Участие на България въ Първата свѣтовна война (1914-1918)

[Panzerfaust]

Да, виждам това.
В германците има до някъде някаква високомерност спрямо всичките им съюзници в тази война, не само срещу нас. Като че ние сме им виновни, че попаднаха в дипломатическа изолация и намериха подкрепа само от три държави (при това две проблематични империи и една малка страна като нас).

[Hatshepsut]

Червената стена – боевете за Македонската Шипка

След падането на Каймакчалан частите на българската армия отстъпват постепенно на север, водейки тежки и кръвопролитни боеве с многократно превъзхождащ противник. В първите месеци на 1917 българското командване не разполага с резервни части и всяко компрометиране на защитата би довело до разгром на войските на Южния фронт. Пред частите на 6-а Бдинска дивизия, охраняващи ключовите позиции при Червената стена и кота 1248, стои предизвикателството да не допуснат пробив срещу многочислено превъзхождащия ги противник.

[Hatshepsut]

Добричката епопея 1916

Част 1


Част 2

[Hatshepsut]

"Тоталната война" в българските учебници

Наричат Първата световна война още "Самоубийството на Европа" или "Голямата касапница". За нейните уроци и за уроците по история в българските учебници с известния историк проф. Пламен Павлов разговаря Мирела Иванова

Почти сто години след избухването на Първата световна война изследователите в Европа продължават да изучават и анализират трагичните икономически и морални последствия от нея, да възприемат и тълкуват жестоките ѝ уроци. Как присъства "първата тотална" в българските учебници по история? Какви грешки се допускат в отразяването ѝ и има ли официална българска версия относно причините за нейното избухване?

Водени от идеята за национално обединение

"Не бих казал, че сега има стопроцентова официална версия – за разлика от времето на комунистическия режим, особено до 80-те години на ХХ в., когато войната беше обяснявана с ,,империалистическите интереси на българската едра буржоазия" и тем подобни идеологически клишета", твърди известният историк проф. Пламен Павлов. "Що се отнася обаче до участието на България във войната, българските учени, както и чуждестранните историци българисти, изтъкват на първо място нерешената задача за националното обединение, провалено от Великите сили с Берлинския конгрес през юли 1878 г. В огромната си част тогавашното българско общество възприема ,,Европейската война" като продължение на балканските войни от 1912-1913 г., в които българската армия изнесе най-голямата тежест в борбата с Османската империя", категоричен е професорът. Той смята, че България е ощетена от своите съседи, подкрепяни явно или тайно от Великите сили, и оценява като особено скандално в онези години двуличното поведение на Руската империя с нейното покровителство за сръбската политика в населената основно с българи Македония.

"Каквото и да говорим", продължава проф. Пламен Павлов, "през 1914-1915 г. Царство България няма особен избор... Независимо от острите политически противоборства, филии и фобии, самата геополитика тласка България към съюз с Германия и Австро-Унгария. Да припомним факта, че Тройният съюз обещава на България цяла Сръбска Македония, част от Стара Сърбия и корекция на границата с Османската империя. Освен това българското правителство може да разчита и на военен заем от Германия и Австро-Унгария в размер на 200 млн. франка.

Атентатът срещу австрийския престолонаследник в Сараево завърта колелото на историята

Впрочем, не бива да се игнорира и конкретната военна ситуация през 1915 г. – тогава дори лидерът на българските ,,тесни социалисти" (бъдещите комунисти) Димитър Благоев, иначе противник на войната и радетел за някаква утопична ,,Балканска федерация" на работници и селяни, е на мнение, че победата на Германия и нейните съюзници е въпрос на близкото бъдеще..."

За ролята на царя и комунистическата пропаганда

Модерната българска историческа наука е отворена за дискусии и преоценки, казва проф. Павлов. В една или друга степен това важи и за публицистиката, художествената литература и киното. Така например в значителна степен е коригирана представата за едва ли не едноличната и ,,фатална" роля на цар Фердинанд и премиера д-р Васил Радославов, посочва българският учен. Според него решително са изоставени и някогашните тенденциозни интерпретации в науката по отношение на сблъсъка между българската и руската армия в Добруджа – онази така ,,неудобна" тема, която след 9 септември 1944 г. беше най-често премълчавана и дори става причина да бъде цензуриран такъв класик на нашата литература като Йордан Йовков, казва проф. Павлов.

Австрийска карикатура от войната - "Сърбия трябва да умре!"

Днес все още се дискутира възможността за продължаването на политиката на неутралитет или пък за включването на България на страната на Антантата. "Предложенията на Централните сили, на първо място от германска страна, са много по-близо до българските интереси и стремежи, отколкото мъглявите обещания на Антантата. Пък и за България е изключително опасен руският стремеж към Проливите и очертаващата се възможност страната ни да попадне в ,,клещите" на едно съседство с Руската империя и Сърбия", казва професорът.

Той смята, че в днешните български учебници Първата световна война е отразена обективно и трезво. "Да, трезво и без омраза, въпреки катастрофалния изход на войната за България, довел до огромни човешки загуби, стотици хиляди бежанци от Македония, до политика на кървав терор в окупираните от Сърбия, Гърция и Румъния български земи", казва българският историк. Категорично е и становището му, че за разлика от учебната литература в някои балкански страни, българската е освободена от преднамерени интерпретации, пристрастия и каквито и да било прояви на нездравословен национализъм и шовинизъм. "В това отношение може категорично да се каже, че българските учебници по история, а и по литература, са на равнището на онези от Западна Европа", смята професорът.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Руската агресия срещу България 1916-1918 г.

Руските войски пристигат в Солун, 1916г. Илюстрация от ''The timеs history of the war''.
Това са руските войски православни, славяни, московчани от двете специални бригади, създадени по заповед на големия враг на България руския император Николай II със ''специална'' цел - помощ на съглашенските войски за унищожение на България в Македония.
Под командването на генералите Михаил Дихтерис и Максим Леонов те нападат България през лятото и есента на 1916г. в изпълнение на големия руския план за двоен удар срещу България - от север в Добруджа в съюз с Румъния и от юг в Македония в съюз с войските на френския генерал Морис Сарай.
Замисълът на стратезите на Антантата е още през 1916г. България да бъде извадена от войната, окупирана и унищожена. И двата удара на Антантата с руско военно участие през 1916г. се провалят изцяло, като ефектът от руската агресия е противоположен за нейните подбудители извършители.
Руските войски са бити от Българската армия на двата фронта в Добруджа и в Македония в Леринско и Битолско през септември-декември 1916г., и особено в Завоя на река Черна през май 1917г., като запълват масово гробищата край Битоля и край Солун, следи от които има запазени и до днес. ЗАЩОТО БЪЛГАРСКИЯТ ВОЙНИК Е ВЕЛИК И ТОВА Е ФАКТ. И руските агресори го разбраха, макар и късно, изцяло за тяхна сметка.
В руската агресия срещу България от юг през 1917г. влиза и нападение над българските православни манастири на п-в Атон в съюз с неправославните и неславянските колониални френски войници чернокожи сенегалци. Тези антибългарски руски ''православни'' действия се укривате старателно и до днес.
Руското военно участие и на двата фронта по време на Първата световна война 1916-1918г. приключва безславно, за да потвърди старата българска поговорка ''Който копае гроб другиму, сам пада в него''.
На 3 март 1918г. в Брест-Литовск Русия капитулира пред България и съюзниците й от Централните сили - Германия, Австро-Унгария и Османската империя.
Поради доминиращия руски прочит на българска история, последица от окупацията на България от Червената армия и преврата на 9.09.1944г. всички тези славни за България събития изцяло отсъстват в българските учебници по история.

Янко Гочев

https://burgas-podlupa.com/

[Hatshepsut]

Защо България загуби Първата световна война?

През лятото на 1913 г., България преживява своята Първа национална катастрофа. Зле преценените възможности на страната я вкарват в пагубната Междусъюзническа война. Съседите започват политика на асимилация и репресии срещу българското население, като най-тежка е съдбата на българите в Източна Тракия, които са избити или изселени от османските власти. През 1914 г., историята дава на България шанса да поправи грешките си от Междусъюзническата война. След десетилетия на постоянно покачващо се напрежение, големите европейски сили се вкопчват в най-кървавият конфликт в дотогавашната история на човечеството – Първата световна война, която ще остави своя дълбок белег върху българския народ.

[Hatshepsut]

Как Руската империя наруши Хагската конвенция с бомбардировката на Варна през Първата Световна война

Има много събития от Българската история, които бързо се заличават след 9-и септември, но жителите все още ги помнят, колкото и да не се иска на някого. По време на Първата Световна войнa ще открием, че България влиза на страната на Централните сили. Причината е била винаги само една. След дълъг анализ на нашите посланици и факта, че за пореден път неутралитет не е опция, последните донасят до правителството, че Германия е готова да признае всички териториални искания, включително Македония, докато Великобритания и Франция дори не се опитват да ухажват страната ни.
Не трябва да забравяме и нещо друго. Изборът не е особено добър. До този момент Сърбия също трябва да избере своята посока за действие. Ако България избере позицията на Антантата, то ще затвори пътя на Османската империя, Австро-Унгария и ще се превърне в една особена пречка. Това означава, че съдбата на Сърбия може да се повтори спокойно и в България.

По време на присъединяването на България, Германия вече върви смело напред и жъне победа след победа, докато Руската империя ще влезе на губещата страна и не само, че ще попие земята с кръв, но дори няма да бъде поканена на преговорите. Освен това апетите на Николай II са обвързани с факта, че Черно море трябва да се прекръсти на Руско море и да бъде изцяло във владение на руснаците. Още с включването на войната, Германия официално дава право на България да анексира спорната и безспорната зона в Македония.

Относно Добруджа, историята посочва, че ако Румъния нападне България или неин съюзник, то страната ни има правото да анексира териториите в Добруджа, съгласно Берлинския договор от 1913 г. На 14 октомври с манифест на Фердинанд войната със Сърбия е официално обявена. Николай II осъзнавайки, че е изгубил за пореден път един от най-добрите си партньори ще констатира следното:

,,Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и окървавено сърце, изважда меч срещу България  и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния."

Думите на Николай II са смели, но нека преди да правим изводи и да милуваме за толкова тъжните слова на Руската империя, да обърнем внимание на някои факти. Твърдението, че Македония някога ще се върне в пределите на България чрез славянската сделка е лъжа. Единственото, което Руската империя иска, е да изгради така наречената Панславянска идея, тоест съюз между всички балкански страни, в които последните решения да взима тя.

Нищо повече и нищо по-малко не се е виждало. Относно братоубийствената война със Сърбия, нека не забравяме, че именно Сърбия получава инструкциите от Руската империя, за да започне войната, като всичко е подплатено и с факта, че руските войници и офицери вече са напуснали Източна Румелия и се надяват на свирепи военни успехи.

Думите за братство и обич не могат да бъдат открити никъде, особено след като България заплаща за освобождението си над 20 милиона златни лева на Руската империя, след това се бори постоянно с руски агенти и винаги трябва да се съобразява с техните искания. Самата политика на Батенберг по-рано ни доказва, че той до последно не е знаел на кого да се довери и винаги е бил с ранга на пешка на една много недружелюбна шахматна дъска. И не на последно място, не можем да сме сигурни каква точно е била волята на Всевишния, но руската армия е претърпяла някои от най-големите си поражения именно в Румъния, което ни доказва, че очевидно Бог не е бил на тяхна страна, ако изобщо  можем да свържем религията с войната – двете най-големи противоречия изобщо в света. Нека обърнем внимание какво споделя Московският славянски комитет:

,,Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и паметници свидетелстват за сръбските права над Македония... Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветения свят черна неблагодарност. Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува. ,,

Интересно е, че Руската империя никога не може да има никакви претенции относно религия и особено в сферата на Православието. Причината да сме толкова сигурно във всичко това е, че все пак по възникване и основаване на автокефалните църкви. Според откритите изследвания ще открием, че възникват в този ред

Цариградска патриаршия, Александрийска патриаршия, Антиохийска патриаршия, Йерусалимска патриаршия, Българска православна църква, Грузинска православна църква, Сръбска православна църква, Руска православна църква, Румънска православна църква. Следвайки тази мисъл, идва и по-важният въпрос, след като Българската православна църква е значително по-стара от руската, то точно каква майка може да бъде тя

Николай II

Само няколко дни след атаката над Сърбия, руският външен министър Сергей Сазонов ще предложи в главната квартира да се извърши директна атака над Варна. Той ще запознае Николай II с възможността да се нападне града, след като настоящата ситуация не позволява извършването на десант. Междувременно е ясно, че няма как да минат през Дарданелите, след като именно там съюзниците са ударили на камък. Единственото предложение е да се използва военноморска интервенция, която да свали морала на българските войници. Генерал Алексеев е на същото мнение и така Варна е поставена в мерника на Руската армия, била тя и някога освободителна.

Започват официалните заплахи с унищожение, вина и измяна на българите към Русия, сякаш някой е длъжен до края на своето съществуване да бъде роб завинаги. Освен това тази тема никога няма да се върне обратно в учебниците, макар и да е събитие, което не може да бъде игнорирано по никакъв начин. За периода от 1916 до 1918 г. България и Русия са във война. Води се по всички правила на войната и се използват всички налични средства. Битките се водят в Добруджа, където е първият голям позор за руснаците, последван от много нови в Македония.

Първата атака е на Русия. Причината е, че командването е избрало два варианта за десант във Варна и Бургас. След неуспешната битка за проливите, единственото предложение е атака по вода. Опити за взимането на българските пристанища е правено много по-рано. Русия предлага да ги използва срещу наем, а Великобритания за пореден път отказва. За да е още по-позорно, руските бойни кораби са успели да се придвижат по време на неутралитет.

Руски миноносци 14 пъти нарушават българските водни териториални води. Групи от два до пет кораба наближават към Варна. В ранното утро на 14 октомври 1915 г. във Варна бият църковните камбани. Никой дори няма представа какъв ден предстои. Бреговата охрана вече е забелязала силуети на кораби, а малко по-късно идва и новината, че това са руски бойни кораби. Началник на отбраната на Варна е генерал Симеон Янков.

Гр.Варна

Негова задача е да защити пристанището, жп гарата, флотските помещения и други стратегически обекти. В територията на Варна към 7:30 сутринта се насочват два хидроплана. Правят малък курс и стрелят няколко пъти по града. От сушата отговарят с картечен огън, но без никакви видими поражения. Руската ескадра се командва от вицеадмирал Новицки и на негово разположение има 17 бойни кораба. Те са 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миненосеца и 5 помощни плавателни съда. Повечето бойни кораби са с въоръжение от 305 и 203 милиметрови оръдия.

Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиновград. Вместо да бъдат ударени крайбрежието и военните обекти, огънят е насочен към градската цел. Очевидно тази практика е любима на Руската империя, както и на настоящата Руска федерация. Засегнатите са казармите на 8-и приморски полк, но няма жертви. За българският генерал това е демонстриране на сила, но не и опит за нанасянето на щети.

Съборени са къщи, Варна се изпълва с викове на бягащи и евакуиращи се хора. Хора тичат към болницата, други носят ранени, за да им бъде оказана помощ. Бреговата артилерия на свой ред отговаря мощно, но няма ефективност, за да нанесе поражения. Руските бойни кораби се намират на 8 мили в морето и дори не са в обсега. Това обаче не е всичко. Руснаците презареждат и продължават своя безмилостен обстрел около час и седем минути. Най-вероятно плановете им са били за по-дълъг обстрел, но причината е, че радистите съобщават за една неприятна изненада.

Във варненската територия дремят спокойно две немски подводници UB-7 и UB-8, които с голямо удоволствие биха искали да добавят още някой потопен и любопитен кораб към ранговете си. За добре дошли, немците ги посрещат с няколко торпеда. Командир мичман Вилхелм Вернер пуска моряшкия тротилов поздрав и следва експлозия, която разтриса Пантелеймон. Това е напълно достатъчно на руските сили веднага да прекратят обстрела и да се изтеглят на безопасно разстояние. Броненосецът Три Светители няма такъв късмет. След точно попадение от немските подводници е успял да се дотътри до нос Калиакра и след това да потъне.

С тежки повреди е още един миноносец, където избухва пожар. С кански мъки, екипажът успява да се прибере на боксир в Севастопол. След като немските капитани са жадни за още успехи, но не са единствени. Немските крайцери Гьобен и Бреслау също нямат против да се включат в забавлението, а малко след това пристигат и части от турската флота. Въпреки форсажите на двигателите, те не успяват да стигнат на време и да организират традиционна бойна забава. Въпреки опитите на Русия да отрече всякакви щети, румънският префект на Добрич споделя за края на броненосеца.

Потъналият руски кораб край Калиакра

След успешния си улов, двете немски подводници пристигат във варненското пристанище, където са посрещнати като герои. От свирепите атаки става ясно, че са убити на място 9 души, сред които и момче на 12 години и три жени. Тежко ранени са 24 цивилни. Налага се в болницата да се ампутират крайници. Материалните загуби също не са за пренебрегване. Разбита е външната част на вълнолома, засегнати са сградите на Първи полицейски участък, телеграфо-пощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Според оценките на експерти по-късно става ясно, че щетите са на стойност от 2 милиона лева. Малко  след това цяла България вече е на едно мнение – заели са правилната позиция, макар и крайното решение да е повече от ясно. Коментарите продължават и във в-к Народна права:

,,След бомбардирането на Варна от руската флота без никакъв повод от българска страна, всички политически мостове между Русия и България са разрушени. Русия губи всякакво морално право да се нарича Освободителка на България..."

Фердинанд е бесен и нарежда храм-паметникът Св. Александър Невски в София да се прекръсти на Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий. Нанесени са промени в интериора на самата църква и са сменени стенописи и икони. През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски, въпреки неговите протести, ще поиска да върне руското име на храма. И докато някой би тръгнал да оправдава действията и да твърди, че това е очаквано действие, оставяме един много ясен отговор от международното право

Нанасяйки артилерийски удари по незащитени градове, противникът погазва принципите на международното право. Съгласно IX Хагска конвенция относно бомбардировките от морски сили във време на война от 1907 г. бомбардирането на не отбранявани пристанища, градове, села, жилища или сгради е забранено. Международното право забранява и безсмисленото разрушаване на градове или други населени места и унищожаването на неприятелска собственост, ако това не е предизвикано от военна необходимост.

Липсата на каквито и да е било военни ценности или стратегически цели по това време във Варна е абсолютен факт. Това може само и единствено да покаже, че погазването на Хагската конвенция е нещо, с което руската флота наистина се гордее и продължава да упражнява последователно всеки божи път.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/kak-ruskata-imperiya-narushi-hagskata-konventsiya-s-bombardirovkata-na-varna-prez-parvata-svetovna-vojna-zabranenata-tema/

[Hatshepsut]

Тутраканската крепост се строи три години, за да падне за 3 дена

Между 2 и 6 септември, преди повече от век, архивите разказват историята за Тутраканската битка или операция, напомняща за един отдавна чакан реванш между България и Румъния. Сражението се води около 5 дена, а резултатът, освен победа, е и възможност за западните медии да погледнат за първи път най-грозното лице на войната. Историята на това сражение започва още през 1913 г. с внезапното нападение на Румъния, която бърза да нападне в гръб и да изпълни своята уговорка от тайния план за унищожаването на страната.
В разгара на Междусъюзническата война ще открием, че румънците наистина успяват да вземат с лекота територия, която дълго време ще стои като отворена рана за обществото, управляващите и войниците. Въпреки съвършената подготовка и желанието за сражение, България за първи път е изтощена от тежките битки и подло предателство, но  реваншът се подготвя и само 3 години по-късно ще открием, че армията бързо ще напомни на гостите, че е време да се върнат от другата страна на Дунав. В този период става ясно, че северната съседка се старае да инвестира средства и хора в укрепването на новите територии, а Тутракан се превръща в една почти съвършена крепост.

Изградени са 15 форта на разстояние от около 2 километра, създадени са две укрепителни линии, добавена е артилерия, картечни гнезда, бодлива тел и трапове по целия път към победата. Изпратени са близо  39 000 души с 246 оръдия и 78 картечници. Всичко това се допълва и с помощта на морски флот. След дългото ухажване на България за включването в Първата Световна война, изборът най-накрая е очевиден, Германия гарантира, че всяка една завзета територия ще остане в пределите на страната. С оглед на това предложение, българската армия за пореден път се подготвя да води своята справедлива война, като един от първите погледи е насочен именно на север.

След като Румъния официално обявява война на Централните сили, България вече няма друг избор, освен да нанесе бърз и ефективен удар, времето играе срещу 3-та армия, която знае много добре, че скоро се очаква подкрепление и модернизиране на румънското оръжие, а точно то може да реши хода на войната. Тук не трябва да забравяме и една много позната рецепта за успех, използвана и в Балканската война. Архивите разказват, че няма войник, който да не мечтае да влезе и да върне своята ,,Златна Добруджа", както и да върне жеста на румънците от 1913 г. Макар и България по това време да изисква човешки капитал от Австрия и Германия, единственото, което получава за нападение е именно тежката артилерия.

Генерал Иван Колев бързо затваря фланга към Тутракан от страната на Добрич и позволява сражението да се води в защитена среда, тоест подкрепленията няма да дойдат от тази посока. При Добрич румънците са принудени да напуснат бързо полесражението. Веднъж след премахването на тези недоразумения по картата, идва ред на крепостта Тутракан.



Тук е редно да посочим архивите и фактът, че въпреки по-сериозната модернизация на румънците, както и очакваното числено превъзходство, родната армия е подкрепяна от тежката артилерия на Германия е готова да асистира. По време на това сражение не трябва да забравяме, че румънците тайно се надяват на деморализация на родните редици, особено след пристигането на руснаците. Измамното облекчение най-вероятно е дадено от Русия с надеждата, че съюзникът ще успее да издържи на нападенията.

Преговорите за подкрепления от Турция се отхвърлят, поради простата причина, че след войната ще бъдат потърсени териториално компенсации. След официалното обявяване на война на Румъния, идва време за бързият реванш. Немско-българският отряд, командван от полковник Кауфман успява да достигне западния сектор на крепостта, прогонвайки ,,защитниците" до втората отбранителна линия. IV-та преславска дивизия успява да стигне до южния Сектор II и да неутрализира предните постове на румънската защита.

Тутракан започва да се свива все повече, макар и да се очаква една много по-жестока и сериозна защита. Румънците осъзнават, че на хоризонта се задава противника, но през деня все пак успяват да запазят . През нощта между 2-3 септември нервите на противника не издържат и започва обстрел с артилерийски огън в мрака, с надежда за нанасяне на някакви щети. Въпреки това, обсегът на артилерията не може да се смята за ефективен. Румънският генерал Зайочковски трябва да тръгне със своята армия към българските граници, но е толкова бавен, че дори не успява да види бялото знаме на Тутракан.

За обезопасяване на нападението трябва да се заеме височина 131 на запад от Старо село. За съжаление там защитата е ефективна и този път артилерията е ефективна. Освен това родните войски трябва да преминат през поле и да се изложат на постоянен обстрел, докато противника се крие в окопи с няколко реда бодлива тел и стратегически заграждения. В края на деня са изгубени около 300 души. През нощта 4-та дивизия успява да изтласка румънците по-далече, отбити са всички контраатаки и пътят към основната защитна линия е все по-близко.

Междувременно румънския генерал Теодореску вече няма избор, освен да изпрати и последните резерви към нападнатите сектори. Наредено му е да чака подкрепленията, които трябва да дойдат от изток. Именно тези подкрепления са посрещнати от конната дивизия и бързо разбират, че Тутракан за тях ще бъде едно забранено полесражение. 4-ти септември започва в подготовка за една масирана атака, която ще впрегне всички сили около укрепленията, докато немската тежка артилерия официално ще се активира по всички флангове и ще започне да нанася масиран удар.

Дава се достатъчно време да се позиционират всички и да се разпределят ролите по командването. От другата страна генерал Теодореску вече е обърнал защитата на отчаяние и не спира да пише едно и също – той е обречен и чака помощ. Успокояват го, че идват няколко полка, батареи и достатъчно човешки капитал, който ще гарантира победата. За жалост румънската логистика е толкова слаба, че всички пристигат на етапи и дори не се отразяват върху масирания удар, времето им за подготовка е нулево. Тежката артилерия започва своя огън в 7 часа и 40 минути и след 20 минути официално не елиминира три от четирите укрепления.



Време е и пехотата да влезе в боя, като се нарежда на офицерите да водят битката по пример и да контролират удар от всички страни. Полковник Кметов фокусира своите сили върху пето и шесто укрепление и въпреки по-сериозния отбранителен огън, войниците, използвайки компенсацията от артилерия, бързо успяват да стигнат до защитната линия към 10 часа и 30 минути.

До 12 и 30 вече успяват да отблъснат румънците от окопите и да установят контрола върху основната защитна линия. Следва традиционното забавление в преследване на отстъпващи противници до 16:00 часа. Бойната наказателна бригада на Икономов е изпратена да неутрализира 7 укрепление. Атаката им започва в 8 часа сутринта на 5 септември, но румънците не са готови още да напуснат сражението.

Към 10 часа и 30 минути, след преразпределение на артилерията, българските войници успяват да влязат веднага в крепостта и съседните окопи. Битката вече е ръкопашна и повече от кървава. До 11 часа и 20 минути, румънците вече отстъпват и бягат, поради високо платената цена, 31 полк остава на позиция и продължава да обстрелва румънците, докато бягат, използвайки техните собствени укрепления. До 5 часа следобед Румъния няма защитна линия в Сектор II. 79 румънски полк практически не съществува. Пристигащите нови подкрепления остават без полезен ход и няма как да спрат пробитата линия.

Сектор III е още по-цветен, артилерията започва активност в 6:55 часа и до 8:15 се наблюдава отстъпление към Дунав. Прикритието на полетата с царевица позволява на 1-ви и 6-и полк да преминат почти незабелязано. Посрещнати са в последния момент от огън, но отново артилерията съкращава позиции и възобновява огъня. Телените заграждения се оказват проформа, която не може да спре настъплението.

Падането на тази позиция отваря вратите и за всяка следваща. До 9 часа и 30 минути вечерта, цялата крепост е официално изолирана. Към 13:00 генерал Теодореску нарежда изоставяне на определени укрепление. До края на същия ден само 1-во укрепление остава под контрола на румънците.

През нощта идва време за близане на рани и подготовка за следващия важен ден. 9 батальона са изпратени за защита на 1 сектор, 12 трябва да пазят 2 сектор, 2 остават за защитата на 3 сектор, докато 5 батальона са изпратени за защита на 4 сектор. 7 батальона остават в резерв. Дори и това се оказва много тежък провал, информацията никога не достига до батальоните и вторичната защитна линия изобщо не може да се смята за толкова успешна. В 4 часа и 30 минути артилерията подновява работа и започва да праща поздрави на неорганизираните румънци.



4-та българска дивизия започва своите маневри между двете защитни линии. Настъплението е бързо и към 12 и 30 часа на обяд окопите са преминати. В 3 часа следобед става групиране на български бойни бригади над Тутракан. Бригадата на Кметов достига окопите към 13 часа и повежда боя, като до 15 и 30 часа е превзела защитната линия на противника. Едва към 17 и 30 часа достигат хълма на града. 1/1 пехотна бригада координира действията си с 4-та дивизия и започва настъпление срещу десния фланг на отбранителната линия.

Към 11 часа и 30 минути румънците са убедени, че руснаците пристигат от изток и ще обърнат нападението, но за изненада чаканото подкрепление се оказва българско. Бригадата влиза в околностите на града към 5 часа. Последните мъдри идеи идват с подкрепления в лицето на 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона. Съдбата не е подготвила нищо положително и за тях. Към 1 часа и 40 минути следобед, генерал Теодореску се качва на лодката и преминава Дунав, оставяйки войниците си да се оправят сами. Мнозина се давят в реката, опитвайки се да избягат, други са посрещнати за пореден път с артилерия. Броят жертви са 9205 души. 7500 са жертвите, пленени са 480 румънски офицери и между 22-28 хиляди войника.

Това най-вероятно изпраща и много ясно съобщение – лесно е да се напада, когато противникът е слаб, доста по-трудно става с помощта на тежка немска артилерия – очевидно.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/tutrakanskata-krepost-se-stroi-tri-godini-za-da-padne-za-3-dena/

[Hatshepsut]

Десантът в Балчик 1916

Документален разказ за морския  десант в Балчик  през 1916 година - първият морски десант на военноморския флот на България, който е и успешна военна операция, проведена на 5 септември 1916 година в крайбрежната ивица на градовете Балчик и Каварна. Филмът е по идея на заместник-началника на Щаба на ВМС по операциите к-н I ранг Ваньо Мусински, с режисьор Мария Дакова и оператор Петър Георгиев.

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - Тутраканска епопея (епизод 09)

[Hatshepsut]

България в годините на Първата Световна Война с Александър Стоянов

Слушайте втория епизод на подкаста ,,Без време".

Темата на нашия разговор е "България в годините на Първата Световна Война".

Мой гост е - Ас. д-р Александър Стоянов историк, специалист по военна история и член на Българска Академия на Науките. Завършил е Лайденския университет в Нидерландия. Водил курсове и открити лекции в Нов български университет и в Софийския университет "Св. Климент Oхридски". Автор на пет публикувани книги и над 220 статии и публикации.

В епизода дискутираме причините България да предпочете Германия за съюзник и да избере да воюва срещу Русия и защо въпреки победите в началото на ПСВ, нашата страна е обречена да загуби. "Справедлив" ли е Ньойският договор в сравнение с договорите на другите губещи.

За да разберете повече, чуйте епизода с Александър Стоянов.

Книги:
Чамкория - Милен Русков,
Лунатици - Кристофър Кларк,
Оръдията през август - Барбара Тъкман,
Миротворците - Маргарет Макмилан,
История на ПСВ - Сър Базил Лидъл Харт