Седемь знаменити пѣсни на Паша Христова

[Hatshepsut]

Седем знаменити песни на Паша Христова

ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА


ПОВЕЙ, ВЕТРЕ!


ОСТАНИ


ЯНТРА


БРОЯ ДО ПЕТ


БЯЛА ПЕСЕН


Една година любов

[Hatshepsut]

Паша Христова – геният на естрадата

Един от най-светлите образи на социалистическия строй – момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – нейните приятели и роднини, нейните близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния и талант, за магичното обаяние на един великолепен глас.  Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним – Паша Христова. В следващите редове ние от "Българска история" ще ви разкажем нейната невероятна история и за това как едно младо сърце плени цяла България за изключително кратко време. Парашкева е родена на 16 юли през 1946г. в квартал Княжево в столицата. Тя отраства в големия град и е още ученичка, когато за пръв път усеща тръпката и атмосферата на сцената.  Слушателите изпадат във видим възторг, когато тя се качва на сцената и запява. Съвсем малка и невръстна, гласът и сякаш покорява. След като завършва, съдбата не я повежда веднага по пътя на един млад изпълнител. Няколко години тя работи  в института за електрокари. Певческият й талант обаче продължава да търси своята публика и така, по абсолютна случайност момичето се озовава в радиото. Там живота я среща с големия композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Завършва го през 1966-та, едва на 20 години, и тогава й се отдава възможност да издаде първата си песен.

С помощта на "Студио 5″, Парашкева изпява песента "Щъркелът пристигна пак". По онова време тя е солистка на ансамбъла към строителни войски. Дарбата на момичето проличава – тя е самороден талант, който с лекота овладява всякакви стилове. В близките години Паша се развива изключено много, а репертоара и става все по-разнообразен и труден. През 1967-ма, само на 21 години, тя печели трета награда на фестивала "Златен Орфей". Тази година е и много плодородна за самата певица. Малко по-късно тя се записва за участие и заминава за Русия. Там за пореден път се провежда "Фестивал на забавната песен". Там взима златния медал и музикантите в родината са удивени. Когато се завръща в България започва работа като щатна певица в оркестър "София". Там благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва голям успех и придобива популярност сред страните от социалистическия блок. Българските композитори с радост изготвят песни за младата Парашкева. Сред тях са творби като "Морето се завръща", "Пет часа", "Среща в неделя", "Остани" и др.

 Софийското момиче е наричано от много от изтъкнатаите музиковеди "универсална певица".  Певицата имастрахотни интерпретаторски умения, в рамките на силовото и драматично пеене. Отличават се изпълненията и в трудната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните "Попътен вятър", "Кажи ми", "Утрото ще ни срещне пак" и др. Често момичето експериментира с творби на чужди, предимно италиански изпълнители, за да внесе разнообразие в собствения си репертоар. Известни са "кавърите" на Серджио Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфилд – бялата кралица на соула. В последните две години от живота си, заради упоритата си работа и великолепни постижения, Паша получава най-голямото си признание. През 70-та, след конкурса "Златен елен" тя грабва 3-та награда, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. На същата година отново на "Златния Орфей" изпълнителката пее "Повей, ветре" и "Една българска роза" с които взема последователно голямата награда и първото място на конкурса. На следващата 1971-ва, песента "Dziwny jest ten świat" на полски и донася постижение на международния фестивал в Сопот.

 Уви, скоро след огромния успех на момичето, голяма трагедия сполита цяла България. На 21 декември 1971г., изълнителката, заедно с оркестър "София" трябва да пътува към Алжир, където има дни на българската култура. Съветският самолет, с който тя трябва да потегли току що е излязъл от ремонт. Поправките по аероплана обаче не са извървени качествено. На летището в София, машината набира скорост и излита. По това време обаче се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва а самолетът е обгърнат в пламъци. От 73-мата пътници смъртта си срещат 28, сред тях е и малката Паша. Обгърнала България в цялата си любов, тя губи живота си едва на 25 години. Множество нейни почитатели присъстват на погребението и, като засвидетелстват страхотно уважение към загиналата певица. Година след трагедията, голямата българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента "Птицата", с подзаглавие "В памет на Паша Христова". На 21 декември 1971-ва от света си отива един уникален талант, който безспорно е щял да даде още много за своята родина.

https://www.bulgarianhistory.org/паша-христова-геният-на-естрадата/

[Hatshepsut]

Паша Христова - Когато си отидеш

[Hatshepsut]

Спомен за Паша Христова (2010)