Българитѣ въ Япония

[Hatshepsut]

Създават регистър на българите в Япония


Посолство на Република България в Япония

Българското посолство в Япония работи за създаването на регистър на българските граждани, пребиваващи в Япония. Включването става чрез попълване на електронно или хартиено заявление и съгласие за предоставяне на име, телефон за връзка, електронен адрес и град/префектура на пребиваване, пише Фейсбук страницата на дипломатическото представителство.

От посолството посочват, че предоставените данни ще се използват само за спешни случаи, които включват издирване от роднини или български власти, евакуации при кризисни ситуации. Регистърът ще се използва и за покани от посолството за различни прояви.

Електронното заявление може да се свали от ТУК

Документът трябва да се попълни, подпише, сканира и изпрати на Consul.Tokyo@mfa.bg.

https://bnr.bg/post/101791424/sazdavat-registar-na-balgarite-v-aponia

[Hatshepsut]

Ще популяризираме български традиции в Япония

Проектът "Да запазим и предадем българските народни традиции, обичаи, музика и танц за следващите поколения българи в Япония" получи финансиране по Програмата за подпомагане на българските медии и организации извън страната за 2022 – 2023 година. Споразумението за предоставяне на средствата беше подписано от българския посланик в Токио Мариета Арабаджиева преди дни, информира БТА.

Бенефециент на одобрения проект е Ирен Величкова - Ямами от Арт студио "Рамина". 

"Проектът има за цел да популяризира традиционните български празници и тяхната обредност сред българската общност, както и да разшири кръга от почитатели на традиционната ни култура и приятелите на България в Япония", съобщиха в своята страница във Фейсбук от българското посолство.

В рамките на инициативата ще бъдат проведени обучителни семинари за българските народни празници, обредност, музика и танци.

Това е първата такава програма, инициирана и реализирана от Министерството на външните работи и одобрена с решение на Министерския съвет на България. Основната й цел е да подпомогне запазването и развиването на българския дух извън пределите на страната чрез подобрена среда и устойчиви стимули за развитие на българските общности, организации и медии зад граница, допълват от дипломатическото ни представителство.

https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Shte-populyarizirame-bulgarski-tradicii-v-Yaponiya-1597459

[Hatshepsut]

Великден в Българското посолство в Токио

Българската общност в Токио посрещна българските празници в Посолството на Република България.

На 16 април 2023 г. на приема присъстваха над 100 души – българи и японските им семейства, сред които голям брой деца и младежи.

Проведено бе и първото събитие по проекта ,,Да съхраним и предадем на следващите поколения българските народни традиции, обичаи, музика и танци в Япония". Ръководителят на проекта, г-жа Ирен Ямами, представи различни обичаи и традиции, свързани с народните празници Лазаруване, Цветница, Великден и Гергьовден. Изпълнени бяха музика и танци, характерни за съответните празници. Събитието бе посрещнато с голям интерес от всички присъстващи.

Посланик Мариета Арабаджиева поздрави екипа на проекта и увери, че посолството ще продължи да подкрепя инициативи, насочени към сближаване на българската общност и запознаване на повече млади хора с богатото българско културно наследство.

https://www.eurochicago.com/2023/04/velikden-tokio/

[Hatshepsut]

Животът на българите в Япония
Интервю с Ирен Ямами

Ирен живее от близо 30 години в Япония. Хобито ѝ, още от ранна възраст, е да бродира. През годините бродирането я отвежда в различни части по света. Нейни творби са участвали в изложби в Япония, Франция, Италия, Англия, Австралия, САЩ.

Наскоро Ирен извезе уникална карта на България с шевици от различните краища на страната. Последва и издаването на книга, преведена на 3 езика.

За българската шевица и живота на една българка в Япония ще ни разкаже Ирен в това интервю за сп.,,Амбиция".

Тази статия е част от книгата ,,Вдъхновяващи истории на успели българи", един проект на онлайн списание ,,Амбиция".

Откъде идва страстта ти към българската шевица?

Не бих казала, че е страст. Шевиците винаги са били около мен. Майка ми много бродираше. Никога не е била без ръкоделие в ръка. Дали ще е бродерия или плетка, винаги изработваше нещо. Лелите ми също много бродираха и плетяха. От тях научих много. Самата аз от дете бродирам, плета, нижа мъниста и всичко това възприех у дома.

Много по-късно, чак тук в Япония, бродерията стана моя втора природа, така да се каже. Отворих и ателие-училище и бродирането от хоби се превърна в реална работа.

Как си съумяла да запазиш и съхраниш познанията ти за шевицата през годините, имайки предвид, че от близо 30 години не живееш в България?

Придобитите познания и умения са само основата. Ако човек е привлечен от нещо, то той търси и гради на тази основа.

Най-силно влияние ми оказа проф. Мари Кели. Нейните търсения и разработки за символиката на мотивите в бродерията на страните от югоизточна Европа са огромен принос и невероятно богатство в тази област. От майка ми се научих да бродирам, а от проф. Кели се научих да разбирам това, което бродирам.Радвам се, че всички избродирани платна и дрехи успях да донеса тук. Те са ми като жива книга.

Опитай се да разкажеш на читателите как се е променила бродерията, която изработваш, през годините?

Видовете бродерия са, без преувеличение, безброй. Както казах, щом налице са основните познания и желанието за учене, то и възможностите са безброй. В момента почти няма вид бродерия, която да не ми е позната или да не съм изработвала, но това изисква много труд и време, както и много и различни материали. Една от любимите ми бродерии е английска, нарича се стъмпуърк. Много е красива, но и много трудоемка.

Къде бродираш? Имаш ли ателие?

Бродирам навсякъде, даже и в колата, когато сме на път. Да, имам ателие и прекарвам доволно време там, но най-много бродирам у дома. Оказа се, че най-продуктивната част от денонощието за мен е посред нощ, когато е тихо и няма никаква външна намеса. Много пъти осъмвам с ръкоделието в ръка.

Във втората част от интервюто ще е интересно да ни разкажеш как живее една българка в Япония?

Освен мен, тук има и още много други българки, някои даже и с поотраснали внуци. Далечният Изток наистина е далечен и общо взето българите тук не сме много, особено в сравнение с Европа или САЩ. Трудно успяваме да се съберем поради разстоянията и свободното време. Ежедневието ми минава в 100 % японска среда. След толкова години тук много рядко се замислям за културните разлики, просто по силата на навика. Обратното е по-често. Например, когато си отида в България, започвам да усещам колко много съм се променила самата аз. Домакинската работа е еднаква по цял свят. Но сега, когато децата пораснаха, разполагам с все повече време да се занимавам с ръкоделната работа.

Колко българи живеят в Йокохама и има ли българска общност?

Естествено, има българска общност. Събираме се за празници, било български, било японски. Най-често сбирките са в посолството, като се събират предимно живеещите в Токио, Йокохама или тези, които са по-наблизо. Има и много българи на о-в Кюшу.

Майка си на две пораснали момичета. Присъстваше ли България и българският език във вашия дом, когато децата бяха малки?

За съжаление, не. Японската йероглифна среда е много силна, а аз бях сама и просто нямаше как да се чува българска реч. Наблягах на японския и на английския, просто защото той е втори език тук. От друга страна, реално погледнато, децата ми нямат необходимост да ползват български. Естествено, имат ухо за български и разбират всичко, но знаят само няколко заучени фрази и отделни думи, които употребяват на място. Относно спазването на традиции обаче, са добре запознати с ритуалите и ги спазват заедно с мен, дори понякога ме подсещат, че наближава някой важен празник.

Когато имат време и двете хващат бродерията или плетката, което, естествено, много ме радва.

Какво се вижда и чува от прозореца на твоя дом?

Хубав въпрос. От кухнята и столовата при хубаво време се вижда Фуджисан, една детска площадка и няколко къщи. От спалните и хола се вижда един зелен хълм. Независимо от гъстотата на строежите (Йокохама е с население над 7 милиона), има и много зелени площи. Също има и много птички, а през пролетта, колкото и невероятно да звучи, се чува и чуруликане на славей.

Кое е любимого ти място в Япония?

Конкретно любимо място нямам. Най-добре се чувствам сред природата и често ходим на палатка на къмпинг. Повече обичам планината, отколкото океана. Достатъчно ми е около мен да е зелено и тихо.

А в България?

Скалите и пещерите на гара Лъкатник, също и  Родопите.

Би ли искала да добавиш нещо за финал?

Така се развиха нещата в Родината, че много, и млади, българи напуснаха страната. За добро или за зло, времето ще покаже. Предполагам някои ще се завърнат, други като мен ще предпочетат другата страна. Светът е хем голям, хем стана някак си малък. Пожелавам на всички българи по света успех в живота и доколкото могат да запазят и предадат на следващото поколение българските традиции.

https://ambicia.com/broi-18/iren-yamami-balgarkata-ot-yaponiya-i-nejnata-balgariya-v-shevitsi/

https://ambicia.com/broi-18/zhivotat-balgarite-yaponiya-pogleda-iren-yamami/

[Hatshepsut]

Коледно тържество събра българите в Япония

В българското посолство в Токио се проведе коледно тържество и заключително събитие по проекта ,,Да запазим и предадем българските народни традиции, обичаи, музика и танц за следващите поколения българи в Япония", финансиран по Програмата за подпомагане на българските медии и организации извън страната за 2022 – 2023 година.

Срещата, която се проведе на 17 декември, беше открита от посланик Мариета Арабаджиева, която отправи предпразничен поздрав към българската общност в Япония. Г-жа Ирен Ямами, ръководител на проекта, разказа за традициите за Бъдни вечер, Коледуване и Сурва. Имаше и музикална програма с коледни народни песни и танци под ръководството на координаторите на проекта Богдан Въгларов и Йордан Марков. Сред гостите имаше не само представители на българската общност, но и много японски граждани, почитатели на българската музика и култура. Беше осъществена видеовръзка и с българската общност от региона Кансай, които също бяха включени макар и от разстояние в коледното тържество, съобщиха от МВнР.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101924923/koledno-tarjestvo-sabra-balgarite-v-aponia