Проучвания за нагласитѣ на младитѣ българи

[Hatshepsut]

Проучване: Намалява желанието на младите да емигрират в чужбина

Намалява желанието сред младите българи за емиграция в чужбина. Все повече тя се схваща не като преломно събитие в живота, а като един от многото житейски избори, които могат да се предприемат и да се отрекат много скоро след това.

Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които заявяват своя отказ от емиграция. Ако през 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%. Това каза доц. Борис Попиванов от Института по социология ,,Иван Хаджийски" при представяне на резултатите от ,,Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019", организирано от фондация ,,Фридрих Еберт", предаде репортер на БГНЕС.

Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г. Теренното проучване в България е извършено от ,,Галъп Интернешънъл". Днес бяха представени данните за нагласите и възгледите на младите хора в България.

,,Самото изследване от една страна дава очаквани резултати в много посоки по отношение на индивидуализацията на младите хора, на тяхната еманципация, на стремежа им да се реализират себе си в различни посоки. Заедно с това си появяват нови тенденции. Според нашите данни се засилва консерватизмът на българската младеж. Ако през 90-те години имаше много силен поколенчески конфликт, младите хора не приемаха ценностите, възгледите и поведението на своите родители, то през 2018 и 2019 виждаме припокриване на тези възгледи. Има все по-голяма степен на семеен конформизъм", каза Попиванов.

Той обясни, че младите сближават позициите си със своите родители по отношение на ценностите, религията, дори и по политически въпроси.

,,Българската младеж се оказва силно аполитична. По отношение на основни политически възприятия, тя декларира, че не се различава съществено от възгледите на своите родители. Дори ние установихме, че имаме само 14% частично или пълно несъвпадение на възгледите с родителите по различни обществени и политически въпроси", подчерта социологът.

От данните става ясно още, че едва 7% от запитаните се интересуват от политика. Съща така 50% от запитаните нямат желание за политическа кариера, което поставя в риск възпроизводството на политическия елит. Данните показват също така, че през 2018 г. 24% от младите са с десни убеждения, 7 % с леви, а 23% с центристки. За сравнение с 2014 г. когато с десни убеждения са ес самоопределили 23%, с леви 12%, а с центристки цели 57%.

Борис Попиванов разкри още, че младите хора предпочитат да остават по-дълго в дома на своите родители, но не заради финансова невъзможност да живеят самостоятелно, както е било назад във времето, а защото им е приятно и им харесва да живеят при тях. В чужбина изключение прави само Словения.

,,Нарастващ консерватизъм се наблюдава и по отношение на сексуалния живот, като нарастващо неприемане на алтернативни сексуални практики. В сравнение с 2002 г. е нараснало неприемането на хомосексуалността. Заедно с това се увеличава за последните 4 години от 60 на 70% стремежът на младите да живеят в брак, а не извънбрачно", коментира Попиванов.

По отношение на трудовата заетост стана ясно, че младите хора бързат да станат част от трудовия пазар.

,,Постоянно се оплакваме, че най-умните напускат страната. Все повече това се променя в посока на по-нискоквалифицираната работна сила. Вече нямаме само ,,изтичане на мозъци", но и на ,,изтичане на ръце", която също търси своята реализация навън", подчерта социологът и посочи, че най-предпочитано място за емиграция е Германия следвана от Великобритания.

По думите на Хелене Кортлендер от фондация ,,Фридрих Ебер" целта на проучването е то да предизвика дискусия и да стане предпоставка за създаване на младежки политики от страна на държавата.

За първи път такова мащабно проучване е направено през 1968 г.

https://bgnesagency.com/

[Hatshepsut]

БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни

На 4 март миналата година Италия преживя революция. Старите партии - ляво и дясно, бяха пометени в един-единствен ден, а две популистки движения - "5 звезди" и "Северната лига", успяха да спечелят мнозинство от гласове и да формират правителство. Месеци преди това социолозите предупреждаваха, че има активизация на младия вот и това ще бъде значителен фактор на изборите. Недоволни от статуквото и неспособни да намерят отговори на проблемите си в старите партии, цели 44% от гласувалите под 30 години дадоха доверието си на движението на комика Бепе Грило "5 звезди".

България изглежда на пръв поглед далеч от такава революция. Слави Трифонов блесна за миг и угасна на политическия небосклон. Но вгледайте се внимателно в младите хора и ще откриете, че те приличат много на италианските си връстници. Те са недоволни от съществуващите партии, не са съгласни със старите определения "ляво" и "дясно" и не смятат, че някой ги представлява адекватно.

Българите под 30 дефинират няколко основни проблема: неравенство, корупция и бедност, определят се като свободни, харесват печалбата и демокрацията и в по-голямата си част вече не искат да живеят другаде. Към момента не са политически активни, но в някакъв момент ще трябва да се активизират за промяна. Как ще изглежда тя, можем само да гадаем.

Игра за възрастни

За 3 години интересът на младите в България към политиката се е сринал. От 40%, които са казали през 2014 г., че се интересуват от нея, през 2017 г. това число е вече 14%, посочва мащабното изследване на "Галъп интернешънъл" на хората под 30 г., направено по поръчка на фондация "Фридрих Еберт".

Преди години политолозите твърдяха, че когато политиката спре да има значение, значи хората живеят добре. Качеството на живот безспорно се е подобрило, но е наивно да се вярва, че това е причината за този резултат. По-вероятната причина е убеждението на младите, че не могат да постигнат нищо чрез този инструмент. "Политическият процес е чужд за младите в България. Те го разглеждат като игра за възрастните, не се приемат за представени в него", обяснява доцентът по политология Борис Попиванов, съавтор на изследването. Според него това поставя хората под 30 в страната в една плоскост с други малцинства и с хората с увреждания.

Михаил Стефанов, инициатор на младежкия фестивал на изкуствата Bridge Fest Vidin, прави разлика между аполитичността и гражданската активност. През последните години според него се увеличават младите хора, които доброволстват, дейни са, участват в различни инициативи, но границата с политиката не може да се преодолее. Един от липсващите инструменти за това е доверието, твърди той. "А доверие се твори с позитивен и последователен образ, в който между думи и дела няма разминаване. В тоя смисъл дори да е обаятелен някой, когато те излъже, спира да е обаятелен."

"Това, което чувах в последните години от близки и приятели, е, че няма смисъл да се гласува, да се прави каквото и да е. Това е култура, която се създава от средата, след като влязат в тийнейджърските си години, и от силното влияние на родителите, което е преобладаващо песимистично", коментира Лазар Лазаров от фондацията Best Foundation, която се занимава с обучение по водене на дебати.

За включване в традиционни партийни форми и дума не може да става. Към тези, които все пак го правят, се отнасят с такова подозрение, че дори участващите в доброволчески кампании се чувстват длъжни да подчертаят, че го правят напълно безплатно. Това пълни младежките структури на съществуващите партии предимно с роднини и кариеристи и обрича настоящата политическа система на още от същото.

"За мене България е тотално антиполитическа държава - тук говорим за сделки между партии. Всичко е едно цяло, има партии само за пред народа", както обобщава 26-годишен програмист, участник във фокус група за изследването.

Няма ляво, няма дясно, всичко ни е тясно

Западни медии като The Guardian и The Economist виждат завиване наляво на новото поколение. Онези, които днес са по протестите за климата, след време ще участват в управлението и ще бъдат много по-склонни към социализъм заради растящото неравенство и заради недоволство от неспособността на сегашните управляващи да се справят с големите проблеми, породени от структурата на икономиката. Популярността на политици като Бърни Сандърс, Джереми Корбин и Александрия Окасио-Кортес доказват това.

В България това би трябвало да важи с пълна сила - страната е начело с голяма преднина в класацията на Евростат за страни с най-голямо неравенство в доходите между горните 20% и долните 20%. И въпреки това през 2014 г. от десет изследвани държави в Югоизточна Европа единствено в България и Македония младите, които се самоопределят като десни, преобладават над "левите". През 2018 г. интересът към лявото е спаднал още в България, така че като десни се определят 24% срещу само 7% леви. "Социализъм в никакъв случай не идва", казва доц. Попиванов. Но това не значи, че не се задава поколение с нови възгледи за света.
Тукашните млади също виждат като несправедлива икономическата ситуация и растящите неравенства и със сигурност не харесват сегашните партии. Етикетът "ляво" обаче все още носи стигмата на миналото. Освен това изследването установява, че децата имат политическите възгледи на родителите си, които през 90-те са протестирали за смяна на системата.

Непукисти? Не, просто прагматични

Не разчитайте обаче твърде много на тези етикети. Огромна част от младите - 45%, вече не се определят никъде по политическата скала. Цели 34%, които са се определяли като "център" преди 4 години, са се изпарили. Това е сериозно последствие, което вероятно се дължи и на политическия хаос и заблатяване в последните няколко години, което успешно унищожи всички останали етикети.

А основната причина вероятно е, че нещата, които ги вълнуват, надхвърлят простите идеологически рамки. От една страна, основните проблеми в България според тях са социалната несправедливост и корупцията. Четиридесет и четири процента от определящите се като десни отговарят положително на въпроса дали държавната собственост върху бизнеса и промишлеността трябва да се увеличава. Солидарността и равенството са посочени като по-значима ценност от пазарната икономика, а демокрацията е паднала от второ на трето място.

Това би трябвало да е чудесна новина за БСП, които се опитват да играят на тези карти. Но свободата е определена от младите като най-важната ценност, а печалбата, изненадващо или не, е дошла на второ. "Това е силно прагматично поколение", обобщава Първан Симеонов, друг от изследователите. Според него те не харесват партиите по това дали са леви или десни, а по това дали са нови и дали предлагат нови решения на проблемите. В България например две трети от младите казват, че има нужда от "силна партия, представляваща обикновените хора".

Партии не, дайте платформи

Ако обаче очаквате младите да създадат такава партия, помислете пак. Първо, защото нямат желание. Дори най-сериозната откъм гражданска активност година - 2013 г., не видя създаването на устойчива формация, която да участва в политическия живот.

Второ, защото това би значело да търсят допирни точки и компромиси с мислещите дори малко по-различно. Подобно умение става все по-голяма рядкост в света на онлайн дискусиите и в "ехо-стаите", които формират все по-малки общности. Основна форма на участие за малцината политически активни са нови "платформи", които са силно полярни, твърде идеологически и залагат на вайръл ефекта, а не на инклузивността.

"Да си направят собствена партия не ми се струва сериозна опция. Политиката не е сблъсък на поколенията. Поради простата причина, че младите не са единомишленици само защото са от едно поколение. А и не бива да забравяме, че младост не е равно на непорочност, така както старостта невинаги е гарант за мъдрост", казва едно от новите лица на БСП - 37-годишният депутат Крум Зарков, който е член на партията от около шест години, но едва преди две стана известен като водач на листа. Той твърди, че политиката не може да привлече образовани и уверени в способностите си млади хора с избираеми позиции, защото те не са сравними с частния сектор, а само с "идеологически порив, вяра в определена политическа идея или личност".

Очевидно е, че старите партии обаче не будят такъв порив. Според изследване на Bluepoint, направено за институт Innovation in politics, почти половината (над 47%) от хората под 30 г. смятат, че партиите изобщо не отговарят на идеологиите, които твърдят че защитават. БСП се опита да играе с отмяна на плоския данък, който сама въведе, и с идеи като на британските лейбъристи десет процента от основния капитал на големите фирми да се разпредели като дивидент сред работниците. Това не изглежда да е довело до значимо увеличение на младия им електорат, напротив - левите онлайн платформи се множат по-бързо от тези вдясно именно заради задушаващата "доминация" на БСП. Една от тях - "Барикада", застана зад кампанията на Ваня Григорова - лидер на "Солидарна България" и икономически съветник в "Подкрепа", която опитва да получи мандат като независим кандидат.

Поколението на тихите недоволни

Това значи, че младите в България не вярват на старите партии, не могат да създадат нови и не са доволни от статуквото. Това е потенциално опасна ситуация не само защото при нея може изведнъж да се появи ново мащабно популистко движение (вижте например крайнолевия кандидат Жан-Люк Меланшон във Франция). Ако не се чувстваш представен, всяко недоволство се умножава. Изследването показва ужасно ниско ниво на доверие в институции като правителство, парламент, съдебна власт.

От друга страна, е възможност за промяна. Попиванов също припомня, че новото поколение е по-скоро "прагматично". Те четат и следват много повече европейска политика и могат да бъдат вдъхновени и от други примери - например от местен еквивалент на Макрон. Изследванията твърдят, че хората, които са участвали в протести като млади, са по-склонни да протестират и по-късно, а участието в такива се разрасна в последните години.

Освен това тенденцията за отдръпване от политиката е не само в България, но и на доста други места в региона, сочат изследванията на "Фридрих Еберт". Лошо ли е това? "Да, защото икономиката зависи от политиката, не само обратното, смята Попиванов. След десетилетие сегашните млади ще трябва да станат бъдещият политически елит, а те не се интересуват от институциите на демокрацията, посочва той. Ако тенденцията се запази, те ще живеят с илюзията, че могат да живеят и без политика." До момента, в който икономиката се влоши и те ще трябва да излязат от социалните мрежи и да поемат към урните.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/04/25/3424864_bulgariiapod30_-_mladi_nesuglasni_i_opasni/

[Hatshepsut]

Националистическите настроения са широко застъпени сред младите у нас

Сред младите българи са силно застъпени патриотичните и националистически настроения. Това показват данните от представително проучване на германската фондация ,,Фридрих Еберт".

Като цяло младите хора в страните на Балканите са горещи привърженици на Европейския съюз. Но, у нас са най-силно изразените националистически настроения.

На въпрос дали е по-добре ако в България живеят само етнически българи, 65% от анкетираните отговарят с ,,да"



Интересно е, че повечето млади българи са посочили дясна политическа ориентация, но в по-нататъшните им отговори се формират по-скоро леви социални виждания. Това е нов вид социалдемокрация, а изповядващите я са наречени от политолозите милениум социалисти.

,,Регистрирахме и една силно изразена тенденция към подкрепа на умереното авторитарно управление, на т.нар. ,,твърда ръка". За мен това е израз на разочарованието от начина, по който функционира демокрацията. За младите хора тя е мудна, бавна, често пъти корумпирана. И затова те си представят, че един силен управленец може да реши проблемите, с които демократичното управление не може да се справи", заяви пред БНР Хелене Кортлендер, ръководител на бюрото на фондацията в София.

Изследването показало още, че хората на Балканите имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на тези в собствените им държави.

https://www.flashnews.bg/natsionalisticheskite-nastroeniya-sa-shiroko-zastapeni-sred-mladite-balgari/

[Hatshepsut]

Българинът - антикомунист, православен, не иска бежанци и не харесва Тръмп

Обществото ни споделя по-скоро консервативен инстинкт. По-скоро традиционалистки и консервативно у нас звучат и леви, и десни, и привързани към Запада, и привързани към незападни модели, според изводите от първата дискусия на Института по социология "Иван Хаджийски" по повод 30-годишнината от началото на демократичните промени у нас.

Религия

70% от запитаните се съгласяват, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни, 81% се чувстват по-скоро българи, а 90% споделят, че се гордеят с българските фолклорни традиции и обичаи. В същото време обществото ни не стига до крайности, например еднополови бракове не се одобряват, но обществото няма нищо против различната сексуална ориентация.

В по-голямата си част българите са и негативно настроени към приемането на мюсюлмански бежанци, защото смятат, че са заплаха за България. Това вероятно се дължи на страх от възможен цивилизационен и религиозен сблъсък. Малко под една четвърт смятат, че страната ни е длъжна да осигури убежище на всеки застрашен човек – сред тях са основно хора от малцинствените групи.

По отношение на вярата в Бог – 63% декларират, че вярват, а 23%, че не вярват, 14% - не могат да се определят по този индикатор. Младите хора, респ. тези от столицата и т.н. са и по-малко вярващите.

Политическа ориентация

Оказва се, че 30% се възприемат по-скоро като комунисти. 67% казват "по-скоро антикомунист", което според социолозите е и предпочитан отговор по престижни съображения.

По линия ляво-дясно, българинът се определя по-скоро като десен – 58% са отговорили така, срещу 38%, които се смятат за по-скоро леви. И тук продължава да личи стигмата върху етикета "ляв", която стои в последните десетилетия.

Въпросът република или монархия към този етап не стои. Близо 90% подкрепят републиката като форма на управление срещу 9%, подкрепящи монархията.

По-младите се възприемат като десни, либерални и антикомунисти. Обратно, по-възрастните възприемат леви възгледи, по-консервативни настроени са и са по-скоро с комунистически възгледи.

Хомосексуализъм и еднополови бракове       

В мнозинството си българските граждани виждат брака като акт само между мъж и жена, а малко над 10% приемат, че трябва да се легализират и еднополовите бракове.

По отношение на това какво представлява хомосексуализмът - болест или личен избор - интервюираните са разделени почти по равно - 49% срещу 48%. Съзнателно крайната форма на задаване на въпроса позволява ясно да се долови, че нивата на отрицание към тези теми у нас са високи. В същото време до крайности не се стига.             

Сред най-младите и хората с висше образование хомосексуалността не се възприема толкова негативно, колкото сред по-възрастните и хората с по-ниско образование. Но в крайна сметка очевидно преобладават негативните схващания.

Някои чувствителни теми, свързани с пола

Половината от интервюираните смятат, че домакинската работа е отговорност и за двете страни в едно домакинство, а 49% смятат, че това е работа само на жената. По отношение на парите – 59% смятат, че и двамата партньори имат еднаква отговорност, а 41% – само отговорност на мъжа.

Идеята за равнопоставеност на половете в домакинството среща по-висока подкрепа сред по-младите, хората с висше образование и т.н. Онези, които смятат, че например отговорност на жената е домакинската работа, са по-скоро възрастните и по-ниско образованите. Сходна е структурата на отговорите и по индикатора "кой трябва да носи доходите" - по-възрастните и онези с по-ниско образование смятат, че това е работа на мъжа.

Любопитно е, че жените се по-малко склонни да приемат стереотипни предписания, докато мъжете с по-голяма охота се съгласяват, че именно тяхна работа е печеленето на пари. Едното очевидно се възприема като в по-голяма степен угнетяващо, а другото – като по-скоро престижно.

Твърдението, че "правото на аборт е достижение за жената, защото само тя има право да се разпорежда с тялото си", се подкрепя с мнозинство от 60%. Тези, които смятат, че е "зло, към което трябва да се прибягва само в много  краен случай", са 39%.

Тезата, че абортът е зло се възприема от старите и ниско образованите, а обратното твърдение се подкрепя от младите и хората в активна възраст и високо образованите. Данните, като че ли сочат по-скоро положително отношение към възможността за аборт.

Отношение към националното

Приоритетно чувство на принадлежност към българската нация се изразява в 81% от случаите, а граждани на света се чувстват 18%. Сред по-възрастните и тези със средно образование, например, чувството за национална принадлежност закономерно е по-развито, а сред младите и по-образовани, обратно като че ли съществува повече космополитизъм.

68% се съгласяват, че българите са велик народ, срещу 32%, които смятат, че българите са като всички останали. Гордост от българските обичаи и традиции споделят 90% от българските граждани, а 9% смятат, че те са отживелица.

С твърдението "в случай на нападение срещу България бих воювал за нея" обаче се съгласяват точно толкова, колкото и с твърдението "държавата няма право да рискува живота на гражданите си дори при война". Най-младите, например, не са в такава степен съгласни да воюват, ромите също и т.н. Сред висшистите има най-голям дял готовност за защита на родината. 

Данните отново показват характерната за българското общество своеобразна нагласа на здравия разум – без крайности, с привързаност към обичайните ценности, в същото време, без екзалтация и екстремуми.

Негативно е отношението сред българите към легализирането на леки наркотици. Повече от три четвърти са против, а една пета е на обратното мнение. Останалите нямат мнение. Демографските показатели сочат, че легализацията се подкрепя от по-младите, а обратното мнение заемат по-възрастните.

51% от интервюираните подкрепят твърдението, че "за да просперира една държава, трябва да се управлява със здрава ръка", а 48% - "за да просперира една държава, трябва да се гарантира плурализмът, правата и свободите на гражданите". Останалите нямат мнение.

Положително е мнението на респондентите към международни лидери като Виктор Орбан – 40% положително срещу 21% отрицателно, 39% няма мнение, или пък Владимир Путин – 53% му симпатизират, 26% не го харесват, а 21% не знаят. Към Еманюел Макрон, например, негативното мнение е по-високо от положителното – 45% срещу 26%, а останалите нямат мнение.

Анализирани в този порядък, данните сочат ясно, че българите показват афинитет към по-авторитарни, консервативни в методите и идеологията си управленски стилове. В същото време обаче, интересен факт е, че бившият президент на САЩ Барак Обама, например, има по-голямо одобрение от настоящия президент Доналд Тръмп. Прекалено резкият стил очевидно тревожи обществото и на този фон умереният стил на Обама се харесва повече.

Президентът Путин пък събира и ,,бонус" от традиционните за българите проруски сантименти. Така се оказва, че отношението към политически лидери не минава само през регистъра консервативно-прогресивно, а са налице и множество нюанси.

Авторитарната, носталгичната и по-скоро традиционалистка нагласа на ,,здравия разум" личи и в отношението към фигури от историята. Въпреки всякакви съмнения и противоречивост, масовото съзнание у нас дава одобрение на фигури като Цар Борис III и – в малко по-ниска степен – за Тодор Живков. Ясно личи, че разликите в отношението не са толкова идеологически, колкото времеви – отдалечеността във времето благоприятства подкрепата. Вторият фактор, който очевидно влияе, е популисткият стил в народната памет.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/12/bylgarinyt-antikomunist-pravoslaven-ne-iska-bejanci-i-ne-haresva-trymp.422637

[Hatshepsut]

Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/06/4012512_motivaciia_i_naglasi_za_chetene_na_mladite_hora_v/

Четивната грамотност е комплексен феномен, който предполага комбинирането на различни когнитивни умения и компетентности. В академичната литература четенето често се разглежда като индикатор за "културен капитал". То допринася за емоционалното и интелектуално израстване на младите хора; развива тяхното въображението; стимулира любознателността им; формира техните интереси; допринася за социализацията им и в крайна сметка има определяща роля за духовното им формиране като личности. Четенето е не само източник на естетически и емоционални преживявания, то е и средство за всекидневно получаване на знания. Четивната грамотност се свързва със способността да се учи по всички учебни дисциплини, включително по математика. Според някои изследователи различията в честотата и характера на четенето могат до голяма степен да обяснят разликите в постиженията на учениците според техния пол и социално-икономическия статус. Може да се каже, че четивната грамотност е основа за успеха на личността във всяка една област.

Проучванията показват, че равнището на четивната грамотност е много точен и надежден показател за бъдещото икономическо и социално благосъстояние на отделния човек и на общността, а нивото на грамотността е ключово за оценката на човешкия капитал. Ниските равнища на грамотност водят до ограничени възможности за заетост, бедност, неравенство, ограничено гражданско участие. Поради това по-доброто разбиране на факторите, които допринасят за постигането на по-висока четивна грамотност, е важно условие за провеждането на ефективни образователни политики и практики.

Какво предпочита да чете българският ученик и как това формира неговите нагласи и умения за четене?

В академичната литература има много доказателства, които демонстрират ясна позитивна връзка между честотата на четене и четивната грамотност. Някои видове четива обаче имат много по-голям принос за развитието на четивна грамотност от други. Националните данни от PISA 2018 г. показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати. Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище. Съществено е и "изпреварването" на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература – от гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на едногодишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците.

Фигура 1: Честота на четене на различни видове текст и средни резултати (в точки) по четене в PISA 2018



От теоретична гледна точка могат да се посочат различни причини за т.нар. ефект на художествената литература върху развитието на четивните умения. Четенето на романи предполага по-продължително когнитивно ангажиране с нова лексика и разнообразни синтактични структури, което от своя страна повишава капацитета на читателя да възприема по-комплексни текстове. Когнитивнoто обработване на информацията се обогатява с емоционална ангажираност и емпатия, които от своя страна подпомагат разбирането. Стимулира се развитието на различни ментални модели, обвързващи сюжета, героите, тяхната мотивация и действия за постигането на задоволително разбиране на конструкцията на цялостния текст. Развива се способност за концентиране и поддържане на фокус за продължителни периоди от време.


Удоволствието от четенето

Четенето за удоволствие обикновено се свързва с висока мотивация, добра читателска компетентност и използване на стратегии за четене, които позволяват проникновено разбиране и тълкуване на прочетеното. Времето за четене за удоволствие е допълнителен индикатор за интереса към четенето, а формирането на добри умения за четене с разбиране е в пряка връзка с честотата на четенето.

Около 26% от българските ученици са посочили, че изобщо не четат книги или четат книги много рядко. Както може да се предположи, техният среден резултат по четене в PISA 2018 е сравнително нисък – 386 точки (при 420 точки среден резултат на българските ученици, или изоставане по четене, равняващо се на 1 година обучение в училище спрямо средното ниво). Близо 28% са учениците, които са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат е 396 точки, докато учениците, които четат за удоволствие повече от 2 часа на ден например, имат резултат 457 точки (11% от учениците). Следователно, колкото повече учениците четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати. Впрочем, делът на учениците в държавите от ОИСР, които са посочили, че не четат за удоволствие, е почти два пъти по-висок – 42%.

Фигура 2. Връзка между средния резултат на учениците по четене (в точки) и времето, което те прекарват в четене за удоволствие



Интерес представлява и как субективното възприемане на четенето от учениците се отразява на техните резултати. Редица количествени и качествени изследвания от последните 20 години показват, че мотивацията за четене се предопределя от различни фактори, като сред основните от тях са любопитство, участие, конкуренция, признание, оценки и съобразяване с изискванията. Много от тези изследвания демонстрират силен позитивен принос на вътрешната мотивация за четене върху читателското поведение, количеството на четенето за удоволствие и четивната грамотност. В същото време, създаваната външна мотивация за четене оказва много по-малко или дори отрицателно влияние върху количеството на четенето и четивната грамотност.


По отношение на четивната грамотност българските ученици, които имат силна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация.

Фигура 3. Връзка между средния резултат на учениците по четене (в точки) и вътрешната мотивация за четене



От съществено значение за постигнатите резултати е не само личното отношение на учениците към четенето, но и примерът, който получават в дома си. Основен индикатор затова са отговорите на въпроса "Колко книги имате в дома си?", като тук не се включват списания, вестници или учебници. Близо ¼ от всички ученици, участвали в PISA 2018 посочват, че имат до 10 книги в дома си. Те имат и значително по-ниски средни резултати по четене – едва 356 точки. Под средното равнище са и тези, които са посочили, че имат между 11 и 25 книги – 411 точки. Само 9% от учениците посочват, че имат над 200 до 500 книги вкъщи, но те имат много висок среден резултат. На практика тези ученици са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците им, които имат до 10 книги вкъщи.


Фигура 4. Връзка между средния резултат на учениците по четене (в точки) и броя на книгите в дома на ученика



Ако съдим по данните на PISA 2018, учениците все още предпочитат традиционната книга. Почти една трета от тях (33%) посочват, че предпочитат да четат книги на хартиен носител. Техният резултат е 454 точки или с 49 точки по-висок от резултата на учениците, които по-често четат книги на електронни устройства – съответно 22% и резултат 405 точки. Младите хора, обаче, които са посочили, че четат поравно книги както на хартиен носител, така и на електронни устройства, са 18% и имат също сравнително висок резултат – 452 точки.


Стратегиите за четене

Активното четене и използването на ефективни стратегии за четене и учене са ключови предпоставки за успех. Данните показват, че използването на стратегии за разбиране и осмисляне на информация има значителна "добавена стойност" към четивната грамотност на учениците. Използването предимно на стратегии за запаметяване без стратегии за осмисляне и разбиране се свързва с ниски равнища на четивни умения на учениците. Когато учениците използват главно стратегии за запаметяване, това не само не им помага, но може да доведе до понижаване на техния резултат.
Фигурите по-долу представят част от стратегиите за четене:

Фигура 5. Стратегия: Подчертавам важните откъси в текста.



Фигура 6. Стратегия: Правя резюме на текста с мои думи.



Фигура 7. Стратегия: Бързо прочитам текста два пъти



Фигура 8. Стратегия: Чета текста на глас на друг човек.

[Hatshepsut]

Половината млади българи живеят с родителите си

Близо половината от младите българи между 25 и 34 г. живеят с родителите си. Това показват последните данни на Евростат за миналата година.

Процентът варира в различните членки на Европейски съюз, като най-склонни да напуснат родния дом са в Дания и Швеция. Там едва 4% и 5.7 процента остават при родителите си.

На обратния полюс са в Словакия и Гърция съответно с 56.4 и 57.8 на сто. Още по-сериозно е положението в Хърватия - там 62% остават да живеят при родителите си.

Раздялата със семейството често зависи от това дали младите хора имат връзка или учат, както и доколко са финансово (не)зависими, пазара на труда, цените на наемите, но и от културни особености.

Според данните на Евростат средно в Евросъюза младите напускат родния си дом на 26.2 г., но тази възраст е различна за различните държави. Най-рано родителския дом напускат представителите на северните страни - шведи, датчани и финландци. Шведите например излизат на 17.8 г. Склонни да напуснат родителите си, когато са до 25 г., са в Германия, Естония и Нидерландия.

Не така стоят нещата при представителките на юга в ЕС, които остават при родителите си до към 30-годишна възраст. 

Най-дълго при родителите си остават хървати (31.8 г.) и словаци (30.9 г.). Следват италианци (30.1 г.) и българи, които се изнасят средно на 30-годишна възраст.

Мъжете остават по-дълго в дома на родителите от жените в почти всички страни членки. Единственото изключение е Люксембург.

https://offnews.bg/obshtestvo/polovinata-mladi-balgari-zhiveiat-s-roditelite-si-734494.html


Справка - аналогично проучване от 2018г.:

https://www.noviteroditeli.bg/zaedno-novini/vsichki-vzrasti/pochti-vseki-vtori-mlad-blgarin-zhivee-pri-roditelite-si

[Hatshepsut]

Проучването PISA: Българчетата са сред най-нетолерантните и неподготвените за глобалния свят

Едни от проявяващите най-малко уважение към хората от други култури. Едни от най-нетолерантните в света към имигранти. Не са много запознати с глобалните проблеми и не са особено ефективни в идеите, които им хрумват за решаването им. Не са сред много любопитните за други култури и са под средните показатели за склонност да изслушат и приемат, че има гледна точка на различните от тях.

Това е само част от профила на българските ученици на 15 години, описан в поредния доклад от PISA - най-мащабното и подробно изследване в света на подрастващите, техните учители и образователна система. В България за този проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се говори най-често по повод първите доклади, обясняващи нивото на познания/функционална грамотност на децата в 7-8 клас, както и квалификацията и работната среда на преподавателите им.

Новият доклад PISA 2018 Global Competence, представен в Сингапур на 22 октомври 2020 г., анализира нещо с продължителни последици за децата и цялата нация. Става дума за способността да се справят в съвременния свят на тези в България, които съвсем скоро ще завършат училище, ще получат избирателни права и ще започнат работа или ще следват в университетите.

Да се научиш да участваш във взаимно свързани, сложни и разнообразни общества вече не е лукс, а належаща необходимост.

Затова, имайки предвид уникалната роля на училищата в подготовката на младежта за участие в нашия свят, PISA разработи рамка за обясняване, оценка и подпомагане на глобалните компетенции на подрастващите. Тя е на разположение на взимащите политически решения, лидерите и учителите по света."

България изглежда добре, ако се съди по дела (почти 71%) на деца от групата, обект на световното изследване, владеещи поне един език извън този, който се говори вкъщи. Цели 95.3% от 15-годишните в България учат два или повече чужди езика в училище, а почти 45% казват, че са се срещали в училище с хора от други страни.

Но за България отсъстват данни какъв е ефектът от ученето на чужди езици за това подрастващите да знаят повече за комуникациите между различни култури и за глобалните проблеми. Не е ясно помага ли това да се интересуват от чужди култури, да ги уважават, има ли значение за нагласите им към имигрантите и способносттна на учениците да се адаптират, когато попаднат в различна или променяща се среда.

Прекият контакт с чужденци в български училища оказва някакъв положителен ефект това да се промени, показва докладът. Но в текста се посочва също, че това не се отразява особено на атмосферата в учебните заведения в България и оценката на директора за убежденията на учителите за мултикултурната среда и еднаквото отношение към всички деца, независимо от произхода им.

Учебната програма също играе важна роля

В България под 50% от директорите са съобщили, че в преподаването в тяхното училище са засегнати международните конфликти и причините за бедност, а в 60% говорят в клас за здравни въпроси и равенство на половете. Не повече от 30% от училищните директори в България казват, че при тях се обсъжда с учениците как да контактуват с други културни и религиозни общности, а под 50% - че в учебната им програма има формални занимания за отвореност към други култури и запознаването с тях.

Авторите на доклада посочват, че анализът им за т.нар. глобална компетентност е обхванал 66 държави, като България е в групата на 39 страни, в които учениците са попълнили само въпросник по темата, но не са участвали в тест за нея.

Въпреки това и попълването единствено на въпросник води до важни заключения. Едно от тях е, че България е сред страните където има значителни различия между децата според това не само в какво училище са, но и с какво се занимават в него. Иначе казано, включените в повече дейности (включително отбелязването в училище празниците на други култури) са много по-запознати с пъстротата на света от съучениците си.

Учениците са били питани различни въпроси с възможност да изберат между 4 отговора: "Никога не съм чувал за това", "Чувал съм, но не мога да обясня за какво точно става дума", "Знам нещо по въпроса и мога да обясня в общи линии" и "Запознат съм с това и мога добре да го обясня".

Въпросите са засягали 7 теми: климатични промени и глобално затопляне, глобално здраве, миграция, международни конфликти, глад и недохранване в различни части на света, причини за бедността и равенство между мъжете и жените в различни части на света.

България е сред държавите, в които има отчетливо значение материалното и общественото положение на семейството, от което идва детето. Масов проблем по света е, че сред учениците има сериозно поляризиране на нагласата, убежденията и степента на познания. За България, е посочено, че това е особено ярко изразено между учениците от по-слаби социални групи и тези с по-добро положение. От явлението са засегнати сложни теми като климатични промени, миграция, бедност и международни конфликти. Голямото разминаване се дължи не само на това откъде децата черпят информация по тези теми, но и с каква предварителна нагласа подхождат към тях, а тя в значителна степен се формира в семейната и обществена среда.

Когато става дума за отношението към имигранти, докладът включва България сред страните с най-отрицателни нагласи на 15-годишните като Унгария, Полша Словакия, Турция, Латвия и Саудитска Арабия.

България е в компанията на Доминиканската република и Обединените арабски емирства, когато става дума големи разлики в способността на учениците да разбират и приемат гледната точка на другия. Това не е някакъв "балкански феномен", тъй като на другия полюс са страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и Турция.

След зададени въпроси е направена оценка колко от децата успяват:

- да изслушат другия
- да кажат дали позицията е като тяхната
- да се съобразят и когато не са съгласни с нея и ги критикуват
- като цяло да вярват, че всеки проблем има поне две страни и трябва да се огледат и двете.

Навсякъде (с изключение на Доминиканската република) момичетата са по-склонни да изслушват и да се съобразяват с различно мнение. Но по този показател България (също и Албания, Сърбия, Хърватия, Косово и ОАЕ) е посочена сред страните, където преднината на момичетата пред момчетата е много голяма.

Как учениците да показват уважение към други култури, ако не се интересуват да научат нещо за тях?

След този въпрос авторите на доклада поставят България заедно с Азербайджан, Доминиканската република, Казахсатн, Мароко и Перу сред страните, в които по този въпрос има най-голяма разлика между социално най-слабите и най-силните 15-годишни. България е и сред малкото страни, в които момичетата се оказват по-адаптивни от момчетата към промяна на средата - което в известен смисъл е свързано с интереса към други култури и приемането, че може да имат различна гледна точка - но в доклада се предупреждава да не се правят генерални заключения от това.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/26/4131419_prouchvaneto_pisa_bulgarchetata_sa_sred/

[Hatshepsut]

Как изглеждат българските младежи?

Галъп: Значителен дял от тях нито работят, нито учат, нито са заети с друга форма на личностно развитие. 40 на сто са пушачи

Делът на младежите в България, които не работят, не учат и не се развиват, изглежда значителен, макар и донякъде съпоставим с подобни тенденции в целия ЕС.

40 на сто на възраст между 15 и 29 на сто заявяват, че пушат традиционни цигари, над 18-годишна възраст те са вече над половината. Около една пета пък казват, че имат "приятели", за които редовната употреба на марихуана е нещо обичайно.

Двама от всеки петима например заявяват, че познават свои връстници, които всеки ден употребяват концентриран алкохол.

Ангажираността с каузи не е широко разпространена, а членството в организации и партии остава непопулярно.

Това са само част от изводите от проведено от ,,Галъп интернешънъл болкан" по поръчка на Министерството на младежта и спорта национално представително за младежите (15-29 г.) изследване.

В демографските разбивки личи солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат нездравословен и неперспективен стил на живот, посочват от агенцията.

Нито учат, нито работят

Половината от запитаните младежи казват, че познават свои връстници, които поне година нито учат, нито работят, нито по някакъв друг начин работят за повишаване на своята квалификация, т.е. групата на т.нар. NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и скрит отговор, че самите те са изпадали в такава ситуация. Делът на познанствата с такива хора очаквано се увеличава с възрастта. Разбира се, той съдържа не толкова конкретна регистрация, колкото и оценка от страна на младите към собственото им поколение, посочват изследователите.

Над една втора от запитаните, които имат сред връстниците си хора, които не полагат усилия за своето развитие, образование или за собствени доходи, обобщават, че причината е всъщност вид мързел или безотговорност. Вината се отдава по-рядко на обстоятелства, държавата, институциите и др. Въпреки това, причини свързани с липсата на перспектива, подходяща работа или адекватно заплащане или пък просто липса на умения също изпъкват сред отговорите с дялове между 20 и 30% от познаващите. 23% от познаващите такива младежи, казват, че всъщност проблемът е в прекалената родителска грижа.

Запитани директно дали познават т.нар. NEETs, които поне година не се развиват, но пък имат добър живот, просто защото родители или близки ги издържат, 39,3% казват ,,да". А на съвсем директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава ситуация – поне за година да живеят добре, изцяло ,,на гърба" на близките си хора, участниците в изследването очаквано отговарят по-сдържано. 85% твърдят, че не са изпадали в такава ситуация. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че сега или преди са били в такова положение. Това потвърждава и скорошни наблюдения, че понякога проблемът ,,нито учат, нито работят" има всъщност и по-просто обяснение: прекомерно упование на семейна грижа.

Очаквано, директният или индиректен досег с NEETs е характерен за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски доходи, посочват от агенцията.

,,Леките" вещества

Данните от проведения сондаж показват, че значителна част от младежите у нас са пушачи – четиридесет на сто заявяват, че на практика всеки ден пушат традиционни цигари. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се притесняват да заявят, че са пушачи. При тази група навярно има и опити за прикриване и съзнателно отричане на консумацията. Делът на пушачите доближава една втора сред групите 18-24 – което говори за по-ранно проявление на навика за употреба на цигари.

Алтернативите на традиционните цигари изглежда не са успели да ги изместят в консумацията сред младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо популярни. Въпреки това, подобни ,,по-здравословни" алтернативи се употребяват периодично от около и над една десета от българските млади. По-високи са тези дялове сред най-ниските възрастови категории.

Употребата на марихуана също не е необичайна за средата на младите хора у нас. Около една десета казват, че имат познати на своята възраст, които употребяват марихуана ежедневно, около една пета пък казват, че имат приятели, за които редовната (не по-малко от веднъж седмично, макар и не всеки ден) употреба е нещо обичайно.

Вземането на тежки наркотици закономерно по-скоро се премълчава от младежите у нас. Отговорите са, както може да се очаква, само индиректни. По няколко процента признават, че познават употребяващи, включително редовно, хероин, кокаин и т.н.

Слабите алкохолни напитки (като бира и вино) според декларираните отговори са обект на ежедневна консумация за 7,3% от запитаните младежи. Над една четвърт консумират леки алкохолни напитки по-рядко, но не по-малко от веднъж седмично. Употребата на слаб алкохол е видимо по-разпространена сред младите мъже. След навършване на пълнолетие ежедневната употреба при младите пък достига до дялове от около една трета от запитаните.

Употребата на силни алкохолни напитки също не е чужда в ежедневието на българските млади. Освен директни, заради деликатността на темата, бяха приложени и индиректни въпроси. Двама от всеки петима, например, заявяват, че познават свои връстници, които ежедневно употребяват концентриран алкохол.

Нашумелите у нас през последната година райски газ и хелий също вече са добре познати сред младежите. Ежедневната употреба обаче не е толкова разпространена – 4,1% от запитаните млади казват, че познават свои връстници, които всеки ден употребяват райски газ и 1,1% – хелий. Тук е мястото да се отбележи – разбира се – известната условност в този тип отговори. Но дяловете всъщност са значителни, като се имат предвид естеството и потенциалните ефекти на употребяваните вещества. Още по притеснителни са дяловете на отговорите ,,познавам употребяващи веднъж седмично или малко по-често" – което също е на практика редовна употреба: 17,2%, що се отнася за употребата на райски газ. По-младите сред участниците в изследването са в значително по-голяма степен изложени на опасност от потенциална употреба.

На този фон декларативната склонност на българските млади да определят употребата на наркотици като приемлива все пак е минимална. Запазва се регистрирана и в предишни подобни изследвания разлика в отношението към т.нар. ,,леки" и ,,тежки" наркотици. Около една десета (независимо от разпространението и употребата) са склонни да оправдаят употребата на леки наркотици. Тежките наркотици обаче остават табу на декларативно ниво за младежите у нас.

Младежкото участие

Благотворителната дейност (32,2% от запитаните казват, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) продължават да бъдат най-разпространените форми на младежко участие (макар и законодателството у нас все още да изостава в тази насока).  Данните по тези индикатори се потвърждават и от проведено съвсем наскоро изследване на Евробарометър, а показват и известна обнадеждаваща тенденция в сравнение с предишни вълни на изследване. Времето ще докаже дали наистина пандемията, войната и т.н. са стимулирали активизация на доброволчеството, например. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в различни дейности и организации продължават да показват, че това е по-скоро рядкост, отчитат от агенцията.

Социалните мрежи явно са се превърнали в основна платформа за изразяване на гражданска позиция сред младите (21,3% от запитаните казват, че употребяват социални мрежи за изява на гражданско мнение). Природозащитничеството също запазва своето място като традиционно младежка за нашата страна форма на участие (18,6%).

Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на участие в политически организации (4,1%) и това потвърждава данните от предишни изследвания. Досегът до религия също е нисък. По-висок изглежда той при ромите и особено в етнографската група българите мюсюлмани.

Изследването е проведено през месец октомври 2022 г. сред 1008 души на възраст между 15 и 29 години по метода ,,лице в лице" по поръчка на Министерството на младежта и спорта. Извадката е представителна за групата на младежите (15-29 г.) в страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката отговаря на 8540 младежи (15-29 години).

https://clubz.bg/131772

[Валсо]

Намалява желанието на младите да емигрират в чужбина

Намалява, защото вече не остана какво да продадат, за да се махнат оттук, а не, защото им харесва. Каквото имаха, го продадоха и издумкаха парите за иху-аху за 2-3 години и сега нямат пари за тоал. хартия, камо ли за нещо друго. Или пък го заложиха по казина и сега живеят на улицата.