• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 08:30:31

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14227 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,107
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 53
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 45
Total: 45

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Игра на сетивата

На лицето ти нежния профил
силуетно откривам в нощта.
Слушат клоните вятърни строфи
за копнежно-красиви неща.

И косите ти сякаш люлее
лунен лъч в полусънни листа,
а след миг и усмивка ще сгрее
твойте вечно смълчани уста.

Колко обич блести в сетивата -
сътворява от сенки мечти.
Може би ти си там - в дървесата
и гласът ти от вятър шепти.

Може би аз съм там - да открия
неживяното още от нас.
Тази светла и чудна магия -
от докосване, поглед и глас.

Hatshepsut

Защо те обичам?

Защото си и прилив, и стихия!
Защото си и огън, и вода!
Защото във безкрай ще те открия,
дори да нямам никаква следа!

Защото са ръцете ми въжета,
с които връзвам стихове-платна!
За да преплувам цялата планета
в копнеж по твоя дъх и светлина.

Защото са очите ми маяци,
претърсващи за теб нашир и длъж.
Защото ти ми даваш нежни знаци -
във жарък пек или в проливен дъжд.

Защото е сърцето ми дълбоко -
и там се вливат в чист водовъртеж -
въздишката от всяка твоя болка
и трепетът от всеки твой копнеж.

Защото си дарена с миг от вечност.
Превърната във вечност на мига.
Безкрайно близка в своята далечност.
Тъга във радост. Радост във тъга.

Hatshepsut

Хоризонти на възрастта

Преосмислени, срещат се залези
над бърда от прескочена младост.
Непонятно е как се запазихме
след циклони от зла безпощадност.

И сега се протягаме в искане.
Бели облаци в мост се намират.
Топли капки жадувана искреност
помежду ни дъждовно извират.

Преживели вечерното мръкване,
освежени трептим от зорница.
И след дългото наше замлъкване
се усмихваме в полет на птица.

Хоризонти, докоснати изворно,
просветляват от ново начало.
Повторяем във своите изгреви
слънчев диск ни обгръща изцяло.

Hatshepsut

Сезонът на лавините

Съзирам те зад шепота на думите.
Зад мислите, облечени от дъх.
Блестиш от бяло. Бяло до безумие,
подобно сняг, сковал едничък връх.

Дали по ледовитите ти зъбери
успявах твоя лик да приближа?
Намерих ли спасителните ръбове,
та в хлъзгавия път да продължа?

Разделяни от вертикална граница -
далечно се докосваме с очи.
Тежи зад мен препълнената раница
от пориви, копнежи и лъчи.

Ръцете са отдавна вкочанясали.
Нозе - забити в скърцащия лед.
Остават само мисли неугаснали -
за палеща любов. За мен и теб!

Тъй дълго те изкачвах през годините,
но днес ще те стопявам със мечти...
Достигнал до сезона на лавините -
очаквам в мен да се разгърнеш ти!

Hatshepsut

Дебют

Бели гълъби кацат във твоята сянка.
Небосводът надвесен припява рефрен.
Неоткъсната ябълка. Нежна фиданка.
И едва удържаният порив във мен.

С незапомнени реплики - смутно треперя.
Начинаещ за първата роля актьор.
Духва вятър в косите ти. Сякаш бродерия
разпилява конците си в чист кръгозор.

Нервно копче се къса. Към теб се търкаля.
Зад прехапани устни любовта ми мълчи.
Ако вдигна ръка, бих могъл да погаля
тези твои горещи и черни очи...

Бели гълъби литват от твоята сянка.
Небосводът се вдига, засрамен от смут.
Недокосната ябълка. Крехка фиданка.
И актьор - пред провала на своя дебют...

Hatshepsut

Нежни прелюдии

От любовите - истинска ти си ми.
Само ти ми остана до край.
А животът съдбовно ориса ни -
сив ноември, обвързан със май.

Аз пребъдвах във късните есени.
Зеленееше ти в пролетта.
Не намираше никой адреса ни -
вечно бягаща бе младостта.

Помъдряхме, изглежда, в сезоните.
Ти за есен от мен закопня.
А пък аз, неразлистен във клоните,
търсех пролет на всяка цена.

И в живота, любовно разместени -
преоткрихме съдбите си в миг.
Аз намерих зелените кестени -
ти във жълтото скри своя лик.

И отново - във нежни прелюдии,
се догонват ноември и май.
От любовното чудо учудени -
се преливаме цветно. Докрай.

Hatshepsut

Така те обичам

Ако вечер очите за сън не заспиват
и светът се усмихва различен,
не терзая с въпроси душата щастлива.
Имам отговор. Аз те обичам...

Ако скитам в нощта - без чадър и без шлифер,
а дъждът ме вали романтичен,
ще се вслушам на капките в тайния шифър -
кап, кап, кап... Как сега те обичам...

Ако в утро мъгливо се стрелнат лъчите
и пробият през свода лиричен,
ще немее устата, но ще пее в очите
слънчев звън, че така те обичам.

Ако просто те видя - неземно красива,
и сърцето ми в теб се затича,
думи в мен като буйна река ще преливат...
Обич моя! Та аз те обичам!

Hatshepsut

Дъждовни кръгове

Ръми дъждът, подобно стара песен,
която пее скитник с дрезгав глас.
От мъдри вероятности отнесен,
над локвите пред мен се взирам аз.

Във кръгове сълзиците дъждовни
докосват се едни до други в миг.
Напомнят ми за някаква съдбовност
в живота разностранно многолик.

Дали оставят кръгове словата
в дъждовните води на любовта?
Намираме ли в думи красотата,
щом толкова пленяваща е тя?

Два кръга, ако нежно се пресичат,
не е ли от съдбата зов и знак,
че две сърца от обич се привличат,
готови да се слеят - пак, и пак...

Вали ли зов от нежност за душите?
Ръми ли този тъй жадуван дъжд?
Докосват ли се в кръгове мечтите
на слети от любов жена и мъж?

Вървя прогизнал. Шепна си отнесен.
И чиста мъдрост в кръгове кръжи.
Ръми дъждът, подобно стара песен.
Не спира... Ами нека продължи!

Hatshepsut

Проблясъци

Усмихва се душата ми в проблясъци.
В родените от тебе светлинки.
Красиви миди в палещите пясъци
и камъчета в хладните реки...

Стаена нежност в цветенца покълнали.
Невинност в пеперудени крила.
Звънтящи песни, клоните изпълнили.
Жуженето на влюбена пчела...

Беседката за шепота на странници.
Дървото, приютило имена.
Тефтерът със изписаните страници.
Дъхът ти... Твойта мека топлина...

Проблясъците... Толкова е хубаво!
Със обич обдарила си ме ти!
Усмихва се душата ми от влюбеност.
Не искам друго. Моля те, блести!

Hatshepsut

Откъснат лист

Светът ми става тъжно непонятен -
откъснат лист във бурен листопад.
И с нишките на изгледа си златен
ми шепне: "Няма връщане назад!

Спомни си извървяната пътека
и виж какво от себе си дари -
надеждата, тъй нужна на човека
да може своя свод да сътвори.

Усмивката - поръсена трошица
за винаги бездомния врабец.
Утехата - невидима искрица
за тропащ със тояжката слепец.

Пожарът - за безсмъртната любима,
сърцето ти докрай опожарил.
За да си нужен, и за да те има.
И в бъдното да знаеш, че си бил...

Не гледай съкрушен и разтревожен
към нишките от минали следи!
Избра си път - единствено възможен.
С небе и вяра, с обич и звезди..."

Светът ми става тъжно непонятен,
но някак си със него се сдобрих.
Откъснат лист в живота безвъзвратен,
над който тези думи сътворих...

Hatshepsut

В очакване...

Устата ми изпръхват от студеното.
Парцалчета прехапвам, мълчалив.
Самотен вятър хваща си вретеното
и бялото засуква в кръг мъглив.

Усмихвам се на тъжната феерия,
напомняща реално за живот.
Съдбата ми, подобна на мистерия,
самичък ме върти - от брод на брод.

Рисува ме със тъжни преживелици.
В очите ми боде с игли от скреж.
А в бялото на нейните виелици
напусто е и полет, и вървеж.

Ръцете свил молитвено. В очакване.
Съдбата моля - теб да завърти.
И някак пред мечтите ми изплакани
със своята любов да дойдеш ти.

Устата ми да тръпнат. Разцелувани.
Мъглите да превърнеш в синева.
А вятърът - помахал за сбогуване,
да изплете магия от слова...

Hatshepsut

Да вляза в твоя сън

Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.

Как искам в твоя сън да вляза аз!
Под клепките, грижовно уморени.
И там да видя има ли ни нас
във залеза на бягащото време.

Как исках нежна обич да ти дам
във бяла къща с двор от маргарити...
И болката да бих прогонил сам
от всичката несбъднатост в мечтите.

Да шепнем под разцъфнали липи,
ръка в ръка, глава в глава допрели...
Спи моя обич! Моля ти се, спи!
Сънувай сладко радостите бели!

Поне във тях любовно ще творя,
това, което времето задраска.
Поне насън мечти ще ти даря
и ще те топля с нежната си ласка.

Не се събуждай, че светът боли!
А би могъл да бъде по-различен...
Съня си, обич, с мене сподели,
за да ти кажа колко те обичам!

Hatshepsut

Наистина отново...

А можехме наистина отново
да бъдем нужни с теб - един на друг.
Сърцата ни да светят стихословно
и мислите да тръпнат в чуден звук.

В ръцете ни, от чакане студени,
да лумне огън с пламъчни мечти.
В зениците, ненужно просълзени,
щастливи да се върнем - аз и ти.

Да гоним в парка влюбените птици
и да притихнем в шепот на листа.
Да се заровя в твоите къдрици
и да ти бъбря хиляди неща.

Да бъде миг на сбъдване съдбовно.
Повярвали на чудо - да горим.
Ще можем ли наистина отново?
Въпросът ми отлита. Като дим...

Hatshepsut

Сътворяване

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.

От ласките ти сътворих легло.
Да се унасям - кротък в самотата.
И всичко нежно, между нас било,
завивка да е топла за душата.

От думите ти сътворих олтар -
молитва да прошепна - за мечтите.
Макар далечна - да ми бъдеш дар
и слънчице - до залеза на дните.

От себе си - вратата сътворих.
Отворена за теб - да те желая.
И в някой сбъднат миг, от нежност тих,
пристъпила през мен - да си до края...

Hatshepsut

28 September 2021, 06:57:03 #179 Last Edit: 28 September 2021, 07:03:20 by Hatshepsut
Съзерцание

В рисунъка на твоето лице
душата ми до залеза се взира.
Да можех, бих загърнал го с ръце,
за да ми бъде шепнещата лира.

Очите ти нарекъл бих луни -
безсъниците мои да огряват.
И в мрака безразсъдните вини
с небесната си кротост да прощават.

В косите ти намерил бих чудак -
усмихнат вятър, който си танцува.
И с нежните къдрици - пак, и пак
опитва закачлив да ме целува.

Във устните ти ложе бих видял.
Една докрай жадувана постеля.
С възглавки меки, с обич от воал,
която се разстила и споделя.

В рисунъка на образа ти мил,
аз бих изтлял от всеки миг вълшебен.
И всичко нежно, що ти бих дарил,
ще зная, че получил съм от тебе.