• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Латинска Америка

Започната отъ Hatshepsut, 20 Окт 2021, 20:00:00

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Hatshepsut

Латинска Америка: неимоверно богат регион, затънал в бедност


Латинска Америка би могла да е един от най-заможните региони в света. Държавите там разполагат с гигантски залежи на природни богатства и младо население. В действителността обаче цари ужасяващо социално неравенство.

Неравенството има много лица. Например това на неприличното богатство на малцина и бедността на мнозина. На невъзможността на много деца да получат образование, тъй като в Латинска Америка образованието е скъпо. На прикрития расизъм, на насилието срещу жени, срещу коренното население, срещу определени етнически или сексуални малцинства. Или пък на неравенството, породено от престъпността. А последицата от всичко това е миграцията от Централна Америка и Мексико към САЩ, и от Венецуела към Колумбия, Чили или Перу.

Причините за това неравенство се коренят още във времето на колониализма – в безогледната експлоатация на местното население и също така безогледния икономически модел за изцеждане на местните ресурси и отглеждането на монокултури. От два века обаче испанците и португалците вече не са господари на Латинска Америка, а отговорността за положението на населението носят тамошните независими държави. Да се иска извинение от нацията на някогашните конквистадори, както направи мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, е евтин трик и опит да се замаже личната отговорност.

Защо няма силни икономики?

Нито една държава от Латинска Америка не успя да изгради силна собствена икономика. Богатството на животновъдите от Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай се дължи на безпощадното унищожаване на природата. Също и отглеждането на монокултури – обикновено на генномодифицирана соя и пшеница – е експортно ориентирана индустрия, която нито създава много работни места, нито води към прогрес. Независимо дали говорим за бананови плантации в Еквадор, захарна тръстика в Хондурас или насаждания от авокадо в Чили - нанасяните на природата щети са огромни, а ползите за местното население - сравнително ниски.

Не по-малко катастрофална с експлоатацията на ресурсите. Мексико и Бразилия имат силна автомобилна промишленост, но те са само доставчици за американските и европейските концерни. Собствена  автомобилна индустрия те нямат. А основаната след Втората световна война самолетостроителна компания Embraer наистина носи престиж на 211-милионна Бразилия, но едва 18 000 работни места.

При това Латинска Америка разполага с най-добрите предпоставки за създаването на едно силно общо икономическо пространство и за една координирана индустриална политика - много по-добри от онези, които е имал при създаването си Европейският съюз: един огромен едноезичен регион, гигантски залежи на природни богатства, които със съвместни усилия биха били управлявани далеч по-ефективно, отколкото поединично от отделните национални държави, достатъчно естествени ресурси за производство на енергия, младо и жадно за знания население.

Политически курс и икономически успех


Разпространение на бедността по държави

И не на последно място континентът има обща история, в която, наистина има и някои частични регионални войни, но не нито една толкова голяма катастрофи, каквито са двете световни войни. И  въпреки това страните от региона така и не създадоха един латиноамерикански икономически съюз, а само взаимно конкуриращи се регионални конгломерати като Unasur, Mercosur или Alianza Pacifica.

Вижда се обаче, че няма задължителна пряка връзка между политическия курс и икономическия успех. Почти половината от населението в Колумбия и Аржентина живее бедно, макар че в едната управлява дясно, а в другата - ляво правителство. Общото е, че и двете правителства хвърлят вината на предишни управляващи. Нито възвеличаваният и до днес десен националпопулист Хуан Перон в Аржентина, нито харизматичният ляв популист Лула в Бразилия, Рафаел Корея в Еквадор или Ево Моралес в Боливия съумяха да направят силни национални икономики, да не говорим за Уго Чавес и неговия наследник Николас Мадуро във Венецуела.

Приходите от продажбите на суровини в началото на новото столетие можеха да бъдат използвани за подобряване на конкурентоспособността и за стъпване на световните пазари – най-вече чрез инвестиции, които да подобрят качеството на образованието и да го направят достъпно за всички. Това щеше да вдигне и тяхното технологично ниво. Вместо това беше заложено на социални програми, които намаляват страданията на бедните до известна степен, но пък изобщо не им помагат да поемат в свои ръце по-нататъшната си съдба. Или ако трябва да използваме метафората: вместо да им бъдат дадени въдици и риболовни мрежи, на хората им подхвърлят по някоя и друга риба.

Клиентелизъм и корупция

Тази форма на клиентелистка политика процъфтява и благодарение на политически системи, които осигуряват на съответните президенти силна власт и възможност за лесно преизбиране. А там, където конституцията забранява преизбирането на държавния глава или на други политически органи, масово се шири корупция. Който разполага само с един управленски мандат, не се интересува особено от устойчиво развитие, а мисли най-вече за това как да използва краткото време, с което разполага, за да заграби повече за себе си.

Принципите на взаимния контрол и на разделението на властите не функционират добре в Латинска Америка, а тенденциите за тяхното подкопаване се засилват. Голямото неравенство в страните от Латинска Америка може да бъде намалено само с едно общо усилие. За това е необходима политическа воля и готовност за съфинансиране на държавата. Повикът за по-високи данъци за богатите е повече от оправдан.

Но в региона няма достатъчно богаташи, с чиито отчисления да бъдат платени по-добро образование, здравеопазване, по-добре работеща полиция, по-ефективна инфраструктура и въобще - едно по-добро бъдеще за всички. Затова данъчната тежест трябва да обхване солидарно и средната класа. А без политическа воля, която да излиза извън исканията на обикновените протести, по-добра държава няма как да бъде създадена.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

Венецуела: отчаяние, глад и бедност


"Няма бензин, няма ток, няма вода"

Положението във Венецуела е катастрофално: 96% от домакинствата живеят в бедност, все повече гладуват. В страната няма бензин и вода, токът често спира. Мнозина отдавна не са слагали хляб, месо или зеленчуци в устата си.

Отчаяна жена гневно удря по една тенджера. Тя няма с какво да нахрани дъщеря си. "Какво да правя, по дяволите? Детето не е яло вече от четири дни! Нямам пари за храна. Мъчително е, направо съм бясна. Децата ни молят да им намерим нещо за ядене. Онези там горе - нека чуят как къркорят стомасите на горките ни дечица!"

От известно време насам това видео с гневната жена от щата Мерида във Венецуела се споделя в социалните мрежи. Сусана Рафали, която работи като нутриционист, добре разбира гнева на своята сънародничка. "Повечето семейства зависят от парите, които им изпращат техни роднини от чужбина. Но в условията на пандемия много от тези хора изгубиха работните си места", обяснява тя. Рафали посочва, че паричните преводи от чужбина са се свили с цели 52%, а това поставя под въпрос изхранването на много семейства.

Почти всички живеят в бедност

Според статистика, изготвена от Католическия университет "Андрес Бейо", цели 96% от домакинствата във Венецула живеят в бедност, а 64% - дори в крайна бедност. Много малко семейства вече могат да видят на масата си месо, риба, яйца, плодове или зеленчуци. Както е известно, Венецуела вече от години живее в условията на хиперинфлация, на международни санкции и липса на валутни постъпления. А пандемията допълнително влошава положението на обикновените хора, които и преди това страдаха достатъчно.

Въпреки опасността от зараза, през последните месеци все повече венецуелци излизат на улицата, за да протестират срещу острите дефици, особено в селските региони. Хората нямат вода, нито бензин, токът непрекъснато спира, цените на хранителните продукти са чудовищни. Разгневени демонстранти разбиват и грабят магазините. Венецуела доскоро беше най-големият производител на петрол в Латинска Америка, днес обаче рафинериите не работят и пустеят. В страната няма почти никакво производство, няма и пари за внос на храни. Малкото продукти, които произвежда местното селско стопанство, трудно достигат до потребителите, понеже няма бензин.

Децата - първите жертви на кризата

Първа жертва на кризата стават децата, обяснява специалистката по хранене Рафали: "Те страдат от недохранване, което пък увеличава тройно опасността от заболявания и дори от смърт поради болест. Първите си години децата във Венецуела прекарват в несигурност и глад. Това им нанася тежки емоционални поражения. А когато тръгнат на училище, тези деца има трудности с концентрацията и с усвояването на учебния материал. С напредването на възрастта те се превръщат в хора с емоционални и социални дефици. С други думи, излизане от дяволския кръг на бедността просто няма."


Недохранено дете във Венецуела

Рафали добавя, че системата на общественото здравеопазване в момента е тежко претоварена. Безрезултатни остават и усилията на правителството да реши проблема с недохранването на хората, казва тя. "Има някаква програма, която трябва да помага с хранителни продукти на семействата, но в крайна сметка усилията не се концентрират към онези хора, които имат най-остра нужда от помощ. Разкриват се и много случаи на корупция."

Социологът Луис Педро Еспаня също смята, че положението непрекъснато се влошава. В Католическия университет "Андрес Бейо" той разработва модели за предотвратяване на бедността. "Според статистиката, в момента процентът на недохранените деца под петгодишна възраст във Венецуела е сравним с този в Нигерия или Конго", посочва социологът.

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Как Венецуела затъна толкова дълбоко


Как е възможно страната с най-големите петролни резерви в света да затъне в толкова дълбока криза? Как Венецуела стигна дотук? Интервю с политолога Щефан Петерс.


Щефан Петерс

Във Вашата нова книга "Социализмът на 21 век във Венецуела" Вие цитирате следните думи на един от основателите на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК): "Затъваме в екскрементите на дявола". Става дума за петрола. Петролът ли е виновен за венецуелската катастрофа?

Щефан Петерс: Петролът вероятно не е виновен. Има хора и общества, които боравят разумно с петролните залежи. Тоест тук не става дума за самия петрол, а за това как се използват печалбите от него, кои социални групи са сред печелившите и кои - сред губещите.

Като заговорихте за губещи и печеливши - погрешно ли е и бедните социални слоеве да извличат ползи от петролните приходи?

Щефан Петерс: Нищо погрешно няма в това - тъкмо в страни като Венецуела, където има големи социални проблеми и те трябва да се решат. Въпросът обаче е дали наистина главно бедните хора в тази страна извлякоха ползи от петролните печалби на страната и как да се намали зависимостта на една икономика от една-единствена суровина.

Означава ли това, че не бедните, а само един малък елит е извличал ползи от петролните печалби?

Щефан Петерс: Не. След 2003, когато петролните цени се вдигнаха и правителството на Чавес във Венецуела извличаше по-големи приходи, ползи извличаха несъмнено и бедните социални слоеве - благодарение на социалните програми и други субсидии. Печеливши бяха обаче също и средното съсловие и елитите. Когато икономиката върви добре, и за по-бедните хора е по-добре, но когато тръгне надолу, както е сега във Венецуела, най-силно засегнати са именно бедните.

Означава ли това, че Венецуела затъва, защото цените на петрола паднаха?

Щефан Петерс: Точно така. И други страни бяха засегнати от това. Само че във Венецуела петролните добиви значително намаляха. А за страна, която зависи само от петролодобива, това е огромен проблем - паднаха цените, намаля добивът, намаля и експортът. И Венецуела изпадна в дълбока криза - просто защото няма алтернативни износни продукти.

Какво трябваше да направи навремето Чавес, за да не се стигне дотук?

Щефан Петерс: Чавес проведе някои реформи - само че те не дадоха плодове, защото не бяха съпътствани от създаването на достатъчно материални стимули за повишаване на продуктивността. Не бяха направени промени в данъчната политика, което би следвало да се очаква от правителство, което смята себе си за социалистическо. Това беше пропуснато. Разчиташе се единствено на печалбите и приходите от петрола. "Да посеем петрол, за да пожънем развитие" - това бе принципът на Венецуела дълго време. И този принцип всъщност я съсипа.

В книгата си стигате до извода, че Боливарската революция претърпя провал.

Щефан Петерс: Да, тя се провали икономически. Страната няма икономическа основа, Венецуела е толкова зависима от петрола, колкото не е била в цялата си история. Социалното положение е драматично. Успехи имаше, но те не бяха трайни. Не бяха постигнати и политическите цели. Борбата срещу корупцията, срещу клиентелизма, въвеждането на пряка демокрация - всичко това се провали. Освен това сред членовете на правителството се открояват силни авторитарни тенденции. Провали се и прехваленият екологичен социализъм.

Вярвате ли, че Венецуела един ден ще се съвземе и отново ще бъде богата?

Щефан Петерс: В някакъв момент съвземане ще има. Това циклично развитие, преминаващо от силни фази на разцвет към дълбоки кризи, е всъщност много типично за страни с големи петролни резерви. Сегашната криза обаче наистина е най-тежката в историята на Венецуела. Кога страната отново ще се съвземе - това към момента не може да се каже. Не вярвам, че смяната на правителството ще доведе до бърза промяна. Хуан Гуайдо и опозицията възнамеряват в крайна сметка да следват същия модел. Да, те предвиждат значително разширяване на частния сектор в петролодобива, но без да се отказват от принципа да се залага главно на суровини и най-вече на петрола. А точно това би трябвало да се направи - да се поведе принципен дебат за това как Венецуела би могла да се освободи от своята петролна зависимост.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Валентин Петрусенко "Формиране на латиноамериканската държавност (От европейското завоевание до войните за независимост)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4829

Hatshepsut

Куба подготвя узаконяване на еднополовите бракове


Cuba Musica

Кубинският парламент одобри в петък промяна на законодателство, касаещо кубинските семейства, което подготвя почвата за узаконяване на еднополовите бракове, за разширяване на правата на жените и за засилване на защитата на децата и възрастните хора, предава БТА.

Възможно е съвсем скоро Куба да се сдобие с нов Семеен кодекс, но окончателното му влизане в сила е обвързано с условието той да бъде одобрен на референдум, който ще бъде произведен на 25 септември. Кодексът вече бе подложен на широко обществено обсъждане, като организаторите на обсъждането заявиха, че законодателният акт разполага с подкрепата на 62 процента от участниците в дебатите. Трябва да се отбележи обаче, че този процент на одобрение е относително нисък по кубинските стандарти, като се вземе предвид, че новата кубинска конституция например получи подкрепата на 86 процента от гласоподавателите на референдум през 2019 г. Обикновено мерките, подлагани на референдум в Куба, събират подкрепа от около 95 процента.

Новият Семеен кодекс насърчава "любовта, нежността, грижата, чувствителността, уважението към другите хора и хармонията на нашите семейства", заяви министърът на правосъдието Оскар Мануел Силвера, докато представяше новото законодателство в парламента.

Голям брой църковни организации в Куба се противопоставят на новия кодекс.

"Това, което се случва, е тъжно, защото ще доведе до конфронтация", казва методисткият пастор Хенри Нърс. "Става дума за нещо, което е в противоречие с нещата, на които хората по целия свят са били учени поколения наред - че истинският традиционен брак е този между мъж и жена", пояснява религиозният лидер.

Текстът на новия кодекс узаконява еднополовите бракове и граждански съюзи, разрешава осиновяването на деца от еднополови двойки и насърчава споделянето на грижите за семейството. Той разрешава също така предбрачните договори и сурогатната бременност, но само тази, за която не се заплаща.

Новият кодекс изрично насърчава родителите да "зачитат достойнството на децата си и да се грижат за тяхното физическо и психично здраве".

Що се отнася до правата на жените, може да се каже, че и понастоящем Куба е лидер в региона си. Близо 50 процента от кубинските домакинства са оглавени от жени. В същото време 60 процента от трудово заетите също са жени. Жените в Куба имат право на аборти и на до две години отпуск по майчинство.

Еднополовите двойки приветстват новия кодекс. Пример за такава двойка са Рита Акоста Крус и Габриела Алфонсо от Хавана, които години наред живеят заедно, без да имат правото да имат деца. Те изтъкват, че е тяхно човешко право да могат да сключат брак и да си осиновят деца.

"Кодексът би ни дал възможността да сключим брак. Така ще можем заедно да извършваме някои правни действия, които са необходими за функционирането ни като двойка", казва Алфонс.

"Ние и без това сме като женени. Имаме общи планове, общ семеен бюджет, общи икономии. Не е честно да не можем да сключим брак", подчертава Акоста.

https://www.vesti.bg/sviat/kuba-podgotvia-uzakoniavane-na-ednopolovite-brakove-6147946
Shocked Shocked x 1 View List

Hatshepsut

Аржентина: падението на една от най-богатите страни в света


Едно време Аржентина е сред най-богатите страни в света. Толкова богата, че се ражда дори крилатата фраза "богат като аржентинец". След това обаче идват цели осем държавни фалита. Как се стига до това безподобно падение?

В края на 19 век икономистите вещаят бляскаво бъдеще на Аржентина, а изразът "богат като аржентинец" се превръща в крилата фраза. Но от елитния клуб на най-богатите Аржентина стигна до безпрецедентно икономическо дъно. Какви са причините?

Оазисът Аржентина

До средата на 20 век упадъкът изглежда немислим: докато в целия свят бушуват световни войни, аржентинската висша класа живее охолно. Строят се пищни вили и големи фабрики, богаташите яздят породисти коне и прекарват летата в Париж, за да са в крак с последния писък на модата. Икономиката на Аржентина расте с по 5 процента годишно, страната постига най-високите доходи на глава от населението в света, а запасите от природни богатства изглеждат безкрайни. Допълнителен двигател за икономиката е продажбата на месо, зърнени култури и кожи в раздираната от кризи Европа.


След Втората световна война Буенос Айрес привлича като магнит емигрантите от Европа

В края на Втората световна война песото е най-стабилната валута редом с долара и паунда. Аржентина е най-богатата и най-влиятелна страна в региона, далеч пред Бразилия. На този фон не е никак учудващо, че бързо се превръща в магнит за търсещи работа чужденци, най-вече за италианците и испанците. В Аржентина има повече автомобили на глава от населението, отколкото във Франция, повече телефонни връзки, отколкото в Япония, а чак до 1950-те години средният доход е значително по-висок, отколкото в Германия.

Началото на упадъка

Но зад бляскавите фасади сривът вече е започнал. И той е дълбоко свързан с един политик, който печели президентските избори през 1946 година - Хуан Доминго Перон. Бившият генерал обещава нов път, различен и от капитализма, и от социализма, но всъщност полага основите на бъдещата мизерия.

Основният принцип на Перон, следван и от всички негови наследници на поста, гласи: харчи повече, отколкото печелиш. И ако това вече е невъзможно, взимай дългове, печатай пари и накрая остави инфлацията да галопира. До 1949 година държавните разходи се утрояват, а до 1955 се удвоява броят на държавните служители.

Съпругата му Евита - "ангелът на бедните", пръска с лека ръка постъпленията от продажбата на говеждо месо и зърнени култури: средствата за социалните помощи, за които Евита и Перон и до днес са на почит в страната си, не са обезпечени, а корупцията трайно се настанява в обществото.

Мотото е "Аржентина на първо място": слабата местна промишленост е защитена с митнически бариери, плащат се по-високи заплати и социални помощи, инвестира се в електрически компании и в телефонната мрежа, основани са огромен брой неефективни държавни предприятия. Освен това Перон решава да изкупи железниците от Великобритания. 150 милиона паунда се дават за скъп скрап и разбита железопътна мрежа с дължина 43 000 километра. Като национален триумф се празнува едно решение, което вкарва страната в първата ѝ тежка икономическа криза.


Евита и Хуан Перон

По време на военната диктатура между 1976 и 1983 година външният дълг на страната достига рекордни размери, включително заради нелепата Фолкландска война, която Аржентина губи през 1982 година и която събаря хунтата. Хиперинфлация се превръща в новата "вълшебна дума" в Аржентина, а президентът Раул Алфонсин се разделя с поста си.

На дъното

Неолибералът-перонист Карлос Менем стартира т.нар. "ера на пицата и шампанското". Следва приватизационна вълна, печалбите от която потъват в неизвестни посоки. Хиперинфлацията е заменена с валутен борд - песото е обвързано с американския долар и се търгува 1:1. Като по чудо аржентинците изведнъж разполагат с долари, наслаждават се на почивки в Маями и си купуват автомобили, произведени в Германия. Менем съкращава социалните разходи и реприватизира железниците. Между 1992 и 1999 година държавните разходи нарастват с цели 50 процента, а през 2001 година дългът достига зашеметяващите 160 милиарда долара, което води до държавен фалит.

Оттогава насам Аржентина така и не се възстановява. Рецептите на Международния валутен фонд често са по-скоро вредни, отколкото полезни, Буенос Айрес е изоставен от инвеститорите. Страната е управлявана от президенти, които от фискална гледна точка правят точно обратното на това, което са предприемали техните предшественици. И е населявана от хора, които често гледат на държавата само като на дойна крава. А става дума за една страна, която всъщност има всичко необходимо, за да просперира.

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Как Аржентина падна в капана на бедността


Икономическото положение в Аржентина става все по-критично. Годишната инфлация в страната достигна 102,5%. Хората обедняват все повече, недоволството расте. Как Аржентина стигна дотук?

Икономическото и финансово положение в Аржентина става все по-критично, пише сайтът на германската обществено-правна телевизия АРД. Годишната инфлация в страната достигна 102,5%. Поскъпването в латиноамериканската държава минава психологическата бариера от 100 процента за първи път от 1991 година, отбелязва и американската телевизия СиЕнЕн.

Само през февруари 2023 цените в южноамериканската държава са нараснали с 6,6 на сто. Най-голямото поскъпване е сред храните и напитките, както и при интернет и телефонните услуги. Само месото е поскъпнало с близо 20% за месец, съобщава британската телевизия БиБиСи. Неблагоприятните метеорологични условия, продължителната гореща вълна и сушата оказват сериозно въздействие върху добитъка и реколтата, информират местни медии.


Инфлацията в Аржентина - сред най-високите в света

Централната банка непрекъснато печата нови пари, за да компенсира бюджетния дефицит. Страната страда от раздут държавен апарат и ниска производителност, огромен проблем се оказва и големият размер на сивата икономика. Международните фактори - като войната в Украйна и проблемите с веригите на доставки - допълнително утежняват ситуацията.

В опит да овладее инфлацията, правителството сложи таван на цените на някои продукти. Планът "справедливи цени" ограничава поскъпването на определи продукти до максимално 3,2 процента на месец в периода 1 февруари - 30 юни. "Тази програма цели ограничаването на инфлация и постигането на стабилност на цените, за да се възстанови покупателната способност на населението", казват от правителството.

Според критиците обаче тези мерки изкривяват пазара. Освен това те твърдят, че фактите се изопачават. "Официално производителите и тяхната предполагаема склонност към спекула са обвинявани за високата инфлация", казва пред ДВ Ларс-Андре Рихтер от фондация "Фридрих Науман" в Буенос Айрес. Отговорни обаче са "машините за печатане на пари, които работят почти денонощно", убеден е той.


Хората обедняват, а недоволството расте

Една трета от аржентинците живеят в бедност и са зависими от помощта на благотворителни организации и социални кухни. А инфлацията изяжда както заплатите, така и социалните плащания. Мнозина се опитват да спасят спестяванията си, като ги обърнат в американски долари. Но държавата ограничи количеството валута, което може да се обменя, включително за да защити собствените си резерви. Затова хората са принудени да се обърнат към черния пазар за чуждестранна валута, но там курсовете са далеч по неизгодни, пише АРД.

Според съобщения в медиите в правителството също има разногласия как да се подходи към предизвикателствата, пред които е изправена страната. Миналото лято в рамките на четири седмици Аржентина смени трима икономически министри. През септември протестиращи излязоха на улиците и настояха за спешни мерки срещу нарастващите разходи за живот. През февруари централната банка на Аржентина обяви, че в отговор на скока на потребителските цени, ще бъде пусната нова банкнота от 2000 песо.

Аржентинците гласуват през есента

Тази година в Аржентина предстоят президентски избори, които се провеждат заедно с парламентарните. Недоволството към сегашния държавен глава Алберто Фернандес расте.

През декември Международният валутен фонд одобри изплащането на още шест милиарда щатски долара помощ за Аржентина. Това беше последното плащане за Аржентина в рамките на 30-месечна помощна програма, която се очаква да достигне общо 44 милиарда щатски долара, съобщава още АРД.

https://www.dw.com/bg/kak-arzentina-padna-v-kapana-na-bednostta/a-64997578

Hatshepsut

"Вещица" ли управлява Никарагуа?


Някогашният борец за свободата на Никарагуа Даниел Ортега се превърна в брутален диктатор. Но на практика командва съпругата му, която е и вицепрезидентка на бедната латиноамериканска държава. Коя е Росарио Мурильо?

Вицепрезидентката, която е съпруга на президента Даниел Ортега, ежедневно отправя послания към населението по държавната телевизия. Росарио Мурильо обичайно говори за любов, вяра, религия или за социални програми, пише АРД.

Като млада тя дори е писала стихове срещу диктатурата на Анастасио Сомоса. Но от крайно лява сега се е превърнала в консервативна антифеминистка, казва пред германската медия журналистът от "Ел Паис" Карлос Салинас Малдонадо, който е роден в Никарагуа. Той е автор на книгата "Аз съм жената на команданте" - литературна биография, базирана на документи, писма и стихове на президентската съпруга.

Никарагуанската семейна диктатура

Мурильо е изключително амбициозна, казва Малдонадо пред АРД. Повратът при нея настъпва през 1998 година: когато дъщеря ѝ от първия брак обвинява пастрока си Ортега, че я е изнасилвал като тийнейджърка, Мурильо твърдо застава зад съпруга си. Така започва нейният възход.

Тя става дясна ръка на Даниел Ортега. Той все още е силният мъж, но делничните решения се взимат от нея, посочва Малдонадо. Според него двамата си делят властта по специфичен начин - в рамките на една семейна диктатура.

Мурильо се явява пред обществеността натруфена с бижута и гердани, с крещящи цветни дрехи и ярко начервени устни. Често я описват като духовна, религиозна, фанатична, даже като "bruja" - вещица.

С дървета срещу лошите енергии

Тя смята, че на земята има негативни енергии, които могат да ѝ навредят. Затова по нейно настояване в столицата Манагуа са поставени "дървета на живота" от метал - общо 150 на брой, всяко от които струва 20 хиляди долара, разказва Малдонадо пред АРД.

За страна като Никарагуа това са безсрамни разходи. Но Мурильо вярва, че дърветата защитават семейството от негативните енергии. През нощта те светят ярко като един вид "Дисниленд" в Манагуа, която е една от най-бедните столици в региона.

Всъщност тя дърпа конците

За много наблюдатели Мурильо отдавна е човекът, който всъщност дърпа конците в Никарагуа. Тя например бе тази, която разпореди кървавото потушаване на студентските протести през 2018 година, при което загинаха над 350 души.

Оттогава насам режимът реагира все по-брутално на нарастващата съпротива. В свой току-що публикуван доклад експерти от Съвета на ООН по правата на човека обвиняват никарагуанското ръководство в убийства, произволни арести, мъчения, сексуално насилие и престъпления срещу човечеството, посочва АРД.


Манагуа: полицейски части охраняват шествие на привърженици на президента Ортега; на заден фон се виждат и няколко от "дърветата на живота" на президентската съпруга Росарио Мурильо

Дори и скорошното освобождаване на 222-ма политически затворници е идея на жена му, казва самият Ортега. Опозиционерите и критиците на режима са избягали в САЩ, гражданството им е отнето, а цялото им имущество - конфискувано. Сред тях е и Дора Мария Тейес, бивша партизанка от Сандинисткия фронт и съратничка на Даниел Ортега в борбата срещу диктатурата на Сомоса.

Войната на семейство Ортега

"Ортега и Мурильо мислят само за война. Те водят война, в която всичко е заложено на карта и всички средства са оправдани", казва Тейес пред аржентинския сайт "Infobae". Тя би искала да се бори с граждански средства, които да доведат до свободни и честни избори. Никарагуанците би трябвало да могат сами да решат какво правителство искат.

Мурильо и Ортега прилагат репресии срещу всички критично настроени: опозиционери, представители на църквата, журналисти, неправителствени организации, интелектуалци. Цари обстановка на страх. Чуждестранни журналисти вече не се допускат в Никарагуа, а поддържането на контакти с местните хора е трудно - почти никой не се решава да изкаже мнението си по телефона.

И журналистът Карлос Салинас Малдонадо не живее в родината си - живее в изгнание в Мексико. Бил е принуден да напусне Никарагуа - поради твърде голям натиск. Както разказва пред АРД - получил заплахи заради критичните си статии.

И църквата е на мушка

След като в последните месеци стотици неправителствени организации бяха лишени от правно основание за съществуването си, сега и католическата благотворителна организация "Каритас" е принудена да прекрати работа, информира АРД. Навремето църквата бе важен критичен глас, докато и тя не бе взета на мушка. Забранени бяха дори Великденските процесии - както и принципно всички събирания и всички протести.

Наскоро епископът Роландо Алварес бе осъден на 26 години, припомня АРД. Обвинението: неподчинение и подкопаване на националното единство. Епископът отказа да напусне Никарагуа, а след дълго мълчание папа Франциск реагира на случая, макар да не спомена името на Ортега: заяви, че човекът, който ръководи държавата, е излязъл от равновесие и сравни Никарагуа с "комунистическата диктатура от 1917 или с хитлеристката диктатура от 1935 година". Реакцията на режима не закъсня - Никарагуа прекъсна дипломатическите си връзки със Светия престол.

Ортега би сторил всичко, за да си подсигури властта, казва пред АРД журналистът от "Ел Паис" Малдонадо. Той използва за целта и осемте си деца. Те работят като съветници на правителството, заемат важни постове и ръководят медиите в страната. Ортега обяви също, че смята да направи съпругата си съпрезидентка.

https://www.dw.com/bg/vesica-li-upravlava-nikaragua/a-65081588

Hatshepsut

Fitch: Аржентина е близо до фалит


Рейтинговата агенция Fitch Ratings понижи рейтинга на аржентинския дълг в чуждестранна валута с две степени, като го остави на едно ниво над фалита, съобщи АФП. Понижаването на рейтинга на дълга от CCC- на C предполага, че според рейтинговата агенция неизпълнението на задълженията е "неизбежно", и идва малко след постановлението на аржентинското правителство, с което се принуждават местните организации от публичния сектор да заменят своя дълг, деноминиран в чуждестранна валута, с дълг, деноминиран в националната валута - песо. От Fitch заявиха, че рейтингът на Аржентина ще бъде понижен още повече до "Ограничено неизпълнение". Аржентина беше взела решение да спре спада на международните си резерви, отчасти поради недостига на чуждестранна валута и нестабилността на валутния курс във финансовия сектор.

"По устойчив начин държавата ще придобие способността да действа на финансовите доларови пазари, което ще направи възможно избягването на деструктивни увеличения", бе заявил по-рано в Twitter заместник-министърът на икономиката Габриел Рубинщайн. Той заяви, че с този ход Аржентина се стреми да "укрепи макроикономическия ред". По данни на централната банка Аржентина разполага с груби международни резерви в размер на малко над 37,5 млрд. долара, но според анализатори нетната стойност е значително по-ниска. При обявяването на указа правителството беше заявило, че ще "стабилизира пазарите, ще абсорбира евентуални парични излишъци и ще продължи да се бори с инфлацията", която за 2022 г. достигна малко под 95%, а през 12-те месеца до февруари надхвърли 100%.

https://www.actualno.com/america/fitch-arjentina-e-blizo-do-falit-news_1934799.html © Actualno.com

Hatshepsut

Зловещо наследство: Аржентина и "полетите на смъртта"


Ръководителите на военния преврат в Аржентина от 1976 година (в средата, мъжът с очилата, е диктаторът генерал Хорхе Видела)

Около 30 000 души са били избити по време на военната диктатура в Аржентина. Немалка част от тях са били изхвърляни от самолети и се водят безследно изчезнали и до днес. Един от тези "самолети на смъртта" ще стане музей

Майката на Мабел Кареада е сред противниците на режима. На 14 декември 1977 година е била изхвърлена жива от голяма височина от самолет над Рио де ла Плата. Смазаното ѝ тяло е намерено едва дни по-късно, разказва в обширен репортаж по темата германската обществена телевизия АРД.

Предположенията са, че по време на военната диктатура в Аржентина между 1976 и 1983 година са били осъществени към 200 такива "полети на смъртта". Избити са около 30 000 души, телата на много от които не са открити и до днес.

Карлос Овиедо разказва пред АРД, че и брат му Педро, и сестра му Патрисия са изчезнали по онова време. Никога не са били намерени, но Карлос е убеден, че знае как е загинала сестра му. "Полетът на смъртта се състоя на 14 декември, в 21:30 часа. Беше сряда. Мои приятели, които бяха активисти от едно радикално движение, ми разказаха, че сестра ми е била изхвърлена от самолет. Навремето скрих това от родителите си. Научиха го години по-късно от един доклад."

Жертвите са избирани произволно

"Полетите на смъртта" са били извършвани с турбовитлови самолети, чиито задни врати могат да се отварят по време на полет, продължава германската обществена телевизия. Близките на жертвите са се организирали и, в резултат на проучванията им, са успели да разберат с кои точно самолети са извършвани тези полети и дори кои са били пилотите. През 2007 година последните са изправени на съд и получават доживотни присъди.

Що се отнася до жертвите, хвърляни отвисоко, обикновено те са били подбирани произволно. Най-общо това са били хора, които са се противопоставяли на хунтата и са били задържани, измъчвани, избивани. "Полетите на смъртта" са били само едно от средствата за ликвидирането на всякаква опозиция.

Пабло Верна, чийто баща също е сред жертвите на хунтата, е решен да разобличи престъпленията на някогашния режим. "С нашето непокорство - това, че днес говорим за тези престъпления - нарушаваме обета за мълчание, даден от отговорните лица. Все още има време пострадалите семейства да намерят покой", казва той, цитиран от АРД.

Карлос Овиедо от своя страна посочва: "Това е злото, причинено от военните в Аржентина. Като за съжаление и днес имаме политици и депутати, които отричат това, и които могат да станат президент или вицепрезидент. Именно това е най-ужасното."

За да бъде съхранена историческата памет

Правозащитничката Мириам Левин пък е сред хората, заели се да издирят машината, с която е бил извършен смъртоносният полет на 14 декември и да се погрижат тя днес да бъде превърната в музей. Самолетът SkyVan е бил използван последно във Флорида за пощенски превози, вече е на над 50 години, когато се отправил към Буенос Айрес – с минимално оборудване, без възможност да лети нощем, по пътя се наложили десет спирания.

"Машината не носи никаква вина, но е изпълнявала изключително зловеща функция", посочва Мириам Левин пред АРД. Тя не крие колко шокиращо е за нея да вижда самолета на същото място, на което навремето са били товарени обречените хора. Но подчертава, че именно тази е идеята – самолетът да поддържа жива паметта за онези зловещи времена.

https://www.dw.com/bg/zloveso-nasledstvo-arzentina-i-poletite-na-smrtta/a-66178024

Similar topics (1)

1495

Отговори: 27
Прегледи: 1713

Powered by EzPortal