• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 September 2021, 15:40:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13946 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
993 Posts

Лина
779 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23,759
  • Total Topics: 1,365
  • Online Today: 125
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 52
Total: 52

avatar_Hatshepsut

Изяществото на българските народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Антерия с ръкав от района на Белица. Празнична женска носия от първата половина на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Костюмът облече Лъчезара Праматарова от Разлог.
Носията е от фонда на музея в град Белица.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/anteria-beliza-nosia-xxvek

Празнична женска носия от първата половина на ХХ век. Момичето е облечено в кафява антерия с дълги ръкави от памучен плат и по-светли нишки в основата, купен от Солун или Сяр. Носията наподобява като кройка забуна, но е по-широка, с дълги ръкави и запретнати нагоре капаци, облечени с фабричен плат на цветя. Върху леко извитата пазва е пришита гайтанена украса. Предниците са застъпени при талията, а горната част е с дълбок пазвен прорез, обрамчен с гайтанени завъртулки и закопчаване под шията с гайтанено копче.

С използването на дългите връхни дрехи – забуни, антерии, клашници, постепенно намалява украсата по сложената отдолу риза, която е изработена от домашно платно. През пазвения разрез на антерията по деколтето на ризата се виждат ситно извезани цветчета в червен цвят. Ръкавите ѝ са широки, без украса, с малка дантела по края. Отгоре е препасана с ,,фута" с отвесни цветни ивици в жълт, оранжев, червен и зелен цвят, а страните са с две декоративни ленти с украса, наподобяваща планински връх. Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничната декорация подчертава празничния вид на облеклото. Върху нея е сложен тъкан на кори многоцветен колан, закопчан с пафти.

Забрадена е с тънка шамия, любима за моми и невести и слагана в тържествени случаи. Забраждала се е зад тила, а краищата са вдигнати и завързани отгоре на главата, като под възела често се е забождала китка.

Девойката е с плетени вълнени чорапи с червено на пръстите и на петите, което служи за предпазване от уроки. Обута е с кондурки със странично закопчаване, както се носят градските моми.

Празничната носия е допълнена с накити и пафти, които показват, че е предназначена да се носи от вече омъжена жена. Върху антерията има закачен сребърен нагръден накит от две части, свързани с дълъг синджир с монетовидни пластини. Едната част е красива релефна розета, а другата е декоративна кука за закачване. Свободно висящите синджири с пластини издават звук при движението на жената, а това е също част от апотропейните функции на накита. Коланът е закопчан с листовидни пафти, изработени от сребърна сплав, с растителен бордюр и розета в центъра. Палметовидните пафти са сред любимите както за майсторите златари, така и за жените от различни краища на страната ни.

Както антерията, така и накитите превръщат тази дреха в представително празнично облекло на годеница или на вече омъжената жена.






Hatshepsut

Празнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога
Фото: Теди Милева, Българските корени


Костюмът облече Илиана Монева  от Разлог.
Носията е притежание на рода на Илианка.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznichno-nevestinsko-obleklo-razlog

Невестата е облечена в дълга кошуля, везана по ръкавите със старинните ,,запески" – карамфилчета, а ръкавите и полите са обрамчени с ръчно плетена дантела. Върху ризата е облечена със забун, изработен от фабричен памучен плат – червена основа с бели райета. Кройката е без ръкави, отворен отпред, с прихлупващи се предници и дълбока пазва, дължина до над коленете, а краят е обточен с лента от черно кадифе.

Трапецовидната форма на дрехата от кръста надолу е постигната с високите клинове отстрани, а липсата на набори придава стройни очертания на фигурата. Пазвата е дълбоко изрязана, овална, богато обточена с гайтан. Закрита е с шарен нагръдник и ширити в бял и жълт цвят. На сватбата като ритуално горно облекло върху забуна се слагала тъмносиня аба (синьявица), която е задължителна невестинска венчална премяна. Тя се носела според обичая за определен от период след сватбата (от 40 дни до 1 година), а младите невести я обличали и на големи празници. Това е празнична аба без ръкави, която се слагала върху горната дреха, ушита от хубав тъмносин шаяк, откъдето произлиза името ѝ. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи. Краищата ѝ са дълги, за да се обръщат назад на ,,опретулькя", за да се вижда красотата на забуна, аладжата или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата е обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни често са украсени със зелени ивици – арчове и везба. Тази връхна дреха е и белег за разпознаване на жената дали вече е омъжена, или още е мома. 

Отгоре се опасва червен пояс, който стяга в кръста жената, но и задържа обърнатите назад поли на синьявицата. Върху него връзвали ,,футен прескутник" – с хоризонтални разноцветни ивици, изпъстрени с геометрични елементи в тях, чиято роля била да пазят невестата и бъдещата майка. Тя била основният носител на орнаментика и символика в женското облекло.

Отгоре разложката невеста слагала кадифен или везан мънистен колан, закопчан със сребърни ковани кръгли пафти, които са част от ,,годежната мена" (годежните дарове) от мъжка страна.

В студено време и по празник жената обличала контош от син шаяк с дълги ръкави, с обърнати капаци и обточена с парчета лисича кожа предница. На краката е с бели плетени чорапи с везмо по стъпалото и пръстите и е обута с влашки чехли с пискюл.

На главата върху малка шапчица е пришита сребърна пластина (тепелък) с апликирани отпред монетки. Това е метален накит, за който се вярва, че пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Затова сребърните пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза и името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват ,,злите очи". Шапчето е покрито с 4 кърпи, свободно спуснати по раменете. По-надолу главата е покрита с ,,кушак синджирлия" в червен цвят, за да пази от злото главата на младата булка, следва кушак в слънчев жълт цвят, за да усеща топлината от семейния живот, след него е тъмносиният на цвят, за да знае, че има и тежки моменти, които трябва да преодолява. Завършекът е със зелена щампирана шамия и с венец от чимшир, за да знае, че любовта на мъжа е като безбрежността на зелените гори и треви в Разложката планина.

След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото при излизане навън, едно, за да покажат новия си семеен статут, и второ, за да са защитени от ,,лоши помисли и уроки".

Невестата се познава по везмото на говялницата и кланялницата, по богато декорираната сая, аба или джубе. Познава се по украсата със зелен венец на главата, по шапчето с тепелък и пари и по няколкото кърпи върху главата. Невестата затъква в пояса презръки венчалната кърпа, с която покрива ръцете си по време на обреда и с която се кланя пред близки и роднини.




Hatshepsut

Филмът "Разлог. Наследството" ще ви срещне с едно младо момиче от Разлог Илиана Монева и нейната баба, които разказват и показват тяхна семейна ценност - невестинска носия от Разлог. Филмът показва детайлите по носията, тяхната символика и начин на обличане. Зад фасадата на фактите във филма, се надяваме да усетите и втората линия във филма - тази на обичта и приемствеността на наследството между баба и внучка.
Филмът е част от проекта ,,Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие" и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд ,,Култура"/ National Culture Fund, Bulgaria




Филмът "Разлог. Семейството" ви среща с членовете на рода Терзиеви, наследници на бежанци от далечната 1920 година от с. Баница, намерили спасение и дом в Разлог. Техните деца и внуци днес споделят спомени, емоции, снимки и документи. В края на филма ще видите и разказ за бежанската носия от с. Баница - скъпо наследство в този род. За нея разказва Светла Бонкова от Разлог, част от рода Терзиеви.


Hatshepsut

Ергенска /ердженска/ носия в ритуала "Старчевата" в Разлог
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията и за Старчевата, можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/nosia-parvi-erdjenin-razlog

Старчевата се чества ежегодно на 1 януари. Няма точна година за начало на фестивала, но е сигурно, че той се чества повече от век. В миналото празникът започвал още вечерта преди първия ден от новата година с обичая ,,Сурвакане". Децата украсявали дряновото клонче, а майката трябвало да ушие сурвакарската торбичка и да я украси с аспри, реснички и пушета. Цяла нощ децата обикаляли къщите и били дарявани с колачета, парички, плодове и орехи. Подготовката за самия празник обаче започвала месеци по-рано.

Името ни показва, че тази носия се носи от млади, неженени мъже. Първо се обличат белите гащи и ризата, която също е бяла. Неслучайно присъства белият цвят, той показва чистотата и невинността на младежа. Върху дългите гащи се обуват ,,калцанѐ", изработени от бяла аба, която е украсена с черен вълнен гайтан.

Следва червеният елек от вълнен плат, обточен и украсен с черен гайтан. Елекът е с прехлупване, не се вижда ризата. Подборът на цветове и кройка ни показва, че елекът има и предпазна функция. Червеното защитава от уроки, но също така и символизира продължаването на рода.

Благодарение на затворения елек не се вижда пазвата, още една защита на човека от злите очи. Отново имаме присъствие на белия цвят сукмана. Сукманът е от зашити клиновидни парчета от бял памучен плат, като бройката може да е различна - от 60 до 120 и повече клина. Върху него се навива поясът, който е изработен от вълна в различни разцветки- най-често червено, зелено, бяло и тъмносиньо. Тези цветове се преплитат във форма на квадратчета, като основният е червеният цвят.

Върху пояса, като украшение се слагат мънистени колани. На гърдите украшенията могат да бъдат както ,,кованици" (синджир, на който са закрепени сребърни монети, най-често акчета), така и кюстек (шнур от мъниста). Най- горната дреха се нарича ачма. Тя е изработена от син тънък вълнен плат, върху който се редят фигури от бикме (тънък копринен шнур) и е обточена с черен вълнен гайтан.




Разлог. Първи ердженин и първа мома

Филмът "Разлог. Първи ердженин и първа мома" разказва за костюма на едни от главните персонажи в обичая "Старчевата" - тези на първи ердженин и първа мома - тези, които водят хорото на празника. Учителят от Разлог Иван Мишков разказва в детайли за носиите и символиката по тях.


Hatshepsut

КРАСИВА БЪЛГАРСКА ПРАЗНИЧНА ЛЯТНА НОСИЯ НА МЛАДА ЖЕНА ОТ СЕЛО ИЗВОР, ВИДИНСКО ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК


Hatshepsut

КРАСИВА И СТИЛНА БЪЛГАРСКА ЖЕНСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СЕЛО ЗАГОРИЧАНЕ, КОСТУРСКО ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК


Hatshepsut

Женска сватбена носия от село Трапоклово, Сливенска област

Състои се от дълга бяла риза от домашно тъкан памучен плат с везба по пазвата и ръкавите, криволичена рокля и кадифен елек с богата ръчна везба отпред. Криволичената рокля е със специфична кройка с голям набор в кръста – ширината на полите надхвърля 2 метра. Долният ръб е обточен с гайтан, над който е пришито кадифено парче плат с ръчно извезани флорални мотиви. На кръста се носи кожен колан с декоративни метални фрагменти, който се нарича "кованец". Бродираната престилка е уникална и типична за село Трапоклово. Носията се нарича ръжовска поради специфичния говор на носещото я население.



Hatshepsut

Град Дългопол, Варненско - женска моминска празнична носия. Фото: Славян Стоянов






Hatshepsut

Невестинска носия със сокайна украса, Габровски регион, началото на ХІХ в. Фото: Теди Милева, Българските корени

Носията е от фонда на Регионален исторически музей Габрово. Модел: Мариела Стоева.

Сокайната шевица е част от облеклото на жените в Централна България. Сокаят е вид забраждане, характерен за Габровско, Търновско и Ловешко, използвано до 20-те години на ХХ век. Много учени допускат, че сокай е изменен с времето вариант на част от облеклото на българските болярки.
Сокаят, който красял главите на омъжените жени, се поставя на главата на булката на третия ден след сватбата и е всекидневен задължителен накит, въпреки голямата му тежест. Той наподобява средновековното забраждане. За него се смята, че ,,скрива" младата невеста от уроки и зли очи. Функция, изпълнявана и от шевиците на кенарното платно, част от сокайното забраждане, с което се увивала главата на жената.

Основен елемент на забраждането представлява самата кърпа. Тя се поставя върху дървена подлoжка, която габровската традиция нарича ,,Бука". Буката е елипсовидна дъска, която от своя страна се поставя в специално избродирана за целта ,,шапка". Всичко това се прекрепва отзад на главата, като заемa почти вертикална позиция, с лек видим наклон напред и се покрива с ивична кърпа – ,,месал" – като оформя забраждане, което тук наричат – ,,еднорого". Под самия сокай се слага червена памучна кърпа, за да се скрият хубаво косите на жената. Смятало се, че само съпругът има право да ги вижда, т.е. скриването им било признак на семейно положение.

Месалът на практика представлява домашно тъкана кърпа от бял плат, в двата края на която има пришити разноцветни копринени шевици /краища/. Те от своя страна завършват с ресни.

Сокайните шевици са везани на отделни ивици. Наименованието на ажурните сокайни шевици, наричани още ,,дупчени", ,,дупчевото", се определя от техниката им на изпълнение на основния бод – ажурен. Технологията на изработване на този вид шевица е доста сложна, като декорираният текстил се опъва на гергеф или между двата пръста на лявата ръка и с игла се промушват нишките, взимани под брой, като се стягат с разноцветни конци според мотива. Така се получава двустранно ,,заливане" на плата с цветен конец, а изработената шевица е двулицева. Извезаните мотиви по ажурните сокайни шевици са: растителни, животински, символични и геометрични.

Габровският сокай, като един сложен женски накит за глава, се състоял от много елементи. Само за нанизите от монети на сокая се давали 200-300 гроша. Те имали повече роля на украса, вярвало се, че предпазват от уроки. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, като тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо.






Hatshepsut

Тракийска женска носия от района на Стара Загора, която се среща и в селата до Ямбол, Нова Загора и Димитровград. Състои се от риза, сукман, престилка и забрадка.
Ризата е изработена от бял памучен плат.
Сукманът е от домашно тъкан черен вълнен плат с цветна фигурална апликация окоро пазвения срез. По полите са разположени т.нар. "белки" – ивица от тъкан в различни цвенове плат, върху който са пришини украси с геометрична форма, над която е пришита сърмена лента. Отзад на гърба сукманът има т.нар. опашки (дълги черни ленти с апликации от цветни геометрични фигури, пайети и мъниста). Опашките представляват видоизменени ръкави. Червената престилка е вълнена с цветна флорална бродерия, изработена с техника фъкане.
Кърпата е памучна, диагонално сгъната и вързана над лявото ухо, тъй като се носи от неомъжена жена.


Hatshepsut

Женска носия от Ново село, Видинско. Фото: Славян Стоянов






Hatshepsut

Тракийска носия.
Автентична невестинска носия от с. Камен, Сливенско. Фото: Асен Великов
Модел: Дария Великова