Манифестътъ на Айнь Рандъ – само за психопати

[Hatshepsut]

ИДЕИТЕ НА АЙН РАНД – НАЙ-УРОДЛИВАТА ФИЛОСОФИЯ, КОЯТО СЕ ПОЯВИ В СВЕТА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И СТАНА МАРКСИЗМА НА НОВОТО ДЯСНО



Твърдението, че това е най-уродливата философия, която е произвел следвоенният свят е напълно справедливо. Егоизмът, според нейните защитници, е добър, алтруизмът е зло, съчувствието и емпатията са ирационални и разрушителни. Бедните заслужват да умрат; богатите заслужават безусловна власт. Това вече бе изпробвано и претърпя пълна катастрофа. Системата от вярвания, конструирана от Айн Ранд, която умря преди 30 години, никога досега не е била по-популярна и влиятелна.

Ранд идва от богато семейство, което емигрира от Русия в Съединените щати. Чрез своите художествени произведения (като например "Атлас вдигни рамене") и документални книги ("Добродетелтта на егоизма") тя въвежда една философия, която нарича – Обективизъм. В нея твърди, че единственият морален път е чистият егоизъм. Не дължим нищо на никого, настоява тя, дори на членовете на нашите собствени семейства. Тя описва бедните и слабите като ,,боклуци" и ,,паразити", и съдира от критики всеки, който иска да им се помага. Извън полицията, съдилищата и военните, не трябва да има никакво държавно управление" без социална система, здравеопазване или образование, държавна инфраструктура или транспорт, пожарна команда, каквито и да е регулации или данък общ доход.

,,Атлас вдигни рамене", публикуване през 1957, описва, как правителствените намеси осакатяват Съединените щати, а героични милионери се борят срещу нацията от хрантутници.  Милионерите, които тя обрисува като Атлас, който държи на раменете си земята, се изтеглят от бизнеса и в резултат на това нацията се сгромолясва. Тя се спасява чрез дерегулираната алчност и егоизъм на един героичен плутократ – Джон Голт.

В резултат на правителствените програми и техните собствени мързел и некадърност бедните умират като мухи. Тези, които се опитват да им помогнат са обгазени. В своя знаменит пасаж тя твърди, че всички пътници във влака пълен с отровни изпарения заслужават съдбата си. Един от тях, например, е учител, който учи децата да бъдат екипни играчи; втори е майка, женена за държавен служител, която се грижи за децата си; трети домакиня, ,,която вярва, че има правото да избира политици, за които не знае нищо".

Философията на Ранд е психопатична, мизантропска фантазия за жестокост, мъст и алчност. Както показва Гари Уайс с неговата последна книга ,,Нацията на Айн Ранд" тя стана за новото дясно, това, което някога беше Карл Маркс за левицата: полу-божество на върха на хилиастичен култ. Почти една трета от американците, според последно проучване  (Zogby poll, 2010), са чели ,,Атлас вдигни рамене" и днес от нея се продават стотици хиляди копия годишно.
Като отхвърлят единствено евангелисткия атеизъм на Ранд, от Чаеното партия са я сложили близко до сърцето си. Нито едно тяхно мероприятие не е пълно без плакати на които се чете: ,,Кой е Джон Голт?" и ,,Ранд беше права". Айн Ранд, твърди Уайс, създава обща идеология, която ,,извлича от съмнителния гняв и нещастието чувство за цел". Тя е пътеводната светлина за републиканците в Когреса. Рол Раян (председател на бюджетната комисия), казва, че заради нея се е захванал с публична дейност.

Подобно на всички философии, Обективизмът се поглъща жадно, на втора-ръка, от хора, които никога не са го чели. Вярвам, че той се прехвърля и от тази страна на Атлантика: кресливите нови изисквания за премахане на допълнитените данъцит за най-богатите, или присмехулните блогъри, които пишат за Телеграф и Спектейтър, осмиващи състраданието и атакуващи опитите света да стане по-добро място за живеене.

Не е трудно да се разбере защо Ранд се харесва на милиардерите. Тя им предлага нещо, което е жизненоважно за всяко успешно политическо движение: чувството, че са жертви. Ранд им казва, че върху тях паразитират неблагодарните бедняци и ги подтискат неблагодарните и контролиращи правителства.

Трудно е да се кажа какво ще получат обикновените бачкатори, който ще пострадат свирепо при оттеглянето на правителството. Такава степен на дезинформация се просмуква от това движение, че в Съединените щати води до синдрома на Уили Ломан (пропаст между реалност и очаквания), че милиони безгрижни последователи се превръщат в милионерска изтривалка за крака  Чудя се колко от тях ще продължат да обожествяват Айн Ранд ако знаеха, че в края на живота си тя се включва и към двете – Здравноосигурителната и Социална система. Цял живот тя яростно пропагандира и срещу двете системи, защото олицетворяват всичко, което тя презира в доминантното държавно управление. Нейните вярания нямат допирни точки с реалността за старите и болни хора.  Въпреки това, те все още имат важни причини, за да отхвърлят философията й: както показва документалният филм на Адам Къртис през миналата година, най-верният човек от нейния вътрешен кръг е бил Алън Грийнспан. Сред есетата, които пише за Айн Ранд са тези, публикувани в книгата на която е един от редакторите заедно с нея: ,,Капитализмът: непознатият идеал". В нея, най-общо казано, ще откриете философията, която той занесе в управлението. Няма нужда от регулации на бизнеса – дори за строителните и фармацевтични компании – твърди той, ,,защото алчността на бизнесмените или, по-точно казано, търсенето им на печалба... е най-добрата защита за потребителите (2)". А колкото до банкерите, тяхното необходимост да печелят доверието на своите клинти гарантира, че те ще действат честно и почтено. Дерегулираният капитализъм, настоява той,  е ,,най-висшата морална система.

Когато се озовава в управлението, Грийнспан, започва да лобира за философията на своя гуру, като предлага намаляване данъците на богатите и отмяна на законите, контролиращи банките, отказва да регулира хищнически заеми и вторичната търговия, които в крайна сметка нанесоха удар върху икономиката. Повечето от това вече е документирано, но Уайс показва, че в Съединените щати Грийнспан успешно пребоядисва историята.

Независимо от дългите години прекарани редом до нея, независимо от предишните признания, че Ранд го е накарала да повярва, че ,,капитализма не просто е ефективен и практичен, но също така и морален", той я споменава в мемоарите си само като младежко неблагоразумие, и както изглежда това вече е официалната му версия. Уайс дава силно доказателство, че дори днес Грийнспан остава нейн верен последовател, като прехвърля вината за провала си върху Конгреса.

Запленена от нейната философия, новата десница от двете страни на Атлантика продължава да иска оттегляне на държавата, въпреки че останките на тази политика вече се въргалят навсякъде около нас. Бедните стават все по-бедни, а ултра-богатите оцеляват и просперират. Айн Ранд би го одобрила.

http://www.obshtestvo.net

[Hatshepsut]

Какво се случва, когато вземеш Айн Ранд насериозно

"Айн Ранд е моят герой", ми казва поредният студент. "Нейните творби ме освободиха. Научих се да разчитам единствено и само на себе."

Когато погледна към прясно избръснатото младежко лице срещу мен, започвам да се чудя защо популярността на Айн Ранд сред днешната младеж продължава да расте. Тридесет години след смъртта й, книгите й продължават да се продават в хиляди екземпляри и са се утроили след кризата от 2008 г. Сред нейните привърженици са влиятелни звезди като Брад Пит и Ева Мендеш, както и говорителят на долната камара Пол Раян и републиканския кандидат за президент Тед Круз.

Ядро на философията на Ранд е, че нерегулираният личен интерес е добър, а алтруизмът – разрушителен. Това, според нея, е в сърцевината на човешката природа. Главният принцип, по който всеки трябва да живее. В "Капитализъм: Непознатият идеал", Ранд представя идеите си така:

Колективизмът е племенна черта на първичните диваци, които не са могли да помислят за личните си права, вярвали са, че племето е висш, всемогъщ господар, че притежава живота на своите членове и че може да ги хвърля в жертва, когато си пожелае.
По тази логика, религиозният и политическият контрол, които ограничават индивидите в преследване на личния интерес, трябва да бъдат премахнати. (Важно е да се спомене, че началната секс-сцена между главните герои в книгата й ,,Изворът" е изнасилване, при което жената се ,,съпротивлява като животно".)

В т.нар. рационална философия на Ранд – ,,обективизмът", се съдържа елементарен недостатък.  И това e фактът, че хората имат склонност да си сътрудничат и да се грижат един за друг, както е отбелязано от множество антрополози, изучавали ранните ловци. Тези ,,просоциални тенденции" са проблем за Ранд, защото такова поведение се разминава с ,,естествения" личен интерес и не би трябвало да съществува. Тя успява да реши своето противоречие като твърди, че хората са родени като табула раза – с празно съзнание, празна страница, а просоциалните тенденции, особено алтруизма, са ,,болести", наложени върху нас от обществото, коварни лъжи, които ни карат да предадем биологичната си същност. Например, в нейния дневник от 9 май 1934 г., Ранд размишлява така:

Например когато говорим за социалните инстинкти – има ли значение, дали те са съществували в ранните диваци? Да предположим, че хората са се родили социални същества (макар това да е под въпрос) — означава ли, че трябва да останем такива? Ако човек е започнал като социално животно — не е ли целият прогрес насочен към това да го направи отделна личност? Не е ли това единственият възможен прогрес? Ако хората са най-великите животни, следващата стъпка не е ли индивидът?
Главният герой на най-популярната й новела – ,,Атлас сви рамене", е изобразен като ,,царя на видовете": Джон Голт е безмилостен индустриален лидер, който се бори със задушаващите регулации на държавата, които му пречат да прави търговия и да реализира печалба. В революционен опит, той и други индустриални лидери затварят фабриките си и поставят световната икономика на колене. Тяхното послание е: "Нуждаете се от нас повече отколкото ние от вас."

За много от читателите на Айн Ранд тази философия на екстремно преследване на личната изгода изглежда като идеализирана версия на американските идеали: свобода от тиранията, усилен труд и индивидуализъм. Един по-добър свят е гарантиран, ако хората просто бъдат оставени да преследват своите интереси, без да се интересуват как това влияе на другите. В крайна сметка, това е което и другите трябва да правят.

Но какво се случва, ако хората се придържат към философския принцип на Ранд, наречен ,,обективизъм"? Какво става, ако си позволим да бъдем заслепени да преследваме единствено и само собствения си интерес?

Голяма част от модерната икономическа теория се базира именно на тези принципи. Рационалният индивид е само този индивид, който преследва своите лични интереси. Пазарът е съвкупността от всички тези индивиди. Няма място за приказки за справедливост. В скорошно интервю Дейвид Бленчфлауър, професор от Дартмут и бивш служител на Английската централна банка, се смя на глас на въпроса: ,,А това справедливо ли е?"

"Икономиката няма нищо общо със справедливостта", каза той. "Няма да навлизам в тази тема."

Икономисти намират за притеснителен, но същевременно и за интересен, фактът, че според повечето експерименти поведението на хората никак не съответства на теорията за рационалния избор. Оказва се, че ние сме значително по-склонни да си сътрудничим и да се доверяваме един на друг, отколкото се предполага на теория и реагираме гневно, когато други се държат твърде егоистично.  Всъщност дори на цената на това да бъдат санкционирани впоследствие, мнозина са готови да накажат тези, които заобикалят правилата за справедлива икономическа размяна.

 
Пример от бизнеса

През 2008 г., изпълнителният директор на Сиърс Еди Лампърт решава да преструктурира компанията, следвайки принципите на Айн Ранд. Разкъса я на повече от 30 подразделения, всяка със своя собствен мениджмънт, индивидуални печалби и загуби. Идеята е да се стимулира конкуренцията между отделните единици, което според Лампърт щяло да доведе до по-високи печалби за компанията. Вместо това обаче, според репортера от Блуумбърг Мина Кимс, се случва следното:

Като отявлен привърженик на свободния, нерегулиран пазар и като фен на Айн Ранд, Лампърт създава този модел, защото очаква, че невидимата ръка на пазара ще доведе до по-добри резултати. Ако лидерите на единиците трябва да действат рационално и егоистично, те ще ръководят отделите си възможно най-ефективно, което ще подобри цялостното представяне на компанията. Вместо това обаче подразделенията се обърнали едно срещу друго – от което двете известни марки Сиърс и Кмарт в крайна сметка пострадали. Интервютата с повече от 40 бивши висши мениджъри в компанията показват един бизнес, който е страдал от хронични и брутални вътрешни войни между отделите в  борба за ограничените ресурси на фирмата.
Една по-ясна картина на цялото фиаско е обрисувана от Лин Парамур в статия от 2013 г.:

Нещата излязоха извън контрол. Мениджърите започнаха да пречат на работата на другите отдели, защото знаеха, че бонусите им зависят от представянето на собственото им подразделение. Затова се съсредоточиха единствено върху собствените си отдели и не се интересуваха от вредите, които това нанася върху цялата марка ,,Сиърс". Kenmore, подразделение за продажби, дори започна да продава продуктите на други компании в магазините си и да ги поставя на по-видно място, отколкото собствените продукти на компанията ,,Сиърс". Стига се до там, че отделите започват да се борят един с друг за мястото в рекламните брошури на компанията... Производствените структури дори решават да не предлагат повече намаления на стоките си –  практика наложена преди с цел да бъдат привлечени повече дългосрочни клиенти в магазините на компанията.

,,Сиърс" се превръща в ужасно място за работа, изпълнено с разпри и викове. Служителите, фокусирани изключително върху това да изкарат пари за своя собствен отдел, спират да чувстват каквато и да е лоялност към компанията или да се чувстват свързани с нейното оцеляване.
Всички знаем края на тази история: акциите на ,,Сиърс" се сринаха и компанията е пред банкрут. Изводът от историята, според ,,Парамур":

Това, което Лампърт не успя да осъзнае, е, че хората имат естествена склонност да работят за общото благо на дадена организация или общност. Те искат да си сътрудничат и са по-продуктивни, когато имат общи цели. Ако им отнемете всичко това, вие ще създадете компания, която накрая ще се саморазруши.
 

Пример от Хондурас

През 2009 г., в Хондурас се извършва държавен преврат, когато армията прогонва президента Мануел Зелая по заповед на върховния съд. Това, което последва, е накратко обобщено от хондураския адвокат Оскар Круз:

Превратът от 2009 г. даде пълна свобода на действие на мощните групи в страната. Осигури им възможността да управляват всичко. Те започнаха да реформират Конституцията и много закони, като ги превърнаха в инструмент за натрупване на още по-голямо богатство.
Като част от този процес, правителството на Хондурас прие закон, с който създаде автономни зони за свободна търговия, които се управляват от корпорациите, вместо от правителството. Какви бяха последиците? Писателят Едуин Лингар описва своята ваканция в Хондурас през 2015 г., която го е превърнала от фен в противник на Айн Ранд:

Най-добрият пример за либертарианство в действие са стотиците мъже, жени и деца, които стоят около пътя в цял Хондурас. Правителството не поправя пътищата, затова тези отчаяни предприемачи пълнят дупките с пръст и отпадъци. След това застават до закърпените дупки и молят за дребни подаяния благодарните мотористи. Това е мокрият сън на иновациите в частния сектор на либертарианците.
Лингар продължава с условията на живот:

Тук има два вида квартали – безкрайни гета и квартали на средната класа, където всяка къща е крепост. В Сан Педро Сула, повечето къщи са обградени с високи каменни стени, на върха на които се намира мрежа или електрическа ограда. Докато преминавах през тези подобни на замъци крепости, си мислех, колко добре подготвен ще бъде този град, ако настъпи зомби апокалипсис (бел. ред нашествие на живи мъртъвци).
Без колективна дейност огромните инфраструктурни проекти, като строене на пътища и тяхната поправка, замират. Един от жителите посочва място ,,отредено за ново летище, което по план би трябвало да е най-голямото в Централна Америка, ако можеше да бъде построено, но частният сектор няма достатъчен интерес към него".

Посещението до местната пицария писателят описва по следния начин:

Влезнахме в затворения комплекс. Покрай нас премина мъж с къси панталони, около кръста на който съвсем безгрижно се развяваше пистолет. Добре дошли в либертарианския рай на Айн Ранд, където голямата ви пица с пеперони идва с въоръжена охрана, за да не бъдете нападнати и ограбени.
Това е неизбежен резултат от липсата на регулации и властването единствено на личния интерес.

 Въпреки това привържениците на Айн Ранд все още твърдят, че личният интерес е водещ принцип на американския начин на живот и че държавната намеса унищожава индивидуализма и свободната търговия. Човек би се зачудил дали същите хора биха защитавали идеята да се премахнат съдиите от спортните събития. Как ли биха изглеждали спортове като футбол, ръгби или бойните изкуства, ако човек премахне досадните регламенти и рефери, които само спъват конкуренцията и представянето на отделните участници?

Може би ще погледнем на темата от друг ъгъл, ако се запитаме защо от всички човекоподобни досега, нашият вид е единствения, който е успял да се запази на планетата, въпреки многообразието на човекоподобни видове в миналото. Едно от обясненията може да бъде, че ние сме били по-умни, по-безмилостни и по-конкурентоспособни от останалите видове. Но антропологическата археология ни показва друга история.
 

Нашето оцеляване като вид е зависело
от кооперацията между отделните индивиди,

 а хората се отличават именно в този аспект. Вместо да пазят своите знания, умения и вещи за себе си,  ранните човешки същества са ги разменяли безвъзмездно между различните културни групи.

Ако хората се държат по начин, който противоречи на теорията за рационалния избор, те не са глупаци. По този начин всъщност дават на изследователите пореден пример за съжителството в общества, което е позволило на нашия вид да оцелява и да живее добре. И в миналото, и днес.

http://solidbul.eu/?p=5076