• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 September 2021, 01:22:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13949 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
993 Posts

Лина
780 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23,763
  • Total Topics: 1,365
  • Online Today: 109
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 23
Total: 24

avatar_Hatshepsut

Ангел Колев

Started by Hatshepsut, 26 June 2020, 07:35:01

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Август

Горещо е. Зората се съблича.
Сияе. Без ефирната си рокля,
красива като гръд е на момиче.
Мечтае си. Небето да е мокро.

А в Утрото. Забързаните хора
намират за насъщния си начин,
навярно и Творецът е доволен,
не иска тази роля. На пазачът.

И портите на Август се отварят.
Посреща те рояк от пеперуди.
И връщаш настроенията стари,
а някои твърдят, че няма чудо.

Каквото се е случило. Цветята
ухаят на безгрижие и младост.
И пеят. Гастролиращи цикади.
За тебе. И е истинска наслада.

И Славеят, досущ като Орфей,
омайва и надвисналите клони.
Естествено не знаеш и къде е,
но мислите за още му се молят.

А устните на Вятъра нашепват,
че тази вечер може и да дойде,
Луната ще целува до последно,
към някъде мечтите ти ще води.

Но ти не бързай, още е жарава,
трапчинките на слънцето лудеят
и този месец твой е, не забравяй.
Приканвай. Есента. Да закъснее...

Hatshepsut

Сън

Сънувам тази планина,
величествена. И уютна
и всяка нощ живея там,
не мога ли, така е пусто

и ето и вървя с Момчил.
Споделяме една пътека,
спасяваме от глад души.
Пък долу се дочува екот.

И даже и пропуква съчка.
Из песен на омайно пиле.
Приел го е на гости букът,
съседът е Орфей и свири.

А хълмовете злак покрива
и жажда си гасят в поточе,
с нозе тук газят Самодиви,
в небето горд орел ти сочи.

И срещат се и вакло стадо.
И къщи на безброй години.
Човеците. Сърце оставяш.
И как доброто да отминеш.

Но утрото нашепва ставай.
И въпреки, че гони. Тъмно.
Родопи са. Не се забравят.
И знам наяве ще се върна.

Hatshepsut

Молба

Родих се в най-прекрасната земя.
Прегърна ме. И с ангелското име
остави ми в сърцето светъл знак.
За него тук, че вечно ще е синьо.

И Слънцето ѝ нежно ще ме гали.
Ще бъде втора майчица Родопа.
В легенди, тя, герои ще повтаря,
гласът им ще надвие онзи вопъл.

А после в снежно бялата ѝ зима.
Елите ще танцуват. С Ветровете.
Ще казвам на пътеките, води ме.
Надявам се да бъде към морето,

а то сред нова вечер ще ме чака.
И тихо ще разказваме щастливи,
ще тръгна по брега и даже някой
ще каже, че видял съм самодива.

И морен по тревата ще пристъпя.
Щурчетата, познали ме, ще пеят.
И знам. Това не може да се купи,
страна, в която дяволът бледнее.

И просто ще се моля. Още малко.
В България, приятелю, да дишам.
И чувствата взаимни да са жарки.
А някой друг поет. Пък да ѝ пише.

Hatshepsut

Написано за теб

И не любов, любов ще е когато
в сърцето ти камбаната звъни,
а в моето царува днес мечтата.
Приела, знай, сияйния ти лик.

И ето ти сега ми се усмихваш
и сякаш имам цялата вселена
и виното горчиво става пивко.
И никой не желая да заменям.

Защото вече мога и да дишам,
виновна беше първата целувка,
ти явно си вълшебница и пишеш
и приказки, в които няма лустро.

А колко дълго чаках да те видя.
Нозете ми пребродиха земята.
Попитах даже бисерните миди
и търсех и сред пясъците злато,

пък ти си се намирала наблизко,
на няколко пресечки, а животът
мълчеше, че зад облаците ниски
ще срещна. И очите на доброто.

Че ти ще бъдеш моето момиче.
И пристан, който винаги ще пазя,
обичам те, безкрайно те обичам,
и моля се, и аз, да съм ти важен.

Hatshepsut

Абстиненция

Увиснали във времето красиви думи
гравират фигурки по твоята душа,
с мъгли изплитат моста помежду ни,
родил греха. И срутен - от страха...

Но - скривано желание за близост,
разпалва в утрото ни жар... В омая,
след шепот на събличаща се риза,
ръце се вплитат, литвайки към Рая.

Подрънкват клетви, скъсват се вериги,
в миг жерави се влюбват във небе.
А после съм до теб. И съм притихнал.
Целувката ти ме съблича. До сърце.

Рисуваме в плам замъци - от пясък,
а в тях - мечти... Май, луднал океан.
Пък вятър мил с усмивка ни донася,
че пленници ще бъдем тук докрай.

Не знам дали си фея, там в съня ми
или животът всъщност е... измамен?
Приличаш на любов, аз газя в тръни,
и все не искам да призная, че те няма.

Hatshepsut

13 March 2021, 08:45:21 #20 Last Edit: 19 May 2021, 21:24:28 by Hatshepsut
От хиляди години те обичам...

От Хиляди Години те обичам.
И бързайки опазих този Огън.
Сега намерих рая си. Момиче.
Очите ми са влюбени. И мога,

и ти и да не питаш, да ти кажа,
че Слънцето е мило и огромно
и пее, за това че съм му важен
и носи и Зората сутрин стомни

и свалят ми ръцете ти Небето.
Край теб да съумея да го галя.
Разказваха ми. Вечните поети.
И вярно е, че ти си сън реален

и плахото сърце и ден не иска
без твоето сега да не споделя,
желая да са устните ти близко.
И никой и секунди да не мери.

А тъй като. И Господ обещава.
За двама ни, уютни Ветровете
да веят. И неволи да са слаби
и този свят и само да е цветен,

аз вричам се завинаги с обета.
Че твоето Усмихване ще бъда,
мигът и да е тъмен, а и светъл
Ще пия. От целувките ти. Лудо.

Hatshepsut

Молитва за хубост

Защо прикриваш чудния ѝ лик
и гледаме повтарящи се маски.
Върни ни в недалечното преди.
Тя просто е създадена за ласка.

Тя с нас е, за да вдъхва красота.
Причина. Да са радостни очите.
Ти сам си ни изпратил този дар,
кога ще бъде същият, те питам?

Кога ще може. Леко да се смее.
Жената и от пропаст ни въздига.
Стори така. Мечтите. Да живеят.
Пък тя да ги множи като индиго.

А ние ще я пазим. Сякаш. Цвете.
Закрила. Срещу лошото ще има.
Но само. Искам. Моля Ти се. Ето,
да грее с хубост в идните години.

Hatshepsut

Като целувка

Някоя вечер ще дойда
в твоите сънища. Леко,
тежките дъбови порти,
аз ще отворя, донесъл

мъничко нови целувки,
ще те погаля. И нежно
и красотата ще вдъхна.
Също. И нови надежди.

И ще поискам. Отново.
Само минута за песен.
Чули светулките говор,
те ще ти кажат адреса.

Тихо тогава ще тръгна.
Нейде на Изток от Рая.
Ето. И ходя прегърбен
вече - обичам те, знаеш.

Hatshepsut

Моята лунна соната

За мястото. Където ще те има.
Отдавна се запътиха мечтите.
И явно са попаднали на зими.
Забавиха се. Повече. Не питай.

Но аз, дори сега рисувам. Нови.
Които безпогрешно те намират,
забиха над вратата ми подкова
и пеят си, че шансът ще е силен.

А ти си там. В сънуващата стая.
Опитваш се света да разгадаеш.
Познавам го негодника. Нехае.
За него всички бедни сме ратаи.

Пък ти си миг от лятото, красива
и чакаш и момента да ме зърнеш,
почти пристигнах, виното горчиво
донесъл съм и чаши да напълним.

И моля, не отваряй щом почукам.
Ще свиря. Чуй ме. Лунната соната.
Тогава ще съм Аз. И в този случай
пусни ме, обещавам, да съм злато.

Hatshepsut

Любовта на художника

Не знам къде живееш, затова
аз тихо ще го кажа на звездите.
С годините човешкият ми страх
порасна и престанах и да питам.

Блестят ли пак вълшебните очи,
очакват ли и мене да ме зърнат,
ще може ли прекрасният ти лик
да вая и дори да ме прегърнеш.

Ще може ли най-нежните ръце,
не вятър, а света ми да погалят.
Ефирен. Като Шекспиров сонет.
Дъхът ти. Вечен огън да запали.

И устните ти. С обич да шептят.
А слънце да живее сред косите.
Да спи луна в изящната ти гръд
и Господ да се кланя от възхита,

пък аз да те целуна някой ден.
Прости ми задължителния увод.
И вярвам. Ех... Мечтая си. Поне.
Причината. Художник да рисува.

Hatshepsut

Пътуване във времето

Когато (вече), знаех да обичам...
Животът беше... някъде към края,
към края на безмисленото тичане
и писани в безгрешност запетаи.

А после сякаш вдигайки мъглата,
над мен денят рисуваше картини,
а Слънцето се радваше и в блясък,
прикриваше (и) броя на годините.

И птиците гнездяха (тук), защото,
стоеше с тях и в зимите листакът,
дори дъждът и прелестен, и топъл,
танцуваше с разцъфналите драки.

А в нощите ветрецът бе чудесен,
запял сонет (за някакво Момиче).
И знаех, че мечтите ще са лесни.
Когато (вече), можех да обичам...

Hatshepsut

Песен за жената

Като песен. На Лято.
Като слънцето в зима.
Ти си просто. Жената.
Ти си Щастие. С име.

Ти си дарът. От Горе.
Нежни божии пръсти.
Вятър. Който говори.
Вдъхновение. Също.

И балсам за сърцето.
Галещ звук на пиано.
Стих на вечни поети,
ти олтар си на храма.

И си път. За мечтите.
Красота си. Безумна.
Аз се губя. Не питай.
Сред очите ти чудни.

Ти си Обич за двама.
Неугасващ си. Огън.
После Топлото рамо.
И Надежди си много,

ти си страст и жарава
и с любов ме изгаряш,
теб посреща те браво
още в приказки стари.

И даряваш. С Животи.
Най-добрият подарък.
Ти си Дом още. Топъл.
В него. Виното. Старо.

Ти си смях. И Целувка.
Ти Докрай си Момиче.
Стигнах. Твоите устни.
Теб (да кажа), обичам.

Hatshepsut

Очите ти...
(Две хубави очи, Пейо Яворов)

Обичам да съм в твоите очи.
Потъвам и не мога да изляза.
Приличат на магията на стих.
И Яворов не го е писал даже.

И Слънцето, почти като дете,
при тях и то остава да нощува,
преструва се, когато стане пет.
Че спи. И вече Утрото се губи.

А после се усмихваш и Денят
и леко и наперено пристъпва,
пък Вятърът завижда. Затова 
оставя, ето облакът да пъпли.

И сигурно. Лицето ти красиво,
картина (и мечта за ухажори),
е поводът да те наричат дива
и аз да не поискам и да споря,

но храм са ми очите и ще кажа
и в него, че живее моят Господ.
За другите, обаче са си стражи.
Това е и избраният съм просто.

Не искам да ги няма. И за миг.
И нека. Светлината да ги пази.
Обичам. Да съм. В твоите очи.
Потъвам. И не мога да изляза.

Hatshepsut

Легенда за Родопа

Та аз, дори не знам къде живееш...
не бих могъл изобщо да те срещна,
попитай птички, храмът на Орфей е
за мене дом и ти ще стигнеш лесно.

И също ще се влюбиш в планината,
вървях години, тук се спря сърцето.
Мечтите свят пребродиха. Крилати.
Преди да свалят Залез. Край поета.

Преди да се превърнат и в художник
и с пръсти само страстно да рисуват
след хълмче там, морави. И доволно
пред Бога да твърдят. Че рай е друго.

Пък щом обикнеш Нея. Аз ще грейна.
Към устните път, нежен, ще намериш.
Родопски, в знак, невести чудодейни.
Ще сбъднеш две. А аз ще ти постеля.

Hatshepsut

Зефир

А ти ме поглеждаш и времето спира
(и Вятърът с радост ми носи живот).
Щурецът е буден. И почва да свири.
А Слънце в Земята се влюбва. И То.

И нежност ѝ праща и чезне мъглата
и стихват вълните сред синьо море.
И влизат Мечтите. И в тяхното Лято
и Господ ми шепне, че аз съм човек.

А ти си прекрасното (мое) момиче.
което пък сам ми е пратил (Съдба).
И зная, че теб и докрай ще обичам.
И нашият Свят ще е (винаги) млад.

И искам на него (и всички), да кажа,
че днес е щастливо Сърцето. И пее.
Че аз (и за себе си) вече съм важен.
Единствено само: Когато съм с Нея.