• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 October 2021, 19:22:03

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14320 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1033 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,225
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 176
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 26
Total: 28

Recent posts

Pages1 2 3 4 ... 10
1
avatar_Panzerfaust
Quote from: Hatshepsut on Today at 08:57:49
The corncrake (Crex Crex)
Наистина интересен звук издава.
2
avatar_Hatshepsut
Измами и схеми за източване на банкови карти



Нови начини за източване на банкови карти в "Ничия земя"

3
avatar_Hatshepsut
Внимавайте, докато теглите пари от банкомат


Скиминг устройствата, поставени в банкоматите, могат да бъдат идентифицирани, ако потребителите проверяват внимателно машините преди да ги използват, посочва компания  доставчик на финансови услуги.

Експертите съветват да се следват няколко прости правила, за да се намали до минимум рискът от измами при теглене на средства от ATM устройства. Експертите на компанията подчертава, че 80% от всички плащания в България са в брой и затова е от ключово значение потребителите да са добре информирани как да използват банкомат безопасно и да защитят парите си.

Проверете за скимиращи устройства

Скимиращите устройства са четци на карти, които се инсталират в банкомата и могат да бъдат замаскирани по такъв начин, че да изглеждат като част от него. Въпросните устройства крадат данните на картата и впоследствие парите в нея могат лесно да бъдат изтеглени от измамници.

Първо основно правило преди потребителите да поставят картата си в банкомата е да опитат да помръднат клавиатурата, за да видят дали тя е част от машината, или върху оригиналната е поставена фалшива. Важна стъпка при проверката на ATМ устройството е да опитате да отместите пластмасовата част около слота за вкарване на банковата карта. Друго златно правило е, когато въвеждате PIN кода, винаги да покривате клавиатурата с ръка, в случай че наоколо е поставена незаконна камера.

Избирайте внимателно местоположението на банкомата и преценявайте времето на теглене

Избягвайте тегленето на пари от банкомати на локации, които не изглеждат достатъчно безопасни, като празни тъмни улици и места без никакви мерки за сигурност. В допълнение на това, използването на ATM устройство през нощта не е препоръчително освен ако не е разположено в оживен район.

Пазете бележката

И машините правят грешки. Белeжката от банкомата е доказателство за извършена трансакция, затова потребителите трябва да я пазят, в случай че възникне някакъв казус. Друга причина да не хвърляте бележката в коша до ATM устройството е, че  тя съдържа много важни данни. Ако информация като имената ви и номера на сметката ви попадне в грешни ръце, може да си навлечете сериозни проблеми. Престъпниците със сигурност ще намерят начин да използват тези данни с цел измама.

Попитайте експертите

Ако се опасявате, че банкоматът може да има проблеми, свързани със сигурността, то тогава непременно се свържете с оператора на машината. Контактите обикновено би трябвало да са изписани на самото устройство. Повечето центрове за обслужване на клиенти са на разположение денонощно, за да разрешават различни казуси, така че по-добре потърсете съдействие вместо да поемате рискове.

Трябва да направите същото не само ако се притеснявате за сигурността на банкомата, но и ако имате проблем с тегленето на пари. В този случай е важно да се отбележи, че причината може да не е машината, която използвате, а банковата ви карта. Затова се свържете и с ATM оператора, и с банката си, за да се уверите, че всичко е наред.

https://www.pariteni.bg/novini/pari/vnimavajte-dokato-teglite-pari-ot-bankomat-238834
4
avatar_Hatshepsut
Какво да направя, ако ми източат банковата карта


При установяване на нерегламентирано изтеглена сума от вашата банкова карта трябва незабавно да уведомите банката. Ако някой е изтеглил пари от вашата сметка без да сте му дали нито картата, нито пинкода си, отидете до банката издател или се обадете на телефона, изписан на гърба на картата.

Банката на свой ред ще блокира картата, респективно – възможността за извършване на по-нататъшни финансови операции с нея. След като сте уведомили за непозволената операция, банката е длъжна да проучи случая и да събере информация отностно автентичността на транзакцията и нейното точно регистриране.

Между 15 и 35 работни дни – това е срокът, в който следва да получите отговор на вашата жалба, за да разберете какво се е случило и дали парите ви ще бъдат възстановени. Добре е докато чакате решението на банката, да намерите всички документи и да прочетете общите условия. Там са описани вашите права и задължения, отговорността на банката и как тя процедира в подобни случаи.

Ако източената сума e до 100 лева, за жалост ще понесете всички загуби. В случай че откраднатата сума е по-голяма, банката ще ви я възстанови изцяло, ако се докаже, че сте използвали картата си в съответствие с условията, за които е издадена, предприели сте всички необходими действия за запазване данните ѝ и веднага след установяването на паричните липси по сметката сте уведомили банката.



Важно е да не сте записали пинкода върху картата, на листче в близост до нея, на стената до любимия ви банкомат или нещо подобно – историята познава всякакви куриозни случаи. Пинкодът също така не трябва да бъде споделян с никого, нито да бъде изписван в съобщения по телефона, чиято история лесно може да се проследи. Също така при въвеждането на пинкода е добре да закривате цифрите с ръка.
Но дори да сте изпълнили всички тези условия, много вероятно е да сте станали жертва на банкомат със скимиращо устройство. Скимиращите устройства са най-разпространеният и лесен начин за копиране на информацията от вашата банкова карта. Те могат да бъдат в различни форми, видове и марки и за съжаление се разпознават изключително трудно.

Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, ако притежателят на банкова карта успее да докаже, че транзакцията не е авторизирана от него, цялата отговорност се носи от банката, издател на картата. В този най-благоприятен за вас сценарий доставчикът на платежни услуги има задължението незабавно да възстанови източените пари по сметката.

В някои случаи обаче банката отказва да възстанови липсващите суми. Изложените мотиви обикновено са свързани с проявена небрежност от страна на картодържателя, който едва ли не е съдействал на лицето, разпоредило се със собствените му пари. Ако бъде доказано, че картодържателят е причинил загубата чрез измама, банката има право да сезира компетентните органи за извършено престъпление.
Ако банката реши, че не сте съумели да си опазите персоналните данни на дебитната карта и ви откаже възстановяване, можете да отнесете въпроса си пред Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите. Тя е орган за алтернативно решаване на спорове като производството пред нея се развива извънсъдебно. Заявление до Комисията можете да подадете и в случай че банката не отговори на жалбата ви в законоустановения срок.

Има вариант и да подадете съдебен иск за липсващата сума с добри шансове за решение във ваша полза. При един евентуален съдебен процес, ответникът (банката) носи доказателствената тежест за установяване на измама, умисъл или груба небрежност от страна на клиента си при боравенето с издадената му карта.

Доказването на вината на картодържателя на практика е сравнително трудно, тъй като банката няма как да е наясно при какви условия и обстоятелства клиентът е съхранявал картата и нейния пинкод. С други думи, установяването на субективния елемент на поведението на лицето, като умисъл, груба небрежност или измама, е почти невъзможно.

https://www.pariteni.bg/novini/pari/kakvo-da-napravia-ako-mi-iztochat-bankovata-karta-239433
5
avatar_Hatshepsut
Източиха дебитната ми карта. Ами сега?

Ужас! Отивам до магазина днес да напазарувам за вечеря и какво се случва? Реших да платя с дебитната си карта и касиерът ми казва, че в картата няма наличност. Но как така, та аз онзи ден проверявах сметката си и всичко беше наред. Изглежда съм станал жертва на кражба. Най-важното нещо в такива случаи е да не изпадам в паника, а да обмисля какви възможности имам пред мен, за да защитя нарушените си права.

Какво да направя, ако някой е източил дебитната ми карта?

Първото нещо, което трябва да направя, е незабавно да отида до банката издател и да подам жалба за извършената така наречена "неразрешена платежна операция" или директно да се обадя на телефона, изписан на гърба на дебитната ми карта. Това са случаите, в които някой е изтеглил пари от моята сметка, без да съм му давал нито банкова карта, нито пин код, нито каквото и да е. След като съм уведомил за проблема, банката издател е длъжна да проучи и да събере информация за автентичността на транзакцията, нейното точно регистриране (т.е. къде са изтеглени парите ми, в колко часа, каква е сумата и др.), както и дали не се дължи на възникнала техническа повреда на самата банка.

Случвало ми се е нито един банкомат (без значение на коя банка е) да не ми приема картата, поради някакъв технически проблем, профилактика и прочее. Възможно е сега да се случва нещо подобно. Отговор на жалбата си трябва да получа между 15 и 35 работни дни, в който да разбера какво се е случило и дали парите ми ще бъдат възстановени. Банката е длъжна да се произнесе! Докато чакам решението трябва да намеря и да прочета всички документи, които са ми дали от банката при издаване на картата, а по – точно "Общите условия" (да, онези листи, които тогава подписах, без да ги погледна). Там ще видя какви са моите права и задължения, каква отговорност носи банката и как се постъпва в подобни случаи.

Следващи стъпки

След като се запознах с информацията малко се успокоих и обнадеждих. Има шанс да ми бъде възстановена цялата сума, като наличността по картата ми ще бъде такава, каквато е била преди кражбата. Ако обаче са ми източили сума до 100 лв., ще понеса всички загуби. Условието е аз да съм изпълнил следните задължения:

да съм използвал картата си в съответствие с условията, за които е издадена;
да съм уведомил банката незабавно след като съм узнал, че липсват пари по сметката ми;
след получаване на картата да съм предприел всички необходими действия за запазване данните й – да не записвам PIN кода си върху картата, да не го споделям с никого, да не го записвам на листче и да го държа в близост до картата (напр. в портмонето си) и други.
Дали съм бил добросъвестен, или не, според банката, ще разбера, когато получа отговора на жалбата си. Ако преценят, че съм бил коректен, още до края на следващия ден ще получа цялата изчезнала сума. Ако преценят, че не съм изпълнил задълженията или решат, че съм причинил загубата чрез измама, няма да ми възстановят сумата. Нещо повече – ще сезират компетентните органи, ако решат, че съм извършил престъпление.

А имам ли друга опция, ако банката ми откаже възстановяване?

Банката реши, че не съм си опазил добре персоналните данни на дебитната карта и няма да ми даде нито стотинка. Но заедно с това ме уведоми, че мога да отнеса въпроса си пред Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите. Тя е орган за алтернативно решаване на спорове (производството пред нея се развива извънсъдебно). Мога да подам заявление до Комисията и в случай че банката не отговори на жалбата ми в срок.

NB! Не мога да отнеса спора пред Комисията, ако първо не съм се опитал да го разреша с банката издател.

Как да подам жалба до Помирителната комисия за платежни спорове?
За целта трябва да подам писмено заявление до Комисията или да вляза тук и да сигнализирам онлайн. Разглеждането на спора е безплатно, но направените от мен разноски поемам лично – например за адвокат, вещо лице. Заявлението трябва да е на български език и да съдържа:

наименованието на комисията;
трите ми имена по лична карта и ЕГН;
наименованието, седалището и адресът на банката издател на дебитната ми карта;
изложение на фактите и формулиране на искането – тук трябва да опиша какво се е случило, защо се е стигнало до подаване на заявлението  и какво искам от Комисията;
изброяване на документите, които съм приложил – всички документи, необходими на комисията да изясни случая, както и решението на банката;
моят подпис.
Към заявлението трябва да попълня и няколко декларации, за да докажа, че:

съм подал жалба и не ми е отговорено в срок – само ако съм в тази хипотеза;
не съм отнесъл спора за решаване пред съд или друг орган за извънсъдебно решаване на спорове;
не съм подписал споразумение с банката за решаване на спора.
Подадох жалбата. И сега какво?
Ако възникне проблем с набора от документи, Комисията ще ме уведоми, че трябва да отстраня нередовностите в определен срок.
Не изпълня ли указанията, помирително производство няма да се образува.

След като се съберат всички документи, становища и доказателства, Комисията има двумесечен срок, за да се произнесе с предложение.
Мога да присъствам при разглеждането на спора, единствено ако комисията прецени, че това е необходимо.

Комисията се произнася по въпроса с помирително предложение, с което предлага на мен и на банката как можем да разрешим спора си.
Ако сме съгласни с него, можем да го приемем с писмено изявление пред Комисията до 10 дни. По този начин предложението ще придобие сила на споразумение. Това означава, че ако банката не изпълнени поетите с него задължения, мога да я изправя и пред съда.
NB! Без значение дали съм приел или отхвърлил предложението на Комисията, нямам право да поискам повторно разглеждане на същия спор.

Независимо от изхода на производството, мога да отправя спора си и по съдебен ред.

Защо пред Комисията, а не пред съда?
Предимството на производството пред Помирителната комисия за платежни спорове е, че се развива за сравнително кратко и бързо време, а освен това е и безплатно. Въпреки това винаги имам възможност да се обърна към съда, ако това е моят избор и ако така ще се чувствам по-сигурен за приключване на спора в моя полза.

Полицията ще ми помогне ли?
Да, мога да защитя правата си и пред полицията. Източването на банкови карти е престъпление. Те ще извършат свое разследване и също ще изискат справки от банката. По този начин ще разбера и кой е откраднал от мен.

Как мога да се защитя?
Не съм застрахован срещу източване на дебитната ми карта, но мога да намаля риска, като спазвам няколко неща: 

да закривам цифрите при въвеждане на PIN кода си, когато тегля пари от банкомат или плащам в магазин посредством пос терминал;
да не казвам на никого какъв е кода на картата ми, както и да не я давам;
да избера този онлайн магазин, който е всеобщо познат и известен, защото давайки данните на дебитната си карта в непознат сайт поемам риск за финансовата си сигурност;
да тегля пари от по-нови банкомати, разположени на главни и добре осветени улици – рискът от опорочаване на устройството е по – малък.
Има банки, които предлагат на клиентите си застраховка в случай на неразрешени платежни операции, извършени с дебитна или кредитна карта.  Най–добре е да проверя на интернет страницата на моята банка издател или да отида в съответния клон. Там ще разбера дали мога да повиша сигурността си срещу източване на карти и при какви условия.

Автор: Виктория Пенчева

https://pravatami.bg/27317
6
avatar_Hatshepsut
Как източват банкови карти от името на търговски вериги с фалшиви игри


С ФАЛШИВИ ИГРИ В ИНТЕРНЕТ: Източват банкови карти от името на търговски вериги

Нова измама в интернет. Хакери източват банкови сметки, като организират фалшиви игри от името на големи търговски вериги, посочва NOVA.

Сигналите от потърпевши потребители във форумите в интернет са десетки.

,,Попаднах на пост в социалните мрежи - да позная какво е числото и ще спечеля 1000 лв. Заинтригувах се", разказа потърпевшият Венцислав.

Атрактивната награда привлича вниманието на му. Заради работата си предпочита да остане анонимен, но ни разказва за правилата на играта. Обявена е като ,,Тест на деня", а обещанието е за парична награда от 50 до 1000 лв. за всеки познал числото, което се крие в тази цветна холограма. Наградите се раздават от името на голяма търговска верига.

,,Познах числото, аз бях първият, който беше писал коментар, и те се свързаха с мен на лично съобщение: ,,Честито, Вие печелите 1000 лв.", разказа той.

За да получи спечената сума единствено трябва да попълни данните от банковата си карта в този сайт, за който получава линк в съобщението.

Мъжът се усъмнява и решава да провери дали има други печеливши от играта. Оказва, че става дума за измама. Показваме играта на експерта по киберсигурност Спас Иванов. Според него става дума за класическа фишинг измама, която цели да открадне личните ни данни.

От търговската верига, от чието име се раздават наградите, категорично отричат да стоят зад играта. През последните седмици при тях също постъпват десетки сигнали от потърпевши потребители.

Първа червена лампа за измама трябва да светне още когато ни искат данните от банковата карта, за получим наградата, категорични са от ,,Активни потребители".

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/kak-iztochvat-bankovi-karti-ot-imeto-na-tyrgovski-verigi-s-falshivi-igri-video-2270215
7
avatar_Hatshepsut
Внимание: Източват ли банковите ни сметки, докато картите са ни в джоба?


КИБЕРДЖЕБЧИИ: Източват ли банковите ни карти, докато са в джоба ни?

Банковите ни сметки могат да бъдат източвани, макар и с малки суми, докато дебитните и кредитните карти са в джоба ни. Схемата не е нова, но става все по-популярна в последните месеци. За това предупреждават експерти по киберсигурност, посочва NOVA.

Източването на пари става със специални устройства, които измамниците допират до портфейла ви. Измамите стават най-често там, където има най-много хора – в метрото, в автобуса, тролея или в магазина по време на големи пазарувания.

Схемата използва технологията на безконтактните разплащания, подобно на плащанията в магазина. Портативните пос терминали, които измамниците използват, остават невидими за нас.

,,Когато човек, носещ пос терминал в джоба или чантата си, се доближи до вашия портфейл, се реализира транзакция", обяснява IT експертът Александър Ненов.

Сумите, които се теглят са малки – до лимита, в който системата не изисква въвеждане на ПИН код. У нас най-често те са 25 или 50 лв.

Схемата е популярна в няколко европейски държави, но все още официално регистрирани от полицията потърпевши у нас няма.

,,Първите такива случаи, за които чухме преди години, бяха във Великобритания. Там в метрото се разхождаха хора, които дори не криеха пос терминала, тъй като не осъзнаваха, че това всъщност е форма на джебчийство", допълва Ненов.

От компаниите за картови плащания у нас твърдят, че подобни злоупотреби при българските потребители са трудно осъществими. Освен защитите, които притежават безконтактните карти, пос терминалите, с които стават измамите, не могат да останат анонимни, обясняват експертите. Дори и да се стигне до измама, парите ни ще бъдат възстановени чрез т.нар. процедура за оспорване на плащане.

,,Благодарение на тези договорни отношения между търговеца и финансовата институция, в крайна сметка парите са гарантирани", посочи Ваня Манова, мениджър на компания за картови плащания.

От измамата могат да ни предпазят специални калъфчета или пластики с размера на самите банкови карти. У нас те вече се продават, а в някои страни се раздават безплатно от банките при издаването на картите. Въпреки това, експертите съветват да следите всяка транзакция, която минава през картата ви.

В България 75% от плащанията с карта са безконтактни. Допълнителна защита при тях ще дадат и новите европейски правила, които ще изискват допълнителна верификация – дори и да теглим до лимита.

,,След петата транзакция и след достигане на сума от 150 евро следва системата да изиска ПИН", каза Иван Хаджов, мениджър ,,Дигитални продукти" в компания за картови плащания.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/vnimanie-iztochvat-li-bankovite-ni-smetki-dokato-kartite-sa-ni-v-dzhoba-2195924
8
avatar_Hatshepsut
Източване на банкови карти

Какво е измама с банкови карти?

Измамата с банкови карти е форма на кражба на самоличността, която включва неправомерно събиране на информация от нечия банкова карта с цел да извърши покупка, да изтегли спестявания или да клонира картата. 16 милиарда щатски долара са годишните загуби от измами с банкови карти в света.

Какво е скиминг?

Според ФБР скимиране е копиране на данни от магнитната лента на банкова карта чрез незаконен скенер (скимер).

Скимерите, инсталирани върху банкоматите, обикновено са незабележими. Потребителите дори не разбират, че картата им се копира, докато използват устройството.

В търговските обекти престъпни служители скимират картите на клиентите си чрез миниатюрни ръчни четци.

Вече съществуват и вируси, с които хакери заразяват банкомати и POS терминали и които работят като виртуални скимери.

Какво е RFID скиминг?
RFID скимирането или дигиталното джебчийство е безконтактно прихващане на информация от RFID чип-базирани дебитни, кредитни и лични карти и други документи, като паспорт.

Целта на RFID скимирането може да бъде просто кражба на парични средства или по-сложна кражба на самоличността.

Всеки, който притежава NFC четец/POS терминал (с допълнителна антена) може да улови информацията на Вашата банкова карта и без Ваше знание да извърши транзакция за максималната сума, която е позволено да бъде изтеглена от карта за безконтактно плащане, без въвеждането на ПИН. В България тази стойност е 25 лева.

https://bg.skimprot.com/


Източване на дебитни карти с умни устройства - как да се предпазим


Как да се предпазим от изобретателни хакери, които с помощта на малки преносими устройства източват средства от дебитните и кредитни карти на неподозиращи пътници в метрото например? 

За съжаление не е мит мобилното източване на безконтактни карти до лимитната стойност, позволена от банките за разплащане без ПИН код, коментира в предаването "Хоризонт до обед" експертът по кибер сигурност Любомир Тулев. 

Безконтактните технологии улесняват кражбата

Има такива регистрирани случаи през изминалите години, особено откакто технологията на безконтактните плащания навлезе в България, посочи Тулев. Особено чести са случаите в Западна Европа.

,,Именно използвайки тази безконтактна технология, много престъпни фигури в страната ни се преориентираха, разработвайки малки, портативни, преносими ATM-устройства, които бяха така конфигурирани, така настроени, че да могат да генерират плащане, сякаш сте заплатили за услуга", поясни той.

,,На практика човек, който държи в своята малка чантичка или в яке, в джоба си, малко портативно устройство, буквално докосвайки се до вас, в случай, че знае къде точно се намира тази карта, къде сте я поставили въпросната ваша безконтактна карта, има възможност да източи такава сума, до определения лимит от нашата банка."

Специални калъфчета блокират сигнала

Начинът да се защитим от подобна опасност е прост – като поставим кредитната или дебитна карта на място, в пакетче, в нещо, което около нея да блокира сигнала, посъветва специалистът, като уточни, че има фирми у нас, които произвеждат такива калъфчета или пластики.

,,Които произвеждат пластика с размерите на дебитна карта. Тази карта, поставяйки я пред или зад дебитната ни карта, блокира сигнала на около сантиметър от нея. Така на практика не може да стане източването. Други производители разработват т.нар. пликчета, но при всички тях технологията, идеята е една и съща – те създават специално поле около картата на принципа на Фарадеева клетка, което на практика блокира сигнала. Картата ви на практика не може да излъчи сигнал към ATM-устройството в джоба на атакуващия, на престъпника."

Много от банките в Европа предоставят тези продукти на своите клиенти напълно безплатно, съобщи Любомир Тулев. У нас цената варира около 15-20 лв.

С преносимо устройство можеш да се сдобиеш и легално

Първият начин да се сдобиеш с техниката за източване е чрез различни форуми. Има и компании у нас, които разработват преносими терминални устройства, много по-малки от стандартните банкови продукти в магазините, заяви още Любомир Тулев. ,,Виждаме ги в таксиметровите автомобили например. Така че нищо не пречи дори съвсем легално да си закупиш такова устройство." При всички случаи обаче при легалното закупуване на подобно устройство се оставят данни за купувача.

Много хора изобщо не подозират за източването

Със сигурност има много голяма латентност на тези престъпления, те остават скрити не защото потребителят не иска да съобщи за посегателството, а защото много често дори не забелязва липсата на отклонените средства.

"Съгласете се, на ден ако плащаме няколко десетки транзакции с нашата карта, едни 25 лева може би ще направят впечатление на по-подозрителните, но доста голяма част дори няма да обърнат внимание на това", допълни Любомир Тулев. Той препоръчва потребителите да следят извлеченията от сметките си и когато не разпознаят една или друга транзакция, да попадат оплакване, защото по думите му "най-малкото остава следа".

https://bnr.bg/post/101184590/iztochvane-na-debitni-karti-s-umni-ustroistva-kak-da-se-predpazim
9
avatar_Hatshepsut
Оръжието на българското освободително движение в Македония и Тракия


Усложняването на българския национален въпрос от Берлинския договор, подписан през лятото на 1878 г., води до организиране на освободително движение сред българите от географските области Македония и Тракия, което цели обединение на българския народ в своя собствена национална държава. Многочислеността на българите в тези области ги поставя в центъра на дипломатическата и военна политика на възстановената българска държава, което до известна степен отлага въпроса за българите, живеещи в Моравско, Тимошко и Северна Добруджа. Българските правителства са принудени от обстоятелствата, наред със строителството и въоръжаването на войската, да обръщат внимание и на въоръжаването на освободителното движение в Македония и Одринско. Правителството на Константин Стоилов въоръжава организираните от македонския комитет, със съдействието на офицери от Българската войска, чети за провеждането на "акция" в Османската империя, която се води с партизанска тактика. Целта на акцията е да се използват трудностите на империята в международните отношения след извършените кланета на арменци, за да бъдат приведени в действие чл. 23 и чл. 62 от Берлинския договор, предвиждащи известно самоуправление на Македония, Тракия и арменските вилаети в Мала Азия.

След неуспеха на акцията практиката да се въоръжават чети с оръжие от българските полкове или с участие на правителството не престава, а се засилва. Военният министър полковник Рачо Петров през 1896 г. отпуска 2000 бр. пушки "Пийбоди-Мартини" за нуждите на Българския македоно-одрински революционен комитет във вътрешността на Македония и Одринско. Със знанието на министър-председателя Константин Стоилов отпуснатото количество нараства на над 5 хиляди. Допълнително са предоставени и около 300 пушки "Маузер-Кока Милованович", както и 300 бр. "Манлихер", обр. 1888.


Механизъм на пушка "Пийбоди-Мартини"

На Петия македонски конгрес през май 1899 г. за председател на Върховния македоно-одрински комитет е избран поручик Борис Сарафов, с което до 1903 г. Македоно-одринската организация в Княжество България преминава под ръководството на офицерите от българската войска, които по конспиративен начин са обединени в "офицерски братства", ангажирани със съдбата на Македония. Това води до подем развитието на освободителното дело на българите зад граница и във въоръжаването на силите на БМОРК, както и тяхното обучение въз основа на уставите, наставленията и инструкциите на Българската войска.

Върховният комитет с председател Борис Сарафов осигурява необходимите финансови средства и е закупено въоръжение – 10 хиляди пушки "Гра", обр. 1874, френско производство, 10 хиляди пушки "Крънка", 1500 бр. "Пийбоди Мартини" и "Бердана", над 1000 пушки и над 100 карабини "Манлихер" – последните на стойност 65 816 лв. и са доставени от заводите "Щайер" в Австро-Унгария, откъдето се поръчва и оръжието за войската на Княжеството.


Пушка "Гра", обр. 1874 г.

Еднозарядните пушки са доставени по контрабанден начин – по-специално пушките "Гра", които се срещат често в империята след Гръцко-турската война /1897/, и чрез дарителска дейност сред населението в свободната българска държава, чрез отчисляване от военните складове, както и с "експроприиране" от същите складове или закупени чрез посредници. За пушките "Гра" са закупени и 5 милиона патрона. Общият брой на стрелковото оръжие по запазените списъци на ВМОК, които не отразяват цялото количество оръжие, преминаващо през комитета, е 6851 бр.

Преобладаващото количество на еднозарядните системи пушки е определено от по-ниската им цена, свързана и с превъоръжаването на европейските и балканските армии с магазинно стрелково оръжие. От друга страна, еднозарядните системи извършват стрелба с черен барут и позволяват занаятчийската фабрикация на бойни припаси, ако се разполага със запаси от олово, гилзи и капсули за тях. Друго обстоятелство, което благоприятства освободителното дело, е, че турските въоръжени сили все още не са завършили процеса на превъоръжаването си с магазинно стрелково оръжие и системите "Хенри-Мартини" и "Пийбоди-Мартини" все още се използват в европейските вилаети на империята. Те могат да бъдат закупувани, както и бойните им припаси.


Борис Дрангов, Стоян Митовски, Владислав Ковачев, въоръжени с карабини "Манлихер", обр. 1895 г.

Пушките са предназначени за въоръжаването на милициите на БМОРК или за мобилизационния състав на четническия институт, предназначен да действа в случай на въоръжено въстание – повсеместно, но с партизански характер. Еднозарядните системи позволяват масовото обучение за действие с тях в по-кратък период от време, но донякъде могат да са ефективни при въстаническата тактика.

Еднозарядните пушки "Хенри-Мартини" и "Пийбоди-Мартини" са аналогични по тактико-технически данни. Първата е производство на Великобритания, а втората на САЩ. "Хенри-Мартини" е образец 1870 г., куршумите са оловни, а началната им скорост е 442 м/с. Стреля с димен барут. "Пийбоди-Мартини" се отличава по това, че стреля със съставни патрони. В началото на ХХ в. в турските арсенали се извършва модификация на цевите на "Пийбоди-Мартини" с цеви с калибър 7,65 мм. Пушката "Гра" е френско производство, обр. 1874 г., калибър 11 мм. На въоръжение е във френската армия, а до 1908 г. в гръцката. Заменена е с магазинната пушка "Лебел" с калибър 8 мм във Франция, а в Гърция с пушката "Манлихер-Шьонауер", калибър 6,5 мм.


Гръцка карабина "Манлихер-Шьонауер", обр. 1903/14 г.

Магазинните пушки и карабини "Манлихер" са предназначени за кадровите чети на БМОРК, които могат да бъдат в постоянен досег с противника. Поддръжката на въоръжението и ръководството за съхранението му в нелегални условия се осъществява от личния състав на четите, които по вид са – околийски и ревизионни чети. Те са подчинени пряко на ревизора на четите в революционния окръг, като в техния състав е включен оръжеен техник доброволец подофицер от запаса, който се занимава с ремонта. Има и наказания за повреди, причинени в резултат на небрежност.

БМОРК за свои нужди закупува и голямо количество револвери, които според Борис Сарафов са около 1000 бр. Образците на револверите са "Лебел", "Смит и Уесън", белгийски и руски "Наган", "Булдог", черногорски "Гасер", белгийски копия на системата "Гасер" и др.


Белгийско копие на "Гасер"

За противопоставяне на турските въоръжени сили, които разполагат с планинска артилерия, имаща възможност да участва в боеве с българските чети в пресечена местност, българските ръководители компенсират с усилена употреба на експлозиви като динамит, мелинит, екразит и пироксилин. Експлозивите са предназначени за устройване на масови атентати върху турските съобщения, ж.п. линии, шосета, военни и административни сгради. Разработвани са и ръчни гранати и бомби, а също и ръчно изработени бомбохвъргачки, които по време на Илинденско-Преображенското въстание повреждат две турски планински оръдия.

В периода 1896-1912 г. българското общество, правителствата на Княжество България, офицерите и подофицерите на Българската войска заделят за нуждите на освободително движение на българите в Османската империя 15-22 хиляди броя стрелково и артилерийско оръжие, което, макар и недостатъчно, позволява на българското население там да организира две въстания и серия от въоръжени актове на съпротива.


Библиография:

История на служба "Артилерийско въоръжение" в Българската армия /1878-1990/. С., 1998
Пасков, Р. Участие на военнослужещи от Княжество България в освободителното македоно-одринско движение 1893-1908. С., 1985

https://orbg.bg/2021/10/23/makedonia-trakia/
10
avatar_Hatshepsut
С Димчо Дебелянов на фронта: Аз отивам и зная, че няма да се върна


Първата световна война. Южният фронт, някъде между селата Горно и Долно Караджово (днес село Моноклисия в Гърция). Часът е 10,30 преди пладне, а денят 2 октомври 1916 г. Картината е страховита - ротите на 22-и пехотен Тракийски полк от 7-а пехотна Рилска дивизия са подложени на ожесточена артилерийска стрелба, огнен дъжд от куршуми и гранати, идващи от английските противници, заемащи околните височини.

Един 29-годишен подпоручик, командир на 5-а рота на полка, назначен на тази длъжност като временен заместник едва ден по-рано, обикаля в бяг взводовете, насърчава и окуражава войниците да се впуснат напред. С личния си пример увлича хората след себе си. В един миг обаче, вражески куршум пронизва в стомаха смелия водач и той пада мъртъв. Името на младия офицер е Димчо Дебелянов. Така геройски приключва краткият, но изпълнен със смисъл и творчество живот на поета.

През 1923 г. в списание "Златорог" са публикувани спомени на Михаил Димитров, подпоручик в същия полк, в които той разказва за срещите и разговорите, които е имал с Дебелянов.



През последната война Димчо Дебелянов беше младши офицер в 22-и пехотен полк. Заповед за превеждането ми в същия полк получих на 1 септемврий 1916 г., а се явих в него едвам на 7 септемврий. Тогава полкът заемаше позиция източно от с. Ени-Кьой, срещу Орляшкия мост, Серско, а щабът на полка бе в Христиан-Камила. Пристигнах в щаба на полка нощно време, и първите лица, с които се срещнах, бяха комендантът на селото, подпоручик Марикин и адютантът на полка.

Когато последният отиде да доложи на командира на полка за пристигането ми, подпоручик Марикин започна да ме убеждава да съм пожелаел да отида в тяхната, втора дружина. "Имаме си - говореше той - поет, художник, историк, юрист, а си нямаме", - и назова моята специалност. На моя въпрос кой е поетът, чух името Димчо Дебелянов. Трябва да призная, не бях следил списанията, в които Дебелянов е печатил стиховете си, и затова името му ми бе познато само по слух.


Подпоручик Димчо Дебелянов - първият прав вляво, на фронта край Вардар по време на Първата световна война, 1916 г.

Макар между останалите професии да не срещнах нито един познат, все пак на другата сутрин пожелах да отида във втора дружина, която заемаше позиция южно от селата Горно и Долно Караджово. Тъй като през деня не бе възможно никакво движение, аз се явих в дружината чак следната вечер. В тъмнината се представих на дружинния командир, и тук до него се обади и адютантът му - Дебелянов.

Беше облачно и толкова тъмно, че не можах да разгледам лицето нито на единия, нито на другия. Но, ако за хората можем да съдим по техния глас, от гласа на Дебелянов ми прозвуча детска откровеност и простота. След три или четири дни трябваше да се явя пред дружинния командир по служба.

Този път бе ясно и аз можах да схвана някои черти от лицето на Дебелянов: 26-28-годишен момък, среден ръст, с матово и обраснало в не особено гъста брада лице. Когато след няколко дни видях Дебелянов денем, забелязах, че нощта е скрила от мен умния и в същото време мек и приятен израз на лицето му.

А този път ние се срещнахме при много неблагоприятни условия. Още когато пристигнах в полка, говореше се, че той ще бъде оттеглен "на почивка". Това действително стана. През нощта на 14 септемврий полкът се изтегли в северните окрайнини на селото Просеник, югоизточно от Демир Хисар.

След дългото стоене в окопите, пред носа на противника, сега и офицери и войници бяха обзети от празнично настроение, толкова повече, че се говореше, че тук ще престоим месеци. Ако окопната война не позволява на хората да се срещат, толкова по-шумни и весели бяха срещите и посещенията сега.

На това настроение не попречиха и английските аероплани, които ни откриха на 15-и сутринта и които ни посещаваха всекидневно по няколко пъти. На тяхното често гостуване аз дължа и честите си срещи с Дебелянов, през първите дни от бивакирането.

Случи се тъй, че моята палатка отстоеше на 60-70 крачки от тази на Дебелянов и дружинния лекар д-р Хр. Кесяков. Тъй като те вече бяха успели да си построят скривалище против аероплани, при всяко идване на последните, аз се ползувах от тяхното скривалище. По този начин, срещах се по няколко пъти през деня с  Дебелянов и Кесяков.

Често в такива случаи между нас се завързваше разговор на някоя тема, най-често литературна. Ония от читателите, които са участвували във войната и които са имали случай да водят такива разговори, знаят как ободрително действуват те върху душата.

Не е чудно, следователно, ако разговорите от тоя род, отначало завързани случайно, скоро станаха потреба, която ни караше всичкото време да прекарваме заедно. Но особено живо са врязани в паметта ми вечерите и нощите, когато, необезпокоявани от никого, говорехме до насита на всевъзможни теми, ту весели, ту сериозни.

Много често в тия разговори се примесваше въпросът за бъдещето, за личното бъдеще на всеки от нас. Помня, при един такъв разговор, Дебелянов ми каза:

"Засега всичко най-хубаво за мене се съдържа в думата: работи! А защо бе това губене на време, защо бяха тия пиянства и нощни скитания. Напивахме се като скотове, и в такова състояние се търкаляхме по улиците. И, което е най-смешно, всеки от нас мислеше, че върши геройство с тия си дела.

Но като се върна сега, ще зная какво да правя. Ще си намеря една уютна стая в Княжево или някое друго село, ще си накупя любимите си автори, и ще се изолирам от целия свят. Ще работя, това ще бъде смисълът на живота ми."

Никога мислите за бъдещето не са тъй розови и хубави както през време на война; може би тъкмо съдбоносния въпрос: ще достигнем ли до това бъдеще? - да го прави тъй хубаво и привлекателно.

В това отношение Димчо Дебелянов правеше изключение: той всякога говореше с пълна увереност за своето връщане. Тази му вяра ми се виждаше понякога забавна, и при един разговор аз направих опит да я разколебая, като отбелязах, че сме на война и за връщане трябва да говорим с вероятност, а не с положителност. В същия смисъл се изказа и д-р Кесяков.

Тогава Дебелянов ни изненада със своето възражение: "Аз съм напълно убеден, че ще се върна жив и здрав, каквото ще да става".

И допълни казаното: "Съдбата пази тия, чиято жизнена кариера още не е завършена, стига те да носят в себе си искрата за нещо по-високо".


Димчо Дебелянов - в средата, със свои роднини, 1915 г.

И за да ни убеди в истинността на своето твърдение, посочи един случай, който бе още много пресен в паметта ни: на 13 септемврий в Христиан-Камила една граната уби седем офицери от полка. Дебелянов сочеше убитите поред, като доказваше, че всеки е завършил жизнената си кариера, като е дал всичко, на което е способен, или пък не е имал що да даде. Подробностите, с които той говореше за убитите, показваха, че този пример не се е завъртял случайно на езика му, но че го е обмислял.

Гьоте беше казал, че ако смъртта и безобразието не може да се изгонят от живота, те трябва да се държат на границата на смешното. За мене бе ясно, че със своеобразния духовен аристократизъм, който проповядваше, Дебелянов искаше да отдалечи от себе си онзи въпрос, който се налага на участвуващите във войната - въпросът за смъртта.

Самочувството му на поет правеше решението на въпроса в тази посока лесно и понятно. Впрочем, той прилагаше този аристократизъм само към мъртвите, а към живите бе добър и отзивчив. Той често разсмиваше войниците, и се удивляваше на тяхната духовитост и находчивост.

В това отношение той бе събрал огромен материал и с удоволствие го разправяше, дето случаят и настроението позволяваха. Аз и сега слушам заразителния му смях, когато разправяше, как в дъждовна нощ един войник паднал в локва, а друг моментално забелязал: "Така де, да опиташ въоръжения неутралитет на дядо си Радославов".

Че вярата на Дебелянов в съдбата бе събудена от жестоките условия на войната, за това свидетелствува и по-раншният му възглед върху своята съдба.

В предговора към стихотворенията му четем, че на тръгване за фронта той казал: "Аз отивам и зная, че няма да се върна; ще блесна като искра и като искра ще угасна". Виждаме тук съвършено друго отношение към мисълта за смъртта. Впрочем, много е вероятно, че вярата в покровителката съдба често е напускала Дебелянов; в полза на това говори и следният факт. Веднъж стана дума за Спиноза.

Дебелянов изслуша с най-голямо внимание разказа за живота и учението на този мъдрец; особено много порасна той в очите му с влиянието си върху Гьоте. Когато се срещнахме на другия ден, Дебелянов пръв заговори за философа: "Тази нощ аз твърде много мислих за Спиноза; неговото безстрашие пред смъртта ме удивлява в най-силна степен".

Очевидно, безстрашието на Спиноза пред смъртта е действувало ободрително върху поета, като е събуждало в по-голяма степен съзерцателните сили на неговия дух, отколкото вярата в покровителката съдба. Ще добавя, че двете стихотворения "Един убит" и "Сиротна песен", в които Дебелянов, особено в последното, поетично обработва същите въпроси, които често бяха предмет на разговор, са написани тук в с. Просеник.

Нашите почивки и разговори бяха нарушавани от маларията, която върлуваше в страшни размери. От нашата група тя посети Кесяков и Дебелянов. Тъй като и двамата живееха в една палатка, Дебелянов я нарече "заведение на дружеството за маларични".

Председател в това дружество се избираше всекидневно: онзи, който имаше по-висока температура, биваше провъзгласяван за председател. Аз по прежному ги посещавах и често намирах цялото дружество на креватите. Когато не беше много зле, Дебелянов декламираше стихове, свои или чужди; но и напълно здрав, той декламираше само след като легне и се загледа в далечината.

Декламацията му се отличаваше с естественост и простота, и повече напомняше бавно говорене, отколкото декламиране в обикновения смисъл на думата.


Църквата "Благовещение на Света Богородица" в Демир Хисар, в двора на която първоначално е погребан Димчо Дебелянов

Поради настъплението отпуските в полка отдавна бяха спрени. Едвам към 25 и 26 септемврий бяха разрешени наново. И Дебелянов бе между тия, чийто ред за отпуск бе дошъл. Съобщиха му от щаба на полка да се готви да води отпускарска команда, нещо което увеличаваше отпуска му с 5 дни. По този повод Дебелянов бе много весел, шегуваше се, разправяше ни кои места и градове ще посети и т.н.

Но когато вече всичко бе нагласено за тръгване, съобщи му се, че вместо него отива в отпуск друг. Помня колко обиден се почувствува той, па и всички ние, които бяхме свидетели на приготовленията му, негодувахме против тази подигравка. Нашето негодувание се усилваше от обстоятелството, че заместилият Дебелянов офицер беше съгражданин на адютанта на полка, и всички виждахме в това роднинско подреждане.

Сам Дебелянов ходи при командира на полка на обяснение. Какви доводи бяха му приведени за отменяването, не помня. Зная само че всички офицери от полка смятахме, че това пререждане се оказа съдбоносно за Дебелянов.

По времето, когато Дебелянов се готвеше за отпуск, маларията посети и мене. На 28 и 29 септемврий аз бях толкова болен, че не можех да стоя на крака. Споменавам това, защото маларията ми попречи да бъда свидетел на последните три дни от живота му. При последното си идване при мене, на 29 септемврий, той ме призна за "почетен председател на маларичното дружество, с право на отделно помещение". Този ден имах температура 40° и няколко десети.

На 30 септемврий бяхме събудени от ужасна канонада. Почнаха се няколкодневни боеве, в които падна маса свят. Една от многото жертви на 2 октомврий бе и Димчо Дебелянов.

Той е погребан в Демир Хисарските гробища, заедно с капитан Стоянов, майор Иванов, поручик Българов и други офицери от 22-и полк.

След това полкът не загуби вече офицер.

Михаил Димитров,
сп. "Златорог", декември 1923 г.



Гробът на поета в Демир Хисар

Димчо Дебелянов, заедно с други офицери и войници, всъщност е погребан в двора на църквата "Благовещение на Света Богородица" в Демир Хисар. Години наред гробът му е изоставен, църквата е полуразрушена и мястото става почти неразпознаваемо.

Едва през август 1931 г., по повод предстоящата 15-годишнина от смъртта на поета, се организира издирване на точното местоположение, където са положени останките на подпоручик Дебелянов. Те са открити благодарение на брата на Димчо, Илия, който е служил в същия полк и е посетил гроба, малко след погребението.

Костите на Дебелянов са пренесени в България и тържествено положени в двора на черквата "Св. Богородица" в родната му Копривщица.


https://impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya/s-dimcho-debelyanov-na-fronta-az-otivam-i-znaya-che-nyama-da-se-varna
Pages1 2 3 4 ... 10