Христо Ясеновъ

[Hatshepsut]

Петроград

Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим
след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни —
и сякаш чувам аз през твоя прах и дим
победната тръба на робите свободни.

И ти стоиш сега над хиляди съдби —
символ на крепката десница неуморна
и не един напад по тебе се разби,
и не една вълна, престъпна и позорна.

Аз виждам твоя стан, в желязо окован,
и твоя легион — възмогнати и горди.
Припада тъмна нощ и върху твоя стан
налитат варвари на многобройни орди.

Припада тъмна нощ и меден рог звучи:
нападат варвари гранитните ти брони,
но... в бойния напев с усмихнати очи
летят железните червени ескадрони.

Нападат варвари... и ето — страшен гръм! —
звучи победен марш по твоите площади;
желязна крепост е тук всеки камен дом
и всяка улица — море от барикади.

И твоите деца, о беден Петроград,
умират и мълвят молитва словословна —
и всеки паднал син е наш загубен брат,
и всеки гроб — символ на правдата световна.

Бъди, о Петроград, над всяка суета —
неуязвим и чужд за мрачните прокоби —
да се разбива в теб позора на света
през тоя тъмен век на хищници и роби!

Ноември 1917

[Hatshepsut]

Закана

Над стария замислен град се стели
мъгла и дим, мъгла и ведър дим...
И вятърът - бездомен пилигрим -
развява плахо сънищата бели.

И ний вървим, и крепнем, и вървим
низ тоя град от живи и умрели -
и в порива на устремите смели
изграждаме, владеем и рушим.

И всеки ден за нас е нов закон,
и всеки зов - един съборен трон
за ордата престъпна и пияна.

И в мъката на всеки смъртен грях,
и в трепета на всеки стон и смях
цъфти и зрее нашата закана.

[Hatshepsut]

Стихотворение посветено на мирните преговори в Париж след края на Първата световна война

Празник на мира

Да млъкнат разпри и злословия!
Да екнат громко барабаните!
И в чест на мирните условия
излезте всички по мегданите!

И нек възхвалим делегатите,
които с тънка дипломация
спечелиха в Париж дебатите -
да бъдем нещо като нация.

Възпей, о музо, реверансите
при връчената резолюция;
възпей на Янка конферансите
за постепенна революция.

Възпей на Стамболийски капата,
на Ганев мините божествени
и ако можеш, даже папата
възпей във тези дни тържествени!

Но не забравяй - сред салоните
на туй версайлско велелепие
на Тодор Тодоров поклoните
и кучешкото раболепие.

Мъже, жени, на удоволствие
отдайте се, но ред да пазите -
че днес за ред и за спокойствие
жадува всеки от думбазите.

Във ред цъфти днес всяка нация -
и нека турим край на хулите!
Със ред и нашта делегация
взема на босия цървулите.

На уличния крясък в кликата
звучи все старото мъдруване,
откак нагази в политиката
и Хамлет, принца от Подуяне.

[Hatshepsut]

Едно въже за всички

Народните светци от в. "Мир"
и от "Народ" и "Препорец" раята
и този път за слава и резил
решили са да вземат общината.

Та София - такъв обширен град -
нали от тях така цъфти и свети
бездомните по улиците мрат,
а гладните се хранят със декрети.

Какво от туй, че има мор и глад,
че жертви сме на калните сокаци?
Днес столичният кмет е демократ
с помощници - отбрани народняци!

И три години тия умове
във кметството все кризи разрешават,
а в резултат - от глад и студове
ред граждани престанаха да шават.

А зная аз какво ви трябва вам -
едно въже топтан да ви обхване,
но някак си от чуждите е срам -
та нека между нас да си остане.

[Hatshepsut]

Злободневка

Свърши се. И паднаха кметства безброй,
и блокове паднаха разни:
едни се предадоха даже без бой,
а други с аларми напразни.

И греят, след толкова черен терор,
червени села и градища -
а старите плъхове станаха тор
на много общински бунища.
 
Метлата червена - заслужен късмет -
измете боклуците стари.
А има днес още боклуци и смет -
пазете метлите, другари!

[Hatshepsut]

Това звучи донякъде актуално 

Предвиждане

Из всеки вестник и продажен лист
изтичат руски рубли и закани.
Честит е който днес е комунист,
че може той на кредит да се храни.

Търговец, кожодер и сатана -
не бива никой днес от вас да дреме!
Разливайте мастика и вина,
че иде, иде изборното време!

Поне сега при тоя хал студен,
да си попийнем ний навересия,
защото, знам - след изборния ден, -
ще си отидат рублите в Русия.

Но знайте ли? - Едно предвиждам аз -
наситен е народа на носилки -
и като че ли вместо своя глас
ще ви даде заслужени бесилки.

[Hatshepsut]

Мълвата

Изпървом е загадъчна и чужда -
зачената в ненавист и омрази.
Но в погледа на гузните думбази
започва тя надежди да събужда.

Безгласен отзвук всякъде намира
и става вече не така миражна -
и най-подир във пресата продажна
тя става факт - и вкеси го разбира.

Тя болшевиките стократно поразява,
убива Троцки, Петроград превзема,
надува се - и става по-голема -
та ако щеш - и Ленина пленява.

Теши ги ти, о, гостенко нечиста,
сто образа в едничък миг приела.
Ала защо си толкова несмела
пред истината светла и лучиста?

[Hatshepsut]

Срещу Нова година

И аз те чакам в сънна изнемога,
ала не знам какво ми носиш ти...
И твоя смут и твоята тревога
ще въплотят ли моите мечти?

Ще възкресиш ли светлата надежда
на робите в широкия простор?
Че твоя път към светла цел извежда
и осветлява черния позор.

Аз чакам пред завесата открита,
звъни над мен дванайсетия час...
И сякаш някой обнадежден пита,
и сякаш екне нечий тръбен глас:

"Ела при нас, мечтана и желана,
и нека твоя вихър прозвъни
като тръба на кървава закана
по всички хоризонти и страни."

[Hatshepsut]

Изборите и буржоазните свине

Извадете отново метлите
и почнете, другари, наред -
изобилна е земната смет,
многобройни са тука злините!

Всяка сволоч и търтей негоден,
всяка тлъста и гойна свиня
е започнала мръсна война,
за да граби от хляба народен.

И подреждат се вечно все тия -
народняк, демократ, радикал, -
и потънал е всеки във кал,
но пред вас ще застане - светия.

И ще търси поддръжка най-близка,
ще ви моли за изборен глас,
за да може по-после над вас
да се гаври, тъй както поиска.

Ала тази история стара
неведнъж се повтаря със теб -
но ще бъдеш ли още ти слеп
да понасяш без ропот товара?

А сега, в тия избори нови,
разбери своя подвиг велик:
изпрати на свинете ритник
и ще скъсаш ти свойте окови.


Това беше последното политическо стихотворение на Христо Ясенов, те са общо 9 на брой, не са чак толкова много.

[Hatshepsut]

Продължавам с така наречените "некатегоризирани" стихотворения на Христо Ясенов

И плакаха цветята...

Поле от сняг. И мека вечер пада.
Във бяла скръб прислушани тополи.
И пак една душа самотна страда,
и пак сама в страдания с моли.
 
Увехнал ден. И плакаха цветята -
под пресен сняг въздишки притаени...-
И с мойта скръб ний плачем в тишината,
един във друг, един от друг родени.

[Hatshepsut]

Топла здрач

Във кървав дим зората тихичко умира.
Безшумните вълни на топъл здрач полъхват:
Приижда нощ. Душата ми започва да разбира,
че стъпките на моя хубав ден заглъхват.

Помръкна веч. Застина кротко тишината.
Душата ми кошмарен сън заспа и засънува:
- Разплакали се тихичко на пролетта цветята,
че бледа зима ги по устните целува.

[Hatshepsut]

Печал

Събуждам се: на ранно утро здрача -
и бяла пролет лъха нанавън...
А аз съм сам и през самотност плача,
и плача кат уплашено дете насън.

И плача аз... Една ме слуша тишината -
едничък дух от скърби залинял...
И гледам как изгрява вън зората,
и плача, че зора не съм видял.

[Hatshepsut]

Зора

Тя пее и се ражда в покоя на мъглата
и девствена и бяла, потънала във свен;
и иде да отвори на утрото вратата,
че мудно ще премине навъсеният ден.

Тя иде, като тайна из тъмните пустини,
и дарове незнайни излива над света.
Под нея се разстилат нацъфнали градини
и грейнали полета във звучна самота.

Тя иде и ми пее - и пее, и ме буди,
но чужди са за мене мелодия и звън.
Сърцето ми отдавна престана да се чуди,
сърцето ми жадува затишие и сън.

[Hatshepsut]

Едничка тайна

Край нас тече животът - той бдение и тайна.
И може би ти плачеш над всякой минал час;
и може би ти страдаш сред делничност безкрайна,
и страдаш, но без сълзи, без ропот и без глас.

А утрото дохожда и пак си отминава -
безкрайна върволица от радост и тегла.
И сещаш ти до болка съдбата си корава,
че някой е превързал и твоите крила.

Край нас тече живота - мелодия безкрайна -
и вечно изнемогнал ти странствуваш и бдиш.
И криеш непорочен една-едничка тайна,
и в нея се разтопваш - и тлееш, и гориш.

[Hatshepsut]

Към пладня

Небето се разстила безоблачно и синьо.
Сред светлата прохлада нацъфнаха цветята
и чашките им, пълни със кръв, роса и вино,
пленително се греят в лъчите на зората.

И в светлата безбрежност на утрината хладна
душата ми почива в смирение и радост.
Но пладнята ще дойде задушна и досадна -
о, вечен час на скърби, умора и нерадост!

Небето се разстила безоблачно и синьо.
На слънцето лъчите към пладнята поглеждат.
Цветята, напоени с кръв, роса и вино -
безропотни и бледни, челата си навеждат.