Стефанъ Стамболовъ

[Hatshepsut]

Стефан Стамболов
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Стефан Стамболов(1854–1895)
Роден на 31.01.1854г. във Велико Търново и убит на 6.07.1895г. в София, Стефан Николов Стамболов е български революционер, поет, публицист, политик и държавник, един от най-изтъкнатите ,,строители на съвременна България". Нему и на негови съратници се удава да отбият опитите на Русия да превърне току-що освободената България в собствена Задунайска губерния. На фона на българската история той се очертава като символ за свобода и независимост на българския народ.
Стефан Стамболов редовен член на БАН (1884г.), дописен член (1884г.), член кореспондент на Белгийската академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889г.). Лидер на Национал-либералната партия от 1887г. до 1895г. В периода 1870 – 1872г. учи в Търново и Одеската духовна семинария.
Стамболов отрано приема прогресивните идеи за свобода и демокрация и участва в Общото събрание на БРЦК (20 – 21.08.1874г.) в Букурещ като представител на Търновския революционен комитет. Определен е за апостол в България през септември 1874г. и успява да възстанови и активизира дейността на някои от старите революционни комитети. Прави неуспешен опит за въстание в Старозагорско (1875г.). През същата година заедно с Христо Ботев издава стихосбирката ,,Песни и стихотворения Ботйова и Стамболова". Организира и ръководи заседанията на Гюргевския революционен комитет, който взима решение да се организира голямо въстание през пролетта на 1876г. Определен е за апостол на Първи (Търновски) революционен окръг с помощници Хр. Караминков и Г. Измирлиев. Поради арести на членовете на революционния комитет Стамболов се укрива и след потушаването на Априлското въстание се прехвърля в Румъния, където става редактор на в. ,,Нова България"(1876 – 1877г.). По време на Руско-турската война живее и работи в Одеса като секретар на Славянския комитет и осигурява дейността на българското Опълчение. След войната живее в Търново и работи като адвокат. Организира и ръководи съпротивата срещу Берлинския договор, един от основателите на търновския комитет ,,Единство".
Става активен член на Либералната партия и бива избран за народен представител в Второто (1880 – 1881г.) и Четвъртото (1884 – 1886г.) обикновено народно събрание, председател на Четвъртото обикновено народно събрание (30.06.1884 – 26.08.1886г.). Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война. След преврата 9.08.1886г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на Батенберг е избран за регент (27.08.1886 – 25.06.1887г.). В този сложен за България период успява да организира страната и народа да запази самостоятелността на България. След избирането на княз Фердинанд става министър-председател и министър на външните работи (20.08.1887 – 19.05.1894г.).
Твърд и последователен защитник на свободата и независимостта на България, Стефан Стамболов извоюва авторитет, който го поставя сред най-известните европейски държавници. Той изразява новото национално самочувствие на българите и волята на България да заеме достойно, равноправно място сред европейските държави. С разумна политика подобрява отношенията с Турция и успява да извоюва назначаването на български владици в Скопската и Охридската епархии и редица предимства за българската нация в турската империя.
Вътрешната политика на Стамболов е насочена към създаване на условия за икономическо развитие на България върху основата на частната собственост и широк простор на свободната инициатива. Засилва участието на държавата в строителството железопътни линии и шосета.
С твърда ръка и строги мерки Стамболов преследва политическите противници на правителството и проводниците на външни влияния, противни на интересите на България. С това той настройва срещу себе си и политиката си твърде голяма част от българското общество. Със своята твърда и независима политика си спечелва и омразата на Русия. Става жертва на заговор на своите политически врагове, организиран от агенти на руския Азиатски департамент.
На 6.07.1895г. Стамболов умира, зверски съсечен в София на улица Раковски посред бял ден. Физическият убиец, някой си Михаил Ставрев, с прозвище Халю, е заловен след време; пред съда се доказва, че на всички е платено от Русия за да убият бившия министър-председател Стамболов. Пред съда се разкриват и подробности, които хвърлят подозрения върху видни хора от партията на отявления русофил Драган Цанков.

http://zname.zxq.net/?page_id=66

[Hatshepsut]

Стефан Стамболов през погледа на другите


Портрет на Стефан Стамболов като министър-председател, 1893-1894г. Художник: Георги Мишев

Стефан Стамболов. За някои противоречива личност, за други национален герой. Революционер, поет, държавник – това са само част от призванията на родения в Търново българин. Неведнъж личността и действията му са пораждали спорове и дебати в обществото. Повече от век след кончината му той намира както ревностни защитници, така и върли опоненти. Ние винаги сме били на мнение, че за да се изгради точно, ясно и обективно мнение за дадена личност или събитие е редно човек да се поинтересува не само от днешната гледна точка, тъй като тя често е пречупена през призмата на времето. В следващите редове ще ви изложим някои  цитати за Стефан Стамболов, изказани от изявени и бележити личности и чуждестранни издания, които ни описват характера, делата и същността на противоречивия български държавник.

За Стефан Стамболов големия български революционер Иван Андонов казва:

Стамболов, който на 9 август 1886 година свали и разгони правителството, което детронира Батенберг и възвърна същия на престола му; който осуети мисията на руския генерал Каулбарс, който беше дошъл да произвежда бунтове в България с цел да наложи една руска окупация; който унищожи военния бунт в Силистра, приготвен с руски хора и руски пари; който избра, доведе и задоми за княз на България Фердинанд Сакс Кобург Готски; който чрез своята умна политика бе спечелил доверието на всички велики сили с изключение на Русия; който бе създал строги Крумови закони за умиротворение на България и я бе очистил от разбойниците; който създаде казарми, шосета, държавни учреждения, построи железници, училища, гимназии; който остави търговия, а хазната пълна с милиони злато, без да е правил заеми; този същият Стамболов, който 15 пъти подаваше оставката си, и то без дата, но князът никога не я приемаше...

В  "Завръщането на Стефан Стамболов" големият български историк Андрей Пантев пише:

Колко много от новите идоли на нова България могат да се наредят в тази галерия от незаслужено пренебрегвани, а сега прекомерно героизирани личности в нашата модерна история! Но не и този, който никога поне официално не бе забраняван, не и този, който се завръща между нас, без да си е отивал някога... Вие разбирате, че става дума за Стефан Стамболов – единствената политическа фигура в нашата нова история, в която не преобладава илюзията, романтиката и надеждата пред истинските постижения!

Няма как да пропуснем и изключително критичното и жестоко мнение на генерал Пьотр Паренсов:

Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като "българин", а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите. Прекомерно честолюбив и властолюбив,  безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде  в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха.

Американският историк У. Мънро:

Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век.

Английският дипломат Дж. Бюканън:

Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов.

Руският вестник "Ново време":

Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов.

Английският вестник "Таймс":

Стамболов е природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене.

Френският вестник "Фигаро":

Стамболов е въплъщение на българската енергия.

Завършваме статията с един цитат на самия Стамболов:

Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме през когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Стефан Стамболов в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

История

Борислав Гърдев

Обявяването на войната на Русия срещу Турция на 12 април 1877 г., станало в Кишинев с прочитането на манифеста на Александър Втори, сварва Стамболов емигрант в Румъния.

Бившият главен апостол на Априлското въстание с много усилия успява да се внедри в последния вариант на Централния революционен комитет в Гюргево-БЦБО през август 1876 г., чийто председател е Кириак Цанков, като по този начин спасява част от престижа си на активен и меродавен обществен деец в освободителните борби и в дейността на революционната ни емиграция.

Той вече не е първостепенен фактор сред емигрантите ни, но въпреки това участва в изготвянето на политическата програма на БЦБО и на декларацията, приета от първото българско народно събрание в Букурещ на 19 ноември 1876 г., признаваща правото на Русия да бъде решаващ фактор в нашето освобождение.

Най-важният абзац от нея цитираме тук дословно, тъй като е много съществен за легитимирането на руската военна окупация на България при една успешна война с Османската империя: "За да се гуди в действие тази програма и да се предвари вторично кръвопролитие, нужна е външна военна окупация на Турция, при която ще се състави първото българско привременно правителство".

Стефан Стамболов се изявява като активен публицист, редактирайки органа на БЦБО "Нова България", който всъщност е последният Ботев вестник, излязъл на 17 май 1876 г., на който Стамболов сътрудничи още от първия му брой - по точно на неговата притурка, в която публикува и огненото си "Възвание към българските въстаници".

Когато Стамболов поема редактирането му от брой 52 от Райчо Блъсков, на 21 ноември 1876 г., в. "Нова България" едва крета. Много скоро той се превръща в популярна трибуна, търсена и ценена от читателите. Стефан Стамболов публикува както стихотворения като "Годината 1876″ и "Майчина песен", така и блестящи статии , издигайки нивото на вестника сред революционната ни емиграция в Румъния.

Особено са впечатляващи неговите уводни статии, включително и последната му от брой № 75 от 22 април 1877 г., носеща отново красноречивото заглавие "Възвание към българския народ", в които блясва яркия му и темпераментен журналистически талант.

Вестникарската дейност на Стамболов временно е прекратена след един шумен скандал относно фалшификацията на небезизвестния Гритор Начович, който в началото на май 1877 г. във виенския вестник "Политише кореспонденц" публикува свое "Възвание към българския народ", завършващо с недвусмисления призив: "А дотогава (т.е., докато трае войната, б. а., Б. Г.) се подчинявай на временното национално правителство, избрано от патриотите".

Именно този призив предизвиква незабавната намеса на руските власти в лицето на шефа на военното им разузнаване и бъдещ български военен министър Пьотр Паренсов, който брутално разтуря БЦБО и спира издаването на "Нова България".

Като компенсация, членовете на БЦБО разбират от княз Черказки - гражданският администратор на завзетите от русите български земи и предшественик на княз Дондуков-Корсаков, че ще получат назначения като преводачи към различни военни части или като административни чиновници.

Стамболов гордо отказва подаянието, тъй като за него е унизително главният апостол на освободителните борби в България да бъде руски чиновник. Вбесеният Черказки го заплащва , че ще постави под надзор. Така членовете на последния вариант на БРЦК са изхвърлени от активно участие в назряващите най-важни за страната ни военно-политически събития и вече като напълно частни лица се завръщат в Букурещ.

Хъшовската душа на Стамболов не мирясва и той решава да се включи в борбата на народа си като кореспондент. Първоначално праща дописки на "Одеский вестник"- бр.248/1876, бр.18/1877, особено интензивно сътрудничи на либералния всекидневник "Наш век"- от бр.94 до бр.120, където е поканен лично от Владимир Немирович -Данченко, както и на петербургския вестник "Новое время", в който печата поредица от проникновено написани текстове, в които пулсира огненото дихание на военното всекидневие: "Още на 14 ноември в Търново се разнесе слух..."

Знае се, че в току-що освободената България, освен в борба с неприятеля , някогашният апостол се проявява и като организатор на група за ограбване на турските села, използвайки удостоверение, издадено му от княз Наришкин от 27 юни 1877 г. да изпълнява до края на август същата година интендантска функция в руската армия.

Това става след завръщането му в родното Търново около 15 юли 1877 г., когато Стефан Стамболов и някогашният му съратник "по българските въстания" Захарий Стоянов започват работа при небезизвестния Жейнов, търговският представител на продоволстващата руската армия компания "Льове, Гинзбург, Коган, Поляков и сие", получила всъщност лъвския пай от лимита на проточилата се руско-турска война. Но истината е, че Захарий Стоянов и Стамболов са закупували (друг е въпросът как) сено, слама, ечемик и овес, ползвайки връзките на старите си съратници по селата, когато са и ставали гешефтите им, съзнавайки че извършват работа като всяка друга, само че по-добре платена от частната компания, в която никой не се интересувал от миналото им.

От 1 септември 1877 г. Стамболов благоразумно се преквалифицирва на писар -преводач. Всъщност за търговските му прегрешения свидетелства компетентно малко след убийството му Иван Вазов, който в спомена си "При Враждебненския мост" за него посочва красноречиво: "...той става подрядчик и се обогати. Тоя човек с тънък мирис знаеше моментите на бързите забогатявания и наглите сполуки".

Това са неизбежните гримаси на епохата. Стамболов проявява бизнесменски нюх и за разлика от Ботев или Вазовите хъшове не се скита гол, бос, гладен и немил-недраг в България. Нещо повече, през лятото на 1878 г. дори успява да финтира такъв опитен администратор като търновския вицегубернатор Драган Цанков, който крои план да го вземе войник при неговия набор. Бившият хъш Стамболов усеща мигновено опасността, записва се учител по руски език в Търново на 23 юли и спасява мобилизацията. Това става 22 дни след подписването на злополучния Берлински диктат, с който официално се уреждал статута на новопоявилото се свободно българско Княжество, в което още от 8 февруари 1879 г. със знаменитата му реч по националния въпрос в търновската църква "Свети Никола" Ст. Стамболов ще играе ключова роля...

[Hatshepsut]

Стефан Стамболов

,,Не щеме ний богатство
не щеме ний пари,
Но искаме свобода,
Човешки правдини!"

Историята на живота на Стефан Стамболов е историята на една преждевременна зрялост. Малко са хората във времето непосредствено преди и след възкръсването на българската държава, които още от крехка юношеска възраст преследват с такава праволинейност и с такава жар постигането на националния идеал. Праволинейност по отношение на целта, но не и по отношение на методите. Това, което обаче споява в една личност пламенния революционер и поет, предизвикал Старозагорските събития през 1875 г., и безпощадния към политическите си противници държавник с хладен разсъдък, управлявал България с желязна ръка между 1887 и 1894 г., е несъмнено национализмът, искрената вяра, че всичко е в името на отечеството.

Роденият на 30 януари 1854 г. в Търново Стамболов е откърмен с идеята за борба с вековния поробител. През 1867 г. отрязаните глави на убитите четници на Филип Тотю са изложени за поругаване в първопрестолния град. На следната година малкото оцелели от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са прекарани през Търново на път за Русчук. При вида им четиринайсетгодишното момче извиква: ,,Живейте, юнаци, ние ще ви последваме!" Стамболов остава верен на това си обещание.

След 1873, когато напуска семинарията в Одеса, той се отдава изцяло на националноосвободителното движение. Слава печели обаче не като един от организаторите на Априлското и Кресненско-Разложкото въстание, а най-вече като даровит оратор. Това по всяка вероятност е и основната причина да бъде допуснат още през 1879 г. в Народното събрание, въпреки че няма достатъчния възрастов ценз. Симеон Радев може би най-добре е посочил до каква степен по-късно Стамболов дължи властта си именно на този талант: ,, Тая реч бе триумфална. Едно по друго саркастичен и добродушен, фамилиарен и гръмотевичен, с високи пориви на лиризъм и с думи на интимно вълнение, Стамболов осмя противниците, възпя младата българска слава и хвърли върху положението златните лъчи на един победоносен оптимизъм." Младият общественик е в Либералната партия, но за него, както ще покаже бъдещето,  за разлика от Драган Цанков и Петко Каравелов либерализъм и консерватизъм са сами по себе си кухи думи, ако представителите на тези политически фракции не отчитат реалния национален интерес и не се подчиняват на държавния резон. Стамболов може и да стои начело на Народно-либералната партия, но като регент и министър-председател той не е нито либерал, нито консерватор, нито русофил, нито русофоб, нито австрофил. Тези характеристики са били удобни за тогавашния парламентаризъм, удобни са и за сегашния макар и със сменени понятия. Стефан Стамболов е преди всичко български държавник, който гледа на властта като инструмент за укрепването на България. Този министър-председател като никой друг в новата и най-новата ни история подчинява изцяло парламентарната система на чистия държавен интерес, а не обратното. Не случайно врагът му Фердинанд получава първите си истински политически уроци от него, на което се основава до голяма степен стабилността на царуването му и трайността на династията. За съжаление династическият интерес не винаги се покрива с държавния такъв. През 1886-87 г. обаче нещата предвид овакантения трон и руския натиск изглеждат другояче.

Стамболов е ярко въплъщение на макиавелистката по своя дух максима: ,,Обичам родината повече от душата си." На него му е станало пределно ясно твърде скоро, че в новите условия революционерът не може да съжителства с държавника. Това, което е бяло и черно в душата, не може да бъде такова и в държавния живот. Характерът му като на почти всяка голяма личност има своите мрачни страни. Стамболов е абсолютно безпощаден към всеки, който застрашава по всякакъв начин реда в страната, неспособен да прощава на приятелите си и дори на такива герои от Сръбско-българската война, какъвто е Олимпи Панов. Когато слиза от власт противниците му възкликват: ,,Падна тиранинът!", без да си дават достатъчно сметка, какви са неговите заслуги за България. Стамболов лавира с Портата, чийто васал така или иначе формално е Княжеството, но изтръгва през 1890 и 1893 г. четири берата за владици за Македония. Той има куража да даде отпор на руския цар Александър III, но неблагодарността, която се опитват да му приписват, му е изключително противна. Чувствата, от една страна, и благоразумието и твърдостта при съдбоносните решения – от друга, са разграничени открито: ,, Ний трябва да бъдем благодарни на братский нам руски народ, загдето ни освободи, ний трябва да го възпеем в поезия, романи и романси, както нашият симпатичен съгражданин Иван Вазов... Но в политиката трябва нашата девиза да е: ,,Махнете ръцете!" Именно благодарение на тази далновидна стамболова политика България през първото десетилетие на XX в. се превръща в най-проспериращата държава на Балканите. Именно тя подготвя победите на българското оръжие. Планомерността на развитието на страната е доказателство за изключителната, почти необяснима държавническа зрялост на Стамболов. Неговото верую е да носи лична отговорност, да не отстъпва от принципите и да не се отрича от думите и делата си, когато те не работят в негова полза. С каквато лекота печели приятели, с такава и си създава врагове. Убийството му за сетен път показва, че на такива силни хора не им прощават. То е следствие от неговата безкомпромисност във вътрешната политика и от дребнавостта на противниците му. Трагичен, но достоен завършек на един пълнокръвен живот, отдаден на България.

Този месец се честваха 110 години от смъртта на този знаменит българин. Представителите на политическия ,,елит" се надпреварваха да славословят и да словоблудстват върху историческата памет. В такива дни те усещат най-ясно своята политическа импотентност. Преди 110 години България е официално васална, но практически суверенна. Днес тя се намира в унизителното положение да бъде официално суверенна, но в действителност васална. Ако говорим за криза на държавността, то тя се състои именно в този факт.

К. Чуканов

[Hatshepsut]

Ето речта му в Учредителното събрание, цитирана в спомените на Иван Андонов поп Савов:

Един по-внимателен анализ дава добра идея за дълбочината на визията му.

(цитата оттук:  http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=133 )

"Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло, под жезъла на един духовен началник – Екзарха; тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-църковното наше отечество.
После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая духовно-черковна България утвърди политически автономните граници, и призна единството на българската нация в тия граници.
Най-после дойде руско-турската война и Сан-Стефанският догово. В него както нашата освободителка, така и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политически нова, млада държава, наречена Българско княжество. Но, в Берлин, разсякаха тая Бълагрия.
Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отчество на пет части. (мъртва тишина в залата)
Защо ни разсякоха на пет къса?
За да ни направят повече сакати, повече недъгави и нeмощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък, национален, политически и исторически живот – да бъдем политически просяци и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, докъто бъдем отново поробени.
Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение на само на десетина години можа, има крепка воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от 50 000 жертви-мъченици, нас, чиито поля, пътища, усои и кътища се покрихва с пепел и сълзи.
/общо вълнение и сълзи в залата/
И сега ни канят те, да пристъпм – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят.
Не. Ние има право; ние искаме да си останем здрави.Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашият национален организъм цял и неосакатен.
Дават ни свобода, а взимат здравето ни, лишават ни от възможност, от условия за живот.
Защо е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня за някогашното ни крепко, здраво и жизнено тело?
Да просим ли, да се влачим и да живеем страдалчески живот, ние, които имаме бъдеще светло и славно, както що имахме минало светло и славно?
Не. По-добре, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ни искаме – и трябва да го кажем високо и да ни чуят всички: или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пак роби и подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в което ни постави Цариградската мирна конференция, отколкото сега.
Где са, г-да представители, нашите мили градове: Ниш, Пирот, Враня и Лесковец? – Дадени на сърбите. Где е Тулча и Добруджа? – Дадена на ромъни. Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Прилеп, Скопие, Велес, Щип и други страни на нашето отечество. Где?
Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Кралово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони!
Мъчно. Мъчно и боли.
Нека не приемем Берлинския договор.
Нека извикаме високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели /и като се обърна към драгоманите- преводачите, които присъствуваха, продължи/ "Вие ни секохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината ни, поради която ни сечете, но ние ви казваме – боли, боли и мъчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено на вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено от Сан-стефанския договор."

Ораторът спря. Той беше блед. Залата екна от нескончаеми ръкопляскания. Кореспондентите, до които седеше Тодор Шишков и със сълзи им превеждаше речта, станаха, отидоха при младия оратор и топло му стиснаха ръката.
Дядо Антим го повика, прегърна целуна по челото и каза: "Бъди благословен, мое чедо, от Бога и от всичките ни светци."

Прекият политически резултат от тази реч е отпадането на турското военно присъствие в Източна Румелия.......

[Hatshepsut]

В памет на 156-годишнината от рождението на Ст.Стамболов публикувам негова статия против експанзионизма на Русия, която сякаш е писана вчера Препубликувам статията на Ст. Стамболов в памет на неговата годишнина, която се навършва днес: 156 г. от раждането му. Взех текста от тук: Защо Русия пречи на Съединението?. Та в тази връзка се сетих за тази негова важна статия, в която е изразил същината на своето държавническо верую, заради твърдостта в придържането към което той плати и с живота си. Статията на многоуважавания г-н Стефчо Стамболов в светлината на сегашните домогвания на днешна Русия спрямо българския суверенитет - по т.н. "енергийни проекти" - сякаш е писана вчера.

Стефан Стамболов

Мнозина у нас живяха дo скоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра доколко тя е била искрено (расположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна. От този знаменит ден 6 септемврий се забележва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност.

Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Россия е желаела една силна, съединена и независима България, тя трябваше освен да се въсползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа съеди­нението. Нейните доброжелателства за наший народ щяха да се покажат пред целий свят, че са искренни, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Россия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал - съединението. Не искаме да упоменавами тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.

Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.

Интригите на руското правителство отзоваха своето зловредно влияние на този род от нашата интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че злото на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха почва из между войската за свалянието на Негово Височество, чрез което тези господа искаха да се направят приятни и услужливи на руското правителство, което в замяна на това да ги закрепи на властта, тъй като почвата им в народа беше почнала да се исплъзва из под краката им.

Гнусните замисли на властолюбците се осъ­ществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После свалянието на княз Александра от българский престол руската политика захвана се повече и повече да си разкрива картата. Всеки, който по-напред предполагаше, че може би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовляваше бунтове и смущения в страната с цел да предиз­вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипломати и на царят.

Грубите отношения на руския пратеник спрямо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунтове посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин накара всеки вече един честен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към ,,покровителката" и да са позамисли върху нейните благопожелания за наший народ. Настана вече решителний час за нашите ръководящи елементи, нашата интелигенция да покаже пред света доколко наший народ е достоен за свободен индивидуален живот.

И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший народ. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни материални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.

При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживява нашето Отечество, когато нашата независимост и самостоятелност са изложени на опасности да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!

На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независимост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравственнноста и ползотворността на тази идея. Към тази интелигенция принадлежи болшинството от нашата интелигенция начело с днешното правителство.

Подир това следват личности, които не притежават твърди политически убеждения и на които е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по­-нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.

Последний ред обхваща ония хора, които се явяват много пo-активно в полето на политический живот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да могат да си постигнат целта, държението (на) властта. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви безобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите. От характеристиката, която дадохме за нашите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. ,,Ето и до сега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?"

В отговор на това ний ще кажем, че един успешен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в раскриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени политически принципи, а инстинктивно и без всякакви по-нататъшни разсъждения се покланя пред блясъка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна нация. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите правителства през печата и своите народни представители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална поддръжка.

Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на руското правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогласи, че на мястото на болна Турция трябва да се основе силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат еднакви с тези на нашия народ.

Мислим, прочее, че днешния резултат от нашата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българския народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балканския полуостров.

В. ,,Свобода", бр. 7, 19.XI.1886 г. https://aig-humanus.blogspot.com

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите биографията на Стефан Стамболов от А.Х.Биман:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3935

[Hatshepsut]

Стамболов преговоря директно с Турция за подобряването на живота на българите в Македония

Днес се навършват 168 години от рождението на големия български държавник Стефан Стамболов. Той е роден на 31 януари 1854 г. в Търново. От 1887 г. до 1894 г. е премиер на страната. Решаването на Македонския въпрос е най-важният приоритет на външната политика на Стефан Стамболов.

Министър-председателят Стефан Стамболов предприема най-прекия път - директни преговори с Турция за подобряване на живота на българите в Македония и за разширяване на техните граждански права. Той категорично отхвърля предложението на Сърбия за координирани действия в Македония и за подялба при бъдещото й освобождение.

В преговорите с османското правителство и Стамболов, и екзархията, като първа стъпка, виждали даването на берати (пълномощни) за български владици, откриването на училища, издаването на вестници и др. Ст. Стамболов поставил ултиматум пред Портата, че ако не бъдат удовлетворени исканията за берати в Македония, правителството ще спре изплащането на източнорумелийския дълг на Турция. Българската преса и преди всичко правителственият печат играят голяма роля в положителното решаване на проблемите.

Стреснати от създадените в България обществени настроения за кардинално решаване на Македонския въпрос, в Цариград възприемат положително иначе ловкия ход на Стамболов - да спре агитацията за независимост срещу малката отстъпка: възстановяване и разширяване на българските културно-религиозни институции в Македония. В остра нота от 4 юни 1890 г. до великия везир, с копие до Великите сили, Стамболов иска назначаване на двама български владици, съгласно фермана от 1870 г. Само след един месец султанът издава ираде (разрешение) за изпращането на български митрополити в Скопие и Охрид, за издаването на екзархийски вестник на български език, за построяване на българска църква в квартал "Фенер" в Цариград, за позволение на митрополит Синесий да посещава свободно българската община в Одринския вилает.

Цанко Серафимов

Пак след натиск от страна на Стамболов на 12 април 1894 г. султанът издава ираде за право на Българската екзархия на контрол на училищата в Македония и дава два берата за български митрополити във Велес и Неврокоп. На Екзархията се позволява да закупи сграда в цариградския квартал Пера, Портата подарява място за построяване на българско духовно училище в Цариград.

Цариградската гръцка патриаршия и правителството в Атина наблюдават с враждебност активизираната българска политика в Македония. Те упражняват силен натиск върху турското правителство да отмени реформите в училищното дело в Македония и да се ограничат правата на българските общини. И този път Стамболов реагира с обичайната си твърдост- той предупреждава Високата порта, че едно такова действие на турското правителство ще постави в риск резултата от преговорите с Турция за жп линията Вакарел - Белово - Саранбей, завзета след Съединението от българските власти, без финансови компенсации за Високата порта. И този път турското правителство дава заден ход.

И правителството на Константин Стоилов, дошло да власт след падането на Стамболов, води активна политика в защита на правата и свободите на българите в Македония, подкрепя под различи форми зародилото революционно движение. /БГНЕС

-------------------------------------------

Текстът е откъс от книгата на Цанко Серафимов "Македония IX в. пр. Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя".

https://bgnes.bg/news/stambolov-pregovora-direktno-s-turtcia-za-podobravaneto-na-zhivota-na-b-lgarite-v-makedonia/

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - Стефан Стамболов (епизод 23)

Двадесет и третото издание от втория сезон на съвместната рубрика на сдружение "Българска история" и телевизия BiT.

[Hatshepsut]

169 години от рождението на Стефан Стамболов: "Да се не закачат с нас руссите, защото голямо зло има да им пати главата"


Стефан Стамболов - картина на Васил Горанов

На 31 януари отбелязваме 169 години от рождението на големия български държавник Стефан Стамболов.

Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 г. в Търново. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия.
През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му. На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е нападнат и зверски съсечен в центъра на София по заръка на Москва. Два дни по-късно умира от раните си.

Откъси от дневника на Стефан Стамболов:

6-ий декемврий 1886

,,В борбата ни с турците за нас Россия беше свята, на нея ни гледахме с пълно и безпределно доверие, от нея чакахме да ни помогне...
Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичаните, които високо викаха, че Россия не иде да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне... Кой българин вярваше на тия немско-английски палаври,(така нарича европейците, б.р.)?

А между там минаха се 10 години и днес всекий разумен българин, всеки патриот, който милее за българската независимост и народност, като гледа какво вършат русите в България и навън, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни.

Като разбрахме, че Россия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Россия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война между ,,освободителите", днес превърнати в грабители и ,,освободените", между малкия Давид и исполина Голиата..."

,,И ясно е за всякиго, че всички желаят да одържат победа българете над руссите, безмерно малкия и слабия над безмерно големия и силния. С едно постоянство, което учуди всичкия свят, с една неучаквана вещина, с една примерна ревност и бдителност, с една предвидливост и съобразителност българете унищожиха всичиите руски интриги, разкъсаха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им бяха приготвили ,,освободителите". Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействуваха, изкуствено приготвените бунтове умряха преди да се родят, обещанията много малко души прилъгаха, нотите останаха мъртва буква...
Аз вярвам, че България ще излезе цяла и невредима от днешната криза, мене ми шепне един глас, че скоро държавният ни кораб ще влезе в добро и безопасно пристанище и че покровител на всичките моряци и кораби, българският светец Св. Никола, ще пази нашия кораб.


Да се не закачат с нас руссите, защото голямо зло има да им пати главата.


Россия ще влезе в капана, който отколе й се гласи, ще се почне една общоевропейска война, в която по всяка вероятност Россия ще бъде разбита.


Затова нашите братушки ще сторят много добре да си понамалят претенциите и ограничат апетитите, а така също и да не бият котката в затворена стая, защото тя може да се хвърли на врата им и тогава не са знае що може да стане – или котката ще бъде пребита, или калугера удушен."

Димитър Маринов предава думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг :

" – А кръвта на руския народ? – възрази княз Александър с болна ирония.

- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда.
И какво получихме? Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави. И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество трябва да останете начело на тая борба."

https://faktor.bg/bg/articles/169-godini-ot-rozhdenieto-na-stefan-stambolov-da-se-ne-zakachat-s-nas-russite-zashtoto-golyamo-zlo-ima-da-im-pati-glavata