Борисъ ІІІ - Царьтъ Обединитель

[Hatshepsut]

Фелдмаршалският жезъл на цар Борис III - артефакт с уникална история

351 скъпоценни камъка – брилянти, рубини, смарагди и перли. Половин килограм злато и още толкова сребро и платина. Всичко, събрано в едно невероятно ювелирно произведение. Замислено и изпълнено под секрет.

Това е най-скъпият и вероятно най-трагичният подарък в новата българска история. Специално предназначен за един-единствен човек, който никога не ще го получи. Вижте историята на фелдмаршалския жезъл на цар Борис III:


5 минути София - Фелдмаршалският жезъл на цар Борис III

Колекцията на Националния военноисторически музей в София е пребогата с ценности и реликви, но сред тях има една, която се налага да бъде пазена в трезорите на БНБ.

Жезълът на цар Борис III е артефакт с уникална история и най-ценният символ, съхранил се от времето на Третото българско царство.

През 1943 г. по повод наближаващия четвъртвековен юбилей от възкачването на цар Борис III на трона Висшият военен съвет решава да провъзгласи монарха, който е и главнокомандващ българската армия, за фелдмаршал.
Генералитетът смята да изненада Негово величество като с присъждането на званието му връчи и адекватен символ – фелдмаршалски жезъл.

Всичко се пази в най-строга тайна. Посветени са само отделни членове на Министерски съвет, чието съгласие е нужно, за да се осъществи проекта.

Военният министър генерал-лейтенант Никола Михов натоварва с изпълнението на деликатната мисия майор Георги Славомиров, който за да се запази тайната, е командирован уж по друга работа в Германия. Истинската му задача е да получи информация за най-прецизния изпълнител на подобни ювелирни произведения и да се свърже с него.

Така поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската фирма Gerb. Godet & Co, чийто директор се ангажира лично със задачата да достави от Амстердам нужните скъпоценни камъни. Българската страна трябва да осигури златото.

В Германия майор Славомиров се свързва с още един важен човек - д-р Ойфрид Нойбекер, който за да изработи проекта, е поканен инкогнито в България.

В средата на август макетът на жезъла вече е готов.

Той е изработен в два варианта – официален и всекидневен.

Всекидневният е изработен от абаносово дърво във формата на нагайка заради хобито царя – конната езда. По него също има апликации и орнаменти от злато и сребро, към нагайката е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма
Тялото на официалния жезъл е сребърен цилиндър, покрит с червено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред лъвчета и корони. В основата му има златно осмоъгълно разширение. Там е поставено и релефно изображение на орден ,,За храброст" ІІІ степен, 1 клас – орден, получен от царя за участието му в Първата световна война.

В горния край на жезъла има второ златно разширение и още една гривна, на която пише: ,,На негово Величество Борис ІІІ, цар на българите". Следва платинен коронован вензел, инкрустиран с брилянти.

На 28 август 1943 г. телеграфните агенции разнасят новината за внезапната кончина на българския владетел.

В ювелирната фирма настъпва объркване заради вложените вече усилия и ценни материали, но от България потвърждават поръчката на обща стойност 148 229 германски марки.

През октомври 1943 г. българският военен аташе в Берлин майор Тошо Дамянов получава кутия.

Ценният дар пристига в страната в края на 1943 г., но загубил смисъла на своето предназначение вместо бляскави церемонии той е обречен на забвение.

Добре защитеният трезор на банката спасява този уникален шедьовър не само от бомбардировките над София, но и от размирните години след войната.

През 1966 г., без да излиза от сейфа, жезълът на цар Борис става собственост на Националния военноисторически музей. 40 години по-късно кутията отново е отворена и светлината проблясва по златните орнаменти и скъпоценните
камъни.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/feldmarshalskiiat-zhezyl-na-car-boris-iii-artefakt-s-unikalna-istoriia-video-2072515

[Hatshepsut]

Цар Борис III през погледа на чуждата преса


Цар Борис III
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Безспорно едни от най-интригуващите исторически сведения черпим от публикациите в чуждестранната преса. Те освен чисто информативни, успяват да предадат и разбиранията на тогавашния журналистически елит за случващото се в света на политиката, както и отношението към силните на деня.

В серия от публикации ви представяме материали от световния печат, посветени на цар Борис III. Всички те се появяват в различен момент, но причината за написването им е обща – интереса, който българският държавен глава предизвиква у световната общественост.

Н.В.Цар Борис III на корицата на списание ТАЙМ, 20 януари 1941 г.; снимка: lostbulgaria.com

,,Информейшън", САЩ, 14 декември 1928 година:

,,Царят (бел. ред. цар Борис III) е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много осведомен по американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в близък допир с народа си, където и да отиде. Той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държание, съвършено лишено от престореност.

Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, що може за своя народ."

,,Дейли Телеграф", Великобритания, 28 декември 1928 година:

,,И ако един българин е по-демократичен от другите – това е царят. Една вечер, когато биволите се прибираха всред облак прах, Негово Величество ме прие в едно старо българско стопанство. Тук, в долината на розите, той живее като всеки заможен селянин всред цветята и планината, които обича. По-късно царят ни отведе с автомобил през хълмовете, където той познава всеки земеделец по име,  и ние узнахме, че всеки път, когато може да има кратка почивка, той обикаля провинцията със своя пътнически автомобил, който кара самичък. Той яде скромно в най-бедните села, говори с мъжете, жените, децата, които го гледат по-скоро като другар, отколкото като човек, който живее в дворците; когато няма друго жилище, той се връща да спи в автомобила си. Заедно с кръвта на Людовик XIV, царят е наследил латинското достойнство и чар. Чувствителен и сериозен, той е крайно привлекателна личност. Той страни от всяка форма на публичност и предпочита да пътува инкогнито. Недоверчив към всичко прекалено модерно и към всички внезапни нововъведения, той още си служи със спалнята, в която е спал като дете и отказва да смени каквото и да било от викторианската мебелировка в дворците си. Традицията значи много нещо за него и макар да е много млад, поради войната той не е имал младост. Той се отнася към отговорностите си сериозно и съчетава съзнанието за дълга с едно живо човешко съчувствие. ,,

,,Летем светем", Чехословакия, 15 декември 1927 година:

,,Българският цар Борис е много обичан от широките маси на своя народ. Днешният български цар по възпитание и схващания е българин. Обичан е не само заради любовта си към България, но главно заради своя демократичен характер, който го сближава с народа. България вече се съвзема от раните, които й нанесоха войните. Благодарение на усилията и дипломатическите способности на цар Борис, днес и международното положение на България е много добро".

,,Ливинг ейдж", САЩ, май 1929 година:

,,Цар Борис спечели сърцата на своя народ още от първия момент на своето царуване. Със своята естествена скромност, лишена от всеки признак на парадност, той не можеше да не направи това. Днес той не само е първият гражданин на българската държава, но и най-популярната личност в нея. Той е познат навсякъде и на всякого, защото постоянно се събира със своите поданици. Веднъж го виждаме придружен от близките си приятели, да се катери по планинските върхове, друг път се бори с вълните на Черно море в моторна лодка, а трети път, сред зима, можем да го видим да извлича автомобила си от някоя преспа с помощта на неколцина селяни. Театри, концерти, войскови и народни празненства, всички важни събития са удостоени с неговото присъствие. В часове на народна трагедия той също пръв се устремява в помощ на своя народ. Хуманноста е главната характерна черта на цар Борис. Той първо е човек, после цар. България е много щастлива, гдето има за свой владетел цар Борис."

,,Ниър Ийст", Великобритания, 7 февруари 1929 година:

,,Има един българин, който напълно заслужава възхищението на Европа, загдето води държавния кораб през време на най-големите бури и запази мира вътре в страната. Аз говоря за цар Борис, чийто голям такт, широко познаване на международните въпроси, безстрашие и чар правят от личността на този монарх една от най-привлекателните в Европа. Цар Борис винаги се отъждествява най-първо със своя народ. Току-що се съобщи, че той е прекарал целите коледни празници с пострадалите от земетресението (бел. ред. през 1928 година земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер удря България), като е живял на лагер сред тях, като е ходи от място на място да надзирава работата по възстановяването и за да раздава помощи от своите скромни средства."

,,Национале", Италия, 30 март 1929 година:

,,Владетелят на България има интуицията да се приближи до народа, да го опознае, да заживее за него и да направи да бъде обикнат. Той е скромен, демократичен, строго безпристрастен и се вслушва във всички и на всички дава указания за онова, което трябва да се направи за доброто на Отечеството и отстраняването на щетите, причинени от войната. И той не само че не затвори на никого вратата на Двореца, но пожела да везе сам в малките къщи и в хижите на селяните, за да узнае най-добре техния живот, за да разбере без посредници какви са техните нужди и желания, за да даде своята подкрепа. През последното земетресение всички можаха да видят какво е било сърцето на младия цар. Няколко чака след бедата цар Борис бе вече на самото място, откъде не искаше да мръдне, въпреки опасностите, преди да се осведоми дали всички ранени са извадени изпод развалините и преди да е казал лично по една утешителна дума на всички пострадали. От това се разбира, колко малко са днес владетелите с популярност като него и така награден от симпатията на народа. Като политик цар Борис има голямата дарба да обмисля добре решенията и да желае да бъде осведомяван по всеки вътрешен и външен въпрос. Познаващ всички въпроси, той следва девиза: да се осигури преди всички благото на България. Освен от твърдата увереност от съвземането на своята страна, цар Борис се крепи и на силна религиозна вяра, която не се ограничава във външните проявления, но живее в едно чувство, внедрено дълбоко в неговата душа. Помнещ последния завет на майка си – когато бъдеш повикан да царуваш, бъди добродетелен владетел. Той се е посветил напълно на своя народ. Неговите добродетели са целесъобразни: той съветва, ръководи ,заповядва, давайки винаги пример за пожертвователността, работа и постоянство. Народът признава неговите заслуги, разбира целите му и го следва, отвръщайки с една силна обич. От това единение между монарха и народа, от тая общност на намерения, от тоя неугасим жар, който въодушевява владетеля и поданици, не може да не дойде щастливата последица на едно бързо подобряване на стопанските условия на България. С цар Борис България може да отиде далеч и в едно ново време ще напредне сигурни тъй, че ще учуди цяла Европа."

Студиен портрет на Княз Борис Търновски с автограф и дата 25 декември 1914 г., София; снимка: lostbulgaria.com

,,Везер Цайтунг", Германия, 7 октомври 1930 година:

,,Когато преди 12 години цар Борис се възкачи на българския престол, страната се намираше в извънредно критично положение, с което той можа да се справи, въпреки своята младост. Това се дължеше на неговото демократично убеждение. Той влизаше в тясно съприкосновение със своя народ, който 80% е селяни. Така народът го виждаше един път да гаси пожар в една гора, друг път да се хвърля срещу подлашени коне и да спасява  намиращите се в колата деца. Цар Борис е един голям приятел на природата и работи в област на природознанието. Младият монарх си постави кат главна задача да допринесе за стопанското състояние на България. Той показваше жив интерес към целесъобразните методи за заздравяването на общото стопанско положение и особено на земеделието, като най-важен клон на народното стопанство. Цар Борис по време на своето 12 годишно царуване допринесе също така за заздравяването на вътрешното положение."

,,Гадзета де Лозана", Швейцария, 15 октомври 1930 година:

,,Всички знаят биографията на цар Борис. Той е един от най-популярните владетели в Европа. Той е много обичан от народа си. Известна е голямата му страст към механиката. Когато той напусна Рим миналия януари, за да се върне в България. влакът се беше спрял на една малка гара в Трентино. Цар Борис се доближи до машиниста и го помоли да му отстъпи мястото. Посред общото учудване, той взе управлението на локомотива, който потегли със съвършенство, без пътниците да забележат, че тоя ден са имали за машинист един цар."

,,Льо Журнал", Франция, 7 октомври 1931 година:

,,На 3 октомври 1918 година, след абдикацията на цар Фердинанд, младият престолонаследник, тогава едва 24-годишен, току-що завърнал се от фронта, където бе проявил голяма храброст, бе тържествено провъзгласен за цар на българите. Короната и наследството от цар Фердинанд бяха особено тежки, но мъдростта, политическият такт, конституционният дух на царя затвърдиха династията.  Освен това в продължение на 13 години той съумя да спечели голяма популярност сред своя народ, която се дължи на обаянието на самата личност на царя и на факта, че в очите на българите той наистина е първият български гражданин. Те високо ценят и храбростта на своя цар.

Към тази неоспорима храброст се прибавя и друго качество, което можеше повече от всичко да завладее душата на селските маси, които нищо не знаят за родовите йерархии и титлите на благородство. Царят излиза от двореца много рядко с големи церемониалности – това се случва само в деня на някакво традиционно тържество. Обикновено сив автомобил напуща дворцовата врата в една тиха улица и само внимателните минувачи могат да познаят до шофьора царствения профил на държавния глава. Ловък шофьор, той често управлява автомобила си, отличен механик, той многократно е помагал на автомобилисти, които са се намирали в затруднения. Но едно от неговите най-обикновени развлечения е да се настани в някой локомотив и да управлява влака с пълно умение. С това, обаче, не се ограничават извънполитическите интереси на младия владетел, който винаги учудва своите събеседници с разнообразните си широки познания и удивителната си памет. Трябва да отбележим, че подобно на баща си, цар Борис е първостепенен естественик и етномолог и е поддържа и обогатява постоянно оставените от цар Фердинанд сбирки. ,,

,,Адевърул", Румъния, 25 декември 1931 година

,,Цар Борис обикаля страната, придружен само от един шофьор и разговаря като частно лице с градското и селското население. Не е останало селце, непосетено от царя. Списа се сам в селската кръчма, която служи обикновено като читалня и слуша какво говорят селяните помежду си. По този начин той познава мисълта  и тежненията им и затова политиците не могат да го заблудят. Освен доста скромния дворец, цар Борис притежава на 12 км. от столицата лятна резиденция, която се казва Враня  която по прави би трябвало да се нарече образцов чифлик.

Въздушна фотография на двореца Врана край София, началото на 30-те години на ХХ век; снимка: lostbulgaria.com

Дванадесетте хектара, които съставят парка на царската резиденция са в действителност една разкошна зоологическа градина, едно образцово опитно поле за разните видове полезни растения и зърнени храни и един чифлик, в който се намират стотици видове домашни животни, развъждания по личното настояване на царя.

По случай международната земеделска конференция шефовете на делегациите са били поканени на обяд в двореца Враня. Най-напред царят ги завел лично в разкошните зимни градини и обори. В резултат от това посещение се оказало, че в много случаи тия международни специалисти са били принудени да признаят незнанието си по въпроси от тяхната специалност и действително удивителната компетентност на цар Борис. Още по-учудени останали шефовете на делегациите, когато начело с царя отишли да посетят съседните селски стопанства. Царят влизал в къщите на съседите си като един обикновен мил приятел, без никакви формалности, без никакъв протокол. В очите на селяните, обаче, се чете истинска радост и любов към съседа им. Той разговаряше с тях, като че ли се бе разделил с тях един или два часа по-рано и доказваше, че е техен умен ръководител, пред когото селяните не знаят какво е стеснение.

Друга една страст на цар Борис е механиката: царят на българите е е най-добрият машинист в Европа. Той управлява отлично локомотива, познава целия му механизъм и може да го поправи при всякаква повреда.

По този начин живее цар Борис Български. Той е демократичен цар, когото обичат политическите мъже и към когото народът му храни истински чувства на любов."

,,Пройа", Гърция, 24 април 1931 година:

,,Женитбата на цар Борис с една от дъщерите на италианския кралски двор възвърна България в предишното спокойно време. Софийският двор е един от най-тихите и безшумни в Европа. Преобладаващият тон в софийския двор е тонът на семейното щастие и на скромността."

https://bulgarianhistory.org/car-boris-prez-pogleda-na-chujdata-presa-1/
https://bulgarianhistory.org/car-boris-stranicite-na-chuzdata-presa-2/

[Panzerfaust]

Последният ни истински държавник!

Жалко, че заради комунистическите мърши не знаем къде почива...

[Hatshepsut]

БОРИС III - ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ

[Panzergrenadier]

[Hatshepsut]

Нa 28 aвгуст 1943г. умирa Цaр Борис III, нaречен Цaр Обединител, зaщото присъединявa към Бългaрия нaселените с бългaри Зaпaдни покрaйнини, Вaрдaрскa и Егейска Мaкедония и Беломорскa Трaкия. Цaр Борис III умирa неочaквaно. Официaлното лекaрско зaключение е инфaркт. След 5 дневно поклонение в "Aлексaндър Невски" нa 5 септември трaурното шествие достигa до Рилския мaнaстир, където е погребaн в мaнaстирскaтa църквa.
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е роден на 30 януари (нов стил) 1894г. в София. Престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година. Царят има роман с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им.
Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
След началото на Втората световна война, Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ - Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940г.
През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на Германия.
Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.
През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Западни покрайнини, Вардарска и Егейска Македония и Беломорска Тракия. Във връзка с това Цар Борис III е наречен Цар Обединител.
След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 следобяд на 28 август 1943 г, скоро след като се връща от визита при Хитлер..
След петдневно поклонение в катедралата ,,Св. Александър Невски", на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.
Наследява го на престола невръстният му син Цар Симеон II от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет – проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944 г. и назначеният от комунистите регентски съвет – акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.
През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца ,,Врана". През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.
В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:
"На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония."
След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца ,,Врана". То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.
По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийският преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения.

Асен Виденов

[Hatshepsut]

Цар Борис III – държавникът, който водеше България в смутно време

Не са много онези държавници от родната ни история, които могат да поддържат кормилото на управлението в изключително бурни и непредсказуеми води. Един такъв безспорно е цар Борис III Сакскобургготски. Царуването му е обект на множество оценки. Според едни той е твърде колеблив и несигурен владетел, за други това е една лисича маска, зад която се крие истински политически вълк. Действително колкото по-различни са оценките за живота на един човек, толкова по-интересен и пъстър е той. В следващите редове ще представим на Вашето внимание някои основни щрихи от битието на цар Борис, чрез които ще се убедим защо той оставq толкова дълга диря в историята ни.

Княз Борис Търновски, някъде между 1910-1920

Борис Сакскобургготски, княз Търновски, е роден на 30 януари 1894 година. Още с раждането си е въвлечен в сложните политически проблеми на възстановената българската държава, като първоначално е покръстен в католическото вероизповедание. Това става възможно благодарение на изменението на Търновската конституция от 1893 година, което позволява на престолонаследника да принадлежи и към ,,някое друго християнско изповедание". Покръстването в католицизма е предварителното условие на неговия дядо Роберт Пармски за женитбата между дъщеря му Мария-Луиза и тогавашния княз Фердинанд.

Борис израства в една добре позната на царските семейства обстановка. За разлика от голяма част от западноевропейската аристокрация обаче, той не получава най-високо образование, но качествата и потенциалът на бъдещия монарх са безспорни. Неговата ерудиция неведнъж впечатлява чуждестранни владетели и благородници. Самият Борис живо се интересува от много и разнообразни области на науката като философските учения, зоология, орнитология и железопътно дело.

Младият княз е участник във войните за национално обединение. През Балканските войни (1912-1913) е офицер за свръзка при началник-щаба на армията. Получава добра оценка като стриктно изпълняващ възложените му задачи. Включването на България в Първата световна война през 1915 година прекъсва неговото обучение във Военната академия и той е определен за офицер за поръчки при главнокомандващия на действащата армия. За отличната си служба е произведен в чин майор на 14 януари 1916 година.

Краят на Първата световна война променя драстично обстановката в България. Държавата е изправена пред Втората национална катастрофа и цар Фердинанд абдикира от престола. На 3 октомври 1918 година с манифест от вече бившия владетел на Борис е поверено тежкото бреме на властта в един от най-динамичните и трудни периоди в историята на Третото българско царство – страната е икономически и военно обезсилена, двете национални катастрофи са оставили мечтата за национално обединение само мечта, а външнополитическата изолация е факт.

Фердинанд и Борис, вероятно край Одрин по време на Балканската война

В годините след войната управлението на държавата е в ръцете на редица партийни лидери. Царят остава на заден план, тъй като разочарованието от монархията след Първата световна война е голямо. Държавното кормило първоначално е поето от БЗНС и неговият водач Александър Стамболийски, а младият цар е принуден да понася критики както от страна на земеделците, така и от привържениците на бившите управляващи партии, недоволни от мекия курс на царя към Земеделския съюз.

Това обаче може да се разглежда като част от политическия арсенал на царя – склонност към театралност, неформалност в общуването, стремеж да се избягват конфликти, усилия за помирение с всички фактори дори и с онези, към които не храни особено добри чувства. До тези методи той прибягва особено в случаи, когато усеща заплаха за династията и държавата.

Тези негови качества се проявяват по време на преврата от 9 юни 1923 година. Ролята на царя тук не може да се тълкува само като поддръжник или противник на превратаджиите. От една страна той уверява Стамболийски в подкрепата си за него два дни преди преврата, но от друга подписва указа за назначаване правителството на превратаджиите, които обаче първоначално трудно откриват царя, той дори ги избягва, а при срещата си придава вид на изненадан от събитията и разколебан в решението си за указа.

При преврата на Деветнадесетомайците от 1934 година поведението на владетеля не е по-различно. Загадката отново остава, а фактът, че година по-късно той се налага над Деветнадесетомайците и установява личния си режим не ни помага да разберем какво точно е мислел и знаел. Паметна обаче е репликата му към ген. Пенчо Златев, дошъл заедно с Кимон Георгиев в двореца в столицата, за да обсъдят новото положение след преврата:

,,Сбъркахте, генерале, сбъркахте, защото избързахте!"

Пред Народния съд неговият брат княз Кирил твърди, че царят е бил наясно с подготовката и на двата преврата.

В следващото десетилетие фигурата на царя продължава да е в сянка. На политическо равнище се борят множество партии и групи на фона на силно противопоставяне вътре в обществото и намесата на различни външни сили. В онзи период царят залага на нещо много важно, което впоследствие ще му помогне да вземе цялата власт в ръцете си – контактите, колкото и банално да звучи.

Това обаче не е нищо изненадващо. При липсата на реални лостове за контрол на политическата власт, цар Борис създава една добре изплетена мрежа от контакти, съмишленици и близки до Двореца хора, към които показва необходимото внимание и постоянно се стреми да сплоти връзките си с тях. Това са политици, интелектуалци, офицери, но и членове на дипломатическия корпус. Също така много важен елемент от царското поведение е стремежът му да скъси разстоянието между себе си и обикновения българин, нещо отличаващо го значително от цар Фердинанд.

От друга страна не бива да гледаме на царя като на светец. Той също има роля в репресиите и смъртните присъди срещу ляво настроените и дейците на комунистическата партията. За него това са най-големите противници на монархията, от които не може да се очаква компромиси. Това рязко идейно различие предопределя и неговата позиция. Не случайно по време на Септемврийското въстание той прави категоричното обръщение: ,,Ние преживяваме отговорен момент. Ние сме поставени преди дилемата да бъдем или да не бъдем" и така ясно дава подкрепа за твърдия курс при потушаването му. Комунистите ,,отговарят" с опита за покушение срещу монарха при Арабаконак и атентата в ,,Св. Неделя".

Цар Борис заедно с археолога Рафаил Попов при Мадарските скали, 1927 година

През 1935 година пред цар Борис III се открива златна възможност да вземе бъдещето на България в свои ръце. В средите на Деветнадесетомайците възниква политически конфликт, в който определено място заемат и привържениците на проф. Александър Цанков. Царят се възползва от кризата, за да играе ролята на арбитър, която толкова обича. След оставката на ген. Златев той успява да изкара на преден план собствените си приближени и да даде мандат на опитния дипломат Андрей Тошев (който е сред възпитателите на царя) за съставяне на кабинет.

Именно тогава за първи път монархът обявява с манифест състава на правителството. С този акт се дава формалното начало на авторитарното управление на Борис. Парламентарни избори се провеждат и съществува легална опозиция, но изборите се контролират от монарха. Именно по време на управлението на Борис III за пръв път в България е дадено право на глас на жените, макар да се посочва че самият цар първоначално проявява предпазливост по този въпрос.

Към края на 30-те години на ХХ век, Европа търпи радикални промени. В страни като Германия и Италия на власт  идват крайни политически партии със силна обществена подкрепа. По всичко личи, че те ще се стремят да ревизират максимално пагубните клаузи на Версайската система (споразуменията, подписани със загубилите страни след Първата световна война). Въпреки младостта си, едва на 24 години, българският цар помни несправедливите условия на Ньойския договор от 1919 година. България е принудена да се раздели с голяма част от териториите си и да плати твърде тежка цена. Именно това е една от основните причини монархът да се насочи към партньорство с набиращите сили Германия и Италия.

През 1939 година Германия напада Полша и така дава началото на Втората световна война. Цар Борис III е поставен пред дилема, като върху него е оказан огромен натиск за това българите да застанат на страната на Хитлер. Борис обаче отказва открито да включи страната в Тристранния пакт, изтъквайки съображения от различен характер. Същевременно той не държи твърде голяма дистанция между себе си и Хитлер. Възползвайки се от новото международно положение, с помощта на Германия (и подкрепа от СССР) през 1940 година цар Борис договаря т.нар. Крайовска спогодба, с която на България отново се връщат земите от Южна Добруджа. Споразумението между България и Румъния е признато от всички велики сили. Българите в областта посрещат връщането им към пределите на родината с голяма радост.

Царят до свой бюст, някъде между 1930 и 1943

През 1941 година царят се вижда принуден да включи България в Тристранния пакт след като на Дунава се озовава голяма немска армия с крайна дестинация Гърция. България се присъединява официално към Пакта на 1 март. През същата година Вермахта окупира съседните Гърция и Югославия. След като те биват разгромени за близо две седмици, България получава правото да администрира земите населени предимно с етнически българи. Това са огромни територии от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Именно заради този дипломатически успех, както и заради връщането на Южна Добруджа Борис III затвърждава прозвището си ,,Обединител". Политическият престиж и доверие към монарха се увеличават значително.

В знаков за управлението на Борис през този период се превръща Еврейският въпрос. Под натиска на Третия райх, България е принудена да депортира евреите от Македония, Тракия и Пиротско. Депортацията на евреите от т.нар. ,,стари предели" обаче е осуетена благодарение на решителното противодействие на подпредседателя на НС Димитър Пешев, много видни интелектуалци и застъпничеството на Българската православна църква. Цар Борис III се възползва от тези вътрешнополитически настроения, за да отклони изпращането в лагерите на смъртта на хиляди български евреи. Въпреки това, ролята му в събитията не е безспорна. Някои историци директно стоварват върху него вината за депортация на евреите от ,,новите земи", а други посочват, че поради връзките му с Третия райх той отказва да вземе категорична позиция.

В разгара на събитията, когато Втората световна война достига своята кулминация, а България има огромна нужда от политическа стабилност, се случва немислимото –  българският цар умира. Това се случва на 28 август 1943 година, скоро след като се завръща от среща с Хитлер. Версиите за смъртта на монарха са много. Някои историци подкрепят теорията, че Борис е отровен по нареждане на самия Фюрер, докато други твърдят, че за кончината му са отговорни британските тайни служби или Съветският съюз, а трети подкрепят тезата за естествена смърт. Истината остава неразкрита и до днес.

Почетна стража на опелото на цар Борис, 5 септември 1943 година

Смъртта на монарха се отразява изключително негативно върху състоянието на държавата. Автентични кадри от погребението показват множеството, дошло да се преклони пред паметта на царя. По сведения на Държавна сигурност, 369 000 българи преминават през храм паметника ,,Александър Невски", за да си вземат последно сбогом със своя владетел. Борис III е погребан според желанието му в Рилския манастир. Вляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 година от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: ,,На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония".

През 1946 година тленните останки на цар Борис са ексхумирани по нареждане на новите управници в България. Тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца ,,Врана". През 1951 година параклисът е разрушен. В днешни дни гробът на царя в Рилския манастир е възстановен. В него се намира единственото останало от загиналия монарх – неговото сърце.

https://bulgarianhistory.org/tsar-boris-obedinitel/

[Hatshepsut]

Ако не сте чували гласа на Царя.
Цар Борис III произнася реч на 3 октомври 1938г., по повод на 20-годишнината от възкачването си на българския престол. Записът е от златния фонд на Българското национално радио. Речта е въздействаща, съдържателна и силно емоционална и отразява духа на епохата - ''златния'' период на Царство България в края на 30-те години на XX век.


Реч на Цар Борис III 1938г

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - цар Борис III (епизод 20)

Двадесетото издание от втория сезон на съвместната рубрика на сдружение "Българска история" и телевизия BiT.