Това сѫщо е България!

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Старият бряст в Сливен стана Европейско дърво на годината

Хилядолетникът убедително спечели надпреварата в конкуренция със свои събратя от девет страни

http://www.desant.net/show-news/29768/

Внавечерието на Първа пролет от Брюксел долетя една чудесна новина. Многовековният символ на Сливен – Старият бряст, бе избран за Европейско дърво на 2014 г.
Конкуренция на клонатия столетник за престижния приз му правиха негови събратя от Чехия, Унгария, Словакия, Ирландия, Полша, Шотландия, Франция, Италия и Уелс. Но родният бряст, чиято сянка ляскаво е посрещала може би всеки, на когото кракът е стъпвал в центъра на Града на стоте войводи, спечели надпреварата със 77 526 гласа. А това е с 40 000 гласа повече от класираното на второ място унгарско дърво. Трети в челната тройка е представителят на Полша.

При получаване на отличието в белгийската столица сливенският градоначалник Кольо Милев с гордост заяви: ,,Наистина той не е може би най-старото дърво, не е и най-високото, но се оказа, че е най-обичаното дърво".
Любопитно е да се отбележи, че миналата година Старият бряст в Сливен спечели и наградата ,,Дърво с корен 2013", като тогава пребори конкуренцията на 29 номинирани дървета от цялата наша страна.

На церемонията в Брюксел, кметът на родния град на призьора призова: ,,Елате в България! Елате в Сливен! Елате да видите Стария бряст!"
А в края на тържеството по връчването на отличието, концерт изнесе държавният ансамбъл за народни песни и танци – Сливен.
Старият бряст се намира в центъра на Сливен. Дървото е природен феномен на възраст около 1100 години от вида Ulmus kampestris (полски бряст). Той е обявен за защитен обект. Обиколката му при корена е над 5.65 метра, а височината му достига 10 метра.

Брястът е остатък от вековна гора, простирала се от Родопите до Черно море, а според преданията Сливен възниква на мястото на тази стара гора. Поради множество събития, станали при бряста, през 1970 г. той е обявен за историческо място.
По време на кампанията, която продължи през целия месец февруари, около дървото се събираха детски и професионални творчески колективи, индивидуални изпълнители, които представяха чрез изкуството своята подкрепа за неговата номинация за европейско дърво на годината.

,,Всяка пролет зеленият взрив на листата на Стария бряст идва като благословия за града. За да го има неспирното движение на хора около него. Защото Сливен не значи само сливане на реки и ветрове, а и на стъпки, преминали край хилядолетния исполин.Стъпки малки и големи, идващи отблизо и далече, но пресичащи се под сенките на нашия достолепен праотец – Стария бряст" - се казва в официалния сайт на Община Сливен.
,,При Стария бряст е измервана някога надморската височина на Сливен; край него са преминавали всички демонстрации и манифестации някога; край него са изложени телата на убитите по време на четническото движение през 1925 г.; до него е издигната през септември 1944 г. тържествена арка за посрещане на съветската армия.

Днес повечето сливенци уговарят важните си срещи при Стария бряст. Той е най-важният и категоричен ориентир в пространството, когато трябва да се упъти чужденецът-другоселец; там, под неговата корона, се инициират най-важните акции в съвременния обществено-политически живот. В своеобразен ритуал се е превърнало откъсването и вземането със себе си на листо от Стария бряст за спомен от сливенци, живеещи в други градове и селища, което показва силата на наследената представа за това вековно дърво като много важен символ, стоящ високо в ценностната скала обществото. Вероятно това задължава, а и непрекъснато се извършва обгрижване от страна на местните власти относно състоянието му" - се отбелязва пък в номинацията на сливенския бряст за конкурса.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Майстор на хляб с признание от ЮНЕСКО

Майстор на хляб от Стара Загора е признат за българско "Живо човешко съкровище" от ЮНЕСКО. Богдан Богданов прави занаятчийски хляб с "дива мая" – най-старият известен начин за приготвянето му.

Младият майстор завършва икономика, работи като маркетинг специалист до момента, в който решава, че производството на хляб е неговото бъдеще. Тънкостите за приготвянето на качествено тесто научава във Франция. Сега сам продава самуните на фермерски пазари в Стара Загора, Пловдив и София.

"Има три вида хляб. Всички са приготвени по метод, който аз наричам "дива мая". Това са млечно-кисели бактерии, които се намират в изворната вода, чистата изворна вода, така се захваща тази мая", разказва майсторът.

Хлябът, приготвен от Богдан Богданов, съдържа само брашно, вода и сол. Пътят, който извървява до желаната рецепта, е резултат на тригодишни опити. Занаятчийския хляб на майстор Богдан е особено търсен. Създадена е дори абонаментна мрежа сред потребителите.

С възстановения старинен начин на производство той участва в конкурс на ЮНЕСКО за ,,Живо човешко съкровище". Признанието не закъснява.

"Освен ежедневните похвали от хората, които чувам, все пак това нещо е повод за самочувствие", споделя Богдан Богданов.

Майстор Богдан казва, че хубавият хляб подхожда на всичко. Неговият достига до хората в специална хартия от чиста целулоза, за да се съхрани уникалният аромат на занаятчийското творение.

http://bnt.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Има българско село, в което няма престъпност

Има село в България, в което няма престъпност, безработицата е ниска, детската градина е пълна, а пътищата са нови. Добре дошли в Козаревец! Проспериращото село печели почти всички европейски проекти, няма нито един декар необработваема земя, а в центъра има безплатен интернет, показва bTV. Местното читалище е напълно ремонтирано по проект на оперативна програма "Регионално развитие". В сградата има информационен център, библиотека, творческа работилница и ловно-рибарско дружество. Читалището е винаги отворено и има локално парно. В Козаревец кипи бурен културен живот. Най-голяма гордост е местният театър. В лясковското село има стари театрални традиции. Няма местен фестивал, от който да не са се прибрали с награда. Пред читалището е издигнат паметник на актрисата Мариана Димитрова, родена в Козаревец през 1954. Поколения българи ще я помнят с ролите й във филмите "Осъдени души" и "Мъжки времена". На наколно метра от читалището подготовката за Великден е започнала. Бабите от пенсионерския клуб са омесили най-хубавите си козунаци, не издават тайната на агнешкото, но с радост позволяват на най-малките да помагат в приготовленията. Козаревец е притегателен център и за местните инвеститори. В селото има малък мебелен завод, баластерна, маслобойна, фабрика за биогориво и сладкарска къща, която изнася продукцията си в Иран. Преди няколко дни е започнал строежът на многофункционална спортна площадка за 6 вида спорт по Програмата за развитие на селските райони. Предстои ремонт на детската градина, а съвсем скоро в парка пред читалището ще бъде построена външна сцена, скейтборд рампа и маси за шах. Мечтата на кмета е да бъде подновена остарялата селска канализация. А последната му гордост е победата на местния футболен отбор в междуселското първенство.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/ima-blgarsko-selo-v-koeto-nyama-prestpnost_news330519.html


btv - Великден в село Козаревец
http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/velikden-v-selo-kozarevec.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Най-многодетната майка: Посрещам Коледа с 13-те си деца

"Посрещам Коледа с всичките си 13 деца. Едно от тях е в Англия с баща си, надявам се и то да успее да дойде. Украсила съм елхата, ще приготвя вкусни гозби. Да бъдем всички заедно е най-големият подарък."
Това сподели пред "България Днес" най-многодетната българска майка у нас. Веска Петрова е горд родител на 13 очарователни, трудолюбиви и възпитани малки и пораснали българи.

Ивайло, Боряна, Женя, Теодора, Петър, Нели, Ани, Атанас, Борислав, Антоанета, Мартин, Валери и Димитър също са борбени като родителите си. Редът в къщата на семейство Петрови е впечатляващ, както и възпитанието на децата, които от малки се занимават с народни танци, пеене и спорт. Петър, Ани, Нели, Борислав и Атанас имат повече от 70 медала от различни спортни състезания.
Макар и да изнемогва, майката героиня докрай се бори дечицата й да са чисти, спретнати и да не гладуват. Тя става всяка сутрин по ранни петли и приготвя закуска за многолюдната челяд. Ако няма пари, слага в раниците принцеси и сандвичи, за да могат децата да издържат до обяд, когато се прибират вкъщи.

"Хубаво е, че сметките за ток и вода са платени. Има и достатъчно дърва за огрев за зимата. Ще има и подаръци под елхата от сърце. Аз съм щастлива майка на 13 деца. И със сметка от 180 лв. за ток се справих", сподели борбената Веска.
По-големите й деца работят във Варна и не пропускат възможност да помагат на многолюдното си семейство и да се събират на празници.

Макар и да живее с оскъдни средства, семейството успява да преживее и най-тежките финансови времена. Гледат зеленчуци и плодове в двора си от пролет до есен, имат и животни. Никога не са ходили на почивка. Вярват, че за да са добре, трябва всички да са заедно.
"Пожелавам на семейството си и всички хора най-вече здраве, защото то е най-важното", категорична беше майката за пример.

https://blitz.bg/obshtestvo/nay-mnogodetnata-mayka-v-blgariya-posreshcham-koleda-s-13-te-si-detsa_news473459.html

[Hatshepsut]

Българка е най-умната жена в света

Световният рекорд за най-висок коефициент на интелигентност продължава да държи българка. Тя е от Благоевград и се казва Даниела Симидчиева. От 200 възможни точки на теста на Менса, тя има 192. Резултатът, който и досега не е подобрен, е по-висок от този на Айнщайн, както и от този на Бил Гейтс.

Даниела попълва теста преди 13 години, когато е един от най-трудните моменти в нейния живот. Напуска родния си Благоевград, получава ниска заплата, за да живее на квартира с три деца в София. Резултатът от теста ѝ дава кураж, за да продължи да се грижи за семейството си.

Най-умната жена в света не е била от най-старателните ученици, но пък високата ѝ интелигентност е заложена генетично.

IQ-то – раждаш се и умираш с него, можеш да го промениш в рамките между 4-5 точки по време на своя живот, но емоционалната интелигентност е нещо, което зависи изцяло от нас, възможността да се реализираме в обществото, да бъдем адекватни при взаимоотношенията с хората, да бъдем по-добри,

споделя Даниела Симидчиева, която има пет дипломи, от които две магистърски – по социология и икономика.

Имало е няколко случая, при които я наемат на работа, а след това я уволняват с мотива, че е... прекалено умна. 55-годишната ,,най-умна жена в света" е пробвала да изкарва прехраната си като журналист, учител, анализатор, синдикалист, стоковед, социолог, застраховател, брокер... За Даниела последната ѝ длъжност като шеф на Центъра за професионално обучение към БСК ѝ дава всичко, от което има нужда – експертна позиция, свързана с образователната реформа, общуване с хора, организационна работа по обучения, както и отстояване на групови интереси.

Даниела Симидчиева приема като ласкателство определението ,,най-умната жена в света". То не ѝ е помогнало много, но пък ще се радва, ако го е предала на своите деца и внуци, тъй като след признанието е нейното най-голямо богатство.

http://klukarnik.info/

[Hatshepsut]

Как село Чавдар стана за пример (видео)

Средногорското село Чавдар се превърна в пример за това, как нещата може да се случват по правилния начин.
Видно е от снимките в сайта на община Чавдар. Например тази:



Да, общината има добре подреден и полезен сайт – http://chavdar.eu/

Всички улици в селото са асфалтирани, има нови тротоари. Има фонтани, красив алпинеум и кошчета за боклук навсякъде.
В района има дори безплатен интернет.
Всички градинки имат изкуствено напояване. Фасадите са обновени – и така е в цялото село.
Поставено е видеонаблюдение.
 
Построен е и хотел, за да се развива селският туризъм.



Всичко това е направено с 12 млн. лв., които явно са използвани по предназначение.
,,Парите не потъват, защото ги ползваме за това, за което са дадени.
С мързел няма как да стане. Нещата се получават с мерак и с упоритост",
казва за ,,Здравей, България" кметът на селото Пенчо Геров. Роден през 1937 г., той е най-възрастният кмет в България, а голяма част от живота си е отдал на строителството. Когато става кмет, решава да прехвърли опита, който има, в родното си село.
 
,,В общинската администрация намерих един сплотен колектив и разбрахме, че без да кандидатстваме по еврофондове, не може да обновим и променим селото", споделя още кметът.

https://vesti.bg/pari/kak-selo-chavdar-stana-za-primer-video-6037505


Когато чуете "село", едва ли си представяте точно това, което ще видите в снимките по-долу. Това е едно съвсем различно родно село, което няма как да ви остави равнодушни. Вижте за какво става дума:

ОБЩИНА ЧАВДАР

Макар и една от най-малките общини по брой на населението в България, Чавдар е пример за община с успешна политика по подготовката и реализацията на редица проекти, финансирани със средства от ЕС и републиканския бюджет. Размерът на направените инвестиции през последните години на глава от населението нарежда Чавдар сред водещите общини в страната.



Община Чавдар е едно населено място - с. Чавдар, с територия 70 797 дка. Селото се намира в Софийска област в Златишко-Пирдопската котловина със средна надморска височина 570 м., като на север граничи със Стара планина, а на юг навлиза в Средна гора.

Разположено е на 3 км. южно от Главен път 1-6 (София - Бургас), осигуряващ пряк достъп до столицата и други региони. Община Чавдар е една от най-малките общини в България. Землището на с. Чавдар е 69 500 дка, от които 50 850 дка са горски фонд.

Празникът на общината се провежда на първата събота след Великден в местността "Света Петка". Особено почитан от гражданите на селото, е Гергьовден, който се празнува всяка година на параклиса "Свети Георги".

"Село Чавдар е наследник на най-старото население, откривано от учените в Средногорието, доказателство за което са археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница, показали, че организиран живот тук е имало още преди 7000 години.

Проучването на неолитната култура "Чавдар" започва през май 1968 г., и с едногодишно прекъсване, завършва през 1980 г. под ръководството на праисториците от Археологическия институт и музей проф. Георги Георгиев и ст. н. с. Кънчо Кънчев. Открита е изключително ценна рисувана керамика, която по-късно е предоставена на специалисти за проучване.



В работата върху селищната могила, която по същество в праисторическите времена е представлявала поселение върху наколни жилища край реката, се включват археолози от Великобритания и с тяхно учатие е извършено стратиграфско сондиране на терена, което от своя страна доказва съществуването на седем културни пласта.



Според някои историци през Средновековието в местността "Кьой дере" е съществувало българско селище под името Марково. за което пише в известното Добрейшево евангелие отХІІІ-ти век. Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 година в османски регистър на тимари, зеамети и хасове от Никополския санджак. Записано е под името Коланлар (производно от мн. ч. на турската дума колан - "кон", т. е. място с много коне, конско пасище), с 29 данъкоплатци - юруци.


"Щастливо детство" - Детската градина в село Чавдар

Името си Коланларе селото носи до 1899 г., когато при управлението на кабинета на Либералната партия населението му приема то да се казва Радославово, на името на водача на партията - д-р Васил Радославов, който през годините заема различни политически постове, включително и този на министър-председател.

Легендата разказва, че когато Радославов е посетил селото, поседнал край река Тополница и почуквайки с бастунче по речните камъни, възкликнал : "Ако има рай на Земята - това е България, ако има рай в България - той се намира тук".



Селото е възпято и в народната "Песен - прослава за с. Радославово - Пирдопско". (линк към песента) На 05.02.1946 г. Радославово е преименувано на Чавдар, което име носи и до днес. С указ на президента № 250 от 15.08.1991 г. село Чавдар става самостоятелна община.

Поздравления за фирмата изпълнител на проекта, който наистина трябва да бъде пример за всички останали кметове в България.

https://petel.bg/[/

[Hatshepsut]

3-годишно дете от Велико Търново може да чете, пише, смята и свири на цигулка

АЛЕКСАНДЪР МАСЛЯНКОВ ОТ СТАРАТА СТОЛИЦА МОЖЕ САМ ДА СИ ПРОЧЕТЕ ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ, НИЩО ЧЕ Е САМО НА 3 ГОДИНИ. Не е проблем да си направи и план-график за любимите телевизионни предавания и филми за вечерта, изписвайки заглавията им върху бяла дъска, както и да подготви списък с покупките. Обожава математиката и за секунди пресмята задачи, каквито решават второкласници в училище. Може да брои до 100 и обратно на български и английски език, знае посоките – ляво и дясно и още куп други неща, които са присъщи за много по-големи деца.

При разговор със Санди, както го наричат родителите му, човек тотално забравя, че мъникът всъщност е на такава крехка възраст. Момченцето отговаря впечатляващо интелигентно на всички въпроси, говори на ,,Вие" при запознанство и не се притеснява да пита за всичко, което му се стори интересно.

Майка му Кремена сподели, че не случайно той усвоил четенето, писането и смятането толкова малък.

,,Аз се интересувам от различни методи за ранно детско развитие като Монтесори и КиндиРу, които спомагат малчуганите да разгърнат потенциала си за учене. Той проявяваше интерес към всяка информация, която му поднасях и го заобикаляше. За него бебешките играчки не бяха атрактивни, харесваха му книжките, където има букви и цифри. Той започна сам да се опитва да ги пише, без да му държа ръката", разказа майката.

С нейна помощ научил цялата азбуката и съвсем сам започнал да чете на срички. Днес произнася гладко всички думи и напълно разбира смисъла на текста. Когато пък пътува с родителите си винаги чете пътните табели. Кремена разказа, че често се случва да попада с куриозни ситуации по този повод. Миналата Коледа всички госпожи от групата му в детската градина, която посещава, вложили сили да опазят от погледа на Санди бележка, на една от вратите, с подаръците, които белобрадият старец щял да донесе.

3-ГОДИШНОТО ТЪРНОВЧЕ ЧЕТЕ САМО И МЕНЮТО В ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ. ,,Наскоро бяхме в ресторант, където той искаше да обядва пилешка супа, но сервитьорът ми каза, че е свършила и аз му поръчах друга. Тогава Санди попита защо съм го направила, при положение че в менюто пише, че има пилешка супа", разказа Кремена.

Момченцето обожава математиката и с лекота събира и изважда. Майка му купила първата книжка за смятане с двуцифрени и трицифрени числа през септември 2017 година.

Още на 2 години пък започнал да ходи на английски език. Бил най-малкият в групата и се налагало да седи в скута на майка си, за да бъде изправен на чина. Мъникът е ходил и на уроци по руски език, където научил и руската азбука. Освен всичко останало той има и музикален талант, който развива по време на занятия по цигулка.

Галина ГЕОРГИЕВА

https://www.borbabg.com/2018/05/04/dete

[Hatshepsut]

България е първенец по дами в технологичния сектор за целия ЕС

Teĸ Eĸcпъpтc бe дoмaĸин нa ĸpъглa мaca зa възмoжнocтитe и пpeдизвиĸaтeлcтвaтa пpeд жeнитe в тexнoлoгичния ceĸтop. Диcĸycиятa cъбpa пpeдcтaвитeли нa пpaвитeлcтвoтo, aĸaдeмичнaтa oбщнocт, нeпpaвитeлcтвeни opгaнизaции нa жeни в ИT cфepaтa, ĸaĸтo и дpyги пpoфecиoнaлни acoциaции
B пo-мaлĸa или пo-гoлямa cтeпeн нaвcяĸъдe пo cвeтa, жeнитe нe ca дocтaтъчнo пpeдcтaвeни в тaзи индycтpия и нeзaвиcимo oт тoвa, чe Бългapия ce cпpaвя нaй-дoбpe oт cтpaнитe в EC пo тoзи пoĸaзaтeл, имa oщe дълъг път дo пocтигaнeтo нa бaлaнc пo тoзи пoĸaзaтeл.

Koмпaниятa дoмaĸин нa ĸpъглaтa мaca oбяви, чe цeли дa нacoчи внимaниeтo и дa идeнтифициpa ĸoнĸpeтнитe фaĸтopи, ĸoитo вoдят дo нepaвeнcтвo нa пoлoвeтe, ĸaĸтo и дa диcĸyтиpa пpeдизвиĸaтeлcтвaтa, ĸoитo жeнитe в тexнoлoгичнaтa индycтpия тpябвa дa пpeoдoлявaт и дa ce дoпитa дo глeднaтa тoчĸa нa eĸcпepти oтнocнo пpeпopъĸи зa cтpaтeгичecĸи мepĸи зa пoдoбpявaнe нa cитyaциятa.

Πpeз фeвpyapи 2019 г., Teĸ Eĸcпъpтc пpoвeдe мeждyнapoднo пpoyчвaнe c нaмepeниeтo дa дaдe глacнocт нa пoзициятa нa жeнитe в ИT ceĸтopa в пeт дъpжaви, ĸъдeтo ĸoмпaниятa oпepиpa – Бългapия, Hигepия, Kocтa Pиĸa, CAЩ и Bиeтнaм.

У нac, нaд 590 дaми ca ce вĸлючили в дoпитвaнeтo, ĸoeтo пoĸpивa няĸoлĸo oблacти – oбpaзoвaниe и избop нa ĸapиepeн път, дocтъп дo cвoбoдни пoзиции в тexнoлoгичнaтa cфepa, пpoцeca нa пoдбop, вътpeшнoфиpмeнитe oбyчeния и мeнтopcтвoтo, ĸaĸтo и лидepcтвoтo и възмoжнocттa зa зaeмaнe нa pъĸoвoдни poли. Koмпaниятa зa изнeceнa coфтyepнa и тexничecĸa пoддpъжĸa имa в eĸипa cи oĸoлo 30% жeни, a дaмитe нa мeниджъpcĸи пoзиции ca цeли 40%. Toвa e peзyлтaт oт ycтoйчивитe пoлитиĸи зa вĸлючвaнe и бaлaнc нa пoлoвeтe в eĸипa.

Cпopeд пpeдcтaвeнитe дaнни oтнocнo oбpaзoвaниeтo и избopa нa ĸapиepeн път, 81% oт yчacтвaлитe в aнĸeтaтa cмятaт, чe yчилищaтa тpябвa дa пoлaгaт пoвeчe ycилия зa пpивличaнeтo нa жeни в диcциплини, cвъpзaни c тexнoлoгиитe. Πo oтнoшeниe нa дocтъпa дo пoзиции в ИT ceĸтopa, нaд пoлoвинaтa oт pecпoндeнтитe (54%) ca cъглacни, чe e вaжнo жeнитe дa бъдaт paвнa чacт oт индycтpиятa, тъй ĸaтo тe дaвaт paзличeн пoдxoд ĸъм peшaвaнeтo нa пpoблeмитe.

Πo тeмaтa зa пpoцeca нa пoдбop, 47% ca нa мнeниe, чe пpиcъcтвиeтo нa пoвeчe жeни нa интepвютaтa би имaлo пoзитивeн eфeĸт въpxy цялocтния бaлaнc нa пoлoвeтe в тaзи индycтpия.
Cъщo тaĸa, 32% oт yчacтвaлитe в aнĸeтaтa cмятaт, чe нe пoлyчaвaт paвни възмoжнocти зa ĸapиepнo paзвитиe cпpямo мъжeтe. Щo ce ĸacae дo лидepcтвoтo, 83% oт дaмитe, взeли yчacтиe в дoпитвaнeтo, ca cъглacни, чe e ocoбeнo вaжнo дa имa изявeни жeни лидepи във вcяĸa тexнoлoгичнa opгaнизaция.

Cпeциaлeн гocт нa cъбитиeтo бe Oгнян Злaтeв, pъĸoвoдитeл нa Πpeдcтaвитeлcтвoтo нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия в Бългapия, ĸoйтo пpoизнece пpивeтcтвиe oт имeтo нa Mapия Гaбpиeл, Eвpoпeйcĸи ĸoмиcap Цифpoвa иĸoнoмиĸa и цифpoвo oбщecтвo.
Cpeд ocтaнaлитe yчacтници днeшнaтa ĸpъглa мaca бяxa Иpинa Ивaнoвa, нaчaлниĸ нa oтдeл ,,Paвни възмoжнocти, aнтидиcĸpиминaция и coциaлни пoмoщи" ĸъм Mиниcтepcтвo нa тpyдa и coциaлнaтa пoлитиĸa, пpoф. д.т.н. инж. Илиaнa Mapинoвa, pъĸoвoдитeл ĸaтeдpa ,,Eлeĸтpичecĸи aпapaти" в Texничecĸи yнивepcитeт Coфия, пpoф. Pyмянa Cтoилoвa, cъocнoвaтeл и члeн нa бopдa нa Бългapcĸи цeнтъp зa жeнитe в тexнoлoгиитe (БЦЖT), Гaбpиeлa Hиĸoлoвa, ĸoopдинaтop нa БЦЖT, Coфия Лятeвa, cъopгaнизaтop нa Gооglе Dеvеlореrѕ Grоuр Ѕоfіа и oбщнocттa Wоmеn Тесhmаkеrѕ Ѕоfіа, Дeтeлинa Cмилĸoвa, пpeдceдaтeл нa УC нa Бългapcĸa acoциaция зa yпpaвлeниe нa xopa (БAУX) и Haдeждa Toмoвa, пpeдceдaтeл нa cepтифиĸaциoнния cъвeт ĸъм БAУX, Цeцĸa Kapaджoвa, пpeзидeнт и пpeдceдaтeл нa УC нa Mpeжaтa нa жeнитe пpoфecиoнaлиcти – Coфия (РWN Ѕоfіа) и Cвeтлa Maнoлoвa, cъпpeзидeнт нa РWN Ѕоfіа. Moдepaтop нa диcĸycиятa бeшe д-p Aннa-Mapи Bилaмoвcĸa, изпълнитeлeн диpeĸтop нa Бългapcĸaтa ayтcopcинг acoциaция.

Oт cтpaнa нa Teĸ Eĸcпъpтc, в ĸpъглaтa мaca ce вĸлючиxa Дaниeлa Гaнчeвa, изпълнитeлeн pъĸoвoдитeл oпepaции, Лилянa Kитипoвa-Димoвa, pъĸoвoдитeл тexничecĸи oтдeл, Янa Бaчoвcĸa, pъĸoвoдитeл eĸип и Mишeл Гeopгиeвa, cтapши coфтyepeн инжeнep.

,,Hacъpчaвaнeтo нa бaлaнca мeждy paбoтa и личeн живoт пoмaгa нa ĸoмпaниятa ни дa пpивлeчe и зaдъpжи тaлaнти и тoвa e ocoбeнo вaжнo зa жeнитe. Haличиeтo нa пoлoвo бaлaнcиpaнa paбoтнa cpeдa и eĸип имa мнoжecтвo пpeдимcтвa – пo-дoбpи финaнcoви peзyлтaти, пoвeчe пpoдaжби, пo-дoбpo oбcлyжвaнe и пo-дoбpo пpeживявaнe зa ĸлиeнтитe", ĸaзa Дaниeлa Гaнчeвa пo вpeмe нa диcĸycиятa.

Bъз ocнoвa нa пълнитe дaнни oт пpoвeдeнoтo пpoyчвaнe, Teĸ Eĸcпъpтc пoдгoтвя дoĸлaд зa жeнитe в тexнoлoгичния ceĸтop, ĸoйтo щe бъдe пyблиĸyвaн пpeз aпpил тaзи гoдинa.

Вижте повече: https://www.kaldata.com/it-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d0%b0%d0%bc%d0%b8-%d0%b2-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3-305963.html

[Hatshepsut]

Деветокласник сам вези и шие народни носии

Той е само на 16 години, а сам, ама съвсем сам, шие и извезва на ръка български народни носии. Сам си намира плат и то автентичен, тъкан по стара технология, и сам си крои дрехите. После всичко съшива на ръка. Тропоска по тропоска, бод по бод. Прекрасният млад човек е Иван Миронов от Павликени. Ученик на Професионалната гимназия по аграрни технологии ,,Цанко Церковски", в направление ,,Бизнес администрации". От няколко години е влюбен в българския фолклор и всичко що е българщина.,,Обичам да гледам филми. И така съм се впечатлявал от културите на различните народи като японци, индийци, индианци и други. Започнах да ги изучаване тези култури. Ставаше ми все по-интересно и по-интересно. Един ден на село, докато разгръщах гардеробите , попаднах на везана риза. Те обаче беше в окаяно състояние. Беше проядена от мишки, скъсана, на петна, стара. Но изключително красиви шевици грееха от нея. Сякаш по чудо, само те не бяха покътнати от времето. Взех я, прибрах я у дома в Павликени. След това с помощта на моята баба, намерихме подходящ плат, прикачихме към нея само шевиците и направихме нова, мъжка риза за мен. Така разбрах, колко богата и уникална е и българската култура", спомня си младежът.Но неговите находки не свършват до тук. Той си пожелава да има към нея и хубав елек, чепкен, с дълги ръкави. На една екскурзия в Добринище попаднал на един красив такъв, от пиринския край. Но не успял да си го купи.,,Някакво вътрешно желание ме караше все да мисля за него.  Реших си, ще търся български модели, ще си го шия аз. Харесах си модел, докато гледах българския сериал ,,Записки по българските въстания". Намерих автентични кройки в интернет и запознах да си го изработвам. И така, лека полека започнах да се влюбвам в българщината – в дрехите, езика, културата, нравите, бита и прочие", усмихва се Иван.

 

И тъй като везана риза с чепкен, но с дънки не си отиват, трябвало да си направи и потури. Тогава пък попаднал на една всеизвестна снимка на Стефан Караджа. Оттам си харесал долнището. Намерил дори и гайтан за направата му. Жена го изработвала по стара технология на 200-годишен стан. Скроил и ушил отново сам, на ръка.,,Доволен вече бях, че имам хайдушка носия. Но нямах носия характерна за нашия регион. И започнах да шия отново. Установих, че има доста стари носии у нас, но все женски. Характерно било, когато мъжът починел, носията му или била изгаряна, или препродавана. Отново чрез различни сайтове успявам да намеря автентични кройки и шия на ръка. Вярно, че става по-бавно така, но е много по-красиво. Вече има две мъжки носии, подготвям и една женска.  Няма нещо по-красиво на света от българската шевица. Както и по-богат от нашия фолклор", допълва деветокласникът.Освен, че е вече изкусен майстор на ръчно изработените носии и везането, момчето написа и първата си авторска пиеса, отново подтикнат от любовта си към българския фолклор. Тя носи името ,,Крали Марко в XXI век".,,Играеше ми се на сцена. Затова реших да поставя пиеса. Свързах се с хора от читалището в Павликени. Събрахме клуб и май месец тя ще бъде поставена на сцена. Пиесата е съвременна, с паралел в миналото. Крали Марко случайно попада в съвременността и се сблъсква със сегашния манталитет и порядки. След това той отново се връща в миналото и прави равносметка, за това което сме били и което ще станем", разказва Иван. И допълва, че качеството у българинът, което не харесва е, че не сме единни, само тъжните ситуации и новини ни обединяват. А това, което харесва е, че сме сърцати и упорити.Цитира и Христо Димитров, създател на ансамбъл ,,Българе", също негов вдъхновител.,,Повечето хора се вайкат, че сме нямали Моцарт, Бах, велики композитори, но всички виенски и западни композитори пишат в размери 2/4 или 3/4, а нашите баби по цял ден са работили на къра, шиели са дрехи на децата си сами, пеели са в  7/8, 8/11, 16/16 или 16/32, т.е уникални сме", посочва младият павликенчанин.И макар, че е само на 16 -години Иван е осъзнал, че не си струва да напуска България, защото тук е роден, тук са корените му, тук ще работи и тук ще даде най-доброто от себе си.

http://radiovelikotarnovo.com/дддеветокласник-сам-вези-и-шие-народн/

[Hatshepsut]

Учениците, които решиха да дарят любов и храна на самотни хора в Северна България

Цветя или малко лакомство? Стар и в същото време сякаш позабравен съвет от детството, като "добротата краси човека". Усмивки. Някоя прегръдка. И силно чувство, че носиш любов, че ти отвръщат с нея, че има смисъл и полза. С това са си тръгнали младите момичета от Националната природо-математическа гимназия в София от малките селца в Монтанско. И заради това смятат да продължат да се връщат.

Вяра Иванова и Ваклина Стоянова учат в Националната природо-математическа гимназия в София, тази година ще завършат 11 клас. По примера на свои съученици и приятели от друго столично училище решиха да съберат хранителни продукти и да ги занесат на самотно живеещи хора из малките села на Монтана. Обяснявайки, че всъщност разчитат не толкова да подпомогнат възрастните хора с някакви вещи и продукти, а да ги стоплят с присъствие, с усмивка, с това, че някой мисли за тях. Затова и кръщават инициативата "Дари храна, дари любов".

Вяра и Ваклина разказват, че макар те да са носили неща към селцата и възрастните хора, всъщност са си тръгнали с много повече. Казват, че са научили много неща за живота. В съзнанието им са останали думите на дядо Рангел от с. Черни връх - "да не крадем, да не лъжем и да не бъдем зли, защото добротата краси човека".



Децата ще запомнят и емоцията от срещите - всяка различна и много силна. Припомнят си, че са плакали, усетили са самотата. Но и любовта, която са получавали от самотните хора, често под формата на цветя или малко лакомство.

"Липсата на хора в селата определено се усещаше", казват двете момичета. И за това те говорили с възрастните, научавайки техните лични истории - кой е изгубил близките си, на кого децата живеят в градовете или са заминали за чужбина. Тези разкази карат Ваклина, Вяра и нейните съученици да се замислят дали да заминат да учат в чужбина.



"Нашата цел е да помогнем на възрастните, но посланието, което искаме да предадем на нашите връстници и всички хора е, че е нужно съвсем малко, за да разпространим любов", казват двете момичета.

Затова и всъщност подемат инициативата. Много бързо към идеята на Вяра и Ваклина се присъединяват техни съученици, които им помагат с разпространяването ѝ. Получават подкрепа от родители и директора на гимназията Ивайло Ушагелов, които осигуряват транспорта до селата, избрани от учениците - Черни връх, Ботево и Игнатово, намиращи се в област Монтана, община Вълчидръм.

"Избрахме този район, защото там има много селца, които са по-обезлюдени. Има много други райони в България, където можем да помогнем, но все пак трябва да започнем от някъде", обясняват момичетата.

След като събират продуктите от дарители, поемат с голямо вълнение към крайната цел - да дарят любов, както те самите казват. Посрещат ги топло във всяко село. Кметовете им съдействат, за да могат да стигнат по-лесно до нуждаещите се.

Вече два пъти те успява да зарадват възрастните самотни хора от селата в Северозападна България преди великденските празници. Надяват се инициативата им да се превърне в регулярна и да продължи в бъдеще, защото, както казва дядо Рангел от село Черни връх - "добротата краси човека".

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/04/29/3425568_uchenicite_koito_reshiha_da_dariat_ljubov_i_hrana_na/

[Hatshepsut]

Артистични пейки със стихове красят площад "Тройката" в Бургас

Инициативата е на клуб "България за младите"

Артистични пейки станаха част от облика на Бургас в навечерието на Деня на българската просвета и култура.Те са поставени на площад ,,Тройката". Инициативата е на клуб ,,България за младите". Пейките представляват разгърнати книги със стихове на бургаски автори, оставили културно наследство на бъдещите поколения.

Едната от пейките е посветена на поетесата Петя Дубарова и е част от инициативите, свързани с отбелязването на 57-та годишнина от рождението ѝ. Тя е със стих от ,,Там някъде". Другата разгърната ,,книга" е част от емблематичното стихотворение на Христо Фотев ,,Ти тръгваш и се връщаш", а илюстрациите са от бургаския художник Стоян Цанев.







https://artday.bg/index.php/styles/3336-2019-05-22-12-15-08

[Hatshepsut]

АБИТУРИЕНТИ ОТ ДОБРИЧ ОБЛЯКОХА ТЕНИСКИ ВМЕСТО ОФИЦИАЛНИ ТОАЛЕТИ ЗА БЛАГОРОДНА КАУЗА


Абитуриенти от 12 а клас на СУ "Димитър Талев" облякоха тениски с надпис "Вярваме в доброто" на своето изпращане днес

Средствата, които са спестили от закупуването на рокли и костюми, зрелостниците са дарили на двегодишния Дани от Добрич, който е с диагноза Детска церебрална парализа. Възпитаниците на СУ "Димитър Талев" са събрали и превели сумата от 600 лева в банковата сметка, по която се събират пари за лечението на Дани.



Ивелина Живкова сподели, че всички са се включили с готовност в благотворителната инициатива.  Идеята е възникнала, когато са били 11-и клас. Тя посочи още, че очакванията им са да дадат началото на едно добро дело, което да се превърне в традиция.

Според Галин Димитров жестовете на състрадателност са необходимост, защото чрез тях може да се помогне на повече хора.

"Имах щастието да бъда техен класен ръководител, с някои сме заедно от пети клас", каза Радка Лазарова.

Класният им ръководител коментира, че идеята на каузата е Дани и семейството му да се почувстват по-добре.

От СУ "Димитър Талев" изпратиха своите възпитаници с празнична програма и настроение.

На изпращането присъства и кметът на Добрич Йордан Йорданов. "С голяма радост видях тениските, които носите. Аз бих казал, че вярвам във вас и бъдещия ви успех.  Вие носите посланието за нашето бъдеще", каза той.



https://www.dobrichonline.com/novini/52703/abiturienti-ot-dobrich-oblyakokha-teniski-vmesto-ofitsialni-toaleti-za-blagorodna-kauza



Абитуриенти от Добрич облякоха тениски вместо официални тоалети

[Hatshepsut]

Възпитанието в родолюбие започва от семейството. Нека с ежедневните си усилия да продължим делото на нашите предци и да научим децата си на любов към Родината...



Фондация ,,Въздигане", https://www.facebook.com/vazdigane/photos/a.1605125139815437/2291558787838732/?type=3&theater

[Hatshepsut]

Наш лекар сред 36-те най-добри неврохирурзи в света

Доцент Станимир Сираков, който извърши уникална операция на мозъка на 10-годишно момиченце през артерия на крака му, получи световно признание. Лекарят от УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски" вече има европейска диплома по неврорентгенология, която се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции, съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение.

Така д-р Сираков става един от общо 36 медици от цял свят, които са удостоени с този документ. Целта на дипломата е да отличи тези специалисти, които имат опита и квалификацията да се занимават с ендоваскуларно лечение на най-сложните и комплексни мозъчно-съдови заболявания.

За да получи дипломата, всеки от медицинските специалисти е трябвало да покрие редица критерии. Самият изпит е продължил 2 дни.

Първият е бил посветен на теоретичната подготовка и е включвал тест с писмена част. През втория ден явяващите се кандидати е трябвало да работят по различни медицински казуси пред 7- членна комисия и да дискутират индикации и методи на лечение.

Новопридобитата диплома дава възможност на доц. Сираков, след кратък пробен период, да работи в който и да е от големите центрове в Европа, където се правят ендоваскуларни процедури.

,,На практика с тази диплома съм сертифициран и признат невроинтервенционалист в Европа", обяснява доц. Сираков. Въпреки новите хоризонти, които отваря пред него ценният документ, той няма намерение да напуска България.

,,Напротив, в момента сме подали документи УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски" да стане един от акредитираните центрове в Европа, където се провеждат обучения за невроендоваскуларни процедури. Ако това стане, ще сме единствени в целия източноевропейски регион, което е голямо постижение както за българската медицина, така и за българските пациенти", добавя младият лекар.

Д-р Станимир Сираков е роден на 24 октомври 1984 година в Кърджали, пише izvanredno.info

Завършва медицина през 2009 г. в МУ-София със специалност ,,Образна диагностика" и ,,Интервенционална неврорентгенология". От 2011 г. е част от екипа на болница ,,Св. Иван Рилски" и вече е ръководител на сектор ,,Интервенционална рентгенология" в отделението по образна диагностика. Младият специалист е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малформации.

Заради уникалната мозъчна операция на 10-годишното момиченце през артерия на крака му, д-р Сираков получи National Medical Awards или т.нар. ,,Медицински Оскар".

Само за 2019 г., заедно с екипа си от Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски", д-р Сираков има извършени 17 операции на артериовенозни малформации (АВМ) и са третирани по ендоваскуларен метод над 90 мозъчни аневризми. Преди няколко месеца, заедно с проф. Шарбел Монайе от Франция, той извърши две уникални операции на деца с много тежки АВМ, които иначе трябваше да заминат за лечение в чужбина.

https://www.standartnews.com/balgariya-zdraveopazvane/nash-lekar-sred-36-te-nay-dobri-nevrokhirurzi-v-sveta-394935.html

[Hatshepsut]

Шевици грейват по дуварите на село Климент

Карловското село Климент става най-красивата приказка в Средногорието. По старите дувари на главната улица вече грейват пъстри народни шевици и мотиви от българска бродерия, изрисувани от доброволци от селото. Първи заедно с местните младежи да доукрасят се захвана кметът Мано Манов. Новата премяна на Климент е по проект на кметството, финансиран от Министерство на културата.

,,Фолклорна палитра от климентски традиции" е проект за творчески срещи на местните хора, гостите на селото и туристите, които очакваме, с културния живот на селото, каза Мано Манов.

Шевиците по дуварите са само част от мащабен проект за атракции, представящи живота на село отпреди 100 години, обясни кметът. В Климент вече се изгражда изложба на открито. Тя се състои от тематични пана, изобразяващи сцени от живота на климентци отпреди сто години. Там са цветните изображения на селски труженици, които отглеждат крава, берат рози, на местен кукер с пъстрия костюм, на коледар и занаятчия, на певиците на селото. Паната дават възможност туристът да ,,влезе" в техните образи, за да се снима с някои от тях и да се превърне в един от героите на село.

Амбицията на кмета и жителите на селото е да превърнат част от главната улица в ново културно пространство, одухотворено с тематични арт инсталации. Част от това са и художественото изрисуване на шевици, бродерии и гайтанджийски плетива върху местни табанлии каруци и стари дувари по главната улица.

По този начин ще изразим силата на фолклорната традиция, родовата памет и обредност, които жителите ни успяват да съхранят и предават напред от векове, казва Мано Манов.

В голяма метална книга, поставена в началото на изложбата, ще опишем на български и английски език културния календар на Климент.

https://www.marica.bg/shevici-grejvat-po-duvarite-na-kliment-Article-229317.html

[Hatshepsut]

Български шевици грейнаха върху фасадата на детска градина в София

https://uchiteli.bg/interesting/bylgarski-shevici-greinaha-vyrhu-fasadata-na-detska-gradina-v-sofiq/4282

С нов облик и модерен стенопис посреща възпитаници и родители детската градина "Ракета" в столичния квартал Подуяне. Сложна шевица, преплела в себе си космоса и българските багри, е дебютът на студентка последна година, която е избрала за себе си пътя на стенописа. Това е Мария Матовска.

Младото момиче още от детските си години в Кнежа се запалва по рисуването, а талантът й е забелязан от учители и близки. Затова и тя продължава образованието си в училището по изкуствата в Русе.Там учех живопис, но след това реших да се занимавам със стенопис, тъй като дава по-широка подготовка, разказва Мария. Така се озовала и в художествената академия в София. Нейният преподавател проф. Боян Добрев й предложил да се включи в проекта за ремонт на фасадата на детската градина в Подуяне. Идеята допаднала на Мария и тя се заема с изготвянето на "шарките". Избира и правилната комбинация между шевици и ракета. Така се получи тази космическа фантазия, исках да е интересно за децата - като приказка, но да бъде свързано и с българското, обяснява как се е стигнало до съчетаването на ракетата с шевиците младата художничка.

След като няколко месеца се труди върху проекта, тя и нейният приятел Иван Монев се заемат с рисуването. 10 дни, над 10 литра боя и помощ от автовишка - след това е готов стенописът, простиращ се на 50 кв.м върху фасадата на ДГ "Ракета". Когато го видях завършено, съм доволна, споделя Мария, но отбелязва, че е по-важно как ще реагират децата и родителите. Досега обаче - всички харесали идеята.