Българитѣ въ Австралия

[Hatshepsut]

В Австралия българи емигранти се правят на италианци

Цели семейства сменят фамилиите си, за да не им личи откъде са

Наши семейства, които са емигрирали, си променят фамилните имена, за да не се познава произходът им. В дома на Радослава и Ангел Маркови в Сидни например главата на семейството по документи вече е Ангело Маркони. ,,Което не значи, че този човек иска да се впише в австралийското общество. Не, той иска да го помислят за италианец. Всички са емигранти и всички са равни. Австралийските власти надали правят разлика между българи и италианци, но неговият комплекс прави", коментира Катя Исса от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Тя участва в кръгла маса по ономастика (науката за имената - б. а.) по време на Паисиевите четения в Пловдивския университет, като представи доклад на тема ,,Собствените имена на австралийските българчета". Катя Исса направила проучването, докато била учителка в продължение на два месеца в българско училище в Сидни. От списъците на децата там извадила само тези, които са родени в чуждата страна, за да проследи какви имена са избрали родителите им. Извадката е от 53 австралийски българчета, които в момента са на възраст между 8 и 15 г.

,,Очакванията, че глобализацията, която най-тежко се отразява на емигрантите, ще ги подведе да избират австралийски лични имена, не се оправдаха. Кретенията е по-голяма на територията на страната ни, отколкото навън - казва Катя Исса. - Това не значи закъснял патриотизъм от тяхна страна. Но повечето от тях са избрали онези имена, които учените наричат немаркирани - срещат се в страната приемник и не създават неприятни асоциации."

Проучването показало, че по отношение на личните имена ситуацията в България и сред емигрантите е сродна - най-често повтарящите се съвпадат. И сред австралийчетата с наши корени има четири момчета на име Александър, двама наречени Виктор, по двама Кристиян, Мартин и Павел. За момичетата най-често избираните са Изабела, Лили и Мишел.

,,Изборът на чуждо име, както и в България, не се критикува от общественото мнение, особено в Австралия, където живеят 200 етноса и всеки посяга към който си иска антропонимен фонд. Но много от хората, които питах защо са избрали име Емили или Мелъни, ми отговориха: ,,Дори и чисто българско да сложим, детето ще стане на 12 г. и само ще си го смени" - разказва Исса. - Един много симпатичен и много добре помнещ българския език Спас не престана да ми се представя като Сам, защото всички му казват така."

Това, което ме притесни и което приех много болезнено, е промяната на фамилни имена, казва Исса. Освен случая с Ангело Маркони, нашенци са се прекръстили на семейство Морком, Модрин, Блис, Логард. ,,Тези хора са си сменили фамилното име или са го преиначили, така че да не личи откъде са. И на въпроса ми защо, доста безцеремонно отговориха: ,,За да не ни разпознават, да не ни търсят други българи, да не ни излагат и да не ни висят на главите с молба за услуги", разказа авторката на изследването.

Тя прави уговорка, че има и родители, които държат на българското име. Родени в Австралия синове на българи са получили имената Димитър, Антон, Борислав, Павел. Има и една Севда, на чието семейство му стана много мъчно, като казах, че името всъщност е турско, понеже са патриоти и демонстрират това, посочи Катя Исса. Семейство родолюбци дори си променило фамилията на Тервел. ,,Но това също е заигравка - чужденците пак ще ги смятат за небългари, пък те ще си знаят, че са", коментира изследователката. Остава загадка какъв се чувства синът - Александър Оливър Тервел.
Докато деца от смесени бракове приемат фамилията на таткото австралиец и стават Кристина Прескот и Александра Лорес, други българчета запазват нашенската фамилия, но с чуждо лично име: Мишел Марков, Райан Драгостинов, Емили Вълчев, Ребека Божилов.

https://www.marica.bg/v-avstraliq-bylgari-emigranti-se-pravqt-na-italianci-Article-168350.html

[Hatshepsut]

Българите в Австралия

Българите в Австралия са около 6000 души. Заедно със македонската диаспора в страната броят им надхвърля 100 хил. души, или поне около 0,5% от населението на страната.

Първи сведения за българско преселение в Австралия датират от 1876 година. Тогава известен брой българи бягат по време на Априлското въстание и се установяват в щатите Куинсланд и Тасмания. След Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Австралия се заселват около 100 българи от Македония и Южна Тракия. Първата компактна българска колония се е образувала в град Пърт, Западна Австралия, през 1906 – 1907 година.

През 1907 година в Австралия емигрират 100 българи, предимно от Великотърновско, те се заселват в Аделейд (30), Мелбърн (35) и Сидни (35). През 1912 година български градинари изкупуват заблатените земи на Фулъм, близо до Аделейд, и ги превръщат в плодородни градини. Българската колония в Аделейд е сред най-бързо разрастващите се в Австралия, през 1920 година много българи от великотърновско се заселват и работят като градинари.

След 1928 г. в Австралия пристига голяма група българи с намерение да припечели добре за няколко години и да се завърне в България. Най-много градинари идват от селата Страхилово, Пейчиново, Асеново и по няколко семейства от Павел, Иванча, Обединение, Драганово, Сашево. Поради световната икономическа криза 1928 – 1930 г. не успяват да съберат пари за обратния път и остават в Австралия. С голямо трудолюбие и пестеливост закупуват земя в кварталите Фулам и Фулам Гарденс на Аделаида. Превръщат мочурливите земи в зеленчукови градини, изграждайки оранжерии за домати, чушки и други зеленчуци. Двата квартала стават едни от най-престижните и търсени, като се отдава заслужена почит на българските им създатели. По време на Втората световна война много българи са затворени в лагери и заставени да работят по железниците, мините, в горите и друг тежък физически труд.

След края на Втората световна война в Австралия има наплив на стотици български политически емигранти, които не приемат новосъздадената комунистическата диктатура в България. Трудно е да се установи точният брой на българските заселници преди Втората световна война, но според някои оценки техният броят на емигрантите от Царство България е около 1000 души, Към тях се прибавят и между 5000 и 6000 етнически български емигранти от Македония, Добруджа и Бесарабия.

През 1975 година голям поток от български бежанци съставят третата вълна от български емигранти в Австралия. През 1976 българите наброяват 1743 души, добре образовани и главно от по-големите български градове, най-вече от София и идващи заедно със семействата си.

След 1990 г. в Южна Австралия пристигат над 30 млади семейства от България. Повечето от тях са с висше образование в областта на информатиката и инженерните науки. Изследване сред 172 от новодошлите българи живеещи в Сидни показва, че 90% (155) от тях имат едно, две или даже три висши образования в областта на науката, изкуството и търговията. Най-голяма е групата на инженерите (72), следвани от математиците (10), докторите (9), филолози (5), физици (5), геофизици (4), химици (4) и зъболекарите (4). Друго изследване сред 83 българи емигрирали в Мелбърн показва, че 88% (73) от тях имат университетско образование с най-голям дял на инженерите (32), следвани от физиците (4), математиците (3) и докторите (3). Повечето от тези емигранти и сега работят по своите професии.

Българската държава започва да проявява интерес към българите в Австралия едва в края на 70-те години на ХХ век, като приема наложеното от Югославия разделяне на нашата диаспора на българи и македонци. Българската дипломация и в днешно време не взима отношение към активната пропаганда на македонизма в Австралия

[Panzerfaust]

Българите в Австралия са около 6000 души. Заедно със македонската диаспора в страната броят им надхвърля 100 хил. души, или поне около 0,5% от населението на страната.

За съжаление, македонската диаспора в Австралия са всичко друго, но не и българи. Това са емигранти от Титова Югославия от 70-те и 80-те години и потомците им (за разлика от страните от съветския блок, Тито не държи затворени границите и всеки може свободно да емигрира), крайни македонисти и крайно антибългарски настроени. Казвам това, защото във Фейсбук съм общувал с такива, а има снимки и видеа от техни демострации в Сидни и Мелбърн. Да, българи са по произход, но те и еничарите са били, за нас реално отдавна са загубени.