• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 November 2021, 23:16:03

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 158
  • Latest: emo2475
Stats
  • Total Posts: 24,787
  • Total Topics: 1,390
  • Online Today: 233
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 116
Total: 116

avatar_Hatshepsut

Участие на България в Първата световна война (1914-1918 г.)

Started by Hatshepsut, 08 October 2018, 20:24:36

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Коледа на фронта - 1916г,, Първа Софийска дивизия


Hatshepsut

Боевете за Каймакчалан – българската Голгота


Hatshepsut

Битката за Букурещ – възмездието на българите


Hatshepsut

Пробивът при Добро поле – Крушението

Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

Български щурмовак, 1917г.
Оцветена фотография от Николай Герджиков



Hatshepsut

ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 1

Документалната филмова поредица на Военния телевизионен канал ,,Помни войната 1915-1918" с режисьор и сценарист Мария Цветкова, увековечава бойната слава на Българската армия през Първата световна война. Вълнуващ разказ за блестящите победи на българските офицери и войници на Македонския и на Добруджанския фронт при Ниш, Вардарска Македония, Косово поле, Криволак, Чеган, Каймакчалан, Тутракан, Добрич, Кубадин, Кенали, Завоя на Черна, Червената стена, Дойран и др.
В първия филм ,,България влиза в Първата световна война" се разглеждат последиците за България след сключването на Санстефанския и Берлинския мирен договор през 1878 г. и на Букурещкия през 1913 г. като предпоставка за влизането на страната във войната и присъединяването й към Централните сили.
На 1 октомври 1915 година, с Манифест на цар Фердинанд, България обявява война на Сърбия, за да потърси възмездие за вероломно заграбената след Балканските войни през 1913 г. Македония, населена предимно с българи. Националният идеал, събирането на всички българи под обща държавна стряха в границите на българското етническо землище на Балканите, изправя Българската армия не само срещу Сърбия, но и срещу всички световни сили от Антантата – Британската империя, Франция и Русия.
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
Първият епизод е реализиран от: режисьор и сценарист - Мария Цветкова, оператори - Петър Георгиев, Кирил Бациев и Николай Николов, видеомонтаж - Ивелин Илиев, графичен дизайн - Светлин Александров, диктори - Пламен Манасиев и Николай Илчев.
Участват историците акад. Георги Марков, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров , доц. д-р Ангел Джонев, полк. проф. д.н. Димитър Недялков, който е консултант на филма.




ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 2

Документалната филмова поредица на ВТК ,,Помни войната 1915-1918"  с режисьор и сценарист Мария Цветкова, увековечава бойната слава на Българската армия през Първата световна война.
Вторият филм ,,Разгромът на Сърбия" разказва за героичните победи на Първа и Втора Български армии по време на Моравската, Овчеполската и Косовската операция, както и при Криволак. Само за два месеца в края на 1915 година те успяват да освободят Тимошко, Българското Поморавие и Вардарска Македония като разгромяват сръбските войски и ги прогонват чак до албанските планини. Дошлите им на помощ английски и френски части са изтласкани в Солун от Българската армия, която е спряна на гръцката граница от Германското върховно командване. Така е поставено началото на Македонския фронт, който се простира от западния бряг на Охридското езеро до устието на река Места в Бяло море, с общо протежение над 500 км.
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
Екип: режисьор и сценарист - Мария Цветкова, оператори - Петър Георгиев, Кирил Бациев и Николай Николов, режисьор по монтажа и музикално оформление – Радослав Недялков, графичен дизайн - Светлин Александров, диктори - Пламен Манасиев и Николай Илчев.
Участват историците акад. Георги Марков, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Ангел Джонев, вицеадмирал Пламен Манушев, полк. проф. д.н. Димитър Недялков, който е консултант на филма.




ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 3

Третият филм от документалната поредица на ВТК ,,Помни войната 1915-1918" с режисьор и сценарист Мария Цветкова е озаглавен "Леринската операция и Каймакчалан". В епизода се разказва за себеотрицанието и храбростта на българските офицери и войници в тези битки.
През август 1916 г. Българската армия настъпва срещу съглашенските войски към Лерин и Островското езеро, за да извоюва свобода за поробените българи в Егейска Македония. След яростни боеве със сърбската войска успява да достигне непристъпните върхове на Чеган. След прекратяването на настъплението, 11-ти пехотен Сливенски полк започва кървавата битка на връх Каймакчалан със сръбските дивизии и пише едни от най-славните страници от военната история на България.
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
Екип: режисьор и сценарист – Мария Цветкова, оператори – Петър Георгиев, Кирил Бациев; режисьор по монтажа и музикално оформление – Радослав Недялков; графичен дизайн – Светлин Александров, Радослав Недялков; диктори – Пламен Манасиев; Николай Илчев; консултант - полк. проф. д.н. Димитър Недялков.




ПОМНИ ВОЙНАТА 1915 - 1918 - ЕПИЗОД 4

Документалната филмова поредица на ВТК ,,Помни войната 1915-1918" с автор Мария Цветкова увековечава бойната слава на Българската армия през Първата световна война. Вълнуващ разказ за блестящите български победи при Ниш, Вардарска Македония, Косово поле, Криволак, Чеган, Каймакчалан, Тутракан, Добрич, Кубадин, Кенали, Завоя на Черна, Червената стена, Дойран и др.
Четвъртият филм ,,Тутраканската епопея" с режисьор Мария Цветкова и сценарист Радослав Симеонов пресъздава събитията, свързани с една от най-внушителните победи на българското оръжие по време на Първата световна война. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, за да потърси възмездие за вероломно заграбената през 1913 г. Южна Добруджа. Трета българска армия под командването на генерал Стефан Тошев започва своя освободителен поход в Добруджа. Само за 33 часа Тутраканската крепост, считана за непревземаема и наричана гордо от румънското командване ,,Вердюн на Балканите", капитулира пред самоотвержения щурм на българския войник. Това е вълнуващ киноразказ за героизма и трагизма, за паметта и историята, която трябва да помним!
Продуцент на продукцията е Информационният център на Министерството на отбраната в копродукция с Националния военноисторически музей.
​Екип: режисьор - Мария Цветкова; сценаристи – Радослав Симеонов, Мария Цветкова; оператори - Петър Георгиев, Кирил Бациев; режисьор по монтажа и музикално оформление – Радослав Недялков; графичен дизайн - Светлин Александров, Радослав Недялков; диктори - Пламен Манасиев, Николай Илчев; консултанти – Радослав Симеонов, Петър Бойчев.


Hatshepsut

Лекции по време на война или как Софийският университет се пренесе на фронта

Лекциите са неизменна част от висшето образование. За студентите днес тяхното редовно провеждане е част от ежедневието в университета. Това обаче не винаги е било така. По време на войните за национално обединение (1912-1913, 1915-1918 година) академичната общност също е призована на фронта, за да даде своя принос в борбата за решаване на българския национален въпрос.

Така през 1912 година от общия преподавателски състав в размер на 55 души, под знамената са свикани 35, а броят на студентите фронтоваци е толкова голям, че зимният семестър на учебната 1912-1913 година е отменен. Ситуацията се повтаря през ноември 1915 година , когато е обявена нова мобилизация във връзка с включването на България в Първата световна война.


проф. Михаил Арнаудов

Студентите, които заминават за фронта са лишени от възможността да продължат образованието си, докато траят военните действия, лишени са от онзи висок за тях стремеж към просвета. Това се забелязва особено към края на ,,Световната война". В опит да се повдигне войнишкият дух и да се покаже съпричастността на обществото към тяхната саможертва, Генералният щаб взима решение за изпращане през май и юни 1918 година на няколко професори, които да четат лекции на фронта, като за тази цел от главната квартира в Кюстендил е изпратено писмо до Академичния съвет на Софийския университет.

За развоя на събитията разказва бъдещият ректор на Университета проф. Михаил Арнаудов в своята история на Софийския университет. Задачата за изготвяне на програмата за този своеобразен ,,лекционен курс на фронта" е възложена на Историко-филологическия факултет, доколкото материята, която се покрива в неговите курсове е най-близка до въпроса за националното обединение и българското участие в световния конфликт.

По предложение на декана на факултета, Съветът приема решение за държане на една или две беседи от всеки един от избраните за тази цел професори, като неговите членове се спират на следните теми: ,,Ролята на България във всемирната война" (Иван Георгов), ,,Балканските народи в старо време" (Гаврил Кацаров), ,,Балканският полуостров в общата история" (Светозар Георгиев), ,,Българо-сръбските отношения в миналото" (Васил Златарски), ,,Българският език преди хиляда години и сега; Граници на българската реч" (Беньо Цонев), ,,Нашият език и другите индоевропейски езици; Етимология и културна история" (Стефан Младенов), ,,Български език и българско единство; Почетък на българската книжнина, стара и нова" (Александър Теодоров-Балан), ,,Раковски като личност и като поет на националното пробуждане" (Михаил Арнаудов), ,,Нови културни училищни задачи на България" (Т. Иванов, лектор). Лекциите се провеждат в Скопие, в периода 6-30 май 1918 година, като впоследствие се включват и още лектори в лицето на проф. Кръстьо Кръстев, който говори за ,,Дейността на Климент Охридски и нейното значение за съдбината на българския народ" и Димитър Михалчев на тема ,,Нацията и нашият дълг към нея".


Български войски в с. Селце, Прилепско, 1918 година

За начина, по който протича инициативата и за нейния резултат проф. Михаил Арнаудов споделя:

,,Между младите войници и офицери, които идваха на смени от по 200 до 250 души от фронта, имаше мнозина бивши и настоящи студенти. Те, зажаднелите за мирен труд, виждаха с радост, че не са забравени от своите учители. Заменили книгите с пушките, в името на висшия отечествен дълг, те подхранваха сега надеждата да се възвърнат, при завършена война, отново към своята академическа работа. Техните учители пък, посрещнати с рядко гостоприемство от началника на военно-инспекционната област, генерал-полковник Тошев, преживяха силно патриотическо въодушевление при отпразнуването деня на св. Св. Кирила и Методия на македонска земя, при пристигането на българската победоносна конница от Добруджа в южните български предели, гдето населението устрои незабравимо сърдечно посрещане; и при беседи с бодрите слушатели, чиито загорели лица говореха еднакво и за преживени изпитания и за готовност да бранят с досегашната енергия честта и свободата на народа си."

Инициативата за лекции на фронта не обръща хода на войната, а и не може да се очаква, че ще го направи. Но този скромен жест показва едно отношение на учителите към техните ученици, което далеч надхвърля обикновеното състояние на академичната общност. Задоволството и бързата реакция на Университета е свидетелство за убеждението на тогавашния академичен елит в необходимостта от образование и просвещение навсякъде и по всяко време, а за студентите и останалите войници то е едно мило докосване до живота преди войната и мечтите на всеки един от тях.

Символиката на мястото, където са проведени – освободеният град Скопие и реакцията на местните показва, че българите навсякъде търсят образованието – от университетските зали до бойните полета.

https://bulgarianhistory.org/lektsii-po-vreme-na-voina/

Hatshepsut

Добруджанската епопея и националната памет


Боят при Тутракан- худ. Димитър Гюдженов

В началото на месеца имахме повод да отбележим 80-годишнината от сключването на историческия Крайовски договор на 7 септември 1940 г. Благодарение на българската дипломация и личната ангажираност на цар Борис III България успя по мирен път да си върне Южна Добруджа. Уви, сложните международни обстоятелства водят до отказ от северната част на областта и масово изселване на наши сънародници от тази хилядолетна българска земя... Четвърт век преди това, през есента на 1916 г. българският войник лее кръвта си за свободата на Добруджа. Нека накратко припомним тези паметни събития, осъдени на забрава в продължение на десетилетия.

И друг път е ставало дума за отношението на комунистическия режим към Първата световна война. Близо половин век върху Добруджа тегне ,,табу", по-тежко дори и от онова върху Македония. Водени от криворазбран ,,интернационализъм", българските ръководители щадят самолюбието на крайно докачливите си ,,другари" в Букурещ, които иначе са все по-крайни великорумънски шовинисти... Още по-трагикомичен е стремежът на комунистическите ни управници да бъде премълчана агресията на ,,Освободителката" срещу България по време на войната. На безогледна цензура са подложени не само книгите за Добруджанската епопея, написани от ген. Стефан Тошев и други герои от войната, но и знакови творби на Иван Вазов и Йордан Йовков! Все пак режимът не се решава да преименува всички селища, приели имената на заслужили личности и военни части. През 1952 г. има идея за преименуването на град Генерал Тошево, защото било недопустимо да носи името ,,... на генерал от бившата фашистка армия..." (!) Слава Богу, това не става - някой е проумял, че паметта на добруджанци нямам как да бъде изтрита.

 Днес потъпканата национална памет възвръща своето място в съзнанието на потомците. В градове и села са възстановени паметници, военни гробища и мемориални комплекси. Вместо съветското ,,Кировоград" една от големите улици на Добрич се казва ,,Добричка епопея"! Най-накрая е издигнат паметник и на прославения ген. Иван Колев - знаково име за нашата армия и освобождението на Добруджа. С усилията на историци и краеведи, на сърцати и родолюбиви хора е възкресена историческата истина за геноцида, извършен от румънските окупатори над мирното население, както за действията на ,,братушките", които ,,по правило" разстрелват българските военнопленници... Наред с изследванията на Петър Бойчев, Радослав Симеонов, Велико Лечев и други съвременни изследователи непременно ще споменем ,,Епопеята на Добруджа" на рано напусналия ни Красимир Узунов (1963-2019), който написа: ,,Българската армия издържа на наложената u война на два фронта и след като напълно провали плановете на обединеното съглашенско командване за Балканите (...) България и българският народ преживяха може би най-тежките 100 дни в новата история на Третата българска държава, през които боевете по фронтовете на Македония и Добруджа не спряха нито за миг..."

С оглед на развитието на световния конфликт и реалните ресурси на Централните сили България е смятана за ,,слабото звено" на коалицията, макар това да не е по нейна вина. Издаваният в Солун вестник ,,Велика Сърбия" пророкува: ,,Румънското настъпление от север изправя българите пред война на два фронта и поставя България в много по-опасна ситуация, дори от тази, в която се намираше Сърбия през есента на 1915 г./.../ Притиснати от двете страни, българите няма да могат да окажат съпротива дълго време и ще трябва да капитулират и да се предадат на милостта и немилостта на съюзниците, които ще им произнесат справедливата и заслужена присъда за техните дела..." Наместо да посрещнат с потрес вестта за влизането на Румъния във войната, тогавашните българи ликуват! И чакат с нетърпение да накажат онези, които през 1913 г. забиха нож в гърба на изнеслата тежестта на Балканската война България. Въпреки своите ограничени ресурси, България спира 400-хилядната армия на противника на Солунския фронт, съставена от сърби, французи, руси, италианци, англичани и колониални контингенти от Африка и целия свят - общо 27 нации! Същевременно, на фронта в Добруджа нашите сили разгромяват войските на Съглашението, които през септември - октомври 1916 г. броят над 160 хиляди румънци, 60 хиляди руснаци и над 20 хиляди сърби.

На 4 септември 1916 г. в четири часа следобед настъпилите от Варна войски, командвани от ген. Кантарджиев, влизат в Добрич. Еуфорията, обхванала всички, е помрачена от ужасните зверства на румънските окупатори: : ,,... в неугледното помещение, близо до гарата, бяха натъпкани обезобразените тела на 53 видни добрички граждани, избити по най-зверски начин от отстъпващите румънци...." Същите жестокости са обичайно явление и в други български селища. Ако днес за нас Сребърна е название на известен биосферен резерват, през 1916 г. името на селото е олицетворение на скотско насилие над мирното българско население.

Сред най-драматичните особености на Добруджанската епопея е включването на руските войски, командвани от ген. Зайончковски, на румънска страна. В Русия се разгаря отвратителна антибългарска истерия. През септември 1916 г. прословутите ,,славянофили" излизат с позиция, че ,,... не съществува вече славянска България...", а според ,,Дружеството за братство между славянските народи" ,,... отговорността за политиката на правителството и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, отколкото неговия цар..." И доскоро ,,братският", единоверен народ, позволил си обаче да брани своите национални интереси, противоречащи на руската политика, трябва да бъде жестоко наказан. Руските вестници пророкуват, че България ще бъде унищожена, а земите u - подарени на ,,верните съюзници" Сърбия и Румъния! И че българите ще бъдат демотивирани да воюват срещу своите освободители. Илюзиите на руското командване се оказват безпочвени - симпатиите към руския народ и неговата култура не спират българския войник да защитава своята земя с достойнство и себеотрицание. По думите на Иван Вазов, ,,... в добруджанските полета умря легендата за непобедимите казаци..."

Една от знаковите български победи е освобождаването на ,,непревзимаемата крепост" Тутракан от силите на ген. Пантелей Киселов. ,,Само за 36 часа, в разстояние на два последователни дни - пише Кр. Узунов, българите смазаха духа на румънската армия, простряха я като безсилна маса в нозете си и окончателно провалиха намеренията на Съглашението да ги ангажира в продължителни боеве, докато руските пълчища нахлуеха в България. Боят за Тутракан беше вихър, ураган от подем и устрем, страшна стихия на духа, на който румънците не можеха и нямаше как да издържат..." На свой ред битката за Добрич е пример за изумителния героизъм на войници и офицери, на талантливи командири и най-обикновени хора. Млади и стари, жени и деца, българи и българки, татари и татарки, български турци и туркини се впускат да спасяват ранените, да носят боеприпаси, да помагат на своята армия под дъжд от руски куршуми... Един от някога забранените разкази на Йовков е озаглавен просто ,,Българка" - незнайна жена с менците и кобилицата до премаляване носи вода за прегряващата от стрелба българска картечница... Прославеният командир на конната дивизия ген. Иван Колев неведнъж влиза в спор с немското съюзническо командване. Две десетилетия по-късно стремителните операции на българския генерал се превръщат в образец за стратегията на германските танкови съединения.

Освобождението на Добруджа е акт на автентично национално единство! Дори един поглед върху картата на Южна Добруджа, върнала се в пределите на Родината през 1940 г., е показателен - националната солидарност е увековечена в имената на селищата Врачанци, Козлодуйци, Бдинци, Приморци, Ловченци, Шуменци, Софийци, Търновци, Преславци... Генерал Тошево, Полковник Минково, Полковник Свещарово, Полковник Чолаково, Полковник Таслаково, Полковник Савово, Фелдфебел Дянково, поручик Гешаново, Генерал Попово, Полковник Ламбриново, и др. Трябва да проумеем, че през 1916 г. нашият народ има кауза, притежава нравствената и интелектуална сила да гледа далече в бъдещето! Добруджанската епопея от есента на 1916 г. ни задължава да помним онези, за които Родината не беше абстракция и название на територия, а живо същество - Майка България...

https://trud.bg/

Hatshepsut

Боевете при Кочмар и Карапелит – имена на славата


Hatshepsut

,,Напред! На нож!" – щурмът на Тутракан

Годината е 1916. Българската армия вече месеци наред се сражава за обединението на всички българи в една държава в съюз с Централните сили – Германия  и Австро-Унгария, като Османската империя е съвоюваща страна. Срещу войските на Централните сили воюват силите на Съглашението – Британската империя, Франция и Русия. Нашият северен съсед  Кралство Румъния не се намесва във войната, но в началото на лятото все по-ясно личи курс към присъединяване към Съглашението. В Северна България с цел предпазване от вражески действия от румънска страна щабът на Действащата армия разполага със силите на Трета армия с командир генерал-лейтенант Стефан Тошев.

На 22 юни австрийският фелдмаршал Франц Конрад фон Хьотцендорф и германският фелдмаршал Ерих фон Фалкенхайн обсъждат план за евентуални действия срещу Румъния. Австрийският военачалник настоява за светкавичен удар през Дунава с цел превземане на Букурещ в случай, че Румъния се присъедини към Антантата. Този план е отхвърлен категорично от ген. Никола Жеков, командващ българската Действаща армия. Сили за такава операция България просто няма. Той настоява за бързи действия на Трета армия и съюзнически части в Добруджа, след което да се мисли за атака на Букурещ. След дълги спорове виждането на българското командване е възприето.

Като първоначална цел е определено завладяването на крепостите Тутракан и Силистра, които представляват добра база за прехвърляне на румънски войски в Добруджа и така се цели осигуряване на левия фланг на българското настъпление. Срещу българската Трета армия на ген. Тошев се изправя румънската Трета армия на ген. Михай Аслан, в състав 132 пехотни батальона, 135 батареи и 41 ескадрона. Българските сили броят 97 пехотни дружини, 57 батареи и 32 ескадрона. Командващият на всички съзнически части в Добруджа фелдмаршал Аугуст фон Макензен настоява Трета армия да атакува едновременно Тутракан и Силистра. Генерал Тошев предпочита да атакува първо по-силно укрепения Тутракан с аргумента, че не разполага с достатъчно сили и средства, за да осигури превземането на двете крепости. В навечерието на войната планът на българския генерал е приет. Скоро идва и моментът за действие.

На 27 август Румъния обявява война на Австро-Унгария, а след провокация на австрийски кораби от Дунавската флотилия, на 28 октомври румънската артилерия обстрелва Русе, причинявайки жертви сред мирното население. Зачестяват и пограничните престрелки. На 31 август част от 3 рота от 15 погранична дружина с командир подофицер Злати Добрев заема ключовия железопътен мост при село Ново Ботево и упорно го отбранява срещу настъпващия противник.

На 1 септември Царство България обявява война на Кралство Румъния, новината е посрещната с възторг от българите. Те желаят да си отмъстят за подлия удар, нанесен от Румъния в разгара на Междусъюзническата война. След Букурещкия мирен договор нашата златна Добруджа става румънска област, в която е забранено дори да се говори на български език. Частите на Трета армия чакат с нетърпение да разгромят противника и да освободят тази древна българска земя.

Главнокомандващият Действащата армия ген. Жеков пише в заповедта си по Трета армия:

Покажете на тези безчестници, че българинът знае жестоко да отмъщава и да наказва онези, които сквернят родната му земя. И нека вашите мишци не отслабват и вашите ножове не се притъпяват до пълното унищожение на врага. Няма милост, нито прошка за подлеците! Те трябва да бъдат смазани без жал и всяко състрадание.

На 2 септември сутринта българските предни части отхвърлят назад пограничните съединения на противника и като буйна вълна навлизат в Южна Добруджа. Редиците на гордите полкове бодро крачат напред, очаквайки среща с врага. В гърдите им кипи жажда за възмездие за злините, причинени на България и българския народ.

Командващият армията ген. Тошев стои прав в автомобила си и поздравява преминаващите покрай него роти с думите:

Ще ги биете! Ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!

Войниците му отговарят с вдигнати пушки:

Ще ги бием! Ще ги смачкаме! Ще вземем Тутракан!

Българските части бързо постигат успехи. 2 бригада от Софийската дивизия превзема Аккадънлар (днес Дулово) , а Конната дивизия – Куртбунар (днес Тервел), а 3-та бригада от 1-ва дивизия се насочва към Силистра заедно с 9-ти конен полк. Войските на Варненския укрепен пункт под командването на ген. Кантарджиев се насочват към Добрич. Към Тутракан е насочена ударната групировка на ген. Пантелей Киселов- 2 бригади от 4-та пехотна Преславска дивизия, 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия, 5-ти, 15-ти и 4-ти артилерийски полкове, както и 2-ри тежък артилерийски полк. От Русе към Тутракан се отправя колоната на майор Курт фон Хамерщайн, състояща се почти изцяло от български части.  Общите сили на ген. Киселов са 55 хиляди души, 141 оръдия, 53 картечници и 7 ескадрона.

Защитник на Тутракан е румънската 17-та дивизия с командир ген. Константин Теодореску, с обща численост 30 000 души с 218 оръдия и 78 картечници. Замисълът на българското командване е да сломи защитата на крепостта с открит и бърз щурм в южния участък на отбраната при село Дайдър, и спомагателни удари от изток и запад. Флангът и тилът на атакуващите да бъдат пазени от бригадите на Софийската дивизия и 9-ти конен полк. Във вечерните часове на 2 септември частите на генерал Киселов подхождат към подстъпите на крепостта и се подготвят за атака.


Румънска схема на Тутраканската крепост и атаката на българите

Тутраканската крепост е укрепена след 1913 година, опасва плато, високо 120 метра и се състои от система от землени фортове, номерирани от 1 до 15. Фортовете са свързани с няколко реда окопи, изкопани са и ходове за съобщения. Направени са многобройни картечни гнезда. В дола пред фортовете са  изградени телени мрежи, вълчи ями и засеки. Артилерията е разположена удобно, престрелките са направени и е ясно, че един открит щурм ще бъде удавен в кръв. Качеството на укрепленията наред с естествено силната позиция дават основания крепостта да се счита за почти непревземаема, ген. Аслан я нарича ,,Малък Вердюн". Събитията в началото на септември 1916 година доказват, че този военачалник жестоко се е лъгал. На 3 септември частите на генерал Киселов с бой превземат село Дайдър, отхвърлят предните постове на румънците и осуетяват всички опити за контраатака.

В следобедните часове на същия ден командирът на тежкия артилерийски полк полк. Ангел Ангелов и началник-щабът на Преславската дивизия полк. Стефан Нойков отиват на разузнаване в околностите на село Дайдър. По тяхна преценка обектът е силно укрепен и се налага отлагане на атаката с един ден, за да се осигурят по-добри позиции за артилерията, така необходима в подобна операция. Генерал Киселов моли генерал Тошев за отлагане на атаката с един ден и получава разрешение за това. 4 септември е използван рационално, като на удобни позиции са разположени батареите, установена е връзка и с отряда на майор фон Хамерщайн, пехотните части извършват разузнаване и се доближават максимално до първата линия на отбраната на Тутракан.

Те се окопават, за да могат да отблъснат една евентуална контраатака. Генерал Теодореску не предприема никакви мерки да разузнае силата и разположението на българските войски и гарнизонът на крепостта остава пасивен. Той очаква атака в западния сектор на крепостта и там фортовете са най-плътно заети с части. През този ден войските на Варненския укрепен пункт заемат Добрич, отстъпен от румънците без бой след вихрените атаки на Конната дивизия при Карапелит и Кочмар и разгрома на една цяла тяхна бригада. Българските разузнавателни разезди се срещат с разездите от 3-та кавалерийска дивизия на генерал Леонтович, част от руския 47-ми корпус на ген. Андрей Зайончковски.

Ген. Киселов дава задачи на отделните части – 1 бригада от Преславската дивизия с командир полк. Божко Икономов трябва да атакува форт номер 7, 3 бригада от Преславската дивизия с командир полк. Хараламби Кметов- фортове 5 и 6, 1 бригада от Софийската дивизия с командир полк. Христо Недялков- форт номер 8. В общ резерв остава 47 полк на полк. Аврамов. Тежката артилерия получава задача да срине защитните съоръжения на крепостта, а полската артилерия- да поддържа пехотната атака с огъня си.

Утрото на 5 септември е студено и в окопите никой не спи. Хиляди мъже очакват сигнал за атака. Стиснали пушките, натъкнали ножовете, те се взират в тъмнината. Часът за възмездие за поруганата чест на Отечеството е дошъл. В 6:30 часа дулата на всички български оръдия изпращат първия си оглушителен поздрав към противника. Стрелят гаубици и тежки оръдия, стреля полската артилерия. Престрелката по зададените обекти продължава 40 минути и в 7:10 часа българската артилерия открива огън ,,на поражение". Снарядите на тежкия артилерийски полк са насочени в пространството на фортове 5, 6 и 7. Те скоро са покрити с фонтани пръст от попаденията на нашата артилерия, а екипажът на издигнатия разузнавателен балон докладва за оттегляне на румънската пехота от някои участъци на отбраната.

До 8 часа огънят на българските оръдия разстройва артилерията на противника и частично разрушава неговите укрепления. В 8 часа ген. Киселов дава заповед за започване на пехотната атака. По негово разпореждане командирите трябва да предвождат веригите заедно с полковите знамена. Десет минути по-късно хиляди български мъже с неукротима ярост излизат от окопите си с викове ,,Ура!". Посреща ги ураганен артилерийски, пехотен и картечен огън. Под звуците на ,,Шуми Марица" и с развети знамена нашите войници се хвърлят в атака, която се оказва последна за мнозина от тях. С цената на многобройни жертви те преодоляват огнената стена пред себе си и се спускат към телените мрежи.

В сектора на 3-та  бригада, малко преди 11:00 часа началникът на лявата колона от 19 полк подполковник Васил Бананов застава начело на атакуващите и увлича дружините в решителен щурм. Крачещ смело напред, той е пронизан от куршум и пада тежко ранен. На събралите се около него войници той казва:

Раниха ме, братя, но вие изгонете тоя мръсен влах!

Подполковник Бананов се прощава с полковия командир полк. Антон Дяков и е отнесен назад, за да умре от раните си, а Шуменци, натъжени и разярени от загубата на подполковника продължават атаката. Румънските батальони се държат здраво, на помощ се притичват картечарите от ротата на кап. Христо Бърдаров и картечната рота на 47 полк с командир поручик Крум Хитров. Този млад командир загива от вражески фугас, опитвайки се с огъня на своите картечници да разчисти пътя на другарите си към победата. В 11 часа две дружините от 3 бригада нахлуват във форт 6 и в ръкопашен бой избиват останалите живи защитници, завладени са и окопите източно от форта. Първи нахълтва във форта командирът на 7 рота поручик Васил Самсиев, който е убит в схватка с румънските пехотинци. С бой се разчистват от противникови войници подстъпите към форт 5. Той пада в ръцете на българите в 12:30 часа. Започва преследване на отстъпващите вражески части към форт 4, където в боя ,,на нож" загива храбрият кап. Марин Попов. Вбесените му войници избиват румънците до последния човек.

Вдясно от 3-та бригада действа 1-ва бригада от Преславската дивизия. 7-ми пехотен Преславски полк трябва да атакува пространството западно от форт 7, а 31-ви пехотен Варненски полк- самия форт и пространството източно от форта. Тези полкове нощуват само на 600 метра пред телените мрежи и засеките. След получаване на заповедта за обща атака, двата полка като един човек се вдигат като един и стремително настъпват. Румънците са слисани от светкавичното настъпление и откриват бесен огън. Българска кръв обагря склона срещу румънското укрепление. Ефрейтор Коста Димитров от 14-та рота на 7-ми пехотен полк призовава другарите си:

Напред, другари! Да отмъстим на мамалигарите за техните безчестия и злодеяния!

В 9:30 часа нашите роти са само на 200-250 метра пред засеките, където са приковани от огъня на защитниците на Тутраканската крепост. Батареите на 5 и 15 полк бият по окопите на противника, но да се поднови атаката е просто невъзможно. Тежки жертви предизвиква фланговият огън от форт 8. Бойните вериги и поддръжките вече са едно. Не по-различно е положението на съседния 31 полк. В 10:30 часа командирите застават начело на групи войници и ги вдигат в атака. Кап. Стоян Куцаров, командир на 1-а рота, загива начело на ротата си, когато тя минава през телените мрежи. Картечен откос отнема живота на подпоручик Мирчо Маринов, фугас зарива подпоручик Никола Кълеков. Видял проклетата вражеска картечница, която коси другарите му, подпоручик Стефан Белчев повежда щурмова група нагоре по склона. Той не успява да достигне до картечницата, загива от огъня на куполно оръдие.

Достигнали телените мрежи под убийствения огън на румънците, започва борба с препятствията. С ръце и брадвички коловете са извадени, някъде войници хвърлят раниците си, за да минат през загражденията. Много храбреци остават завинаги на телените мрежи с надупчени от куршуми тела. Убити и ранени падат почти всички старши и младши офицери. Пред мрежите загива младият подпоручик Йордан Харизанов, единствен син на възрастни и бедни родители. Вражески куршум го поваля смъртоносно, докато с вик ,,След мен, момчета!" вдига войниците си в атака. Същата съдба сполетява и подпоручик Никифор Ковачев.

За да спаси другарите си от фланговия огън на румънски картечници, той повежда войниците си нагоре по склона, за да падне със смъртта на храбрите. Тежко ранен в гърдите е капитан Жечев от 7-ми Преславски полк, който въпреки раната си остава на бойното поле. Взводният командир от 14-та рота на същия полк подпоручик Петър Пастърмаджиев получава заповед да поведе войниците си в атака, когато румънски картечен откъс го ранява смъртоносно. Взводният подофицер Миню Хаджииванов става прав под града от куршуми и извиква:

Взводният командир е тежко ранен! Слушай моята команда-взвод напред!


Румънски войници бягат от окопите си

Телата на убитите и ранените застилат подстъпите към крепостта, но устремът на българския войник не може да бъде спрян.

Самият полкови командир е в най-предната верига и заповядва на знаменосеца старши подофицер Чокоев да развее полковото знаме. Със светнали очи преславци виждат полковата светиня, която съпътства славния им боен път в Балканските войни. Сърцата им се изпълват с гордост и желание да победят и отмъстят за падналите си другари.

В 12 часа идва и заповедта за щурма. С гръмовен глас полк. Добрев извиква, надвиквайки шума на битката:

Напред, славни Преславци!

Отговаря му дружният вик на останалите живи:

Ура! На нож!


Българска тежка артилерия пред Тутракан

Полковникът застава начело на веригите, следват го останалите здрави офицери. Под диплите на знамето в атака се вдигат всички останали в строя бойци и скоро българите нахлуват в румънските укрепления. По-голямата част от противника не дочаква удара" на нож" и се оттегля назад по ходовете за съобщения. Останалите във форта румънци отчаяно се бранят, като в боя за форта и окопите падат мнозина български храбреци. Подпоручик Стефан Радков се нахвърля със сабя срещу слисаната прислуга на едно куполно оръдие и започва да сече, за да загине със смъртта на храбрите. При очистване на окопите от вражески куршум загива подпоручик Димитър Гемеджиев. Не след дълго Преславци стават господари на първата отбранителна линия. Славните войници от 31-ви пехотен Варненски полк с невиждана ярост в 10:30 часа се нахвърлят върху телените мрежи и като мощна вълна заливат склона, скоро форт 7 е превзет.

Вдясно от Преславската дивизия се бият славните шопи на полковник Недялков. Те се приближават към фортове 8 и 9 под дъжд от куршуми и в около 11 часа вече са на 800 метра от форт 8. Там започват да се окопават. Давайки пример на другарите си загиват подпор. Алипия Коджиски и Стефан Савов, както и редник Атанас Иванов Черкезов. При едно стихване на огъня от румънска страна целият боен ред се вдига като стена и под звуците на ,,Шуми Марица" напредва стремително. Бляскат ножовете, шопите вървят напред, без да се страхуват. Първи в атака се понася подпоручик Димитър Попович. Противниковите войници са ужасени от вида на българските бойци и започват да напускат позицията.

По време на атаката е ранен командирът на 6-ти пехотен Търновски полк полковник Иван Червенаков. За да изнесе командира си от бойното поле, към него се спуска подофицер Димитър Златев, който е убит от противникова граната. Скоро с помощта на внезапно появила се дружина Преславци е овладян форт 8, скоро след това е взет и форт 9. Форт 2 е взет след атака на колоната на майор фон Хамерщайн в късния следобед. По същото време бригадата на полковник Недялков овладява останалите фортове в източния сектор и отбива смела вражеска контраатака в района на форт 9.

Смелостта на българските войници в този първи ден на атаката е безпримерна. Въпреки ожесточения огън на противника, въпреки тежките жертви, силната неприятелска отбрана е смазана. Полковете на генерал Киселов се подготвят за решителната атака на последната линия на румънската защита. Победата струва на нашата армия скъпи жертви- 163 офицери и 6703 подофицери убити, ранени и пропаднали без вест. Геройска кръв обагря земята около Тутракан, за да я освети с подвига на загиналите и останалите живи техни бойни другари. На противника е нанасен огромен военен и морален удар. Започва часът на българското възмездие.

https://bulgarianhistory.org/shturm-tutrakan/


Превземането на Тутраканската крепост

Вкрая на деня на 5 септември българските полкове се укрепяват на 800-1000 крачки пред превзетите фортове, в близост до края на гората, която отделя първата от втората линия на отбраната. В 18 часа ген. Киселов издава заповед до поверените му части да се подготвят за атака на последната линия на отбрана на крепостта на следващия ден. Румънската 17-та дивизия получава подкрепления от около 10 000 души и организира линия на отбрана в близост до новите позиции на българите. Ген. Теодореску решава да контраатакува частите на ген. Киселов, предполагайки, че те са претърпели прекалено тежки жертви и няма да удържат една бърза повратна атака. В 23:00 ч. заповедта на румънския командващ е издадена. По заповед на командира на румънската Трета армия от Силистра трябва да тръгнат полковете на генерал Басарабеску, които трябва да ударят българите при Тутракан в гръб.

Настъплението на българите започва в ранното утро на 6 септември. В района на 1-ва бригада дружините от Преславския полк тръгват напред в 6:30 ч., като до 10:30 ч. настъпва бавно през царевични ниви. Огънят на румънската пехота и артилерия е безвреден, тъй като движението на българите остава скрито за тях. От заловен румънски офицер се получават сведения, че в редиците на противника цари хаос и деморализация. По заповед на командира на полка веригите навлизат в гората, където противникът е устроил засади. С нож и приклад румънците са избити и към 11:30 ч. полкът излиза в северния край на гората. В откритата местност противникът посреща храбрите Преславци с ураганен огън, който им нанася тежки загуби. Българите са приковани към земята и започват огнева борба със защитниците на Тутракан.Също в 6:30 ч. 31-ви полк започва настъплението си, преодолява съпротивата на румънските вериги и навлиза в гората, излизайки от нея почти едновременно с Преславци.

Батареите от 15-ти артилерийски полк подавят огъня на противниковите гаубични батареи и в 12:00 ч. те се оттеглят. Артилеристите заемат удобни позиции за обстрел на втората отбранителна линия, скоро към тях се присъединяват и две наши гаубични батареи. Всички български оръдия в полосата на 1-ва бригада откриват огън по румънските окопи и скоро противниковите войници започват да напускат окопите и бързо да отстъпват към Тутракан. Пехотата отговаря с ,,Ура!" и в 12:30 ч. Преславци и Варненци прегазват защитата на Тутракан. Към 15:00 ч. войниците на двата полка се събират на гребена над града.

В района на 3-та бригада 19-ти полк настъпва в 7:00 ч. и влиза в гората, където дружините се размесват и в 12:00 ч. спират. В същото време румънците контраатакуват неочаквано и пленяват две картечници. Група войници се събира при офицерски кандидат Стилиянов и като лъвове се хвърлят, за да си върнат картечниците. В краткия бой с нож вражеските войници са избити до последния човек. В този момент огънят на румънската артилерия подпалва гората. Полк. Дяков организира гасенето на пожара и търси свръзка с бригадния командир с настояване съседният 48-ми полк, който закъснява с настъплението си, да осигури изложения му фланг.

В 12:00 ч. двата полка застават един до друг. 2-ра дружина от 19-ти полк се изгубва в гората и с бой успява да излезе от нея. Без да чакат другарите си, ротите на тази дружина откриват ожесточен огън по отстъпващия противник и в 13:00 ч. превземат окопите му в участъка пред себе си. По същото време останалите части от 19-ти полк се появяват в края на гората и започват престрелка с намиращите се в окопите румънци. В 15:30 ч. Шуменци настъпват, защото противникът напуска отбранителната си линия и се оттегля към града.

В участъка на 1-ва бригада от Софийската дивизия в 6:50 ч. румънците започват контраатака, обхванат е десният фланг на бригадата, полк. Недялков удължава бойния ред и заповядва на една от батареите да обстреля врага. С огън повратната атака на противника е отбита. Виждат се кораби, които отнасят ранените вражески войници на северния бряг на Дунав. Настъплението започва и в 11:30 ч. шопите са на 800 метра от втората отбранителна линия. Недочаквайки обещаното подкрепление от частите на 3-та бригада при Сарсанлар (днес Зафирово), в 12:30 ч. атаката продължава, достигайки на 400 крачки от румънската позиция. Там веригите са приковани от ожесточения огън на батареите на генерал Теодореску.

Подкрепени от мощния огън на нашите артилеристи, шопите в 17:00 ч. достигат до гребена над Тутракан. Отрядът на майор фон Хамерщайн преодолява съпротивата на противника в западния сектор на отбраната и войските му се приближават до града. Батальоните на генерал Басарабеску от Силистра са посрещнати от 3-та бригада на Софийската дивизия с командир полк. Атила Зафиров и след упорен и кървав бой са разгромени.

Виждайки разгрома и на втората отбранителна линия, в 12:30 ч. генерал Теодореску изоставя крепостта и минава отвъд Дунав. За комендант на крепостта той оставя полк. Николае Марашеску. Хаосът в румънските редици е пълен, войниците не слушат вече никого, а се насочват към брега на реката, изоставяйки оръжие, боеприпаси и раници. Те очакват да намерят лодки и кораби, които са докарвали подкрепленията. Но по-голямата част от лодките и корабите вече плуват към отсрещния бряг. Избухва паника, войниците препълват останалите лодки и преобръщат с тежестта си някои от тях. В отчаянието си някои от тях се хвърлят в реката и започват да плуват към Олтеница. Българите обстрелват с пехотен и артилерийски огън бягащите. Много румънски войници губят живота си, опитвайки се да стигнат до северния бряг на реката. Към 16:00 ч. полковник Марашеску  изпраща записка на немски език до генерал Киселов в която пише:

,,Предавам се безусловно с моите офицери, войници и боеприпаси."

В 16:30 ч. парламентьорите майор Калимат и поручик Попеску достигат до 1-ва дружина от 31-ви пехотен полк и предават писмо за безусловна капитулация от командира на 18-та бригада полк. Димитреску. Двамата са препратени към бригадния командир полк. Икономов, където пристигат в 17:30 ч. Щабът на дивизията е уведомен по телефона, а ген. Киселов приема предложението с условие румънските командири да излязат без оръжие пред казармите си в 18:30 ч. Поражението на румънците е страшно . В плен попадат 2 знамена, 420 офицери, 28 000 подофицери и войници, 151 оръдия, 62 картечници и цялото оръжие и боеприпаси на две дивизии. При отбраната на крепостта и в избухналата паника с преплуване на реката, противниковата армия губи 7500 души убити, ранени, удавени и пропаднали без вест. От гордата 17-та дивизия и подкрепленията от 15-та дивизия на отсрещния бряг минават едва 4000 души.


След битката при Тутракан

Полковете на ген. Киселов губят 57 офицери и 2442 подофицери и войници загинали, ранени са 169 офицери и 7623 подофицери и войници, или общо около 20% от личния състав на частите, взели участие в щурма на крепостта. 7-ми пехотен Преславски полк губи около 50% от личния си състав.

Неизвестният автор на историята на 14-та рота от Преславския полк в Добруджанската кампания ни е оставил следните, написани с кръвта на сърцето му редове:

,,Тутракан! За теб сложиха костите си много скъпи български синове. Името ти, някога неизвестно, ще бъде предмет на историята. Там, под твоите стени стърчат братски могили, творците на твоето име и слава.

Поклон Вам, самоотвержени български синове, поклон пред далечните Ви гробове. Скъпите сълзи на милите майки ще росят далечните Ви гробове. Теменуга, здравец и бръшлян ще растат и ги красят.

Българийо, за тебе те умряха,
Една бе ти достойна зарад тях,
И те за теб достойни, Майко, бяха!
И твойто име само кат' мълвяха,

Умираха без страх...."

Посвещава се на светлата памет на героите от Тутраканската епопея, падналите на полето на честта и на останалите живи техни бойни другари. Вечна слава на героите!

Не са забравени!

Признателните поколения българи

https://bulgarianhistory.org/tutrakanska-krepost/

Panzergrenadier

в. Отечество от 21 юли 1921 г. Пробивът на Македонския фронт през 1918 г. (От генерала от артилерията фон Шолц)

в. Отечество от 21 юли 1921-1.jpg
в. Отечество от 21 юли 1921-2.jpg

 


Panzerfaust

Пробивът на Македонския фронт е бил въпрос на време. Нямаме ресурсите да водим толкова продължителна война срещу силите на Антантата.

Panzergrenadier

Все пак отговорността е споделена заради смесеното германо-българско командване. В горната статия фон Шолц се опитва да прехвърли отговорността на нас и да хвали дейността на немския войник в Македония. 

Panzerfaust

Да, виждам това.
В германците има до някъде някаква високомерност спрямо всичките им съюзници в тази война, не само срещу нас. Като че ние сме им виновни, че попаднаха в дипломатическа изолация и намериха подкрепа само от три държави (при това две проблематични империи и една малка страна като нас).

Hatshepsut

Червената стена – боевете за Македонската Шипка

След падането на Каймакчалан частите на българската армия отстъпват постепенно на север, водейки тежки и кръвопролитни боеве с многократно превъзхождащ противник. В първите месеци на 1917 българското командване не разполага с резервни части и всяко компрометиране на защитата би довело до разгром на войските на Южния фронт. Пред частите на 6-а Бдинска дивизия, охраняващи ключовите позиции при Червената стена и кота 1248, стои предизвикателството да не допуснат пробив срещу многочислено превъзхождащия ги противник.


Hatshepsut