Честитъ день на Независимостьта, Българи!

[Hatshepsut]

Честит празник на всички Българи!



На 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на България, пише в учебниците, а до неотдавна се добавяше, че събитието е плод на суетата и нетърпението на княз Фердинанд да сложи царската корона, тъй като княжеската не го удовлетворявала. Тази интерпретация всъщност отразява нападките тогава отляво, откъм тесните социалисти. Вярно е, че князът е имал стремления да сложи царската корона, но те са отразявали националните стремления.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават Българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишелни стоки и обрича развитието на Българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на Българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.
Кавга между княз Фердинанд и премиера Малинов замалко да провали събитието

Разбира се, че Фердинанд не е могъл да наруши еднолично Берлинския договор, затова той провежда преговори във Виена с австроунгарския император Франц Йосиф да стане така, че първо Австро-Унгария да наруши клаузите на договора (а тя го е подписала!), като анексира Босна и Херцеговина, а след това да се провъзгласи Българската независимост, така че гневът на останалите Велики сили да не се струпа върху главата само на нещастна България. А отговорността да падне и върху едната от държавите, подписали Берлинския договор, срещу което пък ние ще я подкрепим за Босна и Херцеговина, тъй да се каже, доколкото имаме думата. Това е ловък ход, който се оказва успешен.

Не отговаря на историческите факти твърдението, че Фердинанд е бързал, движен само от суетно нетърпение, напротив: правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов е много по-нетърпеливо и дори в началото на септември завзема Източните железници, минаващи през наша територия, които са австрийско-германска собственост, използвайки стачката на железничарите. Целта на правителството е била да обезпечи България с инфраструктура при евентуално военно усложнение с Османската империя, за да не се повтори проблемът от Сръбско-Българската война, когато Българските войници не са могли да ползват чуждите железници. И се заражда комична кавга между княза и премиера, всеки от които си представял по свой начин подготовката за великото събитие, за което всъщност и двамата се борят: "Върни веднага железниците на австрийците, ще провалиш преговорите", нарежда Фердинанд на Малинов от чужбина, където се намира в началото на септември. "Няма да ги върна, може да потрябват", инати се Малинов и "заповядва" на княза да тръгва веднага за София, за да пише манифеста за независимостта. Фердинанд започва да отлага завръщането си, докато убеди министър-председателя.

И така, на 22 септември държавният глава, правителството и партийните водачи се събират не къде да е, а в средновековната Иван-Асенова църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, за да подчертаят историческата приемственост с Второто Българско царство, казва проф. Марков. Там първо се отслужва молебена, а след това на хълма Царевец премиерът Александър Малинов прочита манифеста, написан от Фердинанд, с който се провъзгласява независимостта на България.

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Започва тежка дипломатическа битка за признаване от великите сили на Българската независимост

България е имала да плаща към оня момент годишен данък на Османската империя, който се натрупва. И Високата порта заедно с Дружеството на Източните железници иска баснословната сума от 650 млн. златни френски франка, за да си откупи България своята независимост. Александър Малинов гневно отвръща: "Дори и да можем да ги платим, Българската независимост не може да се откупува със злато и сребро, а само с Българска кръв".

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

Започват мъчителни преговори. Австро-Унгария като велика сила успява да си уреди въпроса. България остава сама, общественото мнение отхвърля всякакви условия, назрява опасност от военен конфликт с Турция. Тогава министърът на земеделието и търговията Андрей Ляпчев проявява учудващи дипломатически качества и след тежки, продължителни преговори успява да сведе сумата от 650 милиона на 82 милиона златни франка. По същото време Русия, която ближе рани от пораженията си в Далечния изток, няма никакъв интерес от военен конфликт на Балканите, който несъмнено ще я въвлече. И предлага на Османската империя, която й дължи около 80 млн. златни франка, да й опрости дълга, а България да сключи изгоден заем от Русия при 4 процента лихва на същата сума.

Така най-трудният въпрос - финансовият, най-сетне е решен. И на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват протокола за признаване на независимостта на България. Естествено в присъствието на шестимата посланици на великите сили и на Русия, които с дискретна почтителност поздравяват Българския министър Ляпчев. Оттогава България е суверенно царство и равноправен субект в международно-правните отношения, а държавният глава от княз става цар.
Практическият смисъл на събитието е грандиозен:

С признаването на независимостта България вече има право да сключва договори за съюзи, военни споразумения, право на собствен митнически режим, Българските компетентни власти вече могат да съдят на наша територия чужди поданици, дипломатическите ни агентства се повишават в ранг на суверенни легации и Българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на другите, което означава, че вече няма да стоят на опашката на дипломатическия корпус. Създадени са и предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт Български земи в Тракия и Македония.

Денят 22 септември се е празнувал до 9.ІХ.1944 г., след това е забранен. Но забраната е не толкова заради "лошия" Фердинанд, а защото съвпада с годишнините от възшествието на младия Борис ІІІ на престола (септември 1918 г). 

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

България празнува 110 години независимост

Днес, 22 септември, България празнува 110 години независимост, възраждането на българската държавност. Цялата история на България, която е една от най-старите държави в Европа, е белязана от борбата за независимост. В цялата страна ще има официални чествания и тържества, и поне за ден българският ентусиазъм и патриотизъм ще се възродят. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и народни представители ще участват на 22 септември 2018 г. във Велико Търново в тържественото честване на 110-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България. В 19.30 часа Цвета Караянчева ще присъства на тържествената заря-проверка на площад ,,Цар Асен І". Председателят на парламента ще произнесе слово по повод годишнината от обявяването на Независимостта. Присъстващите ще наблюдават и аудио-визуалния спектакъл ,,Царевград Търнов – звук и светлина". Сутринта в 7.30 часа заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов и народни представители ще присъстват на празничната света литургия и водосвет в църквата ,,Свети Четиридесет мъченици". Литургията ще бъде отслужена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий. В 10.30 часа заместник-председателят на Народното събрание ще бъде на военния ритуал за издигане на националното знаме на Република България и ще приветства жителите и гостите на града. Той ще поднесе цветя на Пирамидата на Независимостта в крепостта ,,Царевец". Заместник-председателят на парламента ще се включи в празничното шествие до паметника на ,,Майка България", където ще бъдат поднесени венци и цветя. Пред паметника на жертвите от 1913-1914 г. в село Аврен, община Крумовград, от 10.45 часа вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в Националния тракийски женски събор-поклонение. Тази година Тракийският женски съюз отбелязва 85 години от основаването си и честванията се провеждат под патронажа на вицепрезидента. В София 22 септември ще бъде отбелязан на площад ,,Княз Александър I", където Столична община организира тържествено честване с програма пред Паметника на Независимостта, в която ще участват Софийският духов оркестър с диригент Юли Дамянов, хор ,,Света София" с художествен ръководител Валентин Бобевски, актрисата Силвия Лулчева. Военен ритуал ще изпълни Националната гвардейска част. Слова ще произнесат доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община и доц. д-р Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН. Честването е част от Календара на културните събития на Столична община. С Ден на отворени врати на 22 септември от 10.00 до 17.00 ч., Националният военноисторически музей ще отбележи 110-ата годишнина от Независимостта. /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4610206/


Честит празник на всички българи!

[Hatshepsut]

111 години от обявяването на Независимостта на България

Топ 5 факта за деня на българската независимост

22 септември 1908 година е денят, в който княз Фердинанд, управляващ дотогава васалното на Османската империя Княжество България, прочита подписания от него и от правителството на Александър Малинов манифест. Това става в църквата ,,Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново.

С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор тридесет години по-рано. Княз Фердинанд приема титлата ,,цар на България". Година по-късно Високата порта признава независимостта на България, а след това същото правят и останалите държави.

Мястото, което Фердинанд избира, за да провъзгласи Независимостта, не е случайно. Манифестът е прочетен в църквата ,,Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава.

Обявяването на Независимостта е най-високият връх в политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. Издига се международният авторитет на страната ни и тя се превръща в равноправна на другите държави. С провъзгласяването на независимостта България се нарежда отново сред европейските семейства на независимите народи.

Денят на независимостта е обявен за официален празник от парламента на 10 септември 1998 година. Днес Денят на Независимостта се отбелязва с тържества и церемонии в цялата страна.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/111-godini-ot-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-video-2188486


Днес честваме Деня на независимостта и по традиция старата столица Велико Търново е в центъра на събитията.



В средновековния храм ,,Свети Четиридесет мъченици" сутринта беше отслужена празнична литургия от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий с участието на квартет ,,Ангелски гласове".

Историческа възстановка в двора на църквата ще пресъздаде прочитането на царския манифест за обявяване на Независимостта. Пред храм ,,Св. Четиридесет мъченици" ще бъде отслужен тържествен водосвет на бойното знаме на НВУ ,,Васил Левски" и знамената на държавни институции.

Военният ритуал по издигане националното знаме ще започне в 10.30 часа в Архитектурно-музеен резерват ,,Царевец", а БНТ ще направи зрителите съпричастни с пряко излъчване на церемонията от Велико Търново.

http://news.bnt.bg/bg/a/chestvame-111-godini-ot-nezavisimostta-na-blgariya

[Hatshepsut]

Богата програма за 22 септември в Търново

Велико Търново ще бъде национален център на честването на 113-годишнината от Независимостта на България, обявена на 22 септември 1908 година в Старата столица.

По традиция почитането на едно от най-значимите в новата българска история събития ще се състои с поредица от събития и ритуали, организирани съобразно действащите противоепидемични мерки.

Празничната програма започва със Света литургия, която ще бъде отслужена от великотърновския митрополит Григорий в черквата ,,Свети Четиридесет мъченици". Началото на службата е в 7,30 ч. В двора на храма ще бъдат поднесени цветя на гроба на цар Калоян и на плочата на Независимостта, ще бъде пресъздадено и възвестяването на голямото събитие с царския манифест на Фердинанд.

В 10,30 ч. на Двореца на Царевец ще се състои официалният военен ритуал по издигане на българското национално знаме. По традиция от Двореца ще прозвучи и празничното слово на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Отслужен ще бъде празничен благослов. На Пирамидата на Независимостта ще бъдат поднесени венци и цветя.

В 11,30 ч. от площад ,,Цар Асен I" пред Царевец до паметника ,,Майка България" ще премине дефилир на военни оркестри. Почетена ще бъде и паметта на бележитите българи, дали живота си за Освобождението, Съединението, Независимостта на България и войните за национално обединение, чийто символ е паметникът ,,Майка България".

Заради противоепидемичните мерки Тържествената заря-проверка тази година няма да се състои.

Кулминация на празничната програма ще е прожекцията на аудио-визуалния спектакъл ,,Царевград Търнов – звук и светлина", която ще бъде излъчена в 20,15 ч. и ще се наблюдава от площад ,,Цар Асен I".

В 21,00 ч. небето над Велико Търново ще бъде обагрено от фойерверки, които ще бъдат изстреляни от района на паметника на Асеневци.

Организаторите от Община Велико Търново, НВУ ,,Васил Левски", Регионален исторически музей и Великотърновска Света митрополия уточняват, че през целия ден на 22 септември великотърновци и гостите на града могат да почетат Независимостта, поставяйки цветя както на Пирамидата на Царевец, така и на паметниците на българските герои.

В навечерието на Независимостта ще се състои празничен шоу-спектакъл на военните оркестри. Концертът е от 19,00 ч. на 21 септември в Двореца на културата и спорта ,,Васил Левски". Входът е свободен.

Съпътстващо събитие е и Детска анимация на National Geographic Kids, което ще се проведе в парк ,,Марно поле" от 11,00 до 18,00 ч. навръх 22 септември.


Програма за честване на 113-та годишнина
от обявяване Независимостта на България

21 септември 2021 год. /вторник/

19:00 ч. – Шоу-спектакъл на участниците в ХІV Международен фестивал на военните  оркестри

Място : ДКС ,,Васил Левски"       

22 септември 2021 год. /сряда/

07:30 ч. – Празнична Света литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий

Място: църква ,, Св.40 мъченици"

10:30 ч. – Военен ритуал за издигане националното знаме на Република България. Официални слова. Празничен благослов

Място:  Архитектурно-музеен резерват ,,Царевец"

11:00 ч. –  Поднасяне на венци и цветя на Пирамидата на Независимостта

Място:  Архитектурно-музеен резерват ,,Царевец"

11:30 ч. –  Дефилир на участниците в ХІV Международен фестивал на военните оркестри

Място: от Архитектурно-музеен резерват ,,Царевец" до паметник ,,Майка България"

12:00 ч. – Полагане на гирлянди на паметник ,,Майка България"

Място: паметник ,,Майка България"

20:15 ч.  –  Аудио-визуален спектакъл ,,Царевград Търнов – звук и светлина"

Място:  площад ,,Цар Асен  І"

21:00 ч.  –  Празнични илюминации

Място:  парк ,,Асеневци"

Съпътстващо събитие:

11:00 – 18:00 ч. – Детска анимация на National Geographic KIDS

под надслов ,, Образователна и занимателна обиколка"

Място: парк ,,Марно поле"

https://kmeta.bg/

[Hatshepsut]

Новина плюс: Във Велико Търново възниква идеята за национални тържества за Независимостта

Честваме 113 години от обявяването на България за независима държава. Център на тържествата  за Деня на Независимостта отново, макар и в епидемична обстановка, е старата столица Велико Търново. Тук,  през далечната 1908 година, княз Фердинанд прочита за пръв път Манифеста, с който е обявена Независимостта. Как отново този паметен ден се реабилитира като национален празник, разказва историкът професор Милко Палангурски, член на Инициативния комитет.  Идеята 22 септември да се чества като национален празник, узрява окончателно през 1996 година. Десетилетия наред историческото събитие тъне в забвение, тъй като се е  считало, че това е празник на ,,царска България"

[Hatshepsut]

Велико Търново е център на тържествата, посветени на 114 години от обявяването на Независимостта на България

Велико Търново е център на тържествата, посветени на 114 години от обявяването на Независимостта на България.

Тържественият ден започва в 7:30 със света литургия, която ще отслужи Великотърновският митрополит Григорий в Църквата ,,Св. 40 мъченици", където на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд, заедно с министрите от правителството на Александър Малинов, прочита Манифеста на Независимостта.

По традиция след края на службата владиката извършва водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния военен университет (НВУ) ,,Васил Левски" и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации. На крепостта "Царевец" в 10:30 часа с военен ритуал ще бъде издигнато националното знаме. Вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът Даниел Панов ще произнесат своите празнични слова. Гостите и жителите на Велико Търново ще поднесат венци и цветя на Пирамидата на Независимостта - мястото, където за втори път е бил прочетен манифестът пред великотърновското гражданство на 22 септември 1908 година.

В 11:30 започва тържественото шествие, в което ще се включат над 500 ученици от великотърновските училища, гости и граждани, както и участниците в 15-то издание на Фестивала на военните оркестри. Пред паметника ,,Майка България" ще бъде поднесен гирлянд от цветя в знак на преклонение.

Акцент в празничния ден е национална кръгла маса на тема ,,Велико Търново – историческа и духовна столица на България – правно положение и перспективи". Във форума ще участват водещи юристи, конституционни съдии, историци, архитекти и общественици, представители на културните индустрии, туризма и опазването на историческото наследство. Инициатор на дискусията е Сдружение ,,Велико Търново – историческа и духовна столица на България".

Основна цел на събитието е да обедини най-добрите идеи и конкретни предложения за юридическа легитимация на статута на града и възможностите му за развитие, каза заместник-кметът Нейко Генчев, който е член на сдружението. В следобедните часове ще се състои традиционното голямо великотърновско хоро с участието на любителски танцови формации.

В 19:00 часа започват строеви хватки с оръжие от представителна част на НВУ,,Васил Левски" пред крепостта ,,Царевец". В 19:30 часа премиерът Гълъб Донев ще участва в тържествената заря-проверка, като ще поздрави представителните роти и ще произнесе приветствено слово по случай официалния празник. С аудио-визуалния спектакъл ,,Царевград Търнов - звук и светлина" и празнични илюминации ще приключи празничният ден.

https://trud.bg/




22 септември – Независимостта на България

[Hatshepsut]

Велико Търново събра десетки музиканти: Фестивал на военните духови оркестри

Вижте какво е да си част от Представителния гвардейски духов оркестър

Военни духови оркестри от цялата страна, както и участници от чужбина, се събраха във Велико Търново за Деня на независимостта. Старопрестолната столица е градът, където за първи път е засвирил военен духов оркестър през 1879 година при приемането на Търновската конституция. Наследник на този оркестър са музикантите от гвардията. За да си част от Представителния гвардейски духов оркестър не е достатъчно да си само музикант, съобщи Нова.

,,На всеки един военен музикант му е нужен по-дълъг процес да се научи да марширува, да музицира правилно и да е в синхрон със своите колеги", разказва подполковник Ради Радев – главен диригент на Българската армия.

В навечерието на Деня на Независимостта на България в старата столица, вече 15 години се събират най-добрите оркестри. Не само от България.

,,В нашата програма представяме валса ,,На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус, тъй като нашият гарнизон е позициониран на река Дунав. Разбира се, свирим традиционни фолклорни мотиви от източна и западна Румъния. Поради това с нас има и народни танцьори", посочва първи лейтенант Йонът-Раул Бадале, диригент на военен оркестър от Румъния.

По традиция и българските, и чуждестранните музиканти откриват фестивала с уважение към страната домакин. Освен да свирят маршове военните музиканти показват завидни танцувални умения на фона на модерна музика.

,,По цял свят това е основното. Освен, че изпълняваме нашите задължения и да участваме в церемониали – граждански, държавни, военни... ние се забавляваме танцувайки. Това не е лесно, да знаете", заяви капитан Цветомир Василев, организатор на фестивала и диригент на Фестивален военен оркестър.

,,Военните оркестри от много време не свират само маршове, а изпълняват съвременна поп и джаз музика. С това сме интересни. Хората ни се радват. Първото разчупване на стереотипа се случи през 1988 г. от Централния духов оркестър", каза капитан Цветомир Василев, диригент и съорганизатор на Фестивала на военните оркестри.

Фестивалът във Велико Търново е единственият по рода и е чакана награда за всеки един военен музикант.



Фестивал на военните духови оркестри във Велико Търново събра десетки музиканти

https://novavest.bg/

[Hatshepsut]

Независимостта, която дедите ни заслужиха


Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов

И през 1908 г., и днес Денят на независимостта отправя послание за суверенитет и национално обединение
Титлата ,,цар на българите" поставя на преден план освобождението на сънародниците ни под чужда власт

Автор: Проф. Пламен Павлов

Когато отбелязваме постигнатата на 22 септември 1908 г. независимост, нека припомним – в началото на ХХ в. България е възприемана като европейско ,,чудо" в политически, стопански и културен план, като ,,Япония на Балканите"... Тази картина, която ни изглежда донякъде фантастична, е отразена в дипломатически документи, в пресата и спомените на съвременниците. Ще се ограничим да посочим ,,Документи по обявяване на независимостта на България – 1908 г.", публикувани от Цветана Тодорова и Елена Стателова още през 1968 г., ,,Спомени за обявяването на Независимостта" (1984) и ,,Независимостта на България. Документи и периодичен печат" (2008), книгите на проф. Петър Горанов, акад. Георги Марков и други специалисти.

Прогласената в историческата и духовна столица Велико Търново българска независимост има силен отзвук в чужбина. Ще цитираме някои наблюдения на английския историк и публицист Хенри Чарлз Уудс в книгата му ,,Опасната зона на Европа" (1911 г.), на която обърна внимание д-р Тони Николов. Ерудираният наблюдател подчертава: "Има отчетливи разлики, които се набиват в очи, още щом човек влезе в България. Даже моят водач мюсюлманин (...) отиде дотам да заяви, че ,,... където правителството е добро, всичко върви добре..." Българските пътища са прокарани не само добре, но и са грижливо поддържани. Полетата се обработват добре. Всякакъв вид добитък е грижливо изведен на паша ... Горите се разработват системно, като на мястото на изсечените дървета се засаждат нови, които идват да заместят онзи дървен материал, който е използван за продажба или за всекидневни нужди. След освобождението на княжеството през 1878 г. България се замогва постепенно. Населението постоянно нараства, българската армия е организирана ефективно, годишният износ нараства скокообразно и периодично. София, която през 1878 г. беше едно кално и занемарено селище, сега е процъфтяващ модерен град. Всяко село има своето държавно училище и се развива... Ето как през 1908 г. България се оказа достойна да заеме позицията на водеща сила в Ориента."  И още, ,,...подмяната на Санстефанския договор с Берлинския бе толкова пагубна за България, че беше съвсем естествено тя да се стреми да си възвърне загубеното величие..."

И друг път сме отбелязвали качествата, а и недостатъците на тогавашния ни политически елит. В онази епоха правителствата на България се състоят от 7-8 души, а всеки от тях отговаря за по няколко сектора – приблизително същите, с които днес се занимават министерства, държавни агенции, комисии, дирекции... Правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов включва образовани хора с висок авторитет. В кабинета са трима българи ,,от чужбина", както бихме казали сега, вкл. министър-председателят – уважаван юрист, родом от с. Пандъклия (дн. Ореховка, Украйна). Бесарабски българин е и ген. Данаил Николаев, ,,патриархът на българското войнство", преминал пътя от боевете на Шипка, през Съединението до изграждането на модерната българска армия. В правителството е и младият тогава Андрей Ляпчев, един от най-големите ни държавници на ХХ в., родом от Македония. Трима от министрите са от територията на бившата Източна Румелия и само двама от онази на Княжество България преди 1885 г. Нека припомним, че в международно-правен контекст автономната провинция не е ,,закрита", а до 1908 г. българският княз ,,де юре" е и неин генерал-губернатор. Съществува заплахата в някакъв момент да бъде поставено под въпрос самото Съединение, а българските политици са готови да го бранят докрай. В същност, независимо кой откъде е, министрите имат ярка ,,национална" биография. ,,Военният дипломат" ген. Стефан Паприков на младини е учител в Панагюрище и участник в Априлското въстание. Михаил Такев е сред първите, посветили се на освобождението на Македония. Министърът на финансите Иван Салабашев е доктор по математика и академик, но и участник в българска чета в сръбско-турската война (1876 г.) и учител в Болградската гимназия... Всеки от министрите има отношение към великата идея на обединението на Отечеството, всички, както и политиците от другите партии, съзнават какво значи независимост! Трябва да се отбележат и несъмнените заслуги на княз Фердинанд, особено при дипломатическата подготовка. В никакъв случай обаче правителството не е ,,инструмент" на монарха. В крайна сметка, най-важното е, че в средите на тогавашния елит има висока степен на съгласие за осъществяването на Сан-Стефанския идеал за ,,целокупна" България – въпреки лютите политически битки и борби за власт. Затова не съществуват особени колебания, че България трябва да официализира своя статут на независима държава, каквато в същност е още от началните години след Освобождението, особено при и след управлението на Стефан Стамболов. В църквата ,,Св. Четиридесет мъченици" Фердинанд е обявен за ,,цар на българите", а не само ,,... на България" – формула, в която е кодирана идеята за национално обединение на еднокръвния народ от Мизия, Тракия и Македония.

И още един цитат от Хенри Чарлз Уудс, в който са поставени  нерешени и до днес проблеми: ,,От Гюешево до Куманово разстоянието е около 80 километра... Очевидно е, че ако София и Ускюб (Скопие) бяха свързани с железница, големият път Дунав – Адриатика щеше да минава през България, вместо през Сърбия. Ако линията край българската граница в Куманово някога бъде изградена, правителството на цар Фердинанд ще се стреми дунавската железопътна линия да стига до Адриатика в Дуръс или пък до Авлона (Вльора) през Монастир (Битоля) . И двата проекта имат огромно политическо значение за България (...) Понастоящем турците не искат и да чуят за построяването на железопътна линия до границата с България..." Повече от век Османската империя, която някога е възпрепятствала изграждането на ,,коридор номер 8", както го наричаме сега, не съществува, но транспортната свързаност на България с Македония, Западните Балкани, Италия и т.н. остава в неизвестното бъдеще...  И ако тогавашните ни политици са визионери, защо днешните им наследници не следват този държавен приоритет, формулиран преди повече от век?

Във времето на комунистическия режим темата за обявяването на българската независимост през 1908 г. беше неудобна за властта. Не само поради наложената стигма върху цар Фердинанд, обявен за универсален виновник за едва ли не всичките ни нещастия през ХХ век, но и още повече заради самото понятие ,,независимост"! Съветската окупация на България през септември 1944 г., чийто грозен паметник продължава да ,,краси" София, в действителност унищожи българския суверенитет. Да припомняме ли васалното и раболепно поведение на българските комунисти пред Сталин, ,,доктрината Брежнев", идеята за ,,16-та република", диктата на ,,братския" Съветски съюз спрямо всичко в собствена ни родина... Уви, у нас и днес има поклонници на ретроградната сила, претендираща да е наследник на руския царизъм и съветския империализъм, обявила ни на всичкото отгоре за ,,вражеска държава"... И е кощунство, че именно такива политици имат нахалството да се кълнат в ... независимостта и националните интереси на България! 

В заключение, може ли 22 септември да бъде обявен за нов национален празник, както призовават политици и общественици? Безспорно става дума за една от най-светлите дати в модерната ни история. При подобно решение обаче се създава впечатлението, че преди 1908 г. България е била зависима държава, без собствена политика и свое лице пред останалия свят. А това, меко казано, е невярно... Актът от 1908 г. е логично продължение на Освобождението и Съединението. През десетилетията преди 1908 г., а и днес най-празничният ден за всички българи е 11/24 май.  От друга страна, Денят на независимостта трябва да се възприема и като ден на солидарността, на грижата на българската държава за нашите сънародници, останали извън скромните ѝ граници – послание, което е достатъчно актуално и в наши дни.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Проф. Пламен Павлов: Русия винаги е искала да се намесва в съдбата на България

Проф. Пламен Павлов, историк, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България"

Навършват се 115 години от провъзгласяването на Независимостта на България. С този акт през 1908 година българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя. В какъв контекст посрещаме празника, дали ако направим съпоставка между събитията днес и тези преди 115 години, няма да открием паралели, които съвсем да не са в полза на съвременниците ни? Наш гост е историкът проф. Пламен Павлов. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус" "Това е България", проф. Павлов.

Благодаря ви. Радвам се, че може да разговаряме с вас и ще имаме достъп до вашата многобройна аудитория.

Политически или дипломатически акт е обявяването през 1908 година на Независимостта?

Той е и едното, и другото, тъй като става дума за едно събитие – наистина една от най-светлите дати в модерната българска история, което години наред беше някъде пратено в  периферията, беше табуизирано даже в някакъв смисъл по време на комунистическия режим, но което през последните вече 15 години, пък и от преди това, още от 1998 година достойно се завръща в нашия празничен календар и така все повече привлича вниманието и на нас, българите в скромните граници на днешната ни държава, и на българите от чужбина. Тъй като едно от основните послания на този акт е отправено именно към българите в неосвободените български земи. А що се отнася до това, с което вие започнахте, и то е много правилно, днешната ситуация създава сериозно поле за размисъл и като паралели, но и като някои сравнения, които за съжаление не са в наша полза.

Аз съм ви подготвила точно паралели, които да разгледаме сега с вас. Има ли аналог в обстоятелствата между 1908 година и сега? Безспорно времената са други, геополитическия контекст е различен, но не се ли опитва и днес България да отхвърли силно, почти заробващо чуждо влияние, подобно на турското тогава?

Има нещо подобно, и то това влияние през 1908, което България отхвърля, далеч не е само онова на Османската империя. До голяма степен това васално положение е било вече формализирано и никой в Европа и в света не е схващал България като васална, зависима, едва ли не подчинена на някого друг държава. По тази причина може би толкова късно се стига до подобно събитие, тъй като настроение за обявяване на пълна независимост е имало и преди това. И ние не можем да приемем, че по времето на Стефан Стамболов например, или да речем пък и след него, България изобщо отговаря на понятието васална държава. Но от друга страна не по-малко е влиянието и на външните сили освен Османската империя, и това на първо място е Русия. С риск да скандализирам някого все пак ще кажа, че руските намеси още с режима на пълномощията на княз Александър Батенберг, който е изцяло под грубата руска диктовка, бунтовете на тъй наречените "офицери русофили", преврата още от 1886 преди това, който е отново под руско влияние, заплахите, които са от Санкт Петербург, те са не по-малко стряскащи, така да се каже травмиращи тогавашното българско общество. Достатъчно е да припомним, какво става по време на Съединението и как "освободителката" Русия се обявява против съединяването на двете освободени части на българската етническа територия, оттегля своите офицери и т.н. Тъй че когато в 1908 година се обявява независимост, там в самия манифест е написано от Александър Малинов, има така едни много топли думи към Русия като освободителка, към руския цар и т.н., но по системата "думам ти дъще, сещай се снахо" е казано, че България ще бъде вече независима държава на равна нога с всички останали. И това, колкото и да е парадоксално, го прави една партия, каквато е Демократическата, която е смятана за русофилска в всякакъв смисъл. Но виждаме, че е тогавашните така наречени "русофили"  са много различни от днешните путинофили, които на практика аз не знам, какви русофили са, тъй като човек ако има симпатии към руския народ, към неговата интелигенция, към неговата култура, не може да поддържа един ретрограден, мракобесен режим, който води война срещу съседна и то родствена държава, който нарушава безогледно, брутално международното право. Така че и тази аналогия колкото и да е далечна, същевременно е близка. И за мене особено кощунствено и дразнещо, и да не кажа нещо повече, това е, че днес хора, които искат да подчинят нашата родина на една ретроградна  чужда сила, която на всичкото отгоре ни е обявила за вражеска държава, спекулират с понятия като "независимост", "национални интереси", "родолюбие" и т.н., като самото им поведение е илюстрация на точно обратното.

Какви проблеми България решава през 1908 година и какви днес?

Тя решава много сериозни проблеми, тъй като в дипломатически план ние имаме свои представители в повечето държави, но те нямат равноправен институт на останалите посланици. Освен това, в сила са все още някои от т.нар.  от този режим капитулации, който малко или много пречат на търговията, на тези клаузи, които Османската империя е приемала спрямо чужди партньори. Същото се отнася за железниците, за други жизненоважни сектори от управлението. Но преди всичко основният адрес на акта от 22 септември 1908 година е, че България стъпва достойно на европейската политическа карта, че тя не е забравила своите сънародници в неосвободените земи, и че няма да позволи на  тогавашния режим в Османската империя да ги превръща в отоманска нация или в нещо друго. Така че това правителство на Александър Малинов е по принцип едно стандартно за времето си правителство, но нещо, което е грях на комунистическия режим и на неговата историография е това, че нашите политици след Освобождението бяха малко или много окарикатурявани, бяха дамгосвани, бяха обвинявани в какво ли не. Разбира се, те имат своите грехове, имат своите слабости, имат своите недостатъци, но все пак България изгражда един елит, който е много различен за наше съжаление от днешния, и който е от образовани хора с визионерско мислене. И тогава примерно един английски наблюдател, който специално идва през 1908 да проследи събитията, Хенри Уудс пише, че като се влезе в България, се вижда една много добре подредена държава, където се обработват полетата, добитъкът се извежда на паша така, както трябва, горите, които се секат, веднага се залесяват, за да няма оголване на склоновете. Като че ли в момента имаме нужда от някакво подобно управление. И самият турски офицер, който го придружава, тъй като Уудс идва в София от Скопие, тогава в Османската империя, казва: "Когато управлението е добро и държавата се да развива добре". Ние днес виждаме, че много рядко можем да кажем нещо подобно или пък дори някой да се опитва да управлява добре, опозицията, особено когато е свързана с враждебни на България сили, хвърля всички усилия да прави митинги, да свиква аграрния сектор и да прави някакви опити за ново Септемврийско въстание, което видяхме буквално тези дни. В крайна сметка обаче може да кажем, че правителство на академик Денков се справи според мене добре със ситуацията. Но ако се върнем към паралелите с 1908-а, значи тогавашното правителство, което е от осем души, то е илюстрация на националното единство. В него има трима външни българи, трима българи от чужбина, както бихме казали днес. А виждаме какви заклинания има в парламента, включително в момента, че не може хора, които са били в друга държава и имат да речем двойно гражданство – аз не съм подръжник на това да има двойно гражданство, става дума, че някакво такова много изкривено съзнание за българин се демонстрира, докато трима души от осем са българи от чужбина. Това са премиерът Малинов, който е бесарабски българин, ген. Данаил Николаев – патриархът на войнството, който е също бесарабски българин, и Андрей Ляпчев, тогава много млад, но един от бъдещите ни най-големи държавници, който е македонски българин. Освен това от тези хора трима са от Румелия и двама са от старата територия на княжеството от 1885. Това не е търсено съзнателно, но все пак един от проблемите, който решава акта на Независимостта, е скъсването с Румелия, тъй като де юре в международен план Източна Румелия не е изчезнала, и князът на България формално се назначава за генерал губернатор на някогашната, то не е толкова някогашна – става дума за броени години, автономна провинция на Османската империя. Така че с това категорично е заявено, че Съединението е факт и то ще бъде бранено докрай. И същевременно във формулата "Царят е на българите", а не на България, тя между другото доколкото може да се съди от спомените, е предложена от тогавашния академик по математика Иван Салабашев,  министър на финансите, който е бил учител във Волгоград, който е участник в събитията след Априлското въстание, както пък ген. Стефан Паприков – военният дипломат, министър на външните работи, е участник в самото Априлско въстание в Панагюрище. Става дума за хора много мотивирани, с много широки възгледи, с много добро образование и визионерски гледащи в бъдещето. Сега като говорим днес за Коридор № 8, който и досега не се случва най-вече по вина на властите в Скопие, но тогава България се стреми да направи този коридор, а Османската империя не желае жп линията София-Скопие с оглед на тогавашните технологии, защото по този начин България получава изключително силно влияние както в Македония, така и в Западните Балкани. Ето примерно един приоритет на тогавашните политици, който днешните просто са длъжни да следват и да отстояват. И много други примери могат да се дадат, но акта на Независимостта, както го казах, той е насочени и към защита на икономическите интересни, към достойно присъствие на България, но той е вследствие на тази дълбока модернизация, която тече в България, особено от началото на ХХ век. И тогавашните чужди наблюдатели казват, че ние сме едно малко икономическо чудо, че сме Япония на Балканите, че сме нова регионална сила. А днес се задоволяваме с мрънкането, че сме предпоследни или най-често последни в Европа. Онези времена има да ни накарат върху какво да се замислим.

Каква е мотивацията на обществото през 1908 година и каква днес?

Много силна е мотивацията на всички да се постигне подобен акт независимо от лютите политически битки, ежби, политически борби за власт и т.н., на практика в основния масив от политически партии няма никакво колебание, че България трябва да стане независима. Единствено левите партии, най-вече тесните социалисти, донякъде широките и земеделците, прохождащи тогава, те не са против, но по-скоро правят разни обструкции, защото мечтаят за утопична Балканска федерация или за някакви подобни невъзможни неща. Но като цяло елитът, както по време и на Съединението в 1885 година,  е достатъчно консолидиран, за да се отстоява това действие, и то наистина по дипломатически път е блестящо защитено, като тук много голяма е заслугата на Андрей Ляпчев, който е основен преговарящ с турската страна в Истанбул. Но като цяло самият момент на акта е добре избран. И тука заслуга несъмнено има и цар Фердинанд, на когото също трябва да отдадем дължимото. Той на практика е основният, който готви външнополитическата страна на събитията. Нашето обявяване на Независимостта става с това, че Австро-Унгария нарушава също Берлинския договор, и докато Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, то ние официализираме едно на практика съществуващо положение. Затова и светът го възприема много по-безболезнено. Сега, разбира се, много се спекулира с намесата на Русия в турско-българските преговори. Първо Турция съвсем не е склонна на военна авантюра, тъй като Българската армия е реформирана, много добре въоръжена, много ефективна, както казват наблюдателите, и от турска страна си дават сметка, че съвсем няма да е лесно да претворяват някаква военна авантюра. Освен това, тогавашният свят не е готов за война независимо, че има два големи военнополитически блока. А що се отнася до руското посредничество, то е за да се възстанови донякъде загубеното влияние в България, като за Русия знаем, че срещу финансовите искания на Османската империя към България повдига въпроса за неплатените репарации пък от турска стана към самата Руска империя и тук вече дългът трябва да бъде поет от България. Това са 78 милиона златни франка, които трябва да бъдат плащани 75 години, които ние не сме плащали, но то не е заради добрата воля на Русия или на Съветския съюз, а защото режимът на Ленен отказва да плаща огромните многомилиардни задължения на Руската империя към западните банки. Така че и тук да се прави пропаганда също е много погрешно. Русия гони в случая свои съвсем прагматични интереси, особено след като в Руско-японската война се е провалила с гръм и трясък в планетарен мащаб. Тъй че има дипломация, има хладнокръвие, има много ловки действия от страна на българския кабинет, и в крайна сметка Независимостта успява и е посрещната с изключително въодушевление от обществото. За разлика от Съединението тук не се налага да се брани по военен път, да се свикват доброволчески дружини, но като цяло има положителен ефект това събитие върху нацията. И то за това през следващите години се отбелязва много тържествено.

Защо през 1908 година Независимостта и националното обединение са жалоните по пътя на страната ни, а днес май не са?

Нещо повече, даже рискувам да кажа нещо още по-тревожно. Днес въобще тези национални жалони някъде опират в някои абсурдни твърдения, примерно как помощта за Украйна ще наруши нашите национални интереси при положение, че ние сме следващите, ако руската агресия продължи, и това би трябвало и най-големите, и най-заслепените русофили да го разбират. Значи в онази ситуация задача № 1 на поколения българи, като се започна от политиците, включително княза независимо, че не е българин по произход, и се стигне до последното овчарче някъде по планините, е, че трябва да бъдат освободени страдащите ни сънародници в Македония и Одринска Тракия. И това е приоритет, който никой не отрича. Затова и формулата е "Цар на българите". Разбира се, че използваме всички варианти, за да искаме реформи за тези български области под чужда власт, подкрепяме Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), да не говорим за ролята на екзархията в училищното дело, и в културата, и в какво ли не, но това е приоритет, който ние днес сме забравили. Сега аз съм сигурен, че в деня на празника в гръмките речи много рядко ще се промъкне, дай Боже, все пак да се промъкне нещо, че това е ден, който показва и солидарността, и грижата на България към нейните сънародници, които нямат шанса да живеят в нейната свободна територия. Така че на практика това е заявка, че ние ще си решим българския въпрос самостоятелно без да се молим на някого, и без да правим безпринципни сделки с когото и да било.

Как можем да запазим духа на Независимостта?

Трябва да го пазим наистина така, както са го пазили политиците от началото на ХХ век и както е пазен този дух до грозната дата 9 септември 1944 година. Защото днес, както казах, е особено грозно, че хора, които мечтаят или си правят някакви тънки сметки и може би се виждат в ролята на Рамзан Кадиров или на Лукашенко, не искам да казвам имена, защото не са един и двама, значи до 1944 година ние сме независима държава, независимо от това, че сме притиснати в ъгъла между двете Световни войни, че нямаме съюзници, че нямаме покровители, но на 9 септември със съветската окупация на практика ние губим всякакъв суверенитет. На практика това е осъдено и в Димитровската конституция, после в Живковската конституция, че най-важни са интересите на Съветския съюз, казано в една или друга форма. Да не стигаме до грозната идея да бъдем 16-та република на Съветския съюз, тя не се е случила, слава Богу, но я да си представим колкото и да контрафактурално, че това бе станало – и виждаме, какво се случва на бившите република на Съветския съюз, една от които е приятелска Украйна. Така че когато се казва, колко добре било при режима на Живков и колко добре било преди 10 ноември, когато не сме били членове на Европейския съюз и на НАТО, нека да си спомним всъщност, че става дума за отказ от суверенитет и са сляпо следване на волята на Съветския съюз, която особено по времето на Сталин, пък и по-късно се налага абсолютно безпардонно и без изобщо да се съобразява с собствените ни интереси. За това е достатъчно да проследим и политиката към Македония – до каква степен БКП беше подчинена на съветската воля. Беше подчинена до там да обяви българите дори в Пиринска Македония за македонци. Така че темата "Независимост" може да бъде развивана, да бъде доизграждана именно от днес. Това че ние сме членове на Европейския съюз и на НАТО не ни прави зависими, напротив, прави ни още по-независими. Системата на международните договори, в която ние участваме, ни прави част от най-модерния и цивилизационен свят. Сега, разбира се, много често се пита: има ли въобще пълна независимост –  няма такава. Светът е взаимно свързан, особено с днешния етап на глобализация, на интернет, на световни комуникации, на мълниеносни връзки, но това не означава, че няма възможност човек и една държава да следват своите приоритети. И това трябва да прави днешният български политически елит. И аз се надявам, че в крайна сметка той ще намери воля да го прави и най-вече да отблъсква наглостта на агресивни сили, които се опитват да ни играят театър като освободители... Ето, Паметникът на Съветската армия, това не е ли достатъчно грозна илюстрация за това, че самият факт, че един окупатор поръчва да му издигнат такъв паметник, е достатъчна илюстрация на това, че след 9 септември на практика ние не сме независими. А днес виждаме, че се събират някакви зомбирани хора, за да пазят този грозен символ на отказа от независимост, и самите те да говорят за независимост и за национални интереси.

Много ви благодаря, че бяхте наш гост.

Все пак да честитим празника на нашите сънародници и да се надяваме, че като общество и като политически елит, и като културен ще намерим воля да следваме онзи път, който е поет от дедите ни, които наистина си заслужиха Независимостта.

Много ви благодаря отново.

Цоня Събчева

https://www.focus-news.net/novini/interviu/Prof-Plamen-Pavlov-Rusiya-vinagi-e-iskala-da-se-namesva-v-sudbata-na-Bulgariya-1833334

[Hatshepsut]

Проф. Пламен Павлов: Ярки фигури са управлявали България през 1908 г.

*Напълно независими хора и държави няма, казва историкът проф. Пламен Павлов

 

- Проф. Павлов, какво е за Вас е датата 22 септември?

- Тя е сред най-важните дати в българския национален календар. Хубавото е, че този празник се утвърди окончателно след демократичните промени и намира много добра почва и сред българите в чужбина, а не само у нас. Става въпрос за едно много важно събитие, което години наред беше омаловажавано, игнорирано по идеологически причини. А обявяването на българската независимост е събитие, което бележи един от върховите моменти в развитието на модерна България.

- След Независимостта как се променя България?
 

- За съжаление, скоро след това започват войните за Национално обединение. Казвам за съжаление поради техните резултати.

В двете Балкански войни, както и в Първата световна българският народ участва с невероятна мотивация. Уви, най-вече по геополитически причини и определени грешки на българските политици войните завършват с национална катастрофа. Това не значи, че Независимостта е причина за онова, което се случва по-нататък.

Една от важните причини и следствие на акта на Независимостта на 22.09.1908 година е това, че окончателно се решава въпросът за Източна Румелия. Ние сега сме свикнали, че на 6 септември 1885 г. автономната провинция се слива с Княжеството.В межуднароден план обаче, българският владетел се води княз на Княжество България и губернатор на Източна Румелия и тази двусмислена ситуация е можела да създаде сериозни проблеми. Освен това самият акт на Независимостта и обявяването на княз Фердинад за цар не само на България, но и на всички българи, има мощен политически, а и емоционален заряд като послание към българите в неосвободените наши земи като Македония и Одринска Тракия. Това действие е възприето с невероятен консенсус от българското общество, както е било и със Съединението. Затова тези два акта не бива да се противопоставят един на друг, особено когато се спори какъв да бъде националният ни празник. Те са част от един процес на утвърждаване на свободна България.

- Какво не знаем за 22 септември?
 

- Това, което обикновено се игнорира, е работата на самото правителство. Много често събитието се отдава на почти изцяло на цар Фердинанд. Съответно комунистическият режим го отричаше, тъй като се свързваше с царя, който пък се смяташе за виновник на всички възможни злини, застигнали България. Това е изключително несправедливо.

Съставът на тогавашния български Министерски съвет е наброявал 8 души. Ако разгледаме биографиите на тези хора ще видим, че това са едни много ерудирани българи. Трима от тях са "българи от чужбина", както бихме казали днес. Премиерът Александър Малинов е бесарабски българин. Такъв е бил и генерал Данаил Николаев, патриархът на българското войнство, човекът който военно осигури Съединението през 1885 г. Андрей Ляпчев -  изгряваща тогава звезда на българската политика пък е македонски българин. От тези 8 души, 6 са пряко свързани с бившата Източна Румелия. И това в никакъв случай не е маловажно, а двама са от старата територия на Княжеството отпреди 1885 г. Това е донякъде случайно, но обяснява високата мотивация да се пристъпи, към подобна решителна стъпка. Става дума за ярки фигури, свързани с национално освободителното движение. Например ген. Стефан Паприков, който е министър на външните работи, е наричан военният допломат. Като учител в Панагюрище е участник и в Априлското въстание. Или пък Иван Салабашев - министър на финансите. Той е първият български математик с приноси в науката. Сравнението между тях и днешните политици не е в полза на съвременните. Дай Боже, бъдещите да ни опровергаят.

- Доколко сме независими днес?

- Напълно независими хора и държави няма. В съвременната ни политика има откровени национални предатели, хора, които слугуват на режима на Путин, по-меко не мога да се изразя, които в момента казват, как ние сме колония и тем подобни нелепости. Ние сме достатъчно независими, въпросът е да сме достатъчно отговорни пред себе си и нашата държава.

- Какво трябва да знае младото поколение за този ден?
 

- В учебниците, а и в общественото пространство, има достатъчно информация за събитията през 1908 г. Младото поколение е достатъчно мотивирано, но  трябва да мине време този празник да се утвърди повече. Той обаче не бива да се противопоставя нито на 6 септември, нито на 3 март. Той си има самостоятелно място и дава достатъчно материал за размисъл.

Като народ трябва да бъдем максимално взискателни към тези, които пращаваме в парламента и по върховете на властта.

- В началото на ХХ век, България е възприемана като европейско "чудо" в политически, стопански и културен план. Как припознават днес нашата държава?
 

- Може би трябва да попитаме чужденците. Определено тогава България е сравнявана с Япония, която е била "тигър". Има много сведения на чужденци, които нямат връзка с България, но идвайки тук за първи път те са били поразени в добрия смисъл на думата. Те виждат една европейска държава на Балканите, а не просто балканска бържава в Европа. Има какво да черпим като мотивация за действие от онова, което се е случило тогава. Дори и след националните катастрофи, при това в изключително тежка геополитическа среда и тотална заплаха, ние си стъпваме на краката и в навечерието на Втората световна война сме европейска държава, която има потенциал за развитие. Но идва 9 септември, съветската окупация и сме там, където сме и днес. Трябва да излезем от този омагьосан кръг, да прекъснем старите зависимости и да вървим напред, както са го правили тогавашните българи.

- Успя ли България да намери своята формула за независимост?
 

- Това зависи от нас. Често се вайкаме и се самоподценяваме, но фактите говорят за обратното. Примерно българите в чужбина много добре се налагат в местното общество. В Чехия е имало поговорка: "Работи като българин", която си остава актуална и днес. Трябва да се полагат системни грижи за нашите общности в чужбина. Като бивш председател на Държавната агенциция за българите в чужбина не мога да приема, че това все още е някаква остатъчна дейност. Необходима е много по-ангажирана политика на цялата държава, а не само на конкретни институции. Сега даже имаме ретрограни гласове, че не можело хора с чуждо гражданство да участват в политиката. Виждаме, че през 1908 г.  интеграцията с българите извън страната е била изключително силна. Когато избухва Балканската война най-верният ни съюзник е българската имиграция, а във войната като доброволци се включват около 25 000 души - повече от армията на Черна гора в началото на войната!

- Какви са посланията и уроците на празника?
 

- Това е отговорността на политиците, а и на всеки гражданин, пред държавата и обществото, грижа за сънародниците ни извън пределите на страната, мотивацията за икономически напредък и силна армия. Събитията, случили се преди повече от 100 години, дават отговор на редица въпроси, които вълнуват българското общество и днес. Фактът, че сме членка на ЕС и НАТО само би спомогнал да постигаме целите си много по-успешно.

Въпросът е да има воля и съзнание уроците на историята и националните интереси да бъдат следвани с политическа воля и визионерски идеи.

- Какво ще пожелаете на българите?
 

- Честит празник! Нека да бъдем независими - в името на бъдещето на България.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/prof-plamen-pavlov-yarki-figuri-sa-upravlyavali-balgariya-prez-1908-g-573891.html