Надигането на национализма въ Европа

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2006г.

Черпейки сили от всеобщото неразположение в европейските общества, ултранационалистите допринасят за радикализиране на политическите изявления и подкопават самите основи на общността, която за дванайсет години се разшири от 15 на 27 членове. Лозунгите им си приличат и взаимно се допълват, и на Запад, и на Изток: "На първо място е нашият народ", прокламира фламандската Влаамс Беланг (Фламандски интерес); "За етнически чиста Словения", тръби крайнодесният Словенски алианс; "Да върнем България на българите", повтаря непрестанно партията Атака в София; "Ние избираме Полша", повтаря безспир Лигата на полските семейства.

Ултранационалистическите формации се настаняват в европейския пейзаж. Те консолидират местните си основи, участват в правителствата - днес в Полша и в Словакия, довчера в Австрия, Холандия и Италия. Лидерите им се борят за президентския пост - Волен Сидеров в България през октомври 2006 г., Жан-Мари Льо Пен във Франция през май 2002 г. А дори и когато не участват във властта и не влизат в националните парламенти, изказванията им лека-полека печелят привърженици и допринасят за радикализацията на политическите послания. И десницата, и левицата дават жертви заради популизма, отстъпвайки пред страха от другия.

Европейският съюз, който след един месец ще приеме България и Румъния, е изправен пред трудностите, свързани с редефинирането на проекта си и с излизането от трудната ситуация, в която затъна след френското и холандското "не" на референдумите за европейската конституция. Макар възникването, спецификите и предпочитаните теми на ултранационалистите да се различават в отделните страни, те се препокриват по отношение на някои от издиганите искания: връщане към силната държава, към традициите и моралния ред; оставка на елитите, които според тях неизбежно са корумпирани; изключване на "чуждия"; предимство на националните предпочитания и поставяне под въпрос на ЕС, представян навсякъде като нова "колонизаторска" сила, "покварена" и алчна за "грабежи".

Изразяването на ксенофобията и расизма набира все повече глашатаи, които пренебрегват възприетите от половин век насам табута. Британската национална партия заклеймява имигрантите, "тези престъпни паразити, които застрашават британската култура на белите британци и целомъдрието на жените им". Словашките националисти призовават за стерилизиране на циганите, а колегите им от Романия маре (Велика Румъния) - за тяхното "ликвидиране". Унгарските екстремисти подлагат на народната мъст списък от политически личности, представяни като евреи, докато лидерът на холандската Партия за свободата Герт Вилдерс, предупреждава, че "цунами на ислямизация" ще наводни страната и ще й отнеме идентичността.

Поглъщане на неудобния партньор

За да противодействат на надигането на екстремизмите, левицата и десницата използват най-различни стратегии. Някъде предприемат съдебни действия за забрана на откровено расистки партии или отстраняване на техни говорители. В Белгия Влаамс Блок (Фламандски блок), осъден за расизъм през 2004 г., се прекръсти на Влаамс Беланг (Фламандски интерес). Другаде въвеждат мажоритарна избирателна система с единни кандидатури в един тур като във Великобритания или в два тура като във Франция, за да бъдат отстранени крайните партии от национално представителство.

С пропорционалната система крайнодесният Национален фронт на Жан-Мари Льо Пен, който на първия тур на парламентарните избори през 2002 г. получи 11,3 процента от гласовете, можеше да получи около шейсет депутатски места. В други случаи партии от различни лагери се споразумяват, за да избягнат необходимостта от участие на крайни партии при формирането на управляващо мнозинство. Друг начин е да се подели властта с надеждата да бъде "опитомен" и дори "погълнат" неудобен партньор.

Създаденият в Австрия през 2002 г. съюз между консерваторите на Волфганг Шусел и Австрийската партия на свободата на Йорг Хайдер накара ЕС да потръпне от възмущение. Но подобен съюз в Италия между либералите на Силвио Берлускони и Северната лига не предизвика поставяне на страната под карантина, нито пък когато братята Качински дадоха министерски постове на Лигата на полските семейства, или когато словашките социалисти вкараха в правителството националистите от Словашката национална партия (СНП).

И на едните, и на другите, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу просто напомни, без излишен шум, че принадлежността към ЕС означава споделяне на известен брой ценности и на acquis communautaire, сред които не фигурира възстановяването на смъртното наказание, например. Европейският парламент прие резолюция, в която изрази "голямата си загриженост" от "надигането на расовата нетолерантност, ксенофобията, антисемитизма и хомофобията в Полша", а Социалистическият интернационал затвори вратите си за словашката "социалдемократическа" партия Смер, съюзена с националистите от СНП.

Националпопулизмът процъфтява по-добре, когато съмненията в политическата система и ползите от демокрацията пуснат дълбоки корени в съзнаниетоeто. Както отбелязва Надеж Рагарю, политолог в парижкия Национален център за научни изследвания, той се засилва от това "редуване на избори, на които се променя политическото управление, но без реално съществуваща алтернатива". Според две изследвания, публикувани в Германия, където крайната десница под знамената на Германската националдемократическа партия (ГНДП) и на нейния съюзник - Германския народен съюз (ГНС), вече има шестима представители в местните парламенти в бившата ГДР, едва 32 на сто от жителите на бившата Източна Германия изразяват удовлетворение от функционирането на демокрацията.

Не повече от 38 на сто смятат демокрацията за най-добрия начин на управление на държавните дела. Тази загуба на доверието се изразява едновременно в добрите изборни резултати на националистическите и ксенофобските партии и във все по-големия процент на негласувалите. На първия тур на президентските избори в България през октомври този процент беше 47,9 процента, а на местните избори в Унгария същия месец - 47 на сто.

Промяна без реална алтернатива

Както и в други страни от Европейския съюз, тези крайно националистически партии привличат гласовете на онези, които се чувстват губещи от много бързо протичащия преход. "В крайна сметка демокрацията, Европа, пазарната икономика и НАТО не дават отговор на проблемите с безработицата и бедността, слабата и корумпирана държава, несправедливостите и патологиите, които придружават промените", пише политологът Александър Смолар на страниците на "Газета виборча", за да обясни успеха на ултранационалистите в Полша и в други страни.

Ултранационалистите печелят и гласове в средите на най-преуспяващите, които също са обезпокоени от цената, която ще трябва да се плати за новите отношения на солидарност в съюз, чиито граници непрестанно се разширяват. Ако тези отношения обаче угаснат, това би подкопало, този път наистина, самите основи на европейската общност. Догодина тя ще отбележи 50-годишнината от Римския договор, с който тези основи бяха положени.

Кристин Фове-Мисиа, в."Фигаро"
Превод vsekiden.com

http://epochtimes-bg.com/2006-01/2006-12-12_05.htm

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2007г.

"Гардиън": Източноевропейски расисти вляха нови сили на европейската крайна десница

Източноевропейски расисти вляха нови сили на европейската крайна десница, пише британският в. "Гардиън" за създаването на парламентарна група на крайната десница в Европейския парламент.
 
Дълго очакваното и приветствано приемане на България и Румъния  в ЕС има негативен страничен ефект. То направи възможно крайната десница да създаде група в Европарламента, отбелязва ежедневникът.
 
Вестникът припомня, че френският националист Жан-Мари Льо Пен, който гръмко протестираше срещу разширяването на ЕС, предложи  оспорващия Холокоста Брюно Голниш за председател на парламентарната група на крайната десница в Европарламента.

Голниш на свой ред посрещна с отворени обятия петима представители от румънската партия Велика Румъния и българина Димитър Стоянов от Атака, който бе дебютирал в Европарламента с коментари за телата и цената, на която могат да се купят ромски жени, припомня изданието. Новите депутати от Румъния и България ще се почувстват у дома си в компанията на гордеещата се, че е фашист наследничка на Дучето Алесандра Мусолини, британеца Ашли Моут и нападащата имигрантите фламандска националистическа партия  Влаамс Беланг /в превод Фламандски интерес/.
 
Очарователната държава България, която спаси своите евреи през Втората световна война и живее в мир с турското си малцинство, ще бъде представена в най-големия политически форум в Европа от партия, чийто манифест призовава за "България за българите" и чийто лидер твърди, че турците доминират в неговата страна, а евреите я експлоатират. Привърженици на тази партия са обвинявани, че искат ромите да бъдат претопени за сапун, коментира в. "Гардиън".
 
Изданието припомня, че преди години, когато имаше опасност Льо Пен да стане президент на Франция, френското общество се мобилизира, за да му попречи. Когато партията на австрийския националист Йорг Хайдер влезе в австрийския парламент и в правителството, половината от австрийското общество протестира яростно. Когато обаче поляците и словаците гласуваха в подкрепа на крайната десница, расистки партии влязоха в парламентите и тези две страни приеха това с апатия, примесена с неверие, коментира авторът на статията.
   
Крайнодясната реторика е мощна и дълготрайна отрова, защото се обръща към най-тъмните страхове на хората. Ако срещу тази отрова не се направи нещо, тя ще действа като цианида в замърсената вода, който убива флората и фауната невидимо, но системно, добавя  "Гардиън".
   
Неочакваният източноевропейски принос за крайната десница й даде такава сила и устрем, че тя успя да се наложи като политически актьор на континента. Това ще застраши и без друго несигурния политически баланс и клатещата се институционална система на Европа и ще засили прекомерната й уязвимост. А континент,  в който политиката на изключване и на ксенофобия се установи  като политическо течение, ще бъде лесна плячка за радикалните екстремисти и техните нападки.

http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=307806

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2007г.

Включването на ,,Атака" и ,,Велика Румъния" подсили екстремисткото крило в Европейския парламент. Днешните крайнодесни сменят антисемитизма с ислямофобията и се борят срещу силен и сплотен Европейски съюз.

Преди две години Жан-Мари льо Пен напето представи ято лидери на евроneйски ултранационалистически партии пред конференцията на Националния фронт в Страсбург. ,,Всички те са наши приятели" - провикна се той. И пристъпвайки напред, продължи с висок сценичен шепот: ,,Всички те се мразят един друг, разбира се. Но всички те са наши приятели."

През миналата седмица дясната ръка на Жан-Мари в партията - Бруно Голниш, получи две признания. На 15 януари беше избран за председател на крайнодясната фракция ,,Идентичност, Традиция, Суверенитет" (ИТС) в Европейския парламент. Няколко дни по-късно Лион-ският съд даде условна присъда на професора по японски език и литература за три месеца лишаване от свобода заради изразени съмнения в съществуването на газовите камери в нацистките концлагери.
Иначе останалите водачи - Жан-Мари льо Пен, Корнелиу Вадим Тудор, Волен Сидеров, нямат никакви съмнения относно еврейската конспирация.
Не е тайна, че подкрепата сред европейските граждани в полза на членството на България не е особено солидна. Но за враждебността към София имат принос и крайните националисти в съответните държави. Сред новите другари на Волен Сидеров от Френския национален фронт, партия ,,Велика Румъния, ,,Социална алтернатива", Австрийската партия на свободата и ,,фламандски интерес" също трудно може да се открие приятел на България. Почти всички от тях изхабиха много думи и време, за да предотвратят влизането на страната ни в Европейския съюз. Заради разпалваните най-вече от крайната десница страхове, че чуждите работници от Централна и Източна Европа ще вземат хляба им, 9 европейски държави затвориха трудовите си пазари за българи - Великобритания, Ирландия, Германия, Австрия, Белгия, Унгария, Испания, Франция и Италия. Освен че саботираха еврочленстбото на България, мнозина от крайнодесните не спират да разпространяват черни митове. Алесандра Мусолини, която с течение на бремето става все по-малко секссимвол и все повече се превръща във внучка на Дучето, разпространи откровени компромати срещу България в Европарламента. В свое проекторешение за спиране на преговорите на ЕС с България тя описва случаи на нелегална имиграция, износ на проституция и трафик на бебета в Италия от страна на български граждани. С оглед на президентските избори във Франция през пролетта можем да очакваме Жан-Мари льо Пен да смени плашилото на ,,полския водопроводчик" с това на ,,българския строител".
По правило крайнодесните партии се крепят на враждебността към другия, но поради гъстата етническа мозайка в Европа омразите на етнопопулистите неизбежно се оплитат. Например ,,фламандски интерес" води кампания срещу френскоговорещите валонци в Белгия, което изобщо не пречи на шовиниста Льо Пен да се ръкува с човек, презиращ французите като нисша раса. Умберто Боси пък отказа да се присъедини към ИТС заради личната си непоносимост към Льо Пен. ,,Велика Румъния" насажда неприязън към еврейското, циганското и унгарското малцинство в страната. ,,Атака" напада евреите, циганите и турците, защото у нас няма унгарци. Австрийската партия на свободата недоволства от езиковите ,,привилегии" на словенското малцинство.
Може ли някой да си представи какво ще се случи, ако партиите от ИТС по каприза на избирателите някой ден се озоват начело на своите държави? Волен Сидеров например обещава да национализира икономиката и да изгони чуждите фирми. На ако белоглавият тв бодеш, от СКАТ в качеството си на министър-председател напъди френските, италианските, австрийските, британските, белгийските, румънските инвеститори - този жест би трябвало да обиди съответно Жан-Мари, Алесандра и Лука, Андреас, Ашли, Франк, Корнелиу Вадим и останалите авери от крайно-дясната фракция. До Европа пък пътуват и живеят там над милион българи, които са потенциални жертви на антиимиграционната политика при идването на крайнодесни правителства. Волен Сидеров нарече абсолютна лъжа коментарите, че северният му брат Тудор се бори за откъсването на Южна Добруджа от България. ,,Нямаме никакви противоречия с румънците", уверява Сидеров. Все пак би трябвало да внимава с Корнелиу Вадим, който в кабинета си държи карта на страната, на която Балчик е нарисуван като румънски курорт. Балканската политика на хипотетичния премиер от ,,Атака" (ако се сбъдне предсказанието на врачката Вера Кочовска) се очертава като вълнуваща и на запад от Калотина. От една страна - Сидеров се опитва да плаши сърбоманите в Скопие, които организираха побой над българи пред паметната плоча на Мара Бунева. От друга страна -,,Атака" приветства победата на Радикалната партия на Воислав Шешел на парламентарните избори в Сърбия.
Играта на ,,ти мразиш него, той мрази мен, а аз пък мразя теб" е разчупена от присъствието на враг, за когото в ИТС са единодушни, че няма да допуснат на Стария континент - Турция. ,,За България няма да е добре, защото Турция е много мощна икономически държава в момента. И тя просто ще ни потопи -заяви Волен Сидеров. - Така че ние трябва да гледаме на нашия интерес. Дали Турция ще се отвори и дали ще стане по-светска държава, в крайна сметка мен по-малко ме интересува, отколкото България какво ще бъде."
Зад лозунга ,,Не на приемането на Анкара в ЕС" и антиимиграционните нагласи обаче се крие по-общ страх. Лидерът на ,,Фламандския интерес" Филип Девинтер, натъртвайки върху симпатиите си към евреите, уточнява: ,,Търпимостта е ахилесоваха пета на Европа, а мюсюлманските имигранти са троянски кон." Преди две години лидерът на Френския национален фронт беше глобен 10 000 евро от парижки съд за подстрекателство към расова ненавист спрямо мюсюлманите.
Проблемът на Жан-Мари льо Пен в случая не са турците, а преселниците от Северна Африка, чиято революционна младеж стана известна с Вечерните си пиромански развлечения. След арабските фойерверки над Сена, зловещите атентати в Мадрид и Лондон, убийството на холандския режисьор Тео ван Гог страхът от мюсюлманската експанзия започна да се налага трайно в политическия живот. Стотици хиляди гастарбайтери предимно от мюсюлмански страни десетилетия наред бяха насърчавани да работят на Запад, а днес на политическите арени из Стария континент се обсъждат варианти за обратното им депортиране.
След имиграцията и Турция третият голям страх, който сплотява крайнодесните, е Европейската конституция и по-тясното интегриране на страните в общността. Всъщност повечето от тях са откровени противници на европейския проект.
,,Такива патетични, безусловни и безкритични излияния, които се носят сега по отношение на Европейския съюз, сигурно са се носели, когато България е била присъединявана към съветския блок след Втората световна война - обяви Сидеров в първата си реч пред парламента за 2007 г. - Официозна България празнува своето превръщане в бедна провинция на една пирамидална структура, каквато е Европейският съюз, в бедна провинция на една нова Римска империя." Според вовда на ,,Атака" Европейският съюз в своята конституция е отхвърлил традиционните християнски ценности. ,,И аз тогава питам към коя точно цивилизация се отправяме, след като отхвърляме християнската? Къде влизаме тогава, в какъв съюз - мюсюлмански, шамански, антихристиянски?", провикна се партийният лидер.
Крайнонационалистическите партии имат някои особености, които ги правят вътрешно нестабилни. Една от тях е фюрерското начало, което често се трансформира в семейно. Льо Пен е възложил голяма част от оперативното ръководство върху нежните рамене на дъщеря си Марина, която е заместник-председател на фронта.
Йорг Хайдер дели властта със сестра си Урсула Хаубнер, която по едно време беше и социален министър на Австрия. Алесандра Мусолини е известна благодарение на роднинството си с Дучето и още повече със стриптийза си в германския ,,Плейбой" в далечната 1983 г. Тя е приложила творчески балканската мъдрост ,,Политика се прави со пари и со дупе", но и Волен Сидеров не й отстъпва в еротичните фотосесии. Засега той е рекордьор по нареждане на роднини на политически постове - жена му Капка Сидерова е главен редактор на партийния ежедневник, тъстът му Георги Ибришимов е главен координатор, доведеният му син е евродепутат, а братовчедките са регионални координатори. За предстоящите евроизбори Сидеров казва: ,,Смятам, че там пък ще има по-малък интерес, по-ниска активност, тъй като проблемите тук, в България, са прекалено големи и хората ще приемат, че изпращат там някакви хора на някаква сладка служба."
Отсега може да се заложи на предположението, че облеченият в черно патриот ще избере да жертва пред олтара на отечеството доведения си син Димитър Стоянов и да го изпрати с 5000 лв. заплата в леговищата на ,,враговете на Исус Христос" - Страсбург и Брюксел, да стене под игото на еврейските кукловоди.
Възходът на крайните националисти в почти цяла Европа през последните години вече се превръща в сериозен повод за тревоги. Изглежда нито социалдемократическата левица, нито либералите, нито консервативната десница в Европа разполагат с готови рецепти за противодействие на ксенофобията. Единственото им успокоение е, че с влизането си във властта етнопопулистите значително смекчават посланията си и се отказват от екстремистките си идеи, както се случи с Иорг Хайдер в Австрия и с Андржей Лепер от ,,Самооборона" в Полша. При Хайдер участието му в правителството на Волфганг Шусел доведе до разцепването на неговата Партия на свободата и рязко свиване на избирателния й корпус до 4%. Твърде е вероятно скоро центърът на политическите сблъсъци на Стария континент да се премести от класическите спорове между леви и десни към отношението към чужденците и исляма, между идеята за ,,общоевропейското братство" и нагласата за връщане на националния суверенитет. Превръщането на крайнодесните в наднационален фактор показва също, че в Европа са изправени един срещу друг два свята, единият от които е излишен.

ФЛАМАНДСКИ ИНТЕРЕС

Партията се бори за независимост на холандскоговорещата област Фландрия от Белгия и строги ограничения върху имиграцията. През 2004 г. партията ,,фламандски блок" е разтурена от съда заради проповядване на ,,омраза и дискриминация", но след няколко месеца те основават ,,фламандски интерес". Противоречията между френскоговорещата област Валония и фламандците нарастват покрай увеличаването на разликата в стандартите на богатия север и по-бедния юг. ,,фламандски интерес" недоволства, че по-голямата част от техните данъци отива за валонците. Филип Девинтер изтъква в полза на идеята за независимост и различието между латинските гени на валонците и нордическия расов произход на фламандците. През миналата година партията удвои присъствието си в местната власт от 439 съветници на 800. През 2004 г. фламандските националисти спечелиха 981 587 гласа на изборите за фламандски парламент и 21 297 в надпреварата за Брюкселския парламент.

ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА

Предвожданата доскоро от Йорг Хайдер националистическа формация достигна пика си през 1999 г., когато спечели 27% и влезе в изпълнителната власт в коалиция с Австрийската народна партия. Шокирани от участието на крайната десница в изпълнителната власт, европейските лидери обявиха бойкот на австрийските държавници, като известно време отказваха да се ръкуват с тях на официални срещи. После разбраха, че подходът им няма да донесе особена полза. Под натиска на европейското мнение харизматичният Хайдер се оттегли на поста губернатор на Каринтия, какъвто е и до днес. Партията на свободата пък започна да трупа негативи от управлението и да губи гласове на изборите. През пролетта на 2005 г. Хайдер и част от върхушката напуснаха партията, за да учредят Съюз за бъдещето на Австрия. След разцеплението за лидер на Партията на свободата бе избран Ханс-Кристиян Щрахе. Двете националистически формации получиха на последните парламентарни избори в страната общо малко над 15%.

СОЦИАЛНА АЛТЕРНАТИВА

След като приключва с кариерата си на актриса и еротичен фотомодел, Алесандра Мусолини ударно навлиза в политиката. През 1992 г. тя е избрана за депутат от Неапол в листите на неофашисткото Италианско социално движение. Две години тя се противопоставя на закриването на движението и основаването на Национален алианс от Джанфранко фини. Раздялата с фини настъпва през 2003 г., когато лидерът на Национален алианс при посещението си в Израел нарича фашизма ,,абсолютно зло" и се извинява за антисемитските закони на Бенито Мусолини. Алесандра Мусолини основава своя партия ,,Свободно действие", а през 2004 г. спечелва място в Европарламента от името на националистическата коалиция ,,Социална алтернатива".

ФРЕНСКИ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ

79-годишният Жан-Мари льо Пен е считан за дядото на днешните крайнодесни в Европа. През 2002 г. той се превърна в сензация, след като се класира за балотажа на президентските избори с резултат от близо 17%. Бившият командос от Чуждестранния легион е осъждан няколко пъти за антисемитски и ислямофобски изказвания, което не пречи популярността му през годините да се увеличава. Тезите му срещат още по-добро разбиране сред избирателите след емигрантските размирици в големите градове. Льо Пен твърди, че демонстрациите на арабските младежи може да се окажат начало на гражданска война, която да залее не само Франция, но и части от Европа.
,,С ,,Атака" сме братски партии и ако влезем във властта, то това би било само за доброто на страните ни", каза наскоро водачът на Националния фронт. Около последната визита на семейство Сидерови във франция във вестник ,,Атака" се появи информация, че Капка е възхитила Льо Пен с пеенето на шансони, които знае още от ученическите си години Във френската гимназия. След създаването на групата ,,Идентичност, суверенитет, традиция" наблюдателите заподозряха, че кафявият интернационал е измислен като помощно средство в кампанията на Льо Пен за предстоящите президентски избори.

Руслан ЙОРДАНОВ

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Когато унгарската крайнодясна партия "Йобик" спечели 15 процента от гласовете на юнските избори за Европейски парламент, целият континент го побиха тръпки. Със своята антиромска платформа, с обидите срещу евреите и хомосексуалистите и свое собствено униформено крило, "Йобик" изглеждаше по-обезпокоително от предишните групировки. Партията се присъедини към екстремистите в района, за да подскаже, че крайната десница отново се надига. От 1990 г.
Словашката национална партия, чийто водач Ян Слота е известен с острите си антиунгарски изказвания, печели места в словашкия парламент на всички избори с изключение на веднъж, а от 2006 г. е представена и в правителството.
Българската "Атака" е достойна за името си с яростните си словесни нападки срещу българските турци, а от 2005 г. насам се радва на подкрепата на 10 процента от гласоподавателите. На изборите идната пролет "Йобик" може да се окаже третата най-голяма партия в Унгария.
На други места обаче крайнодесните са в отстъпление. През 2007 г. "Лигата на полските семейства" в Полша - ксенофобски сбор, чието младежка крило е известно с антисемитизма си - бе отстранена от парламента. През 2008 г. партия "Велика Румъния" - иредентистка група от агресивно настроени срещу унгарското малцинство лица, чийто лидер се класира втори на президентските избори в Румъния през 2000 г. - изгуби всичките си места в парламента. По-рано тази година униформените дружини на "Йобик" бяха забранени. През 2007 г. крайнодясна група в Европейския парламент се разпадна след десетмесечни вътрешни борби (румънските членове не бяха съгласни италианските да ги наричат "цигани").
В Балтийските страни, Чехия и Словения няма големи крайнодесни партии. Крайната десница в Централна Европа се различава от западните си еквиваленти по избора на неприятели.
На Запад в тази роля предпочитат имигрантите, докато на Изток се спират на по-атавистични обекти: етнически малцинства, стари териториални спорове, хомосексуалисти, международни финансисти и, естествено, евреите. Омразата към ромите се превърна в нещо определящо. Икономическите страхове се експлоатират навсякъде. Дори и десетилетието на растеж остави след себе си изобилие от бедни и недоволни хора. Мнозина се връщат към времената, когато държавата ги закриляше от жестоките пазарни сили. Това произведе крайна десница, която харесва национализацията и не одобрява пазара. Онова, което благоприятства най-силно избуяването на крайната десница обаче, са политическите страхове, произтичащи от корупцията, слабите институции и основните партии, на които малцина вярват.
Същността на крайната десница е да бъде противник на върхушката, а лидерите й да се противопоставят на корумпираните елити, които се продават на чуждестранните банкери.
"Йобик" и "Атака" изникнаха след срива в подкрепата за центристките партии. Полската крайна десница бе подхранена през 2005 г. от некомпетентността и корупцията в оглавяваното от социалистите тогавашно правителство. Крайната десница често е неефективна. Изправяйки се пред едно корумпирано и некадърно управление, в един момент тези партии се оказват същите. Словашката национална партия на Слота може "да се похвали с актив" от трима министри, изгонени от постовете им след обвинения в тъмни сделки. След три години в правителството, едничкото постижение на партията са лошите отношения с Унгария и етническите унгарци в Словакия. Същото беше и с Георге Фунар - ултранационалист, който през 90-те години бе кмет на румънския град Клуж-Напока и когото ще помнят само с финансовата му пирамида и боядисаните в цветовете на националния флаг пейки в парка. Попадайки в управляващата коалиция крайната десница обикновено става беззъба. В Полша, успехът й през 2005 г. бе прелюдия към нейната кончина през 2007 г., когато поляците избраха умерено правителство след двегодишно дясно управление. И все пак някои крайнодесни идеи проникнаха в главните политически направления.
Една от причините в Балтийските държави да няма големи крайнодесни партии е, това че те имат по-здрави десноцентристки формации. През 2005 г., след Полша и Литва, Латвия също забрани хомосексуалните бракове. Шествията в защита на правата на хомосексуалистите предизвикват възбрани и сбивания. Унгарският десен печат е наводнен с теории за антикапиталистическа конспирация, насочени срещу "комунисти", либерали и, от време на време, евреи.
Десноцентристкият български премиер Бойко Борисов се оплака от "човешкия материал" в страната си (тоест твърде много цигани, турци и пенсионери). В социално отношение полската партия "Право и справедливост" стои по надясно от повечето западни консервативни формации (въпреки че заедно с чешката "Граждански форум" е съюзник на британските тори в Европейския парламент). Антиунгарските настроения обхващат не само крайната десница в Румъния и Словакия. Заради некомпетентността си крайната десница може и да е политически обречена, но някои от идеите й ще просъществуват и в бъдеще.

https://dnes.dir.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Националистически партии основаха в Будапеща общ съюз. Унгарската "Йобик" се събра с идейно близки партии от Франция, Швеция и Белгия. Водят се разговори и с австрийската "Партия на свободата" Преди броени дни в Будапеща унгарската партия "Йобик" положи основите на едно ново "Обединение на европейските национални движения". Към обединението са се присъединили още френският "Национален фронт", италианската партия  "Fiamma Tricolore", шведските "Natinaldemokraten", както "Национален фронт" Белгия. Това обединения беше направено на шестия партиен конгрес на "Йобик", след като на отминалите избори за европейски парламент унгарците се представиха добре и се превърнаха в третата по сила политическа партия в Унгария.  Заместник-председателя на "Йобик" Zoltan Balczo поясни на пресконференция, че в бъдеще обединението трябва да прерасне в една "официална европейска, национално ориентирана партия", която да се установи трайно в европейския парламент в  Страсбург.  Balczo спомена и "Британската национална партия" (BNP)  и поясни, че преговори се водят още с австрийската "Партия на свободата", както и с партии от Испания и Португалия. Основното послание на пресконференцията беше, че евроскептичните партии, всъщност не са противници на Европа.  В политическото обръщение на новото обединение се казва, че те ще се борят за една "Европа на свободни, независими и равнопоставени страни". Подписалите споразумението заявиха още, че "... ще бранят Европа от религиозния, политическия и икономическия тероризъм, както и от финансовия империализъм".    Участниците в конгреса отправиха призив към народите от Европа ЗАЕДНО да се противопоставят на глобализацията и разрушителните полследствия, които тя води със себе си. В края председателя на "Йобик" каза, че с основаването на това европейско обединение измислиците за "изолацията" на "Йобик" отиват в историята. Напомняме, че "Йобик" са представени с трима депутати в европейския парламент.

Altermedia България

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Крайнодясното залива Европа

Противопоставяне на имигрантите, достигащо до расизъм, среща все повече привърженици

Проведените неотдавна парламентарни избори в Швеция всяха смут в иначе спокойната скандинавска държава. Едно от най-развитите постиндустриални общества изпадна в паника след изненадващия успех на радикалната партия на Шведските демократи. Водещи политици, преса и голяма част от гражданите изригнаха срещу платформата на националистите, които настояват за строг контрол върху имиграцията и определят исляма като ,,нешведски".

Вечерта след изборите над 6 хиляди души излязоха на спонтанен уличен протест в столицата Стокхолм, за да изразят възмущението си от 20-те депутатски мандата, които отидоха при крайнодесните и на практика лишиха управляващата дясноцентристка коалиция на премиера Фредерик Рейнфелд от пълно мнозинство. ,,Не на расизма!" беше основният лозунг, издигнат от демонстрантите.

За силно толерантно и демократично общество като шведското определено е шок в парламента да има партия, която е с ксенофобски възгледи. От 9,4 милиона население в страната 14% са имигранти, тоест около 1,3 милиона. Сами по себе си тези цифри говорят достатъчно за това доколко Швеция е отворена за интеграция на чужденци.

Но колкото и стреснати да изглеждат шведите от успеха на националистите, всъщност този резултат малко или много е логичен. Просто тенденцията за обръщане на немалка част от избирателите към крайната десница в цяла Европа продължи и в Швеция.

В последните няколко месеца Белгия и Холандия останаха без управляващо мнозинство именно заради възхода на антиимигрантски и дори сепаратистки движения на парламентарни избори. Сега политическата криза надвисва и над шведите.

Крайната десница в лицето на Северната лига, водена от Умберто Боси, пък е част от правителството на Берлускони в Италия. Депутатски места за националистите има и в парламентите на Австрия, България, Дания, Унгария, Латвия и Словакия. Същото важи и за Европейския парламент, където мандати има и за британски и румънски крайнодесни.

Водещата линия на крайнодесните е строг контрол върху имиграцията, но се забелязва прогресивно засилване на открити ксенофобия и ислямофобия.

Острото противопоставяне на ислямизацията и членството на Турция в ЕС е водещо в убежденията на датската Народна партия, която има двама евродепутати, и австрийската Партия на свободата – също с две депутатски места.

Забрана за строежи на нови джамии и недопускането на имигранти, които не са от западноевропейски страни, както и твърдо ,,не" на евентуално присъединяване на Турция към Обединена Европа са исканията на холандската Партия на свободата (четирима евродепутати).

Лидерът й Герт Вилдерс, който сравни Корана с книгата на Хитлер ,,Моята борба", дори има забрана за влизане във Великобритания заради антиислямска риторика.

От Великобритания обаче глава надига Националната партия (двама евродепутати), която не допуска цветнокожи членове и иска законово ограничение върху смесените бракове. Пари за имигрантите, които напуснат Острова, и излизане от ЕС са сред другите идеи на националистите, които определят расизма като част от човешката природа.

В България също се наблюдава тенденция за радикализиране на дясното пространство "благодарение" на ,,Атака" (двама евродепутати).

Националният фронт на Жан-Мари льо Пен (трима евродепутати) също е постоянно присъствие в компанията на крайнодесните. И макар и да не може да се добере до властта, определено е фактор във френския политически живот. Фронтът настоява за спиране на имиграцията на неевропейци и иска всеки французин да има приоритет за работа, социална помощ и жилище пред представителите на малцинствата.

Засилващата се популярност на крайния национализъм определено е тревожен сигнал за основните политически сили в Обединена Европа. Те засега обаче са необяснимо пасивни и не взимат мерки. Някои като френския президент Саркози дори подклаждат огъня – депортацията на български и румънски роми.

Вълнàта от недоволство срещу имигрантите в ЕС логично се вдигна след настъпването на глобалната икономическа криза. Рецесията доведе до покачване на безработицата и хората започнаха да виждат във всеки имигрант потенциален съперник за работно място, който освен всичко друго е готов да работи срещу далеч по-ниско заплащане.

https://www.dnes.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Консервативната ,,Национална коалиция" спечели парламентарните избори във Финландия, сочат последните данни.

"Скъпи мои приятели, пишем историята", заяви разпалено водачът партията-победител и вероятен премиер Юрки Катайнен, съобщи АФП.

Консерваторите на Катайнен получиха 20,4 процента от гласовете на избирателите и ще разполагат с 44 депутати в 200-местния парламент.

След тях се нарежда Финландска социалдемократическа партия с 19,1 на сто от вота и 42 места, а трети са националистите от "Истински финландци" с 19 на сто от гласовете и 39 депутатски места. Националистите също са сред големите победители, след като до сега имаха едва 6 депутатски места.

Едва четвърта остава партия "Финландски център" на досегашната министър-председателка Мари Кивиниеми с 15,8 процента от гласовете и 35 места.

Очаква се новото финландско правителството да бъде съставено до края на май.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Шест крайнодесни партии се обединяват за евроизборите

Политически сили от крайната десница ще обединят сили за изборите за Европейски парламент през май 2014 година, съобщиха от австрийската Партия на свободата.
Крайнодесните сили имат намерението да се превърнат в третата сила в ЕП след вота, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Представители на Национален фронт (Франция), Северна лига (Италия), Шведски демократи (Швеция), Фламандски интерес (Белгия) и Словашка национална партия (Словакия) се срещнаха на 15 ноември във Виена, за да обсъдят идеята за съюз, който да вкара Европа в правия път", поясни лидерът на Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе.

Срещата е била по инициатива на Партия на свободата. След политиците е била и лидерът на Националния фронт Марин льо Пен.

На срещата не е присъствала холандската Партия на свободата, но се очаква в идните дни да има среща между лидера й Герт Вилдерс и Щрахе.

Новият съюз пледира за запазване на националния суверенитет срещу съсредоточаване на правомощия в ръцете на Брюксел, както и за съхраняване на културните идентичности на европейските народи, сблъскващи се с масовата имиграция и ислямизацията на Европа.

Предстои лидерите на крайнодесните партии да обсъдят точките на споразумение, договорено на срещата във Виена в петък и да поставят подписите си под него.

Кворум от 25 депутати от седем страни членки е необходим, за да се сформира парламентарна група в ЕП, припомня Франс прес.

Според евродепутата от австрийската Партия на свободата Андреас Мьолцер условието е изпълнено и крайнодесните партии ще могат да съставят група в следващия парламент.

Срещата във Виена е само два дни, след като лидерът на Национален фронт Марин льо Пен и ръководителят на холандската антиислямска Партия на свободата Геерт Вилдерс обявиха "исторически" съюз на евроскептични партии за изборите.

http://dnes.dir.bg/news/izbori-evropeyski-parlament-15545504

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Краен националист спечели регионални избори в Словакия


Мариан Котлеба

Краен националист изненадващо спечели избори за управител на района на словашкия град Банска Бистрица, съобщиха агенциите. Мариан Котлеба е ръководител на ултранационалистическата партия "Народна партия - Нашата Словакия" и победи на балотаж Владимир Манка от социалдемократическата партия "Смер". Котлеба е получил 55% от гласовете, а съперникът му, подкрепен от коалиция от партии - 44%. Победителят в Банска Бистрица бе лидер на забранената крайнодясна организация "Заедно", която организираше шествия срещу ромското малцинство в страната. Сега тя съществува като обществена организация, но няма право на политическа дейност.

Освен това Котлеба не е крил симпатиите си към нацисткия марионетен режим, управлявал Словакия през Втората световна война, и се е появявал с униформи от онова време. Бившият учител призоваваше страната да напусне НАТО, защото това била "терористична организация". Той неведнъж е бил арестуван и обвиняван за престъпления, включително за расова омраза, съобщават местните медии. Моше Кантор, ръководител на Европейския еврейски комитет, призова институциите в Европа да предприемат мерки срещу възхода на неонацистките партии, "които използват демократичната система срещу демократите". Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че победата на Котлеба се дължи на слабата кандидатура на опонента му. Но анализатори коментират, че освен силните антиромски настроения в района на Банска Бистрица, отчасти вина носи и самият премиер, който в първия си мандат водеше популистка политика с партията си "Смер" и частично легитимира националистическото говорене.

http://www.segabg.com/article.php?id=676330

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Крайната десница във Франция води на първия тур на изборите за регионални съвети

Френската крайнодясна партия "Национален фронт" излезе начело в първия тур на регионалните избори, които се проведоха във Франция, в тежката обстановка след терористичните атентати през ноември. Националистите водят в почти половината региони, докато управляващите социалисти понасят поредно изборно поражение. Вотът е важен политически тест за партиите преди предстоящите президентски избори през 2017 г.

Пробивът на френската крайна десница на първия тур на регионалните избори е в рекордни мащаби. С близо 30% гласове "Националният фронт" се налага като първа политическа сила във Франция, повеждайки в 6 от 13 региона. Националистите оставиха след себе си дясната партия на "Републиканците", водена от бившия президент Никола Саркози, която печели в 4 района, включително Париж. Социалистите са едва на трета позиция, с водачество в 3 области.

Класиралите се на трето място социалисти на президента Франсоа Оланд обявиха, че се оттеглят от надпреварата в регионите, където Льо Пен води, за да попречат на националистите да вземат властта. Лидерът на традиционната десница - Никола Саркози, обаче отказа да стори същото.

Лидерката на крайната десница Марин льо Пен, която води с 40% в своята област Нор-Па-дьо-Кале, побърза да приветства победата и да нарече партията си единствен изразител на републиканските ценности на Франция. Тя призова всички французи да я подкрепят на балотажа след седмица.

Резултатът от втория тур ще зависи както от избирателната активност, така и от обединението на политическите сили срещу крайната десница. Докато лидерът на социалистите Жан-Кристоф Камбаделис изрази готовност за съюз с десните срещу "Националния фронт", Никола Саркози отхвърли всякакви тактически съюзи на "Републиканците" с левите сили.

Подкрепата за партията на Марин Льо Пен скочи рязко след атаките в Париж и тя привлича привърженици във всички социални слоеве. Тя периодично критикува външната политика и политиката по отношение на мигрантите, водена от Европейския съюз. Лидерът на крайната десница напоследък поиска нелегалните имигранти и тези, които разпространяват омраза, систематично да бъдат експулсирани в страните им по произход.

http://www.cross.bg/desnitza-frantziya-sarkozi-1490790.html#axzz3tdIrgTa7

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Политическа революция в Австрия
Крайнодесен политик печели първия тур на президентските избори,
кандидатите на традиционните партии остават извън балотажа


Александер ван дер Белен и Норберт Хофер

Кандидатът на крайнодясната Партия на свободата Норберт Хофер води на първия тур на президентските избори в Австрия с над 35% от гласовете и ще излезе на балотаж срещу независимия кандидат и дългогодишен активист на Зелената партия Александер ван дер Белен, който получи около 21%.
 
Трета е независимата кандидатка Ирмгард Грис с 19 процента от вота.
 
Кандидатите на двете управляващи партии Андреас Кол от Австрийската народна партия и Рудолф Хундсторфер от Австрийската социалдемократическа партия остават извън класирането за втория тур, което е безпрецедентен случай в новата история на Австрия и поредно доказателство за възхода на крайната десница в Европа.
 
Това е началото на нова политическа ера, обяви лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе.
 
Той определи резултата като израз на недоволство от коалиционното правителство на социалдемократите и консерваторите.
 
Техните кандидати - Рудолф Хундсторфер от Социалдемократическата партия и Андреас Кол от Народната партия имат едва по около 11 процента всеки. Само политическият аутсайдер Рихард Лугнер се представи по-зле - под 3 процента.
 
Това е най-високият изборен резултат на Партията на свободата, последвал кампания, съсредоточена върху мигрантската криза.
 
Крайната десница в Австрия упреква правителството, че не е направило достатъчно, за да спре притока на мигранти, докато правозащитници смятат, че то е дори е прекалило. Австрия въведе квоти за кандидатите за убежище за настоящата година, след като миналата година регистрира 90 000 кандидати за убежище, припомня френското издание.
 
Политическа революция
 
Въпреки че това е само първият тур на изборите за един до голяма степен церемониален пост, победата на крайно десен политик в президентските избори на Австрия е  предвестник на падането на двупартийната система, която доминира политиката на страната в продължение на 70 години, коментира Politico.
 
Федералният президент не се намесва във всекидневната политика, но назначава канцлера и може да уволни правителството при изключителни обстоятелства.
 
Хофер заяви, че ако бъде избран за президент ще има активна роля и няма да се поколебае да освободи правителството при необходимост. Освен това смята да участва и в срещите на Европейския съвет, където Австрия досега бе представяна от канцлера.
 
Хофер, който е на 45 години, бе най-младият кандидат-президент. Той е специалист по авиационни инженерни науки, известен с куртоазията си, баща на четири деца, който се движи с бастун след инцидент с парашут.
 
Хофер се представя като въплъщение на либералното крило в Партията на свободата.
 
Канцлерът социалдемократ Вернер Файман коментира, че резултатите от изборите са ясно предупреждение към правителството да работи по-добре.
 
Следващите парламентарни избори са през 2018 г. Според социологически проучвания управляващите партии губят все повече подкрепа.
 
Генералният секретар на  Австрийската народна партия Петер Макдоналд коментира, цитиран от Ройтерс, че поражението на президентските избори трябва да даде на цялата политическа среда храна за размисъл.
 
Протест срещу политическия естаблишмънт
 
Избирателите обаче не само предпочетоха антиимигрантската и антиевропейска позиция на Партията на свободата, но също така гласуваха против политическия естаблишмънт, доминиран от години от двете партии от коалицията, които са управлявали, или самостоятелно, или заедно, през по-голямата част от следвоенната епоха, отбелязва ДПА.
 
"Това бе вот против системата. Хората не са доволни от начина, по който функционира демокрацията", каза наблюдателят Томас Хофер.
 
С оглед на възможна победа на Партията на свободата на парламентарните избори през 2018 година, президентският вот може да промени хода на австрийската политика, посочва ДПА.
 
Партията се радва на обществена подкрепа от над 30 на сто от почти година - период, който съвпадна с мигрантската криза, но избирателите бяха недоволни от левоцентристите социалдемократи и десноцентристите консерватори още преди това - споровете им по ключови въпроси напоследък, като данъците, пенсиите и образователната реформа, създадоха впечатление за политическа стагнация, отбелязва АП.
 
Възходът на крайната десница
 
Ако Хофер спечели изборите, ще се окаже първият крайнодесен политик начело на държава от Западна Европа. Лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен побърза да го поздрави за победата и написа в личния си профил в Twitter "Bravo to the Austrian people".
 
От Италия Матео Салвини, лидерът на Северна лига, каза, че изпитва огромна радост от случилото се и припомни, че Партията на свободата е исторически съюзник на Северна Лига.
 
Задоволство от постигнатото от Хофер е изразила и холандската Партия на свободата на крайнодесния Герт Вилдерс.
 
"Както и другаде в Европа, виждаме да ерозират традиционните партии, които не успяват вече десет години да се обновят и да привлекат нови избиратели", коментира за Франс прес  политологът Петер Хайек.
 
Това е началото на нова политическа ера, обяви лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе.

https://www.mediapool.bg/politicheska-revolyutsiya-v-avstriya-news248484.html

[Hatshepsut]

Крайнодесните в Европа се обявиха срещу стария неолиберален ред

Крайнодесните във Франция, Германия и Холандия се обявиха срещу стария ред, предаде БНР.

Те се събраха в германския град Кобленц под лозунга ,,Свобода за Европа" с цел да засилят връзките между своите партии и да координират действията си.
 
Лидерът на френския Национален фронт Марин Льо Пен призова европейците да последват примера на британците и американците и да се събудят през 2017 година.

Според нея първата победа е Брекзит, който ще доведе до ефекта на доминото в цяла Европа. Втората победа е избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, което ще разклати неолиберализма, подчертава тя.

,,Новият американски президент няма да подкрепи ,,система на потисничество" в Европа", каза Марин льо Пен.

Тя разкритикува политиката на Ангела Меркел, която е довела същинско мигрантско бедствие в Европа.

,,Духът е пуснат от бутилката и няма да се върне повече вътре, независимо дали искате или не", каза Хеерт Вилдерс от холандската Партия на свободата.

Той се обяви за връщане на границите и националните валути в Европейския съюз.

,,От вчера – нова Америка, днес – срещата в Кобленц, а утре – една нова Европа. Европа се нуждае от силна Германия, а Германия се нуждае от Фрауке Петри, а не от Ангела Меркел", заяви Вилдерс.

Лидерът на ,,Алтернатива за Германия", Фрауке Петри обяви, че единствената алтернатива за Европа са крайнодесните партии.

,,Европа никога не е търпяла диктат – нито на Наполеонова Франция, нито на нацистка Германия, нито на Съветския съюз. Няма да търпи – с Божията сила – и диктата на ЕС", заяви Петри.

https://bultimes.bg/krainodesnite-v-evropa-se-obyaviha-sreshtu-stariya-neoliberalen-red/

[Hatshepsut]

Крайнодесните се върнаха във властта в Австрия

Крайнодесните се връщат на власт в Австрия. Президентът Алексадър ван дер Белен одобри договорената вчера коалиция между консервативната Народна Партия и Партията на свободата. Така Австрия ще има не само най-младия премиер в света, но и ще бъде единствената западноевропейска държава, в която крайнодесните успяха да влязат в управлението.

Харизматичният лидер на австрийската Народна партия Себастиян Курц спечели, но не достатъчно, за да сформира самостоятелно правителство. Очаквания за коалиция с партията на досегашния канцлер Керн не се оправдаха. Вместо това се стигна до споразумение с крайнодясната Партия на свободата, а нейният лидер Хайнц-Кристиан Щрахе сякаш забрави обвиненията си към Курц, че копира предизборната му програма.

Консерваторите и крайнодесните вече са управлявали заедно между 2000 и 2005-а. Тогава ЕС наложи санкции на Виена, заради крайната антиевропейска и антиимиграционна позиция на Парията на свободата. Сега заявката на бъдещите австрийски управляващи, е да запазят проевропейския тон. Новото правителство ще има 14 министерства - 8 за Народната партия и 6 за крайнодесните.

Себастиан Курц, избран за премиер на Австрия: Имаме добър, силен екип. Половината от нашите министри ще бъдат жени, две трети са експерти, които ще допринесат със своите познания в управлението на държавата. Колкото до екипа на г-н Щрахе, сега при президента обсъдихме и неговите предложения .
Австрийският президент Ван дер Белен заяви, че не вижда причина новият кабинет да не положи клетва. Очаква се това да стане факт в понеделник.

http://news.bnt.bg/bg/a/kraynodesnite-se-vrnakha-vv-vlastta-v-avstriya

Крайната десница в Австрия е получила няколко министерства

Генералният секретар на Австрийска партия на свободата Херберт Кикъл ще стане министър на вътрешните работи, Марио Кунасек ще бъде министър на отбраната, а специалистката по международно право Карин Кнайсъл, макар да не е член на АПС, ще стане министър на външните работи от листата на крайнодясната партия, каза говорителят.

По думите му Австрийска народна партия на Себастиан Курц, който се очаква да бъде следващият канцлер на Австрия, ще получи финансовото, правосъдното и селскостопанското министерство. Курц потвърди по-рано през деня, че застрахователният мениджър Хартвиг Льогер ще стане министър на финансите.

http://news.bnt.bg/bg/a/kraynata-desnitsa-v-avstriya-e-poluchila-nyakolko-ministerstva

В Австрия няма да има референдум за излизане от ЕС

Пактът за съставяне на правителство, сключен между десницата и крайната десница в Австрия, изключва организиране на референдум за евентуално излизане от ЕС, заяви днес лидерът на крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) Хайнц-Кристиан Щрахе, цитиран от Франс прес.

По настояване на консерваторите на бъдещия канцлер Кристиан Курц ,,въпросът за излизане от ЕС беше изваден" от точките, които биха могли да бъдат подложени на всенародно допитване, посочи Щрахе, който беше привърженик на такъв референдум.

В правителствената програма на новосформираното правителство на консерваторите от Австрийската народна партия (АНП) и крайната десница се настоява за реформа, която да върне повече власт на националните правителства, съобщи Ройтерс.

Ще допринасяме като активен и надежден партньор за бъдещото развитие на ЕС, като в центъра на вниманието ще бъде принципът на субсидиарността.
В програмите си двете партии изтъкват още, че е включена и целта да се намали напрежението в отношенията между Русия и Запада. АПС има споразумение за партньорство с партията на руския президент Владимир Путин, отбелязва Ройтерс.

Консерваторът Курц посочи, че сегашната политика на санкции срещу Русия няма да се промени.

http://news.bnt.bg/bg/a/v-avstriya-nyama-da-ima-referendum-za-izlizane-ot-es


Според мен това е много добра новина, този модел показва правилното развитие на националните държави в ЕС, целта трябва да е промяна на ЕС в правилната посока, а не излизане от съюза. За мен правилна посока означава национализъм, патриотизъм, родолюбие, ограничаване на имиграцията на "бежанци", борба срещу "ценностите", натрапвани от толерастията, либерастията, мулти-култи простотията и т.н.

[Hatshepsut]

Полша и новият възход на национализма в Европа

Има нещо, което нашите противници от всякакъв политически спектър не могат да проумеят. Затова винаги имат сериозен проблем, когато се опитват да вместят национализма в някаква ниша, определена от тесните рамки на празните им идеологии. Такава догматична категоризация винаги ще се проваля, защото национализмът е живият дух на нацията. Той е динамичен и реагира на промените и на проблемите, с които се сблъсква нацията. И ако прибягваме до идеология, като инструмент за политическа борба, то това е продиктувано от спецификата на епохата, в която живеем. Едни бяха нуждите на нациите преди сто или двеста години, други са в настоящия момент. Затова и новото поколение националисти в Европа е носител на един по-различен, "нов" тип национализъм. Нов, именно в смисъл на съобразен със съвременната безпрецедентна заплаха за физическото, културно и духовно оцеляване на нашите народи. И същевременно стъпил на доказаните през вековете ценности. Затова и днес национализмът в цяла Европа е отново във възход. И въпреки свирепата индоктринация, особено на Запад, все повече хора осъзнават, че това е единственото спасение за народите ни. Събитието, което показа най-ярко този подем бе тазгодишният Марш на Независимостта в Полша.

Конкретния повод за тези редове е посещението ни, за втора поредна година, на събитието, по покана на нашите приятели от "Щурмовци". Но това е много подходящ случай да бъде илюстриран именно похода на новото поколение националисти и началото на една истинска Реконкиста на Европа. И по-точно, все по-тясното сътрудничество между националните движения на континента, срещу общата заплаха. Процес, който се развива от много време, но който особено се задълбочава през последните няколко години. Процес, от който ние самите сме активна част, тъй като вече над 15 години работим за изграждане и укрепване на сътрудничеството с различни европейски национални организации. А Луковмарш се превърна в едно от събитията, част от календара не само на българските, но и на европейските националисти. Именно така установихме контакт и с нашите полски другари. Но връщайки се към събитието в Полша, може да се каже, че то е най-добрата илюстрация на това което се случва и което предстои в общоевропейски мащаб.

Самият марш, възобновен преди десетина години от няколко стотин националисти, се превърна в най-мащабното националистическо събитие в Европа. Миналата година събра близо 100 000 души, а тази постави нов рекорд, привличайки 250 000 участници. Във време, в което господстващия в световен мащаб глобализъм се опитва да унищожи националната държава, идентичността и родовата памет, за поляците този марш се превърна именно в символ на отстояването на тези идеали. Но той бе възприет и като символ на съпротивата, борбата за национална независимост и за самото право на съществуване на народите, от националистите в цяла Европа. Като тазгодишният марш бе най-показателен в това отношение. Специално за него бяха дошли групи националисти буквално от всички краища на континента. Лично аз имах толкова приятели и познати, от цяла Европа, че за три дни прекарани във Варшава, не можах да се срещна с всички. А се видях с хора от Румъния, Чехия, Словакия, Русия, Беларус, Украйна, Хърватия, Швеция, Холандия, Люксембург... На шествието имаше групи от Австрия, Германия, Италия, Испания, Унгария, Сърбия, Гърция, Естония, Латвия и вероятно още европейски държави. Да, на шествие за полската независимост присъстваха германски, украински и руски националисти. Все повече са националистите, които осъзнават, че макар да има твърде много сложни и нерешени конфликти и проблеми между народите в Европа, то днес самото ни съществуване е поставено под въпрос. Всичко друго може да бъде решено, чак след като гарантираме оцеляването на нашите народи. А решение на конфликтите помежду ни, трябва да търсим без повече кръвопролития. Както гласеше и един от лозунгите на марша – "Без повече братски войни!"

Но за да оценим адекватно процесите, които се развиват, трябва да вземем предвид, не само положителните, но и отрицателните тенденции. Защото маршът не мина безпроблемно, а някой неща останаха скрити за широката публика. Проблемите започнаха, когато кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц, от либералната и опозиционна "Гражданска платформа", забрани марша. След като това бе оповестено, президентът на Полша Анджей Дуда (от управляващата "Право и справедливост" – дясна, афишираща се като националконсервативна партия)  заяви, че той щял да организира марш от същото място по същия маршрут. Нещо, което не бе добре прието от не малко националисти, които видяха в това опит на властите да присвоят проявата, превърнала се във всенародна. Управляващите предприеха и други действия, които не бяха коментирани от медиите. Докато някои от организаторите на марша открито обявиха, че ще си сътрудничат с президента, срещу националисти от няколко организации, виждани като по-радикални, властите предприеха репресивни действия. Имаше задържания, акции и обиски под предлог, че се търсят взривни вещества. Всичко това съпроводено от заплахи, че нарочените ще бъдат съдени за тероризъм. Разбира се, всичко завърши без да бъдат открити подобни вещества, нито бяха повдигнати обвинения срещу някого. Но явно цел бе хора да бъдат сплашени, злепоставени и да им се попречи да се организират за марша. Бе провалена и конференцията с международно участие, планирана от "Щурмовци" в деня преди марша. Единствените предварително обявени участници в конференцията – гости от ЮАР, които трябваше да говорят за жестокият геноцид над бялото население там, бяха екстрадирани от Полша веднага след кацането им. Становището на пострадалите полски националисти бе, че подобни репресии срещу тях не е имало и при предишното либерално управление. Междувременно обаче, съда отмени забраната на кмета и стана ясно, че националистите могат да направят шествие. И то се проведе с грандиозен успех, а репресираните организации организираха своите блокове, въпреки проблемите.

Всичко това показва една опасност, свързана с подема на национализма. Винаги съществува заплахата, опортюнисти, бързо ориентирали се в ситуацията да яхнат вълната на надигащите се патриотични чувства у хората. Довчерашни либерали и всякакви други, на бързо ще се пишат първи патриоти. Но патриоти от "добрите", не като онези "лоши радикали". Подобно нещо виждаме и у нас и в цяла Европа. И дори извън границите на континента, след като дори Тръмп заяви, че е националист. Дали ще допуснем подобна мимикрия, зависи от нас – националистите. Но в тази мода на патриотизма, можем да намерим и нещо, което е полезно. Защото показва, че при постоянен и нарастващ натиск от страна на истинските националисти, прозореца на Овертон може да бъде изтласкан обратно в желаната от нас посока. Първо, идеите ни да бъдат признати, приети, след натиск – прилагани и в крайна сметка, ако сме достатъчно последователни и упорити, наистина да се наложим като господстваща сила.  А това трябва да се случи, защо Европа може да бъде спасена единствено от новото поколение националисти.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

За пръв път крайнодесни ще влязат в парламента на Испания тази седмица


Лидерът на крайнодясната "Вокс" Сантяго Абаскал на митинг в Ковадонга в автономната област Астуриас в Северозападна Испания

опреди по-малко от половин век в Испания имаше диктатура, наричана от някои "националкатолическа", а от други "фашизъм", но запазила до последния момент (1975 г.) елементи от възгледи, които крайната десница в Европа и другаде повтаря и днес. Оттогава в испанския парламент не бе влизала крайнодясна партия.

На изборите в неделя това ще се промени.

След предсрочния вот на 28 април - година и половина преди предвидените избори по календар - партията "Вокс", основана от 2014 г., ще промени испанското "изключение" от дясната популистка вълна, променила европейските парламенти в последните години. Лявата популистка вълна, която вместо нея връхлетя Испания в най-тежките години на криза, ще отстъпи в конгреса според всички проучвания.


"Вокс" расте в проучванията дори откакто бяха свикани изборите - от дузина места в първите анкети тя достига до над 30 в някои сондажи. Възходът ѝ от миналата година насам бе впечатляващ за испанските анализатори - от партия с няколко хиляди членове и няколко десетки хиляди симпатизанти във времето от разгара на каталунската криза тя се превърна в регионална сила със стотици хиляди гласове на вота за парламента на най-голямата автономна област Андалусия по-рано тази година и създаде прецедент на ниво регионален законодателен орган.


Националният ѝ дебют идва в момент, когато на премиера Педро Санчес се наложи да свика избори, оставайки без мнозинство за бюджета. Това се случи, след като десните партии нападнаха социалистическото правителство заради мекия според тях тон към исканията за самоопределение на Каталуня. В резултат премиерът Педро Санчес втвърди тона, но това предизвика каталунските партии, представени в националния парламент, които гласуваха против бюджета му и той изгуби крехкото си мнозинство, с което би могъл да остане на власт.


Трудното съставяне на мнозинство

Независимо от това партията на Санчес се очаква да получи най-много гласове на изборите. Проучване, изготвено от института GAD3 за в. А Бе Се, ѝ даде над една трета (но значително под една втора) от местата в конгреса - повече от сегашните. Този резултат би бил далеч от стабилно мнозинство, но би изглеждал по-добре от сегашния ѝ резултат (22.66% от местата или 85 депутати) и би бил близък до този на предшественика му Рахой (137 места с една трета от бюлетините).


Същевременно този парламент ще едоста по-фрагментиран и мнозинство от 175 депутати може да не дойде дори с подкрепата на крайнолявата "Подемос", която според GAD3 ще има 28-32 места (при 45 сега). Народната партия, днес управлявана не от Рахой, а от Пабло Касадо, ще има сходен резултат със социалистите (82-86 места), а либералната "Граждани" ще вземе до 41 места.

В същия сондаж "Вокс" може да вземе от 30 до 34 места.


Решаващи няколко месеца

Решението за свикване на вота, което Санчес взе през февруари, означава, че в Испания за няколко месеца ще има четири различни вида избори, тъй като през май (на една дата) следват тези за европарламента, местна власт и регионални законодателни органи.

Още в първите мигове след него журналисти коментираха, че кампанията ще съвпадне с началото на ваканциите за Страстната седмица и че резултатът от вота вероятно ще е по-фрагментиран парламент от досегашния и да се стигне дори до първото в демократична Испания коалиционно правителство (досега партийните лидери, оглавявали правителства, залагаха на кабинети на малцинствата).

Изборите може да се окажат най-оспорваните от десетилетия, а коалиционните преговори да продължат дълго. При неуспех в диалога нови избори не биха били прецедент - свика ги и Рахой през 2016 г., след като не успя да си издейства работещо мнозинство през лятото. Не се очаква и десните партии да имат сигурно мнозинство, което допълнително усилва неяснотата.

За да остане Санчес премиер, би му се наложило отново да разчита на "Подемос" и на малки регионални партии - включително каталунски, една от които провали приемането на бюджета и това доведе до избори.

С мнозинство може да се разминат и Народната партия, "Граждани" и "Вокс" - трипартийна формула, която на практика се прилага в Андалусия след изборите през януари.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/04/22/3422791_za_pruv_put_krainodesni_shte_vliazat_v_parlamenta_na/