.

Comments



Powered by EzPortal