• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 September 2021, 11:50:11

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13909 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
984 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23708
  • Total Topics: 1362
  • Online Today: 200
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 21
Total: 23

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
avatar_Panzergrenadier
Това е статия на журналист от пропагандните роти - PK- Propaganda Kompanie. Война се води с пропаганда. Всеки акт в историята е акт породен от пропаганда, въпреки че не се е казвало така преди да се измисли този термин. 
2
avatar_Panzerfaust
Quote from: Panzergrenadier on Today at 11:16:49в. Мир от 19 юли 1941 г. Дописка от Източния фронт: Похвати от войната  на Изток
Много интересно свидетелство за епохата!
3
avatar_Panzergrenadier
в. Мир от 19 юли 1941 г. Дописка от Източния фронт: Похвати от войната  на Изток

в. Мир от 19 юли 1941 г - 1.jpgв. Мир от 19 юли 1941 г. - 2.jpg
 
4
avatar_Hatshepsut
Ще продължа с един вече изчезнал биологичен вид - гълъба Додо  :sad:
Постингите за изчезнали видове птици ще ги маркирам с червен цвят на заглавието.


Гълъб Додо


Додо (Raphus cucullatus) е изчезнала птица от семейство Гълъбови. Додото е живяло на Маскаренските острови: Мавриций, Реюнион и Родригес. Било е високо повече от метър. Додо са го наричали португалците; дошлите по-късно холандци са го нарекли дронт.

Додо е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората, затова често се използва като символ на изтребването на видовете.

Известни са три вида додо: тъмно додо (о. Мавриций), бяло додо (о. Реюнион) и дългокрило додо (о. Родригес). Теглото им е достигало до около 20 килограма. Додото от о. Родригес е било по-дребно и е можело да прехвърча на два-три метра, за разлика от другите два вида, които не са можели да летят. Крилете им са били закърнели, на тяхно място е имало малки снопчета пера. И трите вида са притежавали масивни извити клюнове.

Додото е обитавало само Маскаренските острови. Единственият жив екземпляр, доставен в Европа, е бил получен през 1638 г. в Лондон.

Додото се е хранело с растения и семена. Поглъщало е големи камъчета, за да улесни смилането на храната.

Птицата додо е снасяла по едно яйце на година. За да се излюпят малките, е било нужно майката да мъти яйцата, без да става. През това време мъжкият пазел женската и носел храна.

Допълнителни сведения

Островите, открити от Педро Маскарена през 1507 г., се оказват удобна изходна точка за Индия. Попълвайки запасите си от храна, екипажите на корабите за късо време унищожават гигантските костенурки на архипелага, както и няколко вида тюлени. Додото оцелява малко по-дълго. За унищожението му освен корабните екипажи спомагат и заселените по островите домашни животни. До края на XVII век не остава нито едно додо на о. Мавриций; последното е видяно през 1682 г. На о. Реюнион додото просъществува малко по-дълго – до 1750 г.; на о. Родригес – до началото на XIX век.

През 1599 г. адмирал ван Нес донася първото живо додо в Европа. През 1638 г. е докаран втори екземпляр и е показван по панаирите. Имало е десетина препарирани екземпляра, но те са се изгубили през годините. Понастоящем в Британския музей има глава, крак и няколко пера от додо, в Копенхаген – глава. Запазени са също няколко рисунки. В края на XIX век Джордж Кларк намира при разкопки в едно блато почти цял скелет от додо. По-късно с правителствено нареждане започват мащабни разкопки в същото блато и са открити още няколко скелета. Сега те се намират в музеи на о. Мавриций.

Местните жители са използвали яйцата на додо за прехрана, което е допринесло за изчезването на птицата.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Додо


Птицата Додо е птица от семейство Гълъбови, изчезнала като вид в края на XVII век. Тя обитавала остров Мавриций в Индийския океан, където живеела дълго време без естествени врагове. Додо били доста едри по размер, имали солиден извит клюн, неразвити криле и опашка, и къси, удебелени, жълти крака. Снасяли единични, много големи яйца, в направени от тях гнезда от трева направо на земята.

Защо птицата Додо изчезна?

През 1505 г. португалците станали първите хора, стъпили на остров Мавриций. Той бързо се превърнал в място за престой на мореплаватели, занимаващи се с търговия на подправки. Птицата Додо, която била с тегло до 50 килограма, била чудесен източник на прясно месо за моряците. Много екземпляри били убити за храна.

По-късно, когато холандците се заселили на острова, те довели със себе си и домашни животни, които спомогнали за изчезването на птицата. Кучетата и прасетата унищожавали яйцата й, тъй като лесно достъпвали до гнездата им.

Комбинацията от човешка експлоатация и новозаселени видове значително намалила популациите на птици Додо. В рамките на 100 години от пристигането на хората на остров Мавриций, Додо се превърнала в рядък вид. Последната птица Додо е била убита през 1681 година.

Додо е само една от видовете птици, изчезнали на остров Мавриций. Много други видове са изгубени през 19-ти век, когато гъстите гори на острова са били превърнати в чайни и захарни плантации.

От 45-те вида птици, първоначално открити на остров Мавриций, само 21 са успели да оцелеят. Въпреки че Додо изчезва през 1681 г., нейната история още не е приключила. Едва преди години започнаха да се осъзнават последиците върху екосистемата от изчезването й. Учени забелязват, че някои видове дървета стават все по-редки. В действителност те забелязват, че всичките 13 от останалите дървета от този вид са на възраст около 300 години. Нови дървета не са поникнали от края на 1600-те години. Дали е просто съвпадение, че дървото е спряло да се възпроизвежда преди 400 години и че птицата Додо е изчезнала през същия период?

Оказва се, че Додо се е хранела с плодовете на това дърво и само чрез преминаване през храносмилателната система на птицата семената се опрашват и могат да се развият. Сега, повече от 400 години след като един вид е изчезнал, вероятно друг ще го последва като пряка последица. Ще последват ли още?

Може ли науката да върне изчезналите видове?

През 2007 г. учени, работещи на остров Мавриций, на изток от Мадагаскар край бреговете на Африка, обявиха откритието на най-добре запазения скелет на птица Додо. Скелетът изглежда цялостен и е един от само два, останали от изчезналата птица. Находката, която е държана в тайна в продължение на седмици, докато мястото е изследвано и скелетът е събран, може да осигури ценни ДНК проби.

Новият скелет на Додо е особено вълнуващ, защото е намерен в пещера, която е помогнала за запазването на екземпляра й. Много от костите на Додо са открити в блата на Мавриций, но блатото има корозивен ефект върху костите. Единствената друга ДНК от Додо е от скелет от 15-ти век, донесен във Великобритания от о. Мавриций. Това откритие позволи на учените да определят връзката на птицата с други птици. Проучването показа, че Додо са свързани с много видове съвременни гълъби. Новият скелет може да разкрие още повече информация за изчезналата птица, включително и по-пълна версия на генетичния код на животното. Това откритие повдига въпроса дали е възможно учените да възкресят птицата Додо?

Въпреки че някои експерти твърдят, че това никога няма да бъде възможно, в науката се води голям дебат за това дали е етично да се върне изчезнал вид към живота си. Някои животни са изчезнали в следствие на човешките действия, но други просто не могат да оцелеят в естествената си среда или изчезват поради резките промени в климатичните условия. Земята е претърпяла няколко катаклизми, които са довели до масовото изчезването на някои видове и завръщането на много от тях може да причини огромен хаос в съвременната екосистема.

Въпросът е къде ще отидат тези същества, особено след като много от тях няма да имат естествени врагове, освен човека. Дали заселването на съблезъб тигър в сибирската тундра няма да наруши местната хранителна верига? Алтернативата е да се запазят пресъздадените видове в "Джурасик парк", подобно на зоопарк или природен резерват, което е точно това, което група от японски учени предложи през 2005 година.

https://www.technika-bg.com/izcheznali-zhivotni-pticata-dodo/



Dodo Birds Extinction
5
avatar_Hatshepsut
Димо Каракехайов: Традицията на таханджийството, предавана от поколение на поколение


Димо Каракехайов от Ивайловград е трето поколение таханджия. На въпроса на Радио България, защо Ивайловград е единствената област в страната, където се отглежда сусам, 33-годишният предприемач отговори:

,,Защото Ивайловград е една от най-южните точки на България и климатът тук е много топъл. А сусамът, с който ние работим, е топлолюбиво растение и обича топлия средиземноморски климат. Сусамът не вирее в средната и северната част на страната."

,,Навремето е имало няколко таханджийници в Ивайловградска община – допълва Димо Каракехайов. Преди 1989 г. дядо ми е работил 14 години в такава работилница. Тук научава занаята. И когато след 1989 г. се  разрешава частната собственост, на дядо ми му хрумва идеята и така с баща ми построяват тази таханджийница по автентична технология и използват същите камъни, които са на повече от 100 години. Някога камъните са въртени с животинска тяга – с мулета и катъри, които са се въртели в кръг и така са задвижвали мелницата, днес вече се използва електричеството."



За производството на тахана семейството на Димо Каракехайов отглежда 500 дка сусам, а останалото количество изкупува от местни производители:



,,Сусамът е храстовидно растение, високо около 80 см-1 м. Сее се в края на май, началото на юни и най-важното условие е да има влага и да е топло, за да е благоприятно за покълването – разказва  Димо и допълва. – По-малките площи се засяват на ръка, а по-големите със сеялка. Площите не се третират с торове и пестициди, нашето производство е екологично, част от площите ни са биосертифицирани. Сусамът се прибира през септември-октомври. Прибирането е доста трудоемко. Сортът, който ние отглеждаме е с ярко жълт цвят. Събирането става на бригади, скубе се на ръка, след това правим снопи, които подреждаме изправени и оставяме на  слънце, за да изсъхнат. Шушулките пожълтяват, разпукват се и семенцата вече могат да се видят в редица. Всяко снопче се изтърсва, отвява се с едновремешните веялки, за да се изчистят листата и по-едрите боклуци. Сусамът се пълни в чували и пристига тук в таханджийницата."

Ето и как започва отглеждането на сусама в този район:

,,Произвеждаме сусамов тахан от сорта, който се е запазил през десетилетията, защото всеки производител оставя семе за следващата година. Дедите ми са дошли от Мала Азия-Коджабунар, област Бандърма в Турция и са донесли семето със себе си и благодарение на прадядовците ни, то се е запазило повече от 100 години. Яркожълтият сусам се отглежда само при нас, за разлика от вносния, бял на цвят сусам."

Производството на сусамовия тахан минава през три стъпки. Първата част е измиването със солена и чиста вода. Вторият етап е сушенето в огромна пещ. Според младия производител това е най-важната част от целия производствен процес или както казват ,,майсторлъка на занаята". Сушенето отнема около три часа и половина, а самото печене на семето трае броени минути.



Третият етап е смилането в мелницата с помощта на огромните камъни. Сортът, който се отглежда в Ивайловградско е много богат на мазнина и при стриването, без да се добавя никаква мазнина се получава течна консистенция, каша, която потича по улея. Всъщност това е таханът, който се пълни в буркани и вече е готов за консумация.



,,Сусамовият тахан е важно да се консумира, защото е много здравословен и полезен продукт – обобщава Димо. Не съдържа никакви примеси и консерванти. Пълнозърнестият тахан, който ние произвеждаме, е много полезен за стомашно-чревния тракт".



Продуктът се продава у нас и в съседните Гърция и Турция.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101530721/dimo-karakehaiov-tradiciata-na-tahandjiistvoto-predavana-ot-pokolenie-na-pokolenie
6
avatar_Hatshepsut
Скален гълъб


Скалният гълъб (Columba livia) е сравнително дребна птица от семейство Гълъбови (Columbidae), предшественик на домашния гълъб, с който спадат към един вид и често се кръстосват.

Има над 200 породи гълъби, които произлизат само от един-единствен вид — скалния гълъб. Той живее по скалните проломи, преддверията на пещерите и каменистите острови. На вид е сивосинкав, с по-светли или тъмнонапетнени криле, с две черни, лентовидни препаски на крилете и бял кръст на гърба, който се отличава в полет.

Скалните гълъби живеят на двойки или малки ята. Хранят се с всякакви видове зърнени и житни култури, семена от диви растения, пъпки, кълнове, треви, листа, плодове и др. В дивата природата е предпазлива и плашлива птица.

Името си получава от навика да гнезди по скални корнизи, което продължава да е характерна черта и на домашния гълъб. Гнездото е построено от тънки клечки и сламки, често рехаво и сравнително плоско, Снасят 2 бели яйца, които мътят на смени и двамата родители в продължение на около 18 дни. Малките се излюпват слепи и покрити с рядък жълт пух. Родителите ги хранят със специална кашица, която отделят в гушата си смесена с омекнали зърна. Когато напуснат гнездото родителите продължават още известно време да хранят малките. Полова зрелост достигат на едногодишна възраст.

Опитомен е в дълбока древност и ползван като преносител на съобщения, благодарение на силно развитото си чувство за ориентация и склонност да се завръща винаги в постоянното си местообитание. Някои от породите са със значителни размери и служат за храна, други имат различна окраска или оперение и се отглеждат като декоративни, а трети се отглеждат заради изпълняваните от тях необичайни движения по време на полет.

Експерименти показват, че скалният гълъб си създава концепции и категоризира обектите около него по много подобен на хората начин. Когато са им показвани снимки на хора облечени по необичаен начин, с намалени или увеличени спрямо околните обекти размери, деца, жени, голи хора, снимани от различен ракурс, части на тяло, като ръка, крак, глава, те успешно са успявали да ги класифицират като хора. Това хвърля сянка на разпространеното мнение, че гълъбите са нискоинтелигентни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Скален гълъб



Paloma bravía (Columba livia) Rock Dove
7
avatar_Hatshepsut
Сътворяване

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.

От ласките ти сътворих легло.
Да се унасям - кротък в самотата.
И всичко нежно, между нас било,
завивка да е топла за душата.

От думите ти сътворих олтар -
молитва да прошепна - за мечтите.
Макар далечна - да ми бъдеш дар
и слънчице - до залеза на дните.

От себе си - вратата сътворих.
Отворена за теб - да те желая.
И в някой сбъднат миг, от нежност тих,
пристъпила през мен - да си до края...
8
avatar_Hatshepsut
Спорт / Re: Дан Колов
Last post by Hatshepsut - Today at 06:29:45
Дан Колов - Балканският лъв

9
avatar_Hatshepsut
Петър Дънов - Учителят от бялото братство

10
avatar_Hatshepsut
ФСБ - Зимна къща

Pages1 2 3 ... 10