• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 07:28:48

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14227 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,107
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 53
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

avatar_Hatshepsut

Археологически находки във Варненска област

Started by Hatshepsut, 30 August 2018, 12:20:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Хората от Провадия-Солницата погребвани със златото им


- Сушата убила първата европейска цивилизация
- Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик, член-кореспондент и заместник-председател на БАН от януари 2017 г. В последните години той работи по един от най-интересните обекти у нас - Провадия-Солницата.
- Праисторическите работодатели използвали наемен труд, казва Васил Николов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Проф. Николов, археологическият сезон започна, какво ще проучвате през тази година в Провадия-Солницата?
- Това, което всяка година правим по време на археологическия сезон, е израз на комплексното ни отношение към този страхотен праисторически паметник. От една страна е археологическото проучване със съответната методика, а от друга страна са консервационните дейности и социализацията на комплекса. Интересът към паметника е много голям, това е най-атрактивният обект от праисторическия период в Югоизточна Европа. Той е уникален с факта, че за строителството е използван камък. В тази част на континента в древността се е работело с дърво и глина. Това са материали, от които се откриват само отделни останки, докато каменното строителство е нещо много по-различно. Дори и да е частично разрушено, може да се възстанови, може да се консервира и реставрира. Провадия-Солницата е именно такъв вариант, при който могат да се възстановят много от съоръженията. Това, което предизвиква огромен интерес както от страна на специалистите, така и на посетителите, са каменните отбранителни системи на селището.

- Какво е уникалното на тези отбранителни системи?
- Комплексният паметник се състои от селище, производствен център с обредни структури, некропол от късния халколит, светилище от късния халколит, къснонеолитно светилище и среднохалколитен некропол върху него. Всичко това е от втората половина на шестото и от петото хилядолетие пр. Хр. Тъй като говорим за един комплекс, който има над 300 дка площ, а в центъра му се намира селището, укрепено с каменна стена, то (селището) може да бъде определено като цитадела. Първата каменна стена е построена около 4700 г. пр. Хр. Миналата година вложихме много усилия да установим по-големи участъци от тази укрепителна система. Знаем, че в началото е била построена като палисада - забити стълбове с диаметър над 20 см, поддържащи дебело замазана стена от глина. След това е направена каменна стена, т. е. сериозна отбранителна система. Досега сме намерили два от входовете. Централният вход е бил фланкиран с два големи каменни бастиона, явно това е бил основният вход на отбранителната система. Намерихме обаче и втори вход. За съжаление земетресенията са често явление в района, първата стена е съборена и много бързо зад нея е изградена втора. Вероятно са използвали камъните от първата при построяването втората по-тънка стена от около метър и половина. Тя също не устояла на следващ трус и около 4600 г. пр. Хр. изграждат малко по-навътре много по-стабилна стена, дебела между 2,40 и 4,30 м. Това е нещо невероятно!

- С каква технология е строена отбранителната система?
- Всички тези стени са градени с ломени камъни. Близкият хълм включва открита естествена фалеза, откъдето са откъсвали канари, които, търкаляйки се надолу, са се раздробявали, после камъните са пренасяни до селището. В периферията на селището има няколко такива канари по 4-5 тона, които са останали неизползвани. Трудно можем да си представим как тези големи камъни са били вдигнати по стените. Голямо изкуство е да се строи с ломен камък! Камъните са споявани с жълта глина, но не навсякъде, защото сухият градеж е най-здрав. Една такава широка стена, каквато е втората, е трудно преодолима от нападателите, особено заради височината си от 5-6 метра. Трудно е да си представим в петото хилядолетие пр. Хр. такава мощна отбранителна система, такава цитадела с площ над 4 дка. Втората стена съществува поне 150-200 години, след което при земетресение е разрушена, а селището е загинало от последвал пожар. Впоследствие строят трета отбранителна система, което също е много интересно, защото е невероятно постижение за военната мисъл по това време.

- Как можем да си представим цялото това съоръжение?
- Цялата селищна могила, натрупала се от останките на живота в продължение на столетия, е била висока към 7 метра. Да си я представим като един нисък пресечен конус. При изграждането на третата отбранителна система склоновете на могилата са били покрити с камъни, за да бъде защитен самият културен пласт, който е ронлив. На ръба на пресечения конус е построена трета стена, по-тънка, широка около 1,20 метра и висока към 3 метра, тоест представете си хълм, висок 7 метра, покрит отстрани с камъни, а отгоре има крепост с площ около 4 дка. Върху кожуха от камъни през метър и половина древните хора са изградили радиални конични структури от камъни, които силно са затруднявали достъпа на враговете, стремящи се да проникнат в крепостта. Те са направени така, че между тях да минава един, най-много двама нападатели едновременно. Тези структури стигат до най-горната стена, така че нападателите са били затворени като в клетка и ставали лесна плячка на бранителите върху стената.

- Какво открихте в тези проходи на цитаделата?
- По тези камъни има много костени стрели. Имаме и доста останки от черепи, явно на нападатели, които са били убити. Това ни подсказва, че крепостта е била често нападана. От вътрешната страна в системата са изкопали кладенец за питейна вода. Него го разчистихме и сондирахме; той е дълбок към 10,5 метра. Човек се пита защо другите селища в Югоизточна Европа нямат и идея за подобна укрепителна система. Отговорът е ясен. Обитателите на цитаделата са най-древните производители на сол, а както е известно, без сол нито човекът, нито животните могат да живеят. Съответно това са първите пари, това е златото, това е нефтът на нашето съвремие, затова и Солницата е трябвало да бъде ефективно охранявана и поради това са изградени и поддържани каменните отбранителни системи.

- А как е изглеждало селището?
- Установили сме останки от двуетажни къщи, а имаме предположение, че една от тези къщи е била и триетажна - площта на селището явно не е достигала! В дву- и триетажните постройки в оградената територия, в цитаделата, са могли да живеят около 400 - 450 души. Но те не са били достатъчни за мащабното производство на сол. Методът, по който са добивали солта, е чрез много сложни съоръжения и понеже са изпарявали водата, за да добият солта, е бил необходим и много дървен материал, както и огромно количество големи керамични съдове. Прилагали са сложна технология при използване на огън, а горите непрекъснато са се отдалечавали от производствения комплекс, защото са ги изсичали в голям обем заради производството. Отделно отбранителната система е трябвало да се изгражда и поддържа. Без съмнение производителите на сол е трябвало да използват наемен труд.

- Възможно ли е праисторическите хора да са били работодатели?
- Учеха ни, че първият наемен труд се появява някъде в новото време. Но нещата очевидно не са такива, наемният труд се появява още в петото хилядолетие пр. Хр. Работниците са били наемани срещу сол да вършат голяма част от работата. Вероятно добивът на сол се е осъществявал от хората от Солницата, но за допълнителните дейности, включително и за транспортирането на солта, са наемали работна ръка. По това време хората не познават колелото. Тези аспекти в изследването на Солницата носят много нова информация за самото общество.

- И каква е тя?
- При това сложно производство на сол става ясно, че възможностите за йерархизиране на обществото са очевидни. По-рано в учебниците пишеше, че това е едно егалитарно общество, тоест всички са равни. В определен смисъл е така, но се появява вече обособена собственост, което означава, че който каквото е произвел, го съхранява и го използва. Интересно е, че в това общество собствеността не се унаследява. Солта е била пари, т. нар. стокови пари. Провадийското находище е единственото в целия ареал и затова казваме, че е монетният двор на Европа. Това води до развитие, до промяна на обществото, до йерархизирането му. Ако не са били неблагоприятните промени в климата, сигурно е щяло да се стигне до елитарно общество и до появата на протодържава. Но промените в климата са прекъснали процеса. Все пак трябва да се подчертае, че Провадия-Солницата е едно от ядрата на първата европейска цивилизация.

- А каква е връзката между Солницата и Варненския халколитен некропол?
- Варненският некропол е резултат от специализираното производство на сол в Провадия-Солницата и е белег на комплексното общество. Когато починалият, който е имал в очите на другите престиж, отбелязван със златни и много други предмети, той е бил полаган в гроба с всичко това. Роднините му не са имали право да задържат нищо от тези предмети и именно затова е толкова богат Варненският некропол. Комплексното общество, което не продължава дълго, защото трудно може да се поддържа равновесие, когато обществото включва бедни и богати, но богатството на едните отива с тях в гроба. Тази действителност е продължила 2-3 столетия. Пътят е прекъснат, когато започва засушаване и пресъхват солените извори. Белег за това пресъхване е едно огромно съоръжение, което вече трета година проучваме - в последните дни продължихме с изследването му отново. Това съоръжение е в периферията на днешната могила, което променя технологията на получаване на солта. Докато през предишния период добивът на сол става чрез изваряване на разсол в керамични съдове чрез нагряване, то когато климатът става по-горещ, разсолът се наливал в плитък басейни и благодарение на изпарението на водата от слънчевото греене там се е получавала солта. Тогава обаче и изворите са се отдръпнали и се налагало да копаят надолу, за да стигнат до солената вода. Но и тази възможност не е продължила дълго. Солодобиването приключва заедно със загиването на първата европейска цивилизация. Така приключва животът на Провадия-Солницата, един от двигателите на тази цивилизация.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/khorata-ot-provadiya-solnitsata-pogrebvani-ss-zlatoto-im-461830.html

Hatshepsut

Тайните на Солницата - най-старият град-крепост в Европа, привличат хиляди туристи край Провадия

Истории за богатство и благополучие, за кървави сблъсъци, за уникални за праисторията технологии, бавно излизат на бял свят благодарение на усилията на екипа на проф. Васил Николов, работещ за разкриването на древния град-Солница, край Провадия. Под пластовете земя са скрити няколко цивилизационни пласта, разказващи за случилото се по тези земи през хилядолетията. Някога, тук са живеели най-заможните хора на европейския континент, чието богатство, по-ценно от златото, само излизало от земните недра – солта.
Различните открития, през последните години водят до важни данни за древните цивилизации, които се оборват стари теории, поставят нови въпроси, но дават и нови отговори.
По данни на археолозите, градът-солница се е появил около 5600 години пр. Хр.. Първите крепостни стени са датирани около 900 години по-късно. Към 4350 години пр. Хр., уникалната цивилизация изчезва. Победена не от многобройните си противници, мнозина от които са оставили костите си пред крепостните стени, а от климатичните условия. Засушаване предизвиква местните жители да напуснат тези земи, в търсене на по-добри условия за живот. Остават обаче масивните градежи, които разказват тяхната история.
Какви нови тайни на праисторическия град – солница, ще бъдат разкрити през тази година, предстои да видим.


Hatshepsut

Провадия-Солницата от археолозите до работниците


17-ти сезон продължава работата по археологическите разкопки на Праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата. Едно уникално място, с което всички българи трябва да се гордеем, сподели за Радио Варна ръководителят на обекта проф. Васил Николов,  който е там от първия ден на проучването.

Има още тайни, които трябва да бъдат разкрити в останките на най-стария солодобивен център в Европа, превърнал се в първия праисторически град на нашия континент. Състои се от укрепено с каменни стени селище (цитадела), производствен солодобивен комплекс, ритуално поле и некрополи.

Част от екипа за поредна година е археологът Тодор Дяков. Той отговаря за проучването на две постройки открити преди 2 години. Сградите са били масивни и двуетажни с размери около 10 на 8 метра, като на втория етаж е имало пещи, разказа Тодор Дяков. Най-вероятно и двете постройки са изгорели при много голям пожар, защото останките от тях са в оранжево белезникав цвят. Датират от втората половина на петото хилядолетие преди новата ера и са къснохалколитни, от последния етап на селищната могила, когато вече каменното укрепление не е функционирало.

По думите на археолога в двете сгради най-вероятно са живеели богати и заможни хора, които се предполага, че са свързани със солодобива и търговията на сол.

Големите очаквания от този археологически сезон за Тодор Дяков са свързани с откриването на нов златен предмет в проучването на двете постройки, тъй като преди години в насипа в близост до тях вече са открили един такъв.

Работата по този мащабен и грандиозен обект, чиято площ е около 200 декара,  не може без работници. Близо 40 души са наети на работа – хора от Провадия и близките села. Повечето от тях работят  от няколко години на обекта и тази работа е много важна за тях.

Най-младият работник на обекта е Ангел Павлов от Провадия, който е на 18 години и е ученик в местната гимназия по селско стопанство. Работи за пари, защото му трябват и сподели, че не знае нищо за историческото място. Местните хора се притесняват да разказват за себе си. Срамуват се да бъдат снимани, но са дружелюбни и си помагат в разкопаването на обекта. Не са свикнали на внимание от медии, защото обикновено то е за археолозите. Знаят много добре каква работа трябва да свършат и я вършат прецизно. Не са научили много за мястото и неговата историческа стойност, защото им е достатъчно, че имат работа - нещо, което в провадийските села е рядко срещано.

Работата в обекта е разделена на по-тежка и по-лека. Първата е за мъжете, които пренасят камъните и пръстта с колички. Втората – за жените, които обработват фино земята около останките и отделят керамиката и другите ценни предмети от обикновените камъни. Всеки археологически сезон е шанс за тях да получават заплащане няколко месеца в годината.



https://bnr.bg/varna/post/101478128/provadia-solnicata-ot-arheolozite-do-rabotnicite

Hatshepsut

"Опазване на миналото с поглед в бъдещето" - археологическа изложба във Варна


"Опазване на миналото с поглед в бъдещето" – под това мото във варненския Археологически музей се открива изложба с находки от археологически и консервационни проекти в България, реализирани или подкрепени от фондация ,,Балканско наследство".

Показаните предмети са от няколко града в страната:

✔Археологическо проучване и полева школа на манастирски комплекс в местността Джанавара, гр. Варна, в партньорство с Регионален исторически музей-Варна;

✔Археологически проучвания и полеви школи на обекти: Емпорион Пистирос и римска пътна станция Бона Манзио, в партньорство с Археологически музей "Проф. Мечислав Домарадски", гр. Септември;

✔Археологическо проучване и полева школа на селищна могила ,,Юнаците", в партньорство с Регионален исторически музей- Пазарджик;

✔Археологическо проучване и полева школа на неолитно селище "Илинденци", в сътрудничество с Регионален исторически музей -Благоевград.

Акцент в експозицията са откритията в Раннохристиянския манастир в местността Джанавара. Международното полево училище по археология на този обект е един от големите и устойчиви проекти на ,,Балканско наследство". То се организира в партньорство с Регионален исторически музей-Варна, като досега са реализирани 6 изключително успешни сезона.

Изложбата ще бъде открита на 24 юни от 17,30 и ще остане във варненския музей до края на октомври. Подробности за нея разказва археологът д-р Васил Тенекеджиев:

Манастирът в м. Джанавара е сред най-важните археологически обекти във Варна. Той е открит и проучен от Хермин Шкорпил, председател на Варненското археологическо дружество, в началото на ХХ в. Обектът се превръща в една от гордостите на Варненското археологическо дружество и на Варненския археологически музей, наред с Аладжа манастир, средновековния княжески манастир в м. Караач теке и други обекти. По време на тези първи разкопки Хермин Шкорпил разкрива само църквата, като съществуването на манастир около нея все още е само предположение. Едва столетие по-късно, по време на новите разкопки на обекта, провеждани от Регионален исторически музей –Варна в партньорство с Фондация ,,Балканско наследство", става ясно, че църквата е част от голям и богат манастир. Той е построен около средата на V в. и съществува до първите десетилетия на VII в. Най-голямото съкровище на светата обител са били реликвите на неизвестен светец, съхранявани в три реликвария – от злато, сребро и мрамор, поставени един в друг и скрити в крипта под олтара.

https://bnr.bg/varna/post/101488379/opazvane-na-minaloto-s-pogled-v-badeshteto-arheologicheska-izlojba-vav-varna

Hatshepsut

Керамична фигура на жрица откриха в Провадия-Солницата


Керамична женска фигура на жрица откриха археолозите при разкопки в Провадия-Солницата, съобщават от праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата.

Артефактът е открит в къснохалколитния пласт (от периода 4600 – 4350 г. пр. Хр.). Той представлява горна част от керамична женска антропоморфна фигура с разперени встрани ръце. Главата е схематично представена с почти овална форма, носът е релефен, очите и устата са маркирани чрез врязани линии, а непосредствено под устата са разположени три ямички. Главата е слабо изнесена назад, а погледът е насочен нагоре. Гърдите са оформени като малки конуси.

Според тълкуванията на специалистите позицията на жената може да се свърже с изпълняването на обред с обръщение към силата на прераждането и възраждането, която обикновено се определя като богинята Майка, затова и се предполага, че изображението е на жрица.

Керамичните антропоморфни фигури, представящи женски изображения в няколко варианта, отличаващи се преди всичко в начина на представяне на тялото, са между най-атрактивните и интересни находки, на която попада археолога проучвател на ранноземеделските структури – предимно селища и светилища. Пластиката носи богато културно и идеологическо съдържание, извличането на което винаги подлежи на дискусия, свързана със сложната религиозно-митологична система на древните хора.

https://bnr.bg/varna/post/101503997/keramichna-figura-na-jrica-otkriha-v-provadia-solnicata

Hatshepsut

Провадия-Солницата – когато солта беше злато

В историята на Източното Средиземноморие, включително и на Балканите, има такъв дълъг период от време - няколко хилядолетия, когато богатството се определя от солта - от обикновената за днешния човек готварска сол, която в магазина струва стотинки. Това става по времето, когато хората започват да практикуват земеделието и скотовъдството. Налага се човекът да осигурява за себе си и за отглежданите от него домашни животни жизненоважния за организма натриев хлорид (готварска сол). Конкретно за Източните Балкани, включително за днешните български земи, единственото място, подходящо за добив на жизненоважния продукт са солените извори край днешна Провадия. От огромното солно тяло там изтича солена вода - разсол. Именно този разсол е суровината, от която древните хора извличат сол чрез изваряването му в керамични съдове. Това специализирано производство в праисторическия комплекс Солницата започва около 5600 години преди Христа и продължава повече от 1200 години. Производителите на сол, която междувременно е започнала да играе и ролята на пари, се превръщат в монополисти, които владеят ,,монетния двор" на региона. Чрез търговията на дълги разстояния производителите на сол получават всичко, което им е необходимо – богата храна и особено разнообразни предмети на престижа, включително от злато и мед, гривни от мида спондилус, дълги кремъчни пластини и т.н.



Поради много широкото търсене производството на сол край днешна Провадия се усъвършенства и разширява – от използване на големи куполни пещи в двуетажното жилище до големи вкопани съоръжения извън селището край солените извори. Появяват се и много ,,престижни" хора, свързани със солопроизводството, погребвани на брега на Варненското езеро, в широко известния сега ,,златен" Варненски некропол.


Въздушна снимка на югозападната страна на тел Провадия-Солницата със запазените части от първите две каменни отбранителни стени. Среден халколит (около 4700 - 4600 г. пр. Хр.)

Солопроизводителите е трябвало добре да охраняват богатството си. Още през средния халколит, около 4700 години пр. Хр. те ограждат селището си с площ около 6 декара с каменна стена, дебела над 2 метра и висока поне 3 - 4 метра. Това е първата каменна крепост в Европа! Солницата лежи в земетръсна зона, а и самото солно тяло генерира по-леки трусове. Няколко десетилетия след изграждането ѝ, първата стена е съборена от силно земетресение с епицентър около Шабла – Каварна. Веднага зад останките ѝ е построена нова, но малко по-тънка каменна стена, вероятно също толкова висока. Отново след няколко десетилетия и тя е съборена - този път земният трус е с епицентър Вранча.


Тел Провадия-Солницата. Каменна стена 2. Южен изглед (4600 - 4450 г. пр. Хр.)

Около 4600 години пр. Хр., в началото на късния халколит, селището е оградено с нова изключително масивна каменна стена с дебелина от 2,5 до 4 метра, заграждаща площ около 4 декара. Височината ѝ е била поне 5 – 6 метра. Това каменно съоръжение е изумително с принципите на изграждане, които остават валидни и през следващите хилядолетия. Следващо земетресение е унищожило горните части и на тази стена.


Tел Провадия-Солницата. Каменна стена 1а отвътре (4650 - 4600 г. пр. Хр.)

Около 4450 години пр. Хр., т.е. към края на каменно-медната епоха е построена третата каменна отбранителна система, която остава ненадминат пример за непристъпност. Склоновете на вече високата селищна могила са облечени с каменен кожух, а най-горе по периферията на селището е издигната няколкометрова каменна стена с дебелина около 1,40 метра. Върху кожуха обаче са изградени радиални каменни структури, които нагоре достигат до подножието на стената. Разстоянието между тях е много тясно и нападателите на цитаделата не могат да разгърнат силата си в конкретен участък с оглед превземането ѝ – така разделени между високите каменните прегради те са оставали безпомощни пред стрелите на защитниците.

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата, който днес се намира на пътя към морето, се посещава от много хора по време на продължаващите и в момента археологически проучвания. През тази година посещението е възможно до края на месец септември. Каним любителите на древността да видят едно от чудесата на първата европейска цивилизация, възникнала и съществувала на Балканите през VІ и V хилядолетие пр. Хр.

http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2467886

Hatshepsut

Провадия-Солницата. Изобилие на медни предмети

Медните артефакти са поредните интригуващи находки, открити през последните две седмици от тазгодишните археологически проучвания на Провадия-Солницата.
Медта е първият метал, обработван от човека. Най-ранните медни предмети, открити в днешните български земи, се датират в периода 4850 - 4700 г. пр. Хр. През следващите столетия халколитното общество акумулира значително за времето си количество мед, което оставя отпечатъка си върху целия спектър на живота.
Медните предмети не са рядко явление в праисторическия комплекс Провадия-Солницата – по-големите произхождат от халколитния некропол и обредните ями, а в селищната могила досега са откривани по-малки артефакти. През настоящия археологически сезон на селищната могила, в най-късните напластявания от халколита (4450 - 4350 г. пр. Хр.) и то в ограничен район са открити повече от дузина медни предмета - 16 на брой. Между тях са десет шила, една двуспирална игла (запазена е едната спирала), една апликация и медно острие, както и два пръстена от меден тел. Някои са със силно корозирала повърхност. Медните шила са два вида – къси с кръгло напречно сечение и дълги с правоъгълно сечение в горния край, поставян в дръжката. Иглата е използвана вероятно за коса. Апликацията е с ромбовидна форма, вероятно с дупка в средата. Медното острие е късо, с плоска пробождащата част. Всичките тези изделия са изработени чрез отливане.
Дълго време се приема, че медните оръдия значително повишават производителността на труда в някои отрасли на живота на праисторическите хора. Истината всъщност е друга. Халколитното общество има социална структура, която може да се оприличи на стъпаловидна пирамида. Хората, които заемат върха на тази пирамида, притежават материални знаци - белег на висок престиж. Появата и развитието на медната металургия и съответно на медните предмети са свързани с необходимостта от обозначаване на напредналата в определени райони социална стратификация. В резултат на сложния процес на изработване на медните предмети, както и заради специфичния им блясък, те стават всепризнаван белег на висок авторитет. Това е тяхната основна функция в обществото..
Наличието на медните арефакти е поредният признак на силно развито общество, стоящо на прага на отделянето на лидерска група, която има много от белезите на прото-аристокрация. По всеобщо признание йерархизацията на европейското общество започва в региона на долното течение на Провадийска река и Варненските езера. Предпоставките за този процес в обществото е специализираното производство на сол в праисторическия градски център Провадия-Солницата и търговията с нея на дълги разстояния.


Hatshepsut

Грънчарска работилница на 6 700 години проучват край Суворово


Грънчарска работилница, датирана на около 6 700 г., проучват археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна край Суворово.

Работилницата е била с три помещения, а в съседство с нея са открити други сгради с за момента неясно предназначение. Глинените съдове, чиито останки са открити са били украсени с червена охра и пяла паста, която е смес от глина и стрити кости. Намерени са и парчета, украсени с графити. Инструментите, които са ползвани за изработката са от кост, еленов рог или кремък, ползвали са и мидени черупки.

Самата работилница беше открита преди осем години при разкопки в местността Корията. Тогава, ръководителят на разкопките, д-р Владимир Славчев, коментира за Радио Варна, че откритието е от изключително значение за праисторическите проучвания на Балканския полуостров. Работилницата е първата открита до сега на Балканите за каменно-медната епоха (средата на V хил. н.е.) и потвърждава наличието на социална стратификация вътре в обществото.

Селището с работилницата е разположено е на 1,4 хектара. Данните сочат, че сградите са били близо една до друга, без дворове. Използвали са няколко строителни техники - работено е с камък, дърво и глина.
Селището край Суворово е от същата археологическа култура "Хаманджия", която е предшественик на културата "Варна", и към която са датирани и селищата в Дуранкулак и Солницата край Провадия.

Населението е било с европеидни черти. Колко души са живеели край днешно Суворово обаче не е ясно. Има доказателства, че селището е разрушено от пожар, възникнал вероятно заради земетресение. В останките от домовете и работилниците не са намерени затрупани кост.

При разкопките са открити и доказателства, че живелите по онова време не са били изолирани, а са си контактували и с други общности. За това свидетелстват намерените парчета от накити от спондилус /средиземноморска мида/. За техническите възможности на тогавашното население подсказва и тежко каменно топче, което вероятно се е изстрелвало с прашка и би могло да се ползва както за лов, така и срещу врагове.

Селището е било изградено по ясен план, с обособени улици, настлани с камъни. Освен това, за разлика от Средновековието, хигиената при тях е била на изключителна висота.

https://bnr.bg/varna/post/101515394/grancharska-rabotilnica-na-6-700-godini-prouchvat-krai-suvorovo

Hatshepsut

Нови разкрития от преди 6350 г. в ,,Солницата" край Провадия


Масов гроб със 7 скелета, от които два детски, са разкрили тази година археолозите, които работят в ,,Солницата" край Провадия.

Ръководителят на разкопките проф. Васил Николов уточни, че през това лято се е работило активно и по две триетажни къщи, както и по дооткриването на едната от стените около древното селище. В ,,Солницата" е разкрита най-ранната каменно-укрепителна стена в Европа, припомни Николов. Тя е датирана към 4 700 години пр.Хр. Дебелината й е между 2,20 и 2,60 метра.

Стената е паднала при земетресение, а хората от селището са ползвали камъните, за да вдигнат ново укрепление с широчина 1,40 метра. Един век по-късно е вдигната нова стена, чиято дебелина на места достига 4,30 метра.  Разкопките показват, че древното селище е имало 4 квартала. Открити са и входовете на крепостните стени, а къщите са били залепени за стените доста плътно една до друга. През настоящото лято археолозите са работили активно върху две от тях, които са били триетажни.

,,Тук е бил монетният двор на Европа, защото солта е била най-скъпото нещо в древността", припомня Николов. В крепостта са живеели най-вероятно 400-450 души. За добива на сол те са разчитали на наемна работна ръка. Селището е било нападано доста често и за това свидетелстват над 500 върха от костени и кремъчни стрели, намерени около стените.

През това лято са намерени и находки от мед, кост, керамика, и мрамор. Сред тях има стилизирани фигури на Богинята майка, предмети от бита, различни украшения. Археолозите са открили включително и халка от злато, най-вероятно от обеца. Всичко това е било белег на престиж, обясни Николов.

,,Единият от положените в намерения масов гроб, който е на дъното на съоръжението, където се е добивала солта, със сигурност е бил убит със стрела в гърба", допълва заместник-ръководителят на разкопките Галина Самичкова. Телата не са нахвърлени, а са поставени с уважение.

Двете деца са положени в края. Костите са много добре запазени и може да бъде направена ДНК-експертиза, която ще покаже дали погребаните са били роднини или не. Становището на археолозите е, че хората са станали жертва на вътрешни конфликти, а не на нападатели.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/novi-razkritija-ot-predi-6350-g-v-solnicata-kraj-provadija-280122


Hatshepsut

Новини от миналото - неолитното селище край Суворово


Учените разкриха свидетелство за един ключов преход в развитието на културата Хаманджия, който дава революционен тласък в стопанството на хората. В неолитно селище край Суворово, те разкриха производствен център с множество малки работилници – началото на специализацията на труда. Кои са първите занаяти появили се преди 7 хиляди години, как представителите на културата Хаманджия от най-изостанали се превръщат в най-напреднали.

Катастрофално земетресение преди 6 700 хиляди години е унищожило селището им. Иначе мястото е добро, естествено защитено и до река, но те повече не се върнали тук. Към тях се открили други хоризонти. Този пласт от халколита е особено интересен, тъй като бележи началото на специализацията на труда, без която сега щяхме да си живеем като първите земеделци.

И разказът на археолозите, не е просто за поредното селище от халколита, в което намират красиви керамични съдове. А за представители на културата Хаманджия, които от най-изостанали се наредили в авангарда.  Но първо е пожарът.

Д-р Владимир Славчев – р-л на археологическите разкопки, РИМ град Варна разказва: "Той укрепва тази костена шпатула, защото тя е силно горяла, начупила се е на парчета и е ронлива. Това е грънчарски инструмент за формиране, за излъскване на обработка на повърхността на съдовете преди те да бъдат изпечени."

Археолозите са убедени, че се намират в работилницата на майстор грънчар. Тук има всичко необходимо – уреди за щампована украса, подготвена за формуване глина, дори и тези кварцови  камъчета са част от грънчарския набор. Наричат се гладилки. 

"След като се направи съда, след като се направи украсата, той се ангобира той се покрива с течна рядка глина и се получава ето този червения ефект. И с тези камъни гладилки повърхността се излъсква, като целта е първо за да вкара по-навътре в порите на глината ангобата и съда да не пропуска вода, и освен това, с това излъскване той става много хубав, бляскав", разказва д-р Владимир Славчев.

Подобно на този съд. Майсторската му изработка ще лъсне след реставрация като останалите извадени по-рано. Работилничката е малка, едноетажна, няма място за спане. Наоколо има още няколко подобни по-малки и учените смятат, че са попаднали в производствената зона на селището. С други занаятчийски работилници. Ясно разделение на труда и поява на професии.


Д-р Светослав Славчев споделя: "Ако преди това, през новокаменната епоха имаме едно общество, в което всеки сам си прави всичко.... през каменно-медната епоха тази ситуация започва да се променя. Появява се металургията. Металургията е специфичен процес, в който се ангажирани хора със знания, които не всеки притежава. И започва разделянето на самото общество на специалисти. Започват да се появяват тези специализирани работилници."

Макар и производствен, кварталът е добре поддържан и чистен. Тази калдаръмена уличка е доказателство за това. Лесно се чисти и не се каля.

"Те много старателно си чистят уличните пространства. Не си трупат купчини с боклук, имат специални ями, където ги заравят, за да не се разлагат, за да не се разпространяват зарази т.е. тяхната хигиена е на висота и съответно са били доста здрави, което показват антропологичните изследвания", споделя д-р Владимир Славчев.

Тук се намират много бойни топчета за прашка. Заради неговата далекобойност и лесна изработка е едно от предпочитаните оръжия за лов и отбрана.


Добър повод им дава силното земетресение, което разрушава къщите им. Трусът е бил толкова силен, че е катурнал каменните стени в различни посоки. Вероятно същият, белязал праисторическите селища в Провадия и Дуранкулак. Учените смятат, че хората са се преместили на 15 километра от тук, до село Левски. Животът там започва, когато тук приключва. Този избор е обусловен и от голямата промяна, която търпят Хаманджия.

Д-р Владимир Славчев казва: "Късната каменно-медна епоха е времето на култура Варна, в този район. Култура Варна намалява територията...на т.нар. култура Хаманджия, всъщност обитателите на това селище. Те се изтеглят по-близо до морето ... и всъщност селищната могила Левски е на  едно стратегическо място, което свързва най-вероятно някакъв път за комуникация."

Връзката с морето им позволява да пътуват до средиземноморието от където доставят една от най-ценните стоки и символ на престиж за времето си – черупките на мидата спондилос. С това се свързва и резкия скок в развитието на културата Хаманджия.

"Те започват да комуникират, събират информация, събират идеи, прилагат ги в къщи и освен това развиват свой собствен така да го наречем товарооборот. В момента, в който те започват лека полека да се замогват, те оценяват възможностите на появата на металургията. Около 4 700 до 4600 пр.хр., те изведнъж стават водещи във всичко. Технологии, направа на керамика," разказва д-р Славчев.

Очевидно започва някакъв търговски обмен, защото тук се появяват суровини, които ги няма тук – минерали като  карнеол и яспис, вулканични скали от Родопите, от които се правят различни брадви и тесли, медни руди от Странджа, които се обработват тук. И селището до Суворово свидетелства този ключов преход в историята ни.

https://bntnews.bg/news/zarazhdaneto-na-zanayatite-ot-neolita-krai-suvorovo-1167398news.html

Hatshepsut

Златен накит, триетажна къща и групово погребение откриха археолозите в древното селище – Солницата

Богат набор от находки радва археолозите проучващи халколитното селище – Солницата край Провадия. За поредна година екипът на професор Васил Николов изважда на бял свят ценни артефакти, които попълват знанията за древната и богата цивилизация, обитавала тези земи преди хиляди години. Находките включват разнообразни предмети от бита, оръжия, обредни знаци и фигури. Проучена е и една от крепостните стени на селището, която в определени участъци е в отлично състояние. На дъното на специализираното съоръжение за добив на сол, археолозите са попаднали на изненадващо откритие, даващо сведения за последните обитатели на Солницата.
До момента, проучването на съоръжението за добив на сол, представляващо своеобразен басейн край крепостните стени, е дало много информация за развитието на халколитната цивилизация. През тази година археолозите са попаднали на рядка и интересна за тях находка. На около метър и половина под пода на съоръжението, те са се натъкнали на групово погребение от седем тела, като поне един от скелетите носи белези на насилствена смърт. Тепърва предстоят подробни изследвания на останките, но учените предполагат, че в залеза на съществуването му, в селището е имало вътрешни борби за контрол над солта и погребаните може да са жертви на междуособиците.
Изключително интересно откритие е направено и за развитието на жилищното строителство в селището. Намерени са останки от триетажни сгради. Сведения за други жилищни постройки с такива размери и мащаб, от този период, до момента няма.
Проучванията на селището - Солница продължават. Обектът е изключително интересен и добре запазен, на база на откритите артефакти спокойно може да се направи отделен музей, който да показва развитието на тази най-богата през медно-каменната епоха европейска цивилизация и да се привличат туристи от цял свят, коментира проф. Васил Николов.


Hatshepsut

Новини от миналото - последните владетели на солта


Драматични събития свързани с края на златната или по-скоро солната ера от далечния халколит в Провадия. Масов гроб свидетелства климатичните промени, довели до загиването на първата европейска цивилизация.

Солта е била най-ценната стока и тя е станала причина тук, преди 7 хиляди години да се развие първата цивилизация в Европа. Солната мина е дала силен тласък в развитието на умения и технологии, които смятаме че са открити хиляди години по-късно.
Крепостните стени оказва се, не са единственото инженерно решение, с което първите ни изумяват. Учените вече навлязоха в територията, в която те толкова ревниво са пазили
Малко преди края, зад стените на крепостта изглежда са се извисявали няколко етажни сгради. И дори пред доказателствата,  учените дълго отказвали да приемат това за възможно.

Тодор Дяков, археолог разказва: "С изключително удивление с всяка следваща копка установявахме, че напластяванията от нея са изключително дебели, останките й са огромни на места максималната дебелина на пласта на натрупани деструкции е над метър. Което е изключително много."

Къщите са рухнали при пожар. Изградени от глина и дърво огънят е изпекъл стените и подовите нива и сега добре се различават. Затова първоначално били крайно смутени, когато открили освен пода на втория етаж , още един.

"Това се оказва нещо нетипично и през цялото време се опитвахме да оборим сами себе си доказвайки, че как е възможно на две нива, които са били над нивото на околния терен да има съдове.. До скоро в праисторическата наука да се говори за двуетажни къщи беше на границата на допустимото. А сега съвсем смело можем да аргументираме триетажна конструкция. Два напълно затворени етажа и третия, който е подпокривно пространство", казва Тодор Дяков.

Това обяснява и масивните дървени греди, които са оставили ясен отпечатък в глинената конструкция. Триетажните къщи на този етап се оказват две, били са стабилен дом за хората от халколита поне 30 години, като се има предвид 30-те слоя от ежедневните замазки по подовете.

"Така освен това върху пода на втория етаж на тази къща разкрихме останките от една много голяма пещ, стените й са били декорирани по така един много красив начин бяло и червено като червения цвят е основата, а с бяло и рисувано. Като мотивите са линии меандри за сега такива мотиви", разказва Дяков.

При измазването на пещта отново установили изненадваща за времето си техника.

Виолета Стоицова, археолог към НАИМ-БАН споделя: "Какво представлява технологията – върху повърхността на старата стена се нанасят такива изчуквания, с определен вид инструмент, и целта е тази стара повърхност да бъде огрубена, за да може по-добре да бъде хваната новата мазилка, която се нанася върху нея. Оказва се, че част от строителните технологии свързани в праисторията са запазени и в съвремието".

Тодор Дяков смята, че тази техника в праисторията не е засвидетелствана никъде.

Проф. Васил Николов, който е ръководител  на археологическите разкопки към НАИМ-БАН казва: "Това наистина са строители с опит не е толкова просто всеки да си строи къща. Имало е със сигурност гилдия, които да са се занимавали със самите постройки. Ами самите крепостни стени те не са просто ей така нахвърляни камъни те са строени особено стената върху, която се намираме, те са строени по стандарти характерни за късното средновековие."


Проф. Васил Николов казва, че това е оригиналния строеж, на 6650 години, т.е. 4500 години пр. хр. "И както виждаме стената тук е малко наклонена, защото едно земетресение я наклонило, така че се радвам, че на височина е запазена тази средно-халколитна стена", допълва той.

Въпреки, че три пъти са строили крепостните си стени отново, входовете са оставали на същите места. Което подсказва друга интересна подробност.

Проф. Васил Николов споделя още: "И двата входа, които сме констатирали до сега се пресичат, улиците които преминават през тях се пресичат под прав ъгъл. Т.е. показва, че селището от това време е имало четири сектора, четири квартала, а по средата може би е имало и някакъв площад."

Но технологиите и триетажните къщи прахората, нямали шанс да се развият и разпространят и след повече от хиляда години изчезват заедно с живота тук. Случват промени, пред които са били безсилни.
Краят на тази цивилизация със сигурност е белязана с драматични събития и един масов гроб в подножието на крепостта със сигурност доказва това.
След непрекъснати усилия да отводняват гроба и да отстранят лепкавата глина, учените лека полека разкрили останките на 7 души. Отлично запазени именно заради водата и глината. На пръв поглед безразборно разхвърляни, телата все пак се оказва че са старателно подредени.

Галина Самичкова - археолог, докторант към НАИМ-БАН разкрива: "Много добре си личи как този скелет е много така плътно долепен до южната стена в положение хокер. Ето това му е таза, това са му краката те са сгънати. Тези, които се намират в южната част те са по двойки – най-вероятно може да са прегърнати ... на финала - този индивид ръката му е протегната и най-вероятно е прегърнал този".

Въпреки тази грижа, върху са били затиснати с камък. Подобно на другия масов гроб, който разкрили преди време в некропола наблизо. Галина Самичкова казва, че са искали просто да ги затиснат надолу, за да не излязат.

Проф. Васил Николов: "Явно, за да не се възроди духа, да не тръгне духа да си отмъщава, затова са погребани.
Какво се е случило с тези 7 души, кой ги е убил – макар да са минали хилядолетия, някои улики може да подскажат събитията тогава. Първата и най-важна е мястото на гробната яма. Ние се намираме на най-дълбоката точка на комплекса солницата, едно съоръжение, което е изкопано във втората половина на късния етап на каменно медната епоха т.е. столетие две  преди края на  живота на това селище, когато хората тук са сменили технологията, за добив на сол."

Дълго време се налагало да изпаряват разсола като го загряват с огън. Но после изкопали тази система от улеи, в която водата се е изпарявала без допълнително загряване. Очевидно климатът се е променил, изворът е пресъхнал, а огънят е станал излишен.

Проф. Васил Николов допълва още: "Но в някакъв момент и тази опция е приключила, какво точно се е случило с тези 7 души, дали те са били хората, които са обслужвали това съоръжение и в резултат на вътрешни конфликти в селището, в тази общност, която произвежда сол мога само да предполагам."

Галина Самичкова споделя, че може да са отбранявали съоръжението до последно и да са последните владетели на солта.

Солният извор в един момент е секнал и това със сигурност е предизвикало сериозна криза. И последните защитници на солта вероятно са убити при поредното нападение. За един от тях на този етап със сигурност може да се каже как.

"Да, в този индивид се вижда една малка кръгла дупка. След като е направена тази дупка вероятно предполагам с костена стрела или някакъв такъв инструмент, човекът е живял още една седмица, разкрива Галина Самичкова.

Тя смята дори, че може да открие оръжието на убийството. Заедно с многото костени идоли и интересни керамични съдове, преобладаващите находки около крепостната стена са на бойни оръжия.


Севдалина Жечева, археолог, ИМ-Провадия разкрива също: "Въоръжение за близък и далечен бой, тук сме представили няколко вида ето тук имаме кремъчен връх на стрела, няколко кремъчни върхове на копия, и костени върхове за стрели, всичко това е свързано с отбраната на тази крепост. Върховете на стрелите са много и различни и специфични, така че да е доста вероятно да се открие точната стрела, убила мъжа от гроба в гръб."

Проф. Васил Николов смята, че климатът се е променил рязко и това още веднъж потвърждава многобройните случаи по цялото земно кълбо на промяна в климата, климатични промени, които са унищожавали цивилизации. "И тази първа европейска цивилизация блестяща, варненския некропол е част от тази цивилизация и варненския център е част от солодобивния център също е загинал по това време", допълва той.

И много от техните постижения и технологии се налага да се преоткрият хилядолетия по-късно.

https://bnt.bg/news/novini-ot-minaloto-poslednite-vladeteli-na-solta-v302611-298136news.html

Hatshepsut

Интересна лампа от VI-VII век откриха археолозите при разкопки на манастира в местността "Джанавара"


Hatshepsut

Три лъва на оригиналния държавен герб от времето на цар Иван Шишман

Ценната находка е открита в Аврен


Бронзова пластина, която се е носела като висулка, с щампован герб на Царство България, от 14 век, края на управлението на цар Иван Шишман, е открита в землището на община Аврен, Варненска област. На накита, който е възможно да е част от огърлица, са изобразени три лъва.

Откритието оповести проф .Николай Овчаров, пластината беше предадена на Игор Лазаренко, директор на Регионалния исторически музей. Проф.Овчаров обясни, че бизнесменът Младен Станев е открил при засаждане на дърво в градината си пластината и след почистването и  е станало ясно каква е находката.

Според проф. Овчаров пластината е била носена от воин и е доказателство за неговата високопоставеност.

https://bnr.bg/varna/post/101529873/tri-lava-na-originalnia-darjaven-gerb-ot-vremeto-na-car-ivan-shishman


Край Варна, на 17 септември, е открита находка, която показва оригиналния държавен герб на Царство България и цар Иван Шишман от XIV в.

Според проф. Николай Овчаров находката е археологическото откритие на годината.

Бронзова пластина има щампован герб на Царство България, от 14 век, края на управлението на цар Иван Шишман. Тя се е носела като висулка. Открита е в землището на община Аврен. На накита, който е възможно да е част от огърлица, са изобразени три лъва.

Пластината беше предадена от проф. Овчаров на Игор Лазаренко, директор на Регионалния исторически музей. Проф. Овчаров обясни, че бизнесменът Младен Станев е открил при засаждане на дърво в градината си пластината и след почистването и е станало ясно каква е находката.

Проф. Овчаров смята, че пластината е била носена от воин и е доказателство за неговата високопоставеност.


Край Варна откриха находка, показваща държавния герб на България от XIV в. част 1


Край Варна откриха находка, показваща държавния герб на България от XIV в. част 2

https://novavarna.net/

Hatshepsut

Земетресение променя живота в късноантичния манастир в местността Джанавара през V-VI век

Тежък природен катаклизъм е белязал живота в късноантичния манастирски комплекс в местността ,,Джанавара" край Варна преди столетия. През изминалия сезон, археолозите попаднаха на ясни следи, които сочат, че обителта е била поразена от бедствие, което значително променя първоначално създадената богата и бляскава архитектура. Въпреки това, манастирът оцелява и продължава съществуването си още десетки години. Събраната информация тепърва трябва да се систематизира, но направените открития продължават да дават отговори, и дават по-ясна и жива картина, за събитията, които са се случили в района на древния Одесос преди около 1500 години.
И през този сезон учените са проучвали системата от водопроводи и канали, които са обслужвали комплекса от началото на съществуването му. Подобни усилия, за осигуряване на чиста вода и добра хигиена, особено за обект, който се е намирал извън рамките на град, сочат за луксозен начин на живот, затова се предполага, че манастирът е бил притегателно място за знатни поклонници.
Вероятно много от обикновените зрители смятат, че основната цел на археолозите е изкопаването на различни ценни предмети от земята, с което задачата им е изпълнена. Това, не е така. Идеята на археологическото проучване не е елементарното вадене на артефакти, а внимателното систематизиране на информация, която да даде на науката отговори за събития от миналото, за много от които, няма преки или достоверни, а често и никакви свидетелства. Изключително важни са не само самите предмети, но и точното място, където са открити, за да може да се направи достоверно предположение, по какъв начин се се озовали там, в кой период и т.н. По тази причина, археолозите правят профили на терена.
Откритите през този сезон артефакти са били малко, но сред тях е имало интересни и добре запазени предмети.
Най-интересните находки от манастирския комплекс в Джанавара, включително специалните ковчежета с мощи на светец, открити още при проучванията на Хермин Шкорпил, могат да бъдат разгледани в Археологическия музей във Варна.